Великден с елементи на селски събор

| от |

И до днес, когато чуя „Великден”, в съзнанието ми изникват най-напред два ритуала: месенето на козунаци и ходенето на църква в навечерието на празника.

Вкъщи цял ден на Велика събота кухнята беше забранена територия, защото „няма да ми втаса козунака, ако само вратариш” (баба ми). С братовчед ми не ни разрешаваха да отваряме вратата, а ако искахме да влезем, трябваше да го правим със скоростта на светлината. Прабаба ми, баба ми и съседката се затваряха в горещата стая, където ухаеше на захар, ром и лимон, а ние се цупехме. Вечерта беше време за църква и другите възрастни жени от квартала се уговаряха за точен час, в който взимаха яйца и парче от готовия козунак и тръгваха към храма срещу нашата къща. Не разбирах за какво е цялата врява, но дори за петгодишно дете беше ясно, че възрастните имат потребност от това. Действието не се развива в незапомнени времена, а преди има-няма петнайсет години.

Преди дни, докато наблюдавах от прозореца как хората прииждат в същата тази църква, с просто око се виждаше, че нещата доста са се променили. За добро или за лошо, не знам...

Този Великден ходенето на църква приличаше по-скоро на масов поход към селския мегдан, където са изкарани гондолата, въртележката с кончетата, сергиите за стреляне и количките с пуканки и захарен памук. Достатъчно е да живеете в близост до някоя църква и ще се убедите, гледайки множеството групички от по 3 до 10 човека, които вървят по улицата или слизат от колите си, докато си говорят ежедневни неща на висок глас. Тълпата става многобройна около 23:40 – почти час след началото на литургията. Тръгва си обаче към 00:10 – половин час преди края на литургията. Тогава от прозореца се виждат стотиците свещи, които една по една угасват, след което следва незнайно от какво провокиран възглас:

„Еми грешен си брат, к’во да ти кажа.”

Важно е да отбележим, че онези свещи, които са сложени в кофичка от кисело мляко с пробито дъно не угасват и сигурно внушават на мирянина, че са му опростени греховете.

Тези, които все още ходят на църква, заради нещо повече от разходката, не бива да застават на повече от 5 метра от попа. Извън този радиус ще чуят само приповдигнати диалози за времето, родата, майка му на онзи как е, къде ще се пие след това, къде се е пило преди това и още цяла торба клюки. Това правят миряните дошли на църква в навечерието на един от най-светлите християнски празници.

Гледката в големите храмове в центъра на София е същата, просто в по-различни отенъци. Камерите минават над тълпата и виждаме отново групички от хора, които си бъбрят докато патриархът и хорът около него пеят радостни възгласи в прослава на възкръсналия Спасител. Други пък в една ръка държат свещ, а в другата телефон, който заснема паметния момент. Трети не пропускат възможността да помахат на камерата, която минава над главите им. И отново – в 00:20 виждаме как тълпата се разрежда и всеки със своята свещичка и пречистена съвест отива към вкъщи. После следва сторито в социалните мрежи – най-често кратко видео или снимка на огромната тълпа пред църквата.

Не е случайно свръхупотребяваното изречение, че Великден е един от най-светлите християнски празници. То е такова, защото е вярно. Великден е събирател на християнските ценности, на мъката, прераждането, силата, победата на нетленното над тленното. Това е празник за съпричастност към страданията, колона, около която гравитира нашата религия.

Въпросът не е в древните църковни ритуали. Никой не е длъжен да действа по каноните на БПЦ. Всички знаем, че класическите църковни (църковни, не религиозни!) канони заемат все по-малко място в ежедневието ни. Църквата като институция отдавна е тръгнала в посока обратна на гражданите и ежесезонно продължава да се „самозакопава“ с някое изявление по обществено наболели теми. Никой не ни задължава да я подкрепяме и да се съобразяваме с възгледите й.

Великден е въпрос на вяра. Както бе казано в началото – ходенето на църква специално на този християнски празник, е потребност. То е ритуал, който се обезсмисля, ако е сведен до половинчасова разходка до храма, след като сме се наяли обилно на вечеря и искаме за финал да вземем огън от свещта на попа. Не е въпрос да се обличаме в расо или да ходим с наведени глави, ронейки сълзи. Но не е и въпрос на буржоазни разговори, докато хорът пее една от най-въздействащите молитви в християнското учение. Прекрасен е фактът, че близки и приятели се събират и прекарват време заедно. Прекрасно е, че много от нас може би наистина си дават сметка за важността на въпросния ден. Но великденската трапеза и селският събор през лятото са различни от ходенето на църква, пък било то и на празник, който предвещава еуфория.

Бабите ни може и да предизвикваха подигравки, но поне знаеха защо правят всичко, което правят.

 
 

Възходът на жените супергерои

| от chr.bg |

Въпреки, че мъжете супергерои доминират екрана и през 2018 година, има значителен и обещаващ напредък и при жените супергерои. По този повод в интернет се появи доста сполучливо фенско видео, което отбелязва това. То ни показва героините от вселената на DC и Marvel, както и техните най-добри моменти. Кадрите са от филми като „Wonder Woman“, „Avengers: Age of Ultron“, както и от трейлъра на „Captain Marvel“.

Фенските видеа в интернет – монтажи, пародии и т.н. – имат голямо значение. Виждали сме анимации, които представят героите по свой начин или пък възраждат стари такива. Понякога феновете се справят дори по-добре от екипа на филма. В този случай обаче gabi от Туитър прави нещо съвсем ново.

Тя редовно прави подобни видеа. Нека видим това:

 

 

Едно от най-хубавите неща е, че тонът на трелъра (нека го наречем така) е същия, какъвто би бил, ако се отнасяше за Капитан Америка, Железният човек, Батман и сие. Той показва тези способни жени в пика на силите им, както и в най-тъмните им моменти. Гласът зад кадър разказва история как героините преминават през трудности, за да станат това, което са сега; как взимат съдбата си в свои ръце. Дори можем да видим от някои от тях характерната супергеройска походка. Това е едно настина добро начало.

 
 

10 известни момичета, които харесват други момичета

| от chronicle.bg |

Да се изправиш в един свят, в която липсата на толерантност и хомофобията все още са много мощни и масови, изобщо не е лесно, дори да си популярен. Изисква доста кураж да заявиш ясно, че си жена, която харесва други жени, или мъж, който харесва други мъже, или пък бисексуален/на. Критиката идва от всички страни и може да те помете.

Въпреки това, има хора, които наистина се приемат такива, каквито са, и не се страхуват да го заявят.

В галерията сме събрали няколко известни момичета, които са показали на света не само своята хомосексуалност, а и своите партньорки. Някои от тях използват социалните мрежи, за да демонстрират колко са влюбени и щастливи.

Ами браво на тях! Вижте кои са те.

 
 

Има ли смисъл от дизайнери

| от |

Дизайнерите – хората, които правят глупавата ви идея за супер успешен сайт да изглежда поне малко приемлива. 

Не всички обаче приемат тази отговорна задача насериозно и в резултат стават невероятни произведения. Дотолкова, че трябва да имат собствен жанр.

Днес събрахме няколко примера, които да разведрят почивния ви ден. Разгледайте ги, нищо че имате нещо за вършене. То може да почака.

На нас лично любимите ни дизайнерски неудачи са от сватби. Там с кича като пряк път към естестиката се злоупотребява изключително добре. Когато имате повече време, окуражаваме ви да си пуснете нечия сватба в YouTube и да я загледате. Обещаваме ви страхотно преживяване!

 
 

Премиерата на новия “Anthony Bourdain: Parts Unknown” мина добре

| от chr.bg |

Премиерата на “Anthony Bourdain: Parts Unknown” беше скоро и не беше възпоменателна. На фона на печалните събитията, които не бяха размити поне малко дори и от награда Еми, първият епизод „Kenya“ беше жизнерадостен.

Бурдейн и ководещият Камау Бел разгледаха столицата Найроби, както и саваната и по-отдалечени места, където опитаха напитка от кравешка кръв и кози очни ябълки. 

След премиерата режисьорът Морган Фалън каза на Бел, че това, че е начинаещ е предимство: „От гледна точка на „лошия продуцент“, знаехме, че ще ядеш каквото сложим пред теб.“

Чуството да снима предаването Бел описа като „все едно съм спечелил конкурс“ и добави „Трябва да продължиш докрай, иначе не си добър гост. Ако Антъни ни е научил на едно нещо, то е да си добър гост.“

Всичко всъщност започна преди 20 години, когато Тенаглия и Колинс, продуценти на Бурдейн и до днес, снимат 10-минутно видео за Les Halles, ресторантът в Ню Йорк, където Антъни е главен готвач. Видеото им носи бърза поръчка за 23 епизода на първото предаване „No Reservations“. В следващите няколко десетилетия готвачът ще стане културен антрополог.

Премиерата на първия епизод от новия сезон на „Parts Unknown“ не завършва с „В памет на…“, както може би се очаква, а с гласа на Бурдейн зад кадър, който говори за разказването на истории.

Тенаглия споделя: „Хората не виждат това, но в някои отношения Тони беше много срамежлив и предаването стана начин да се свърже със света. Въпреки приключенският му характер, моментите на тишина бяха моментите, които той ценеше най-много.