Великден с елементи на селски събор

| от |

И до днес, когато чуя „Великден”, в съзнанието ми изникват най-напред два ритуала: месенето на козунаци и ходенето на църква в навечерието на празника.

Вкъщи цял ден на Велика събота кухнята беше забранена територия, защото „няма да ми втаса козунака, ако само вратариш” (баба ми). С братовчед ми не ни разрешаваха да отваряме вратата, а ако искахме да влезем, трябваше да го правим със скоростта на светлината. Прабаба ми, баба ми и съседката се затваряха в горещата стая, където ухаеше на захар, ром и лимон, а ние се цупехме. Вечерта беше време за църква и другите възрастни жени от квартала се уговаряха за точен час, в който взимаха яйца и парче от готовия козунак и тръгваха към храма срещу нашата къща. Не разбирах за какво е цялата врява, но дори за петгодишно дете беше ясно, че възрастните имат потребност от това. Действието не се развива в незапомнени времена, а преди има-няма петнайсет години.

Преди дни, докато наблюдавах от прозореца как хората прииждат в същата тази църква, с просто око се виждаше, че нещата доста са се променили. За добро или за лошо, не знам...

Този Великден ходенето на църква приличаше по-скоро на масов поход към селския мегдан, където са изкарани гондолата, въртележката с кончетата, сергиите за стреляне и количките с пуканки и захарен памук. Достатъчно е да живеете в близост до някоя църква и ще се убедите, гледайки множеството групички от по 3 до 10 човека, които вървят по улицата или слизат от колите си, докато си говорят ежедневни неща на висок глас. Тълпата става многобройна около 23:40 – почти час след началото на литургията. Тръгва си обаче към 00:10 – половин час преди края на литургията. Тогава от прозореца се виждат стотиците свещи, които една по една угасват, след което следва незнайно от какво провокиран възглас:

„Еми грешен си брат, к’во да ти кажа.”

Важно е да отбележим, че онези свещи, които са сложени в кофичка от кисело мляко с пробито дъно не угасват и сигурно внушават на мирянина, че са му опростени греховете.

Тези, които все още ходят на църква, заради нещо повече от разходката, не бива да застават на повече от 5 метра от попа. Извън този радиус ще чуят само приповдигнати диалози за времето, родата, майка му на онзи как е, къде ще се пие след това, къде се е пило преди това и още цяла торба клюки. Това правят миряните дошли на църква в навечерието на един от най-светлите християнски празници.

Гледката в големите храмове в центъра на София е същата, просто в по-различни отенъци. Камерите минават над тълпата и виждаме отново групички от хора, които си бъбрят докато патриархът и хорът около него пеят радостни възгласи в прослава на възкръсналия Спасител. Други пък в една ръка държат свещ, а в другата телефон, който заснема паметния момент. Трети не пропускат възможността да помахат на камерата, която минава над главите им. И отново – в 00:20 виждаме как тълпата се разрежда и всеки със своята свещичка и пречистена съвест отива към вкъщи. После следва сторито в социалните мрежи – най-често кратко видео или снимка на огромната тълпа пред църквата.

Не е случайно свръхупотребяваното изречение, че Великден е един от най-светлите християнски празници. То е такова, защото е вярно. Великден е събирател на християнските ценности, на мъката, прераждането, силата, победата на нетленното над тленното. Това е празник за съпричастност към страданията, колона, около която гравитира нашата религия.

Въпросът не е в древните църковни ритуали. Никой не е длъжен да действа по каноните на БПЦ. Всички знаем, че класическите църковни (църковни, не религиозни!) канони заемат все по-малко място в ежедневието ни. Църквата като институция отдавна е тръгнала в посока обратна на гражданите и ежесезонно продължава да се „самозакопава“ с някое изявление по обществено наболели теми. Никой не ни задължава да я подкрепяме и да се съобразяваме с възгледите й.

Великден е въпрос на вяра. Както бе казано в началото – ходенето на църква специално на този християнски празник, е потребност. То е ритуал, който се обезсмисля, ако е сведен до половинчасова разходка до храма, след като сме се наяли обилно на вечеря и искаме за финал да вземем огън от свещта на попа. Не е въпрос да се обличаме в расо или да ходим с наведени глави, ронейки сълзи. Но не е и въпрос на буржоазни разговори, докато хорът пее една от най-въздействащите молитви в християнското учение. Прекрасен е фактът, че близки и приятели се събират и прекарват време заедно. Прекрасно е, че много от нас може би наистина си дават сметка за важността на въпросния ден. Но великденската трапеза и селският събор през лятото са различни от ходенето на църква, пък било то и на празник, който предвещава еуфория.

Бабите ни може и да предизвикваха подигравки, но поне знаеха защо правят всичко, което правят.

 
 

60 години по-късно: сценарии на Стенли Кубрик беше намерен в Уелс

| от chronicle.bg |

Почти 20 години след смъртта си, Стенли Кубрик продължава не само да впечатлява, но и по своя собствен начин да е сред нас и да „твори“. Последното доказателство за това е намерен негов сценарий, писан през 1956 г., по книгата „Огнена тайна“ от Стефан Цвайг.

Дългият 100 страници сценарии бе намерен повече от 60 години след написването си в университета в Бангор, Уелс.  Сценарият е готов и по него може да бъде заснет филм, предава IndieWire.

„Това е невероятно – всички мислеха, че този сценарий е изгубен завинаги“, заяви експертът Нейтън Ейбрамс от университета.

Кубрик работил над адаптирания по „Огнена тайна“ сценарий заедно с американския писател Колдър Уилингам, с когото продължил сътрудничеството си над излезлия през 1957 г. по екраните филм „Пътища на славата“.

Стенли Кубрик е сред най-известните режисьори от втората половина на 20-и век. Заснел е филми в различни жанрове, като „2001: Космическа одисея“, „Лолита“, „Д-р Стрейнджлав или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“, „Портокал с часовников механизъм“, „Широко затворени очи“.

 
 

Кейт Ъптън е „бременна в Маями“

| от chronicle.bg |

Кейт Ъптън оповести, че очаква първото дете от съпруга си Джъстин Върландър, съобщи Контактмюзик.

Двадесет и шест годишният американски модел разкри щастливата вест, като на страницата си в Инстаграм качи снимка, на която се вижда, че е с издут корем и е застанала на балкона на стая в хотел West South Beach в Маями.

#PregnantinMiami @justinverlander ❤️

A post shared by Kate Upton (@kateupton) on

Кейт в момента е в Маями за събитие, организирано от списание Sports Illustrated. Тя постна същото послание и на страницата си в Twitter.

Русата красавица се омъжи за Джъстин в Италия през ноември 2017 г.

„Когато вратата се отвори и видях Кейт да върви по пътеката, се почувствах объркан“ казва Джъстин за специалния ден. Джъстин увери, че никога няма да забрави този миг. Двамата започват връзката си през 2014 г.

 
 

Бокс-офис класацията: „Хотел Трансилвания“ е номер 1

| от |

Третият филм от поредицата „Хотел Трансилвания“ , който отвежда граф Дракула на круиз, оглави бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 44 милиона долара.

Приходите от „Хотел Трансилвания 3: Чудовищна ваканция“ са по-високи от дебюта на първия филм от поредицата (42 милиона долара), но по-слаби, отколкото на втория (48 милиона долара).

Водачът в бокс-офис класацията на Северна Америка от миналата седмица – „Ант-Мен и Осата“ остана на второ място с приходи от 28,8 милиона долара.

Новият филм с Дуейн Джонсън „Небостъргачът“ зае третото място с 25,5 милиона щатски долара – най-ниското представяне на филм със звездата напоследък.

На четвърто място в бокс-офис класацията на Северна Америка е „Феноменалните 2″ с приходи от 16,2 милиона долара през петия уикенд и общо 535,5 милиона долара на вътрешния пазар, което го нарежда на девето място в историята. Приходите от филма в света са 856,9 милиона.

„Джурасик свят 2: Рухналото кралство“ зае петото място в бокс-офис класацията на Северна Америка с приходи от 15,5 милиона през уикенда.

 
 

Коктейл а’ла Жан-Клод Юнкер

| от chr.bg |

Веднага искаме да отбележим, че Жан-Клод Юнкер спокойно може да има ишиас и затова да се клатушка така. Не казваме, че беше пиян, не казваме и, че е пияница по принцип в живота. Той е човек на много висока длъжност, който носи огромна отговорност. Като Уинстън Чърчил, за който се твърди пиел най-различни количества.

Казваме единствено, че ако пиеше, щеше да пие нещо такова.

Продукти:

2 бутилки френско вино, едната внос от Италия

4 немски бири

1 литър сангрия

100 гр. узо

1 уиски

17 410 742 човека

ракия

Начин на приготвяне:

Взимате ракия и изсипвате всички съставки: виното, бирите, сангрията, узото и уискито, без хората, в нея. Оставяте да престои 6 месеца – от 1 януари до 1 юли.

От години се знае, че сангрията напрактика е само плодове, при това брани от балкански гурбетчии.

Малко покъсно се оказва, че узото само мирише на анасон, но всъщност е разтворено във вода хапче против болки в гърлото.

Вината от Франция и Италия изветряват малко по малко и те.

На финала слагате капак на всичко това. Този капак е 17 410 742 човека, които решават да извадят уискито от сместа. Никой не им вярва, че ще успеят, но те чудодейно успяват.

В крайна сметка оставаме с бира и ракия. Коктейл Боздуган, както го наричат запознатите с бархимията. Това се налага да пие Жан-Клод Юнкер. И ако шопската салата се правеше с брюкселско зеле, президентът на Европейската комисия нямаше да иска да си тръгне. Нямаше и да може.