Вчера в детската градина, леля цапна двама, трима…

| от Цветелина Вътева |

Първият ми ден в детската градина ме отведе в Пирогов. Едно по-високо момиче реши, че ще е много яко да ме вдигне и да ме изпусне върху ръба на масата с наредени купички от алпака, в които се мъдреше айрян с дъх на краставици, носещ гръмкото име „таратор“, което наложи зашиването на брадичката ми.

Този фалстарт не отчая родителите ми и се занизаха дни на тихо, детско отчаяние. Следобедния сън преживявах като нощта от едноименното стихотворение на Яворов, обедите родиха ранни детски симптоми на анорексия, а следобедното чакане на майка ми, която идваше да ме спаси от мъките със сребърно балканче, прекарвах в пясъчника, потънала в настроение, което би накарало всеки аутист да изглежда като душата на компанията.

Най-травматичните спомени от този период в живота ми, са свързани с бабата на Моника, която беше „леля“ в градината и ми удари шамар, защото исках да отида до тоалетната по време на следобедния сън, и с най-добрата ми приятелка Боби, която пък беше имала неблагоразумието да се изпусне в гащите, след което лелките я отнесоха пред погледите на всички останали дечурлига със свалени гащи и стърчащо лайно.

Болката и унижението се татуираха в детската ми душевност с такава упоритост, че дори няколкото кукли, които впоследствие откраднах от градината, не успяха да ги отмият.

Въпреки това, смятам, че детската градина ми даде някои незаменими знания за живота, поради което се развълнувах от случката с възпитателките, удряли децата в бургаската детска градина „Брезичка“. Признавам, че да наречеш четиригодишно  „тъпунгер“ е гениално в своята оригиналност, но щеше да звучи по-яко, ако беше отправено към някой голям тъпунгер, например, а не към няколкогодишо хлапе, което се още се мъчи да си връзва връзките на обувките.

Може би си спомняте, че през 2016-а друга „леля“ беше казала на малката Стела: „Толкова си дебела, че не можеш да се пребиеш“. Та случаят „Брезичка“ не е прецедент.

То и влаченето на кучета след кола не са прецедент. Както и случаите, в които питбули, гледани в ужасяващи условия, убиват дете. Домашното насилие също не е прецедент. Но значи ли това, че трябва тези неща да продължават да се случват?

Мисълта ми е, че много добре разбирам, че работата с малки деца е ужасяваща. Те са шумни, невъзпитани, нагли, не гледат турски сериали и не разбират от клюки. Но грижата за тях е доста отговорна и ако някой не счита себе си за способен да я поеме, може би е по-добре да работи нещо друго. От Центъра за столична градска мобилност, например, непрекъснато търсят кадри, които да се обаждат на лошите хора със скобите да навестяват колите, които са пресрочили времето си за паркиране.

С възрастта психиката на хората обикновено се втвърдява, става по-ригидна и по-груба, което ни пази от тежки психологически травми вследствие на обида. Мен например, след една статия за месоядството, мнозина ме нарекоха „зла, животноненавистна, чревоугодна кучка-карнистка“. Но продължавам да живея, с малко антидепресанти за подкрепа. При децата обаче всяка обида влиза директно някъде в дълбокото на несъзнаваното, откъдето по-късно изпълзява под формата на някаква лека или по-тежка дисфункция. Било то социална фобия, хранителен проблем, поведенческа девиация или нещо друго. Може да си представяте децата като малки хора с психика, която страда от остеопороза. Една 30-годишна жена трудно ще си счупи крака при леко падане, но за една 90-годишна, падането обичайно завършва с гипс и екстензия.

Въпросът дали родителите, заснели гнусничката сцена, са постъпили добре, използвайки скрита камера, напомня хилядите случаи, в които жени разкриват изневерите на мъжете си, ровейки в телефоните им. Кое прегрешение е по-лошо: това, че жените са нарушили личното пространство на мъжете си, или това, че мъжете са прекарали извънредното време в офиса, натискайки нос между гърдите на някоя млада колежка?

Та моля ви, мили лелки в детските градини, ние всички ви дължим извинение за това, че ви наричаме „лелки“ и за това, че педагогиката е най-нежеланата специалност в Софийския университет, но ако смятате, че не можете да поемете върху крехките си рамене, тежестта на грижата за хлапетата, ориентирайте се към Центъра за градска мобилност. Зли хора паркират неправилно всеки ден и общината губи много пари от тяхната арогантност. А децата – те просто трябва да пораснат с минимум микро травми в главичките си, и всяко едно от тях заслужава да ходи на детска градина, без да бъде спряно от своята майка, която може да реши, че дори „лоша“, все е по-добра от вас. А години по-късно, това може да ги отведе в същия този Център за градска мобилност.

 
 

Бебетата, на които Game of Thrones даде имена

| от chronicle.bg |

Неслучайно се твърди, че в последните седем години светът е обхванат от Game of Thrones мания. И как иначе да наречеш вълната, която сериалът на HBO предизвика, предвид факта, че във Великобритания родителите продължават да кръщават децата си на любимите си герои от поредицата?

Нова статистика на BBC за имената на бебетата в Обединеното кралство показва, че за последната година 343 новородени момичета са кръстени с името Аря, 73 – Калийси, а 11 момчета носят името Тирион. Освен Калийси, три момичета носят името Денерис. (Припомняме, че Калийси е титлата равнозначна на кралица, която дотраките дават на Денерис Таргариен). Рекорден брой момичета през миналата година носят името и на най-голямата дъщеря на Старките – Санса.

Към този момент най-коравата дъщеря на Нед и Кейтлийн Старк, Аря, е най-популярният избор за име на бебета. В сравнение с 2016 г. броят на новородени с нейното име се е покачил.

В класацията с имена на бебета, взети от художествени персонажи, присъстват и имена от „Междузвездни войни“. 149 момичета са кръстени Леа (на известната  героиня на Кари Фишър), а 70 момчета носят името Кайло – психопатът, който убива собствения си баща.

 
 

Скрити тайнства от сърцето на Родопите

| от Дарио Диониси |

Напоследък си задавам въпроса „Кой има нужда да ходи на море, когато имаме такива красиви планини?“. Чрез дълги разсъждения със себе си, послушах вътрешното си Аз и отидох в любимите ми Родопи, да търся отговора на този въпрос и да презаредя душата под сянката на вековните гори.

Така прекарах два невероятни дни в сърцевината на Родопите и ще ви разкажа за три различни места, които имах удоволствието да снимам.

P1000181

Смолянски езера

От ранни зори се запътихме към първата ни дестинация преди да стане пълно с хора, които са дошли на почивка. Тръгнахме първо към Смолянските езера или по-точно към най-високо разположено от тях, защото в последствие разбрахме, че сме се объркали и изпуснали другите езера.

P1000272

След обиколките ни по родопските пътеки се озовахме пред Мътното езеро, едно от осемте останали езера в днешно време (преди са били повече от 20). То е най-високото, разположеното на 1500 м, и най-дълбокото – 4,5 м. Трябва да призная, че мигновено ни хипнотизира с красивите си синьо-зелени цветове, които се вписваха невероятно в природата около нас. Придаваха нотка спокойствие, придружена с мириса на иглолистни гори, през които минаваха лъчите на лятното слънце.

P1000312

А, и да не забравя, тук се намира едно от най-фотогеничните дървета, които съм виждал, „Лирата на Орфей“ – едно истинско наследство на българската природа и поредното доказателство, че природата е истинският сътворител на всичко.

IMG_2156

Лирата на Орфей се намира по пътеката за Мътното езеро. Внимавайте и следете малката маркировка, която са поставили (в моя случай беше жълти парчета плат). Не подценявайте това място, а го посетете, защото всяка прекарана секунда тук си заслужава.

орфей

Пещера Ухловица

След приятната разходка се насочихме към пещера Ухловица, която се намира малко преди село Могилица, близо до границата с Гърция. Като всяка пещера и тази притежава уникална красота. Гордостта на Ухловица са многобройните образувания на дендрити, или както повечето ги оприличават на корали. Те са наистина много в разнообразни форми и създават усещане, че се намираш на дъното на океан.

Мястото е наистина загадъчно и красиво, цялата структура на пещерата е изградена на няколко етажа, като те се придържат към четирите пропасти, които водят към долния етаж. Дължината на пещерата е 470 метра, като по-голямата част е пригодена за туризъм – 330 метра.

P1090239

Но като най-впечатляваща част от пещерата, като образувание, може да обявим получилия се голям каменен, искрящ в бяло, водопад, който води и към 7 малки езерца, които се образуват всяка пролет, при топенето на снеговете.

Агушеви конаци

Това е едно невероятно място, намиращо се в южната част на Родопите в село Могилица. Агушеви конаци звучи интересно, когато го чуеш за първи път, но дали имаме реалната представа какво представлява? Това е архитектурен и художествен паметник, най-големия запазен феодален ансамбъл. Той е бил построен през 1840 г., на площ от 3000 кв. м. и представлява две големи жилищни помещения с три вътрешни градини, разделени с високи стени една от друга. Но по – внушителните цифри са, че структурата разполага с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина.

P1000454

От каменната настилка, през различните стаи и тавани, всичко е изпипано до съвършенство, за онези времена. Но един от най- интересните факти за мястото е, че там е била една от най-богатите библиотеки на Балканския полуостров, като е доказано, че са имали повече от 400 тома ръкописи, като повечето от тях се помещават в наши дни в библиотеката на град Пловдив.

P1000433

 
 

Бри Ларсън със страхотен шамар срещу хейтърите

| от chr.bg |

Интернет може да е тъмно място и никой не е в безопасност, дори супер героите!

„Капитан Марвел“ е първият филм с главна женска роля на Marvel. Наскоро излезе трейлърът му, а след него заваляха неумесни критики от интернет троловете, че Карол Денвърс не се усмихва достатъчно. Въпреки че на трейлъра ясно се вижда как героинята пада от небето и няма спомен за нищо, някои фенове смятат, че Бри Ларсън (в ролята) трябва да си показва зъбките повече. Някои дори направиха колажи като сложиха усмивки на нейни снимки. Капитан Марвел обаче не смята да търпи такива неща и отговори като поста в коментарите картинки като тези:

DneULfgU0AA6Mas DneULfgVYAMUCzC DneULfiVsAAyzXA

Колажът на Капитан Америка бе постнат в Инстаграм акаунта на Бри!

Това е доста находчив шамар от нейна страна към хейтърите.

 
 

Трейлър на „My Dinner With Herve“: следващият филм на Питър Динклидж

| от chronicle.bg |

Да си известен е като, да си пиян. Само че и целият свят е пиян от теб.“ Това ни казва Хърви – най-известното джудже в света, в новия трейлър на „My Dinner With Herve“.

Веднага поредната спечелена награда „Еми“ за Питър Динклидж, го гледаме в трейлъра на новия филм на Питър, а след по-малко от месец ще можем да гледаме премиерата на оригиналния филм на HBO.

Филмът разказва истинската история на Хърви Вийшез – актьор, познат от филмите „Fantasy Island“ и „The Man With the Golden Gun“. Джейми Дорнън влиза в ролята на журналист, който трябва да направи портрет на Хърви, който е „най-известното джудже в света“. В работния процес обаче, двамата стават приятели и това ще промени животите им.

До момента определени хора заклеймиха филма, защото пренебрегва евентуалния филипински произход на Хърви и вместо взима Динклидж да го играе. Актьорът опровергава твърденията, че Вийшез има филипински корени, позовавайки се на думите на брат му.

Филипинец или не, Хърви Вийшез има интересна история, която ще се превърне в приличен филм, съдейки по трейлъра. Нищо умопомрачаващо като качество, но със сигурност забавно. Поне на този етап така изглежда. Гледайте трейлъра, за да се уверите сами.

„My Dinner With Herve“ излиза на 20 октомври по HBO.