Вчера в детската градина, леля цапна двама, трима…

| от Цветелина Вътева |

Първият ми ден в детската градина ме отведе в Пирогов. Едно по-високо момиче реши, че ще е много яко да ме вдигне и да ме изпусне върху ръба на масата с наредени купички от алпака, в които се мъдреше айрян с дъх на краставици, носещ гръмкото име „таратор“, което наложи зашиването на брадичката ми.

Този фалстарт не отчая родителите ми и се занизаха дни на тихо, детско отчаяние. Следобедния сън преживявах като нощта от едноименното стихотворение на Яворов, обедите родиха ранни детски симптоми на анорексия, а следобедното чакане на майка ми, която идваше да ме спаси от мъките със сребърно балканче, прекарвах в пясъчника, потънала в настроение, което би накарало всеки аутист да изглежда като душата на компанията.

Най-травматичните спомени от този период в живота ми, са свързани с бабата на Моника, която беше „леля“ в градината и ми удари шамар, защото исках да отида до тоалетната по време на следобедния сън, и с най-добрата ми приятелка Боби, която пък беше имала неблагоразумието да се изпусне в гащите, след което лелките я отнесоха пред погледите на всички останали дечурлига със свалени гащи и стърчащо лайно.

Болката и унижението се татуираха в детската ми душевност с такава упоритост, че дори няколкото кукли, които впоследствие откраднах от градината, не успяха да ги отмият.

Въпреки това, смятам, че детската градина ми даде някои незаменими знания за живота, поради което се развълнувах от случката с възпитателките, удряли децата в бургаската детска градина „Брезичка“. Признавам, че да наречеш четиригодишно  „тъпунгер“ е гениално в своята оригиналност, но щеше да звучи по-яко, ако беше отправено към някой голям тъпунгер, например, а не към няколкогодишо хлапе, което се още се мъчи да си връзва връзките на обувките.

Може би си спомняте, че през 2016-а друга „леля“ беше казала на малката Стела: „Толкова си дебела, че не можеш да се пребиеш“. Та случаят „Брезичка“ не е прецедент.

То и влаченето на кучета след кола не са прецедент. Както и случаите, в които питбули, гледани в ужасяващи условия, убиват дете. Домашното насилие също не е прецедент. Но значи ли това, че трябва тези неща да продължават да се случват?

Мисълта ми е, че много добре разбирам, че работата с малки деца е ужасяваща. Те са шумни, невъзпитани, нагли, не гледат турски сериали и не разбират от клюки. Но грижата за тях е доста отговорна и ако някой не счита себе си за способен да я поеме, може би е по-добре да работи нещо друго. От Центъра за столична градска мобилност, например, непрекъснато търсят кадри, които да се обаждат на лошите хора със скобите да навестяват колите, които са пресрочили времето си за паркиране.

С възрастта психиката на хората обикновено се втвърдява, става по-ригидна и по-груба, което ни пази от тежки психологически травми вследствие на обида. Мен например, след една статия за месоядството, мнозина ме нарекоха „зла, животноненавистна, чревоугодна кучка-карнистка“. Но продължавам да живея, с малко антидепресанти за подкрепа. При децата обаче всяка обида влиза директно някъде в дълбокото на несъзнаваното, откъдето по-късно изпълзява под формата на някаква лека или по-тежка дисфункция. Било то социална фобия, хранителен проблем, поведенческа девиация или нещо друго. Може да си представяте децата като малки хора с психика, която страда от остеопороза. Една 30-годишна жена трудно ще си счупи крака при леко падане, но за една 90-годишна, падането обичайно завършва с гипс и екстензия.

Въпросът дали родителите, заснели гнусничката сцена, са постъпили добре, използвайки скрита камера, напомня хилядите случаи, в които жени разкриват изневерите на мъжете си, ровейки в телефоните им. Кое прегрешение е по-лошо: това, че жените са нарушили личното пространство на мъжете си, или това, че мъжете са прекарали извънредното време в офиса, натискайки нос между гърдите на някоя млада колежка?

Та моля ви, мили лелки в детските градини, ние всички ви дължим извинение за това, че ви наричаме „лелки“ и за това, че педагогиката е най-нежеланата специалност в Софийския университет, но ако смятате, че не можете да поемете върху крехките си рамене, тежестта на грижата за хлапетата, ориентирайте се към Центъра за градска мобилност. Зли хора паркират неправилно всеки ден и общината губи много пари от тяхната арогантност. А децата – те просто трябва да пораснат с минимум микро травми в главичките си, и всяко едно от тях заслужава да ходи на детска градина, без да бъде спряно от своята майка, която може да реши, че дори „лоша“, все е по-добра от вас. А години по-късно, това може да ги отведе в същия този Център за градска мобилност.

 
 

Защо Aston Martin прави старите си коли електрически

| от chronicle.bg |

Aston Martin използва носталгията, за да бутне на клиентите към електрическите коли. Последната програма на британската автомобилна компания е „Heritage EV“ и предлага собствениците на ретро автомобили на марката да ги преработят в електрически.

Но няма ли да е това едно кощунство! Всъщност не. Прогарамата е стартирана по една специална причина. Все повече градове по света и особено в Европа явно забраняват колите с двигатели с вътрешно горене, които са преминали определена възраст. И това е само част от цялостното настроение в полза на електрическите автомобили. Така, че съществува опасност, ако си купим класически Aston, да не можем да си го караме.

Технологията, която се използва за преработването, е базирана на модела Rapide E – напълно електрически, лимитиран спортен автомобил, който пристига догодина. Той има 800-волтова, 65kWh батерия, с която може да измине 321 километра и да вдигне 100 км/ч за под 4 секунди като максималната му скорост е 250 км/ч. От модела ще бъдат направени само 155 бройки, които вече са продадени.

Компанията казва, че първият модел, който ще може да конвертира, ще е DB6 MkII Volante от 1970 година. Специални „касети“ ще се поставят на мястото на двигателя и скоростната кутия и дори ще се занитват по същия начин. Колата ще получава и екран и това е. Това означава, че ако собствениците имат желанието и парите, лесно ще могат да я върнат обратно в оригинален вариант.

Подобна практика вече има от известно време като и компаниите, и клиентите се фокусират предимно върху ретро колите – Porsche, Range Rover и VW, както и върху автобусите. Скоро Jaguar обяви, че смята да пусне на пазара изцяло електрическа версия на легендарния E-Type от 1960 година. С времето очакваме още марки да се присъединят.

 
 

Как се прави коледен хит?

| от chronicle. bg |

От сензационни класики като „Do They Know It’s Christmas“ от 1989 година до малко необичайните песни като „Killing In The Name“ от 2009 състезанието за коледен хит винаги е било разнообразно. Но как точно се прави коледен хит?

Екип експерти от британски музикален лейбъл смятат, че са открили печелившата формула. Те я създават след като анализират коледни хитове от последните 50 години и определят характеристиките им.

Според получената информация, песента трябва да бъде 3 минути и 57 секунди, в тоналността сол, темпото трябва да е 114 bpm, а самата песен да се изпълнява от 27-годишен солов изпълнител. Също така голяма част от коледните песни са били балади, а половината са кавъри.

И нещо забележително – почти всички песни са били за нещо друго, а не за Коледа. 

„Мисля, че сме далече от алгоритмичното създаване на коледен хит“, казва Хауърд Мърфи, основателят на лейбъла. „Но определени характеристики наистина правят песента по-лесна за приемане.“ Той също така сподели, че „Always On My Mind“ Pet Shop Boys (която е на върха на празничните чартове през 1987) е най-близо до иконичния коледен хит.

Това е така, защото е идеалната дължина и тоналност – също така е и кавър. Темпото обаче е 125 bpm, а не 114, и е записано от дует, чиято средна възраст е 31,5 година. „Mary’s Boy Child“ на Boney M идва на второ място.

„Можеш да направиш хит по всяко време на годината. Като сложиш звънчета в началото на една песен, няма да я направиш по-добра, ако вече не е добра“, казва Мърфи.

 
 

Critics Choice Awards: кои са най-добрите филми на 2018 според критиците?

| от chronicle.bg |

След дългоочакваните номинации за награди „Златен глобус“, които излязоха в четвъртък, една по една различните асоциации започват да обявяват своите номинации с най-доброто от киното на 2018 г.

Скоро след глобусите Асоциацията на филмовите критици на Лос Анджелис и тази на Ню Йорк обявиха своите фаворити, а днес е ред и на другата организация от филмови критици да се „произнесе“. Наградите „Изборът на критиците“ (Critics Choice Awards) са сред най-представителните кино награди, раздавани в Холивуд и вече е ясно кои са тазгодишните номинирани.

„Рома“ на Алфонсо Куарон и „The Favourite“ на Йоргос Лантимос определено яхват гребена на вълната след като вече попаднаха в списъците на повечето награди. Присъствието им е осезаемо и на Critics Choice Awards.

Филмът на Йоргос Лантимос е с общо 14 номинации, сред които за най-добър филм, най-добра актриса, най-добра актриса в поддържаща роля, най-добър режисьор, сценарии, кинематография, декор и др.

Ежегодните награди „Изборът на критиците“ се провеждат от Broadcast Film Critics Association и Broadcast Television Journalists Association. Смята се, че те са най-точният показател за това кой ще спечели „Оскар“, тъй като зад тях застават общо 300 телевизионни, радио и онлайн критици.

Наградите ще бъдат връчени на 13 януари. А ето част от филмите и творците, участващи в надпреварата. Номинациите за най-добър филм, можете да видите в галерията горе.

Най-добър актьор

Крисчън Бейл, Vice
Брадли Купър, A Star Is Born
Уилям Дефо, At Eternity’s Gate
Раян Гослинг, First Man
Итън Хоук, First Reformed
Рами Малек, Bohemian Rhapsody
Виго Мортенсън, Green Book

Най-добра актриса

Ялица Апаричо, Roma
Емили Блънт, Mary Poppins Returns
Глен Клоуз, The Wife
Тони Колет, Hereditary
Оливия Колман, The Favourite
Лейди Гага, A Star Is Born
Мелиса Маккарти, Can You Ever Forgive Me?

Най-добър актьор в поддържаща роля

Махершала Али, Green Book
Тимъти Шаламе, Beautiful Boy
Адам Драйвър, BlacKkKlansman
Сам Елиът, A Star Is Born
Рикард Е. Грант, Can You Ever Forgive Me?
Майкъл Б. Джордан, Black Panther

Най-добра актриса в поддържаща роля

Ейми Адамс, Vice
Клеър Фой, First Man
Никол Кидман, Boy Erased
Реджина Кинг, If Beale Street Could Talk
Ема Стоун, The Favourite
Рейчъл Вайс, The Favourite

Най-добър режисьор

Деймиън Шазел, First Man
Брадли Купър, A Star Is Born
Алфонсо Куарон, ROMA
Питър Фарели, Green Book
Йоргос Лантимос, The Favourite
Спайк Лий, BlacKkKlansman
Адам Маккей, Vice

Най-добър млад актьор/актриса

Алси Фишър, Eighth Grade
Томасин Маккензи, Leave No Trace
Ед Оксенбоулд, Wildlife
Милисънт Симъндс, A Quiet Place
Амандла Станбърг, The Hate U Give
Съни Сулжич, Mid90s

Най-добър оригинален сценарий

Eighth Grade
Roma
The Favourite
Vice
First Reformed
Green Book
A Quiet Place

Най-добър адаптиран сценарий

Black Panther
Can You Ever Forgive Me?
If Beale Street Could Talk
A Star Is Born
First Man
BlacKkKlansman

Най-добра кинематография

Roma
If Beale Street Could Talk
A Star Is Born
Black Panther
The Favourite
First Man

Най-добър декор

Black Panther
Roma
Crazy Rich Asians
The Favourite
First Man
Mary Poppins Returns

Най-добър комедиен сериал

Atlanta
Barry
The Good Place
The Kominsky Method
The Marvelous Mrs. Maisel
The Middle
One Day at a Time
Schitt’s Creek

Най-добър драматичен сериал

The Americans
Better Call Saul
The Good Fight
Homecoming
Killing Eve
My Brilliant Friend
Pose
Succession

 
 

„България Ер“ с три приза на авиационните награди Sky Awards 2018

| от chronicle.bg |

„България Ер“ бе отличена с голямата награда „Най-предпочитана авиокомпания на българския пазар“ на годишните престижни награди Sky Awards 2018.  Отличията бяха връчени на Международния ден на гражданската авиация в присъствието на официални гости, представители на авиокомпании, собственици и управители на туристически агенции и медии. Te се присъждат от международно жури въз основа на онлайн гласуване сред българските пътници и професионалисти. Номинирани за наградата в същата категория бяха Lufthansa и Turkish Airlines.

Националният превозвач спечели награди и в още две категории – „Най-предпочитана авиокомпания за къси и средни полети от/до България“ (Sky short/middle haul) и “Най-предпочитана авиокомпания от професионалистите“ (Sky Friend). Победителите в отделните категории се определят на база на онлайн проучване сред пътници и професионалисти, което се e провело от организаторите на конкурса APG Bulgaria в периода 30.10-29.11.2018 г. В него са участвали 237 професионалисти от туристическия бизнес и 3 940 пътници.