Вампирът

| от | |

books-text

Нона Михайлова

Вампирът я погледна със светещи очи, знаеше, че я е страх. Чувстваше го. Но Лия не искаше да го покаже и храбро стоеше на мястото си. Не беше типичното вцепенение на ужаса, не. Тя не искаше да покаже страха си, това беше всичко. Отрони сълза и бързо я изтри, погледна вампира и каза:
– Ще дойда.



Лия остана по пижама. Леко отмести завивките, но тъкмо, когато мислеше да се пъха под тях, замръзна. Имаше някой зад нея. Чувстваше ледения му дъх върху раменете си. Беше се появил изведнъж, без да издава какъвто и да е шум. Лия се обърна бързо и черните ѝ очи срещнаха ледените му сиви очи. За миг времето спря и момичето почувства как едно странно чувство я разтърсва. За части от секундата си спомни този хладен и надменен поглед. Бе го сънувала, бе мечтала за него. 

Лия леко се отдръпна и седна на леглото. Вдигна поглед към двете пронизващи я очи и видя надменната усмивка. Бе влюбена в него. Отдавна го сънуваше и сега най-после разбра, че той наистина съществува.

Една черна къдрица падна на челото му и той грижливо я отмести назад. Клекна срещу нея и очите им се срещнаха отново.

- Здравей, Лия – отрони.

Шепотът на гласа му я извади от вцепенението. Лия нежно погали бузата му, но той рязко се отдръпна. Повдигна се бавно и заговори с леден тон:

- Изпратиха ме, за да те отведа с мен. Очаква те сватба, вечен живот и изобщо всичко, което поискаш… ще получиш всичко, за което си мечтала, дори и това, за което нямаш смелост да мечтаеш. Само трябва да се съгласиш. Всичко е подготвено за тази нощ. Но все пак трябва да размислиш добре преди да кажеш каквото и да е… това ще промени живота ти напълно, а господарят ми не иска някой ден да съжалиш за избора си.

- Господарят ти? Аз мислех, че… – погледът и угасна и разочарованието я обзе и едва изрече: – Мислех, че си ти…

- Не, друг е – каза с безразличие вампира.

- Кой? – попита Лия без вълнение, почти с тъга.

- Сатаната.

- Ха! А аз си мислех, че ти си Сатаната. Надменния ти глас, ледения поглед… Ако не си ти… то тогава бих искала да бъдеш, защото обичам теб!

- Аз съм просто пратеник.

Отново тази прекрасна смразяваща усмивка, а погледа му… толкова надменен, че почти ѝ причиняваше физическа болка.

- Обичам те!! – изрече Лия, а отвътре чувстваше, че това е някаква подигравка. Не бе възможно Дявола да я иска. За какво му бе нужна тя?

- Не се учудвай – изрече вампира, който сякаш четеше мислите ѝ. – Ти си красива.

- Защо тогава не ти харесвам?

- Кажи ми просто ще дойдеш ли с мен? – отвърна той нервно, не му бе приятно тя да му говори по този начин, за това се опитваше да игнорира упрека в думите ѝ.

- Ако дойда ще бъда ли близо до теб? – попита Лия след кратка пауза.

- Ще ти бъда подчинен – отвърна вампира и се усмихна с ирония: – Това ли искаш?

Лия не отговори, само стана и се приближи до него. Вампирът сякаш, за да се защити от нея ѝ подаде снимката на красив млад мъж:

- Дявола… – каза.

Момичето взе снимката и само я погледна бегло, остави я на леглото, отново се приближи към вампира и се хвърли в прегръдките му. Усети импулса му да се освободи от нея и също как въпреки всичко не го направи. Лия вдигна очи към вампира, хвана лицето му с ръце и го целуна, но не получи отговор на целувката си, той дори не помръдна.

- Лия, Дяволът те чака… – прошушна ѝ надменно.

Тя го погледна и разбра, че съдбата ѝ вече беше решена. Леденият поглед на вампира бе вцепенил сърцето ѝ, надменноста му бе по-силна от нейните чувства. Лия дори не се замисли, просто се изправи пред него и замлъкна, опитвайки се да преглътне сълзите си.

Вампирът я погледна със светещи очи, знаеше, че я е страх. Чувстваше го. Но Лия не искаше да го покаже и храбро стоеше на мястото си. Не беше типичното вцепенение на ужаса, не. Тя не искаше да покаже страха си, това беше всичко. Лия отрони сълза и бързо я изтри, погледна вампира и каза:

- Ще дойда.

 
 

Чашата като портрет на личността

| от Мила Янева |

Има теория, че на човек може да му бъде направен доста точен и обективен психологически портрет според малките битови предмети, които ползва ежедневно. Тази теория се ползва в криминалистиката, но и без да сме специалисти, ние можем да разберем важни неща за един човек, когато попаднем в дома му и опознаем част от вещите му. Не нужно да си психолог, например, за да се ориентираш в настроението и духа на някого, когато видиш чашите, които ползва вкъщи. Почти всичките ни приятели, някога емигрирали на хиляди километри от България, имат в новите си домове там някъде поне една керамична, битова чаша от родината, в която пият сутрешното си кафе. Няма съмнение, че това е проява на носталгия и стремеж да си близо до корените си, защото в родината битовите сервизи са запазена марка предимно на механите и народните кръчми.

Попадала съм на вечеря, където нямаше нито една чаша в комплект с друга. Цялата маса пиеше от останки от семейни сервизи през последните четиридесет години, като това не беше нарочен дизайн на вечерта, а обикновена проява на домакинска немарливост. Със сигурност не съм единствената, пила скъпи питиета в спукани, очукани, наръбени, нащърбени и отдавна загубили блясъка си чаши. Хващам се на бас, че и вие като мен сте пили вина, коктейли, кафета и безалкохолни в де-що има съд с наподобяващи чаша размери и функции – стъклено бурканче от лютеница или детско пюре, метална или пластмасова чаша от термос, отрязана наполовина бутилка от минерална вода, капачка от лак за коса…

Не е нужно да си специалист по етикет или дизайн, за да разбираш удоволствието от това да пиеш напитките си от подходящите за тях чаши. Едно хубаво бяло вино, макар и поднесено точно изстудено, губи много от качествата си, ако е сервирано в чаша без столче например. Не само, защото така напитката не стои красиво, но и защото докато държите чашата, ще я стоплите с пръстите си, а така и виното ви бързо ще се прости с освежаващата си студенина. Същото е и с кафето – ако предпочитате да го пиете в стъклена чаша, задължително е тя да е с двойни стени или с дръжка, за да не си изгорите пръстите, докато го пиете топло. Останките от чаши, които ползваме в домовете си, белязват историите ни и ни напомнят моменти от живота ни, но и често могат да ни поставят в неудобно положение. Сетете се само за онзи неприятен момент, в който установявате, че имате само четири останали еднакви чаши за нещо си, а очаквате осем човека, на които да сервирате. И се започва едно преразпределяне на грозните или единични чаши на членовете на фамилията или най-близките приятели, което задължително трябва и някак да се обясни на всички гости – „извинявайте, че нямаме останали здрави, еднакви чаши, ама….“…

VIVO-BILLA_coffee (1)

 

В името на своевременното подновяване на домашния парк от чаши за всякакви поводи и защото има значение в какво пиеш питиетата и напитките си, ви представяме една полезна и изгодна акция на BILLA – VIVO Стъклено съвършенство. До 14 март тази година на всеки 10 лв от вашата сметка в който и да е от магазините на веригата, ще се прибавя по една промо точка. Можете да я получите и при покупка на някой от специално обозначените продукти в рекламна брошура и/или в магазините BILLA. При покупка на стойност 10 лв., която включва и специално обозначен продукт, промо точките са две. Срещу 5 събрани промо точки можете да се сдобиете с комплект от две еднакви чаши с различно предназначение, които да купите с до 75% отстъпка. Това е истинско вложение, защото става дума за висококласни и скъпи чаши Vivo на световноизвестната немска марка Villeroy & Boch Group. Te съчетаваt традиционното качество на Villeroy & Boch с функционален дизайн за ежедневна употреба без компромис във визията. В програмата се предлагат шест вида чаши – многофункционални (за безалкохолни или концентрати), двустенни за кафе, капучино или чай и студена напитка и чаши за бяло и червено вино. Всички те са изработени от специално кристално стъкло, което издържа на високи и ниски температури, остава кристално прозрачно и не се замъглява с времето. Двойните комплекти чаши, разбира се, могат да бъдат купени и самостоятелно, на редовна продажна цена без промо точки. В този случай обаче плащате нормалната за този клас посуда висока стойност. С промоточки на специална цена може да бъде закупен и стъклен чайник на същата марка с вместимост 1.4 литра. Имайте предвид, че без промоточки в магазина той струва 94.99лв, но в рамките на програмата на BILLA ще е ваш само за 39.99 лв.

Целият пакет от събрани промо точки може да бъде използван в срок до 21.03.2018 г. или до изчерпване на количествата. Помислете си обаче, че срещу сметка от 150 лв в магазина (което си е пазар за един купон или седмична храна на четиричленно семейство) можете да се сдобиете с пълен сет от качествени и висококласни стъклени чаши на изключително приятна цена. Ако пазарувате по-редовно, за тези два месеца ще сте в състояние ненатоварващо за семейния бюджет да подмените целия си домашен парк от чаши. Така най-после ще можете да се разделите с всички останали по милост и необходимост самотни, стъклени „войници“, с които ви се е налагало да правите компромиси в едно от най-приятните и достъпни човешки удоволствия – насладата от любимо питие в чашата, която то, а и вие заслужавате.VIVO-BILLA_tea-teapot

 
 

Почина Джим Родфорд, басистът на Kinks

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившият басист на групата „Кинкс“ Джим Родфорд умря на 76-годишна възраст вследствие на травми, които получил, след като паднал от стълба, съобщиха ТАСС и Асошиейтед прес.

Групата „Зомбис“, в която Родфорд свиреше от 1999 г., потвърди смъртта му на страницата си във Фейсбук. Съоснователят на „Зомбис“ и изпълнител на клавишни Род Арджънт заяви, че братовчед му и дългогодишен член на бандата Джим Родфорд бе чудесен басист. „С дълбока скръб съобщавам, че Джим си отиде от този свят – каза той. – Точната причина за смъртта му засега е неясна.“

Родфорд се присъедини към „Кинкс“ през 1978 г. , взе участие в нейни турнета и в записите на много от албумите й. Той бе неин член до 1996 г.

Съоснователят на „Кинкс“ Рей Дейвис написа в Туитър, че Родфорд бе неразделна част от групата.
Арджънт отбеляза, че Джим бе посветил живота си на музиката.

 
 

Къща разполага със собствена река вместо коридор до стаите

| от chronicle.bg, БТА |

Вероятно когато сте си представяли къщата на мечтите си, в нея е бил предвиден необичаен начин за придвижване между различните й части. Например, огромна пързалка от третия до приземния етаж или релси, по които минава малко влакче. Може да ви е хрумвала идеята и за поточе.

Архитектът Алфред Браунинг Паркър сбъдна мечтата на свои клиенти, като им построи къща със собствена река в Маями, САЩ. Жилището с обща площ от 1672 квадратни метра дори има име – „Уудсонг“ (в превод от английски език „Песен на гората“). То е било продадено миналата година за 2 милиона щатски долара, така че по всяка вероятност няма да бъде на пазара скоро.

4504313_001_twilight_pool_2828990_large.0

Реката позволява обитателите на дома да плуват от всекидневната до трапезарията. Те могат дори да гребат до спалнята, когато са прекалено изморени да ходят.

В дома има основна спалня, която е три етажа по-нагоре, библиотека и спалня на открито само с три стени. Освен това има басейн, в случай, че се отегчите от реката, както и сауна.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

В двора има богата градина, палми и езерце с риби със собствен водопад.

4504343_032_twilight_pool_2828995_large

 
 

„Devilman Crybaby“ – агресия и секс от Netflix

| от |

Към края на първия епизод на новото аниме от Netflix „Devilman Crybaby“, ученикът Акира Фудо и най-добрият му приятел Рио Асука се озовават по средата на оргия сред голи, мърдащи тела и неонова светлина. Партито прераства в кървава баня, когато Рио атакува някои от непознатите хора. Миризмата на кръв привлича демони, които също разкъсват хората или ги правят зли.

Не е възможно да погледнеш настрани от тази сцена, която перфектно подготвя нещата предстоящия ужас.

„Devilman Crybaby“, режисьор Масааки Юаса, е оригинална адаптация на мангата Devilman от 70-те години. Светът е атакуван от смъртоносни демони и Рио вярва, че за да се преборим с тях, човешко същество трябва да се съедини с един от демоните и да се превърне в супер силният „devilman“ (човек-демон). Неговият приятел Акира се превръща точно в това и става важно оръжие в борбата срещу демоните.

Въпреки новите хоризонти на безпощадна агресия и секси външен вид (всички стават много по-готини, след като са обладани от демон), Акира запазва голяма част от идентичността си. Доброто му сърце компенсира за тъмните импулси на неговия демон, Амон, вместо да бъде погълнат от тях.

„Devilman Crybaby“ може да бъде доста труден за храносмилане – гледайте на собствена отговорност. Гологръда жена се трансформира в демон докато гърдите й се клатят преди на мястото на зърната й не се отварят усти. Оргазмите често завършват с разрязването на нечие тяло на две.

Потресаващият секс и насилие обаче не е само за шокиращ ефект – те са и за да демонстрират колко разглезен и гнусен може да е човекът и колко ненужна агресия може да пръсне.

Сериалът също така ни кара да погледнем по друг начин на хората, които не разбираме. Човечеството обръща гръб на демоните си и дори на хората демони и сериалът съдържа директно сравнение с модерния фанатизъм.

Доста е лесно да мразите „Devilman Crybaby“ заради това, че е анимиран или заради това, че е толкова кървав и мръсен. Но сериалът счупва очакванията как трябва да изглежда един такава продукция на Netflix. Той преминава от шокиращ до трогателен за един момент.