shareit

В Uber под прикритие

| от |

С хитра хватка българските органи на реда са твърдо решени да прогонят пришълеца Uber. В битката с американската компания, която изкара на пазара своя мутант-„гражданското такси” ще бъдат хвърлени агенти под прикритие или така наречените „тайни клиенти”. Невижданият хибрид ще бъде ударен по най-слабото място – ще му вземат колата и той няма да се размножава. Ето така се убива присмехулник.

Аргументите: Превозът на пътници срещу заплащане без разрешително и лиценз за транспортна услуга противоречи на закона за автомобилите, категорични са от транспортното министерство.

Наказанието: 1500 лева глоба, отнемане номерата на колата и конфискуване за 6 месеца. До 6000 лева скача глобата при многократно нарушение, а „арестът” на автомобила става година.

Тактика: За да се провери кола, инспекторите трябва да действат съвместно с КАТ. За да се докаже, че превозът е срещу заплащане, а не на приятелски начала, са необходими показания от свидетели. Съответно вариант е катаджията се регистрира в UBER, да поръча кола, да посочи маршрут, където да причаква служител на ДАИ и след това катаджията да стане свидетел. Вариант е и след цялата тази галимация всички участници в „курт” капана да се договорят по втория начин и акт да не бъде написан…

Българската негостоприемност не изненадва, но някак лъха на типичната за тези географски ширини хронична непоносимост към алтернативността, срещу която следва опълчване, по-скоро повърхностно, отколкото даващо резултати. Решението за пълната забрана за дейността на Uber в България най-вероятно ще дойде по някое време, на един по-късен етап, но за да се събудят институциите най-вероятно трябва да се стигне до необратимото. За разлика от чужбина където превенцията има за цел да спре случването му.

В чужбина появата на Uber първоначално бе посрещната по-радушно, отколкото у нас. Фирмата получи признание за технологичния си прогрес със залегнал социален елемент в него. Приложението за смартфон Uber е своеобразна профилирана социална мрежа, която предоставя услуга. Заплащането става чрез кредитна или дебитна карта. Uber е достъпна в 53 страни и повече от 200 града по целия свят, включително и в София. Услугата се оценява на повече от 40 милиарда щатски долара. Наскоро тя получи нови 1.2 млрд. долара финансиране, като няма изгледи за спад на интереса към компанията въпреки негативния й имидж.

След няколко документирани инцидента с пътници в чужбина обаче, последваха моментални крути мерки, а реторичния въпрос на писателя Дан Кийрън „Наистина ли искаме да пътуваме или само да пристигнем” доби нов смисъл.

Uber бе забранена в Делхи, след като шофьор на компанията беше обвинен в изнасилване на клиентка. Заподозреният бил пуснат под гаранция, след като е бил арестуван за друго изнасилване на своя пасажерка през 2011 г. Шофьор на Uber в Сан Франциско пък е обвинен в убийството на шестгодишно момиче навръх Нова година миналата година. 58-годишният Саид Музафар е ударил момичето с колата си, когато то е пресичало улицата заедно с неговата майка и брат, които са с тежки наранявания. Шофьорът е бил арестуван и са му повдигнати обвиненията. В други градове, като Рио де Жанейро и Мадрид, продължават разследвания срещу шофьори на компанията. В Холандия пък съдът забрани на Uber да извършва услугата UberPop, която е представена като споделено пътуване, при което всички в колата си поделят разходите. През октомври компанията навлезе в Лас Вегас, където услугата й беше обявена за незаконна, като в рамките на часове някои шофьори бяха глобени.

Последва яростен обществен откат, под формата на протести на таксиметрови шофьори, таксиметрови компани, управляващи. Чуждите правителства се отказаха от повърхностните мерки и прибягнаха към директна атака срещу дейността на Uber. Началото на 2015 донесе забрана за дейността на Uber в Германия, Испания, Тайланд, Индия, Франция и Холандия. Дейността на алтернативните таксита е под въпрос в САЩ и Австрия, където се водят ожесточени спорове.

С други думи сигурността на пътниците е основният аргумент, с който правителствата бетонираха решението си. Като прибавим към това становищата, че Uber извършва незаконни таксиметрови услуги и прилага нечестни бизнес практики и гащите са вързани.

Иначе Uber в действителност са една идея по-прозрачни: GPS мониторинг, електронно заплащане и отчитане на разстоянието в реално време. От инциденти, уви, никой не може да бъде 100% предпазен. Само че не са много по-евтини.

Доказателството: Калкулаторът на Uber показва, че разстоянието от квартал „Младост” до центъра ще струва между 7 и 11 лева. Калкулаторът на една от големите таксиметрови компании изчислява, че сметката ще бъде 8 лева. Излиза, че разликата в цените между нормалното такси и Uber у нас няма да е толкова голяма, колкото в Европа. В САЩ и на стария континент гражданските таксита са много по-евтини от стандартните таксита. Например в Мюнхен с такси курсът център-летище е 50-70 евро според тарифата и трафика. Естествено Uber може да го предложи на половин цена и пак да е на печалба. Но в София този маршрут е между 5 и 7 евро с такси, което означава, че „гражданските таксита” няма как да печелят и едновременно с това да предлагат много по-ниски цени.

Така че за дъмпинг в цената и нелоялна конкуренция на нашия пазар реално не може да се говори. Може би бакшишите се притесняват по-скоро от рейтингите, които биха могли да въведат шефовете им по пример на Uber. Ако всеки клиент на такси може да оцени шофьора и качеството на превоза, то тогава бакшишите ще се срещнат очи в очи с хамлетовата дилема „да бъда или да не бъда”.

И все пак, някой е разрешил съществуването на Uber в България и сега този някой затяга примка и извива ръце.

 

 
 
Коментарите са изключени

В Uber под прикритие

| от |

автор: Кристина Димитрова

С хитра хватка българските органи на реда са твърдо решени да прогонят пришълеца Uber. В битката с американската компания, която изкара на пазара своя мутант-„гражданското такси” ще бъдат хвърлени агенти под прикритие или така наречените „тайни клиенти”. Невижданият хибрид ще бъде ударен по най-слабото място – ще му вземат колата и той няма да се размножава. Ето така се убива присмехулник.

Аргументите: Превозът на пътници срещу заплащане без разрешително и лиценз за транспортна услуга противоречи на закона за автомобилите, категорични са от транспортното министерство.

Наказанието: 1500 лева глоба, отнемане номерата на колата и конфискуване за 6 месеца. До 6000 лева скача глобата при многократно нарушение, а „арестът” на автомобила става година.

Тактика: За да се провери кола, инспекторите трябва да действат съвместно с КАТ. За да се докаже, че превозът е срещу заплащане, а не на приятелски начала, са необходими показания от свидетели. Съответно вариант е катаджията се регистрира в UBER, да поръча кола, да посочи маршрут, където да причаква служител на ДАИ и след това катаджията да стане свидетел. Вариант е и след цялата тази галимация всички участници в „курт” капана да се договорят по втория начин и акт да не бъде написан…

Българската негостоприемност не изненадва, но някак лъха на типичната за тези географски ширини хронична непоносимост към алтернативността, срещу която следва опълчване, по-скоро повърхностно, отколкото даващо резултати. Решението за пълната забрана за дейността на Uber в България най-вероятно ще дойде по някое време, на един по-късен етап, но за да се събудят институциите най-вероятно трябва да се стигне до необратимото. За разлика от чужбина където превенцията има за цел да спре случването му.

В чужбина появата на Uber първоначално бе посрещната по-радушно, отколкото у нас. Фирмата получи признание за технологичния си прогрес със залегнал социален елемент в него. Приложението за смартфон Uber е своеобразна профилирана социална мрежа, която предоставя услуга. Заплащането става чрез кредитна или дебитна карта. Uber е достъпна в 53 страни и повече от 200 града по целия свят, включително и в София. Услугата се оценява на повече от 40 милиарда щатски долара. Наскоро тя получи нови 1.2 млрд. долара финансиране, като няма изгледи за спад на интереса към компанията въпреки негативния й имидж.

След няколко документирани инцидента с пътници в чужбина обаче, последваха моментални крути мерки, а реторичния въпрос на писателя Дан Кийрън „Наистина ли искаме да пътуваме или само да пристигнем” доби нов смисъл.

Uber бе забранена в Делхи, след като шофьор на компанията беше обвинен в изнасилване на клиентка. Заподозреният бил пуснат под гаранция, след като е бил арестуван за друго изнасилване на своя пасажерка през 2011 г. Шофьор на Uber в Сан Франциско пък е обвинен в убийството на шестгодишно момиче навръх Нова година миналата година. 58-годишният Саид Музафар е ударил момичето с колата си, когато то е пресичало улицата заедно с неговата майка и брат, които са с тежки наранявания. Шофьорът е бил арестуван и са му повдигнати обвиненията. В други градове, като Рио де Жанейро и Мадрид, продължават разследвания срещу шофьори на компанията. В Холандия пък съдът забрани на Uber да извършва услугата UberPop, която е представена като споделено пътуване, при което всички в колата си поделят разходите. През октомври компанията навлезе в Лас Вегас, където услугата й беше обявена за незаконна, като в рамките на часове някои шофьори бяха глобени.

Последва яростен обществен откат, под формата на протести на таксиметрови шофьори, таксиметрови компани, управляващи. Чуждите правителства се отказаха от повърхностните мерки и прибягнаха към директна атака срещу дейността на Uber. Началото на 2015 донесе забрана за дейността на Uber в Германия, Испания, Тайланд, Индия, Франция и Холандия. Дейността на алтернативните таксита е под въпрос в САЩ и Австрия, където се водят ожесточени спорове.

С други думи сигурността на пътниците е основният аргумент, с който правителствата бетонираха решението си. Като прибавим към това становищата, че Uber извършва незаконни таксиметрови услуги и прилага нечестни бизнес практики и гащите са вързани.

Иначе Uber в действителност са една идея по-прозрачни: GPS мониторинг, електронно заплащане и отчитане на разстоянието в реално време. От инциденти, уви, никой не може да бъде 100% предпазен. Само че не са много по-евтини.

Доказателството: Калкулаторът на Uber показва, че разстоянието от квартал „Младост” до центъра ще струва между 7 и 11 лева. Калкулаторът на една от големите таксиметрови компании изчислява, че сметката ще бъде 8 лева. Излиза, че разликата в цените между нормалното такси и Uber у нас няма да е толкова голяма, колкото в Европа. В САЩ и на стария континент гражданските таксита са много по-евтини от стандартните таксита. Например в Мюнхен с такси курсът център-летище е 50-70 евро според тарифата и трафика. Естествено Uber може да го предложи на половин цена и пак да е на печалба. Но в София този маршрут е между 5 и 7 евро с такси, което означава, че „гражданските таксита” няма как да печелят и едновременно с това да предлагат много по-ниски цени.

Така че за дъмпинг в цената и нелоялна конкуренция на нашия пазар реално не може да се говори. Може би бакшишите се притесняват по-скоро от рейтингите, които биха могли да въведат шефовете им по пример на Uber. Ако всеки клиент на такси може да оцени шофьора и качеството на превоза, то тогава бакшишите ще се срещнат очи в очи с хамлетовата дилема „да бъда или да не бъда”.

И все пак, някой е разрешил съществуването на Uber в България и сега този някой затяга примка и извива ръце.

 

 
 
Коментарите са изключени

Мирната Швейцария е обвързана с взривове

| от |

По протежение на Швейцарските Алпи с километри се простират груби бетонни издатини. Те се наричат шеговито, но подходящо „Тоблеронови линии“. Но имат и други имена като по-зловещото „драконови зъби“, което може би по-добре илюстрира първоначалната им функция: да отблъскват нахлуващи танкове и други вражески сили.

Тези линии са част от по-видимите елементи на отбранителната инфраструктура на страната, известна със своята традиционна неутралност (въпреки която винаги е добре подготвена за вражески атаки). Много други швейцарски отбранителни стратегии обаче са далеч по-малко забележими. Например, различни обекти от инфраструктурата на страната са внимателно подготвени да бъдат взривени.

Toblerone-line-Gland

Тоблеронови линии

През 2014 г. се появи новината, че от мост на швейцарско-германската граница са премахнати експлозивите. И това се оказва изненада за мнозина. Мостът Сакингер е построен над Рейн през 1272 г. и отдавна се смята за национален паметник на културата, но това очевидно не е спряло правителството да заложи динамит под него по време на Студената война. Подобни военни действия са част от един по-голям швейцарски плат за отбрана, който включва и изтегляне на силите и гражданите в планината. Идеята е след това изтегляне швейцарците да оставят след себе си развалини и разруха за врага, а не функционална инфраструктура.

Holzbrücke Bad Säckingen ↔ Stein AG, Schweizer Seite 2012

Сакингер

Днес швейцарските военни не коментират дали още има обекти с поставени взривове от съображения за сигурност.

През 80-те години носителят на Пулицър Джон Макфи написва книга за ролята на швейцарската армия в културния и физически пейзаж на страната. В „La Place de la Concorde Suisse“ той естествено засяга задължителната военна служба, но освен това и подробно описва как и застроените, и естествените площи на тази малка европейска нация са внимателно и силно въоръжени. Мостовете, например, не само могат да бъдат взривени, за да възпират атакуващия враг, но също така са обградени със скрити оръжия, за да спрат евентуалния ремонт от противника.

На известно количество от вътрешността на Алпите е издълбана, за да се направят бункери и складови помещения, а на известно количество от външните склонове са поставени взривове така, че да предизвикат свлачища. Железопътните и магистралните тунели също могат да бъдат унищожени бързо. Въобще през по-голямата част от 20-ти век швейцарските инфраструктурни инженери имаха двойна задача – освен да създават функционални и устойчиви конструкции, да инкорпорират в тях и методи за скорострелното им разрушаване.

Пътувайки из живописни пейзажи на планината, Макфи забелязва, че някои пътища имат малко подозрителни разклонения, които сякаш са задънени, и това го кара да си мисли, че може би водят към бункери. Дори някой по-голям камък може всъщност да е изкуствени и да прикрива някаква работа на военните. До 90-те години Министерството на отбраната на Швейцария отговаря за над 30 000 отбранителни структури и обекти, без да броим многобройните бункери в страната.

Подземните скривалища в Швейцария датират още от края на 19 век, но по-целенасочените усилия за укрепване на страната започват в края на 30-те години на 20 век, когато заплахата от международна война вече изглежда голяма. Всъщност старателната военна подготовка на Швейцария заедно с топография на Алпите вероятно са причините, които спират силите на Оста да нападнат страната през Втората световна война – те просто се страхуват от безкрайни битки по нейните непознати и въоръжени ширини. По-късно, през Студената война, швейцарците продължават да развиват отбраната си.

Швейцария в крайна сметка ще изгради достатъчно бункери, за да може да настани цялото население на страната и да им остане място – никоя друга страна не може да се похвали с такова нещо. Причината по думите на правителството е, че безопасността от ядрена атака е право на всеки гражданин. „Всеки жител трябва да има защита, до коqто може да се добере бързо от дома си“, пише в Швейцарския федерален закон за гражданска защита, а „собствениците на жилищни блокове са длъжни да построят убежища във всички нови сгради.“

И докато голяма част всичките тези усилия са скрити под земята или под разните постройки, архитектурата също играе важна роля в отбраната на Швейцария (то на този етап какво ли не играе). В цялата страна могат да се видят сгради, които привидно изглеждат като обикновени хамбари или къщи, но всъщност са места направени за съхранение на всякакви военни приспособления – от зенитни оръдия до хора. „Военните си вършеха работата си с швейцарска прецизност“, казва репортерът Анеке Бокерн. „Въпреки че планът е тези сгради да заблуждават врага, който е на над 20 метра от тях… те рисуватправят съвсем реалистични прозорци, перфектни имитации на дървесина и дори взимат под внимание положението на слънцето за добавяне на сенки.“

Вниманието на медиите и книгите, които излизат по темата на днешния ни текст, насочват общественото внимание към тези сгради през последните години, което от своя страна стимулира интереса към запазването им, въпреки че не изглежда, че ще се използват скоро. През последните няколко десетилетия много военни структури са разсекретени и продадени като домове, офиси и дори фабрики за сирене. Туристи могат да разгледат някои съоръжения, а в други дори да спят – сред културни артефакти, дълго време останали скрити под земята и зад фасадите на постоянната военна заплаха.

 
 
Коментарите са изключени

Защо японските ученици отиват на училище със снимка от детството

Япония е страна, в която стилът винаги трябва да бъде на висота и да пленява погледи. Проблемът е, че модните тенденции не се допускат в училищата, където изискванията са драконови.

Обикновено учениците носят униформа, спазват определен стил на прическа и винаги трябва да бъдат чисти и изрядни. Учениците нямат право да се боядисват, нямат право да правят адаптации на своята униформа и като цяло трябва да спазват училищните правила. Допълнителни аксесоари като бижута и дори грим са също в линията на забранените използвани елементи. Нарушаването на правилата обикновено води до предупреждение, а след това следва изключване на ученика. И така достигаме до следващата забавна история от японския съд. Оказва се, че има много ученици, които завеждат дела срещу своите училища поради една проста причина: принуждавани са да боядисват косата си.

Обикновено училищата изискват от своите ученици снимка от детството, с която да докажат, че това е естественият цвят на косата им. Японският ген рядко позволява на някого да бъде рус или кестеняв, но изключения се случват. Учениците започват да се боядисват черни, за да осмирят училищните настоятелства, но след прекомерното излагане на химикали, някои възпитаници завеждат дела. Причината е, че след н-тото боядисване, скалпът им се разранява, а колкото и да искат, не могат да сменят естествения си цвят на косата толкова лесно.

Японското министерство на образованието намира соломоново решение – предлага на всеки да докаже своя естествен цвят на косата. Руси японци не се срещат много често, колкото кестенявите, а някои училища подозират, че много често точно този цвят се използва във фризьорския салон за разнообразяване на стила на ученика, което е забранено, след като визията няма нищо общо с училищните занимания. Все пак трябва да знаете, че практиката продължава до 18-годишна възраст, след това има някаква лека свобода относно цвета на косата и прическата, униформата продължава да присъства в живота на студентите.

 
 
Коментарите са изключени

Защо хард дискът винаги е отбелязан с буквата „C“

| от |

Откакто човекът сложи твърдия диск в персоналния компютър и записа на него операционна система (предимно MS-DOS или Windows), основният партишън, ако не и целият твърд диск, е обозначен с буквата „C“. Но защо? Ето защо.

Идеята за обозначаване на различни устройства за съхранение на данни просто с букви най-често се смята, че идва от операционните системи на виртуалните машини на IBM от 60-те години. И по-конкретно от операционните системи CP-40 и CP/CMS, а по-късно и при машините на Digital Research, Inc, които копират  CP/M операционната система. В ранните ОС от онова време (CP/CMS) буквите са били използвани най-вече за обозначение на логическите дискове, а по-късно (като например при CP/M) вече се използват и за отбелязване на физическите устройства за съхранение.

Това ни довежда до 1980 година, когато IBM се опитва да използва вече сравнително популярната по онова време операционна система CP/M за IBM Personal Computer. Преговорите между IBM и Digital Research, Inc спират по причини, които не са напълно ясни днес. Говори се обаче, че проблемите са започнали, когато Дороти Килдал, съпругата на създателя на CP/M, Гари Килдал, отказва да подпише споразумение за конфиденциалност с IBM в началото на преговорите. Тя им е казала, че няма да подпише такъв документ без първо да разговаря със съпруга си, който е извън града по работа. Това е някак необичаен ход, тъй като Гари често оставя подобни бизнес решения на съпругата си.

Този отказ, който явно силно дразни представителите на IBM, предполага се е бил по съвет на адвоката на Гари Дейвис от Digital Research. Но като се има предвид, че този тип неща са стандартна практика при бизнес преговори, цялата ситуация определено изглежда странно, като я погледнем днес и имаме предвид кои са страните в конфликта. Историята продължава по не особено щадящ начин. По-късно Гери Килдал твърди, че след завръщането си от бизнес пътуването, той и съпругата му стигат до споразумение и си стискат ръцете с представителя на IBM, Джак Самс, докато са на борда на самолет и летят за ваканция. Гери след това казва, че IBM не спазва това споразумение, а Самс от своя страна каза, че нищо подобно не се е случвало.

Каквато и да е истината, това, което знаем със сигурност, е, че IBM преминава от системата CP/M и вместо нея ангажира Microsoft, които от своя страна купуват лиценз на клонинг на CP/M, наречен 86-DOS. След това адаптираха 86-DOS за новия компютър на IBM като правят няколко значителни промени, и го преименуват на MS-DOS, макар че IBM го наричат PC DOS.

Тъй като се базира на копие на CP/M, MS-DOS взема схемата за надписване на дисковото устройство от CP/M, която от своя страна го взема от гореспоменатите предишни IBM системи. Заради копирането на много от елементите на CP/M системата, MS-DOS позволя по-често използваните софтуерни пакети, които могат да работят на CP/M, да бъдат сравнително лесно пренесени и в MS-DOS и съответно използвани в новия IBM PC.

5.25 inch floppy disk, front and back

5 1/4-инчово флопи

Всичко това ни връща към изначалната специфична схема за буквиране. Ранните персонални компютри обикновено не идвали с вътрешни устройства за съхранение на данни, защото те са доста скъпички (въпреки че твърдите дискове се появяват някъде през 50-те години). Вместо това те обикновено приемат някаква форма на дискети, като тези, които виждате на снимката горе. Те се използвани в MS-DOS и някои други операционни системи като били означени с „А“. Някои компютри се предлагали с две такива дискети, което разбира се, означава, че ще има и „B“. Когато и 3.5-инчовата флопи дискета (която всъщност не е флопи, освен ако не я разглобите) се добавя към архитектурата на компютрите, названието на дискетите като „A“ и „B“ вече е норма.

Когато твърдите дискове се появяват в повечето компютри в края на 80-те години на миналия век, тъй като първите две букви вече се използват за дискетите, логично обозначават третото устройство за съхранение на данни съответно „C“. Днес дисковете са основното устройство за съхранение на компютъра, но буквичката му напомня (сигурно вечно) за времето, когато не е бил.

Въпреки че изключително малко компютърни конфигурации все още имат флопи дискови устройства, това обозначаване на устройството се е задържало. Разбира се, в бъдеще като нищо именоването може да се промени.

Apricot portable

MS-DOS не винаги е използвала „C“ по подразбиране за твърдия диск на всяка система. Например, на компютър на британската компанията Apricot PC, пуснат през 1983 година, „А“ и „B“ са запазени за твърди дискове, а „C“ и „D“ за дискети.

 
 
Коментарите са изключени

„Библиотека с неща“ е една прекрасна идея

| от |

Какво е „Библиотека с неща“? Веднага даваме пример: „Библиотеката“ в Сакраменто, Калифорния, дава назаем всякакви неща, от които хората биха имали нужда от време на време, но не притежават и няма смисъл да си купуват. Инициатива е на Публичната библиотека в Сакраменто и има за цел да разшири предлаганите от това романтично звено на държавата услуги. Сред въпросните „неща“ има всичко – машина за ламиниране, музикални инструменти, цифрови фотоапарати, шевни машини и всякакви други уреди, технологии, машини и предмети

„Рядко се случва държавно предприятие с много ясна насоченост – книги – да има шанс да експериментира с нещо подобно“, казва Лори Истървуд от Публична библиотека в Сакраменто

Още през 70-те години в Съединените щати започват да се появяват подобни библиотеки, но само за инструменти – на снимката горе можете да видите едно подобно място. Днес има 40 библиотеки в цялата страна. В Колумб, Охайо, библиотеката с инструменти на RTCO разполага с близо 5000 инструмента, които се дават на заем на физически лица и организации с нестопанска цел.

Има и много с инструменти за дърводелство, дървообработване, градинарство, водопровод, електротехнически работи и зидария. Финансирането идва от общините, държавата, организации с нестопанска цел и частни дарители.

Има и библиотеки за семена – те се разпространяват и извън САЩ. И тъй като връщането на семена е невъзможно, библиотеките приемат вместо това семена от растения, които са поникнали от вече взетите семена.

Подобно на така наречените банки или трезори за семена, тези библиотеки служат и за съхранение на различни сортове растения през времето, както и за поддържане на биоразнообразие. Много от библиотеките имат редки семена на местни растения.

Освен инструменти и семена, самите библиотеки също са ценен ресурс за обществото. Те служат не само за складове на прашни стари аналогови книги. Изследователските библиотекари, например, могат да помогнат на посетителите да намерят редки книги, да оценяват достоверността на източници и да осигурят достъп до специализирани бази данни.

В същото време много библиотеки и ръководителите им намират нови полезни услуги, които да вършат, и така да развиват дейността си. Бъдещето на библиотеката като институция е малко неясно, но пък пълно с потенциал.

 
 
Коментарите са изключени