В търсене на изчезналата луканка

| от |

Ако някой все още не е чувал за Лола Монтескьо (много смях от нея тук) значи е пропуснал доста смях. И тъй като ние сме тук, за да не пропускате нищо, намерихме Лола в едно родопско село. Оказа се, че докато ние търсим нея, тя търси изчезналата луканка. Е, ние няма как да не се включим в издирването на този деликатес.

Нищо вече не е така, както беше едно време. Казвам ви. Даже и луканката вече не е. За последните 20 години съм изяла тонове суджуци и луканки в търсене на онази, истинската, дето преди Десети всяка зима висеше по просторите и аз едва изчаквах да изсъхне. Но така и не намерих дори бегло нейно подобие.

DSC_9935

В онези хубави за българската луканка времена баба ми имаше сериозни връзки в една кланица. Тя е бивша детска учителка, а в соцвремената тази позиция си беше абсолютен фейсбук – пълно омрежване с всички в градчето, което живее. Та една от бившите й възпитанички се бе добрала до ужасно лукративната по време на соца позиция „месарка в „Родопите”, и осигуряваше на всички роднини и познати доволно количество кокали с месо по тях. Организацията бе изключително конспиративна, а в нея освен всички учителки и продавачката на чорапогащници участваха и много бивши партизани, ятаци, партийни секретари, военни, както и жената на кмета. Така че нелегалната дейност бе практически недосегаема за закона, щото и той се беше увъртял до лакти в нея.

В това градче ноември беше призрачен месец. Вечерите всичко живо изчезваше от улиците и панелните кухни се превръщаха в мини-месарски цехове. Всеки си правеше сам суджуците и затова те си бяха истински. След промяната българският вариант на севернокорейското чучхе* изчезна барабар с истинските луканки, истинските домати и истинското кисело мляко. От тогава в свободното си време съм се превърнала в Индиана Джоунс на луканката.

Търся, търся истинска по магазините и така и не я намирам. През всичките тия 20 години съм си задавала въпроса какво е по-различното в суджуците на новото време?

Е, оня ден съобщиха. Вместо телешко, в тях имало конско. За някои тази новина може да е предизвикала шок, ама за мен си бе беше истински празник! По две причини.

Първо, тя най-сетне доказа, че и ние сме европейци като баш европейците. На тях им пробутват конче-вихрогонче в лазанята, а на нас – в луканката. Дето се вика, поне в прецакването стандартът ни се е изравнил. И второ: оказа се, че все пак в луканката има МЕСО! При това не е кучешко…

Природозащитниците и младите ездачки-любителки вероятно ще протестират срещу излапването на кончета във вид на суджучета, но преди да организират кръгла маса, искам да ги успокоя. Всеки, който е хапвал луканка през последните години, е наясно, че дори и в нея да е имала месо – то е било минимално количество. Аз, като експерт, преценявам, че тоя век всички дружно да сме хапнали има-няма пет до шест кончета. Другото е било тонове подобрители с мас. И сол. Сега ме гложди обаче следният въпрос : луканките са от конско, хубаво.  А конете в луканките от какво са?

horse-in-farm-wide-hd-wallpapers

Щото опитът ми с хранителните продукти показва, че нищо не е онова, което си мислиш, че е. Примерно сиренето. На етикета пише сирене, гледаш го сирене, на пипане също е сирене… Ама ако го сложиш в саламура в хладилника до пет дни е изчезнало. Егати фокусът! Разтваря се като тебешир. Направих си дори експеримент, от едно сиренце оставих парченце навън да изсъхне. Сега синът ми рисува на асфалта с него. Не е и тебешир обаче, щото дъждът не го мие.

А пък оня трик с бройлерите? Баба ми като видя за първи път пиле в кварталния магазин и спонтанно попита продавачката: „Извинете, туй пиле от какво е?” То се беше надуло до размерите на малко щраусче, та затова и продавачката почна първо да търси етикета, за да прочете аджеба от какво е. По-късно се разбра, че всъщност вече не продавали пилета, ми вода с малко бройлер в нея.

За киселото мляко, което, ако го забравите в хладилника, ще надживее и вас и децата ви, няма що да си говорим. Единственото предимство на храните на новото време е в неочакваните им ефекти. Примерно в прясното мляко в една европейска държава открили следи от лекарства срещу гъбички по царевицата. Не било обаче опасно, даже се препоръчвало при сърбеж между пръстите на краката. В свинските пържоли пък имало толкова много остатъчен аналгетик, че били прекрасно средство срещу главоболие. Аз, ако съм на мястото на вегетарианците, ще спра да си купувам зеленчуци от магазина, защото не се знае кво има в тях. Току-виж се окаже, че не са кошер.

Ама не само храните са пълни с изненади. И козметиката също е с подобрители. Някои учени предупреждават, че шампоаните са натъпкани с женски хормони и това се отразявало на животинките в реките и езерата. Което не е непременно лоша новина, особено за рибарите. Може и да не хващат вече шарани, но пък има шанс да се приберат у дома с русалка.

И въобще, нека погледнем на новостите в хранителния бизнес положително и с творчески плам. Какви необятни възможности ни откриват съвременните алхимици, забъркващи хляб, кисело мляко или пастет от съставки, с които миналия век можеше да направиш най-много ремонт на трабанта. Представете си само водка, от която не само не ослепяваш, ами започваш да виждаш и в тъмното? Или диня, която не се налага да мъкнеш едва-едва до вкъщи, защото тя сама си подтичва след теб… Кашкавалче, което ако детето не иска да яде му го правиш на плажна топка? И кренвирши, които ако сложиш в саксия на слънчево и проветриво място до месец покълва соя? Та тези кренвирши биха могли да спасят природата! Няма да има нужда да изсичат джунглите на Азамонка. Българският колбасар ще спаси индианците! Би могло това да се увековечи дори в следващото лого на България.

Глобалният пазар на хранителни продукти има и друго предимство за българите. Не знам дали сте си давали сметка, но една най-обикновена вечеря у дома си е едно цяло околосветско пътешествие.

Може вие да имате пари най-много за седмица в Ахтопол, но вечерната салатка с ракия и цър-пър ви докарва света на крака. Директно на масата пред телевизора със сериала. Значи свинското е от (вероятно свинското, де) е от Австралия (или от Румъния, но миналата година са го доставили във Великобритания, оттам са го пратили до Сидни и от Сидни е внесено преди има няма месец в България), доматите са от Еквадор, лукът е от Китай, краставиците са от Холандия, виното е от Южна Африка, а е бутилирано в Испания… Ако не ядете свинско и предпочитате телешко, разходката може от околосветска да се превърне в историческа. Помните ли онова телешко, дето се оказа пълнолетно говеждо? Което ме навежда на мисълта да попитам и още нещо за луканките. Кончетата в тях последно кой ги е яздил? Да не се окаже, че сме си изяли реликвите, не за друго.

DSC_9931

 
 

Веднага вижте Кейт Бланшет в трейлъра на „Where’d You Go Bernadette“

| от chronicle.bg |

След 13-те роли във филма Manifesto, The House with a Clock in Its Walls и Ocean’s 8, не знаем какво да очакваме вече от великана в съвременното кино, Кейт Бланшет. Можем само да наострим уши и да очакваме с нетърпение следващия й филм и да гледаме новия му трейлър.

„Where’d You Go Bernadette“ е дело на режисьора Ричард Линклейтър, който взема едноименния роман на Мариа Семпъл от 2012 г. и взима в главната роля Бланшет.

Актрисата влиза в ролята на омъжен архитект, който има дете, съпруг и всичко, за което всяка съвременна жена може да мечтае. В момента, в който мистериозно изчезва обаче, става ясно, че стремежите ни понякога могат да се простират далеч от идиличния, но прозаичен семеен живот. Бернадет не оставя много избор на 15-годишната си дъщеря освен сама да тръгне и да я търси.

В ролята на дъщерята влиза Ема Нелсън, а в поддържащия актьорски състав са Били Крадъп, Кристън Уиг, Джуди Гриър и др. Сценарият е дело на номинираните за „Оскар“ Майкъл Х. Уебър и Скот Ньойщадлер, автори на сценариите на „The Spectacular Now“ и „The Disaster Artist“.

За самата Бланшет, тази лента е поредният скок в независимото кино след изброените в началото филми, които се представиха повече от добре в бокс офиса.

„Where’d You Go Bernadette?“ би трябвало да излезе на 22 март 2019 г. Ние, като всеки средностатистически човек, обожаваме Кейт Бланшет, затова няма да пропуснем този трейлър.

 
 

Плановете на Netflix за 2019 година

| от chronicle.bg |

Стрийминг гигантът Netflix иска да пусне 90 филма на година, всеки с блокбъстърски бюджет от около $200 милиона. От много време вече Netflix пуска свое съдържание и изглежда, че плановете на компанията в тази посока само ще се разрастват.

Netflix смазва кабелната телевизия и кината. 

Информацията за плановете идват от ръководителя по оригинално съдържание, Скот Стъбър, който иска да всее паника сред конкуренцията: „Смятаме да заснемем 55 авторски филма с бюджет до $200 милиона всеки. Добавяме и документални и анимационни филми към това число и то става около 90 продукции на година.“ За сравнение Universal, едно от най-изявените студия в Холивуд, прави по 30 филма годишно.

През последните няколко години Netflix успява да увеличи бюджета си за ново съдържание. Въпреки че не всичко е успешно и тази година някои проекти като „Luke Cage“, „Iron Fist“ и „Daredevil“ трябваше да бъдат свалени, компанията все още има много за гледане. Очакваме „Stranger Things“ сезон 3, с което със сигурност ще бъдат привлечени още потребители. Конкуренцията обаче идва в лицето на Hulu, Prime Video, DC Universe и предстоящия Disney Plus.

 
 

Михаел Шумахер вече не е на легло

| от chronicle.bg |

Легендата на Formula 1 Михаел Шумахер се възстановява добре след ски инцидента, който го остави с тежки наранявания по главата. През 2013 година на екскурзия във Френските Алпи той пада с висока скорост, докато кара ски, и удря главата си лошо в камък.

Сега вече той не е прикован за леглото и може да диша без тръбички.

Той все още получава медицински грижи, които му струват по 50 000 паунда (почти 110 000 лева) на седмица. Негови роднини и приятели казаха, че 7-кратният шампион продължава да се лекува в дома си в Лейк Женева в Швейцария вместо в клиника. Обмисля се обаче трансфер в клиника в Далас, Тексас, която специализира в мозъчни травми. Нейният директор Марк Уийкс каза за немското списание Bravo: „Имаме много опит с пациенти с подобна травма. В Европа най-вероятно няма клиника, която лекува толкова случаи колкото нас.“

Близките на Шумахер пазят в тайна състоянието му. Адвокатът им Феликс Дам направи най-ясен знак по отношение състоянието на клиента си през 2016 година, когато заведе дело срещу немското списание Bunte заради история в него, в която се твърди, че Михаел може отново да ходи. „Той не може да ходи“, каза Дам, a а Сабине Кем, мениджърка на състезателя, потвърди: „За съжаление сме принудени от скорошни новинарски материали да разясним, че твърдението, че Михаел може да се движи е напълно грешна. Такова твърдение е безотговорно, защото имайки предвид нараняванията му, в момента личното пространство е много, много важно.“

 
 

Учтиво ви каним да гледате тийзър трейлъра на „Имението Даунтън“

| от chronicle.bg |

Не можеш да бъдеш поканен в „Имението Даунтън“ и да не отразиш поканата. Дори когато тя се случва под формата на тийзър трейлър, наподобяващ реклама на ултра луксозен и аристократичен спа център в сърцето на Англия.

Защото такъв е сегашният случай, след като беше пуснат първият тийзър трейлър на предстоящия пълнометражен филм „Имението Даунтън„, за който сме наострили всичките си сетива.

Приятно е да си припомним хубавите времена, когато всеки сезон получавахме порцията епизоди на сериала „Имението Даунтън“. Първият тийзър трейлър на филма не дава никаква информация за сюжета на предстоящия филм, нито показва част от актьорския състав.

Но успява да ни потопи в атмосферата, заради която милиони фенове обикнаха  сериала и го превърнаха в една от най-гледаните британски телевизионни продукции на нашето време.

Актьорският състав и екипът зад камера от последния, шести сезон на сериала ще се завърнат във филма. Джулиян Фелоус („Госфорд парк“), който създава „Имението Даунтън“, се завръща в ролята си на сценарист. Снимките би трябвало да започнат идното лято, а премиерата е насрочена за 20 септември 2019 г.

А ето и краткото видео, което учтиво ви каним да изгледате.