В търсене на изчезналата луканка

| от |

Ако някой все още не е чувал за Лола Монтескьо (много смях от нея тук) значи е пропуснал доста смях. И тъй като ние сме тук, за да не пропускате нищо, намерихме Лола в едно родопско село. Оказа се, че докато ние търсим нея, тя търси изчезналата луканка. Е, ние няма как да не се включим в издирването на този деликатес.

Нищо вече не е така, както беше едно време. Казвам ви. Даже и луканката вече не е. За последните 20 години съм изяла тонове суджуци и луканки в търсене на онази, истинската, дето преди Десети всяка зима висеше по просторите и аз едва изчаквах да изсъхне. Но така и не намерих дори бегло нейно подобие.

DSC_9935

В онези хубави за българската луканка времена баба ми имаше сериозни връзки в една кланица. Тя е бивша детска учителка, а в соцвремената тази позиция си беше абсолютен фейсбук – пълно омрежване с всички в градчето, което живее. Та една от бившите й възпитанички се бе добрала до ужасно лукративната по време на соца позиция „месарка в „Родопите”, и осигуряваше на всички роднини и познати доволно количество кокали с месо по тях. Организацията бе изключително конспиративна, а в нея освен всички учителки и продавачката на чорапогащници участваха и много бивши партизани, ятаци, партийни секретари, военни, както и жената на кмета. Така че нелегалната дейност бе практически недосегаема за закона, щото и той се беше увъртял до лакти в нея.

В това градче ноември беше призрачен месец. Вечерите всичко живо изчезваше от улиците и панелните кухни се превръщаха в мини-месарски цехове. Всеки си правеше сам суджуците и затова те си бяха истински. След промяната българският вариант на севернокорейското чучхе* изчезна барабар с истинските луканки, истинските домати и истинското кисело мляко. От тогава в свободното си време съм се превърнала в Индиана Джоунс на луканката.

Търся, търся истинска по магазините и така и не я намирам. През всичките тия 20 години съм си задавала въпроса какво е по-различното в суджуците на новото време?

Е, оня ден съобщиха. Вместо телешко, в тях имало конско. За някои тази новина може да е предизвикала шок, ама за мен си бе беше истински празник! По две причини.

Първо, тя най-сетне доказа, че и ние сме европейци като баш европейците. На тях им пробутват конче-вихрогонче в лазанята, а на нас – в луканката. Дето се вика, поне в прецакването стандартът ни се е изравнил. И второ: оказа се, че все пак в луканката има МЕСО! При това не е кучешко…

Природозащитниците и младите ездачки-любителки вероятно ще протестират срещу излапването на кончета във вид на суджучета, но преди да организират кръгла маса, искам да ги успокоя. Всеки, който е хапвал луканка през последните години, е наясно, че дори и в нея да е имала месо – то е било минимално количество. Аз, като експерт, преценявам, че тоя век всички дружно да сме хапнали има-няма пет до шест кончета. Другото е било тонове подобрители с мас. И сол. Сега ме гложди обаче следният въпрос : луканките са от конско, хубаво.  А конете в луканките от какво са?

horse-in-farm-wide-hd-wallpapers

Щото опитът ми с хранителните продукти показва, че нищо не е онова, което си мислиш, че е. Примерно сиренето. На етикета пише сирене, гледаш го сирене, на пипане също е сирене… Ама ако го сложиш в саламура в хладилника до пет дни е изчезнало. Егати фокусът! Разтваря се като тебешир. Направих си дори експеримент, от едно сиренце оставих парченце навън да изсъхне. Сега синът ми рисува на асфалта с него. Не е и тебешир обаче, щото дъждът не го мие.

А пък оня трик с бройлерите? Баба ми като видя за първи път пиле в кварталния магазин и спонтанно попита продавачката: „Извинете, туй пиле от какво е?” То се беше надуло до размерите на малко щраусче, та затова и продавачката почна първо да търси етикета, за да прочете аджеба от какво е. По-късно се разбра, че всъщност вече не продавали пилета, ми вода с малко бройлер в нея.

За киселото мляко, което, ако го забравите в хладилника, ще надживее и вас и децата ви, няма що да си говорим. Единственото предимство на храните на новото време е в неочакваните им ефекти. Примерно в прясното мляко в една европейска държава открили следи от лекарства срещу гъбички по царевицата. Не било обаче опасно, даже се препоръчвало при сърбеж между пръстите на краката. В свинските пържоли пък имало толкова много остатъчен аналгетик, че били прекрасно средство срещу главоболие. Аз, ако съм на мястото на вегетарианците, ще спра да си купувам зеленчуци от магазина, защото не се знае кво има в тях. Току-виж се окаже, че не са кошер.

Ама не само храните са пълни с изненади. И козметиката също е с подобрители. Някои учени предупреждават, че шампоаните са натъпкани с женски хормони и това се отразявало на животинките в реките и езерата. Което не е непременно лоша новина, особено за рибарите. Може и да не хващат вече шарани, но пък има шанс да се приберат у дома с русалка.

И въобще, нека погледнем на новостите в хранителния бизнес положително и с творчески плам. Какви необятни възможности ни откриват съвременните алхимици, забъркващи хляб, кисело мляко или пастет от съставки, с които миналия век можеше да направиш най-много ремонт на трабанта. Представете си само водка, от която не само не ослепяваш, ами започваш да виждаш и в тъмното? Или диня, която не се налага да мъкнеш едва-едва до вкъщи, защото тя сама си подтичва след теб… Кашкавалче, което ако детето не иска да яде му го правиш на плажна топка? И кренвирши, които ако сложиш в саксия на слънчево и проветриво място до месец покълва соя? Та тези кренвирши биха могли да спасят природата! Няма да има нужда да изсичат джунглите на Азамонка. Българският колбасар ще спаси индианците! Би могло това да се увековечи дори в следващото лого на България.

Глобалният пазар на хранителни продукти има и друго предимство за българите. Не знам дали сте си давали сметка, но една най-обикновена вечеря у дома си е едно цяло околосветско пътешествие.

Може вие да имате пари най-много за седмица в Ахтопол, но вечерната салатка с ракия и цър-пър ви докарва света на крака. Директно на масата пред телевизора със сериала. Значи свинското е от (вероятно свинското, де) е от Австралия (или от Румъния, но миналата година са го доставили във Великобритания, оттам са го пратили до Сидни и от Сидни е внесено преди има няма месец в България), доматите са от Еквадор, лукът е от Китай, краставиците са от Холандия, виното е от Южна Африка, а е бутилирано в Испания… Ако не ядете свинско и предпочитате телешко, разходката може от околосветска да се превърне в историческа. Помните ли онова телешко, дето се оказа пълнолетно говеждо? Което ме навежда на мисълта да попитам и още нещо за луканките. Кончетата в тях последно кой ги е яздил? Да не се окаже, че сме си изяли реликвите, не за друго.

DSC_9931

 
 

Бокачо: „Целунатите устни не губят своето богатство…“

| от chronicle.bg |

Той вече е възприеман по-скоро като митологична фигура, отколкото като реална личност, която можем да си представим. Рисунките с неговия лик, стигащи днес до нас, са недостатъчни, за да поберат силата на хилядите думи в „Декамерон“. Става въпрос за Джовани Бокачо – авторът, който заедно с Петрарка поставя основите на хуманизма в световната литература през далечния 14-ти век. Бокачо е Ренесансът.

Хуманизмът на Бокачо не е само между страниците на творбите му и в интерпретациите на древните текстове, но и в опитите му да издигне литературата на онези дни до класика, поставяйки високи стандарти пред работата със словото. Някои смятат, че напредва повече в тази посока от съмишленика си Петрарка, не само защото връща високия статут както на поезията, така и на прозата, но и защото в романите си успява да постигне съвършения синтез между ежедневното, трагичното и комичното.

Без Бокачо литературната кулминация в италианската култура е немислима. Ето част от хилядите думи, които се откриват в книгите, а понякога и между редовете. 

maraviglioso_boccaccio_i_novellatori_foto_umbertomontiroli_0687-light
Кадър от „Чудният Бокачо“

„Използвай настоящето така, че на старини да не се упрекваш за напразно изживяната младост.“

„Много по-лесно е да порицаваш минали дела, отколкото да ги поправиш“

„Трябва да четем, да съхраняваме, да оставаме будни нощем, трябва да питаме и да изискваме максималното от силата на ума.“

„Прави каквото казваме, а не каквото правим.“

„Човечност е да имаш състрадание към нещастните.“

giovanni-boccaccio-vita-e-opere_bfad2f4f017cfd399d093e0b6dc84dd7

„Един покварен ум никога не може да разбере думите по здрав начин.“

„В този свят само страданието е спасено от завистта“.

„Често човек си мисли, че е далеч от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.“

„Да поиска съвет е най-висшето доверие, което един човек може да окаже на друг.“

„По-добре да се разкайваш за това, на което си се насладил, отколкото за това, на което не си се насладил.“

„Целунатите устни не губят своето богатство, а напротив – то се възобновява като растящата луна.“

2216440

„Нищо не е твърде неморално, че да не може да бъде казано на друг човек, стига е облечено в подходящите думи.“

„Раят би бил рай, ако на любовниците са им разрешени същите наслади, като тези, които преживяват на земята.“

„Хората са по-склонни да вярват в лошите намерения, отколкото в добрите.“

„Дъбът не може да бъде повален с един удар на брадвата.“

 
 

Оперната певица Весела Янева отива на „Белведере“, а ние стискаме палци

| от chronicle.bg |

Трамплин за кариера в операта. Уолстрийт на оперното изкуство. Стоковата борса на оперните певци. Всичко това са жаргонни наименования на най-престнижния световен конкурс за млади оперни певци, „Белведере“. Тази година домакин на конкурса е латвийската столица Рига, а българското участие ни дава повече от един повод за гордост.

Да представи България на 37-мия Международен оперен конкурс „Белведере“ беше избрано нашето мецосопрано Весела Янева. 24 годишното откритието на Фондация “Стоян Камбарев” е и най-младият от всички селектирани певци в елитния световен конкурс, което прави задачатa й още по-отговорна. Тя бе избрана след кастинг с международно жури, чиято задача беше да селектира участниците за класическата надпревата, в която се включват 76 световни столици.

1.Vessela v Riga s roklia na Gabriela Koleva
Весела Янева в Рига в рокля на Габриела Колева

За тоалетът на нашето мецосопрано се грижи г-жа Габриела Колева – създател и стилист на модна къща „Мезон Сант-Ерем“. Вдъхновена от епохата на 18-ти век, в която изтънчеността и пищността са били високо ценени, и от френския стил като цяло, модната къща предлага финес и разкош във вечерния тоалет, с който Весела ще се представи на световната сцена.

Vesela i Gospel Chorale s nagrada S.Kambarev - 2013
Весела и Gospel Chorale с награда „Стоян Камбарев“ през 2013 г.

А ето какво сподели и Деси Тенекеджиева в качеството си на Председател на Фондация “Стоян Камбарев” за обещаващата млада оперна певица:  “Весела Янева е мецосопран с уникален нисък, красив и плътен тембър. Следим таланта й още от ученичка и се радвам, че е едно от големите музикални открития на Фондацията. Веси бе солист на Gospel Choralе и спечели Голямата награда за Полет в изкуството още през 2013-та, заедно с диригента на госпъла – Страцимир Павлов. Весела направи много силен дебют на сцената на Софийска опера, в “Евгений Онегин“ на Чайковски, още като студентка в Националната музикална академия, а в края на миналата година спечели конкурс и стипендия за специализация в Академия „Борис Христов“ в Рим с преподаватели Анна Ванди и Валентина Марафа, които също бяха очаровани от прекрасния й глас. Сега пред нея стои ново изключително предизвикателство – да представя България на един от най- големите и престижни световни оперни конкурси „Белведере“! Фондация “Стоян Камбарев” я подкрепя и в това важно за нейната кариера начинание, защото вярва безрезервно в нейния потенциал и ще бъде до нея и в бъдеще. Бих искала специално да благодаря на верните ни партньори от туристическа агенция Premiere Tours с изпълнителен директор Росица Георгиева, както и на проф. Любомир Стойков и дизайнера Габриела Колева за приятелството и професионализма. Младите ни таланти имат нужда от подкрепа и е прекрасно, когато я получават!”. Това споделя председателя на Фондация „Стоян Камбарев“, Деси Тенекеджиева за нашата оперна певица.

Весела вече е в Латвия и се подготвя за представянето си на сцената, а ние й стискаме палци.

 
 

Клеър Фой не прилича на себе си в трейлъра на „The Girl In The Spider’s Web“

| от chr.bg |

Sony Pictures пусна трейлъра на „The Girl in the Spider’s Web“, в който Клеър Фой играе Лисбет Саландер пушещата и караща мотор героиня от романа в три части Millennium на Стиг Ларсън. Ролята на пънкарката идва след като Фой игра кралица Елизабет II в „The Crown“, за което спечели Златен глобус и беше номинирана за Еми.

Според трейлъра Саландер е част от движението #TimesUp – „жената, която наранява мъже, които нараняват жени“. Тя спасява една дама от юмруците на гаджето й като го провесва за краката, разкрива изневерите и побойщата му и за наказание прехвърля всичко, което има, в сметките на неговите жертви. Саландер обаче не е перфектна и някой, когото не е успяла да спаси, скоро й задава въпроса: „Никога не успях да разбера – защо помогна на всички, но не и на мен?“

Фой не прилича на себе си в тази роля – с изцяло черен гардероб, пиърсинги и разбира се, татуировка на дракон.

 
 

Открито е функционално лечение срещу вируса ХИВ

| от chronicle.bg |

Учени от Хонконг обявиха, че са тествали успешно с мишки функционално лечение срещу причиняващия СПИН вирус ХИВ и изследването им може да доведе до получаване на антитяло, което да се използва както за профилактика, така и за лечение, съобщи Ройтерс.

Екипът на проф. Чън Чжъвей от института по СПИН към университета на Хонконг каза, че новото антитяло може да помогне да бъде контролиран вирусът и да бъдат отстранени заразените клетки. Очаква се антитялото да е ефикасно срещу всички варианти на ХИВ. Засега няма ваксина, която да действа срещу многото различни видове вируси ХИВ.

Целта на учените е до три или пет години да започнат клинични изпитания с антитялото. „Функционално лечение“ означава, че нивата на вируса стават толкова ниски, че не се откриват в тялото, стига пациентите да продължат да си инжектират антитялото периодично – вероятно на три месеца.

Заразените с ХИВ сега пият антиретровирусни лекарства, които пречат на вируса да заразява нови клетки. Те обаче трябва да се приемат всеки ден и не отстраняват от тялото заразените клетки. Така че, ако пациентите спрат да се лекуват, симптомите се завръщат.

Обещаващите резултати обаче не означават, че лечението скоро ще може да бъде прилагано.