В търсене на изчезналата луканка

| от |

Ако някой все още не е чувал за Лола Монтескьо (много смях от нея тук) значи е пропуснал доста смях. И тъй като ние сме тук, за да не пропускате нищо, намерихме Лола в едно родопско село. Оказа се, че докато ние търсим нея, тя търси изчезналата луканка. Е, ние няма как да не се включим в издирването на този деликатес.

Нищо вече не е така, както беше едно време. Казвам ви. Даже и луканката вече не е. За последните 20 години съм изяла тонове суджуци и луканки в търсене на онази, истинската, дето преди Десети всяка зима висеше по просторите и аз едва изчаквах да изсъхне. Но така и не намерих дори бегло нейно подобие.

DSC_9935

В онези хубави за българската луканка времена баба ми имаше сериозни връзки в една кланица. Тя е бивша детска учителка, а в соцвремената тази позиция си беше абсолютен фейсбук – пълно омрежване с всички в градчето, което живее. Та една от бившите й възпитанички се бе добрала до ужасно лукративната по време на соца позиция „месарка в „Родопите”, и осигуряваше на всички роднини и познати доволно количество кокали с месо по тях. Организацията бе изключително конспиративна, а в нея освен всички учителки и продавачката на чорапогащници участваха и много бивши партизани, ятаци, партийни секретари, военни, както и жената на кмета. Така че нелегалната дейност бе практически недосегаема за закона, щото и той се беше увъртял до лакти в нея.

В това градче ноември беше призрачен месец. Вечерите всичко живо изчезваше от улиците и панелните кухни се превръщаха в мини-месарски цехове. Всеки си правеше сам суджуците и затова те си бяха истински. След промяната българският вариант на севернокорейското чучхе* изчезна барабар с истинските луканки, истинските домати и истинското кисело мляко. От тогава в свободното си време съм се превърнала в Индиана Джоунс на луканката.

Търся, търся истинска по магазините и така и не я намирам. През всичките тия 20 години съм си задавала въпроса какво е по-различното в суджуците на новото време?

Е, оня ден съобщиха. Вместо телешко, в тях имало конско. За някои тази новина може да е предизвикала шок, ама за мен си бе беше истински празник! По две причини.

Първо, тя най-сетне доказа, че и ние сме европейци като баш европейците. На тях им пробутват конче-вихрогонче в лазанята, а на нас – в луканката. Дето се вика, поне в прецакването стандартът ни се е изравнил. И второ: оказа се, че все пак в луканката има МЕСО! При това не е кучешко…

Природозащитниците и младите ездачки-любителки вероятно ще протестират срещу излапването на кончета във вид на суджучета, но преди да организират кръгла маса, искам да ги успокоя. Всеки, който е хапвал луканка през последните години, е наясно, че дори и в нея да е имала месо – то е било минимално количество. Аз, като експерт, преценявам, че тоя век всички дружно да сме хапнали има-няма пет до шест кончета. Другото е било тонове подобрители с мас. И сол. Сега ме гложди обаче следният въпрос : луканките са от конско, хубаво.  А конете в луканките от какво са?

horse-in-farm-wide-hd-wallpapers

Щото опитът ми с хранителните продукти показва, че нищо не е онова, което си мислиш, че е. Примерно сиренето. На етикета пише сирене, гледаш го сирене, на пипане също е сирене… Ама ако го сложиш в саламура в хладилника до пет дни е изчезнало. Егати фокусът! Разтваря се като тебешир. Направих си дори експеримент, от едно сиренце оставих парченце навън да изсъхне. Сега синът ми рисува на асфалта с него. Не е и тебешир обаче, щото дъждът не го мие.

А пък оня трик с бройлерите? Баба ми като видя за първи път пиле в кварталния магазин и спонтанно попита продавачката: „Извинете, туй пиле от какво е?” То се беше надуло до размерите на малко щраусче, та затова и продавачката почна първо да търси етикета, за да прочете аджеба от какво е. По-късно се разбра, че всъщност вече не продавали пилета, ми вода с малко бройлер в нея.

За киселото мляко, което, ако го забравите в хладилника, ще надживее и вас и децата ви, няма що да си говорим. Единственото предимство на храните на новото време е в неочакваните им ефекти. Примерно в прясното мляко в една европейска държава открили следи от лекарства срещу гъбички по царевицата. Не било обаче опасно, даже се препоръчвало при сърбеж между пръстите на краката. В свинските пържоли пък имало толкова много остатъчен аналгетик, че били прекрасно средство срещу главоболие. Аз, ако съм на мястото на вегетарианците, ще спра да си купувам зеленчуци от магазина, защото не се знае кво има в тях. Току-виж се окаже, че не са кошер.

Ама не само храните са пълни с изненади. И козметиката също е с подобрители. Някои учени предупреждават, че шампоаните са натъпкани с женски хормони и това се отразявало на животинките в реките и езерата. Което не е непременно лоша новина, особено за рибарите. Може и да не хващат вече шарани, но пък има шанс да се приберат у дома с русалка.

И въобще, нека погледнем на новостите в хранителния бизнес положително и с творчески плам. Какви необятни възможности ни откриват съвременните алхимици, забъркващи хляб, кисело мляко или пастет от съставки, с които миналия век можеше да направиш най-много ремонт на трабанта. Представете си само водка, от която не само не ослепяваш, ами започваш да виждаш и в тъмното? Или диня, която не се налага да мъкнеш едва-едва до вкъщи, защото тя сама си подтичва след теб… Кашкавалче, което ако детето не иска да яде му го правиш на плажна топка? И кренвирши, които ако сложиш в саксия на слънчево и проветриво място до месец покълва соя? Та тези кренвирши биха могли да спасят природата! Няма да има нужда да изсичат джунглите на Азамонка. Българският колбасар ще спаси индианците! Би могло това да се увековечи дори в следващото лого на България.

Глобалният пазар на хранителни продукти има и друго предимство за българите. Не знам дали сте си давали сметка, но една най-обикновена вечеря у дома си е едно цяло околосветско пътешествие.

Може вие да имате пари най-много за седмица в Ахтопол, но вечерната салатка с ракия и цър-пър ви докарва света на крака. Директно на масата пред телевизора със сериала. Значи свинското е от (вероятно свинското, де) е от Австралия (или от Румъния, но миналата година са го доставили във Великобритания, оттам са го пратили до Сидни и от Сидни е внесено преди има няма месец в България), доматите са от Еквадор, лукът е от Китай, краставиците са от Холандия, виното е от Южна Африка, а е бутилирано в Испания… Ако не ядете свинско и предпочитате телешко, разходката може от околосветска да се превърне в историческа. Помните ли онова телешко, дето се оказа пълнолетно говеждо? Което ме навежда на мисълта да попитам и още нещо за луканките. Кончетата в тях последно кой ги е яздил? Да не се окаже, че сме си изяли реликвите, не за друго.

DSC_9931

 
 

Вече имаме премиерна дата за „Имението Даунтън“, филма

| от chronicle.bg |

Тазгодишният награден сезон дори не е започнал още (чакаме януари и февруари), а вече имаме причина да поглеждаме към следващия. Защото имаме първи проект за тогава, който да наблюдаваме. През юли най-накрая стана ясно, че ще има филм „Имението Даунтън“.

Днес вече е ясно и кога точно ще го видим за първи път. „Имението Даунтън“, филмът, ще излезе на 13 септември 2019 г., а дистрибутори са Focus Features.

Тази дата предполага премиера на някой от големите фестивали и потенциално кандидатиране за кинонаградите след тях.

Все още не разполагаме с никакви детайли около сюжета на бъдещия филм, но знаем, че отново ще видим на екран Хю Боневил (лорд Грантъм), Лора Крамайкъл (Лейди Грантъм), Джим Картър (Карсън), Брендан Койл (Том), Мишел Докъри (Лейди Мери Кроули), Джоан Фрогат (Изабел Кроули), Маги Смит (Вайълет Кроули) и повечето от участващите в сериала на PBS , който спечели множество награди „Еми“ и се превърна в един от най-успешните британски телевизионни продукции.

Носителят на „Оскар“ (най-добър сценарий за „Госфорд парк“) Джулиан Фелоус, който е създател на сериала, продуцира, режисира и пише сценария на новия филм. Режисьор е Майкъл Енглър.

 
 

„Вероника Марс“ се връща на екран с нов сезон

| от chronicle.bg |

Добри новини за феновете на култовият сериал „Вероника Марс“: цяло десетилетие след спирането му, сериалът се завръща на екран.

Радостта на почитателите на Кристен Бел и самата Вероника идва от Hulu: твърди се, че стрийминг компанията е поръчала цял нов сезон от осем епизода.

Hulu са взели от Warner Bros. Television правата за първите три сезона, които ще пуска преди излизането на четвъртия. В допълнение, пак по Hulu ще може да е гледа и едноименният филм от 2014 г., който бе реализиран след триумфална кампания в Kickstarter.

Кристен Бел обяви новината в своя Instagram профил. Всеки епизод ще бъде дълъг по един час, а действието отново ще се развива в океанското малко градче Нептюн.

 
 

Почивка в Румъния не е никак лоша идея

| от Радослав Тодоров |

Съвсем близо до нас, на една река разстояние (в случая Дунав), имаме чудесна, огромна и доста разнообразна туристическа дестинация. Поради разни причини българските туристи предпочитат уединените плажове на Гърция или евтините плескавици на Сърбия пред планините и замъците на Румъния.

Може би защото у нас си имаме предостатъчно планини и въобще подобна природа като цяло, поради което Румъния е считана за не особено атрактивна от наша гледна точка. Карпатите и Трансилванските Алпи обаче са по-различни от нашите планини, с огромни вековни гори и пропити от съвсем друг дух.

Тектонически те са значително по-млади образувания отколкото са Старопланинския хребет и Рило-родопския масив. Съответно не са толкова слегнали и върховете, ритлите и склоновете им са с по-резки, неправилни и причудлини форми. А освен това са много сурови и враждебни, особено когато се влоши времето, в което също има особен чар. Дори през август вечерите там са прохладни и от устите на туристите излиза пара.

transfagarasan_pass__romania_by_karstart

Въобще колкото по-на север и по-навътре в Карпатите навлизаш все повече ти се струва, че Дракула по-скоро вместо кръв си е сръбвал от местната ракия наречена цуйка, или от по-силната й трансилванска разновидност – палинка.

Разбира се, из осеяната с църкви и замъци Румъния за всеки от тях на вратата ще ви поискат определена такса вход, защото това бил замъкът на Дракула. Този, който с най-голяма правдоподобност може да претендира, че е бил личният замък на Влад Цепеш, е замъка в Търговище, старата им столица (срещу само 12 леи вход), който обаче противно на общоприетото не се намира в планините на Трансилвания, а насред Влашката равнина.

И все пак таксите за замъците, музеите и хотелите като цяло не са толкова солени или поне не и в сравнение с цифроманията по нашето Черноморие или по ски курортите ни. Кухнята и заведенията са също сходни на нашите и като цени и като тип. С други думи, има всички условия да си изкарате добре почивката.

RoadTrip-moto-Roumanie-Transfagarasan-Pass-avec-Planet-Ride

Е, и там има не особено приветливи и небезопасни гета, разбити пътища, задръствания и катаджии, които обичат да задават въпроса „И какво правим сега?”. Но ние по начало сме доста добре калени точно в такъв тип обстановка, тъй че трудно нещо в Румъния ще ни изненада или уплаши. Освен, може би, доста трудните и опасни за непрофесионални катерачи маршрути из гребена на Централните Карпати.

Където се намира и най-високия връх в Румъния – Молдовяну (2544 м). Макар и значително по-нисък от Мусала, той е доста по-стръмен за изкачване. Почти постоянно дългият маршрут до него е плътно обгърнат в гъсти мъгли дори и през лятото, които бушуващите ветрове на моменти разсейват, откривайки главозамайващи гледки към огромни алпийски долини и ледникови езера заобиколени отвсякъде от стръмни зъбери.

Като през голямата си част маршрутът от езерото Балеа (2040 м) към върха върви по съвсем тънък ръб, по който и от двете страни надолу зейват страховити пропасти. Из този район всъщност има и много равни места, само че всичките до едно са разположени вертикално.

Castelul_Bran

По маршрута много често пътеката просто изчезва и се налага да се използват всички крайници, за да се преодоляват препятствията. Като на места, особено непосредствено под върха, се изкачва или спуска по отвесни скали с помощта на поставени за целта стоманени въжета и вериги. Но чувството, когато покориш такава враждебна планина и се завърнеш благополучно до хижата определено е незаменимо.

Не бива да ви отчайва и обстоятелството, че лятото вече се изтърколи. Планината е невероятно красива през всичките сезони.

 
 

Джордж Р. Р. Мартин: историята на едно пораснало момче

| от chronicle.bg, по The New Yorker |

Годината е 1994. Един уморен мъж на средна възраст напуска Холивуд, защото има нужда от промяна и свобода. В телевизията има умерен успех с работата си по „The Twilight Zone” и фантазията „Beauty and the Beast”. Но сценарият на пилотния епизод на нов сериал, „Doorways”, не е одобрен и това окончателно го отказва от телевизията като средство за разказване на собствените му истории. Всичко, което прави, е прекалено скъпо. Той иска замъци, крепости, армии, мащаб. Не може да имаш и коне и Стоунхендж в сериала – избери едно от двете , го съветва един продуцент. На страницата обаче може да имаш всичко, нали?

„Ще напиша фантастика и ще бъде велика. Ще имам всички герои и битки, които искам.“ Така през 1996 г. Джордж Реймън Ричард Мартин публикува роман, дълъг 700 страници. „Игра на тронове“ е първият том от „Песен за огън и лед“, тогава планирана като трилогия. Поредицата описва борбата за власт между аристократичните родове в Седемте кралства, част от въображаема средновековна нация. Мартин се вдъхновява не от митологичните сюжети, а от исторически събития. Книгите му са слабо базирани на Войната на розите – средновековна война в Англия. В сравнение с повечето фантастични книги, Мартин по-рядко прибягва до магията, за разлика от много свои колеги фантасти.

В началото книгата не бележи особен успех, макар че определени независими продавачи я препоръчват на клиентите, а те на свой ред я дават на приятели. Формира се малък кръг от почитатели. Жена му казва, че при премиерата е имало опашка от 400 души, чакащи за автограф. Само седмици по-късно, никой вече не се появява на представянията. С разказването на историята, авторът открива нещо – три книги са недостатъчни. Ще трябват поне седем, за да разплете конците, които е оплел.

George RR Martin, Джордж Р Р Мартин

Към днешна дата Джордж Р. Р. Мартин е продал повече от 15 млн. копия от книгите си по цял свят, а аудиторията му се е увеличила многократно в последните седем години, откакто излиза сериалът на HBO, “Игра на тронове“. В случая обаче Мартин знае как да играе играта. В свят като днешния, общуването на един писател с неговата аудитория е повече от ползотворно. Създаваш й усещането, че е част от личната ти история. Затова Мартин поддържа собствен блог от много години вече, интересува се какво коментират читателите, отговаря, поддържа връзка с основателите на форуми и клубове и се среща с фенове в неформална обстановка.

Да общуваш с публиката обаче си има своите минуси. А когато не си публикувал следващия роман от поредицата вече 7 години, всички фенове стават нетърпеливи. Заради забавянето, те настояват все по-настървено да разберат какво се случва с любимите им герои. Преди излизането на последната книга през 2011 г. някои от коментарите по форумите са крайно груби.

Един от най-големите идоли на Мартин е „Бащата“ на фантастичния жанр – Толкин. Повечето почитатели на фантастиката твърдят, че след втория, всяка книга в жанра наподобява „Властелинът на пръстените“. Героите на Мартин обаче са различни. Сред тях няма орки и гоблини, тъмни лордове, лошо и добро. Действието се развива около истински хора, в истински ситуации, което не се среща често във фантастиката. Героите носят всички черти на хората от Средновековието, държат се като тях. Определени персонажи, които са извършвали престъпления и злодейства, могат да станат симпатични на читателя. Нищо не е константа при Мартин и това е една от големите причини за успеха му. На никого от персонажите не му се гарантира дълъг живот, обратите в сюжета са толкова много, че хората се привързват към историята като към наркотик.

Един цитат на Мартин много точно описва мотивацията му към амбивалентния подход към персонажите: „Когато гледаш как Индиана Джоунс застава срещу нацистите е много зрелищно, но не е „Списъкът на Шиндлер“. Трябва да провокираш в читателя любов към персонажа и страх за него, дори за лошия такъв.

джордж мартин, джордж р р мартин

Мартин започва да пише още в тийнейджърските си години. Първото му поле за изява са истории за комиксови списания, в които той описва приключенията на супергерои, измислени от фенове на списанието. Влюбва се в научната фантастика и през 1971 г. започва да посещава сбирки на фенове. На една такава, четири години по-късно, се запознава с Парис Макбрайд. Тя е харесала негов разказ и двамата скоро създават приятелство помежду си. По това време Мартин е сгоден за друга жена, а Парис започва работа в пътуващ цирк. В следващите години двамата ще продължат да се виждат предимно на сбирките на фенове на фантастиката. След края на първия му брак, двамата започват връзка и през 1981 г. се местят в Ню Мексико. Женят се едва през 2011 г.

Същата година е публикуван и последният към днешна дата роман от поредицата – „Танц с дракони“. От тогава досега всяка година получаваме изявление от Джордж Мартин, че следващия роман от поредицата, „Ветровете на зимата“, ще се появи следващата година. Това важи и за тази година – през април Мартин каза, че романът няма да излезе през 2018 г. Една от основните причини за забавянето на книгите е желанието на автора да даде на читателите „най-доброто“, което заслужават. Поне така твърди самият той. Натискът от феновете, в комбинация със сложната и многокомпонентна сюжетна линия изискват прецизно синхронизиране при писането. Мартин не иска да допуска грешки. И нормално, при творение от такъв мащаб и фенове, които могат знаят книгите до последните им страници, всяка „грешка“ ще бъде изтъкната.

Очакванията са повече от големи. Отлагането на следващата книга не потушава напрежението, а напротив – нагнетява го. „Песен за огън и лед“ има такъв успех, че списание Time, обявява Мартин за „Американския Толкин“ след излизането на четвъртата книга, „Пир за врани“. Мнозина читатели твърдят, че Толкин е най-добрият жив писател на фантастика.

А ние чакаме. Следващата книга. Следващия сезон на „Игра на тронове“. И желаем на Джордж Р. Р. Мартин, който днес става на 70 години, честит рожден ден.