Вълкът

| от |

Тодор Коруев

От някогашните родопски кехаи и овчари не бихте чули да произнесат гласно думата „вълк“, за тях това е табу, наричат неизменния си враг „дивото“, в други краища му викат „дивечина“. Евфемизмът се е породил от естествения страх у човека и сякаш е опит да се избегне неизбежното. Иначе казано, умишленото „забравяне“ на истинската дума и заменянето й е прокобяване „да не ти излезе вълк насреща“. „Според българските дуалистични легенди, чиито корени трябва да се търсят в апокрифите и езическите вярвания, вълкът е създаден от дявола“ – пише проф. Иваничка Георгиева в „Българска народна митология“ и добавя, че и „дяволът се страхувал от него“. Вълкът е нечиста сила като козата и черната котка, и символ на смъртта като гарвана. Нищо, че в приказките Кумчо Вълчо е глупав и винаги е надхитряван от Кума Лиса.

Народната вяра казва, че от Архангеловден до Коледни заговезни вълците бесуват, тогава са и т.нар. вълчи празници, през които стопаните лепят кал зад вратата, за да „залепят на вълка очите“, другаде овчарите обикалят стадото три пъти с отворен катанец и нож и после заключват катанеца и слагат ножа в канията. Така „устата на вълка е затворена“.

Толкова за „вълчите празници“, сега за вълчите делници. „Вълчи терор край панагюрските села“ – чета във вестник, който съобщава, че глутница е разкъсала 20 коня на Петър Петришки, който отглеждал коне в близка гора до с. Поибрене – общо били 34. Гладните зверове били едри, движели се по 5-6 и слизали от билото на Средна гора да търсят храна. Поибренци почти всяка нощ чували вълчи вой. Местните хора не помнят подобна инвазия и се страхуват, че като падне снегът, вълчите набези ще се увеличат. Местен ловджия вече е убил пет хищника.

„Огромен звяр разкъса 18 овце край село Конуш“ – заглавие от вестник, който разказва как единак напада стадото на Николай Атанасов, който намира отмъкнатата плячка в мочурище, в което звярът ги е ръфал една по една, и тегли чертата: една изядена овца, умъртвени общо 16 овце и две кози. Знае се: „Вълк пастърма не прави“.

Сега се отправяме в Източните Родопи, там като че ли е Меката на вълците. Сред най-застрашените райони от вълчата напаст са селата в Ивайловградско – Черничево, Чучулига, Бубино, Глумово. Казват, че там е: „най-диво, малко хора, пресечен терен, храсти и драки. И земеделците, и чобаните, в двайсет и първи век, се страхуват да излязат по ниви и пасища. Защото вълците не прощават никому. Настървени, пред погледа на овчаря, удушват по две-три овце или кози, разкормят ги, без да им мигне окото, и изчезват с плячката си“ – чета във в. „Нов живот“, излизащ в Кърджали, в който се разказва как глутница нападнала и разкъсала юница пак пред очите на пастира. Викал, въртял се и хвърлял по тях тоягата си, но те, вместо да се уплашат, го подгонили. Добре че човекът ловко се метнал на клона на едно дърво, изкатерил се по ствола, та си спасил живота. „Както се казва, зъбът е опрял до гърлото. Селяните се питат колко още могат да търпят? Трябва ли човек да бъде разкъсан, да се затюхкат и ловците?“ – пише авторът Димитър Иванов.

Така е и в общините Момчилград, Крумовград, Кирково и Кърджали. Цитирам: „Кървав вълчи пир на Дамбалъ“, „Вълчица с пет малки върлува по селата край Момчилград“, „Вълчи глутници кръжат край Кърджали“, „Вълци пак се гостиха с плячка от стадата“, „Вълчица изяде магаре в Манчево“ (било вързано в двора!) и т.н. – ето как се осветляват „вълчите делници“ в печата. На много места в тези покрайнини през по-голяма част от годината домашните животни са пуснати свободно и не се прибират със седмици, дори месеци, и колко му е да станат лесна плячка за хищника. Закрилникът на обитателите на селата и махалите, на пастирите в Източните Родопи от вълчата напаст не е държавата, а ловците, те „пазят“ не само говедата и овцете на местните хора, но и сърните, елените и другия дивеч. Не катанец, само куршум заключва устата на вълка. Всеки път, когато в Момчилград гостувам на моя приятел Кънчо Желев, се дивя пред трофея му – убития от него вълк. От Къната знам, че вълкът, додето е жив, опашката му не се мери. Иде зима, може да е люта, с вълчи преспи и вълчи нощи, а както казва Сусо с клюводръвеца от „Януари“ на Йордан Радичков „зиме всичко гледа да е по-близко до човека, звяр ли е, грип ли е, дух ли е все се навърта покрай човека“. Затуй и чобаните проплакват на авджиите да ги бранят от „дивото“, без тях „вълци ги яли“. Макар че убиването на това „дяволско“, жестоко, но умно, животно не е лесен и безопасен лов.

Има вълци, ала има и върколаци (човеци-вълци), единаци, а и цели глутници населяват политиката. За едните и за другите няма по-хубаво време от мъгливото.

 
 

Най-големият враг на Netflix е… компютърна игра

| от chronicle.bg |

Докато приходите на Netflix скачат с повече от 1/4, компанията казва, че основната й конкуренция всъщност е компютърната игра Fortnite, а не HBO. Безпрецедентният успех на Fortnite: Battle Royale е нещо, което остави всички производители на игри без възможност за отговор. Но платформите за стрийминг също са в борбата за вниманието на обществото.

Netflix изкара с $4,2 милиарда повече през последното тримесечие, отколкото за същото време миналата година. „Ние работим с времето на хората пред екрана и така се състезаваме със стотици компании. И надпеварата ни с Fortnite е по-силна, отколкото с HBO. Когато през октомври YouTube крашна за няколко минути в целия свят, посещенията на сайта ни скочиха значително. Има много компании на пазара, които искат да забавляват хората. “

Като много геймърски компании, Epic Games също не споменава колко пари изкарва от игрите си и конкретно от Fortnite. TechCrunch предполага, че е около $3 милиарда на година, а GamesIndustry.biz дава като цифра $2,4 милиарда. Fortnite е безплатна за ползване, следователно Epic Games печели от покупки вътре в играта. Нейн пряк конкурент е Battlegrounds на PlayerUnknown и въпреки, че Fortnite ги разбива, нейните приходи също се покачват – с 19%. И това не включва мобилната версия, която е супер популярна в Китай. Същото се случва и с PUBG и FIFA.

 
 

11 нови трейлъра, които трябва да видите

| от chronicle.bg |

Ентъртейнмънтът е в пика си! 2019 обещава да е прекалено успешна на филми и сериали – и говорим за всички носители: интернет, телевизия, кино.

През тази седмица излязоха трейлърите на някои много интригуващи неща – някои популярни, други не чак толкова.

Може би най-очакваният филм от списъка ни е „Spider-Man: Far From Home“, който изпраща Питър на своеобразно турне. Заедно с съученици той посещава Лондон, където никак няма да им е лежерно. Премиерата е на 5 юли.

Последният сезон на „Game Of Thrones“ със сигурност е най-очакваната продукция от целия списък. С него цяла една епоха в света на сериалите ще приключи. Излиза на 14 април.

Ето всичите 11 трейлъра от изминалата седмица, които трябва да гледате!

„SPIDER-MAN: FAR FROM HOME“

 

„JOHN WICK: CHAPTER 3 — PARABELLUM“

„GAME OF THRONES“

„HIGH LIFE“

„NANCY DREW AND THE HIDDEN STAIRCASE“

„FAST COLOR“

„LITTLE WOODS“

„THE HOLE IN THE GROUND“

„HIGH FLYING BIRD“

„WOMAN AT WAR“

„RED JOAN“

 
 

Трейлър на „Documentary Now!“: Това не е Марина Абрамович

| от chronicle.bg |

В новия сезон на „Documentary Now!“ в ролята на Марина Абрамович се появява… Кейт Бланшет. Участват още Таран Килам, Джон Мулани и Оуен Уилсън. Пародията наистина си заслужава поглед.

За тези, които имат нужда от още малко убеждаване – IFC пусна трейлър на шестте епизода. 

Сериалът се присмива на манията по документални филми. Първият сезон има 6 серии, които правят трибют на документалния формат по забавен начин. Поръчват се втори и трети сезон още преди да е излъчен първият епизод на първия сезон.

Режисьор отново е Алекс Буоно, а сценарист – косъздателят на сериала Сет Майерс. Майкъл Кийтън също се в епизода „Batsh*t Valley“.

 
 

Новото издание на „Часовете“: лек против губене на часове е студените зимни вечери

| от chronicle.bg |

Отново се връщаме към клишето с четенето на книги в студена зимна вечер. И колкото и да не искаме да го употребяваме, когато става въпрос за „Часовете“ на Майкъл Кънингам, няма как да го пропуснем. Защото именно сега е времето да превърнете идиличната картинка в реалност с новото издание на романа, което от днес е в книжарниците у нас.

„Часовете“ (за която Кънингам получава „Пулицър“) е първото от поредицата предстоящи заглавия на Locus Publishing за 2019 г. и е част от библиотека LUX IN TENEBRIS, посветена на книгите с хитови филмови екранизации.

Почитателите на добрата литература могат да се насладят на разтърсващата история, която свързва Клариса Вон, Лора Браун и Вирджиния Улф, в брилянтния превод на Иглика Василева, която е един от най-добрите преводачи от английски език в България. В биографията й, чиято върхова точка е преводът на „Одисей“ на Джеймс Джойс, присъстват редица творби на Вирджиния Улф.

Michael-Cunningham-c-Photograph-by-Richard-Phibbs

Книгата „Часовете“ е модерна класика, а за популярността ѝ помага екранизацията от 2002 г. с участието на холивудските величия Никол Кидман (спечелила „Оскар“ за ролята си на Вирджиния Улф), Мерил Стрийп (Клариса), Джулиан Мур (Лора), Ед Харис (Ричард) и др. С 9 номинации за „Оскар“ и 7 за „Златен глобус“ лентата на режисьора Стивън Долдри определено е сред най-запомнящите се филми от началото на века.

„Часовете“ не е просто книга, вдъхновена от друга велика книга – „Госпожа Далауей“. Майкъл Кънингам отдава заслужена почит към британската писателка Вирджиния Улф и приноса ѝ към световната литература. Книгата му е наситена с директни препратки към едно от най-добрите ѝ произведения – „Госпожа Далауей“ от 1925 г. Като дори самото заглавие („Часовете“) е работният вариант на романа на Улф.

Вирджиния Улф е емблематична фигура за британската и световна модерна литература на 20 век. Като изявена феминистка тя смело прокарва ексцентричните си разбирания в едно консервативно общество. Улф оставя след себе си няколко романа, множество разкази, есета, 4000 писма, 30 тома дневници.

Chasovete_Michael Cunningham

„Часовете“ е драматична, завладяваща и дълбоко разтърсваща история на три жени: Клариса Вон, която в една нюйоркска утрин се занимава с организирането на прием в чест на любим човек; Лора Браун, която бавно започва да се задушава под тежестта на идеалния семеен уют в предградията на Лос Анджелис от петдесетте; Вирджиния Улф, която се възстановява в компанията на съпруга си в лондонското предградие и започва да пише „Мисис Далауей“. Историите на трите героини се преплитат, за да достигнат финал, болезнено изящен в своята цялост.