Вълчи храм

| от |

Адриан Владимиров ни гостува днес да ни разкаже за Вълкът! Това няма да е единственото му творение за нас, но ви препоръчваме и да следите отблизо неговия блог.

Тук няма да прочетете за изчезващи видове, няма да видите изброени всички видове и разреди вълци, няма да разберете с какво се хранят и прочие. Тук ще разберете що за животно е вълка и какво послание носи появата му в живота на римляните, какво е карало боговете в Асгард да се страхуват от него и ще споделя с вас една индианска притча, на която попаднах преди време.

850061505edc415313d1e5f141d18260

Накратко ще се опитам да ви разясня как точно живеят вълците. Вълкът е социално животно на първо място. Живее в глутница, заедно със средно още 6-7 себеподобни, като една глутница може да достигне и до 20 индивида. Нова глутница може да бъде създадена, когато един вълк бива прокуден от глутницата си, той извоюва нова територия и към него се присъедини поне още един екземпляр, с който да състави глутница. Ако направите лек паралел с хората ще установите, че в някаква степен доста си приличаме с тези животни – ние също сме социални животни (да, животни и по-точно бозайници, също като вълците), създаваме семейства, приятелства. Живеем, работим и се забавляваме често на групи. Понякога някой от нас напуска групата и търси нова група хора, чиито интереси да съвпаднат с неговите. Вълците могат да изминат огромни разстояния в търсене на нова глутница или територия, за да установят такава. Ние също изминаваме големи разстояния, макар и по-често в умовете си, за да разберем къде сме сбъркали и защо тези хора вече не ни искат около тях. Също като нас вълците също имат строга йерархия – всяка глутница има един алфа мъжки и една алфа женска. Смята се, че вълците съставят глутници с цел да ловуват по-лесно, но има и други теории, според които глутници се съставят с цел по-успешно размножаване. Предполагам вече сте направили паралела с човешкото поведение, но не днешното, ами доста преди времето на смартфона и лаптопа.

Древен Рим

Според римската митология се смята, че основателите на Рим са Ромул и Рем, като Ромул е бил първият цар на Рим. Двамата са синове на весталката Рея Силвия и Марс, богът на войната. Според мита Марс се преобразил като вълк, влязъл в храма на Веста и изнасилил Рея и тогава се родили двете деца. Амулий, техният дядо, наредил да заровят Рея жива (според обичаите, защото е нарушила обета за безбрачие) или да я хвърлят в Тибър заедно с близнаците, като близнаците трябвало да бъдат умъртвени. Слугата, който трябвало да убие близнаците, обаче не могъл да извърши такова деяние, сложил ги в люлка и ги пуснал по течението на Тибър. Над новородените бдяло речното божество Тиберин, което занесло близнаците на Палатинския хълм, където били откърмени от вълчица.

В Древен Рим се е празнувал и т.нар. Луперкалии – празници, които първоначално са били посветени на покровителя на вълците Луперк, чието име значи „прогонващият вълците“. Култът към него в последствие се слива с този на бог Фавн и „Луперк“ става едно от неговите прозвища.

fenrir

Скандинавска митология

В скандинавската митология едно от децата на бог Локи (бог на злото и огъня от основната група Аси) е наречено Фенрир и е именно вълк. Фенрир е син на Локи и великанката Ангробода. Освен Фенрир се раждат още 2 деца – Хел и змията Йормунганд. Когато боговете разбират за тези 3 деца ги разпръсват – Хел бива преместена в подземният свят, Йормунганд става владетелка на Северно море, а Фенрир е оставен в Асгард. Тогава все още с ръст на нормален вълк, но много скоро става по-голям от най-големите им дворци. Огромният вълк поражда страх у всички и само бог Тор се осмелява да го храни. Боговете решават да вържат Фенрир и изковават верига наречена Лединг, като това се прави под предтекст, че искат да проверят силата му. Без особени усилия, обаче, веригата бива скъсана. Коват нова верига на име Дроми 3 месеца и този път 3 пъти по-дебела от предишната, но тя отново бива разкъсана от Фенрир без особено усилие. Това ужасява Асите и те се допитват до джуджетата, познати като изкусни майстори за нова верига. Те работят неуморно и след месеци труд им дават вълшебната Глейпнир – верига тънка като копринено въже, което разочаровало боговете. Отвеждат вълка на остров Люнгви, където ще го подложат на последно изпитание. Фенрир усеща, че ще направят опит да го измамят и се съгласява само, ако някой от боговете си сложи ръката в устата му като залог за това, че ще го освободят, ако не успее да разкъса новата вълшебна верига. Единствено бог Тир се съгласява на това условие и поставя ръката си в огромната паст на вълка. След като не успява да разкъса веригата и боговете отказват да го освободят той отхапва ръката на Тир и се нахвърля срещу останалите богове. Хеймдал слага меча си в устата на Фенрир, така че той да не може да си затвори устата. Според мита от воят на вълка се разтърсва земята, а от лигите, стичащи се от устата му се образува река Вон. Краят на веригата бива прекаран през каменна плоча, която заравят на миля под земята, а самият край връзват за канара наречена Твити, която заравят още по-дълбоко.

Според мита вълкът остава на острова и чака Рагнарьок, когато ще се освободи и ще нападне боговете. Когато се освободи, заедно със сестрите си и другите демони ще се нахвърли срещу боговете и ще убие върховният бог Один, но ще бъде покосен от синът му Видар.

 522849_4927836157038_1187160972_n

Индианска притча

Тя стоеше пред колибата с дядо си. В близост до тях се гонеха и весело играеха два вълка – бял и черен. Големи, здрави и добре охранени вълци. Вождът на племето ги бе осиновил още от малки, бе ги обучил и те му служеха вярно като пазачи. Откакто се помнеше се чудеше защо са му на вожда тези два вълка, като и един е достатъчен да пази колибата им, а смяташе и че цветовете им не са подбрани случайно. Реши един ден да попита дядо си защо му нужни, каква е причината да са 2 и защо е подбрал така цветовете им.

Старият чероки я погледна и каза:

–          За мен те са двата символа, детето ми. Символи на Доброто и Злото. Също като тези два вълка във всеки един от нас доброто и злото се борят за надмощие постоянно. Докато ги гледам как се борят винаги мисля за тази вътрешна борба, за това и никога не бих се разделил с тях.

Докато слушаше разказът на дядо си внучката се замисли и попита:

–          Добре, но кой от двата вълка ще победи ?

Мъдрият вожд погледна малкото момиченце седящо до него, усмихна се и каза:

–          Ще победи този, когото аз нахраня по-добре.

Като цяло индианците имат много истории, притчи и разкази, в които имат „пръст“ вълци, но лично за мен тази е най-силна от всички, защото вади на преден план вечната битка – битката между доброто и злото.

 
 

Netflix показва документалка за харизматичния сериен убиец Тед Бънди

| от chronicle.bg |

Netflix добавя към портфолиото си документален сериал за кръвожадния сериен убиец Тед Бънди. Това става 40 години след като през 1978 той е екзекутиран за убийството на Кимбърли Лийч. Платформата, на която вече можем да гледаме няколко криминални сериали по реален случай като „Making A Murderer“ и „The Keepers“, пуска „Conversations With A Killer: The Ted Bundy Tapes“ на 24 януари 2019. Автор на продукцията е носителят на Еми Джо Берлингер.

Четирите епизода ще ни покажат непускано досега аудио интервю с Бънди, докато той чака екзекуцията си във Флорида, а също така и ще ни разкаже за убийствата му. Тед Бънди признава за 30 убийства на жени, които извършва през 70-те години.

Сериалът ще задълбае и около неестественото идологизиране на Бънди от множество дами, както и за брака му с Каръл Ан Буун, докато е в затвора. Цялата медийна шумотевица около делото също ще бъде отразена.

Джо е режисьор и на филма „Extremely Wicked, Shockingly Evil and Vile“ – също за Тед Бънди, в ролята Зак Ефрон. Лили Колинс, Джон Малкович и Ким Парсънс също ще участват и във филма, който излиза догодина. Той ще разказва за убиеца през очите на приятелката му Елизабет Клопфер, която не може да повярва на деянията на гаджето си.

Януари ще бъде голям месец за Netflix с няколко дебюта. „A Series of Unfortunate Events“ сезон 3 идва в новогодишния ден, а след това „Sex Education“ и последния сезон на „Unbreakable Kimmy Schmidt“. Скандалният „Girl“, който тази година взе наградата Caméra D’Or на Фестивала в Кан, също излиза, въпреки непристойните голи сцени с непълнолетни.

 
 

Селската амбиция ръжда не хваща

| от Емил Кирилов |

Във всяка нормална фирма, във всеки офис в София, всеки ден и час, има минимум по един много амбициран човек без особени личностни качества, но пък изпълнителен и зверски решен на успех и победа. Човек, дошъл не на работа, а на война.

Той пристига от далечни земи. Може и да е местен, но неговата вътрешна същност, неговото действително същество, скрито зад костюмчето, шито на ишлеме, е точно от там, ако ще на гърба на Коня да е расъл.

Душата му е от Злокучене, от Марс, от Тъмната, зла, сенчеста паралелна вселена на болезнено амбицираните селяндури, които си вардят службицата с цената на живота и оставят у малкото нормални хора на тази планета усещането, че биха правили на шефа всякакви мръсотии. След малко. В кенефа. Буквално.

Той е тук, за да се поти, да се пъне, да се мори, да не издържа, да прави впечатление, да избухва, да е номер едно, да поема задачки, да победи, да се доказва. Напрежението е постоянно и много голямо.

Като на някаква приказна селска сватба е този човек непрекъснато. Като една застаряваща братовчедка на булката е, решена да си намери мъж на това дългоочаквано тържество на кича и безумието, но и разяждана от непосилно тежка злоба и завист към своята вече „уредена“ роднина в бяла рокля.

За тия хора да ходиш на работа е всичко. Но не самата работа и нейното вършене е от значение, не крайният резултат и удовлетвореността от това да създадеш нещо е водещо в техните кански усилия. Важното е да се покажеш, да се навреш сред обществеността, да се наместиш на сигурно, нещо там да се овъртолиш във влиятелни хора и слава.

Селската амбиция е много коварна работа, защото създава непоносим дискомфорт в живота на физически най-близкия нормален човек, свидетел на цялата тая мъка, който не е възпитан да се напиня като умопомрачен, само и само да му вдигнат заплатата със 150 лв, да го потупат по рамото и евентуално да си намери гадже с висок служебен пост и апартамент в СОФИЯ.

Селската амбиция е нещо страшно.

Нейният приемник вечно се страхува да не би да изпусне нещо, той знае всичко и е вечно в час, докато ти си пиеш обедната бира на слънце в почивката и оглеждаш задниците на малкото хубави колеги, дето останаха в този живот.

Селски амбицираният човек ще те купи и продаде, облечен като някаква стюардеса или кондуктор в БДЖ, каквито са й/му разбиранията за елегантност и офисен дрескод.

Той влага толкова енергия в това да се чекне по офиси по цял ден, да е винаги информиран за всичко, да е насреща за тези над него, да принтира някакви листа, задъхан и наведен, да създава добро впечатление на директори, че като се прибере вечер у тях, се размазва на дивана като желе, изнемощял, няма сили за книга, за филм, за спорт, за любов, за нормална вечеря, за малко мисъл в тая глава, бе.

Яде спържа от буркани от селото на своята душа и крои с цялата й неописуема нищожност дребни схеми, с които да блесне на работа и в утрешния ден.

И така ден след ден. Та цял живот…

 
 

Леонардо ди Каприо трябва да върне Оскара (но не неговия)

| от chronicle.bg |

Леонардо ди Каприо трябва да върне статуетка Оскар по нареждане на федералните служби. Но тя не е тази, за която си мислите.

През 2016 година ди Каприо спечели награда на Академията в категория Най-добър актьор за ролята си в „The Revenant“ и така сложи край на меметата и шегите по негов адрес. 

Преди да извоюва дългоочакваното отличие, Леонардо е бил номиниран за приза общо 5 пъти: Най-добра поддържаща роля за „What’s Eating Gilbert Grape“, три пъти Най-добър актьор и веднъж като продуцент, когато „The Wolf of Wall Street“ беше номиниран за Най-добър филм.

Оказва се обаче, че Леонардо ди Каприо има и още един Оскар. Той е на Марлонд Брандо за ролята му в „On the Waterfront“ през 1954. Според вестник The New York Times, актьорът получава статуетката като подарък от малайзийския финансист Джо Лоу, който в момента е съден за измама срещу инвестиционен фонд. Ди Каприо трябва да върне и останалите подаръци, които Лоу му прави, включително картина на Пабло Пикасо и колаж на Жан-Мишел Баския.

Оскарът на Брандо изчезна от дома му в Холивуд и по-късно беше купен от Лоу за $600 000 от дилър на филмови сувенири. Някой биха казали, че е много, други биха казали, че е малко, но оказва се, че Academy of Motion Picture Arts and Sciences може да купи статуетката от правителството за $1. Това, разбира се, след као разследването приключи – а то може да се проточи дълго.

Ди Каприо не е единствената знаменитост, която получава такива подаръци от Лоу. Той купува прозрачно пиано от Crystal Music Company и го подарява на Миранда Кер. Манекенката, разбира се, трябва да го предаде, но понеже е трудно да го изкара от къщата си, то ще трябва да остане там поне засега.

Междувременно Лоу се укрива като мнозина смятат, че е в Китай. 

Феновете на Леонардо няма от какво да се притесняват – неговият Оскар си остава при него. Не е екзотична практиката богати финансисти и продуценти да правят скъпи подаръци на звезди, но няма да навреди към тези подаръци да се подхожда със съмнение.

 
 

Идва ли краят на „Шоуто на Елън Дедженеръс?

| от chronicle.bg |

Тя е любимка на американците. Любимка на европейците. Любимка на всички, които обичат да се смеят, имат нужда да се смеят или някога са имали нужда да се уверят, че е окей да не си окей.

Тя е Елън Дедженръс и в последните 15 години стремглаво върви към престола на „Кралицата на дневните предавания“, който Опра Уинфри освободи през 2011 г. Елън Дедженеръс е фигура, без която съвременната телевизия неминуемо би променила драстично облика си.

Затова и новините след публикуването на нейно интервю в „Ню Йорк Таймс“ преди два дена, създадоха доста шум сред милионите й фенове по света. Изглежда, че любимата на милиони зрители телевизионна водеща обмисля да сложи край на предаването си, „Шоуто на Елън Дедженеръс“, предава CNN.

В интервюто за медията тя казва, че обмисля какво да прави след като изтече настоящия й договор с телевизията през 2020 г.

Дедженеръс поднови договора си през 2016 г., но тогава е била на прага на отказване.

Към момента комедийната актриса и водеща е разкъсвана между противоположните съвети, които получава от най-близките си хора: съпругата й Порша де Роси и брат й Ванс Дедженеръс. Според него, да продължи да води такова предаване в ерата на  Тръмп, е от изключително важно значение.

„Порша се ядосва на брат ми, когато той ми казва, че не мога да спра“, казва Елън през „Ню Йорк Таймс“, цитирана от CNN. Порша е казвала, отново пред „Ню Йорк Таймс“, че според нея Елън има „други неща за вършене“.

Важно е да се уточни, че Елън е далеч от момента, в който ще се пенсиорнира. В момента очакваме да гледаме комедийната й поредица Relatable в мрежата на Netflix (18 декември), а евентуалните й планове извън шоуто включват завръщане на комедийната сцена. Преди да започне своето предаване Дедженеръс е популярна фигура в стенд-ъп комедията.

„Шоуто на Елън Дедженеръс“ е спечелило общо 57 награди „Еми“ от своя дебют през 2003 г.