shareit

Вълчи храм

| от |

Адриан Владимиров ни гостува днес да ни разкаже за Вълкът! Това няма да е единственото му творение за нас, но ви препоръчваме и да следите отблизо неговия блог.

Тук няма да прочетете за изчезващи видове, няма да видите изброени всички видове и разреди вълци, няма да разберете с какво се хранят и прочие. Тук ще разберете що за животно е вълка и какво послание носи появата му в живота на римляните, какво е карало боговете в Асгард да се страхуват от него и ще споделя с вас една индианска притча, на която попаднах преди време.

850061505edc415313d1e5f141d18260

Накратко ще се опитам да ви разясня как точно живеят вълците. Вълкът е социално животно на първо място. Живее в глутница, заедно със средно още 6-7 себеподобни, като една глутница може да достигне и до 20 индивида. Нова глутница може да бъде създадена, когато един вълк бива прокуден от глутницата си, той извоюва нова територия и към него се присъедини поне още един екземпляр, с който да състави глутница. Ако направите лек паралел с хората ще установите, че в някаква степен доста си приличаме с тези животни – ние също сме социални животни (да, животни и по-точно бозайници, също като вълците), създаваме семейства, приятелства. Живеем, работим и се забавляваме често на групи. Понякога някой от нас напуска групата и търси нова група хора, чиито интереси да съвпаднат с неговите. Вълците могат да изминат огромни разстояния в търсене на нова глутница или територия, за да установят такава. Ние също изминаваме големи разстояния, макар и по-често в умовете си, за да разберем къде сме сбъркали и защо тези хора вече не ни искат около тях. Също като нас вълците също имат строга йерархия – всяка глутница има един алфа мъжки и една алфа женска. Смята се, че вълците съставят глутници с цел да ловуват по-лесно, но има и други теории, според които глутници се съставят с цел по-успешно размножаване. Предполагам вече сте направили паралела с човешкото поведение, но не днешното, ами доста преди времето на смартфона и лаптопа.

Древен Рим

Според римската митология се смята, че основателите на Рим са Ромул и Рем, като Ромул е бил първият цар на Рим. Двамата са синове на весталката Рея Силвия и Марс, богът на войната. Според мита Марс се преобразил като вълк, влязъл в храма на Веста и изнасилил Рея и тогава се родили двете деца. Амулий, техният дядо, наредил да заровят Рея жива (според обичаите, защото е нарушила обета за безбрачие) или да я хвърлят в Тибър заедно с близнаците, като близнаците трябвало да бъдат умъртвени. Слугата, който трябвало да убие близнаците, обаче не могъл да извърши такова деяние, сложил ги в люлка и ги пуснал по течението на Тибър. Над новородените бдяло речното божество Тиберин, което занесло близнаците на Палатинския хълм, където били откърмени от вълчица.

В Древен Рим се е празнувал и т.нар. Луперкалии – празници, които първоначално са били посветени на покровителя на вълците Луперк, чието име значи „прогонващият вълците“. Култът към него в последствие се слива с този на бог Фавн и „Луперк“ става едно от неговите прозвища.

fenrir

Скандинавска митология

В скандинавската митология едно от децата на бог Локи (бог на злото и огъня от основната група Аси) е наречено Фенрир и е именно вълк. Фенрир е син на Локи и великанката Ангробода. Освен Фенрир се раждат още 2 деца – Хел и змията Йормунганд. Когато боговете разбират за тези 3 деца ги разпръсват – Хел бива преместена в подземният свят, Йормунганд става владетелка на Северно море, а Фенрир е оставен в Асгард. Тогава все още с ръст на нормален вълк, но много скоро става по-голям от най-големите им дворци. Огромният вълк поражда страх у всички и само бог Тор се осмелява да го храни. Боговете решават да вържат Фенрир и изковават верига наречена Лединг, като това се прави под предтекст, че искат да проверят силата му. Без особени усилия, обаче, веригата бива скъсана. Коват нова верига на име Дроми 3 месеца и този път 3 пъти по-дебела от предишната, но тя отново бива разкъсана от Фенрир без особено усилие. Това ужасява Асите и те се допитват до джуджетата, познати като изкусни майстори за нова верига. Те работят неуморно и след месеци труд им дават вълшебната Глейпнир – верига тънка като копринено въже, което разочаровало боговете. Отвеждат вълка на остров Люнгви, където ще го подложат на последно изпитание. Фенрир усеща, че ще направят опит да го измамят и се съгласява само, ако някой от боговете си сложи ръката в устата му като залог за това, че ще го освободят, ако не успее да разкъса новата вълшебна верига. Единствено бог Тир се съгласява на това условие и поставя ръката си в огромната паст на вълка. След като не успява да разкъса веригата и боговете отказват да го освободят той отхапва ръката на Тир и се нахвърля срещу останалите богове. Хеймдал слага меча си в устата на Фенрир, така че той да не може да си затвори устата. Според мита от воят на вълка се разтърсва земята, а от лигите, стичащи се от устата му се образува река Вон. Краят на веригата бива прекаран през каменна плоча, която заравят на миля под земята, а самият край връзват за канара наречена Твити, която заравят още по-дълбоко.

Според мита вълкът остава на острова и чака Рагнарьок, когато ще се освободи и ще нападне боговете. Когато се освободи, заедно със сестрите си и другите демони ще се нахвърли срещу боговете и ще убие върховният бог Один, но ще бъде покосен от синът му Видар.

522849_4927836157038_1187160972_n

Индианска притча

Тя стоеше пред колибата с дядо си. В близост до тях се гонеха и весело играеха два вълка – бял и черен. Големи, здрави и добре охранени вълци. Вождът на племето ги бе осиновил още от малки, бе ги обучил и те му служеха вярно като пазачи. Откакто се помнеше се чудеше защо са му на вожда тези два вълка, като и един е достатъчен да пази колибата им, а смяташе и че цветовете им не са подбрани случайно. Реши един ден да попита дядо си защо му нужни, каква е причината да са 2 и защо е подбрал така цветовете им.

Старият чероки я погледна и каза:

– За мен те са двата символа, детето ми. Символи на Доброто и Злото. Също като тези два вълка във всеки един от нас доброто и злото се борят за надмощие постоянно. Докато ги гледам как се борят винаги мисля за тази вътрешна борба, за това и никога не бих се разделил с тях.

Докато слушаше разказът на дядо си внучката се замисли и попита:

– Добре, но кой от двата вълка ще победи ?

Мъдрият вожд погледна малкото момиченце седящо до него, усмихна се и каза:

– Ще победи този, когото аз нахраня по-добре.

Като цяло индианците имат много истории, притчи и разкази, в които имат „пръст“ вълци, но лично за мен тази е най-силна от всички, защото вади на преден план вечната битка – битката между доброто и злото.