Ужасът да срещнеш мъж, който знае всичко

| от chronicle.bg |

Те са един конкретен контингент от населението, който лесно ще познаете по това, че няма какво да кажат, но говорят. Искат да ти кажат нещо, но не казват нищо. Винаги участват в разговора, даже в няколко едновременно. Ще ги познаете по интонацията, която издава вътрешното задоволство от това да слушаш собствения си глас.

Не можем да ги затворим в конкретни възрастови рамки. Но на по-младите можем да им простим. Млади са, ще го израснат (евентуално). Ще видят това-онова и,ако са умни, ще разберат, че да знаеш всичко означава да не знаеш нищо.

Далеч по притеснително е, когато се натъкнеш на някой с претенции да бъде зрял и отговорен мъж. Такъв, който на теория би трябвало да знае, колко малко значение за околните има неговият „богат“ житейски опит, но въпреки това държи да ви запознае с него. Той ще ви извади цяла торба с лични (повтаряме, лични) примери, за да докаже, че гледната му точка е общовалидна за цялото човечество. Жените вече ги е разгадал и са му като прочетена книга, за казармата може да издаде летопис, обхващащ далеч не само поделението, в което  той  е служил, а колите… О, колите  са свещена територия, в която ако се намесите, го правите на ваша отговорност.

Този текст е посветен на този тип мъже.

Защо само на мъжете? Не, не сме сексисти. Просто жените знаят как да го правят , така че да не се усети. Знаят как да го направят с финес. При мъжете (особено тези сблъскали се с гадните страни на средната възраст) подобно поведение на всезнайковщина може единствено да отблъсне събеседника, освен разбира се, ако той не е себеподобен.

Ако попаднете в ситуация с подобен човек, най-разумното нещо е да се оттеглите. Не се опитвайте да установите някаква градивна комуникация, която да е полезна и за двете страни. Просто защото събеседникът ви не търси това. Той търси вашето съгласие, безусловно и безапелационно, а ако случайно засегнете обхвата на общата му култура , очаквайте вербален ураган, който ще ви помете. Незнайно по каква причина, тези мъже не могат да понесат да знаят по-малко от някои други. И ще прикрият тези комплекси с всички възможни средства. Ще разказват сексистки вицове, ще коментират безпардонно останалите, но няма да паднат по гръб.

Всезнайковците много приличат на серийните изнасилвачи на умове. И те обичат да се самозадоволяват с безпомощните си събеседници докато вторите не окапят от ментално изтощение. Но в добавка те поставят слушателите си не просто в позицията на слушатели, а в позицията на подчинени слушатели. Такива, които по презумпция знаят и разбират по-малко от тях. Които няма какво да кажат, защото не могат да се мерят с безкрайния идеен простор и тоновете знания, под който всезнайкото превива рамене.

Ако случайно всезнайкото удари греда и се натъкне на събеседник, който е теоретично по-добре подготвен по дадена тема, всезнайкото ще омаловажи темата с един замах. Какво като сте завършили ядрена физика, лично сте сглобявали атомна бомба и сте трети братовчеди на Ким Чен Ун по майчина линия? Не може да разбирате конфликта със Северна Корея по-добре от него. А ако все пак стане ясно, че разбирате повече, какъв е тоя конфликт изобщо и кой се интересува от него? Я вижте охранителните камери на паркинга на съседа Пешо колко неподходящо стоят на тая стена на блока…не ви пука? Няма значение. Той сега ще ви обясни.

Парадоксът е, че всезнайковците често са възрастни мъже, които се държат така сякаш снощи им е бил абитуриентският бал, и мислят, че морето им е до колене, а опитът им е достатъчен, за да карат така завинаги, без да се променят.

Комуникацията тук е по-скоро монолог, не е нужно да има обмяна на аргументирани тези или нещо от което да се родят нови идеи. Тук е важно Той да се покаже, колко е врял и кипял и как владее нещата.

Далеч сме от мисълта, че тези мъже са единствените такива, които дразнят. Можете да срещнете всезнайковци навсякъде. Ако можете, веднага ги подминете и стойте далеч от тях. Ако ли не, наблюдавайте ги и се учете какви не е красиво да бъдете.

 
 

Започнаха снимки на филма „Хензел и Гретел“

| от chronicle.bg |

Orion Pictures съобщи, че продукцията им „Хензел и Гретел“, в ролите София Лилис и Сами Ликей, започна снимки в Дъблин. Оригиналната приказка за братче и сестриче, отвлечени от човекоядна вещица е кой знае колко стара, но най-любимата ни версия, разбира се, е тази на братя Грим от 1812 година.

През 1893 година приказката излиза на опера, а през 1932 персонажите участват в кратък филм на Disney „Babes in the Woods“. Тим Бъртън снима историята, отново за Дисни, но лентата му се пуска само веднъж по The Disney Channel. Скорошните адаптации на историята акцентират върху хорър елемента като една корейска продукция от 2007 и „Hansel and Gretel: Witch Hunters“ от 2013 година с Джеръми Ренър и Джема Артъртън.

Новият „Hansel and Gretel“ също ще акцентира върху хоръра. София Лилис, която намери слава с играта си в „IT“, ще е Гретел. Новакът Сами съответно ще бъде Хензел. Ролите зад кадър пък са: Осгуд Пъркинс е режисьор, а той и Роб Хайс заедно са автори на сценария. Ето кратък синопсис от студиото:

Преди много време, в далечна приказна провинция, младо момиче завежда малкия си брат в тъмните гори в търсене на храна и работа, но попадат в мрежа от ужасяващо зло.

Във филма играят още Чарлз Бабалола („Black Mirror“) като ловецът, Алис Криг („Star Trek: First Contact“) и Джесика Де Гоу („Arrow“) като вещиците канибали.

В главната роля е току-що появилата се на небосклона Лилис. Тя се очаква да играе Бевърли и в продължението на „IT“ – „IT: Chapter Two“, с Джесика Частейн в ролята на възрастната Бевърли. Лилис се появява и в харесвания „Sharp Objects“ на HBO.

Режисьорът Пъркинс си е изградил име на любител на хорърите, ще видим какво ще направи. Филмът ор 2013 „Hansel and Gretel: Witch Hunters“ имаше комедийни тонове, но като цяло не впечатли особено. Тази мода на преоткриване на класически приказки с екшън елемент идва от „Snow White and the Huntsman“ от 2012 година, който успя да изкара $396 милиона в боксофиса.

 
 

Трейлърът на „Cam“, новият хорър от Netflix

| от chronicle.bg |

Ако хорър жанрът отразява най-дълбоките страхове на обществото, „Cam“ задълбава в един от ужасите на 21 век – да не можеш да влезеш в акаунта си.

Продуцент е Джейсън Блум и Blumhouse Entertainment, а в главната роля ще видим Маделин Брюър („The Handmaid’s Tale“). Тя играе е момиче, което снима видеа гола в интернет през уеб камера. В един момент обаче акаунтът й е хакнат от нейна злокобна двойничка. Видеата й са предназначени предимно за воайори като границите остават на заден план само и само ранкът й да се покачва. Тя дори стига до там, че прерязва гърлото си за удоволствие на публиката и феновете. След тази случка открива, че акаунтът й е със сменена парола, а на нейно място има друго момиче, което изглежда точно като нея.

„Cam“ получава страхотни ревюта след представянето си по фестивалите тази година. Някои го определят като „хорър от ръцете на Линч“.

Като Алис и Лола, Брюър сваля червените си одежди, които носи в хитовият сериал на Hulu, но чарът, който направи Джанин един от най-готините персонажи в „The Handmaid’s Tale“, е все още там. С „Cam“ тя показва, че може да играе главна роля.

Пач Дара от мимолетния „Everything Sucks!“ сещо играе в сериала, както и Мелора Уолтърс от „Big Love“. Режисьор е Даниел Голдхабер, а сценарист Иса Мазей.

Премиерата е на 16 ноември. Ето и трейлъра:

 
 

Какво ни причинява скуката

| от chronicle.bg |

Защо въобще имаме такава привидно негативна и негативна емоция като скуката? Тя е втората най-потискана емоция след гнева.

Но скуката всъщност е много интересна.

Тя кара хората да да се занимават с неща, които наистина имат значение за тях, вместо с това, което е пред тях. Ако никога не изпитвахме скука, щяхме да сме постоянно изненадани – от дъжда, от вкуса на закуската ни, от всичко.

Санди Ман, авторка на книгата „The Upside of Downtime: Why Boredom Is Good“, прави експеримент като дава на група хора най-скучната задача, за която може да се сети – да преписват телефонни номера. След това ги кара да измислят възможно повече приложения на две хартиени чаши. Те се справят не особено оригинално – саксии и играчки. След това обаче тя ги кара не да преписват телефоните, а да ги прочитат на глас – задача, която е много по-трудно да вършиш механично. След това отново поставя хартиените чаши пред тях и този път резултатите им са изключително креативни – обеци, телефон, всякакви видове музикални инструменти…

Хората, на които им е скучно, мислят по-креативно.

Когато ни е скучно, търсим по-стимулиращи занимания. Затова умът ни започва да блуждае, което стимулира креативността. Когато оставим умът ни да се лута, излизаме от съзнателното и навлизаме в несъзнателното. Това позволява мозъкът ни да прави различни невронни връзки.

Скуката е великият начин, по който мозъкът кара сам себе си да създава нови връзки, с които да си помага в сложните моменти. 

В момента все повече и повече експерименти и изследвания се водят около скуката и бляновете, които предизвиква. С модерните технологии ще имаме изчерпателна картинка съвсем скоро.

За сега знаем, че когато мислим за нещо конкретно и когато сме в блян, използваме две различни части на мозъка ни и различни невронни мрежи. Когато сме в блян използваме т. нар. „мрежа по подразбиране“ – тогава мозъкът ни е „в почивка“, това съвсем не означава, че не работи.

Остава още много за изучаване, но едно е сигурно – когато ни е скучно, мозъкът ни съвсем не спира да работи.

Default_Mode_Network_Connectivity

 
 

Най-добрата модерна сграда в света – Toho Gakuen School of Music

| от chronicle.bg |

Архитектът Томохико Яманаши сяда с преподаватели и ученици, за да обсъди от каква сграда имат нужда. Той установява, че приоритетите им са: светлина, естествена вентилация и отворени пространства. Това е в пълна противоположност на стандартните предпочитания за такива сгради. Обикновено училищата се правят с един голям коридор и еднакви класни стаи.

Бетоненият квадратен дизайн на Toho Gakuen School of Music е смекчен от стъклени стени и много дърво. Вместо отделни стаи, Томохико конструира сградата така, че хора, звук и светлина да могат свободно да преливат от място в място.

Затова миналият месец сградата на Toho Gakuen School of Music беше обявена за един от четирите финалисти на RIBA International Prize, която почита най-добрите нови сгради в света.

metalocus_toho-school_04p

Дизайнът идва и от практически съображения – стаите за репетиции обикновено са шумоизолирани, което води до дебели стени и липса на светлина. Яманаши смята, че звукът да прелива от сградата е напълно желателно. „Да чуваш шум от стая в стая е проблем, но да го чуваш извън училището или по коридорите всъщност е много хубаво, защото създава атмосфера.“

3ed077657bad1b8d0adc87bfa0e6bcaf

Кубичността на сградата е в тон с околната среда. Чофу е градче в префектурата Токио, което е съставено от малки къщи. Така фрагментираната фасадата става част изгледа на града.

„Така бетонът изглежда и по-мек – като почва. За мен това беше много важно, защото сградата е на място, където има много класически японски сгради от дърво и почва.“

Томохико Яманаши разказа също така как промяна в ръководството на училището, докато строежът е бил в процес, е застрашило целия проект със забавяне. Първоначално новите мениджъри се съгласили да използват сградата, но само временно, а след това тя ще се превърне в склад.

„Сега обаче бъдещето на сградата е осигурено“

asda