shareit

Успелият млад човек и неуспелият Конституционен съд

| от |

Сред всички гледни точки по казуса Пеевски сякаш забравихме да се запитаме как се чувстват юристите след (не)решението на КС.  Кристиан Таков с един страхотен пост по темата в блога си (http://www.christiantakoff.com/)който публикуваме с негово разрешение.

3mandat_1sastav KS

Конституционният съд реши. Реши зле. Обидно за достойнството на институцията. Унизително за висотата на поста. Позорно за академичната титулованост на „професорската шесторка“ (Димитър Токушев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Стефка Стоева, Борис Велчев и Гроздан Илиев).

Защото въпросът не е, дали Делян Пеевски ще продължи да хвърля отсенки от присъствието си върху политическата (?) партия ДПС, върху личността (?) на г-н С. Станишев или върху образа (?) на г-н Пл. Орешарски. Пачавра леке не хваща.

Въпросът е, че вярата ми в Конституционния съд е по-малко. Презрението ми към правната професия е повече. Разочарованието от познати съдии горчи.

Аргументацията на „професорската шесторка“ е пример за преднамерена поредица от логически грешки, неотносими аргументи и трайно сбогуване със здравия разум.

Логическите грешки

–          КС правилно аргументира, че началната несъвместимост – тази, която е налична към момента на избора за депутат (избраният за депутат все още е кмет, управител на ООД и др.) – може да се отстрани в рамките на подходящ срок. Това става, като избраният депутат сам се откаже или от депутатството, или от несъвместимата с него длъжност. Такъв срок трябва да има, защото в противен случай всички кандидат-депутати трябва едва ли не да са безработни, за да могат да встъпят „чисти“ в длъжност.

–          При последващата несъвместимост положението е коренно различно. Ако при началната несъвместимост трябва да има срок за отстраняването й, при последващата даването на такъв срок е безпредметно. При такава несъвместимост депутатът съвсем съзнателно е направил избор и е предпочел да е друго, а не депутат. И този избор може да е самоокончателен. Та нали Делян Пеевски, който е депутат, би следвало да знае, че ако стане шеф на ДАНС, няма да е съвместим с депутатството си! Какъв срок трябва да му се дава? И колко дълъг трябва да е този срок? Може би – до края на мандата му като шеф на ДАНС? За да може да се „възроди“ като депутат и в следващия парламент, без да е избиран в него?

–          „Професорската шесторка“ още в началото на аргументацията си посочва, че има  разлика между „първоначална“ и „последваща“ несъвместимост. После шесторката обаче се занимава напоително само с началната несъвместимост, разнищва я подробно, позовава се на предшестващи решения на КС и обосновава, как трябва да се процедира в такива случаи.

–          А в края на аргументацията си шесторката от КС напълно е забравила разликата между начална и последваща несъвместимост – същата разлика, която изтъква в началото. И – дали защото е удобно, дали защото дългът зове или защото страх лозе пази – прилага правилата на началнатанесъвместимост спрямо случай на последващанесъвместимост. И започва да звучи убедително. Само дето не е убедителна. Никак.

–          Защото несъвместимостта на Делян Пеевски не е начална, а е последваща. Защото той първо е станал депутат и едва след това е станал шеф на ДАНС.

–          При тази Делян-Пеевска ситуация всички добре звучащи аргументи на шесторката продължават да са верни,но са напълно неотносими. Шесторката се държи като посредствено-хитроват студент на изпит – като му се зададе въпрос, говори. Само че говори не по въпроса, а това, което си знае. И се надява, отсреща да спят.

Неотносимите аргументи:

Шесторката пуска и още много мъгла и трици с пяна за разкош, като например разсъждава, че ако на депутат се вземе депутатството, това би подменило волята на избирателите му – забравяйки, че такава подмяна на волята настъпва в множество законово уредени случаи (като депутатите станат министри, еврокомисари, заминат да посланичат някъде и т.н.).

Шесторката говори за „подходящия срок“ и „подходящата процедура“ при които на успелия млад човек Делян Пеевски е следвало да се даде възможност да се върне в лоното на Парламента. Като не казва, какъв ще да е този срок и тази процедура. Явно, подходящи ще трябва да са.

Обикновено, като се говори много и неструктурирано, нещо се крие. Затова на шесторката неотносимите аргументи й трябват – „като слънцето и въздуха за всяко живо същество“.[1]

Смокиновият лист обаче е малък, а позорът – голям.

А здравият разум на мен лично ми шепне:

1)      Делян Пеевски е депутат;

2)      Народното събрание избира депутата Делян Пеевски за шеф на ДАНС (това още не поражда несъвместимост, защото новият пост не е зает). С този избор Народното събрание изявява ясна воля, да се лиши от присъствието на Делян Пеевски в редиците си;

3)      Делян Пеевски полага клетва като шеф на ДАНС (с което встъпва в несъвместимата с депутатството длъжност). Така Делян Пеевски прави избора между двете несъвместими длъжности в полза на шефската в ДАНС;

4)      Оттук насетне всякакви последващи действия (напр. подаването на оставка като депутат, подписването на акт за встъпване в длъжност, изричното решение на Парламента за прекратяване на правомощията му, подписването на ведомост за заплата и издаването на служебен пропуск) имат само формален характер. Волята и на едната (Парламента) и на другата страна (Делян Пеевски) е изявена и то – доста недвусмислено, безусловно и окончателно;

5)      В случая има още една особеност – Пеевски не е приел да стане шеф на Газпром или гаулайтер в Хитлерюгенд например. Той е приел да стане шеф на ДАНС и е избран за такъв не от друг, а именно от същия този Парламент, който не бил гласувал оставката му и така „не бил завършил фактическия състав“ на прекратяването на депутатските правомощия. Това е все едно да те награбят, да те употребят сексуално, ти да виеш от кеф и после да кажеш, че полов акт не е имало, защото не сте си прошепнали, че се обичате и не сте си подарили червено цвете.

6)      След своеобразен катарзис, в който е по-добре да не вниквам, Делян Пеевски „оттегля“ оставката си като депутат. Вероятно следвайки примера на свой съпартиец от ДПС, който „оттегли“ подписа си под вече извършен акт. Явно хората от ДПС смятат, че всичко може да се оттегля. Подписи, оставки, съгласия… всичко – освен може би взети пари.

7)      И иска да си остане поне депутат.

За правната грамотност и приличието

Хората в ДПС явно имат навика да оттеглят оставки и подписи. Проблемът е техен. Когато обаче конституционни съдии гледат на това с хладна благосклонност, проблемът е наш.

Самата мисъл, че подадена оставка може да се оттегля и че такова „оттегляне“ може да обезсмисли и полагането на клетва, и фактическото начало на дейност като шеф на ДАНС, говори или за правна неграмотност у част от съдиите, или за нещо още по-неудобно за споменаване.

Шесторката можеше поне да не споменава факта на „оттеглянето“ на оставката. Можеше да се направи, че в стаята няма голям розов слон, но след като го спомена, нямаше как да не го обсъди. Но тя го подмина. Предлагам за в бъдеще, ако и да сме безобразни, да гледаме да сме барем донякъде прилични.

Мъка

Който е чел доводите на шестимата съдии, с право ще сметне, че юристите плямпат неразбрано, примъкват води от девет кладенеца, пардон, кал от девет локви, баламосват и услужват, за да пребъдат.

Не се гордея, че съм юрист. Никак.

Не се гордея, че съм университетски преподавател. Хич.

Станахте съвсем нетърпими. Хептен.

Недостойни сте. Идете си.

С мир.


[1] Такава е за България дружбата й със СССР според др. Георги Димитров – вожд и учител на българския народ. Пояснявам за хората под 40, повечето от които не са много сигурни, какво е Георги Димитров и какво – СССР.

 
 
Коментарите са изключени

Гарет Джоунс – журналистът, който се опълчи на Сталин

| от |

През 2016 г. Евровизия се превърна в политическа сцена. Появата на Джамала и нейната песен „1944“ разпали много сериозно света. Песента ѝ очевидно трябваше да напомни за един по-тъмен исторически момент на Украйна. И докато всеки посочва концентрационните лагери като доказателство колко жестоки могат да бъдат хората, един друг исторически факт остава някъде назад в историята или най-често се заменя от по-голямо зло.

Историята за Холодомора не е по-малко притеснителна. За една година от 1932-1933 г. са избити между 4-10 милиона украински селяни. Тайната се пази дълго време, но някъде през 80-те години истината успява да намери своя път. Участието на уелския журналист Гарет Джоунс е в корена на ситуацията. Уелсецът помни с добро Източна Европа, майка му някога е работила като учителка там и той много искал да се върне обратно. Още в самото начало, бъдещият журналист показал дарбата си да научава доста езици. След някои от най-популярните и говорими езици са френски, руски, немски и още няколко. На 25-годишна възраст става един от чуждестранните дипломати, работещ пряко с британския министър-председател. През 30-те години на миналия век работи като репортер във „Западна поща“ и няколко други уелски издания. Неговото занимание било да покрива новините около бунтуващата се Нацистка Германия.

През 1933 г. е в Лайпциг, където Хитлер ще поеме властта на страната и ще я поведе в един кървав танц. Като журналист, Гари не се притеснявал да комуникира с нацистите, етиката изисквала да познава двете гледни точки и той правил точно това. В последствие се оказва, че има досие и много други също го подозират. След като отразява това събитие, журналистът заминава за 2 месеца в Украйна. С неговите езикови познания е готов да разгледа по-обстойно украинската политика, както и да успее да разбере какви са настроенията на местните жители. За жалост пристига във време, в което болшевиките вече са взели властта.

Gareth-jones

Снимка: By Український інститут національної пам’яті – People of Truth, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=45274818

След Ленин е дошъл Сталин, който има намерение да завърши своя 5-годишен план. Една от точките на колективната уелски на земя и животни принуждава мнозина да се разделят с притежаваното от тях. Планът бил елементарен, селскостопанската индустрия трябвало да храни работниците, които живеят в градовете. Резултатът от това решение води до геноцид, след като никой няма храна. Заможните фермери се депортират по политически причини в Сибир, а имането им заминава в полза на държавата. На 29 март 1933 г. дава пресконференция и разкрива какво наистина се случва под контрола на Сталин. След това някои вестници публикуват историята му със заглавие „Глад сковава Русия, милиони умират“. Един фрагмент от разтърсващата новина гласи:

„Разхождаш се през селата и минах покрай 12 кооперации. Навсякъде се чуваше плач и викове „Нямаме хляб, умираме!“. Плачът идвал от всички страни на Русия, от Волга, Сиберия, Беларус до Централна Азия. Минах покрай черноземните полета на Русия, които се славят като най-богатия регион. На кореспондентите им е забранено да ходят там, но аз исках да видя какво става със собствените си очи.“

6_aug_top_daily_express_Holodomor_Genocide

Снимка: By Unknown – New York Evening Post, Daily Express Journals, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=32766652

Съветският съюз тогава се опитва да дискредитира уелсеца, а само няколко дни по-късно Уолтър Дуранти публикува друг материал. Дуранти е носител на наградата Пулицър и бързо прикрива следите със заглавието „Руснаците са гладни, но не гладуват“. В материала на Уолтър се говори на пропаганда, която иска да урони престижа на новата власт. Това е материалът, който носи черен печат в паспорта на Гари, особено ако някога е смятал да се завръща отново там. След няколко месеца в дома си, той разбира от приятел, че Япония е окупирала части от Монголия и заедно със своя приятел Хърбърт Мюлер заминават, за да направят разследване. Докато двамата преминават през Китай с кола – пътуване, което няма да им отнеме повече от ден – биват нападнати от японски бандити. Не е ясно как бандитите са разбрали, но след като са заловени, Мюлер е изпратен, за да търси пари за откуп. Джоунс останал като залог и на 12 август 1935 г. е застрелян – точно на рождения си ден. Едва през 2012 година става ясно, че всичко е било добре оркестрирано от тайната полиция НКВД.

Адам Пурпис бил търговец на кожи, латвиецът се познавал и с двамата репортери, отпуснал им колата и след това чакал действията на бандитите. Според Джордж Кари, Пурпис имал досие като таен агент. Въпреки опитите на журналиста да насочи погледите на света в бедстващите руски райони, истината излиза някъде през 80-те години. През 1991 г. ще извоюва своята независимост, а през 2006 г. Украйна ще заяви, че това е бил умишлен акт на геноцид. До днес САЩ отказва да използва думата геноцид и класифицира този вид престъпление като „Престъпни действия от режима на Сталин“). През 2008 г. Украйна дава почетен медал за заслуги на журналиста, докато Ню Йорк Таймс сваля заглавието на Уолтър Дуранти. Не си мислете, че Гари не е очаквал ответен удар, той бил предупреждавам многократно, че за думите си може да страда, но въпреки това предпочел да сподели на света истината за зверствата, които са се случвали по това време.

 
 
Коментарите са изключени

Дървените небостъргачи достигат нови висини

| от |

След вълна от пожари в големите градове в Съединените щати през 19 и началото на 20 век, дървенията като архитектурен материал се счита за опасна, особено във все по-плътна градска среда. За къщите продължават да се използва дърво, но по-едрите проекти го избягват като материал. Вместо това те се използва зидарията, алуминий и стомана, за да се изградят по-устойчиви на пожар, както и все по-високи конструкции.

Заради новите строителни технологии, иновациите в пожарната безопасност и нарастващия интерес към екологичния дизайн, дървесината днес се завръща.

Ponderosa Studios at the University of British Columbia 2016

Brock Commons – сграда със студентски общежития към Университета в Британска Колумбия във Ванкувър, Канада

С малко над 50 метра височина, наскоро завършената (през 2017) Brock Commons в момента държи рекорда за най-високата сграда от дърво в света. Колоните, гредите и дъските са от ламиниран дървен материал в комбинация с лепило (материалът се нарича глулам, glulam) и са основите структурни елементи на сградата. Този материал в много по-здрав от обикновеното необработено дърво. Глулам опорите са леки, обикновено около 2/3 от теглото на стоманата и 1/6 от теглото на бетона. Тази лекота също улеснява транспорта и намалява разходите. Естествената гъвкавост на дървото пък помага на сградата да реагира по-добре на земетресенията.

Willis Tower From Lake

Willis Tower

В момента обаче се планират редица много по-високи сгради от тази. Архитекти от Perkins + Will развиват проект  River Beech Tower в Чикаго, който ще достигне 80 етажа и ще бъде много по-лека за етаж от съседната Willis Tower (висока 426 метра и съдържаща близо 80 000 тона стомана).

Glulam

Сглобка от глулам

Въпросът с пожарите също е адресиран от специалисти. Колкото и странни да изглежда, дървото може да се окаже по-добре от стоманата при силен топлинен стрес. „Дървесината е по-пожароустойчива от стоманата и бетона. Това е така, защото 15% от дървесната маса е вода, която ще се изпари, преди материалът да изгори. Освен това, дървените трупи се овъгляват отвън и това защитава сърцевината им. Стоманата се загрява бързо, дървото изпарява вода и гори бавно.

 
 
Коментарите са изключени

Какво се случи с Роналдо през 1998-а

| от |

Две десетилетия по-късно въпросът още е актуален: Какво се случи с Роналдо през 1998-а?
Изминаха повече от две десетилетия, но мистерията не е разбулена. През 1998-а Роналдо вече беше известен из цялата планета като Феномена и бе взел първата си „Златна топка“. Той беше страховит нападател с божествен талант, който носеше на гърба си надеждите на цяла Бразилия за пета световна титла на „селесао“.

Но точно в момента, в който трябваше да натисне решително спусъка, феноменалният стрелец на футбола бе неузнаваем. Какво се случи на финала на Световното първенство във Франция преди 21 години? Защо този всемогъщ футболен бог беше безпомощен? От какво му стана толкова лошо само няколко часа преди началото на мача? Кой и защо му позволи да излезе на терена, въпреки сериозния проблем, който бе очевиден за всички?

Въпросите са десетки, даже стотици… А отговорите – далеч по-малко.
Имаше нещо агонизиращо неестествено Роналдо да се провали точно на финала срещу „петлите“, в който въпреки че бяха домакини, изглеждаха обречени. Но Съдбата реши да се намеси и да остави отпечатъка си в историята на футбола, оставяйки след себе си и безброй неизвестни.
Какво се знае със сигурност?

Няколко часа преди бразилците да тръгнат за „Стад дьо Франс“ Роналдо почива в хотелската си стая. Официалната версия е, че му прилошава, докато лежи в леглото. Съществува и твърдение, че е гледал спортно предаване в неудобна поза, след което се е почувствал зле.
Това може и да не ви се струва толкова важно, но, уверяваме ми, в тази мистерия е съществен всеки детайл.
Затова и Интер, който бе привлякъл бразилеца година по-рано, възложи на своя шеф на медицинския щаб Бруно Кару задачата да проучи абсолютно цялата документация, описваща състоянието на Роналдо: разкази на съотборници и други очевидци, изследвания, мнения на прегледалите го лекари и специалисти – всичко. Буква по буква.

Според най-разпространената версия, основаваща се на разказите на съотборици на Феномена, инцидентът се случва малко след обедното хранене.
Роналдо се свлякъл и започнал да се тресе неконтролируемо. Роберто Карлош, който делял една стая с нападателя, се паникьосал и започнал да вика за помощ. Малко по-късно пристигнал Едмундо.
„Когато го видях, се шокирах. Гледката беше кошмарна. Роналдо беше проснат на пода с плътно стиснати зъби, а около устата му бе избила пяна. Не знаех дали не си е глътнал езика“, разказва Едмундо в хода на разследването на случая.
Въз основа на документите, Кару, който е уважаван кардиолог, е убеден, че в никакъв случай не става въпрос за епилептичен пристъп, а за проблем, свързан със сърдечно-съдовата система. Неговите френски колеги обаче съвсем не разчитат така състоянието на звездата и грешната диагноза в комбинацията с предписаните му неподходящи медикаменти са могли да доведат до непоправими вреди на организма му. Поне така твърди италианският медик.

Soccer World Cup 1998: Brazil vs. The Netherlands

„Роналдо дълго време е бил в неправилна поза, която е затруднявала циркулацията на кръвта и може да предизвика сърдечни проблеми. За щастие, когато са започнали конвулсиите, в непосредствена близост е бил Роберто Карлош – казва Кара. – В клиниката лекарите са търсили съвсем друг проблем, така че до разглеждането на електрокардиограмата изобщо не се е стигнало. А тя свидетелства, че причината е именно там, в сърцето. След това на Роналдо са му дадени лекарства, които се използват за епилептични припадъци, но не са подходящи при сърдечни проблеми. Медикаментите представляват силни успокоителни, които няма как да не окажат влияние на играта му. След мача той е като едногодишно дете, което не може да запази равновесие.“

Роналдо не хареса експертното мнение на Кару и по някаква причина настояваше всички около него да се придържат към официалната версия – че здравословните му проблеми са причинени от силен стрес. Наистина доста от съотборниците му в състава на „селесао“ разказват, че в дните преди мача е бил доста неспокоен и объркан. Но тук идва мястото на психолозите, които контрират с питането: „А какво се очаква от голямата звезда на отбор, на който му предстои финал на световно?“.

„Много съм разочарован, че всички се опитват да направят сензация от тази неприятна история. Сигурен съм, че лекарите са направили всичко правилно и са поставили вярната диагноза“, каза Феномена. А не е като да не се потърсиха сензации около мистериозния случай.
Като конспиративната теория, че Роналдо е бил отровен от французите. Наистина – достойна е за заснемането на филм, но не съществува нито един факт в нейна подкрепа.

Продължаваме с фактите.
Роналдо е откаран в болница, а отборът на Бразилия вече е на „Стад дьо Франс“. В тимовия лист, попълнен от администратора малко повече от час и 10 минути преди финала, името му не фигурира. Светът е шокиран и всички се питат какво става.
25 минути по-късно лекарите се произнасят, че няма обективна причина, поради която да спрат Феномена да играе. От щаба на бразилците получава разрешение от ФИФА да променят предварителния състав и суперзвездата играе цял мач.

Играе ли? Южноамериканците сякаш са с човек по-малко, а Роналдо е неузнаваемо слаб. След поражението с 0:3 от „петлите“ Роналдо прави философското заключение: „Загубихме световната титла, но спечелих друга битка – тази за живота си.“
Спечелена битка за живот… Нали беше просто припадък от нервно напрежение? Явно Феномена знае повече за това какво точно случи, отколкото иска да знае светът.

„При всички случаи – имах ангажимент към родината си и не исках да го пропусна. Честта ми ме караше да чувствам, че мога да играя. Очевидно това не беше сред най-добрите мачове в кариерата ми, но бях там, за да изпълня своят дълг“, каза само бразилецът при поредния неуспешен опит да се разбули мистерията.

 
 
Коментарите са изключени

Когато британските железници откачаха вагони в движение

| от |

Според Британската железница така наречените „slip coach“ вагони се появяват случайно – когато вагонът, в който пътува един от служителите й, се откача и композицията продължава, докато той бавно намалява скоростта си и спира – според тази история съединителната верига се къса. Но въпреки леко плашещия характер на инцидента, мъжът се замисля дали ако го правят нарочно, това няма да бъде за добро. И така, през 19 век тази практика започва.

По-вероятната история на произхода на тези вагони е и малко по-драматична. Преди да бъдат приспособени по специален начин за такава операция, тя пак се е случвала, но директно, по много по-опасен за всички начин. 

След като идеята се разработва, на теория няма ограничение за броя на вагоните, които могат да се откачат или колко пъти може да се извърши това за едно пътуване. Експресния влак между Лондон и Глазгоу, например,  може да пусне няколко вагона в един по-малък град, след това още няколко в друг, в трети… стига да има служител в най-предния вагон при всяко пускане, който да натиска спирачките. След това откачените вагони могат да оставят пътниците си или да бъдат прикачени към друг локомотив.

До 1914 на ден се откачат вече около 100 вагона. В зенита на практиката те са около 200. Но въпреки че е активна близо един век , тя си има своята цена и недостатъци. Всеки откачен в движение вагон (или композиция от вагони) изисква, както отбелязахме, служител, а след това и хора, които да скачат отново вагоните за влак, което добавя към персонала. И макар вагоните да се откачат лесно в движение, след това не е толкова лесно да бъдат прикачени.


И тъй като влаковете все пак стават все по-бързи, откачането на вагони в движение с хора в тях ставало все по-опасно. Това в комбинация с разходите през 1960 довело до края на практиката. Именно последното такова пътуване виждаме и във видеото.

Идея обаче просъществувала останала още малко. В някои случаи влаковете спират да откачат автомобили, които след това се свързват отново с нов двигател. В други няколко локомотива са свързани за участък, след което се разделят на спирка, преди да продължат под собствена сила. Такива системи с разделен влак си проправят път в цяла Европа и САЩ.

 
 
Коментарите са изключени