Унгария се отдръпва от Путин в посока Германия

| от |

Золтан Симон, ръководител на бюрото на агенция „Блумбърг“ в Будапеща

Унгарският министър-председател Виктор Орбан се опитва да запази равновесието в условията, когато геополитическата почва под краката му започна да се движи, а това означава, че той трябва да направи стъпка по посока Германия и в страни от Русия.

Съвсем неотдавна Орбан подчертаваше важността на развитието на връзките с президент Владимир Путин, подлагайки на критика западните санкции срещу Русия и водеше преговори с Кремъл за кредит в размер на 14 милиарда долара. Но през ноември унгарският министър-председател демонстрира малки промени в своята позиция, обявявайки се в подкрепа на териториалната цялост на Украйна, наричайки Германия свой „компас“ в сферата на външната политика и посети военнослужещите на НАТО в Литва.

Германия, която е най-голямата икономика в Европа и инвеститор номер едно за Унгария, призовава за преразглеждане на отношенията с Русия, защото ситуацията в Украйна принуждава много страни, от Азербайджан до Молдова, да вземат страна в конфликта. Макар Орбан да твърди, че на Унгария няма да й се наложи да прави този избор, в момента той се опитва леко да се дистанцира от Путин и говори за укрепване на връзките с Германия на фона на изказванията на германския канцлер Ангела Меркел, че „търпението и издържливостта“ ще помогнат да се преодолее кризата.

„Орбан се обърна на 180 градуса в украинския въпрос. С помощта на Меркел той разбра, че в значителна степен е подценил конфликта и че сериозно е подценил Меркел и позицията на Европейския съюз, който стои зад гърба й“, заяви Мануел Сарацин, заместник-председател на германско-унгарската група за сътрудничество в берлинския парламент.

Тази мисъл принуди Орбан да започне да полага усилия за укрепването на имиджа на Унгария като член на Евросъюза и НАТО, и едновременно с това да държи на една ръка разстояние Путин, който преди малко повече от седмица нарече Унгария „ключов партньор“.

„В състояние на война“

Конфликтът в Украйна, която граничи с Унгария, не показва никакви признаци за затихване. На 27 ноември в своето обръщение към парламента на страната украинският премиер Арсений Яценюк заяви, че Киев се намира „в състояние на война“, а ООН съобщи по-миналата седмица за „пълния крах на реда“ в Източна Украйна и за нарушаването на човешките права от страна на руските бойци.

Русия отрича своето участие в конфликта и твърди, че тя уважава исканията на опълченците за предоставянето на автономия на Източна Украйна. Москва обвинява САЩ в разпалването на конфликта.

Стратегията на Орбан е концентрирана около Германия, която е локомотив на политиката на Евросъюза и най-важният икономически партньор на Унгария. Според данните на централната банка, през миналата година над една четвърт от чуждестранните инвестиции в Унгария са дошли от Германия. На Русия, от която Унгария купува 80% от природния газ, се падат по-малко от 0,1%.

„Данке Унгарн“

Увеличеното производство на местните клонове на германските автомобилни компания, като „Даймлер“ и „Фолксваген“, позволиха на унгарската икономика да отбележи ръст от 3,9% през второто тримесечие – това е най-високият показател за последните 8 години. В заводите на германските компании в Унгария са заети над 300 000 души и както заяви на 21 ноември министърът на икономиката Михали Варга от 2010 г. германските компании са инвестирали над 6 милиарда евро в строителството на заводи.

Като доказателство за промяната на позицията си през последния месец Орбан посети на два пъти Германия и награди германски депутати в Будапеща. На 30 ноември държавната телевизия даже посвети цялата си програма на Германия

Унгария също така провежда агитационна кампания в Германия под лозунга „Данке Унгарн“ или „Благодаря Унгария“. Това е напомняне за приетото от Унгария през 1989 г. решение да отвори границата си с Австрия за източните германци. Действие, което съдейства за по-бързото падане на Берлинската стена. Тази кампания, спонсорирана от германските инвеститори в Унгария, е насочена към укрепването на унгарския имидж след периода на жестоки критики, предизвикани от безпрецедентната консолидация на властта от Орбан, а също така, за да припомни на немците за ролята на Будапеща в Европа.

Обещания на НАТО

Орбан посети натовските военни в Литва по миналия уикенд и заяви, че Унгария не иска да има обща граница с Русия след 4 десетилетия като държава сателит. Той обеща да повиши разходите за отбрана, доближавайки ги до 2% от БВП, което се изисква от устава на НАТО. Той добави, че неговите приоритети са се променили във връзка с това, че украинската криза превърне региона в „напрегнат“.

„Украйна трябва да запази своята суверенитет и да стане силна. Ще направим всичко възможно, за да й помогнем“, каза Орбан.

Сближаването с Русия беше част от плана на Орбан под названието „Източно откритие“, чиято реализацията той започна след победата си на изборите. Този план имаше за цел да намали зависимостта на Унгария от проблемната икономика на Европейския съюз.

Неговата политика даде някои плодове, кулминацията на които беше кредитът в размер на 14 милиарда долара, получени от Русия за разширяването на унгарската атомна централа. През ноември унгарският парламент отправи предизвикателство към Евросъюза, давайки зелена светлина на газопровода „Южен поток“, по който руският газ ще бъде доставят за Европейския съюз, заобикаляйки Украйна.

„Комунистическо мислене“

Орбан се постара да умали значението на разговорите за тотално преобръщане на външната си политика. На 20 ноември той каза, че въпросът за това, на чия страна е застанала Унгария в украинския конфликт, свидетелства за „комунистическо мислене“. Въпреки това, неговата риторика наистина се промени.

По време на украинската криза унгарският лидер като цяло избягваше хора от критици на Путин. Когато в Източна Украйна възникна опълчение, Орбан поиска да се предостави автономия на унгарците, живеещи в Западна Украйна. През август той призова да се отменят санкциите срещу Русия, твърдейки, че Евросъюза сам стреля по себе си.

През септември Унгария прекрати доставките на газ за Украйна, след като Орбан се срещна с президента на „Газпром“ Алексей Милер. Тази седмица чиновниците в Будапеща съобщиха, че Унгария е готова да възобнови доставките на „синьо гориво“ за Киев през следващата година.

Изток, Запад

„Ние винаги сме били страна, която е заставала“ ту на страната на Изтока, ту на страната на Запада, както беше заявил по време на конференция /провела се на 21 ноември/ Дьорд Яксита, ръководител на най-голямата брокерска компания в страната Concorde Ertekpapir Zrt. „Проблемът се състои в това, че ние винаги заплашваме Запада, когато се нуждаем от отношения с Изтока, и обратното“.

В момента унгарският министър-председател се намира в доста деликатно положение, защото неговият имидж пострада заради коментарите, че се възхищава на „нелибералните държави“, към които той отнася Русия. Орбан до ден-днешен се опитва да намери начин да примири своите пристрастия с ангажиментите на Унгария, като член на НАТО и ЕС.

„Въпросът се състои не в това, чия страна трябва да заеме Унгария, а в това какви са нейните интереси. Мирът, енергийната сигурност и възможностите да се търгува. Ние трябва да решим всички тези задачи“, заяви Виктор Орбан. /БГНЕС

 
 

СЗО: Транссексуалността не e умствено заболяване

| от chr.bg |

Световната здравна организация (СЗО) счита, че транссексуалността – усещането, че принадлежиш към другия пол, не трябва повече да се приема за умствено заболяване.

Това става ясно от 11-ата Международната класификация на болестите, която трябва да бъде ратифицирана от членуващите в организацията държави през 2019 г. Новата версия на Международната класификация на болестите, публикувана от СЗО тази седмица, ще бъде представена на Световната здравна асамблея през май 2019 г. в Женева, за да бъде приета от страните-членове и да влезе в сила от 1 януари 2022 г. В нея има нови глави, от които една е за сексуалното здраве. Там е вписано „несъответствие на пола“, или транссексуалност, класифицирана досега сред умствените заболявания.

Един от „много големите проблеми“ е, че „свързването на транссексуалността с умствените болести е стигматизиращо“, обясни Лале Саи, която ръководи дирекцията по репродуктивно здраве към СЗО.

СЗО очаква новата класификация на транссексуалността да „намали стигматизирането, а това може да допринесе за по-добро приемане на тези хора от обществото . . . и дори да им осигури по-добър достъп до здравни услуги“.

На снимката: Андреа Пежич, един от най-известните транссексуални хора на света.

 
 

СЗО въведе ново психично заболяване: що е то „разстройство на геймъра“?

| от chronicle.bg |

Световната здравна организация (СЗО) обяви пристрастеността към видеоигри за психично разстройство, съобщиха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Разстройството на геймъра“ е определено като „устойчиво или повтарящо се геймърско поведение“, което „надделява над жизнените интереси“. Според представители на СЗО включването на пристрастеността към видеоигри в новото издание на Международната класификация на болестите ще „помогне на държавите да са по-добре подготвени да разпознаят този проблем“.

Решението на СЗО да определи пристрастеността към видеоигри за психично разстройство срещна критики, поради опасения, че може да доведе до стигматизиране на младите играчи.

 
 

Wizz Air предупреди за подвеждащи оферти и сайтове

| от Wizz Air |

В официално съобщение Wizz Air се обръща внимание на съществуването на уебсайт и Facebook страница, които заблуждават клиентите, че посещават официалния сайт и страница на авиокомпанията. Сайтът предлагал на потребителите да купят 2 билета за 1 евро, ако споделят поста и коментират във Facebook.

Авиокомпанията съветва всички потребители да не посещават и да не кликат върху линкове към други страници, различни от официалните комуникационни платформи на авиокомпанията. От компанията предупреждават, че ще предприемат необходимите действия срещу всички субекти, които разпространяват лъжливи твърдения и подвеждат потребителите.

 
 

Лятото ще дойде днес по обед

| от chr.bg |

Астрономическото лято настъпва днес у нас в 13 часа и 7 минути, когато е и лятното слънцестоене, съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН.

По Гринуич астрономическото лято настъпва днес в 10 часа и 7 минути. Днешният ден е най-дългият ден в годината.

През лятото на територията на по-голямата част от България най-високите средни дневни температури са през юли, а по Черноморието и в планините – през август.

Лятото е един от четирите сезона в умерения пояс, заедно с есента, зимата и пролетта. Летният сезон започва с лятното слънцестоене /около 21 юни в Северното полукълбо и около 22 декември в Южното полукълбо/ и завършва с есенното равноденствие /около 23 септември в Северното полукълбо и около 22 март в Южното полукълбо.