shareit

Умберто Еко: Кой се страхува от книжните тигри?

| от | |

Screenshot_9

Италианското издание „Еспресо” публикува статията „Кой се страхува от книжните тигри?“ от Умберто Еко. Препечатваме я от БГНЕС.  Еко е и философ-семиотик и медиевист, почитан от академичните институции в целия свят.

Безос и Бъфет залагат на вестниците. Независимо от това дали решението им е продиктувано от бизнес съображения, политически спекулации или защита на демокрацията, едно нещо е ясно – пророчеството за изчезването на печатната продукция не се сбъдва.

В началото на 60-те години на миналия век канадският културолог Маршал Маклуън обяви за големи промени в начина ни на мислене и общуване. Той разработи концепцията за „глобалното село“ и с появата и разпространението на интернет много от неговите предсказания се сбъднаха. Но след анализа на влиянието на печата върху културната и човешка еволюция в „Галактиката на Гутенберг“ Маклуън обяви в „За да разберем медиите“ и другите си трудове за залеза на писмената култура, над която ще преобладава многоизмерното възприемане на живота, осигурявано с помощта на електронните средства за комуникация. Медиите изведоха от неговите трудове извода, че „хората повече няма да четат, те ще гледат телевизия и ще получават информация с помощта на изображенията“.

Маклуън почина през 1980 г., когато се появиха първите персонални компютри (първите експериментални модели се появяват в края на 70-те години, но масовият пазар започва да се развива през 1981 с появата на Pc Ibm). Ако той беше успял да поживее още няколко години, тогава щеше да му се наложи да признае, че в света, в който преобладават изображенията, започва да се утвърждава нова писмена цивилизация: ти можеш да работиш с персонален компютър, ако умееш да четеш и пишеш, в противен случай едва ли ще постигнеш нещо. Факт е, че днешните деца могат да използват iPad още в предучилищна възраст, но цялата информация, която ние получаваме от интернет, електронната поща или СМС-те се базира на умението да четем и пишем. С появата на компютрите се повтори на нов етап ситуацията, описана от Виктор Юго в „Парижката Света Богородица“: свещеникът Клод Фроло първоначално сочеше книгата, а след това църквата, която се виждаше от прозореца и която бе украсена от изображения и символи, и казваше, че „това ще убие това“. Естествено, компютрите с помощта на които можем моментално да получим всякаква информация, доказаха ролята си на инструмент на „глобалното село“. Те са способни да възродят пред очите ни даже готическа катедрала, но при всички положения тяхната работа се основава на новите гутенбергови принципи.

Азбуката е необходима, както и преди. С изобретяването на електронните книги се появи възможността да се четат писмени текстове не на хартия, а на екран. В тази връзка възникна нова серия предсказания за изчезването на книгите и вестниците. В някаква степен те се основават на променените продажби на техните тиражи. Много лишени от фантазия журналисти обичат да задават на писателите въпроса, какво те мислят за изчезването на напечатаните на хартия текстове. За тях не е достатъчно твърдението, че книгата все още е важно хранилище и средство за предаване на информацията. Ние разполагаме с научно доказателство, че книгите, напечатани преди 500 години, продължават да съществуват, докато феромагнитните носители имат живот само 10 години. Това може да се твърди, защото днешните компютри не са в състояние да прочетат дискетите от 80-те години.

Вестниците съобщиха за чудотворни събития, значението и последствията, на които ние все още не сме осъзнали. През август Джефри Безос, президент и основател на компанията Amazon.com, купи вестник „Вашингтон Пост“. В същото време Уорън Бъфет, който провъзгласи бъдещия залез на печатната хартиена продукция, включи неотдавна в своята колекция 63 местни вестника. Както неотдавна отбеляза във вестник „Република“ Фредерико Рампини, Бъфет е гигант на страната икономика, а не новатор, но той притежава уникален усет в областта на инвестициите. Изглежда, че около вестниците обикалят и други акули от Силициевата долина.

Рампини задава въпроса, дали в бъдеще няма да сме учудени, ако Бил Гейтс или Марк Зукърбърг купят „Ню Йорк Таймс“. Даже ако нещо подобно не се случи, едно е ясно, че цифровият свят отново открива хартията. Какво означава това: бизнес съображения, политическа спекулация или желание да се запази печата в качеството на инструмент на демокрацията? За момента не съм в състояние да отговоря на този въпрос. Но интересното е, че ние станахме свидетели на опровергаване на предсказанието. Може би, Мао Цзедун е грешал, и трябва сериозно да се отнасяме към книжните тигри.

 
 
Коментарите са изключени