Умберто Еко: Кой се страхува от книжните тигри?

| от | |

Screenshot_9

Италианското издание „Еспресо” публикува статията „Кой се страхува от книжните тигри?“ от Умберто Еко. Препечатваме я от БГНЕС.  Еко е и философ-семиотик и медиевист, почитан от академичните институции в целия свят.

Безос и Бъфет залагат на вестниците. Независимо от това дали решението им е продиктувано от бизнес съображения, политически спекулации или защита на демокрацията, едно нещо е ясно – пророчеството за изчезването на печатната продукция не се сбъдва.

В началото на 60-те години на миналия век канадският културолог Маршал Маклуън обяви за големи промени в начина ни на мислене и общуване. Той разработи концепцията за „глобалното село“ и с появата и разпространението на интернет много от неговите предсказания се сбъднаха. Но след анализа на влиянието на печата върху културната и човешка еволюция в „Галактиката на Гутенберг“ Маклуън обяви в „За да разберем медиите“ и другите си трудове за залеза на писмената култура, над която ще преобладава многоизмерното възприемане на живота, осигурявано с помощта на електронните средства за комуникация. Медиите изведоха от неговите трудове извода, че „хората повече няма да четат, те ще гледат телевизия и ще получават информация с помощта на изображенията“.

Маклуън почина през 1980 г., когато се появиха първите персонални компютри (първите експериментални модели се появяват в края на 70-те години, но масовият пазар започва да се развива през 1981 с появата на Pc Ibm). Ако той беше успял да поживее още няколко години, тогава щеше да му се наложи да признае, че в света, в който преобладават изображенията, започва да се утвърждава нова писмена цивилизация: ти можеш да работиш с персонален компютър, ако умееш да четеш и пишеш, в противен случай едва ли ще постигнеш нещо. Факт е, че днешните деца могат да използват iPad още в предучилищна възраст, но цялата информация, която ние получаваме от интернет, електронната поща или СМС-те се базира на умението да четем и пишем. С появата на компютрите се повтори на нов етап ситуацията, описана от Виктор Юго в „Парижката Света Богородица“: свещеникът Клод Фроло първоначално сочеше книгата, а след това църквата, която се виждаше от прозореца и която бе украсена от изображения и символи, и казваше, че „това ще убие това“. Естествено, компютрите с помощта на които можем моментално да получим всякаква информация, доказаха ролята си на инструмент на „глобалното село“. Те са способни да възродят пред очите ни даже готическа катедрала, но при всички положения тяхната работа се основава на новите гутенбергови принципи.

Азбуката е необходима, както и преди. С изобретяването на електронните книги се появи възможността да се четат писмени текстове не на хартия, а на екран. В тази връзка възникна нова серия предсказания за изчезването на книгите и вестниците. В някаква степен те се основават на променените продажби на техните тиражи. Много лишени от фантазия журналисти обичат да задават на писателите въпроса, какво те мислят за изчезването на напечатаните на хартия текстове. За тях не е достатъчно твърдението, че книгата все още е важно хранилище и средство за предаване на информацията. Ние разполагаме с научно доказателство, че книгите, напечатани преди 500 години, продължават да съществуват, докато феромагнитните носители имат живот само 10 години. Това може да се твърди, защото днешните компютри не са в състояние да прочетат дискетите от 80-те години.

Вестниците съобщиха за чудотворни събития, значението и последствията, на които ние все още не сме осъзнали. През август Джефри Безос, президент и основател на компанията Amazon.com, купи вестник „Вашингтон Пост“. В същото време Уорън Бъфет, който провъзгласи бъдещия залез на печатната хартиена продукция, включи неотдавна в своята колекция 63 местни вестника. Както неотдавна отбеляза във вестник „Република“ Фредерико Рампини, Бъфет е гигант на страната икономика, а не новатор, но той притежава уникален усет в областта на инвестициите. Изглежда, че около вестниците обикалят и други акули от Силициевата долина.

Рампини задава въпроса, дали в бъдеще няма да сме учудени, ако Бил Гейтс или Марк Зукърбърг купят „Ню Йорк Таймс“. Даже ако нещо подобно не се случи, едно е ясно, че цифровият свят отново открива хартията. Какво означава това: бизнес съображения, политическа спекулация или желание да се запази печата в качеството на инструмент на демокрацията? За момента не съм в състояние да отговоря на този въпрос. Но интересното е, че ние станахме свидетели на опровергаване на предсказанието. Може би, Мао Цзедун е грешал, и трябва сериозно да се отнасяме към книжните тигри.

 
 

Истанбул: там, където Европа и Ориентът живеят в нещо като хармония

| от Дилян Ценов |

Селям алейкум! Where are you from? Jeans, jeans! Only 20 lira? Bags! Turkish lokum! Russia? Bulgaria? Hey, my friend, komshu! You work in the fashion businnes? Perfume? Best price! This shawl – 40 lira. But for you – 30! Welcome!

Улицата прилича на кошер, в който са се събрали всякакви образи. Някои бързат, други се разхождат лежерно, трети са яхнали скутерите и свирят – направи им път, за да минат по тротоара! Оглеждаш се на всяка крачка за приятелите ти, защото една секунда невнимание и цял живот ще ги търсиш в разнородната тълпа. Някъде по обяд е. Градът е огласян от протяжните звуци, идващи от всяка джамия. Никой не обръща внимание на молитвата, животът продължава, сменя се само фонът. Призивите от първия абзац продължават да те заливат от всички страни, докато се опитваш да си проправиш път в тълпата. В далечината проблясва Синята Джамия, гларусите пеят, а от наклонената улица надолу се вижда малък процеп от Босфора.

Добре дошли в Истанбул. Мястото, където Европа и Ориентът са си построили общ дом, в който живеят в своя собствена хармония. По свои правила. Ако можеш да ги спазваш, ще ти хареса. Ако ти хареса, и на Истанбул ще му харесаш. Ако ли не – това не е твоят град.

Така е при повечето мегаполиси. Или ги обичаш, въпреки очевидните им недостатъци, или ги мразиш заради очевидните им недостатъци.

Image from iOS (17)

Но Истанбул наистина е разнолик мегаполис. Това е мястото, където религиозният храм сякаш стои наравно с търговията. Едва ли някой е правил подобна статистика, но ако се съберат обемите на всички търговски магазини, сигурно той ще достигне общия обем на също неясния брой джамии в града (според някои са 4000, други твърдят че са 5000). Във всеки случай, и двете са еднакво свети за хората. 

Истанбул е мястото, където красивата архитектура се смесва с търгашеството. Пазарлъкът понякога върви ръка за ръка с доброто качество. Тук да се пазариш в въпрос на чест. Хората са еднакви в многообразието си. На някои жени ще видите само очите, други по нищо не се различават от жените в редица европейски столици. И двете си имат своето очарование. Същото важи и за мъжете (те са по-еднообразни) с изключението, че ако не си падате по бради, бронзов тен и корпулентни тела, Истанбул не е вашето място.

IMG_3422

Тук противоположностите не просто се привличат. Те се преплитат и живеят заедно. Навсякъде са. От пищните салони и стълбището с кристални балюстри на двореца Долмабахче, до улицата на 300 метра от него, където мръсотията е пословична. За 68329592-ри път избягваш да бъдеш прегазен от моторист, който кара бясно, а в същото време три котки се препичат на слънце на перваза на прозореца. Сякаш те и той живеят в различни вселени. Минаваш покрай постройки и улици, които изглеждат силно подозрително, а по нататък, след площад Таксим, се намира богаташкият квартал, който отдавна е изгорил бурките и повечето Ориенталски привички. Тълпите са навсякъде и вариантите, както казахме, са два – или ще те заредят, или ще те задушат – зависи какво търсиш в този град.

Пристигаме в Истанбул рано сутринта. Ще прекараме малко време в града, затова решаваме да ограничим посещенията по туристическите обекти и в замяна на това, да обикаляме улиците, докато имаме сили. Ще направим изключение само с Долмабахче, който задължително трябва да видите преди да напуснете този град. Като цяло най-добрият вариант, ако сте за малко време тук, е да си изберете малък брой туристически обекти, и да обърнете повече внимание на самия град.

IMG_3553

Компанията ни е също толкова разнородна, колкото Истанбул. Гледам как приятелите ми се радват на града и това го прави една идея по-поносим. В началото комуникацията между нас е невъзможна. Прекалено сме различни, аз и той. Той иска да впечатлява с всевъзможни стоки и после да мине на следващия клиент, аз искам да ми обърне внимание преди това. Истанбул обаче няма време да съблазнява никого, така както го правят други европейски градове. Той не е град на церемониалностите.

Искаш? Взимай. Искаш по евтино? Добре, айде. Малко само. Така ти харесва. Добре, чао, жив и здрав. Не искаш така? Изчезвай. (тук следва неясен за теб текст на турски)

Image from iOS (16)

И все пак се поддаваш на очарованието след известно време. Нямаш много избор, ако искаш да не скапеш настроението на компанията, и ако дадеш шанс на мястото да те впечатли. Откриваш, че това все пак е възможно, дори тук, сред безкрайния градски хаос. За щастие търговският нюх на града е свързан и с културата на храненето и едно от нещата, които тук умеят да правят, е да те нахранят. Тук клиентът наистина е специален и обгрижван. И пак… ако ти харесва кухнята. На някои от компанията храната не им понася, други я намираме за божествена.

Престоят ни е достатъчен, за да усетим енергията на града. Минаваме през няколко от големите джамии, площади, Капалъ Чарши, корабчето по Босфора и султанския дворец, синонимът на изобилието, турският блясък с привкус на Франция – Долмабахче. Няма да се спирам на забележителностите, защото за тях можете да прочетете достатъчно и в интернет. Други неща са по-важни.

Image from iOS (15)

Времето ни тук минава срамно бързо. На тръгване се радвам, че се разделям с града, но и се радвам, че сме се запознали. Като токсичен приятел, който е готин, но говори много и една среща за два часа на три месеца ти е напълно достатъчна. Това, което ме кара да погледна с него на други очи, са останалите от групата. Наблюдавам ги, слушам ги и за пореден път се убеждавам, че не можеш да сложиш знак на този град. Независимо дали той е „твой“ или не, трябва да признаеш величието му. Защото всеки ще намери нещо „свое“, което да го накара да се върне в него, дори за малко. Дори само заради една котка, която се излежава на припек на перваза на прозореца, а после влиза в близкия ресторант.

Това е Истанбул. И си е добре, въпреки „хармонията“, в която ние си мислим, че съществува.

 
 

„Stranger Things“ има нов тийзър за сезон 3

| от chronicle.bg |

Първият тийзър на „Stranger Things“ сезон 3 ни показва всичките заглавия на сериите от предстоящия сезон. Това продължава традицията от сезон 2, където заглавията се показваха, докато темата на предаването тече на фон, без реално да има кадри от сериала.

С новият „Stranger Things“ се връщаме обратно в Хоукинс, Индиана, и пътешествието на ескперимента 11 (Мили Боби Браун). Предния път видяхме последствията от престоя на Уил (Ноа Шнап) в света Upside Down, силите на 11 се развиха и видяхме нови герои като Макс (Сейди Синк) и Боб Нюби (Шон Остин). Другото лято, когато продукцията ще е готова и ще дебютира, можем да видим отново и Фин Улфхард, Дъстин Матарацо, Калеб Маклафлин, Уинона Райдър и Дейвид Харбър.

От тийзъра не можем да разберем почти нищо освен, че някаква част от действието ще се развива в Starcourt Mall. Едно от заглавията го споменава, а един по-ранен тийзър за сериала всъщност е реклама на мола.

 
 

Филмите с жени главни герои са по-доходоносни от тези с мъже

| от chronicle.bg |

Филмите с мъже в главната роля все още са повече от тези с жени, но изследване на Агенцията по креативни изкуства (САЩ) и компанията Shift7 сочи, че това не е най-добре за бизнеса. Резултатите от анализа на топ филми между 2014 и 2017 ни показват като първенци тези с главна женска роля, без значение какъв е бюджетът на самия филм.

Creative Artists Agency и Shift7 правят сметките с помощта на Gracenote. Главният персонаж във всеки филм е определен по това чие име е първо в Gracenote. Това означава, че филми като „Star Wars“ са с водеща мъжка роля – в „Star Wars: The Force Awakens“ това е Харисън Форд, а в „Star Wars: The Last Jedi“ е Марк Хамил, въпреки че Дейзи Ридли има основна роля и в двата.

В изследването участват 350 филми – 105 женски и 245 мъжки. 

„Разбирането, че да имаш филм с жена в главната роля е лошо откъм приходи е грешно“, казва изследователя от CCA Кристи Хаубегър пред The New York Times. „Те всъщност са маркетингов актив.“

Когато филмите били подредени в категории по бюджет: над $100 милиона, по-малко от $10 милиона, между $10 и $30 милиона и така нататък, средния приход във всяка категория бил по-голям за женските филми, отколкото за мъжките.

Филмите били подложени и на теста Бачдел, който мери представянето на жените в творби на изкуството: той задава въпроса дали творбата включва ли поне две жени, който си говорят за нещо различно от мъже. 60% от филмите минават теста и няма филм от 2012 година насам, който е изкарал повече от $1 милиард в боксофиса и не е преминал Бачдел.

 
 

Жирафите са застрашени от изчезване

| от chronicle.bg |

Най-високият бозайник в света е заплашен от изчезване.

Два подвида жирафи – от общо девете, който съществуват в момента – бяха добавени към списъка със силно застрашени от изчезване за първи път от Международния съюз за защита на природата (International Union for Conservation of Nature – ICUN).

Кордофанския и нубийския подвид жирафи, които се срещат из цяла Африка, бяха определени като „силно застрашени“, а мрежестият жираф, местен за източната част на Африка – като „застрашен.“ 

Доктор Джулиан Фенеси, кодиректор на Комисията за оцеляване на жирафите към ICUN, каза в изявление, че „жирафите са под значителен натиск в основните си населени зони в северна, централна и южна Африка… Ние сигнализираме за това вече от няколко години.“

Ситуацията се дължи до известна степен на незаконния лов и на сложната военна обстановка в тези места. Допринасят за случая и увеличаващата се аграрна дейност и минно дело. 

За кордофанските и нубийските жирафи нещата може и да не изглеждат добре, но два други подвида – източноафриканския и ротшилдовия – се справят по-добре. Артър Муенза, координатор за Източна Африка към Фондацията за опазване на жирафите, казва: „Това е успех за нас и подчертава колко важни са усилията за опазване и следене на популацията на животните из целия континент.“

Той също така умолява усилията в тази посока да се увеличат, особено по отношение на новите силно застрашени видове.