Уйде коньо у реката

| от |

На Парламента горе над вратите трябва да пише: „Ако в проблема няма пари, да го решават доброволци“.

Сега, аз не съм идеоложко хипи, не ме разбирайте погрешно, но до голяма степен е така. В тези конкретни коне няма пари, затова познайте кой ходи до Осоговската планина. Доброволци. В щъркелите също нямаше пари – пак доброволци. Заменете щъркелите и конете с роми, а студеното време с предизборно и всеки би се притекъл на помощ с кебапчета. Също така влезте в сайта на която и да е партия и им прочетете целите. Една от тях винаги е „устойчиво развитие“, което в превод означава „инвестиране на пари, ако може държавни, в бизнеси, ако може наши“. Но в ситуацията няма пари.

Няма пари в спасяването им. В отглеждането им има: сега всички природозащитници гърмят по човека, усвоявал евросубсидии, за да гледа кончетата, пък ги оставил на снега да умират. Много хора му пожелаха да умре. Много от тези хора са природозащитници. И може би са прави, може би човекът трябва да умре, кой знае. Рано е да отсъдим още, защото има един въпрос, който никак не е ясен: Защо човекът ще оставя конете след като именно заради тях получава тия пари от Европейския? Ако му умрат конете, както стана, вече няма да взима пари. Дали по-скоро не е станал някакъв сакатлък, някакъв инцидент, който да е оставил кончетата навън на зимата? Разбира се, че не е – разбира се, че източващият еврофондове собственик ги е ползвал само за парите и трябва да умре. То се знае, то се вижда.

Иначе жалко за кончетата, отидоха си. Дано минимизираме жертвите. Доброволците де, дано те ги минимизират. Ние сме на работа и не можем да отидем. Наистина – на работа сме, не можем всички да тръгнем. Това, което можем да направим обаче, е превенция.

Това е линк към природозащитни организации. Ако имате солидни съмнения, че някъде животни бедстват или са на път да бедстват, свържете се с тези организации! Основно е да се използва моментът, когато темата е в медиите – това е най-добрият начин да се привлече внимание към теми, в които няма пари.

Ако сте някой, които взима пари, за да гледа животни – ми гледайте ги тия животни. Не много неща могат да убият стадо коне. Времето е едно от тези не много неща, останалите са  болест (най-рядко) и други животни – вълци, мечки, човек. Не е трудно да се предвидят тези заплахи, а не е трудно и да се предпази добитъка от тях. Не е и скъпо – това искам да отбележа в отделно изречение, не е толкова скъпо да се направи една сушина. Сламата също не е скъпа, това е слама все пак. Направете си труда, за да не ви дават по новините.

 
 

Автомобили няма да бъдат допускани в центъра на София днес

| от chronicle.bg |

Центърът на София ще бъде затворен за влизане на автомобили в следобедните часове на събота, 22 септември.

Забраната важи от 11:00 до 17:00 ч. в обхвата на синята зона за паркиране и е във връзка с традиционната инициатива Ден без автомобили.

Гражданите и посетителите на столицата ще могат да разчитат на градския транспорт за стигане до центъра, а в периметъра между бул. “Княз Александър Дондуков”, бул. “Васил Левски”, бул. “Патриарх Евтимий”, бул. “Христо Ботев”, бул. “Александър Стамболийски” да се придвижват пеша, с колело, тротинетка или отново с градски транспорт.

 На картата горе са посочени улиците с ограничен автомобилен достъп.

От Столична община поясняват, че жителите и посетителите на София ще имат възможност да се разходят спокойно в центъра на града, да тестват електрически велосипеди или да се включат в някой от туровете, които разказват за историята на града, архитектурата и неговата природа.

618x747

Световният ден за автомобили започва да се организира официално в средата на ’90-те години в множество градове из планетата. Той промотира по-малкото използване на автомобили и обръщането към другите начини за придвижване – ходене, масов градски транспорт и колоездене.

Един от най-ярките примери е Париж, където всяка година през септември пешеходците превземат улиците на целия град. Само градският транспорт, колела и всякакви други видове безмоторни превозни средства се допускат за движение.

 
 

Най-добрите британски филми от 90-те

| от chronicle.bg |

Десет номинирани за Оскар за най-добър филм и два победителя, Златна палма, десетки класики в комедията и едно завръщане на Джеймс Бонд…деветдесетте бяха силни години за британското кино.

Поколението на милениалите отрасна с „Четири сватби и едно погребение“, стискаше палци (отново) на Хю Грант в „Нотинг хил“ и откри Ралф Файнс в „Английският пациент“.

Мдам, 90-те бяха силни години в много отношения и киното на Острова не прави изключение.

В галерията събрахме филма, които са ни любими от това време и признаваме, че сме гледали повечето от тях минимум по два пъти (ама минимум).

Кои са вашите любими?

 
 

„Вероника Марс“ се връща на екран с нов сезон

| от chronicle.bg |

Добри новини за феновете на култовият сериал „Вероника Марс“: цяло десетилетие след спирането му, сериалът се завръща на екран.

Радостта на почитателите на Кристен Бел и самата Вероника идва от Hulu: твърди се, че стрийминг компанията е поръчала цял нов сезон от осем епизода.

Hulu са взели от Warner Bros. Television правата за първите три сезона, които ще пуска преди излизането на четвъртия. В допълнение, пак по Hulu ще може да е гледа и едноименният филм от 2014 г., който бе реализиран след триумфална кампания в Kickstarter.

Кристен Бел обяви новината в своя Instagram профил. Всеки епизод ще бъде дълъг по един час, а действието отново ще се развива в океанското малко градче Нептюн.

 
 

Мъжкарите от едно време, които се превърнаха в карикатури

| от Стефан Генадиев |

Имах един съученик в гимназията – приятно момче беше, може би днес все още е. Типичният изряден ученик. Имаше химикалки във всички цветове, гумичка, коректор, чертожни инструменти, кърпички и беше пълен отличник. Поне на оценки. А в останалото време членуваше в БНРП – Българска националнo-радикална партия.

Питах го много пъти с какво се занимава там, а той все отговаряше нещо в духа на: „Пазим България“. Повече така и не пожела да ми сподели, но често идваше на училище с насинено око. Това момче мразеше гейовете, изпитваше истинска омраза към евреите, в тетрадките си пишеше „На сабя, на бой за народа свой!“, казваше, че защитава традиционните (каквото и да значи това) български ценности и отказа да го снима фотограф за випускника на класа. А, и си пускаше т.нар. хигиенен нокът (т. е. не си режеше нокътя на малкия пръст на ръката). Не знам какво прави днес – записа нещо в областта на медицината.

Тези случки се разиграваха преди 6-8 години. Тогава всичко това беше що-годе приемливо, макар и ретроградно. В САЩ, Люксембург, Германия, Австралия, Финландия, Малта и Колумбия още бяха забранени еднополовите бракове. Никой не подозираше, че ще се появят #MeToo и Time’s Up. Airbnb и нискотарифните полети набираха популярност у нас. А Тръмп като президент беше смехотворна фикция. С няколко думи – за толкова кратък период се промениха много неща. И ако онзи съученик и подобните нему субекти тогава смятахме за ретроградни, то днес те са карикатури. Смешни, остарели, неадекватни на случващото се в света, а от всичко това – жалки.

Защо ви разказвам за тях?

Защото родният национален ефир все още държи да ни показва този тип мъже. Двама такива са актуалните зрелища на риалити предаванията този сезон. Единият е участник във VIP Brother 2018, застаряващ бивш рапър и сводник, с прошарена коса, който очевидно още си мисли, че да си тежкар в стил рапа-през-2001-ва е вървежно. Другият е малко по-различен – бивш кандидат за депутат, участва във „Фермата“ и обяснява, как ако станел депутат, първата му работа ще е да „избие всички гета“. Самият той е ром, но иска да махне стигмата от ромите като ги накара да работят. Постепенно обяснява цялата си схема и зрителят вижда, че тя има своите достойнства, макар и да са малко. Но всякакво доверие към твърденията бива безвъзвратно загубено в момента, в който той започне да набъбва от емоции и да показва истинска злоба към въпросната етническа група. В този момент той, бившият сводник, и съученикът от първия абзац попадат в една и съща категория – на мъжете, които се превърнаха в карикатури. Всеки от тях има различен проблем, но ги обединява едно нещо – загубата на връзка с нашия свят, който се променя ежедневно. И именно пламенното защитаване на каузите им, ги превръща в карикатури.

Тези карикатури обаче носят трафик. Открояват се със своята неадекватност към днешната епоха. Затова ще ги видите в две от трите най-големи телевизии у нас, и то в праймтайма. Без пояснение. Без контрапункт.  А дори понякога да се появи такъв, то той е показва сутрешния ефир, когато значително по-малко хора гледат – и е ясно кое послание надделява. Затова и у нас все още има хора, които вярват в ценностите на Ванко 1 и Цветан.

Но има и нещо хубаво в цялата история. Макар телевизията да погазва всички правила и норми, давайки трибуна на бивш престъпник, показвайки го в праймтайма, когато гледате визитката му на фона на останалите участници, можете видите колко неадекватен е целият мачовски поведенчески модел.

Фигурата на верния на „майка България“ патриот все повече избледнява. И нормално. Живеем в свят, в който се водят битки (кога успешно, кога не, но ги има) за равноправие между половете, за сексуална свобода, за глобализация, за съхраняване на културните белези на всяка нация, но не и за натрапването им в очите на другите нации. Да биеш жена си, да съдиш за някого въз основа неговия пол, сексуална ориентация, да играеш хоро, за да докажеш, че обичаш страната си вече може да предизвика само смях и съжаление в очите на все повече хора. Особено за тези, които следят какво се случва не само у нас, но и по света.

Пишейки това, трябва да се отбележи, и че нито една крайност не е хубава. Нито тази на мъжете – карикатури, нито тази на либерализма отвъд океана. И двете „идеологии“ са по своему изродени и няма да доведат до нищо добро. Но неадекватността на едната не е причина да се обърнем към другата. Затова трябва да търсим златната среда.

За щастие, всяка карикатура е интересна, докато е актуална. В мига, в който времето й мине, тя става просто образ от едно отминало време. И като всички карикатури, и тези скоро ще отминат.