Угризенията на Германия водят Европа обратно към Ялта

| от |

7782653

Филип Стивънс, в. „Файненшъл таймс“

Украйна гори, а Германия е раздирана от угризения. Ангела Меркел трябва да направи избор. Наистина ли германската канцлерка имаше предвид, че Европа не може отново да бъде разделяна на сфери на влияние чрез преначертаване на границите й със сделки между великите сили, както каза? Или колебливият отговор на Берлин спрямо руската агресия в Украйна ни казва, че Меркел всъщност е готова да приеме връщане към геополитиката от Ялта?

Преди няколко месеца Йоахим Гаук деликатно смъмри сънародниците си за неспособността на Берлин да влияе на световните дела. На Мюнхенската конференция по сигурността президентът каза, че Германия би трябвало да спре да се крие зад чувството си за вина. Вместо това тя би трябвало да съчетае икономическата си мощ с желание за поемане на отговорност в защита на международния ред. Гаук, изглежда, е уловил оформящите се политически настроения. Франк-Валтер Щайнмайер, социалдемократическият външен министър в коалиционното правителство на Меркел, се изказа в същия дух, като заяви, че „Германия наистина е твърде голяма, за да седи само до страничната линия и да коментира световната политика“.

Това беше през февруари. Никой не можеше да си представи, че техните намерения може толкова скоро да бъдат подложени на проверка от руския поход в Украйна. Изправен пред анексирането на Крим от Москва и нейните усилия да превърне останалата част от Украйна в провалена държава, Берлин разбира, че сериозната външна политика изисква именно такива решения, каквито се стреми да избегне. Наистина, елитите в страната приемат умерени санкции срещу Русия, но правят това с огромно нежелание.

Християндемократката Меркел възприема по-твърда линия от своите социалдемократически партньори. Канцлерката, израснала в някогашната комунистическа Източна Германия, има по-ясна представа за мотивите и методите на Владимир Путин – бившия офицер от КГБ, станал президент на Русия. Винаги предпазливата Меркел обаче не желае да поема курс, който прекалено се отдалечава от възгледите на върхушката в Берлин. Колкото до Щайнмайер, е, ако използваме неговия израз, сега той стремително се насочи към страничната линия.

Германия просперира като зрител. Директорът на „Сименс“ Джо Кезер действаше като представител на много бизнес лидери, когато лично изрази уважение към Путин, след като руски войски бяха завзели Крим. В лявата част на политическия спектър мнозина все още въздишат по „източната политика“ на Вили Бранд. Бившият социалдемократически канцлер Герхард Шрьодер се продаде на „Газпром“ и смята Путин за близък приятел. Хелмут Шмид изкарва на показ латентния антиамериканизъм, който някога пречеше на отношенията му с президента на САЩ Джими Картър.

С бизнес лобито би било най-лесно да се постигне разбирателство, ако Меркел заеме решителна позиция. Разбира се, германската промишленост има големи интереси в Русия. Но тя има нужда да прави бизнес и в САЩ. Предполагам, че възхищението на Кезер от Путин би намаляло донякъде, ако западни санкции заплашат доста по-големите продажби на неговата компания в САЩ. Колкото до зависимостта на Германия от руския газ, Москва не може да си позволи да спре доставките.

За канцлерката би било по-трудно да се справи със съмненията и неяснотите, коренящи се в германската история, география и култура – прекалено романтичния възглед за Русия, който не забелязва Путин, а вижда Толстой и Достоевски; географските импулси, които казват, че Германия не трябва да заема ничия страна, а да следва свой курс между Изтока и Запада; и дълбокото чувство на вина за руските загуби през Втората световна война. Един германски дипломат отбеляза, че руските лидери винаги се възползват от съмненията на Берлин. Това не може да се каже обаче за американските президенти. Подслушването на телефона на Меркел от Агенцията за национална сигурност на САЩ не помогна.

Все пак германската двойственост предизвиква недоумение. Успехът на Германия се дължи на членството й в НАТО и ЕС. Нейната постмодерна преданост към правилата на международна система почива преди всичко върху това, че САЩ гарантират германската сигурност. Нищо не би могло да бъде по-добре пресметната заплаха за този основан на правото ред от възприетата от Путин политика на велика сила от 19 и началото на 20 век.

Никой не бива да търси противопоставяне с Путин. Ако дипломацията може да възстанови стабилността и демокрацията в Украйна, това би трябвало да бъде приветствано и от най-твърдолинейните „ястреби“. Германски политици може би имат основание, когато казват, че Западът в някои случаи е бил безчувствен към мъчителното усещане за загуба, изпитвано от Русия. Може също така да е вярно, че Западът е бил небрежен при изпълнение на обещанията, дадени на Москва след разпадането на СССР, въпреки че съм чувал много европейски, както и американски дипломати да оспорват това. Във всеки случай винаги е умно да погледнеш света през очите на другата страна.

Проблемът възниква, когато разбирането отстъпи място на пораженчеството – когато германската чувствителност стигне дотам, че да се смята, че Русия има право на вето върху изборите на своите съседи и че Украйна наистина е в сферата на влияние на Москва. Тук „уважението“ към Русия преминава в презрение към свободите на другите: възможностите за избор, с които разполагат гражданите на Германия, би трябвало да бъдат отказани на хората в Украйна. Подобна логика би позволила на Путин да нахлуе в балтийските страни или да поиска Полша да почита Москва. Това със сигурност е отричане на ценностите, определили следвоенна Германия.

Путин използва военна сила и неверни твърдения, за да разкъса Украйна. Германия е най-големият губещ от неговото презрение към международното право. През 1945 г. в кримския курорт Ялта западните сили на практика отстъпиха на Съветския съюз контрола над Полша. Това очерта рамката за последвалото разделяне на Германия.

Това беше светът, който Европа – и Германия – мислеха, че е останал в миналото след разпадането на Съветския съюз. Путин мисли другояче. Меркел трябва да направи своя избор. /БТА/

 
 

Бойка Велкова и Мария Каварджикова са „Две“ за стотен път

| от chronicle.bg, БТА |

Бойка Велкова и Мария Каварджикова ще бъдат „Две“ за стотен път в Народния театър „Иван Вазов“ тази вечер - в 19.30 ч. на Сцена на 4-ия етаж двете талантливи актриси от първата ни трупа ще изиграят стотното представление по текст на Таня Шахова, съобщават от театъра.

В спектакъла под режисурата на Юрий Дачев участват също Ева Тепавичарова и Цветомира Даскалова, които се редуват в ролята на Безмълвната жена. „Две“ разказва историята на две титанични жени, свързани от любовта си към един мъж – Боян Пенев, и не само – Дора Габе и Елисавета Багряна. Бойка Велкова /Габе/ и Мария Каварджикова /Багряна/ въвеждат зрителите във вълнуващото съпреживяване на двете именити поетеси и интелектуалки, които съдбата събира в Дома на Съюза на писателите в Хисаря. Спомените и любовта ги сближават, раздалечават и събират отново. . .

DSC8321

„Има личности, които благодарение на страхопочитанието на пишещите, се превръщат в легенди с втвърдена политура. „Две“ не е текст с такива намерения и за мен това е ценно негово качество. Смешно е човек, който се занимава с театър, да вярва, че може да постигне цялата истина за хора, които ги няма, при това толкова многолики като Елисавета Багряна и Дора Габе.

DSC8790

Сцената не е място за спиритически сеанси, нейните възкресения са други – чрез игра и приемане на човешките несъвършенства като приближаване към света на големите“, казва Юрий Дачев за спектакъла, посветен на 120-годишнината от рождението на Елисавета Багряна и 125-годишнината от рождението на Дора Габе.

 

Следващото представление на „Две“ е на 11 декември.

 
 

Какво ни очаква в социалките до началото на 2018

| от |

Това лято, точно преди морето, си счупих телефона и в резултат една седмица се разхождах без него и съответно без интернет. Беше доста готино всъщност. Тази зима трябва да направя същото.

Като изключим константното мрънкане по общината, до края на годината в социалните мрежи ни очакват няколко вълни от еднотипни постове и статуси, които се появяват всеки декември. Те са общо взето лесни плиткоумни оригиналности, от които всеки е изкушен, за да получи внимание, приемане, одобрение или каквото там му е нужно.

Всеки има право да си поства каквото иска, разбира се. Въпросът не е в правото, а в това, че то се използва за глупости.

Вторият първи сняг

Понеже времето навън е като за мартеници, първият първи сняг бързо ще бъде забравен. Някъде през декември ще завали отново и това е така нареченият „втори първи сняг“. Тогава късопаметната порция от народа ще си зачеститят погрешно първия сняг. От самата покривка пък следва една социалкова подвълна – оплакването от състоянието на пътната обстановка. Това ще се усети особено силно във фейсбук, където фейсбук лешниците ще омрънкат и окрънкят всички групи как не им е изчистено. Друг е въпросът, че лопата им за сняг сигурно са я правили елфите и ги пари като тръгват да изринат снега пред входа

Колко е празна София

Документирано със снимки на пустеещата столична инфраструктура. Колкото повече София заприличва на село, толкова по-хубав град става. Не трябва да забравяме и вечния лаф: „Софиянци заминаха за родните си места“. На такъв хумор Хачо Бояджиев си удря капата в пода и обръща масата със сармите от яд, че не го е измислил той.

Ако вие сте един от хората, които качват снимки на празни улици с гореспоменатия лаф, давайте, кои сме ние да ви съдим. Но знайте, че когато всички сме със семействата си и видим на смартфона снимката ви, ще ни стане мъчно за вас, че сте навънка самичък, вместо да празнувате с компания.

Трапезата на Бъдни вечер

Снимки на сарми и надписи „сърми“. Въпреки че трапезата в този ден е строго регламентирана и всички знаем какво има на масата на всички в държавата (закръглям), някои хора държат да покажат. На този ден, когато отвориш прозореца, за да се измирише от сармите, от долния етаж започва да влиза миризма на сарми. Знаем какво готвите, нали и ние готвим същото. Само че по-хубаво – ако не вярвате, намерете ни във фейсбук.

Коледни песни и филми

Ако не тази, то другата, най-късно до 2020 година ще се появи коледна песен с Криско и Кичка Бодурова, и Галена, и още няколко човека да допринесат за еклектиката. Тази песен евентуално ще иска да замени Майкъл Бубле, Марая Кери и останалите коледни хитове по стените на хората.

Отделно от това, дори ме е страх да кажа „Сам вкъщи“. Имам чувството, че някой ще влезе в офиса и ще ме цапардоса с празна кутия от боя.

Колко сме се наяли на Бъдни вечер и Коледа  

Статуси, в които оплакваме безпомощното си от храна състояние. Присъствието й е било по-силно от нас и не сме могли да надвием черните й влияния. Сега си плащаме и искаме всички да знаят.

Колко сме се напили на Нова година

Всъщност сме изпили съвсем малко повече, отколкото по принцип си пием. Разликата е, че този път сме имали повод.

Изхвърлени елхи през терасата

Има два варианта за мрънкане тук – единият е, че елхата цапа ландшафта, другият е, че как може да се убиват дръвчета. По който и от двата наивни пътя да е поел постващият, трябва да не му обръщаме внимание, а да се радваме, че не му е станало лошо от сЪрмите.

 
 

Явно конкурсът „Мис България“ има нови правила

| от |

Вижте, не ни е яд, че конкурсът е продаден – конкурси за красота се продават по цял свят, голяма работа. Яд ни е, че ни показвате победителката и очаквате да не е очевидно. В това отношение – aбсолютно аналогична ситуация с #Кой.

Но понеже нямаме доказателства за това, че конкурсът е продаден – тоест съдиите може наистина да са избрали легитимно Тамара Георгиева за най-красивата жена в страната – да обвиняваме с лека ръка може да ни доведе до съд за клевета.

Затова нека допуснем, че конкурсът Мис България има нови правила. Конкурсът има нови, тайно издадени правила, за които никой не предполага. Те са съвсем различни и повечко – сега ние ще се опитаме да ги познаем по резултата и вече всичко ще е ясно.

Традиционният кръг, в който се дефилира по бански, вече не съществува. На негово място има 100 метра галоп.

В следващия кръг срещу участничките са пуснати 4-5 ловджийски гончета, а те трябва да оцелеят. Кръгът се нарича „Сплашване на куче“.

Следва фотографски кръг. В него участничките с снимат с иновативния соларен чадър от Тех Парка.

Конкурсът приключва с гала вечеря. На събитието участничките са наблюдавани изкъсо как се хранят. Но не печели тази, която се храни най-елегантно, изискано и възпитано. Печели тази, която яде зоб.

Следва награждаването, на което победителката е окичена с корона и добре познатата лента, която вече не е лента, а просто много голяма свинска опашка – за да напомня на евентуалния й бъдещ любовник за възможните последствия. За събитието ще пристигне специален гост, който да връчи „лентата“ – Анита Мейзер.

Новата Мис България ще получи машинки за подстригване, както и трион, за да не си личи повече като лъже. Тя също така ще посети множество благотворителни събития – повечето със здравословна тематика, защото е традиция хора с такава визия да гонят болестите.

 
 

Бродуейският хит „Исус Христос – суперзвезда“ идва у нас

| от chronicle.bg, БТА |

Бродуейският хит „Исус Христос – суперзвезда“ ще има три представления у нас – на 5, 6 и 7 април от 20.00 ч. в зала 1 на НДК.

След няколкото български постановки през последните години, този път пристига оригиналният и най-успешен бродуейски мюзикъл за всички времена от композитора Андрю Лойд Уебър и майстора на лириката Тим Райс. В главната роля е звездата Тед Нийли, който играе Спасителя в едноименния филм на Норман Джуисън и постави рекорд с над 2000 представления на „Исус Христос – суперзвезда“ на Бродуей, Уест Енд и останалите големи сцени по света.

В екипа са 55 забележителни артисти, музиканти и технически специалисти.

Наричан още първата рокопера, шедьовърът ще потопи зрителите в дните преди Възкресението на Спасителя – последните дни на Исус от влизането му в Йерусалим, през Тайната вечеря и Разпятието до Светото Възкресение, които ще бъдат разказани от световни звезди на мюзикъла. Хитовете Gethsemane (I Only Want to Say), I Don’t Know How to Love Him, Could We Start Again Please?, Superstar и много други ще звучат от сцената в зала 1 на НДК.

Премиерата на „Исус Христос суперзвезда“ е през 1971 г. Представянето на спектакъла на Бродуей предизвиква обществени спорове, противоречиви оценки и протести от религиозни групи. През 1973 г. в Израел е заснет филмовият вариант на мюзикъла с режисьор Норман Джуисън и Тед Нийли в ролята на Спасителя. Преди това рокоперата е позната на публиката като музикален албум, в който партията на Исус е изпята от Иън Гилън от „Дийп пърпъл“.

През 1972 г. рокоперата получава пет номинации за наградата „Тони“ – за музика, либрето, актьор в мюзикъл – на Бен Верийн за ролята му на Юда, сценичен дизайн, костюми и осветление. През същата година Бен Верийн печели отличието на Световните театрални награди, а Уебър – за най-обещаващ композитор.

Следва награда „Тони“ през 2000 г. за най-добро възстановяване на мюзикъл и последно през 2017 г. – най-престижната британска награда „Лорънс Оливие“ за завърнал се на сцена мюзикъл.