Убийците са новите герои

| от Цветелина Вътева |

Щом и Мишо Шамара изрази мнение по екшъна „Доктора срещу Плъха“, нещата наистина стават сериозни. Обществената хистерия избухва като фойерверки, непредпазливо отворени от зъл тийнейджър, а призивите от типа на „До Народа: Въоръжавайте се!“ се множат като зайци в овулация.

Добре де. Ясно е, че никой няма да остане безразличен към обществената дискусия, в която се нищи въпросът можем ли да се защитаваме срещу престъпнците. Кой иска да се събуди през нощта, за да отиде до тоалетната, и да завари млад здравеняк, накичен със златата на баба, да тършува в шкафа със сервизите от полски кристал? Едно време хората без свян са се саморазправяли посредством импровизирана бухалка с всеки, нахлул в тяхната пещера и всичко си е било точно.

Проблемът е, че сега живеем в нещо като цивилизация и имаме нещо като закони, които дори трябва да се спазват понякога, за да я опазим тая цивилизация.

В нейно име е добре за малко да се отстраним от бурната емоция на масите, които раздват правосъдие във Фейсбук и по улиците и да си дадем сметка, че от социалната епопея „Доктора срещу Плъха“ произтичат някои опасности.

„БРАВО, ДОКТОРЕ, ТИ СИ ГЕРОЙ, БЪЛГАРИЯ Е ЗАД ТЕБ“

Дори да приемем, че докторът е действал по право, застрелвайки от упор престъпника, ограбващ гаража му, това не го прави герой. Законът трябва разумно да овластява човек да пази живота и собствеността си, но убийството не е героизъм. Дори националните ни герои са били герои въпреки убийствата, които са извършили, а не заради тях. По време на война, законът не важи. В литературните и кино образите на войната някои войници изглеждат героични, но истината е, че в убийството, дори когато е неизбежно, няма нищо красиво: само кръв и лайна. Отнемането на човешкия живот е божествена работа, не човешка. И изземването на задачите на Господ не могат да се нарекат героични, дори когато са неизбежни.

„До Народа: Въоръжавайте се!“

Оказа се, че ужасно много хора искат да носят пистолети в диагоналките си и да държат пушки в гардероба между чорапите. Това е леко притеснително. Първо, защото огнестрелното оръжие в нечии ръце е „нож с две остриета“. Ако си дремете вкъщи, а в съседната стая наистина са децата ви, и у вас нахлуе рецидивист, а вие извадите пистолет, хич не е ясно кой ще пострада. Дори един газов пистолет, с който трудно може да убиете човек, но лесно може да натровите кучето си, е опасност в ръце, които не знаят как да боравят с оръжие. А и нека да сме честни: ние сме си балканци и фитилът ни е завидно къс. Не ми се мисли в каква арена ще се превърнат софийските улици, ако всеки нервен шофьор има по един пищов в жабката. Вие самите имали ли сте моменти, в които ви е идвало да стрелнете някой, ако имате пистолет? Имали сте, нали? Но сега сте си вкъщи, а не в килия. Защото в този момент само сте псували и не сте имали пистолет.

Смърт за всеки, проникнал в чужд дом

Имах един приятел, който като тийнейджър редовно се прибираше пиян и бъркаше етажа, влизайки да спи на дивана на съседите от долния етаж. Те не заключваха и от време на време сутрин попадаха на хъркащия пич, който просто си беше полегнал там и си спеше. Все още има хора, които си ходят на гости, без да звънят на вратата – останка от старото българско гостоприемство, когато не всички наблюдавахме осторожно камерите на паркинга в дебнене на бабата, която не чисти след кучето си между колите. Понякога не заключвам и племенникът на мъжа ми нахлува у нас с взлом, започвайки веднага да чупи неща и да тормози котката. Дразни ме, да, но няма да го гръмна.

Узаконяване на саморазправата

Вярно, инстутициите у нас не са достатъчно надеждни. На всички ни се е случвало да се обадим в полицията, защото някой от бандата Бийгъл изнася телевизора или в градинката пред Народния театър десет души бият един. И всичи сме се сблъсквали с безсилието, когато ни отговорят, че няма свободен екип или ни попитат „КОЙ Народен театър?“. Разбира се, когато се наложи катаджия да ни глоби за влизане в забранена улица, родната полиция е безмилостна. Българите нямат доверие в полицията, нито в прокуратурата, нито в съда. И това е много лошо, но има своето логично обяснение, облегнато на опита – невинаги институциите работят. И все пак…начинът за измъкване от тази ситуация е оказването на сериозен натиск върху тези институции, заклещването им в ъгъла и настояването законите да се спазват. Можем да приемем, че донякъде протестите от последните дни са именно това, и това е чудесно. Но често надигащите глас призиви за саморазправа са пътят към анархията – а анархията, разбрали сме от историята, не е по-хубава от диктатурата. От нищо не е по-хубава.

28577013_1610378575683051_6514616918485482817_n

Злобата на масите

В България смъртна присъда няма. Което значи, че дори Плъха да беше убил Доктора със все жена му и дъщерите му, той щеше да лежи в затвора известно време, но нямаше да бъде изпържен на електрически стол, нито щеше да му се бие смъртоносната инжекция, която се бие на убийците в някои щати. Народът обаче иска смърт. Иска да се лее кръв. Да се бесят хора. Да се горят, да се колят. Цялата тази първична агресия, която бликна като от разпрана артерия на обществения организъм, може да докара тръпки по гърба и на най-здравомислещия човек. Масите са лошо нещо, винаги са били. И с нищо не показват, че ще еволюират в нещо по-добро. „Народът“: това масата ли е? И ако да – какъв медикамент има фармаиндустрията за народ, който живее в очакване, че ще бъде ограбен във всеки един момент, иска да реже гърла и се обединява винаги и само около нещо гадно? Дори Слави не може да оправи нещата, ако народът буксува в първосигналната си „вековна злоба на роба“. А ако питате руския патриарх – сигурно ще ви каже, че за такъв народ напразно са загивали руснаците.

28872837_352641188566267_7825309829482412979_n

Висшето образование е панацея

Единият е лекар, другият – плъх. Както бе написал режисьорът Йордан Славейков, Не съм сигурен дали тоталното разчовечаване започва от езика. Но съм уверен, че завършва при, с него. Който е чел мои текстове, знае, че винаги съм защитавала лекарското съсловие. Винаги. Но в случая образованието не е релевантно. Ако ме питате кой ми е по-симпатичен: да, белият лекар, който лекува хора, ми е по-симпатичен от силно татуирания циганин с плочките. Вярвам, че лекарската професия е призвание и че има осезаем полъх божественост в работата да спасяваш и лекуваш хора. Но когато говорим за убийство, професията не е от твърде голямо значение. Както се казва в пиесата на Жолт Пожгай, „Лизелота и месец май“, „Казват, че съм бил прост. Но я вижте историята. Учените хора са били учени, пък вижте какво са вършили“.

Расизмът

На българите им е писнало от цигани и това е разбираемо. Огромен процент от нашите си цигани (а май и от тези на другите) са необразовани, прости, мързеливи, крадливи, нагли пр. Всеки българин може да опише циганите с толкова прилагателни, че Стивън Кинг, който мрази прилагателните, да превърне България в новия Мейн. Но между битовата ненавист към циганите и призивите „Циганите на сапун“ и „Хитлер беше прав“, няма много голямо разстояние. Както е казал Достоевски в „Идиот“,  „От силата на правото до правото на силата няма даже и една крачка“. И не, не харесвам Българския Хелзинкски комитет. Смятам, че са идиоти. Но нямам и татуирана свастика и желание да коля цигани. Убийте ме с камъни.

28872917_10211152004011405_7914755660298954614_n

*Колажите са взети от Facebook

 
 

Джеръми Кларксън: Станах невероятно дебел, откакто спрях цигарите

| от |

Преди да спре цигарите, британският водещ пуши по 40 на ден. Високата бройка е и причината да прекрати навика.

Сега обаче Кларксън е „ужасен“ от теглото си. След повече от 2 години без цигари, 58-годишният мъж каза, че е станал „доста по-дебел“ и обвини за това именно спирането на никотина.

В последният епизод на „The Grand Tour“ на въпроса какво се е променило откакто сезон 2 на предаването приключи, Джеръми отговори: „Доста по-дебел съм. Спрях да пуша.“ След това се обърна към публиката: „Някой друг да е спирал цигарите? Някой друг да е надебелял адски много в резултат на това? Ужасяващо е.“ Накрая колегата му Джеймс Мей каза, че беше дебел и докато пушеше, с което разговорът приключи.

Кларксън следва строги докторски съвети, да спре с вредния навик незабавно, от август 2017, когато постъпи в болница в Майорка с пневмония и отравяне на кръвта. През август 2018 той написа в Twitter: „Преди точно година изпуших последната си цигара. Бях изпушил около половин милион през годините, но сега въобще не ми липсват. Странно.“

През уикенда Джеръми Кларксън, Джеймс Мей и Ричард Хамънд се завърнаха на Amazon Prime с нов сезон на предаването си „The Grand Tour“.

03c671b903208ae1ff2fd15128f6315d

 
 

Новото издание на „Часовете“: лек против губене на часове е студените зимни вечери

| от chronicle.bg |

Отново се връщаме към клишето с четенето на книги в студена зимна вечер. И колкото и да не искаме да го употребяваме, когато става въпрос за „Часовете“ на Майкъл Кънингам, няма как да го пропуснем. Защото именно сега е времето да превърнете идиличната картинка в реалност с новото издание на романа, което от днес е в книжарниците у нас.

„Часовете“ (за която Кънингам получава „Пулицър“) е първото от поредицата предстоящи заглавия на Locus Publishing за 2019 г. и е част от библиотека LUX IN TENEBRIS, посветена на книгите с хитови филмови екранизации.

Почитателите на добрата литература могат да се насладят на разтърсващата история, която свързва Клариса Вон, Лора Браун и Вирджиния Улф, в брилянтния превод на Иглика Василева, която е един от най-добрите преводачи от английски език в България. В биографията й, чиято върхова точка е преводът на „Одисей“ на Джеймс Джойс, присъстват редица творби на Вирджиния Улф.

Michael-Cunningham-c-Photograph-by-Richard-Phibbs

Книгата „Часовете“ е модерна класика, а за популярността ѝ помага екранизацията от 2002 г. с участието на холивудските величия Никол Кидман (спечелила „Оскар“ за ролята си на Вирджиния Улф), Мерил Стрийп (Клариса), Джулиан Мур (Лора), Ед Харис (Ричард) и др. С 9 номинации за „Оскар“ и 7 за „Златен глобус“ лентата на режисьора Стивън Долдри определено е сред най-запомнящите се филми от началото на века.

„Часовете“ не е просто книга, вдъхновена от друга велика книга – „Госпожа Далауей“. Майкъл Кънингам отдава заслужена почит към британската писателка Вирджиния Улф и приноса ѝ към световната литература. Книгата му е наситена с директни препратки към едно от най-добрите ѝ произведения – „Госпожа Далауей“ от 1925 г. Като дори самото заглавие („Часовете“) е работният вариант на романа на Улф.

Вирджиния Улф е емблематична фигура за британската и световна модерна литература на 20 век. Като изявена феминистка тя смело прокарва ексцентричните си разбирания в едно консервативно общество. Улф оставя след себе си няколко романа, множество разкази, есета, 4000 писма, 30 тома дневници.

Chasovete_Michael Cunningham

„Часовете“ е драматична, завладяваща и дълбоко разтърсваща история на три жени: Клариса Вон, която в една нюйоркска утрин се занимава с организирането на прием в чест на любим човек; Лора Браун, която бавно започва да се задушава под тежестта на идеалния семеен уют в предградията на Лос Анджелис от петдесетте; Вирджиния Улф, която се възстановява в компанията на съпруга си в лондонското предградие и започва да пише „Мисис Далауей“. Историите на трите героини се преплитат, за да достигнат финал, болезнено изящен в своята цялост.

 
 

Гръмотевицата на Хари Потър не е точно гръмотевица

| от chronicle.bg |

Последната книга за хари Потър излезе преди 12 години. От тогава би трябвало да сме наясно с всички малки факти и фактчета около вселената на малкия магьосник. Но не е така.

Оказва се, че звестният белег на челото на Хари, който е под формата на гръмотевица, всъщност не е точно гръмотевица. 

Той само е с такава форма, но не символизира гръм. Тя прозихожда от самото заклинание Авада Кедавра. Когато хари е още бебе, през 1981 година, Лорд Волдемор идва в къщата на родителите му в Годрик Холоу, за да ги убие. След като приключва с баща му, Джеймс, той се отправя към майка му, Лили, и самия Хари. Тя успява да го спаси като жертва собствения си живот и след като смъртоносното заклинание се връща към Волдемор, Хари остава невредим освен блега му.

Той е под формата на гръмотевица, защото такова е движението с магическата пръчка, при изпълнение на заклинанието Авада Кедавра.

Може би Хърмаянитата сред Потър феновете вече знаеха този факт, но той със сигурност не е популярен. И честно казано предпочитаме такива неща да идват от Pottermore вместо новини като тези от миналата седмица.

 
 

Расистка играчка в яйцата Kinder Surprise

| от chronicle.bg |

Производителите на шоколадовите яйца Kinder Surprise се извиниха на ужасени родители, чиито деца намериха играчки с надпис KKK. Трите букви се намират върху три балона, държани от фигурка на самото яйце.

KKK е характерно и емблематично съкращение на радикалната расистка група Ку Клукс Клан. 

Виктория от Австралия първоначално се „изсмяла в шок“ от играчката, но след това осъзнала колко тежки последствия може да има. За щастие 15-месечният й син Алекссандър още не познава азбуката. „Това е чудовищно недоглеждане от страна на производителите. Повдига въпроси дали компанията наистина подкрепя такива неща и дали това не е подсъзнателна реклама.“

Друга майка, Лиз Камерън, пък оприличи прическата на фигурката на тази на Доналд Тръмп – в миналото той е бил обвиняван в подкрепа на крайно десни идеологии.

 

 

Компанията Ferrero, собственик на Kinder, обясни, че е станала грешка с дизайна на играчка и се извини.

„Първоначално играчката имаше само 1 балон с буквата ‘К’. В следствие обаче бяха добавени още 2 балона, за да се подкрепи структурата й, защото безопасността и качеството на играчките ни е най-висок приоритет. Нямаме абсолютно никакво желание и намерение да се асоциираме с Ку Клукс Клан и искрено се извиняваме на клиентите си. Не подкрепяме тази организация по никакъв начин. Буквата ‘К’ върху балоните е логото на Kinder, а самата фигурка е произведена по повод 50-годишнината на компанията. Всеки, който е получил такава играчка в яйцето си, може да се свърже с отдела ни за обслужване на клиенти и играчката му ще бъде сменена.“