Убийците са новите герои

| от Цветелина Вътева |

Щом и Мишо Шамара изрази мнение по екшъна „Доктора срещу Плъха“, нещата наистина стават сериозни. Обществената хистерия избухва като фойерверки, непредпазливо отворени от зъл тийнейджър, а призивите от типа на „До Народа: Въоръжавайте се!“ се множат като зайци в овулация.

Добре де. Ясно е, че никой няма да остане безразличен към обществената дискусия, в която се нищи въпросът можем ли да се защитаваме срещу престъпнците. Кой иска да се събуди през нощта, за да отиде до тоалетната, и да завари млад здравеняк, накичен със златата на баба, да тършува в шкафа със сервизите от полски кристал? Едно време хората без свян са се саморазправяли посредством импровизирана бухалка с всеки, нахлул в тяхната пещера и всичко си е било точно.

Проблемът е, че сега живеем в нещо като цивилизация и имаме нещо като закони, които дори трябва да се спазват понякога, за да я опазим тая цивилизация.

В нейно име е добре за малко да се отстраним от бурната емоция на масите, които раздват правосъдие във Фейсбук и по улиците и да си дадем сметка, че от социалната епопея „Доктора срещу Плъха“ произтичат някои опасности.

„БРАВО, ДОКТОРЕ, ТИ СИ ГЕРОЙ, БЪЛГАРИЯ Е ЗАД ТЕБ“

Дори да приемем, че докторът е действал по право, застрелвайки от упор престъпника, ограбващ гаража му, това не го прави герой. Законът трябва разумно да овластява човек да пази живота и собствеността си, но убийството не е героизъм. Дори националните ни герои са били герои въпреки убийствата, които са извършили, а не заради тях. По време на война, законът не важи. В литературните и кино образите на войната някои войници изглеждат героични, но истината е, че в убийството, дори когато е неизбежно, няма нищо красиво: само кръв и лайна. Отнемането на човешкия живот е божествена работа, не човешка. И изземването на задачите на Господ не могат да се нарекат героични, дори когато са неизбежни.

„До Народа: Въоръжавайте се!“

Оказа се, че ужасно много хора искат да носят пистолети в диагоналките си и да държат пушки в гардероба между чорапите. Това е леко притеснително. Първо, защото огнестрелното оръжие в нечии ръце е „нож с две остриета“. Ако си дремете вкъщи, а в съседната стая наистина са децата ви, и у вас нахлуе рецидивист, а вие извадите пистолет, хич не е ясно кой ще пострада. Дори един газов пистолет, с който трудно може да убиете човек, но лесно може да натровите кучето си, е опасност в ръце, които не знаят как да боравят с оръжие. А и нека да сме честни: ние сме си балканци и фитилът ни е завидно къс. Не ми се мисли в каква арена ще се превърнат софийските улици, ако всеки нервен шофьор има по един пищов в жабката. Вие самите имали ли сте моменти, в които ви е идвало да стрелнете някой, ако имате пистолет? Имали сте, нали? Но сега сте си вкъщи, а не в килия. Защото в този момент само сте псували и не сте имали пистолет.

Смърт за всеки, проникнал в чужд дом

Имах един приятел, който като тийнейджър редовно се прибираше пиян и бъркаше етажа, влизайки да спи на дивана на съседите от долния етаж. Те не заключваха и от време на време сутрин попадаха на хъркащия пич, който просто си беше полегнал там и си спеше. Все още има хора, които си ходят на гости, без да звънят на вратата – останка от старото българско гостоприемство, когато не всички наблюдавахме осторожно камерите на паркинга в дебнене на бабата, която не чисти след кучето си между колите. Понякога не заключвам и племенникът на мъжа ми нахлува у нас с взлом, започвайки веднага да чупи неща и да тормози котката. Дразни ме, да, но няма да го гръмна.

Узаконяване на саморазправата

Вярно, инстутициите у нас не са достатъчно надеждни. На всички ни се е случвало да се обадим в полицията, защото някой от бандата Бийгъл изнася телевизора или в градинката пред Народния театър десет души бият един. И всичи сме се сблъсквали с безсилието, когато ни отговорят, че няма свободен екип или ни попитат „КОЙ Народен театър?“. Разбира се, когато се наложи катаджия да ни глоби за влизане в забранена улица, родната полиция е безмилостна. Българите нямат доверие в полицията, нито в прокуратурата, нито в съда. И това е много лошо, но има своето логично обяснение, облегнато на опита – невинаги институциите работят. И все пак…начинът за измъкване от тази ситуация е оказването на сериозен натиск върху тези институции, заклещването им в ъгъла и настояването законите да се спазват. Можем да приемем, че донякъде протестите от последните дни са именно това, и това е чудесно. Но често надигащите глас призиви за саморазправа са пътят към анархията – а анархията, разбрали сме от историята, не е по-хубава от диктатурата. От нищо не е по-хубава.

28577013_1610378575683051_6514616918485482817_n

Злобата на масите

В България смъртна присъда няма. Което значи, че дори Плъха да беше убил Доктора със все жена му и дъщерите му, той щеше да лежи в затвора известно време, но нямаше да бъде изпържен на електрически стол, нито щеше да му се бие смъртоносната инжекция, която се бие на убийците в някои щати. Народът обаче иска смърт. Иска да се лее кръв. Да се бесят хора. Да се горят, да се колят. Цялата тази първична агресия, която бликна като от разпрана артерия на обществения организъм, може да докара тръпки по гърба и на най-здравомислещия човек. Масите са лошо нещо, винаги са били. И с нищо не показват, че ще еволюират в нещо по-добро. „Народът“: това масата ли е? И ако да – какъв медикамент има фармаиндустрията за народ, който живее в очакване, че ще бъде ограбен във всеки един момент, иска да реже гърла и се обединява винаги и само около нещо гадно? Дори Слави не може да оправи нещата, ако народът буксува в първосигналната си „вековна злоба на роба“. А ако питате руския патриарх – сигурно ще ви каже, че за такъв народ напразно са загивали руснаците.

28872837_352641188566267_7825309829482412979_n

Висшето образование е панацея

Единият е лекар, другият – плъх. Както бе написал режисьорът Йордан Славейков, Не съм сигурен дали тоталното разчовечаване започва от езика. Но съм уверен, че завършва при, с него. Който е чел мои текстове, знае, че винаги съм защитавала лекарското съсловие. Винаги. Но в случая образованието не е релевантно. Ако ме питате кой ми е по-симпатичен: да, белият лекар, който лекува хора, ми е по-симпатичен от силно татуирания циганин с плочките. Вярвам, че лекарската професия е призвание и че има осезаем полъх божественост в работата да спасяваш и лекуваш хора. Но когато говорим за убийство, професията не е от твърде голямо значение. Както се казва в пиесата на Жолт Пожгай, „Лизелота и месец май“, „Казват, че съм бил прост. Но я вижте историята. Учените хора са били учени, пък вижте какво са вършили“.

Расизмът

На българите им е писнало от цигани и това е разбираемо. Огромен процент от нашите си цигани (а май и от тези на другите) са необразовани, прости, мързеливи, крадливи, нагли пр. Всеки българин може да опише циганите с толкова прилагателни, че Стивън Кинг, който мрази прилагателните, да превърне България в новия Мейн. Но между битовата ненавист към циганите и призивите „Циганите на сапун“ и „Хитлер беше прав“, няма много голямо разстояние. Както е казал Достоевски в „Идиот“,  „От силата на правото до правото на силата няма даже и една крачка“. И не, не харесвам Българския Хелзинкски комитет. Смятам, че са идиоти. Но нямам и татуирана свастика и желание да коля цигани. Убийте ме с камъни.

28872917_10211152004011405_7914755660298954614_n

*Колажите са взети от Facebook

 
 

Виниловата плоча стана на 70 години

| от |

В Британската библиотека кураторът Анди Линехан разгледа внимателно последната новост в богатия й архив от касетки, албуми и компактдискове – винилова плоча, белязала историята на музиката.

Става въпрос за първата винилова плоча, която е издадена през 1948 г. в САЩ и е с концерта в ми минор от Менделсон в изпълнение на цигуларя Нейтън Милстейн с Нюйоркската филхармония. Дългосвирещата плоча позволява да се запишат по-дълги композиции, като променя начина, по който слушателите се любуват на музиката. „Появата на дългосвирещата плоча на бял свят е голяма крачка напред за звукозаписната индустрия и слушателите – заяви Линехан. – По-рано е можело да се слуша запис с времетраене едва около 3 минути от едната страна на плочата, а с появата на дългосвирещата плоча вече може да се слушат композиции с времетраене 20 минути поради по-бавните й обороти на въртене. Това означава, че от едната й страна може да се запише цяло произведение класическа музика или плочата да включва няколко песни“.

В четвъртък се навършват 70 години, откакто „Кълъмбия рекърдс“ въведе в употреба дългосвирещите плочи. По този повод компанията „Хиз мастерс войс“ съвместно със „Сони класикъл“ произведе 500 копия на плочата със записа на концерта, предназначени за феновете, като едно от копията бе дарено на архива на Британската библиотека.

 
 

Древната красота на актрисите андрогини

| от chr.bg |

През 2015 година една от най-големите модни къщи на планетата „Живанши“ обяви, че звездата на пролетната й колекция няма да е някое 19-годишно момиче. Звездата ще бъде Джулия Робъртс в цялата й безгримова и минималистична красота. На всичкото отгоре я решават в момчешки стил.

С годините Джулия е била водеща фигура на андрогинния* поход в холивудските среди като така прекроява стандартите за красота. Тя не е единствената, която харесва мъжко облекло. В галерията ни днес сме събрали няколко, седем по-точно, момичета, които са още по-секси в мъжки облекла и го знаят.

*Андрогинност e термин, който се отнася до комбинацията на мъжествени и женствени черти и характеристики.

 
 

От Джейн Ръсел до Марго Роби: жените и банските през годините

| от chronicle.bg |

 

Модата в банските костюми претърпява толкова революции, колкото всеки останал аспект в модата. От времето, когато жените ходели по плажа само за разходка или чай, до наши дни, културата се е променила повече от впечатляващо.

Споменаваме този очевиден факт, защото когато погледнем как се е променил външния вид на плажуващата жена през години, пак не можем да повярваме, че преди един век  жените са ходели на плаж така:

maryal-knox-SL7

Всяко десетилетие има своя белег върху плажното облекло и то се вижда най-добре през фотоапаратите на големите фотографи, в които застават любимите актриси от миналите епохи.

В края на ХIХ век за жените на плажа е важал стриктен дрескод – рокля до коленете, която покрива тялото, обикновено черна, ограничаваща влизането в морето до потапяне на краката до коленете. След Първата световна война се появява първият цял бански костюм, наричан понякога майо, който обаче се свива след намокряне. След него идва революцията на бикините носени от Бриджит Бардо през 60-те, а после Кристи Бринкли през 70-те.

В някои случаи плажното облекло е много точен лакмус за етапа на културно развитие. В много случаи типичният бански костюм може да бъде белег на епохата. От първите дни, до момичетата на Бонд през Елизабет Тейлър и компания, днес ви показваме някои от култовите бански костюми на минали епохи. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Арестуваха шефа на Audi заради „Дизелгейт“

| от chronicle.bg |

Главният изпълнителен директор на Аudi Руперт Щадлер е арестуван в Германия във връзка с „Дизелгейт“.

Към момента той е най-високопоставеният служител, задържан във връзка със скандала с вредните емисии, който беляза Volkswagen.

Шефът на луксозната марка на Volkswagen е бил задържан заради „манипулациите с показанията за отделяните газове от дизелови коли на групата“.

Прокурорите казаха, че „заповедта за арест е на база опасения за укриване на доказателства”, а от Audi потвърдиха новината за ареста и допълниха, че „г-н Стадлер е невинен до доказване на противното“.

Volkswagen Announces Financial Results For 2016

Припомняме, че през 2015 г. Volkswagen призна, че е използвала софтуер, за да манипулира резултатите на тестовете за вредни емисии на автомобили с дизелови двигатели в САЩ. Това отприщи най-голямата криза в историята на компанията и повдигна дискусии относно регулациите в автоиндустрията.