Убийците са новите герои

| от Цветелина Вътева |

Щом и Мишо Шамара изрази мнение по екшъна „Доктора срещу Плъха“, нещата наистина стават сериозни. Обществената хистерия избухва като фойерверки, непредпазливо отворени от зъл тийнейджър, а призивите от типа на „До Народа: Въоръжавайте се!“ се множат като зайци в овулация.

Добре де. Ясно е, че никой няма да остане безразличен към обществената дискусия, в която се нищи въпросът можем ли да се защитаваме срещу престъпнците. Кой иска да се събуди през нощта, за да отиде до тоалетната, и да завари млад здравеняк, накичен със златата на баба, да тършува в шкафа със сервизите от полски кристал? Едно време хората без свян са се саморазправяли посредством импровизирана бухалка с всеки, нахлул в тяхната пещера и всичко си е било точно.

Проблемът е, че сега живеем в нещо като цивилизация и имаме нещо като закони, които дори трябва да се спазват понякога, за да я опазим тая цивилизация.

В нейно име е добре за малко да се отстраним от бурната емоция на масите, които раздват правосъдие във Фейсбук и по улиците и да си дадем сметка, че от социалната епопея „Доктора срещу Плъха“ произтичат някои опасности.

„БРАВО, ДОКТОРЕ, ТИ СИ ГЕРОЙ, БЪЛГАРИЯ Е ЗАД ТЕБ“

Дори да приемем, че докторът е действал по право, застрелвайки от упор престъпника, ограбващ гаража му, това не го прави герой. Законът трябва разумно да овластява човек да пази живота и собствеността си, но убийството не е героизъм. Дори националните ни герои са били герои въпреки убийствата, които са извършили, а не заради тях. По време на война, законът не важи. В литературните и кино образите на войната някои войници изглеждат героични, но истината е, че в убийството, дори когато е неизбежно, няма нищо красиво: само кръв и лайна. Отнемането на човешкия живот е божествена работа, не човешка. И изземването на задачите на Господ не могат да се нарекат героични, дори когато са неизбежни.

„До Народа: Въоръжавайте се!“

Оказа се, че ужасно много хора искат да носят пистолети в диагоналките си и да държат пушки в гардероба между чорапите. Това е леко притеснително. Първо, защото огнестрелното оръжие в нечии ръце е „нож с две остриета“. Ако си дремете вкъщи, а в съседната стая наистина са децата ви, и у вас нахлуе рецидивист, а вие извадите пистолет, хич не е ясно кой ще пострада. Дори един газов пистолет, с който трудно може да убиете човек, но лесно може да натровите кучето си, е опасност в ръце, които не знаят как да боравят с оръжие. А и нека да сме честни: ние сме си балканци и фитилът ни е завидно къс. Не ми се мисли в каква арена ще се превърнат софийските улици, ако всеки нервен шофьор има по един пищов в жабката. Вие самите имали ли сте моменти, в които ви е идвало да стрелнете някой, ако имате пистолет? Имали сте, нали? Но сега сте си вкъщи, а не в килия. Защото в този момент само сте псували и не сте имали пистолет.

Смърт за всеки, проникнал в чужд дом

Имах един приятел, който като тийнейджър редовно се прибираше пиян и бъркаше етажа, влизайки да спи на дивана на съседите от долния етаж. Те не заключваха и от време на време сутрин попадаха на хъркащия пич, който просто си беше полегнал там и си спеше. Все още има хора, които си ходят на гости, без да звънят на вратата – останка от старото българско гостоприемство, когато не всички наблюдавахме осторожно камерите на паркинга в дебнене на бабата, която не чисти след кучето си между колите. Понякога не заключвам и племенникът на мъжа ми нахлува у нас с взлом, започвайки веднага да чупи неща и да тормози котката. Дразни ме, да, но няма да го гръмна.

Узаконяване на саморазправата

Вярно, инстутициите у нас не са достатъчно надеждни. На всички ни се е случвало да се обадим в полицията, защото някой от бандата Бийгъл изнася телевизора или в градинката пред Народния театър десет души бият един. И всичи сме се сблъсквали с безсилието, когато ни отговорят, че няма свободен екип или ни попитат „КОЙ Народен театър?“. Разбира се, когато се наложи катаджия да ни глоби за влизане в забранена улица, родната полиция е безмилостна. Българите нямат доверие в полицията, нито в прокуратурата, нито в съда. И това е много лошо, но има своето логично обяснение, облегнато на опита – невинаги институциите работят. И все пак…начинът за измъкване от тази ситуация е оказването на сериозен натиск върху тези институции, заклещването им в ъгъла и настояването законите да се спазват. Можем да приемем, че донякъде протестите от последните дни са именно това, и това е чудесно. Но често надигащите глас призиви за саморазправа са пътят към анархията – а анархията, разбрали сме от историята, не е по-хубава от диктатурата. От нищо не е по-хубава.

28577013_1610378575683051_6514616918485482817_n

Злобата на масите

В България смъртна присъда няма. Което значи, че дори Плъха да беше убил Доктора със все жена му и дъщерите му, той щеше да лежи в затвора известно време, но нямаше да бъде изпържен на електрически стол, нито щеше да му се бие смъртоносната инжекция, която се бие на убийците в някои щати. Народът обаче иска смърт. Иска да се лее кръв. Да се бесят хора. Да се горят, да се колят. Цялата тази първична агресия, която бликна като от разпрана артерия на обществения организъм, може да докара тръпки по гърба и на най-здравомислещия човек. Масите са лошо нещо, винаги са били. И с нищо не показват, че ще еволюират в нещо по-добро. „Народът“: това масата ли е? И ако да – какъв медикамент има фармаиндустрията за народ, който живее в очакване, че ще бъде ограбен във всеки един момент, иска да реже гърла и се обединява винаги и само около нещо гадно? Дори Слави не може да оправи нещата, ако народът буксува в първосигналната си „вековна злоба на роба“. А ако питате руския патриарх – сигурно ще ви каже, че за такъв народ напразно са загивали руснаците.

28872837_352641188566267_7825309829482412979_n

Висшето образование е панацея

Единият е лекар, другият – плъх. Както бе написал режисьорът Йордан Славейков, Не съм сигурен дали тоталното разчовечаване започва от езика. Но съм уверен, че завършва при, с него. Който е чел мои текстове, знае, че винаги съм защитавала лекарското съсловие. Винаги. Но в случая образованието не е релевантно. Ако ме питате кой ми е по-симпатичен: да, белият лекар, който лекува хора, ми е по-симпатичен от силно татуирания циганин с плочките. Вярвам, че лекарската професия е призвание и че има осезаем полъх божественост в работата да спасяваш и лекуваш хора. Но когато говорим за убийство, професията не е от твърде голямо значение. Както се казва в пиесата на Жолт Пожгай, „Лизелота и месец май“, „Казват, че съм бил прост. Но я вижте историята. Учените хора са били учени, пък вижте какво са вършили“.

Расизмът

На българите им е писнало от цигани и това е разбираемо. Огромен процент от нашите си цигани (а май и от тези на другите) са необразовани, прости, мързеливи, крадливи, нагли пр. Всеки българин може да опише циганите с толкова прилагателни, че Стивън Кинг, който мрази прилагателните, да превърне България в новия Мейн. Но между битовата ненавист към циганите и призивите „Циганите на сапун“ и „Хитлер беше прав“, няма много голямо разстояние. Както е казал Достоевски в „Идиот“,  „От силата на правото до правото на силата няма даже и една крачка“. И не, не харесвам Българския Хелзинкски комитет. Смятам, че са идиоти. Но нямам и татуирана свастика и желание да коля цигани. Убийте ме с камъни.

28872917_10211152004011405_7914755660298954614_n

*Колажите са взети от Facebook

 
 

Най-скандалните изпълнения на наградите на MTV

| от chronicle.bg |

Докато наградите Грами са изцяло за музикален престиж, то наградите на MTV, накратко VMA (MTV video music awards) обръщат внимание не само на музиката, а и на провокативността на изпълнителните.

Не че се оплакваме. Откакто церемонията се състои за първи път през 1984, когато млада изпълнителка на име Мадона решава да шокира обществеността, MTV наградите са очакване на интересни моменти.

Шоуто за тази година е планирано за понеделник, като Карди Би ще води с най-много номинации, а сега е най-добрият момент да си припомним най-шокиращите моменти в историята на церемонията.

Ето ги, в хронологичен ред: десетте най-секси изпълнения, които промениха съвременната музика.

1. Мадона – Like a Virgin, 1984

С това изпълнение кралицата на попа се утвърди като провокатор още в началото на кариерата си: нещо, което не се е променило до днес, когато тя вече е на 60 години.

2. Джанет Джексън и „That`s the way love goes/if“, 1993

След това сексуално заредено изпълнение, Джанет Джексън вече не е малката сестричка на Майкъл Джексън.

3. Бритни Спиърс с „I`m a slave 4 you“, 2001

Откакто Бритни покори сцената с жълт питон на врата, светът й е роб.

4. Бритни Спиърс, Мадона и Кристина Агилера – „Like a virgin, Hollywood“, 2003

Страстните целувки между хора от един и същ пол не са някакво явление сега, но през 2003-а все още бяха. Затова когато Мадона пусна език на Бритни, това си беше събитие.

5. Beyonce and Jay-Z – „Crazy in love“,2003

Много хора се съмняваха дали Бионсе ще успее да направи соло кариера, след като се отцепи от Destiny`s Child, и да, тя успя.

6. Шакира – „Hips don`t lie“, 2006

Бедрата на Шакира в една от най-горещите й песни отговаряха напълно на парчето на представянето й през 2006.

7. Лейди Гага – „Paparazzi“, 2009

Преди светът да се умори от странностите на Лейди Гага, нейното изпълнение на „Paparazzi“ на MTV наградите, беше впечатляващо.

8. Кейти Пери, Ръсел Бранд и Джо Пери – „We will rock u“, 2009

Това изпълнение също остана в историята.

9. Майли Сайръс и Робин Тик – „Blurred lines“, 2013

След целувката на Мадона и Бритни, това изпълнение на Майли Сайръс и Робин Тик е може би най-обсъжданото. Това беше и случаят, когато Майли Сайръс се сбогува с ангелския си имидж.

10. Ники Минаж – „Anaconda“, 2014

Моментът, в който Ники Минаж изпя и изтанцува тази песен на сцената, официално затвърди туърка като тренд в поп музиката.

 
 

Салма Хайек пусна снимки по бикини от ваканцията си

| от chronicle.bg |

Не че имаме нужда от доказателство, че Салма Хайек е красива, но все пак то се появява.

51-годишната актриса пусна снимки без филтри от ваканцията си и трябва да признаем, че много малко от Инстаграм моделите, които печелят парите си единствено благодарение на снимките си в мрежата, могат да й стъпят на пръста.

Ето какво имаме предвид:

A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

Wind hair. Cabello de viento ‍♀️ #hair A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

#nofilter #noretouching

A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

In my element. En mi elemento ‍♀️. #water #nature #gratitude A post shared by Salma Hayek Pinault (@salmahayek) on

А гифът, който ви привлече, е кадър от филма „From dusk till dawn“.

tumblr_oj408sJidv1w0et12o4_400

 
 

Трейлър на „Widows“: Виола Дейвис влиза в света на Джилиан Флин

| от chronicle.bg |

Името на Джилиан Флин веднага се асоциира с проблеми жени – опасни, жестоки, готови на всичко, за да излязат от капана, в който винаги ги намираме в началото. За щастие на всички  фенове на авторката на „Не казвай сбогом“ и „Отворени рани“, тя не се задоволява само с литературата и тази есен предстои да видим поредната й изява като сценарист.

Филмът „Widows“ разказва историята на четири вдовици, които тръгват на обща мисия – да довършат делото  на убитите си съпрузи. Извършването на мащабната кражба не е за отмъщение или пари, а единственият начин за оцеляване.

Новият трейлър на филма вече е тук и можем да видим плеядата от звезди, които участват. В главната роля е Виола Дейвис, чието име е достатъчно, за да  привлече интереса. Към нея, в групата на вдовиците, се присъединяват Мишел Родригез, Синтия Ериво и Елизабет Дебики. Лиам Нийсън играе покойния съпруг на Дейвис, а Колин Фаръл – врага.

Филмът е дело на режисьора Стийв Маккуин („12 години робство“), а освен гореспоменатите имена, ще видим и Даниел Калууя и Робърт Дювал.

„Widows“ ще бъде показан за първи път на кинофестивала в Торонто следващия месец, а премиерата по кината е насрочена  за 16 ноември.

 
 

Лондон е гурме

| от Зузи Аспарухова |

Великобритания е известна с много неща. С тучните си зелени поляни, катеричките, огромните паркове, най-добрия stout на света, пивкото уиски, гласовитите певци, готическите катедрали, „Кралицата, Хари Потър и левия крак на Дейвид Бекъм“, ако цитирам Хю Грант в „Наистина любов“ правилно… Последното обаче, с което тази хладна, но много красива страна е известна е… своята кухня.

И как иначе?

Афинитетът на британеца към гурмето е точно толкова силен, колкото желанието на Меган Маркъл да се завърне към снимането на сериали. Тоест, то почти не същестува, макар някъде в далечното минало да е имал бегъл опит за такова.

Британската кухня е общо-взето три вида: пържена, печена или полуготова. Последната е най-популярна и се сервира на цената от 3 до 10 паунда в местния Tesco. И това при положение, че наистина искате да сте гурме. Има магазини, в които за тази цена ще получите цяла кошница с първокласна полуготова, доста замразена храна.

В модерния свят британската кухня се е прославила с незаменимите си fish and chips, fudge cake и сладките си картофи – там наистина ги правят най-добре. Онова, което британците наистина могат да правят обаче, е добра бира, великолепно уиски и най-силния следобеден чай на света. От онзи, от който дори петите ти се опъват. Също така, рецептите с които може да отровите съпруга си или друг неприятен роднина, са се родили именно в творчеството на автори родени там.

IMG_3854

И все пак не можем да отречем, че едни от най-известните модерни шеф готвачи идат от тази страна с афинитет към бързата кухня. Гордън Рамзи и Джейми Оливър са рок звезди в днешния кулинарен свят и са горди притежатели на британски паспорт. И освен всичко друго и двамата живеят в родината си и менажират множество ресторанти там.

Celebrity Chefs Light Up The Strip During Vegas Uncork'd By Bon Appetit's 10th Anniversary Grand Tasting At Caesars Palace
Getty Images

Наскоро бях на събитие в Лондон, на което Джейми Оливър готви на живо в личния си супер кокетен hub в центъра на града. Събитието беше по повод новата му книга и предаване Jamie Cooks Italy, така че може да си представите, че събитието беше предимно, да не кажем изцяло, за италианската кухня. А тя, за разлика от нещастната блудката британска кухня, може да се похвали с много шедьоври. И Джейми Оливър сготви част от тях. Като пряска паста с домати и босилек, панакота, паста със сепия и миди, брускети и още, и още, и още… Цялото нещо беше под слогана „Следобедно преяждане с вкусна кухня, приготвена от една от суперзвездите на световната куленарно-телевизионна сцена само за вас“.

IMG_3832

И все пак нямаше как някой да не го попита за британската кухня. И неговият отговор беше очевиден – британската кухня е доста по-тежка от повечето известни кухни в света, което се дължи предимно на хладния климат и множеството дъждове, с които страната му е известна. Но ако той трябва да каже какъв вкус има детството му, то той би го описал като Shepherd’s pie – едно от най-известните творения на британската домакиня и изключително трудно за правене ястие – с мирис на ябълки и хмел. Заради родителите му, които и до днес държат голям пъб в Лондон.

unnamed

Може и да не срещнете гурме във френски, италиански, неаполитански или испански стил никъде из Великобритания, или пък може и да намерите, ако търсите прекалено дълго, но пък само там ще откриете най-разообразните ресторанти в света. Където може да си поръчате всичко. Великобритания и Лондон специално са местата, в които може да поднесете най-голямата хранителна претенция в ресторант, като безглутенове веган манджа с нещо розово отгоре, и те ще го имат, ако го нямат ще го приготвят за вас и ще ви го сервират с усмивка. Лондон е мястото, в което щом седна на закуска някой ме пита дали съм веган или вегетарианец, дали имам лактозна или глутенова непоносимост, дали искам ядкото мляко и какъв вид. По принцип не искам, всички неща си ги ям по нормалния начин. Но тъй като британците, уви, нямат гурме кухня, се опитват да усвоят гурмето в отношението и да обслужат вкусовете за различни кухни.

Именно там съм яла веган джънк фууд в най-хипстърския пъб на света в индустриялен стил, забит дълбоко под земята, за да не може дори Шерлок Холмс да го открие. Пак там пих коктейл с джин, натъпкан догоре с краставици в бар, който беше поместен в трезор на сейф. Защото когато не си бил изобретателен в едно, предполагам се налага да си изобретателен в друго.

Кухнята има специално място в британската култура. Не е случайност, че Агата Кристи пише в своята биография: „Седях си и готвех пай в кухнята, гледах през прозореца, когато изведнъж ми хрумна бърз, лесен и интересен начин един мъж да убие жена си, стига да иска. С отрова.“

Christmas Pudding Maker Prepares For Christmas
Getty Images

Пак мадам Кристи, виден британски чревоугодник се слави като първенец в избора на британска храна като инструмент за убийство. “Не яжте от коледния пудинг!” се казва в една бележка, която Еркюл Поаро намира на възглавницата си вечерта преди Коледа в една от новелите в сборника „Приключението на коледния пудинг“. Мистерията започва с издирването на изчезнал скъп диамант и приключва с отровен пудинг и мъртво момиче в снега. Коледният пудинг е традиционно британско ястие и е труден и дълъг за правене – обикновено отнема цял ден и една нощ. А след това трябва да престои поне още няколко дни, за да има велокелепния запечен вид, който сте виждали по филмите. И, разбира се, никога не забравяйте да сложите и арсеник. Просто без него не е същото.

IMG_3891

Британската кухня е приключение от различен вид. Лондонската още по-специално. От вегани и вегетарианци до хора, които си падат по пай, пудинг или кухнята на Джейми Оливър и Гордън Рамзи, там може да откриете общо-взето всичко. И все пак аз най-вече препоръчвам бирата… която е много студена.

Processed with VSCO with f2 preset