Турция води калпава външна политика

| от |

Али Аслан,  в. „Тудей`с Заман“

Успехът във външната политика зависи от силни и устойчиви съюзи. В противен случай вие отлъчвате страната си и нанасяте щети на националните си интереси. За съжаление точно това прави в момента Турция при управлението на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/.

И вероятно Турция ще плати висока цена за някои свои рисковани инициативи. През 2008 г. Турция беше избрана за двегодишен срок като член на Съвета за сигурност на ООН с подкрепата на 151 от 193 страни членки. Миналата седмица при подобно кандидатстване Турция загуби от Испания.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган е притеснен и твърди, че става дума за заговор срещу Турция по време на гласуването. Но истината е, че Турция не е в състояние да изгради успешни съюзи във външната политика. Време е страната да бъде самокритична, а не да вини други за ставащото.

Това, което е най-сериозно във връзка с поражението при гласуването в ООН, са силните слухове, че Египет и Саудитска Арабия са лобирали сериозно против Турция. Политиката в Близкия изток, провеждана от Ердоган и Ахмет Давутоглу, постави в центъра Мюсюлманското братство, с което бяха разгневени двамата най-силни актьори в Арабския свят. Индиректният съюз с радикални групировки в Сирия, на които Кайро и Рияд гледат като на заплаха, също влоши ситуацията. Мечтите за създаване на голям съюз в Близкия изток под турско водачество се провали. Турция загуби както мюсюлманския свят, така и Запада.

Следва въпросът превръща ли се Турция в надежден партньор на западния съюз в момент, в който режимите в Близкия изток не харесват партньорството с нея? Отговорът е отрицателен. Американската и европейската преса изглеждат доволни от загубата на Турция в ООН; това показва, че Турция губи позиции и на западния фронт. Анкара сега създава впечатлението, че е ненадежден съюзник, който избягва поемането на отговорност в момент, все едно не играе никаква роля за нарастването на заплахата от Ислямска държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/. И на Запад с все по-голямо внимание се гледа на възгледа, че Турция вече не е с необходимите качества, за да стане член на Европейския съюз. Казано накратко Западът приема хладнокръвният подход към Терция, че тя не е в състояние да постигне баланс между демокрация и сигурност. Турция е сериозно зависима от Запада в икономически и военен план. Ние дори не сме в състояние да унищожаваме ракетите на Башар Асад, разчитайки на собствената си военна система, поради което използваме натовските противоракетни комплекси „Пейтриът“. Тъй като технологично не сме в състояние да проследим в планините стъпките на бойците от Кюрдската работническа партия /ПКК/, ние търсим разузнавателна информация от Вашингтон. Ако европейските капитали се изтеглят от Турция или ако Европа преустанови вноса на турски продукти, икономиката ни ще колабира.

Но тези, които управляват страната, продължават да правят нагли твърдения – те се опитват да създадат чувство за фалшива сила във вътрешната политика с развихряне на критиките срещу Запада. Политическите фигури от стара Турция също изпитваха някои антизападни и националистически чувства. Актьорите на сцената на т. нар. нова Турция приеха различна версия на антизападно поведение. И днес се оказва, че става дума за по-сложна идеология, подкрепена с ислямизъм. И каква ще бъде ползата за Турция от прекалено подозрителния подход? Никаква.

Никой не казва, че Турция не трябва да преговаря със Запад или че Турция трябва да се съгласява с всичко, поискано от Запада. Приятелството и преговорите са две различни неща в международните работи. Неискрените нагласи несъвместими с приятелския дух и съюзи трябва да бъдат избягвани. Последният пример за това е двойственият подход на Турция по въпроса дали ще даде своя принос в коалицията срещу ИДИЛ. Дебатът за дистанциране на администрацията на Барак Обама от Турция все още привлича внимание върху приноса на Анкара поради нейния стратегически принос в битката срещу ИДИЛ.

Анкара отново се опитва да спечели време по въпроса дали ще позволи да бъде използвана базата „Инджирлик“. Двете столици пускат в обръщение противоречиви съобщения как и с какви цели базата ще бъде използвана. Американците често информират американския народ, докато турската страна остава доста мълчалива. Понякога даже турските власти противоречат на американските си партньори. Във Вашингтон на голямо внимание се радва възгледът, че приноса на Турция за коалицията е важен както във финансово, така и в стратегическо отношение. Например ако Анкара позволи базата Инджирлик да бъде използвана за ударите на американската бойна авиация, това ще намали сериозно разходите по операциите. От друга страна има и позиция, според която като преследването на Анкара унижава Съединените щати и САЩ трябва да се дистанцират от Турция. Наскоро бившият американски пратеник в Анкара Ерик Еделман насърчи тази възможност на сесия на мозъчен тръст. И не само хора от десницата, но и тези от левицата приемат този подход. Вашингтон се чувства неудобно заради турската оценка, че кюрдите са по-голяма заплаха от ИДИЛ. И администрацията на Обама прати ясно послание с обявяването, че е влязла в официален контакт с Партията на демократичния съюз /PYD/, оценявана от Турция като терористична организация.

Може и да не харесвате всички политики на САЩ. Но създаването на впечатление, че сте страна, движеща се в една посока със САЩ е по-полезно отколкото да сте страна, която стои в страни от тях. Турските национални интереси ще бъдат най-запазени ако двустранните отношения със САЩ се подобрят. Американците, които са убедени, че трябва да действат съвместно с Турция казват, че заедно с Турция е по-лесно да се върши работа в Близкия изток. Но това правило важи със същата сила и за Турция. Ако нямащ САЩ на своя страна, нещата в региона ще станат по-лоши и трудни. И ако виждането, че те трябва да се дистанцират от Турция, предизвика по-голямо внимание в САЩ, това ще предизвика сериозни вътрешни и международни последствия.

Това, което сериозно накърнява позицията и имиджа на Турция в международен план са не само арогантния подход във външната политика, но също така антидемократичните практики във вътрешната политика. Например е очевидно, че отмяната на разследванията за корупция от 17 и 25 декември ще има негативен резултат върху турския престиж пред света. Това са много тежки грешки, които не позволяват на Турция да създава силни съюзи с демократичния свят. Е, каквото си постелеш, на това ще си легнеш. /БГНЕС

 
 

Чат програма работи, само когато имате по-малко от 5% батерия

| от chr.bg |

Изразохдваме страшно много мисъл в опит да изстискаме още малко батерия от телефоните си. Apple дори предлагат евтина смяна на батерията на айфоните, a телефоните с Android ще показват коя програма колко енергия източва.

Не е изненада в такъв случай черният хумор на програмиста, създал чат програма, която работи само когато телефонът има по-малко от 5% батерия. Тя доста подходящо се казва Die with me.

Създателите на програмката са белгийци. Те казват: „Искахме да изкараме нещо положително от момента, когато човек има малко батерия. Супер много се забавлявахме, докато я създавахме.“

Проектът им започва през 2016 година и вече е завършен и готов за сваляне.

 
 

“Убийството на Джани Версаче“: двете страни на монетата

| от Дилян Ценов |

Този текст съдържа спойлери за епизод 1 на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace. 

Раян Мърфи е велик. Велик в правенето на сериали, но още по-велик в тяхното промотиране.

Досега почти винаги предварителните тийзъри и трейлъри бледнееха пред майсторството на същинските епизоди. Затова имахме основание да му се доверим, когато един след друг излизаха видеата за новия сезон на American Crime Story: The Assassination of Gianni Versace (“Убийството на Джани Версаче“). Е, този път Мърфи стъпи леко накриво – рекламата не е всичко.

Най-доброто, което можем да кажем за целия епизод е, че той е потенциална загрявка за нещо по-добро в следващите осем епизода. Разглеждани самостоятелно, тези 52 минути, отрупани с пищни и въздействащи кадри, могат да бъдат обобщени в петминутно видео, което би направило останалите 47 излишни.

Не знаем дали равния ход и дупките в сценария (Том Роб Смит) ще продължат до края на сезона, но що се отнася до пилотния епизод, то той бледнее пред някои от останалите проекти на Мърфи. Не може да се сравнява с „Народът срещу О Джей Симпсън“, чийто първи епизод отбележи двоен на сегашния рейтинг. Някои сезони на American Horror Story също започнаха много по-силно. Изобщо не поставяме под въпрос FEUD: Bette and Joan. Надяваме се в следващите епизоди режисурата да се съвземе и да върне характерните за всички продукции на Мърфи съспенс и дълбочина.

Разбира се, монетата има две страни и не можем твърдо да кажем, че стартът на „Убийството на Джани Версаче“ е лош.

Едно от нещата, за които поздравяваме екипа е, че той наистина умее да създава атмосфера. Най-хубаво е, когато в добрата атмосфера се случват интересни неща – нещо което тук по-скоро отсъстваше. Иначе и тук, както и в предишните проекти, всичко от режисурата до звуците работи, за да бъдат изградени онези деветдесетарски похот и блясък, на фона на които се случва едно от най-значимите убийства на епохата, случило се на 15 юли 1997 г.

Версаче е неприлично богат, неприлично известен и обичан от всички. Къщата му говори за самия него. Мрамор, каменни облицовки, ефирна коприна, слуги наредени като гвардейци на всеки ъгъл и двор, който наподобява градините на Версай. Тук добавяме и работата на операторите и на дизайнерите на костюмите, които придават на персонажите онази меко казано странна визия от 90-те. Изключение правят Джани и Донатела, които се обличат с десетилетие напред, което да си признаем, ни хареса.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис

Епизодът започва с дълга сцена, в която виждаме Джани Версаче (в ролята е Едгар Рамирес) и неговата сутрешна рутина под знака на изобилието, пищността и яркото слънце на Маями бийч. Страхотният старт задава тонът, който присъства навсякъде при Мърфи – дълги кадри, в които нищо не се случва, но именно те рисуват фона, на който ще се развива действието. Съспенсът е усилен от редуването на кадрите с Версаче и Андрю Кънанан (в ролята е Дарън Крис, Glee). Вторият е The Man Who Could Be Vogue (името на епизода). Патологичен лъжец с неистово желание да живее живота, за който няма нито характер, нито пари, нито късмет. Пълният антипод на дизайнера. На края на сцената Версаче е прострелян на прага на дома си. От там започва ретроспекцията и сцените ни пренасят от настояще в минало, и обратно, на няколко пъти в епизода.

Силата на този епизод е именно в ретроспекциите, и в частност на сцената в операта, в която Версаче и Кънанан разказват един на друг за себе си. Единият е премерено откровен и заинтригуван, другият реди лъжа след лъжа. Сцени като тази ни дават индикации, че занапред нещата няма да бъдат толкова равни, с незапълнена атмосфера, и Мърфи ще се завърне в пълния си блясък. Обещаваща за нататъшни попадения е и сцената на Дарън Крис в пикапа, минути след извършването на убийството – най-силната в епизода по наше мнение.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода,, пенелопе круз

Другото, за което „Убийството на Джани Версаче“ заслужава адмирациите ни, са някои от актьорите. За Пенелопе Круз знаехме, че освен красавица е и добра актриса, но тя надмина очакванията ни. Най-доброто нещо в първия епизод беше именно тя в ролята на Донатела Версаче. Дори с пропуските в сценария, в който ключовите събития минават като миг, тя успява да даде плътност на персонажа си и да не изглежда нелепо във финалната сцена. Честно казано вместо да ни показват кадри на мъртвия Версаче на масата в болницата, можеха да ни разкрият какво се случва с пряко засегнатите от смъртта му. Пенелопе Круз успява да прескочи този трап, защото е страхотна актриса. Рики Мартин в ролята на дългогодишния партньор на Версаче, Антонио Д’Амико, не. Много обещаващо изглеждаше на снимките, на малкия екран не му вярваме.

убийството на джани версаче, сериал, раян мърфи, донатела версаче, дарън крис, дизайнер, мода, дарън крис, рики мартин

Вече споменахме за сцената в пикапа и колко харесахме Дарън Крис и ще го повторим. Той е другото попадение сред актьорите. Несъмнено ролята на нереализиран хомосексуален творец, който ще направи всичко, за да се издигне, му пасва като ръкавица. А с Едгар Рамирес за екранен партньор тандемът е завършен. Струва си да гледате сериала дори само заради Дарън, Едгар и Пенелопе.

Най-доброто, което ви съветваме да направите, е да гледате „Убийството на Джани Версаче“ без да очаквате много от първия епизод. Той няма да ви хване за гърлото, нито ще ви накара да настръхнете, но със сигурност ще ви накара да продължите да следите втория сезон на American Crime Story. Защото има история за разказване, която е интересна, макар разказът да натежава от залитането към грандомания на Мърфи, когато снима в епоха.

В България премиерата е на 23 януари в ефира на FOX. Вторият епизод излиза в САЩ на 24 януари. Режисьор ще бъде не Мърфи, а Нелсън Краг (FEUD, American Horror Story), a сценарият отново е на Том Роб Смит.

 
 

Да загреем преди „Убийството на Джани Версаче“

| от chronicle.bg |

Очакваме 17 януари 2018 от няколко месеца вече и еуфорията около втория сезон на American Crime Story е неистова. Премиерата на „Убийството на Джани Версаче“ беше снощи по американската мрежа FX.

Първият сезон, „Народът срещу О Джей Симпсън“, беше успешен във всяко отношение и сме нетърпеливи да разберем къде спрямо него ще застане „Убийството на Джани Версаче“. От мащабната рекламна кампания, преливаща от тийзъри и трейлъри разбрахме само, че ни очаква пищност до безкрая и отвъд, че ще гледаме красиви мъжки и женски тела и че семейство Версаче са на тръни да не би Мърфи да ги очерни. Дали всичко това е вярно, в България предстои да разберем. Официалната премиера у нас е на 23 януари в ефира на FOX.

А засега най-доброто, което можем да направим, е да обобщим какво, що и всичко останало, за което си струва да следите този сериал, независимо дали си падате по и без това уникалния Раян Мърфи или империята на Джани Версаче.

Какво?

„Убийството на Джани Версаче“ е базиран на романа на американския автор Морийн Орт Vulgar Favors: Andrew Cunanan, Gianni Versace, And The Largest Failed Manhunt In US History. Център в книгата са събитията около убийството на известния дизайнер, случило се на прага на дома му в Маями бийч на 15 юли 1997 г. Основателят на модната империя „Версаче“ е прострелян няколко пъти от 27-годишния сериен убиец Андрю Кънанан, който по онова време вече има най-малко четири извършени убийства зад гърба си. Част е от списъка на ФБР с 10 най-издирвани престъпници, докато не се самоубива осем дни след като убива Версаче.

Кой?

Още в началото на миналата година разбрахме, че Дарън Крис (който работи с Раян Мърфи в Glee) се присъединява към актьорския състав редом до венецуелския актьор Едгар Рамирес. Първият играе Андрю Кънанан, а втория – Версаче. Пенелопе Крус е Донатела Версаче, а Рики Мартин е Антонио Д’Амико – дългогодишният партньор на дизайнера, който пие кафе на терасата на дома, когато чува изстрелите. Другите имена в състава са Макс Грийнфилд (в ролята на братът на Джани и Донатела, Санто), Фин Уитрок (Джефри Трейл, първата жертва на Кънанан), Аналий Ашфорд и Нико Евърс-Суиндел (Лизи и Фил Коут, приятели на Кънанан).

Versace’s bell

A post shared by Ryan Murphy (@mrrpmurphy) on

Къде?

По време на TCA Press Tour през 2016 Раян Мърфи разкрива, че снима в самото имение на дизайнера. Години след убийството къщата е продадена и е превърната в хотел. По тази причина екипът е имал възможност да заснеме голяма част от сцените в къщата, където са се случили. Дори сцената с убийството е заснета на същото място.

С какво е по-различен?

Ако се притеснявате, че „Убийството на Джани Версаче“ е реплика на „Народът срещу О Джей Симпсън“ (което по принцип не е лошо, но не това е целта на втория сезон), можете да си отдъхнете. Сюжетът може да е в същата епоха и да включва богати знаменитости, но тук става въпрос за истински, ожесточен лов на мъже, а не за съдебен процес. Всичко всъщност е различно. На първо място знаменитостите – О Джей няма много общо с Версаче. Единият е афроамерикански спортист, а другият италиански диазайнер, който царува не само в модата, но и на дансинга на всички партита по онова време. С три думи – всичко е различно!

Защо?

Защо да го гледате? Откъде да започнем? Раян Мърфи е зад проекта. Дарън Крис го разкрасява. Пенелопе Круз по принцип е уникална и трябва да се гледа навсякъде. Рики Мартин е повече от секси. Костюмите! Декорът, музиката, съспенса и всички други пинизи на Мърфи. Ако това не стига, добавете историята на едно от знаковите убийства в края на миналия век и дано това е достатъчно.

 
 

Кралски пиар е най-търсената позиция за работа във Великобритания

| от chronicle.bg, БТА |

Специалист по връзки с обществеността на принцовете Уилям и Хари е най-разглежданата обява за работа в платформата LinkedIn за изминалата година във Великобритания.

Обявата е победила други популярни позиции, като дегустатор на бира и на шоколад. Тя оглавила „невероятно разнообразен“ списък с работни места, „вариращ от бляскави позиции в „Шанел“ и „Джими Чу“ до инвестиционни анализатори“.

Според специалистите от платформата, изключително важно е как е формулирано заглавието на обявата.

Втора по популярност стана позицията за инвестиционен сътрудник на компанията „СофтБанк груп“, а след нея се нареди дегустатор на бира за пивоварната „Мийнтайм“.

По-надолу в списъка се класираха обявите за консултант по управление на консултантска фирма „Бостън“ и за „дегустатор на шоколадови и какаови напитки“ на корпорацията „Монделийз“.