shareit

Цвета Кирилова, Сдружение Азбукари: Държавата финансира само определени НПО, без да е ясно на какъв принцип

| от |

0511101001382688862_3797_600x458Цвета Кирилова, председател на „Сдружение Азбукари”, в интервю за предаването „Добро утро, България” на Радио „Фокус”
Водещ: Велико Търново снощи бе домакин на благотворителен концерт за набиране на средства за изграждане на детска площадка и за деца с увреждания. Г-жо Кирилова, как премина концертът, имаше ли интерес от страна на гражданите и гостите на Велико Търново?
Цвета Кирилова: Бих казала, че доста успешно премина тази благотворителна инициатива с голямо внимание и загриженост от страна на гражданите на Велико Търново за създаването на едно успешно начинание, именно детска площадка, която ще бъде адаптирана и за дечицата с увреждания. В концертната зала, в Двореца на културата и спорта снощи пристигнаха много хора. Залата наистина беше изпълнена с доста и млади, и възрастни, и дечица, хора, които бяха дошли, за да отделят и от времето си, и от емоцията си, и от ежедневието си, за да приветстват всички онези популярни изпълнители, които също подкрепят националната кауза „Вярвам в теб!” и застанаха на драго сърце в името на това да подобрим живота на децата, да осмислим тяхното бъдеще и да създаваме нещо постоянно и трайно, което ще е в тяхна полза. И най-вече да направим така че децата, които са с увреждания да бъдат равностойни и да имат пространство за игра с всички останали – нещо, което досега не е правено в България, но тепърва предстои да се развива и надявам се, ние като сдружение да имаме големи заслуги за това.

Водещ: Имате ли вече информация каква дума успя да събере концертът снощи?
Цвета Кирилова: Мога да ви кажа, че около 1150 са билетите, които са продадени. Всеки един от билетите струваше 10 лева. Все още правим още малко изчисления, тъй като на различни места бяха продавани билети, ще имаме малко по-късно окончателна информация, но около приблизително около 1200 билета са, образно казано, тези, които са от концерта през изтеклата вечер.

Водещ: Нека използваме този конкретен повод, за да напомним още веднъж каква е общата сума, която трябва да съберете, за да реализирате инициативата и, разбира се, да добавите другите възможни начини за дарения и включване в инициативата, извън този конкретен концерт.
Цвета Кирилова: Благодаря за този въпрос и за тази насока. В същото време ние правим още няколко възможни инициативи, които създават възможност да наберем нужните средства, а те са 215 хиляди с ДДС. Тази сума на пръв поглед звучи много, но не е много за един терен от приблизително 900 квадратни метра. Става дума за почти декар, където децата ще могат да играят безпрепятствено и там, разбира се, ще има модули и елементи на обучение, съоръжения, които ще дават възможност на децата в инвалидни колички, деца, които са с различни видове заболявания да се наслаждават на играта сред другите деца. Аз много искам да отбележа, че това не е площадка само за деца с увреждания. Това е нещо много важно, което вашите слушатели трябва да знаят и всички ние. Това ще бъде площадката, където ще става социалната интеграция, социализирането на децата, за да спрем да ги държим в изолация и да ги наричаме „различни”. Те имат право да бъдат сред всички нас, да растат заедно, всички деца да си играят и едновременно с това да се приемат със своите различия, каквито и да са те, и разбира се, най-вече да си помагат, защото европейските общества имат точно тази образованост и цивилизованост. Редно е и ние да ги настигнем и да постигнем нещо добро в тази посока. Иначе средствата се набират и чрез банкова сметка, която е посочена на сайта azbukari.org. Всеки, който желае може да пости този сайт, сайтът на „Сдружение Азбукари”. Там е поместена банковата сметка, където ние набираме средства, има и възможност чрез изпращане на кратно съобщение, смс с текст DMS 123 на номер 17 777. Това са възможностите. Разбира се, нашият екип е неотлъчно на разположение да окаже подкрепа на всеки, който е заинтересован и иска да получи повече информация, на нашия сайт има и нужните телефони затова, така че във всеки един момент, всеки гражданин, който иска да подкрепи тази национална кауза сме я нарекли. Тя не е просто каузата на „Сдружение Азбукари”. Ние много силно искаме да застъпим тази идея, че е национална заради това да обединим всички хора да станат съмишленици на нуждата да създаваме условия благоприятни за живот на всички хора, най-вече на децата в неравностойно положение. Защото те имат абсолютното право на това и никой няма право да им го отнема.

Водещ: Използвам този конкретен повод за разговора ни сега, за да поставим и още въпроси, които всъщност „Сдружение Азбукари” постави преди няколко дни в отворено писмо до компетентни институции. Най-общо става дума за финансирането на неправителствените организации, което правите уточнение, не е свързано с осъществяването на определен проект или дейност. Кажете ни, кои са въпросите, които поставяте и към кого ги адресирате?
Цвета Кирилова: Аз първо искам да благодаря на Радио „Фокус”, че засяга този въпрос. Може би вие сте първата медия, която реагира така будно и адекватно на този въпрос, а той не е никак маловажен. Аз бих останала неприятно изненадана, ако наистина нито една медия не беше реагирала, но пък ви прави чест, че сте фокусирали вниманието си върху това. Вижте, аз стигнах до извода, че организации, които действат, работят, показват видими резултати, имат нелеката задача да се борят за своето финансово оцеляване. И това не е никак лесно, защото може би хората знаят, а може и да не знаят, че една неправителствена организация се поддържа чрез средства, които тя обикновено набира от дарения, от отговорността на социалния бизнес, от хора, които искат да дарят средства, за да подкрепят една или друга кауза. И в тези трудни времена наистина оцеляването на неправителствените организации е доста трудно. Задавам си въпроса защо има организации под формата на НПО, които получават средства от държавата. На какъв принцип получават те тези средства, защо няма конкурсно начало за това една или друга организация да вземе тези финансови субсидии. И, ако така или иначе съществуват тези организации в годините и това може би е доста дълготрайна практика във времето назад, това не се случва сега или от миналата година, или от по-миналата, това може би десетилетия се е случвало. И този списък, който аз извадих, и той е публичен, това не е тайна информация, това са десет милиона лева за организации, които сега сигурно вършат работа, но въпросът е каква и най-вече защо други НПО-та са дискредитирани спрямо тези организации, които получават тези средства? 10 милиона лева не са никак малка сума. Въпросът е къде отиват тези средства, за какво се изразходват те. Защото при по-малките организации, дори и при нас, може да бъде проследен всеки един лев. Дори някои от тези организации отсъстват от централния регистър на Министерството на правосъдието, където би трябвало да фигурират като организации, които работят с дейност в обществена полза, каквито сме ние. И, ако ги няма в този регистър, то тогава на каква база получават тези средства, кой позволява?

Водещ: И те ги получават от държавния бюджет, нали така?
Цвета Кирилова: Точно така. Тези средства са от държавния бюджет. А в случая ние сме организация, която няма право на тези средства, а правим видими неща, правим конкретни неща, създаваме. Разбирате ли, ние не раздаваме храна или детски играчки – нещо, което минава във времето. Разбира се, това също е важно като занимание на организациите, които извършват благотворителност. Ние правим нещо трайно във времето. Ние работим за социална адаптация. Тук има стратегия. Това не е просто нещо ето така – събудили сме се днес и правим някакви неща. И се нуждаем наистина от подкрепа. И ми е обидно, когато организации получават средства, без да има принципът на конкурсното начало и доказателство за това, какво е свършила тази организация в миналото, с какво се гордее тя и защо е заслужила на практика тези средства?

Водещ: Интересно е този списък на неправителствени организации, които получават държавна субсидия, един и същи ли остава за всички години, ако, разбира се, сте проследили?
Цвета Кирилова: Да, в повечето случаи едни и същи. Това са организации, които са си затвърдили присъствието в този списък. И аз не знам на какъв принцип, няма публичност, за да разбереш на какъв принцип тези средства се получават. От една страна, има организация, която работи за хората с увреждания, има една организация, която е за хора със слухови проблеми, друга пък организация, която има комбинация на слухови с друг вид проблеми. В един момент те се застъпват сами чрез своята дейност. Насочват се средства за организации, които взаимно припокриват своите дейности. От друга страна, има нещо любопитно. Ако държавният бюджет отделя тези средства за тези НПО-та, отделя тези 10 милиона, те извършват някакъв тип социална дейност, много смущаващото за мен е защо в този случай Министерството на труда и социалната политика всъщност припокрива дейността си с тези организации и защо това не го върши самото министерство? Защо то е делегирало на практика, образно казано, тези права върху някакви организации да извършват работата на самото министерство, които неща всъщност са негово задължение? Това са много сериозни проблеми. Ако се поразровим малко по-навътре, сигурно ще излязат доста интересни неща.

 
 
Коментарите са изключени

Били Типтън и една 50-годишна тайна

| от |

Били Типтън е джаз музикант и фронтмен на бандата си, който набира голяма популярност през 40-те и 50-те години на 20 век. Той се пенсионира, напуска музикалния бизнес и осиновява три момчета заедно със съпругата си, с която имат „брак“ (Във Великобритания и САЩ важи така нареченият „common-law marriage“, според който държавата може да приеме, че двама души са в брак, въпреки че не са го сключили официално.) През 1989, на 74-годишна възраст, Типтън почива заради усложнения от нелекувана пептична язва.

Чак след смъртта семейството му научава, че Били всъщност е биологична жена. Новината се появява ден след погребението му. 

ab039ec37fbb6adab47bffa80cf1bda9

Дороти Люсил Типтън е родена през 1914 и напуска дома си през 30-те години, за да преследва кариера в музиката. Типтън в началото започва да се облича като мъж, за да бъде приета по-лесно и да може да достигне по-високо, защото музикалният бизнес тогава е бил изключително неблагоприятен за жените. Но до 1940 тя вече живее изцяло като мъж. През годините тя има множество връзки с други жени. Истинската си идентичност успява да запази в тайна като казва на партньорите си, че гениталиите му са пострадали в сериозен автомобилен инцидент – затова трябва да превързва гърдите си.

Така успява да запази истинския си биологичен пол от света в продължение на 50 години. Кръвните му роднини не знаят за двойнствения живот на Били – всеки път когато ги посещава, той става отново Дороти.

 
 
Коментарите са изключени

Коро – епидемията, която лишава човек от полов орган и води до смърт

| от |

Сингапур е страна – пример за икономически подем. Само за няколко години, тя се превръща и в страната с най-много самоубийства, в следствие на бързите темпове на развитие. През 60-те години на миналия век, когато все още липсва този феномен , жителите са имали други проблеми и в този случай, други епидемии.

Говорим за епидемията „коро“. Ако потърсите малко повече информация за този медицински феномен, разбирате, че става въпрос за така наречената епидемия, в която половите органи се свиват до изчезване. В това конкретно вярват пострадалите, а медицината е категорична, че това е висша форма на глупост или ранна форма на шизофрения. Много лоша форма на шизофренията, бихме добавили. Глобалната истерия около свиването е покосила най-сериозна в Африка, Азия и Европа. Един интересен доклад от нощно дежурство разказва как баща води своя 16-годишен син в градската болница:
Момчето беше ужасено и бледо, не спираше да дърпа отчаяно своя пенис, за да предотврати органа от тотално изчезване и свиване в слабините.“

Подобни доклади от нощни дежурства не са били рядкост и в останалите медицински заведения. Обикновено родителите се успокояват, а страдалеца получава около 10 милиграма хлордиазепоксид, за да може да се „подобри“. Тежък проблем за всеки лекар може да е внушението. Младежът разбрал, че може да се зарази от петнисто свинско месо. Преди да стигне до болницата, той консумирал такова, но понеже не знаел какъв вид било прасето, започнал да подозира драстично свиване. Ако искате да създадете революция, използвайте внушения. Работят безпроблемно, особено ако културата в страната е се поддържа на определено ниво – ниско.

Singapore city downtown skyscrapers office buildings of modern m

Това са всички необходими фактори за епидемията „Коро“.
Болниците започват да се пълнят, паниката преминава всякакви граници, продажбите на свинско падат. Различни експерти споделят, че свинската треска (обикновено и причина за избиване на петна по свинята) и ваксината за нея са безвредни за хора, но това изобщо не помага, сякаш тази информация идва твърде късно. Сингапур прекарва цели седем дена в опити да успокои населението. Самият здравен министър е заставен да говори по всички възможни медийни канали, при това на безумна тема – свиване на половия орган. Обяснението, че „Коро“ е болест, обвързана изцяло с психологичното състояние, отново не било достатъчно добре прието.

Добрата новина е, че след тези изказвания, случаите се намалили драстично, а до края на годината са изчезнали.
Според медицинските доклади, документираните случаи са около 469, но ако попитате служител на коя да е болница в Сингапур за този период, най-вероятно ще чуете за много повече хора с лабилна психика. Основният проблем на пациентите, подозиращи изчезванетоko, чули за болестта много, преди да изпитат въпросното заболяване – да станат част от масовата психоза. Западната медицина класифицира този феномен като „панически синдром, създаден изцяло на културна индоктринация“.

От 1967-а до 2019-а година се променя нивото на културата, модернизацията отнема всички познати фолклорни заболявания и други негативи. Хомеопатията продължава да е основен източник за лекуване на редица заболявания, но къде не е? Нека не забравяме, че в същия период, Сингапур е имал и значително количество вещери, изпълняващи различни поръчки. Малко е трудно да си представите страната днес, особено след като знаете каква паника се е разбунтувала тогава.

 
 
Коментарите са изключени

Кралицата, която умря заради един глупав закон

На 31 май 1880, 19-годишната Сунанда Кумариратана, кралицата на Тайланд, се намира на борда на лодка по път към двореца „Банг Па-Ин“. За нещастие обаче лодката й се преобръща и праща бременната Сунанда и едногодишната й дъщеря във водата. Около нея има изключително много зяпачи, но въпреки това никой не се притича на помощ.

Защото по това време да докоснеш царицата, дори за да й спасиш живота, се наказвало със смърт.

Bang Pa-In Royal Palace - Bang Pa-In

Дворецът „Банг Па-Ин“

Някои бързо се сещат да й хвърлят кокосови орехи, които по принцип не потъват, с надежда кралицата и малката принцеса да ги хванат и така да останат над водата. Двете обаче не могат да плуват и затова бавно потъват във водата.

Chulalongkorn LoC

 

Крал Чулалонгкорн

На другата година крал Чулалонгкорн, обзет от печал и траур, издига мраморен обелиск в двореца, за да почете съпругата си, дъщеря си и нероденото си дете.

 
 
Коментарите са изключени

Автомобилната индустрия е възможна благодарение на тази жена

| от |

По преброяване от 2016-а година, в света има около 1.32 милиарда превозни средства. В това число влизат не само автомобили, но и бусове, тирове и всякакви други. Ако върнем лентата около 130 години назад, бихме открили, че естественото средство за транспорт в Европа е била каляската. Нуждата от ДВГ все още не била осезаема, а и освен това, последният опит за представянето на автомобила не завършва особено успешно – Мари Уорд тества своя парен автомобил (вместо с горене на някакво течно гориво, Мери използва пара, за да движи буталата). През 1869-а година, жената официална представила своята машина, но изпадайки от седалката, била премазана и съответно станала и първата жертва на автомобилния свят. Моторната каляска на Карл Бенц, представена през 1886-а година също не била особено добре посрещната.

Berthabenzportrait

Снимка: By Bühler, Mannheim – Automuseum Dr. Carl Benz, Ladenburg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4236628

Малкият двигател не просто успял да разцепи природната тишина, но и да подплаши всички животни така, че да избягат в тълпата и да направят повече зулуми, отколкото някой би подозирал.
Автомобилната индустрия можела да се забави значително, ако една жена не решава да направи правилната стъпка – първото автомобилно пътешествие, регистрирано през далечната 1888-а година. Берта Бенц, която работила заедно със своя съпруг и инвестирала сериозна сума в мечтата на Карл, искала да докаже на населението, че бъдещето няма да бъде дърпано от една-две конски сили – буквално и няма да ухае на тор, вместо това може да бъде малко по-удобно и освен това, значително по-бързо. За всичко това ще ни трябват поне около 130 години, но всеки преход започва бавно, преди да набере скорост.

Във време, в което пътните знаци не са съществували, GPS е само комбинация от три букви, които никой няма да разбере, а пътищата са кални и неподдържани, Берта Бенц се качва в своя мощен автомобил с 2 конски сили от 4-тактов двигател, дървени гуми и се подготвя за пътешествие, което малцина биха предприели – 194 километра от собствения ѝ дом в Майнхем до дома на майка ѝ в Пфорцхайм. Ако още не сте осъзнали, мъжката играчка – автомобилът е възможна, благодарение на Берта Бенц. Нейният подвиг е просто доказателство, че колата трябва да получи своето право на съществуване и също така, нейният съпруг може спокойно да продължи работа и да докаже на света, че един ден ще продава най-луксозните автомобили, произвеждани в света, впрочем, той ще повлече крак и на други много популярни немски имена, подготвени за същото предизвикателство.

Patentmotorwagen_mit_Karl_und_Bertha_Benz

Снимка: By unknown photographer, image cropped by User:83d40m – Image:Patentmotorwagen mit Benz.jpgOriginal source: Benz, Carl Friedrich: Lebensfahrt eines deutschen Erfinders. Die Erfindung des Automobils, Erinnerungen eines Achtzigjährigen. Leipzig 1936, S. 155-156. zeno.org, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3474586

20-и век в Европа започвал достатъчно светло и не само Карл Бенц имал време да твори, около него било пълно с изследователи, инженери и хора, готови да рискуват и да създават. Резултатът от всичко това е, че светът вече е залят от немски автомобили. Можем да ги срещнем навсякъде, ако четете този текст и в момента сте навън, огледайте се за немски автомобил, определено ще има някъде около вас. Най-интересното е, че в хода на немската индустриална революция, автомобилни компании като Benz и Dailmer решават да направят следващата крачка – да създават автомобил без компромиси. Тяхното сливане е довело за още по-бързото автоматизиране и задвижване на света.
Без да преувеличаваме, но със сигурност никой не е подозирал, че едно автомобилно пътешествие ще помогне за създаването на карбуратора на Maybach, позволяващ автомобилите да се движат с бензин, първият електромобил на BMW представен през 1972-а година, а да не говорим за иновациите, предоставени именно от Mercedes-Benz.

Робърт Бош е казал:
„Аз съм богат, защото не плащам ниски заплати.“
И с това сякаш е прокарал един много добър немски модел на работа. В края на всяка година, служителите на Audi от целия свят дават идеи за подобрения от всяко естество. Много от тях виждат бял свят и започва да се работи по тях, което автоматично изгражда една от най-успешните връзки в този бизнес. Все пак, ако няма доверие на собствените си служители, как се очаква от една компания да продължава своето развитие напред?

И да не забравяме, че Германия е страна, която обожава автомобилите, не случайно там няма да откриете лимит на скоростта, когато карате по големите магистрали. Вместо да ограничават шофьорите, властите са решили да подобрят пътищата и очевидно са успели. И макар автомобили като Bugatti да имат френско потекло, нека не забравяме, че бащата на най-бързата кола е VW Group. И така стигаме до настоящето, където електромобилът също се бори не просто за признание, но и за следващата стъпка в еволюцията.

 
 
Коментарите са изключени