shareit

ЦИФРОВИЗАЦИЯ.ТОЧКА.БЕГЕ. ТОЧКА. УДИВИТЕЛНА!

| от |

Една много интересна статия на Илиян Стоянов (повече от него тук) , която въпреки дължината и многото термини си заслужава да прочетете докрай. Другият вариант е да си останете с изчерпателната информация, предоставена от Тасева, господина на табуретката и ‘Абе момче, как да го свържа?’

Тази събота беше една от най-хубавите ми от много време насам. Седмицата беше сравнително хаотична и реших, че най-добрия начин да си почина е като заседна пред телевизора от обяд до късна доба, гледайки футбол. Започнах с английската премиър лига и Тотнъм – Челси, продължих с футбол от Германия и Борусия – Фрайбург, след това Италия с Геноа – Наполи, отново Англия за Суонзи – Арсенал и накрая се върнах към Италия и любимия ми Милан срещу Самп. Като цяло един изключително приятен ден прекаран с любимия почти на цял свят passtime.

По същото време в държавицата ни течеше финализирането на много изостаналия процес на цифровизация на ефирното телевизионно разпространение – тема, която беше преекспонирана заради налятите от държавата пари за (дез)информационна кампания с едни от най-безумните ТВ спотове създавани някога.

Та докато гледах мачове от различни европейски първенства се замислих – аджеба, как така ми се налага да държа 2 дистанционни и 1 телефон, и да управлявам три различни устройства, освен телевизора си, само за да гледам футбол. Абонат съм на Mtel (nee Megalan) – оператор, който всекидневно се опитва да подобри собствения си рекорд за най-лоши ТВ услуги. При споменаването на Mtel на някои от вас сигурно им стана ясно, че първенството на Германия съм го гледал по някакъв „друг“ начин, защото пан-европейската версия на Eurosport 2 (тази с Бундеслигата) съществува в мрежата на един сателитен оператор в България – Булсатком. Та на хора като мене се налага да търсим sopcast стриймове с прилично качество, за да можем да гледаме определени спортни събития (вкл. тенис и F1), комфортно разположени пред телевизорите. Естествено, това не е от най-тривиалните задачи – sopcast server, стрийминг до външни устройства (в моя случай RaspberryPi), включени в телевизора, смяна на input-и, output-и, смартфони за дистанционни – изобщо процеси абсолютно непознати за средностатистическия зрител. Би било хубаво да можех да си стоя пред телевизора само с едно дистанционно в ръка и, разцъквайки по каналите, да мога да гледам футбол от Италия, Испания, Германия, Англия, България, Холандия, F1 и тенис. Ако само имаше технология, която не изисква инвестиция в допълнително оборудване, сателитни антени, кабели, договори с оператори и работеше навсякъде. Ех, ако имаше такава технология…

…Цифровизация.точка.БеГе

Всъщност, технологията съществува и тя се нарича DVB-Т или цифрово ефирно радиоразпръскване, познато в България и като „цифровизацията“. Самото цифровизиране на ефира е процес отдавна стартирал в Европа и на доста места вече завършил. Самия стандарт има две инкарнации – DVB-T и DVB-T2 – като в някои държави се използва само DVB-T, в други само DVB-T2, а в трети комбинация от двете.

Масова практика е в държави, които са започнали по-късно процеса да се избира стандарта DVB-T2, защото осигурява по-голям капацитет, т.е. казано по-простичко повече канали могат да се съберат в един мултиплекс. DVB-T2 приемниците (дали ще е телевизор или „сет-топ-бокс“, няма значение) са съвместими и със по-стария DVB-T стандарт, обратното обаче не е вярно. В България беше взето решение да се използва DVB-T стандарт, като за кодирането на картината се използва H.264 видео кодек, а за аудио кодек се използват различни комбинации, от MPEG Layer 2 аудио до AAC. Решението за комбо DVB-T + H.264 е нещо като „ни рак, ни риба“, самия избор на кодек е разумен, но в комбинация с DVB-T2 щеше да раздвижи много по-сериозно пазара на телекомуникации в държавата.

Малко за кодеците
Codec е портманто от английските code и decode, т.е. кодиране и декодиране. В конкретния случай говорим за приложението на два кодека – един за видео сигнала и един за аудио сигнала.За видео се прилага H.264, част от MPEG4 стандарта. Този кодек е дефакто стандарта за кодиране на HD видео за BluRay, HD телевизия, видео за мобилни устройства и т.н. и заменя вече остарелия MPEG2 стандарт, използван за DVD.

 

 

…За прословутия „свободен пазар“

Идеята за цифровизиране на ефира е многопластова. Първата идея, касаеща по-скоро достъпа до информация и плурализма на гледни точки, може да бъде лесно разбрана и представена сравнително просто с бакалски сметки.

В България се раздават 7 честоти за мултиплекси по стандарт DVB-T. В един мултиплекс могат да влязат до 8 ТВ канала със стандартна резолюция (SD) или 4 с висока (HD), като могат да се правят различни комбинации – 4SD+2HD, 2SD+3HD и т.н.

Да допуснем, че в ефира ще бъдат излъчвани само SD канали, за да е по-проста сметката ни. 7 мултиплекса с по 8 канала всеки, е равно на 56 ТВ канала със стандартна резолюция. Т.е. потенциално 56 различни гледни точки върху дадена тема, 56 ТВ канала които се борят за вниманието на аудиторията и произвеждат качествено съдържание, за да я привлекат. Естествено, на практика никъде няма такава ситуация. Медийния пазар е достатъчно окрупнен навсякъде по света и обикновено бройката на сериозните „играчи“ на пазара е между 3 и 5, т.е. седемте честоти за мултиплекси са предостатъчни за България.

В нашата държава обаче, беше създадена парадоксална ситуация с търговете за мултиплексите. При провеждането на конкурсите беше въведено малоумното изискване производителя на съдържание да не може да бъде и оператор на мултиплекс. Казано по-просто, bTV или Нова, нямаше да могат да се явят на търг за мултиплекс.

Това е ситуация, която никъде в Европа не съществува. Точно обратното – практика е медийна група или производител на съдържание да е и оператор на честота – пример е групата Europa 7 в Италия, която разполага с цял DVB-T2 мултиплекс. Не случайно давам Италия за пример, защото медийния пазар там е в сходна ситуация с този в България – контролиран от определени икономически кръгове, предимно около хора със съмнителна репутация, като Силвио Берлускони.

Та конкурсите в България бяха проведени някак между-другото и по един или друг начин, чрез чужди дружества, покупко-продажба на фирми и всякакъв род сложни финансови еквилибристики, собственик на голяма част от честотите (5) се оказват фирми свързани с Цветан Василев. Явно фактът, че човека си има и телевизии, не пречи никому. Всъщност, провеждайки по този начин процедурата, държавата всячески се опита да ликвидира (и на практика успя) първата идея на цифровизацията на ефира, а именно възможността за осигуряване на лесен достъп до съдържание и свободата за изказване на мнения, различни от удобните на определени финансово-политически кръгове (без значение кои са те).

„Регулации, регулации“ или за ролята на държавата

Можеше ли държавата да се застрахова по някакъв начин от подобна ситуация? Личното ми мнение е, че можеше. Без да съм експерт в правната рамка, съм склонен да вярвам, че държавата можеше да включи клаузи в договорите, които налагат на спечелилия честота за мултиплекс да го въведе в експлоатация в рамките на определен срок*. Примерно, 1 година след спечелването на търга и при съществуваща техническа възможност.

Втората част от клаузата е важна, защото спечелилия търга за седми мултиплекс „Булсатком“, дори и да иска да започне изграждане на мултиплекс, няма как да стартира. Честотите, на които трябва да излъчва, все още се ползват от МО/МВР в различни части на страната. Слагайки подобна клауза, държавата си гарантира, че ако собственика на лиценза няма желание да стартира излъчване, ще загуби правата върху честотата и ще трябва да се проведе нов конкурс.

Ако пък все пак фирмата, независимо чия собственост е, иска да си запази лиценза и да е оператор, ще и се наложи максимално бързо да изгради мултиплекс и да намери клиенти (телевизии), които да искат да се възползват от услугите ѝ. Така хем цените, които телевизиите плащат за разпространение по ефир ще паднат, хем спира да става важно дали телевизията споделя угодна за оператора гледна точка. Удобна-неудобна, без телевизии в мултиплекса, оператора си губи правата. Прост пазарен принцип.

*Европейската Комисия съди България:
Заради изискванията при провеждането на конкурсите за първите 5 мултиплекса, Европейската Комисия даде България на съд. Заради това действие, държавата реши да промени условията за провеждане на конкурси и в момента няма проблем производител на съдържание да е и оператор на мултиплекс. За съжаление, свободни честоти не останаха, и групи като Nova и bTV загубиха шансове да се сдобият със собствени мултиплекси.

Цифровизацията на ефирното излъчване, като генератор на иновации и промени в телекомуникационния бизнес.

Друга не толкова забележима цел на цифровизацията на телевизионния ефир е да предизвиква раздвижване на телекомуникационния пазар, а от там и иновации в сектора. Нека първо прегледаме накратко текущата ситуация с телевизионното разпространение, като имаме предвид физическия размер на държавата, инфраструктурата (основно кабелна, но не само), конкуренцията на пазара и платежоспособността на потребителите.

Качествено цифрово разпространение би изострило конкуренцията на пазара на телевизионни услуги, а от там и на всякаква друга форма на телекомуникационни такива. В момента в България, ако искаш да гледаш повече канали или такива в HD качество, се налага да станеш клиент на кабелен или сателитен оператор. На пазара на сателитна услуга в България има един останал голям играч и това е Булсатком. Контролираната от Цветан Василев Виваком, пък е единствения сериозен конкурент на оператора от Стара Загора. На пазара на кабелно разпространение също се забелязва окрупняване, като фирми като Blizoo разполагат с прилична база крайни клиенти, особено в големите градове.

Сателитните оператори от доста време насам използват само цифрови технологии за разпространение на сигнала си (DVB-S/DVB-S2), а кабелните варират – от изцяло цифрово DVB-C, до комбинация от цифрово и аналогово. В някои много малки населени места дори все още се използва изцяло аналогово. Двата най-големи телекома в държавата – Мтел и Виваком също се опитват да пробият на пазара на ТВ доставки – Mtel с технология за разпространение по IP, а Виваком, както с вече споменатия метод по сателит, така и с IP базирана технология, абсолютно аналогична с тази на Mtel.

На пръв поглед конкуренция не липсва. За съжаление, обаче, всички тези технологии са скъпи за поддръжка, а приходите не са на нива, които позволяват наистина качествени доставки. Всеки един от операторите се опитва да пести или от оборудване, или от качествени кадри, или от поддръжка на крайни клиенти – или от комбинация от трите. В крайна сметка губи потребителя, защото получава не особено качествена услуга, като единственото положително е, че не плаща особено висока такса.

При изграждане и въвеждане в експлоатация на 6+1 (обществения на БНТ) мултиплекса, потребителя получава възможност да гледа едно не лошо количество канали (до 56 в SD формат), като при спазване на стандартите, качеството на сигнала би било константно и доста добро. За да не звуча като комюнике от СЕМ или от МС, ще си измисля един потенциален сценарий за реализация на качествени DVB-Т услуги, като дори няма допусна функциониращи 7 честоти.

При 5 функциониращи мултиплекса, един от които е обществения и в него се помещават само канали на БНТ, имаме оставащи 4 работещи излъчвателя, като всеки решава да доставя различна комбинация от телевизии в SD и HD формат.

Примерно в мултиплекс 1 имаме телевизии от групата на bTV. 3 SD канала – bTV, bTV Comedy, bTV Lady, 1 SD кодиран канал – bTV Action и oще 2 кодирани HD канала – bTV Action и RING.BG.

В мултиплекс 2 имаме канали от групата на MTG (Nova), 3 SD канала – NovaTV, NovaKino, DiemaFamily, още 2 SD кодирани канала – Diema и NovaSport и NovaSportHD отново кодирана.

В мултиплекс 3 влизат всякакви канали готови да си платят за ефирно разпространение на оператора на честотата. Примерно FOX (SD Кодиран), AXN (SD Кодиран), CityTV, ТВ Европа (SD свободни) и Eurosport 1 и 2 (HD кодирани).

В мултиплекс 4 имаме 4 SD свободни канала – TV7, News7, Bulgaria on Air, Super7 и 2 кодирани HD канала – ТV7 и News7.

Ако сте обикновен потребител, който гледа сапунки и сте в Долно Камарци, получавате свободен достъп до bTV, bTV Comedy, bTV lady, NovaTV, NovaKino, DiemaFamily, CityTV, ТВ Европа, TV7, News7, Bulgaria-on-Air, Super7 без пари, без такси, без кабели, без сателитни антени, без да зависите от облаците, сателита, техниците и наводнението на шахтите. 12 ТВ канала, напълно задоволяващи нуждите на един възрастен човек, една бг-мама, един съвсем обикновен човек гледащ новини и спорадично някой филм, преди да му се доспи след тежкия работен ден – дори сме помислили за феновете на Бареков, Цецо Василев, ТИМ-аджиите или „А“ Група.

Естествено безплатен обяд няма, телевизиите си облъчват аудиторията с реклами, така че приход за тях има. Ако случайно въпросния зрител има желанието да гледа Шампионска Лига, или първенство на Италия, Франция, Англия, тогава телевизията му предлага карти за декодиране на сигнала. Просто и ефикасно. Картата прилича на „фонокартите“ отпреди десетина години. В нея има криптографски чип, който отговаря за декодирането на сигнала. Картата може да бъде срочна – за седмица, месец, година, няма значение.

Купуваш си карта за bTV-мини и получаваш bTV Action SD, за примерно 2.99 лв на месец. Ако не ти стигат DTM, Италия, Франция и ШЛ в SD качество, даваш 5.99 лв на месец и си купуваш карта bTV-maxi. Така гледаш и bTV Action HD и RING.BG HD, като имаш достъп до целия пакет от канали в мултиплекс 1.

Същото може да бъде приложено и за мултиплекс 2 и за каналите от MTG групата. Ако не харесваш първенствата, които bTV излъчва, а умираш да гледаш само английско първенство, си купуваш карта за декодиране само за канали, които го излъчват. Предпочиташ да гледаш филми и сериали? Една карта за декодиране на FOX и AXN би била особено интересна за такъв зрител. Ако пък си фен на снукър, супербайк шампионата или Бундеслига, Eurosport в HD формат за 5.99 на месец звучи прекрасно.

Нямаш месечни разходи, нямаш разходи за оборудване, нямаш договори. Потребителя печели и избира какво да гледа, нещо напълно невъзможно при сателитни и кабелни оператори. Възможности и комбинации безкрай, печели зрителя. Печелят и телевизиите – по-лесен достъп до зрителите, т.е. повече гледаемост за рекламата, както и директни приходи от излъчваното от тях съдържание, като заобикалят операторите – кабелни и сателитни. Остава им да платят таксата за ефирно разпостранение, която би трябвало да се определя на пазарен принцип и това само, ако вече не са собственици на мултиплекс. Естествено, това е ако държавата си беше свършила работата и не беше харизала всички честоти на един и същ човек без никакви условия.

До тук добре. На пръв поглед, от цифровизация на ефира най-много печелят потребителите и телевизиите, а губещи биха били операторите на кабелни и сателитни мрежи. При качествена цифровизация, отлив на клиенти от операторите е неизбежен. Не малка част от потребителите гледат една шепа канали, а им се налага да плащат за още стотици такива, които не гледат. Операторите са се превърнали в солидарна система за субсидиране (подобна на НЗОК), което не е задължително лошо, а и е практика навсякъде по света. За крайните потребителите, обаче, свободата да плащат само за това, което наистина искат да гледат, ще е малка победа.

За алтернативите пред кабелните и сателитните оператори…

Известен отлив на клиенти би довел до повишаване на цената на услугата при кабелните и сателитните оператори – нещо изключително ПОЛОЖИТЕЛНО за целия бранш. Полуизвестна истина е, че част от операторите продават услугите си под себестойност, а друга част пестят от оборудване, качествени кадри и поддръжка на клиенти, за да намалят разходите си. Какво обаче биха могли да направят операторите, най-вече тези на кабелни мрежи, за да повишат приходите и печалбите си, при спад на клиентите. Начини има, но основният е – трябва да иновират на пазара.

Качествените кабелни оператори разполагат с прилични оптични мрежи, през които всъщност „бутат“ ТВ сигнала си, като го „терминират“ по всякакви стандартни и „извратени“ начини, за да го доставят до клиентите си – коаксиални кабели, мрежови кабели за IP разпространение и т.н. Тези изградени кабелни инфраструктури и голяма част от неизползвания им капацитет дават възможност на операторите да иновират.

Един такъв подходящ начин е с доставка на други услуги – примерно гласови. Тук голяма част от хората ще ми посочат, че сериозните оператори вече доставят интернет, ТВ и гласови услуги – примерно Blizoo имат 3-в-1 услуга. Въпросът обаче не е в самата услуга, а в начина по който е изградена и функционира.

Вместо да слагат един телефонен апарат в дома на клиента си, кабелните оператори могат да изградят отворена SIP инфраструктура* с билинг. Оpen source, скалируем и надежден софтуер колкото искаш – kamailio за SIP рутер и freeswitch (или asterisk) за b2bUA е прекрасна и достатъчно евтина технология. Нека сложат един IP телефон в дома ви, но нека дадат и възможност да се връзвате към SIP сървъра от smartphone-а си. Няма нормална smartphone операционна система, която да не поддържа native SIP – Symbian, Android, Jolla, Maemo, MeeGo, та дори Нокия S40. Изключение са Windows Phone и iOS, но за Apple продуктите има достатъчно безплатни приложения.

По този начин кабелния оператор ви става и телефонен такъв, но не само стационарен, а и мобилен – като за последната част използват инфраструктурите на мобилните оператори посредством data преноса. Дали, ако Blizoo въведе подобна практика и гарантира безплатни разговори или такива на изключително ниска стойност в собствената си мрежа, това няма да предизвика домино ефект на пазара не само на телевизионна доставка, а и на този на мобилна телефония? Ефекта ще се усети и мултиплицира и сред GSM операторите. Естествено, винаги съществува риска мобилните оператори да ограничат достъпа до сървърите на кабелен оператор предлагащ подобна гласова услуга, но тук идва ролята на държавата – както за да гарантира достъпа до „последната миля“ така и да защити конкурентната среда. Не всички регулации са лоши, както и не изцяло дерегулиран свободен пазар е отговора на всички въпроси.

Естествено, не е задължително иновациите да се ограничават само в доставката на гласови услуги, телевизионни пакети или интернет. Има технологии, като Internet of Things, които са на прага ни и изискват постоянно свързан свят, а кабелните оператори с техните големи капацитети са една от малкото алтернативи за обезпечаване функционирането на подобни технологии. Знам, че за 99% от хората това звучи като научна фантастика, но преди 3 години звучеше и като научна фантастика телефона ви да има 4 или 8 ядрен процесор и FullHD екран.

*Що е то SIP?
SIP е дефакто стандарта за VoIP услуга. SIP протокола се използва за пренос на глас през Интернет и е стандарт отдавна наложен в телекомуникациите. Към настоящия момент множество мобилни телефони го поддържат като стандарт out-of-the-box, а в скоро време версии на SIP протокола, ще се използват за пренасянето на глас при мобилни комуникации от четвърто поколение (4G) – LTE, LTE-A, WiMAX 1/2.SIP е доста сложна, но изключително мощна технология, позволяваща изграждането на модерни гласови и видео услуги (voice-mail, конферентни аудио и видео разговори, пренасочвания, дори миграция на разговор от едно устройство на друго, примерно от мобилния към стационарния телефон, колата или телевизора, без прекъсване на разговора)“Отворена SIP инфраструктура“, означава, че обаждания могат да се правят не само в мрежата на оператора, а до всички останали SIP мрежи, както и стандартни стационарни и мобилни мрежи на други компании. Подобна технология се прилага и днес без потребителите да разбират при обаждания от телефон до номера извън България.

Нека синтезираме – цифров ефир, частичен отлив на клиенти от кабелните оператори, повишаване на цените, търсене на нови начини за приходи и печалби, иновация, повишаване на качеството и количеството предлагани услуги, по-високи заплати на служителите, по-високотехнологични мрежи, по-висок общ стандарт на цялото общество. Простичък „домино“ ефект.

Очевидно за кабелните оператори качествена конкуренция от ефирно разпространение на сигнал би подействала по-скоро оздравително, макар и първоначално да е шокова, но как би се отразило това на сателитните доставчици? Хубаво е да се разбере, че сателитната услуга не си е съвсем на мястото на пазара в България. Голяма пенетрация на сателитно разпространение на ТВ сигнал има само в държави с лоша (кабелна) инфраструктура, огромна територия или и двете на куп – примерно Русия и САЩ. Вместо това, всеки квартал, в който и да е български град спокойно може да бъден наречен „Сателит ма’ала“;. Няма фасада, на която да няма накацали сателитни антени, една грозна гледка.

Отвъд естетическото обаче, сателитните доставчици осигуряват достъп до ТВ услуги на места, на които кабелните доставки са скъпи или невъзможни заради географските особености на района. Точно такива места биха били най-печеливши от ефирно цифрово разпространение. На пръв поглед изглежда, че Булсатком би пострадала най-много от качествена цифровизация. Реално, компанията от Стара Загора не е в ситуация, в която би ни се наложило да ѝ правим помен с жито и бонбони Свежест. Лиценз за мобилен оператор, планове за изваждане на собствен сателит на гео-стационарна орбита и факта, че всъщност Булсатком е интернет доставчика (да!) с най-голяма обвързаност с BIX (мястото на което всички големи интернет доставчици в България се свързват помежду си), показва колко много опции има компанията. На не малко места сателитните услуги на Булсатком са допълнени и от наземна кабелна инфраструктура, по която осигуряват интернет свързаност на клиентите си, а там, където нямат такава, биха могли да осигурят с мобилна мрежа – дали с 3G или LTE-А, предстои да видим. Като добавим и факта, че всъщност седмата, последна, честота за изграждане на мултиплекс е спечелена от старозагорци, Булсатком изглежда като компания със сериозни позиции на пазара.

Дали обаче факта, че дълги години фирмата продаваше услуги под себестойност, няма да и се отразят и да изпадне в ситуация на недостиг на свободни капиталови средства може(ше) да стане ясно, ако се стигне до точката на истинска конкуренция на пазара. В този ред на мисли, всичко казано за кабелните оператори и иновирането на пазара, може да бъде приложено и върху Булсатком, като при тях опциите са още по-сериозни заради възможностите им да участват както на пазара на сателитно разпространение, така и на ефирно. Лиценза им за мобилен оператор им дава допълнителна свобода, особено, ако инвестицията е в LTE-A мрежа, която също би могла да бъде използвана за увеличаване на клиентската им база в основния им бизнес – т.е. доставка на ТВ услуги. Имплементация на доставка на телевизия по IP (със „сет-топ-бокс“-ове, а-ла Mtel и Виваком) е очевидния начин при 4G мрежа. Да го кажем така, ако живеехме в нормална правова държава и Булсатком беше публично търгувана компания, веднага бих си купил техни акции.

Естествено, всичко това, което написах за конкуренцията, възможността за иновации, плурализма на гледните точки, възможността на потребителя да избира и да получава достъп до по-качествени услуги, щеше да е възможно, ако държавата България си беше свършила качествено работата и беше осигурила възможността за качествено цифровизиране на ефира, вместо да подари и този сегмент на мустакатия бос на КТБ. Сега сме в ситуация, в която Цветан Василев трябва да конкурира себе си, като с DVB-Т технологията, ще трябва да „яде“ както от пазара на конкурентите, така и от собствения си на Виваком. Подозирам, че ако когато БТК (тогава все още собственост на Вива Венчърс) водеха преговори за продажбата на НУРТС, ТИМ-аджиите не се бяха договорили с КТБ да се откажат от намеренията си за покупка (и в замяна получиха национален ефир в мултиплекс 1 за Bulgaria On-Air), сега можеше да съществува все пак някаква конкуренция на този пазар. Вместо това държавата обеси гражданите си, като ги върза за „кабела на антената от едната страна, а кабела на телевизора от другата“

А, аз просто исках да гледам мачове по телевизията…

 
 

Холивуд + Армията = ВНЛ

| от |

Филми се правят в Холивуд още откакто „кварталът“ (Лос Анджелис няма официални квартали) е включен към града през 1910. Тези ранни ленти често включват военно оборудване. Съвсем естествено, всеки път когато армията предоставя машините си, тя първо се уверява, че войниците и служителите й са представени порядъчно и в добра, позитивна светлина.

Навлизайки във войните, нуждата американската сила и военна компетентност да бъде демонстрирана на екран става от първостепенно значение. Също така, за да се задоволи обществената нужда от развлечение, военни специалисти често помагат на филмовата индустрия да създаде реални и достоверни (но все пак положителни) бойни сцени, с които да подкрепи войниците през Първата и Втората световна война.

Wings poster

Постерът на филма „Wings“

В краткия антракт между двете войни връзката между Холивуд и армията се бетонира с филма „Wings“ от 1927. Актьорският му състав включва и 3 000 пехотинци, плюс още самолети в допълнение на основната история, в която двама пилоти се опитват да спечелят едно момиче. Лентата не само печели Оскар за най-добър филм, но и показва много хубаво как добрите взаимоотношения между Холивуд и армията могат да са в полза и за двете страни: Холивуд прави автентични филми, които се харесват на публиката, а армията получава реклама, която запалва много младежи да се присъединят към редиците й. 

През и след Втората световна война, всеки военен филм включвал смели мъже, които винаги успявали в заданието си дори това да им струва живота. Някои по-ярки заглавия са: „They Were Expendable“ (1945), „Sands of Iowa Jima“ (1949), „The Flying Leathernecks“ (1951), „Stalag 17″ (1953), „The Bridges at Toko-Ri“ (1954), „The Longest Day“ (1962) и „The Great Escape“ (1963).

По аналогичен начин филми като „From Here to Eternity“ (1953), „Mister Roberts“ (1955), „South Pacific“ (1958) и „Operation Petticoat“ (1959) показват човешкото лице на войната и участниците в нея. Именно това човешко лице кара автора Лорънс Съд да създаде израза „взаимна експлоатация“. Според него: „Докато учех кино в университета, внезапно ме осени идеята, че хората от САЩ никога не са виждали филм, в който САЩ да губи война, и когато президентът Джонсън казва, че можем да отидем във Виетнам и да победим, всички му вярват, защото последните 50 години са гледали военни филми, които са били все позитивни.“

Отношенията между армията и Холивуд са толкова важни, че от средата на миналия век Пентагонът е имал постоянна връзка с бранша, а до 1989 тази връзка е мъж на име Доналд Барук. Запълнил редовете в биографията си с театрално продуцентство в Ню Йор, Барук е давал финалното си одобрение за сценарии, които включват военно оборудване и хора.

След 4 десетилетия на поста, Барук е сменен от Фил Стръб, който учи кино в Университета в Южна Калифорния преди да специализира в проекти с медицинска насоченост. След това попада в медицинската изследователска част на армията, а после работи като видеограф за флота, след което сменя Доналд.

Днес обаче Стръб не е сам в работата си да сортира ставащи и неставащи сценарии. Представители от всеки клон на армията са изпращани за постоянно в Лос Анджелис, където четат телевизионни и филмови сценарии, включително и за сериали като „NCIS“ и „Hawaii Five-O“. Заедно с Фил тяхната работа включва освен преглед – и да предлагат идеи, както и да осигуряват правилното бойно снаряжение.

Например, секретарят на военноморския флот успява да накара „NCIS“ да направят епизод за опитите на флота да спре сексуалния тормоз. Стръб пък успява да убеди продуцентите на „Jurassic Park III“  да пренапишат сценария, за да изключат A-10 Thunderbolt, защото според него изтребителят ще е толкова съкрушителен, че само ще събуди симпатии за динозаврите.

Разбира се, много военни филми са направени и без помощ от армията – очакваните от някои читатели „Apocalypse Now“ (1979) и „The Thin Red Line“ (1998). Но също така: „Independence Day“ (1996) е неодобрен, защото технологичната мощ на извънземните прави „военните да изглеждат безсилни и/или неумели“. В резултат на това някои от военното оборудване е създадено с екзотичната магия на специалните ефекти, подобно на войниците в „Zero Dark Thirty“ (2012).

Трябва да се отбележи: въпреки че армията печели доста от позитивния й облик във филмите, тя не харчи пари на данъкоплатеца в тази посока. Ако продуцентите искат нещо – оборудване, ноухау – те трябва да си платят (което може да варира от $1000 на час за танк, до $25 000 на час за F-15). Ако обаче искат да снимат стандартни неща, които армията така и така прави, могат да снимат гратис.

И този подход е за предпочитане, защото „В ерата на специалните ефекти е пъти по-евтино да заснемеш истински военен кораб.“

 
 
Коментарите са изключени

Маргарет Тачър и пестеливостта й

| от |

Във Великобритания (а и по света) Маргарет Тачър е противоречива личност, но ние днес ще говорим повече за начина й на живот и ще засегнем едни по-малко известни факти за Желязната Лейди.

Както знаете, премиерът на Англия традиционно живее на Даунинг Стрийт 10 в Уестминстър. Сградата не е много впечатляваща отвън, но отвътре е гигантска с над 100 стаи, достатъчно картини и изкуство за цял музей и разбира се, най-различни охранителни системи и средства.

10 Downing Street. MOD 45155532

Даунинг Стрийт 10 в Уестминстър

Когато Тачър става премиер през 1979, едно от първите неща, които прави, е да поиска разбивка на парите, които се харчат в подготовка на новия й дом – и никак не е доволна от видяното. (Всички суми в текста са приравнени към днешни пари). Според документи, излезли през 2011, Тачър е шокирана от това, че цялата подготовка на жилището е $14 000. Тя не разбира защо спалното бельо трябва да се сменят навсякъде ($3500) при условие, че ще използва само една спалня.

Премиерът никак не е доволен от картинката и взима нещата в свои ръце като оспорва нуждата от всички тези грижи и настоява харчовете за Даунинг Стрийт 10 да са „възможно най-икономични“. Маргарет Тачър дори сама си купува дъска за гладене, след като вижда, че цената за нея е $150 на ден. 

Трябва да отбележим, че тези разходи няма да костват лично на Тачър нищо – една от ползите на това да си лидер на цяла държава е, че парите на данъкоплатеца плащат за голяма част от режийните ти. Тя просто не иска пари да се пръскат за безсмислени неща.

По време на службата си, Маргарет също така не тегли цялата си заплата и съветва останалите министри да постъпват по същия начин.

Екстремната й, чак трогателна пестеливост се предполага, че се дължи на детството й, което един биограф описва като скромно и в известна степен мрачно, заради кофти характера на баща й. Въпреки че е успешен бакалия, който има два магазина, той е пестелив до крайност и избира да живее заедно със семейството си над един от магазините, в малък апартамент без вътрешна тоалетна или топла вода.

Maison natale de Margaret Thatcher, Grantham

Бакалийката на баща й, Алфред Робъртс, и апартаментът над нея

Убеждението на баща й, че „никога не трябва да се губи дори минута“ (любимо негово казване) и че не трябва да се харчат пари излишно, явно остава с Тачър през целия й живот и довежда до чести сблъсъци с някои от по-охолните й колеги в политиката. Например, по-голямата част от работата си Тачър върши на един стол в кабинета си. С годините токчетата й правят дупки в килима на пода, но тя отказва да го смени. Чак след като колегите й обръщат внимание колко зле би изглеждало това за позицията, която заема, в очите на други лидери и официални лица, тя склонява… да сложи на дупката кръпка от друг килим.

В друг случай, държавният секретар на Уелс пише до Тачър с искане за пари, с които да направи „малки подобрения“ на офиса си, които той самият изчислява, че ще струват около 26 000 паунда. Отговорът й е просто „Направи си други изчисления“. След това Тачър иска ценоразпис как точно се е стигнало точно до тези пари и не щеш ли сумата пада на 11 000 паунда.

Вероятно най-върховният пример за пестеливостта на Маргарет Тачър идва след като мандата й изтича – тя изпада в притеснение както ще яде съпругът й, докато тя пътува по работа (държи речи и лекции). Според книгата „Not for Turning: The Life of Margaret Thatcher“, вместо да наеме готвач, който тя абсолютно може да си позволи, Тачър пише на Meals on Wheels – услуга, която доставя храна на бедни или хора, неспособни да си сготвят сами. Идеята й в крайна сметка отпада след като колега й посочва очевидния морален проблем. Докато си е вкъщи, диетата й се гради основно от замразени храни. Когато е премиер на държавата, менюто й е по-добро, но отново изненадващо спартанско и простичко – предимно консерви и замразена храна, приготвени от готвача й.

Любопитно е да разкажем, че един от редките пъти, в които Тачър сваля желязната си фасада, с която е известна, става, когато неин политически опонент я обвинява в запасяване с храна (по време, което цялата държава е на дажби). Побеснялата Маргарет вика журналисти в дома си, за да видят шкафа й за храна, след което пуска публично опис на съдържанието му както и опис колко точно е спестила, купувайки някои неща на едро.

Тачър е пестелива дори и след смъртта си на 8 април 2013. Тя оставя в завещанието си изрични инструкции някои официалностти да се пропуснат като така спестява на държавата 800 000 паунда. 

 
 
Коментарите са изключени

Чарлз Буковски и жените: Винаги влюбен и винаги загубен

| от Вучето |

“Любовта се издържа” казва Буковски с гласа на алтер-егото си Хенри Чинаски от романа “Жени”. И продължава: “Но само ако можеш да се справиш с психическото напрежение. Когато си влюбен, все едно се опитваш да носиш на гръб пълна кофа с лайна, докато прекосяваш пълноводна река от пикня.”

Само че Чинаски е издръжливо копеле. Може да носи и по две кофи с лайна във всяка ръка, ако се налага. Същото и с “баща” му, Чарлз Буковски – може би най-безкомпромисният циничен безобразник на съвременната американска проза.  Макар да му е ясно, че “само да живееш, преди да умреш, пак не е лесно”, Чарлз не се оплаква от това, което му се случва в годините между рождението и смъртта. Той е заклет атеист и любител на чашката и, въпреки откровено мизогинистките му изказвания (за които е бил не веднъж порицаван), той е без съмнение и голям любител на жените.  Съвсем логично, сред главните теми в прозата и поезията му са любовта и сексът. Само че и двете идват сравнително късно в живота на младежа Буковски.

Late bloomer

В превод от английски това буквално означава “къснозрейка”, а метафоричното му значение е “човек, който късно започва да води полов живот”.  Вече се досещате, че Чарлз е точно такава “къснозрейка”. Младежът се открехва за секса чак на 24-годишна възраст. Понеже чувството за интимност и произтичащият от него срам са непознати за Буковски, той открито говори за първия си сексуален опит. Който е със 150-килограмова к*рва. Запознават се, естествено, не в градската библиотека, а в бар. Вече солидно наквасен, той я води у дома си и го прави за първи път. На сутринта обаче не може да си намери портфейла да й плати, обвинява проститутката, че му го е откраднала и я гони с ритници на  улицата. Чак след като затръшва вратата след нея и си връща разсъдъка, намира портфейла паднал отстрани на леглото. Моментално го обзема чувство за вина, че така се е отнесъл с дебеланата, понеже “тя беше първата жена, която някога ме е обичала.”

“Бети” и “Лаура” = Джейн Кууни Бейкър

И двете имена, Бети и Лаура, са на героини от две знакови произведения на Буковски – съответно “Поща” и “Factotum”. Малко от феновете на писателя обаче знаят, че и двете са проекция на първото му голямо влюбване, което направо му отвява главата. Обектът на неговата любов, превърнал се по-късно в муза, се казва Джейн Кууни Бейкър и според биографите на Буковски е най-важното вдъхновение в живота му. За обикновения човек сигурно е енигма как е могъл да се влюби в десет години по-възрастна от него непоправима алкохоличка, която живее в долнопробни хотели и поддържа пороците си с мижавите средства, подхвърлени й от богати старчоци. Но тъй като никой и никога не би могъл да влезе в главата и душата на ексцентричния писател, затова е по-добре просто да приемем факта, че е видял Джейни една вечер в бара (къде другаде!) и просто се е влюбил в нея. Така стават тия неща…

 Джейн Бейкър умира през 1962 година от усложнения след спукана язва.

Първата г-жа Буковски

Тя се казва Барбара Фрай и двамата с Буковски се запознават покрай работата й на редактор на поезия. Въпреки че Барбара се е родила с два липсващи прешлена и леко изкривяване на гръбначния стълб, заради което накуцва, писателят моментално се влюбва в нея. Толкова скоростно се развива връзката им (която в началото е изключително в епистоларна форма), че двамата дори не знаят кои са любимите им цветове и дали обичат пържолата препечена или полусурова, когато се женят в Лас Вегас през 1957-а. Бракът им обаче се оказва тотално фиаско и се развеждат две години по-късно, през 1959-а. Най-любопитният детайл в техните отношения е фактът, че въпреки, че редактира поезията му, Барбара не харесва нито стила му на писане, нито съдържанието на творбите му. Съпруга номер едно умира при мистериозни обстоятелства по време на едно от пътуванията си до Индия.

 В крайна сметка “мизогинистът” Буковски се оказва прав: “Не можеш да обичаш някого истински, ако не го познаваш достатъчно добре.”

 “Дъртата откаченячка”

Така, както и “белокосата хипарка”, Буковски често нарича приятелката си Франсис Смит – поетеса от Лос Анджелис, известна с псевдонима си FrancEye.  От връзката му с нея се появява бебето Марина, която пък е петата поред в колекцията от момичета, родени от предишни връзки на майката. Когато Буковски разбира, че гаджето му е бременна от него, й предлага брак, обаче Франсис го отрязва. Майката на единственото дете на Буковски умира на 87-годишна възраст, през 2009 г., от усложнения след счупване на тазобедрената става.

 

“Отново се влюбих. Отново бях загубен.”

 Скулпторката

Връзката на Буковски с Линда Кинг, скулптор и поетеса, е може би най-бурната му от всички. Запознават се през 70-те, когато Линда му предлага да извае скулптура на главата му. Двамата са заедно в продължение на пет години (с периоди на “почивка”).  Всеки път когато се скарат, Буковски връща главата на Линда с изявлението, че не му е притрябвала. Връзката им е толкова бурна и изпълнена с непридвидими обрати, че понякога се стига до агресивни изблици и от двете страни. Веднъж Буковски дори й чупи носа, а при друго скарване Линда е толкова бясна, че изхвърля през прозореца пишещата си машина и няколко книги.

Връзката приключва без деца, но с много рани – физически и душевни.

 “Винаги има една жена, която да ви спаси от друга. И докато ви спасява, се приготвя да ви унищожи.”

Експериментаторката

Бившето гадже на рок-барабаниста Левон Хелм Джоана Бул преспива с Буковски буквално от скука. По това време либидото на писателя е в изключително активна форма. Той се старае да прави колкото се може повече секс, защото това е  част от “проучването” му за романа “Жени”. Джоана обаче е толкова погнусена от секса с писателя, че след като приключва, повръща и… повече не иска и да чува за него.

“И все пак от време на време човек има нужда от жена – дори само за да си докаже, че е способен да си намери.”

 

“Сладкишчето”

Мдааа, Буковски има навика да кръщава любовниците си с имена, които според него отразяват перфектно външността и характера им. Затова вече разбираме логиката му зад този псевдоним предвид факта, че следващата сладурана, с която мачка чаршафите, е секси сервитьорка на коктейли и прочута купонджийка. И пристрастена към хапчетата за отслабване, между другото. Казва се Памела Милър и въпреки повърхностната й натура писателят опасно хлътва по нея. На “Сладкишчето” обаче не му дреме особено за страдащия Чарлз и често изчезва за дни. Което пък изкарва Буковски извън кожата му от нерви и ярост. И въпреки това я увековечава в поетичната си стихосбирка “Любовта е куче от ада”. В крайна сметка Пам го напуска заради студент по дентална медицина с далеч по-хубаво дупе от това на писателя.

 “Тя е луда, но вълшебна. Няма лъжа в нейния огън.”

Faye Dunaway and Charles Bukowski Portrait 

“Таня”

Такъв псевдоним дава Буковски на поредната си любима, която се появява като героиня в романа му “Жени”. А ако сте чели романа, значи знаете, че говори с крайно неласкателни слова за нея. Обаче Амбър О’Нийл (което също е псевдоним!) се оказва единствената от жените на Буковски, която отвръща на удара с удар. Тя написва книга, в която говори откровено за кратката си връзка с писателя-бунтар и го  описва в неочаквано нова светлина. Заглавието на произведението й е “Blowing My Hero”. И тъй като няма издание на български език, оставям на английско-говорящите сами да си преведат заглавието по начин, който смятат за най-подходящ и достоверен.

 “Веднъж една жена обърне ли се срещу теб, забрави!”

Втората и последна съпруга

Буковски се запознава с Линда Лий Бейгъл през 1976 г. По онова време тя е собственик на ресторант за здравословно хранене. Първите трепети на връзката им е описана в романа “Жени”. Двамата се женят чак през 1985 г. Близки на двамата твърдят, че Линда е била човекът, който с безусловната си любов е успяла да го “задържи” на този свят още цели десет години въпреки тежкото пиянство и  сериозните здравословни проблеми.

“Има жени, пише Буковски, които чрез телата и душите си те карат да изпитваш чувства. А има и жени, които пред погледите на всички ще завъртят ножа в раната ти. Разбира се, моите почитания за това, обаче ножът все пак пронизва надълбоко.”

Чарлз Буковски умира от левкимия  на 9 март 1994 г., на 73-годишна възраст. Съпругата му Линда дарява целия му литературен архив на библиотеката “Хънтингтън” в Сан Марино, Калифорния.

 
 
Коментарите са изключени

Шаварш Карапетян – да замениш златния медал за 20 човешки живота

| от |

Да спасиш човешки живот е може би най-голямата награда, която може да съществува. С тази мотивация тръгват и стотиците хиляди лекари, борейки се редовно с природата за още миг живот. За тях срещата със смъртта е призвание, но за обикновените хора е върховно предизвикателство. Историята на арменския плувец Шаварш Карапетян е достойна не само за филмиране, но и като основен пример за безграничната човешка добродетел.

Арменецът е роден през 1953 г. в Кировакан (днешен Ванадзор). През 1964 г. семейството му се мести в Ереван, там завършва техническо училище, а след това следва отбиване на военната служба в съветска военновъздушна база в Баку. В много ранна възраст, семейството на Карапетян е получило съвет от приятел, че синът им трябва да се запише на плуване. Физиката на момчето позволявала успехи във всеки спорт, но спортното плуване с шнорхел се оказало основополагащо за бъдещите му изяви. В спортната си кариера, той ще счупи 10 пъти световния рекорд в тази дисциплина, а като бонус ще бъде и майстор на спорта в СССР. Количеството медали е само една страна от личните успехи на арменеца, подвигът му през 1976 г. е може съвсем спокойно да надскочи всяка спортна награда.

Screenshot_1

На 16 септември Шаварш и брат му правят редовната си тренировка – 20 километра пробег около Ереванското водохранилище. Вниманието им е привлечено от странен шум. Никой от тях не е подозирал следващата гледка – тролейбус натъпкан с хора потъва бавно и сигурно в язовира. Шофьорът е изгубил контрол и по всичко личи, че 92-ма души ще бъдат погълнати в бездната. Опитният плувец се хвърля в ледената вода, а брат му чака на повърхността, за да извежда на безопасно място пострадалите.

След 20-километров крос, Шаварш е изтощен, но няма време за умора, тя остава далеч на заден план пред отчаяните погледи на удавниците. С първото си потапяне, олимпиецът чупи стъклото на тролея и започва да вади хората един по един. Септемврийското утро е все още тъмно, а под водата липсва светлина, паниката е друг фактор, който пречи за спасяването на още хора. При едно от гмурканията си, опитният плувец вади и една седалка – объркал я за човек. Години по-късно ще признае, че именно проклетата седалка е и повод за неговите кошмари – вместо нея можел да извади поне още един човек.

Screenshot_4

Геройският подвиг позволява на 20 човека да продължат живота си, извадени са 46. Останалите издъхват на брега в следствие на премръзване. Самият Карапетян е приет по спешност в болницата. Диагнозата е двойна пневмония, усложнена от сепсис. За подвигът си, той ще прекара цели 45 дена с температура от 40 градуса – безкрайното мъчение е вгорчено допълнително от болки в гърдите при всяко вдишване. Друг проблем са раните от стъклата, водоемът събира предимно отпадни води. В следствие на белодробни усложнения, плувецът никога повече няма да може да се състезава. Не е ясно дали съдбата няма пръст в цялата история. Подводният шампион признава, че не е бил допуснат от спортната федерация да отиде на поредния световен шампионат. Думите на председателя на ЦК ДОСААФ СССР Покришкин са:
Откъде в безводна планинска Армения се появи гмуркач?“

Очевидно се появява, при това на правилното място. Това е причината Шаварш да прави своята тренировка на 16 септември. За подобно геройство всяка медия щеше да избухне и да превърне обикновеният спортист в герой, но времето е различно и властта преценя, че няма нужда от герои в момента. Историята се потулва и цели 6 години няма никаква информация. Първата информация за този случай се появява през 1982 г. в „Комсомолска Правда“ със заглавие „Подводната битка на шампиона“.

Screenshot_5

Ако попитате Карапетян дали е герой, той ще отвърне „Аз съм просто човек“. Това не е мнението на всички останали. Едва след публичното разкритие на героизма, той получава медал за храброст, както и награда от UNESCO за „Феър плей“. Астрофизикът Николай Черних кръщава астероид на името на героя, решението е одобрено през 1986 г. Арменецът днес притежава обувна фабрика наречена „Втори дъх“. През 2014 г. получава олимпийския огън два пъти за зимните олимпийски игри през 2014 г. и добавя „Носих огъня за Русия и Армения.“.

Снимки: YouTube/Screenshot – https://www.youtube.com/watch?v=RiO96Qrtkn4

 
 
Коментарите са изключени