shareit

ЦИФРОВИЗАЦИЯ.ТОЧКА.БЕГЕ. ТОЧКА. УДИВИТЕЛНА!

| от |

Една много интересна статия на Илиян Стоянов (повече от него тук) , която въпреки дължината и многото термини си заслужава да прочетете докрай. Другият вариант е да си останете с изчерпателната информация, предоставена от Тасева, господина на табуретката и ‘Абе момче, как да го свържа?’

Тази събота беше една от най-хубавите ми от много време насам. Седмицата беше сравнително хаотична и реших, че най-добрия начин да си почина е като заседна пред телевизора от обяд до късна доба, гледайки футбол. Започнах с английската премиър лига и Тотнъм – Челси, продължих с футбол от Германия и Борусия – Фрайбург, след това Италия с Геноа – Наполи, отново Англия за Суонзи – Арсенал и накрая се върнах към Италия и любимия ми Милан срещу Самп. Като цяло един изключително приятен ден прекаран с любимия почти на цял свят passtime.

По същото време в държавицата ни течеше финализирането на много изостаналия процес на цифровизация на ефирното телевизионно разпространение – тема, която беше преекспонирана заради налятите от държавата пари за (дез)информационна кампания с едни от най-безумните ТВ спотове създавани някога.

Та докато гледах мачове от различни европейски първенства се замислих – аджеба, как така ми се налага да държа 2 дистанционни и 1 телефон, и да управлявам три различни устройства, освен телевизора си, само за да гледам футбол. Абонат съм на Mtel (nee Megalan) – оператор, който всекидневно се опитва да подобри собствения си рекорд за най-лоши ТВ услуги. При споменаването на Mtel на някои от вас сигурно им стана ясно, че първенството на Германия съм го гледал по някакъв „друг“ начин, защото пан-европейската версия на Eurosport 2 (тази с Бундеслигата) съществува в мрежата на един сателитен оператор в България – Булсатком. Та на хора като мене се налага да търсим sopcast стриймове с прилично качество, за да можем да гледаме определени спортни събития (вкл. тенис и F1), комфортно разположени пред телевизорите. Естествено, това не е от най-тривиалните задачи – sopcast server, стрийминг до външни устройства (в моя случай RaspberryPi), включени в телевизора, смяна на input-и, output-и, смартфони за дистанционни – изобщо процеси абсолютно непознати за средностатистическия зрител. Би било хубаво да можех да си стоя пред телевизора само с едно дистанционно в ръка и, разцъквайки по каналите, да мога да гледам футбол от Италия, Испания, Германия, Англия, България, Холандия, F1 и тенис. Ако само имаше технология, която не изисква инвестиция в допълнително оборудване, сателитни антени, кабели, договори с оператори и работеше навсякъде. Ех, ако имаше такава технология…

…Цифровизация.точка.БеГе

Всъщност, технологията съществува и тя се нарича DVB-Т или цифрово ефирно радиоразпръскване, познато в България и като „цифровизацията“. Самото цифровизиране на ефира е процес отдавна стартирал в Европа и на доста места вече завършил. Самия стандарт има две инкарнации – DVB-T и DVB-T2 – като в някои държави се използва само DVB-T, в други само DVB-T2, а в трети комбинация от двете.

Масова практика е в държави, които са започнали по-късно процеса да се избира стандарта DVB-T2, защото осигурява по-голям капацитет, т.е. казано по-простичко повече канали могат да се съберат в един мултиплекс. DVB-T2 приемниците (дали ще е телевизор или „сет-топ-бокс“, няма значение) са съвместими и със по-стария DVB-T стандарт, обратното обаче не е вярно. В България беше взето решение да се използва DVB-T стандарт, като за кодирането на картината се използва H.264 видео кодек, а за аудио кодек се използват различни комбинации, от MPEG Layer 2 аудио до AAC. Решението за комбо DVB-T + H.264 е нещо като „ни рак, ни риба“, самия избор на кодек е разумен, но в комбинация с DVB-T2 щеше да раздвижи много по-сериозно пазара на телекомуникации в държавата.

Малко за кодеците
Codec е портманто от английските code и decode, т.е. кодиране и декодиране. В конкретния случай говорим за приложението на два кодека – един за видео сигнала и един за аудио сигнала.За видео се прилага H.264, част от MPEG4 стандарта. Този кодек е дефакто стандарта за кодиране на HD видео за BluRay, HD телевизия, видео за мобилни устройства и т.н. и заменя вече остарелия MPEG2 стандарт, използван за DVD.

 

 

…За прословутия „свободен пазар“

Идеята за цифровизиране на ефира е многопластова. Първата идея, касаеща по-скоро достъпа до информация и плурализма на гледни точки, може да бъде лесно разбрана и представена сравнително просто с бакалски сметки.

В България се раздават 7 честоти за мултиплекси по стандарт DVB-T. В един мултиплекс могат да влязат до 8 ТВ канала със стандартна резолюция (SD) или 4 с висока (HD), като могат да се правят различни комбинации – 4SD+2HD, 2SD+3HD и т.н.

Да допуснем, че в ефира ще бъдат излъчвани само SD канали, за да е по-проста сметката ни. 7 мултиплекса с по 8 канала всеки, е равно на 56 ТВ канала със стандартна резолюция. Т.е. потенциално 56 различни гледни точки върху дадена тема, 56 ТВ канала които се борят за вниманието на аудиторията и произвеждат качествено съдържание, за да я привлекат. Естествено, на практика никъде няма такава ситуация. Медийния пазар е достатъчно окрупнен навсякъде по света и обикновено бройката на сериозните „играчи“ на пазара е между 3 и 5, т.е. седемте честоти за мултиплекси са предостатъчни за България.

В нашата държава обаче, беше създадена парадоксална ситуация с търговете за мултиплексите. При провеждането на конкурсите беше въведено малоумното изискване производителя на съдържание да не може да бъде и оператор на мултиплекс. Казано по-просто, bTV или Нова, нямаше да могат да се явят на търг за мултиплекс.

Това е ситуация, която никъде в Европа не съществува. Точно обратното – практика е медийна група или производител на съдържание да е и оператор на честота – пример е групата Europa 7 в Италия, която разполага с цял DVB-T2 мултиплекс. Не случайно давам Италия за пример, защото медийния пазар там е в сходна ситуация с този в България – контролиран от определени икономически кръгове, предимно около хора със съмнителна репутация, като Силвио Берлускони.

Та конкурсите в България бяха проведени някак между-другото и по един или друг начин, чрез чужди дружества, покупко-продажба на фирми и всякакъв род сложни финансови еквилибристики, собственик на голяма част от честотите (5) се оказват фирми свързани с Цветан Василев. Явно фактът, че човека си има и телевизии, не пречи никому. Всъщност, провеждайки по този начин процедурата, държавата всячески се опита да ликвидира (и на практика успя) първата идея на цифровизацията на ефира, а именно възможността за осигуряване на лесен достъп до съдържание и свободата за изказване на мнения, различни от удобните на определени финансово-политически кръгове (без значение кои са те).

„Регулации, регулации“ или за ролята на държавата

Можеше ли държавата да се застрахова по някакъв начин от подобна ситуация? Личното ми мнение е, че можеше. Без да съм експерт в правната рамка, съм склонен да вярвам, че държавата можеше да включи клаузи в договорите, които налагат на спечелилия честота за мултиплекс да го въведе в експлоатация в рамките на определен срок*. Примерно, 1 година след спечелването на търга и при съществуваща техническа възможност.

Втората част от клаузата е важна, защото спечелилия търга за седми мултиплекс „Булсатком“, дори и да иска да започне изграждане на мултиплекс, няма как да стартира. Честотите, на които трябва да излъчва, все още се ползват от МО/МВР в различни части на страната. Слагайки подобна клауза, държавата си гарантира, че ако собственика на лиценза няма желание да стартира излъчване, ще загуби правата върху честотата и ще трябва да се проведе нов конкурс.

Ако пък все пак фирмата, независимо чия собственост е, иска да си запази лиценза и да е оператор, ще и се наложи максимално бързо да изгради мултиплекс и да намери клиенти (телевизии), които да искат да се възползват от услугите ѝ. Така хем цените, които телевизиите плащат за разпространение по ефир ще паднат, хем спира да става важно дали телевизията споделя угодна за оператора гледна точка. Удобна-неудобна, без телевизии в мултиплекса, оператора си губи правата. Прост пазарен принцип.

*Европейската Комисия съди България:
Заради изискванията при провеждането на конкурсите за първите 5 мултиплекса, Европейската Комисия даде България на съд. Заради това действие, държавата реши да промени условията за провеждане на конкурси и в момента няма проблем производител на съдържание да е и оператор на мултиплекс. За съжаление, свободни честоти не останаха, и групи като Nova и bTV загубиха шансове да се сдобият със собствени мултиплекси.

Цифровизацията на ефирното излъчване, като генератор на иновации и промени в телекомуникационния бизнес.

Друга не толкова забележима цел на цифровизацията на телевизионния ефир е да предизвиква раздвижване на телекомуникационния пазар, а от там и иновации в сектора. Нека първо прегледаме накратко текущата ситуация с телевизионното разпространение, като имаме предвид физическия размер на държавата, инфраструктурата (основно кабелна, но не само), конкуренцията на пазара и платежоспособността на потребителите.

Качествено цифрово разпространение би изострило конкуренцията на пазара на телевизионни услуги, а от там и на всякаква друга форма на телекомуникационни такива. В момента в България, ако искаш да гледаш повече канали или такива в HD качество, се налага да станеш клиент на кабелен или сателитен оператор. На пазара на сателитна услуга в България има един останал голям играч и това е Булсатком. Контролираната от Цветан Василев Виваком, пък е единствения сериозен конкурент на оператора от Стара Загора. На пазара на кабелно разпространение също се забелязва окрупняване, като фирми като Blizoo разполагат с прилична база крайни клиенти, особено в големите градове.

Сателитните оператори от доста време насам използват само цифрови технологии за разпространение на сигнала си (DVB-S/DVB-S2), а кабелните варират – от изцяло цифрово DVB-C, до комбинация от цифрово и аналогово. В някои много малки населени места дори все още се използва изцяло аналогово. Двата най-големи телекома в държавата – Мтел и Виваком също се опитват да пробият на пазара на ТВ доставки – Mtel с технология за разпространение по IP, а Виваком, както с вече споменатия метод по сателит, така и с IP базирана технология, абсолютно аналогична с тази на Mtel.

На пръв поглед конкуренция не липсва. За съжаление, обаче, всички тези технологии са скъпи за поддръжка, а приходите не са на нива, които позволяват наистина качествени доставки. Всеки един от операторите се опитва да пести или от оборудване, или от качествени кадри, или от поддръжка на крайни клиенти – или от комбинация от трите. В крайна сметка губи потребителя, защото получава не особено качествена услуга, като единственото положително е, че не плаща особено висока такса.

При изграждане и въвеждане в експлоатация на 6+1 (обществения на БНТ) мултиплекса, потребителя получава възможност да гледа едно не лошо количество канали (до 56 в SD формат), като при спазване на стандартите, качеството на сигнала би било константно и доста добро. За да не звуча като комюнике от СЕМ или от МС, ще си измисля един потенциален сценарий за реализация на качествени DVB-Т услуги, като дори няма допусна функциониращи 7 честоти.

При 5 функциониращи мултиплекса, един от които е обществения и в него се помещават само канали на БНТ, имаме оставащи 4 работещи излъчвателя, като всеки решава да доставя различна комбинация от телевизии в SD и HD формат.

Примерно в мултиплекс 1 имаме телевизии от групата на bTV. 3 SD канала – bTV, bTV Comedy, bTV Lady, 1 SD кодиран канал – bTV Action и oще 2 кодирани HD канала – bTV Action и RING.BG.

В мултиплекс 2 имаме канали от групата на MTG (Nova), 3 SD канала – NovaTV, NovaKino, DiemaFamily, още 2 SD кодирани канала – Diema и NovaSport и NovaSportHD отново кодирана.

В мултиплекс 3 влизат всякакви канали готови да си платят за ефирно разпространение на оператора на честотата. Примерно FOX (SD Кодиран), AXN (SD Кодиран), CityTV, ТВ Европа (SD свободни) и Eurosport 1 и 2 (HD кодирани).

В мултиплекс 4 имаме 4 SD свободни канала – TV7, News7, Bulgaria on Air, Super7 и 2 кодирани HD канала – ТV7 и News7.

Ако сте обикновен потребител, който гледа сапунки и сте в Долно Камарци, получавате свободен достъп до bTV, bTV Comedy, bTV lady, NovaTV, NovaKino, DiemaFamily, CityTV, ТВ Европа, TV7, News7, Bulgaria-on-Air, Super7 без пари, без такси, без кабели, без сателитни антени, без да зависите от облаците, сателита, техниците и наводнението на шахтите. 12 ТВ канала, напълно задоволяващи нуждите на един възрастен човек, една бг-мама, един съвсем обикновен човек гледащ новини и спорадично някой филм, преди да му се доспи след тежкия работен ден – дори сме помислили за феновете на Бареков, Цецо Василев, ТИМ-аджиите или „А“ Група.

Естествено безплатен обяд няма, телевизиите си облъчват аудиторията с реклами, така че приход за тях има. Ако случайно въпросния зрител има желанието да гледа Шампионска Лига, или първенство на Италия, Франция, Англия, тогава телевизията му предлага карти за декодиране на сигнала. Просто и ефикасно. Картата прилича на „фонокартите“ отпреди десетина години. В нея има криптографски чип, който отговаря за декодирането на сигнала. Картата може да бъде срочна – за седмица, месец, година, няма значение.

Купуваш си карта за bTV-мини и получаваш bTV Action SD, за примерно 2.99 лв на месец. Ако не ти стигат DTM, Италия, Франция и ШЛ в SD качество, даваш 5.99 лв на месец и си купуваш карта bTV-maxi. Така гледаш и bTV Action HD и RING.BG HD, като имаш достъп до целия пакет от канали в мултиплекс 1.

Същото може да бъде приложено и за мултиплекс 2 и за каналите от MTG групата. Ако не харесваш първенствата, които bTV излъчва, а умираш да гледаш само английско първенство, си купуваш карта за декодиране само за канали, които го излъчват. Предпочиташ да гледаш филми и сериали? Една карта за декодиране на FOX и AXN би била особено интересна за такъв зрител. Ако пък си фен на снукър, супербайк шампионата или Бундеслига, Eurosport в HD формат за 5.99 на месец звучи прекрасно.

Нямаш месечни разходи, нямаш разходи за оборудване, нямаш договори. Потребителя печели и избира какво да гледа, нещо напълно невъзможно при сателитни и кабелни оператори. Възможности и комбинации безкрай, печели зрителя. Печелят и телевизиите – по-лесен достъп до зрителите, т.е. повече гледаемост за рекламата, както и директни приходи от излъчваното от тях съдържание, като заобикалят операторите – кабелни и сателитни. Остава им да платят таксата за ефирно разпостранение, която би трябвало да се определя на пазарен принцип и това само, ако вече не са собственици на мултиплекс. Естествено, това е ако държавата си беше свършила работата и не беше харизала всички честоти на един и същ човек без никакви условия.

До тук добре. На пръв поглед, от цифровизация на ефира най-много печелят потребителите и телевизиите, а губещи биха били операторите на кабелни и сателитни мрежи. При качествена цифровизация, отлив на клиенти от операторите е неизбежен. Не малка част от потребителите гледат една шепа канали, а им се налага да плащат за още стотици такива, които не гледат. Операторите са се превърнали в солидарна система за субсидиране (подобна на НЗОК), което не е задължително лошо, а и е практика навсякъде по света. За крайните потребителите, обаче, свободата да плащат само за това, което наистина искат да гледат, ще е малка победа.

За алтернативите пред кабелните и сателитните оператори…

Известен отлив на клиенти би довел до повишаване на цената на услугата при кабелните и сателитните оператори – нещо изключително ПОЛОЖИТЕЛНО за целия бранш. Полуизвестна истина е, че част от операторите продават услугите си под себестойност, а друга част пестят от оборудване, качествени кадри и поддръжка на клиенти, за да намалят разходите си. Какво обаче биха могли да направят операторите, най-вече тези на кабелни мрежи, за да повишат приходите и печалбите си, при спад на клиентите. Начини има, но основният е – трябва да иновират на пазара.

Качествените кабелни оператори разполагат с прилични оптични мрежи, през които всъщност „бутат“ ТВ сигнала си, като го „терминират“ по всякакви стандартни и „извратени“ начини, за да го доставят до клиентите си – коаксиални кабели, мрежови кабели за IP разпространение и т.н. Тези изградени кабелни инфраструктури и голяма част от неизползвания им капацитет дават възможност на операторите да иновират.

Един такъв подходящ начин е с доставка на други услуги – примерно гласови. Тук голяма част от хората ще ми посочат, че сериозните оператори вече доставят интернет, ТВ и гласови услуги – примерно Blizoo имат 3-в-1 услуга. Въпросът обаче не е в самата услуга, а в начина по който е изградена и функционира.

Вместо да слагат един телефонен апарат в дома на клиента си, кабелните оператори могат да изградят отворена SIP инфраструктура* с билинг. Оpen source, скалируем и надежден софтуер колкото искаш – kamailio за SIP рутер и freeswitch (или asterisk) за b2bUA е прекрасна и достатъчно евтина технология. Нека сложат един IP телефон в дома ви, но нека дадат и възможност да се връзвате към SIP сървъра от smartphone-а си. Няма нормална smartphone операционна система, която да не поддържа native SIP – Symbian, Android, Jolla, Maemo, MeeGo, та дори Нокия S40. Изключение са Windows Phone и iOS, но за Apple продуктите има достатъчно безплатни приложения.

По този начин кабелния оператор ви става и телефонен такъв, но не само стационарен, а и мобилен – като за последната част използват инфраструктурите на мобилните оператори посредством data преноса. Дали, ако Blizoo въведе подобна практика и гарантира безплатни разговори или такива на изключително ниска стойност в собствената си мрежа, това няма да предизвика домино ефект на пазара не само на телевизионна доставка, а и на този на мобилна телефония? Ефекта ще се усети и мултиплицира и сред GSM операторите. Естествено, винаги съществува риска мобилните оператори да ограничат достъпа до сървърите на кабелен оператор предлагащ подобна гласова услуга, но тук идва ролята на държавата – както за да гарантира достъпа до „последната миля“ така и да защити конкурентната среда. Не всички регулации са лоши, както и не изцяло дерегулиран свободен пазар е отговора на всички въпроси.

Естествено, не е задължително иновациите да се ограничават само в доставката на гласови услуги, телевизионни пакети или интернет. Има технологии, като Internet of Things, които са на прага ни и изискват постоянно свързан свят, а кабелните оператори с техните големи капацитети са една от малкото алтернативи за обезпечаване функционирането на подобни технологии. Знам, че за 99% от хората това звучи като научна фантастика, но преди 3 години звучеше и като научна фантастика телефона ви да има 4 или 8 ядрен процесор и FullHD екран.

*Що е то SIP?
SIP е дефакто стандарта за VoIP услуга. SIP протокола се използва за пренос на глас през Интернет и е стандарт отдавна наложен в телекомуникациите. Към настоящия момент множество мобилни телефони го поддържат като стандарт out-of-the-box, а в скоро време версии на SIP протокола, ще се използват за пренасянето на глас при мобилни комуникации от четвърто поколение (4G) – LTE, LTE-A, WiMAX 1/2.SIP е доста сложна, но изключително мощна технология, позволяваща изграждането на модерни гласови и видео услуги (voice-mail, конферентни аудио и видео разговори, пренасочвания, дори миграция на разговор от едно устройство на друго, примерно от мобилния към стационарния телефон, колата или телевизора, без прекъсване на разговора)“Отворена SIP инфраструктура“, означава, че обаждания могат да се правят не само в мрежата на оператора, а до всички останали SIP мрежи, както и стандартни стационарни и мобилни мрежи на други компании. Подобна технология се прилага и днес без потребителите да разбират при обаждания от телефон до номера извън България.

Нека синтезираме – цифров ефир, частичен отлив на клиенти от кабелните оператори, повишаване на цените, търсене на нови начини за приходи и печалби, иновация, повишаване на качеството и количеството предлагани услуги, по-високи заплати на служителите, по-високотехнологични мрежи, по-висок общ стандарт на цялото общество. Простичък „домино“ ефект.

Очевидно за кабелните оператори качествена конкуренция от ефирно разпространение на сигнал би подействала по-скоро оздравително, макар и първоначално да е шокова, но как би се отразило това на сателитните доставчици? Хубаво е да се разбере, че сателитната услуга не си е съвсем на мястото на пазара в България. Голяма пенетрация на сателитно разпространение на ТВ сигнал има само в държави с лоша (кабелна) инфраструктура, огромна територия или и двете на куп – примерно Русия и САЩ. Вместо това, всеки квартал, в който и да е български град спокойно може да бъден наречен „Сателит ма’ала“;. Няма фасада, на която да няма накацали сателитни антени, една грозна гледка.

Отвъд естетическото обаче, сателитните доставчици осигуряват достъп до ТВ услуги на места, на които кабелните доставки са скъпи или невъзможни заради географските особености на района. Точно такива места биха били най-печеливши от ефирно цифрово разпространение. На пръв поглед изглежда, че Булсатком би пострадала най-много от качествена цифровизация. Реално, компанията от Стара Загора не е в ситуация, в която би ни се наложило да ѝ правим помен с жито и бонбони Свежест. Лиценз за мобилен оператор, планове за изваждане на собствен сателит на гео-стационарна орбита и факта, че всъщност Булсатком е интернет доставчика (да!) с най-голяма обвързаност с BIX (мястото на което всички големи интернет доставчици в България се свързват помежду си), показва колко много опции има компанията. На не малко места сателитните услуги на Булсатком са допълнени и от наземна кабелна инфраструктура, по която осигуряват интернет свързаност на клиентите си, а там, където нямат такава, биха могли да осигурят с мобилна мрежа – дали с 3G или LTE-А, предстои да видим. Като добавим и факта, че всъщност седмата, последна, честота за изграждане на мултиплекс е спечелена от старозагорци, Булсатком изглежда като компания със сериозни позиции на пазара.

Дали обаче факта, че дълги години фирмата продаваше услуги под себестойност, няма да и се отразят и да изпадне в ситуация на недостиг на свободни капиталови средства може(ше) да стане ясно, ако се стигне до точката на истинска конкуренция на пазара. В този ред на мисли, всичко казано за кабелните оператори и иновирането на пазара, може да бъде приложено и върху Булсатком, като при тях опциите са още по-сериозни заради възможностите им да участват както на пазара на сателитно разпространение, така и на ефирно. Лиценза им за мобилен оператор им дава допълнителна свобода, особено, ако инвестицията е в LTE-A мрежа, която също би могла да бъде използвана за увеличаване на клиентската им база в основния им бизнес – т.е. доставка на ТВ услуги. Имплементация на доставка на телевизия по IP (със „сет-топ-бокс“-ове, а-ла Mtel и Виваком) е очевидния начин при 4G мрежа. Да го кажем така, ако живеехме в нормална правова държава и Булсатком беше публично търгувана компания, веднага бих си купил техни акции.

Естествено, всичко това, което написах за конкуренцията, възможността за иновации, плурализма на гледните точки, възможността на потребителя да избира и да получава достъп до по-качествени услуги, щеше да е възможно, ако държавата България си беше свършила качествено работата и беше осигурила възможността за качествено цифровизиране на ефира, вместо да подари и този сегмент на мустакатия бос на КТБ. Сега сме в ситуация, в която Цветан Василев трябва да конкурира себе си, като с DVB-Т технологията, ще трябва да „яде“ както от пазара на конкурентите, така и от собствения си на Виваком. Подозирам, че ако когато БТК (тогава все още собственост на Вива Венчърс) водеха преговори за продажбата на НУРТС, ТИМ-аджиите не се бяха договорили с КТБ да се откажат от намеренията си за покупка (и в замяна получиха национален ефир в мултиплекс 1 за Bulgaria On-Air), сега можеше да съществува все пак някаква конкуренция на този пазар. Вместо това държавата обеси гражданите си, като ги върза за „кабела на антената от едната страна, а кабела на телевизора от другата“

А, аз просто исках да гледам мачове по телевизията…

 
 

Най-отдаденият камикадзе на Япония

| от |

Япония е страна, която няма еквивалент. Отдадеността на жителите е пословична. Самурайската дисциплина, която все още може да бъде забелязана сред населението може да бъде пример за всички останали, а започне ли онзи далечен дълг да зове, всеки е готов първи да даде живота си в името на родината. Пример за подобни действия може да бъдат така добре познатите камикадзета.

В края на Втората Световна война, когато Япония бавно и сигурно започва да отстъпва в сраженията, авиаторите решават да изгубят живота си, отколкото да се върнат като изгубили. Легендарна е историята за един японски войник, който продължава сражението си около 20-30 години след края на Втората Световна война, вярвайки, че неговите капитани ще се завърнат. В този вид сражения се оказва, че пилотите създават редица главоболия на противника и практически още няма лечение на този вид фанатизъм. Забиващите се самолети, натъпкани с експлозив трудно могат да бъдат отклонени от маршрута, особено с толкова отдаден пилот.

Не трябва да забравяме, че България също е записана с подобни геройства – Списаревски разцепва тежък бомбардировач на две. Връщайки се обратно на японскот участие ще попаднем на един много интересен случай – Хаджиме Фуджи. Като авио инструктор може да се похвали с много обучени пилоти, но едно нещо пречило много – армията отказвала да го изпрати на мисия. Колкото и варварско да е било решението на камикадзетата, армията все пак имала етика и не позволявала на хора със семейство да участват. Летецът имал съпруга и две деца, няколко пъти писал с молба да бъде изпратен, за да даде живота си за империята, но всеки път получавал отказ. Някога Хаджиме е трябвало да наследи семейната ферма, но понеже виждал повече чест в армейските редици, решил да стане доброволец.


View this post on Instagram

Hajime Fujii, lahir pada 30 Ogos 1915, dibesarkan di Ibaraki Prefecture. Ibu bapanya mahu beliau mengambil alih ladang keluarga, tetapi beliau menawarkan diri untuk menyertai Tentera Darat. Beliau telah dihantar ke China, di mana Jepun telah berperang sejak tahun 1931. Semasa di China, peluru mortar telah mencederakan tangan kiri beliau. Semasa pemulihan di sana, beliau bertemu Fukuko buat pertama kali sebelum berkahwin. Mereka dikurniakan dua orang anak, Kazuko dan Chieko hasil dari perkahwinan mereka. Fujii kemudian telah dipilih untuk memasuki Army Air Corps Academy. Beliau menawarkan diri untuk menyertai misi serangan khas kamikaze (bunuh diri) tetapi permohonannya ditolak kerana beliau mempunyai isteri dan anak. Pada 14 Disember 1944, isterinya telah terjun membunuh diri bersama dua orang anaknya di Arakawa River berhampiran Kumagaya Aviation School, supaya suaminya dengan bebas boleh pergi menyertai misi serangan kamikaze (bunuh diri). #atokdean #matiitubenar #war #japan #history #kamikaze #HajimeFujii

A post shared by ATOK DEAN (@atokdean) on

Изпратен е на фронта в Китай до 1931 година. Точно там среща жена си Фукуко. Фуджи е ранен и прекарва известно време в болницата, когато получава предложение да премине във ВВС на Япония. Честта е изключително висока, а и той самият се оказва достатъчно добър и надарен пилот. Самолетите в неговите ръце можели да направят всичко. Именно той започва да обяснява на своите кадети, че при нужда трябва да разбиват своите изтребители в големите кораби и вражеските лагери. Често напомня, че ако пилотът ще умира, няма смисъл да умре сам. Може да звучало много лесно, особено след като той нямало да извърши този вид „геройство“, но мотото на инструктора било „Делата и думите трябва да са постоянни“.

И дела имало, Фуджи написал две молби към своите началници, обяснявайки, че иска да умре за страната си и не може да гледа как неговите кадети не се връщат, а той самият не може да даде пример за действията си. Една от причините е било семейството, но другата е позицията, която заема. Японецът запалвал душите на младите пилоти, които политали всеки ден, отбранявайки родината си. В семейството ситуацията била подобна. Съпругата не искала да се раздели със своя мъж, но разбирала защо страда. Дамата взела двете си деца и на 14 декември 1944 г. отишла до близката река, за да скочи в ледените води. На следващата сутрин са открити телата на 3-ма души. Властите разпознават 24-годишната съпруга, голямата дъщеря на 7 години и малката на 1 година. Ръцете на голямата дъщеря били завързани за ръцете на майката. Когато полицията се обажда на вдовеца, той става от клас с думите:
„Най-вероятно днес ще роня сълзи. Моля простете ми за днес. Моля ви, разберете.“

Когато вижда телата на семейството си, той споделя, че винаги е съветвал всички да бъдат готови за смъртта, но той самият не можел да достигне толкова далече. В дома си открива и едно писмо, което окончателно затваря загадката:
„Понеже може да се притесняваш за нас и не можеше да изпълниш задълженията си свободно, защото сме живи, решихме да направим това. Тръгнахме преди теб, но ще те чакаме. Моля, бий се без никакви резерви.“
Вечерта след погребението, Фуджи пише още едно писмо до своята 7-годишна дъщеря Казуко:
„Студен и мразовит декемврийски ден

Твоят живот приключи в река Аракава. Болезнено тъжно е, че заедно с майка си жертва живота си, за да може баща ти да изпълни своето най-силно желание и да положи своя живот в името на страната. Както и да е, надявам се, че заедно със сестра си и майка си ще се усмихваш. Татко много скоро ще ви последва. В този момент бих те държал силно до мен, докато заспивам. Ако Чиеко плаче, моля те да се погрижиш добре за нея. Сбогом за кратко. Баща ти ще се изправи в една от най-великите битки и ще бъде подарък за цялото семейство. Надявам се, че двете ще ме чакате. “

WAR & CONFLICT BOOK ERA:  WORLD WAR II/NAVY

Снимка: By U.S. Navy; The original uploader was Quercusrobur at English Wikipedia.. – This media is available in the holdings of the National Archives and Records Administration, cataloged under the National Archives Identifier (NAID) 520678., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=53290

Японската армия крие този случай с притеснението, че мнозина други ще последват примера. Получават трето писмо от летеца, но този път е подписано с кървав отпечатък. Там пише, че иска да участва, за да почете паметта на жена си и двете си дъщери. На тръгване от школата, кадетите предават самурайски меч като подарък за всичко научено, както и сериозната мисия.

На 8 февруари 1945 година започват тренировките и вдовецът е официално назначен за командир на ескадрилата. На 28 май идва и бойната мисия близо до бреговете на Окинава. Там се крият два разрушителя, които трябва да бъдат неутрализирани. За корабите не е трудно да се преборят с японската атака, но все пак има два самолета, които успяват да се разбият в разрушителя Дрекслър и да бъдат причина за неговото потапяне след няколко минути. Мисията е завършена. Макар и тялото да не е намерено, надгробният камък на Фуджи стои точно до този на жена му.

 
 
Коментарите са изключени

Великите любовни истории: Джон Ф. Кенеди и Джудит Кембъл Екснър – един любовен танц с мафията

| от Мая Вучева |

Всъщност това не е велика любовна история. Не е дори средно голяма любовна история. Това е историята на една от многото извънбрачни връзки на един от най-харизматичните, но също и най-надценявани американски президенти. С какво тогава е толкова интересна, ще попитате. И ще се учудите от отговора. Защото случилото се между Кенеди и госпожица Кембъл Екснър не е просто секс и кой откъде е. В автобиографичната си книга от 1977 г. никому неизвестната тогава американка потвърждава за вярна една от многото теории около трагичната смърт на президента, а именно, че чикагската мафия стои зад убийството.

Джудит Кембъл е първата жена, която публично признава, че е имала връзка с президента Кенеди. “Най-ужасното нещо, което направих, е да се влюбя в женен мъж,” казва с огорчение тя години по-късно. “И го пазих в тайна от страх за живота си.”

To Hell And Back

Но коя е Джудит Кембъл Екснър?

Родена е през 1935 г. в заможно семейство, което живее в тузарски квартал в Пасифик Палисейдс, Калифорния. Едва 18-годишна се жени за актьора Уилям Кембъл. Този брак отваря вратите за Джудит към холивудския елит.  Понеже е доста хубава (всъщност поразително прилича на Елизабет Тейлър!) известните мъже постоянно флиртуват с нея. Но тя поддава на чара само на Франк Синатра, който по онова време е по-известен и от Исус. Годината е 1959 и тя вече се е развела с Кембъл. Затова нищо не й пречи да каже “да” на поканата на Синатра да поплажува с него на Хавай. Интимната им връзка  продължава няколко месеца.

Животът на младата жена ще се промени завинаги на 7 февруари 1960-а. Вечерта на тази дата тя придружава Синатра, с когото вече са само приятели, на концерта му в Лас Вегас. Сред публиката е и Джон Кенеди, личен приятел на певеца. По онова той е сенатор от Масачузетс и тъкмо е бил номиниран от Демократите за кандидат за президентския пост. След концерта Синатра ги запознава.  В интервю за списание “Пийпъл” години по-късно Кембъл си спомня така първата им среща: “Говорихме за много неща. Джак [JFK ] се прояви като същински клюкар и не спря да ме разпитва за всичко и всички. Онази вечер просто не искаше да ме пусне да си тръгна.”

Judith Exner

След срещата в Лас Вегас в продължение на месец Кенеди няма да пропусне и ден, в който да не й се обади. Краят на телефонната любов идва на 7 март, когато двамата правят секс за първи път в нюйоркския хотел “Плаза”. Въпреки че през годините Първата дама Джаки Кенеди често казва на всеослушание, че президентът е гола вода в леглото и свършва бързо, Джудит изглежда няма подобни оплаквания и, без да се замисля за последиците, се впуска в бурна връзка с него.

Любовните й занимания с бъдещия президент обаче не пречат на честите й срещи с бившия й любовник Синатра. След друг негов концерт в Мачми Бийч певецът я представя на приятелчатата си-мафиози  Джо Фискети и Сам “Момо” Джанкана. Въпреки че последният й се представя като Сам Флууд, тя много скоро разбира, че това всъщност е скандално известеният Чикагски Кръстник. Този факт обаче не я тревожи особено и, хоп! – и с него в леглото.

Когато Кенеди разбира, че са станали баджанаци не с кого и да е, а с могъщия бос на чикагската мафия, вместо да разкара Джудит, решава да я използва за личните си цели и амбиции. Още преди да спечели предварителните президентски избори, Кенеди е търси начин да се срещне с Джанкана, понеже е сигурен, че той ще може да му удари едно рамо в президентската му кампания. Сега вече с общото гадже в картинката играта тотално се променя. Скоро Кембъл започва да действа като връзка между Кенеди и Джанкана. През април 1960 г. е възложена и първата й задача. Джудит е поканена на вечеря в дома на сенатора в Джорджтаун, докато бременната Джаки е във ваканция. Кенеди и един от лобистите от предизборния му щаб се притесняват дали ще могат да си осигурят достатъчно гласове в Западна Вирджиния.

John_F._Kennedy,_White_House_photo_portrait,_looking_up

Снимка: By White House Press Office (WHPO) – John F. Kennedy Presidential Library and Museum, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1393796

Затова е решено Джудит да се свърже с новия си приятел Джанкана, за да уреди среща между него и сенатора. Това ще е първата от общо десетина срещи, за които тя ще посредничи. Джанкана не е особено дискретен и обича да се хвали пред Кембъл, че ако не е бил той, президентът щял да го “издуха” с вота в Куук Каунти, Илинойс, намеквайки по този начин, че именно той е помогнал  за набирането на решителните няколко хиляди гласа за крайния изход на изборите. Изглежда докато е траела усилената предизборна кампания, Кембъл не се е досещала за истинските мотивите на Кенеди да я направи посредник между него и мафията.

“Мислех си, че Джак ме обича и че ми има доверие и затова ме кара да правя неща, които са важни за него. Бях на 26 и нямах собствени цели в живота си. Оставих се да бъда въвлечена във всичко това, сигурно защото за първи път се чувствах значима.”

Връзката между Кенеди и Кембъл започва да се разсъхва, когато ФБР надушва за тайните им далавери с мафията. Бюрото изпраща агенти да следят любовницата на новия президент. Лично Едгар Хувър се нагърбва със задачата да проучи връзката на Джанкана с Кенеди. Намерението му е да шантажира с откритията си президента, за да получи от него зелена светлина да следи Мартин Лутер Кинг, когото пък подозира във връзки с комунистически лидери. Междувременно на любовния фронт също се случват интересни неща. Кръстника използва момента, че отношенията между президента и Кембъл вече съвсем са охладнели, и й предлага брак. Тя обаче му отказва и слага край на отношенията им.

Lt._John_F._Kennedy_aboard_the_PT-109

Снимка: By Unknown – http://www.jfklibrary.org/Asset+Tree/Asset+Viewers/Image+Asset+Viewer.htm?guid={DCDEF7A0-228A-42C9-AAB3-93D4957091D3}&type=Image, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1395734

Година по-късно, на 22 ноември 1963 г. JFK е убит.

Кембъл изпада в дълбока депресия и дори прави опит за самоубийство. В следващите години има краткотрайни сексуални връзки с различни мъже (сред които бейзболиста Еди Фишер) и ражда сина си Дейвид. Десет години след убийството на Кенеди Кембъл е призована да свидетелства пред Сената. Тя излъгва. В интервю през 1988 г. оправдава тогавашното си поведение така: “Ако бях казала истината, щяха да ме убият. Ужасно ме беше страх за живота ми и затова излъгах. Вижте какво стана с Джак! И със Сам! ” Сам Джанкана е убит в охранявания си от полицията дом със седем куршума в главата, точно преди и той да бъде призован за свидетел. През 1975 г. Джудит се жени за голф играча Дан Екснър, бракът й с когото продължава 11 години.

Джудит Кембъл Екснър решава най-накрая да проговори и да разкрие цялата истина за връзката си с президента Кенеди, когато вече е на 54 години и терминално болна от рак на гърдата. “Докторът ми дава най-много още три години живот, затова искам да сложа ред в живота си, за да мога да си отида с чиста съвест.” И го прави като през 1977 г. издава мемоарите си под заглавие “Къртицата на мафията: Историята и животът на Джудит Екснър, любовницата на Джон Ф. Кенеди”. Джудит губи битката с рака през 1999 г.

А в края на 2019-а мистерията около убийството на JFK и съмнението, че мафията е имала пръст в него, остават.

 
 
Коментарите са изключени

Пилоните, които трябва да се счупят

| от |

През повечето време пилоните по улиците са за да държат табели, уличните светлини и така нататък. Те трябва да бъдат добре проектирани, за да издържат на ветрове, бури, цунамита и земетресения. От време на време обаче те трябва да се счупят и то по конкретен начин. Това трябва да се случи при удар на автомобил – за да се намалят щетите и да се спасят животи.

post-light-bases-from-roadside-design-guide-by-the-association-of-state-highway-and-transportation-outdoor

Снимка: Roadside Design Guide

Един от методите, който се използва за правилното счупване на пилоните, е известен като slip base system. В основата си пилонът е направен да се изплъзва при удар. Вместо от край до край пилонът да е едно парче, той е два отделни стълба, застопорени заедно чрез съединителни плочи като на снимката. Това позволява двата пилона да се разделят при сблъсък.

По време на катастрофа, системи като тази могат значително да намалят щетите по автомобила и неговите пътници. След сблъсък, тези системи също така улесняват последващия ремонт.

Има и сглобки, направени по специфичен начин – например, двете съединените плочи са под ъгъл (обикновено 10 до 20 градуса спрямо земята). Този дизайн оптимизира пилонът за удари от предварително предполагаема посока. Целта е след въпросния удар (да чукнем на дърво) горният стълб да се изстреля във въздуха.

При тази система е необходима нормална сила за разбиването на сглобката, докато същевременно тази сглобка все пак е достатъчно здрава, за да издържа на елементите, които изброихме по-горе, както и да забави катастрофиралата кола. Правилното завиване на болтовете между двата пилона постига това – затова и умението на монтиращите е от критично значение.

В наши дни все по-често се използват късащи се болтове, които са предназначен да се счупят в конкретна точка. Те са предпочитани и защото способността им да се счупят правилно не зависи толкова от посоката или ъгъла на удара. Те отнемат и от фактора монтаж, тъй като правилното затягане вече не е съществено.

 
 
Коментарите са изключени

Сградите с дупки в тях

| от |

Хонконгските сгради са пронизан от дупки, които изглежда стоят срещу естетическата или структурна логика. И причината за този необичаен архитектурен избор е? Дракони.

Дупките всъщност са „драконови порти“, които са създадени, за да могат тези митични летящи зверове да преминават от домовете си по върховете на планините долу при водата всяка сутрин и след това да се връщат всяка вечер. Този поток на дракони е само една част от много голяма философия: фън шуй.

Friedrich-Johann-Justin-Bertuch Mythical-Creature-Dragon 1806

„Отхвърлено от западния свят заради странността си, изкуството фън шуй е сериозен бизнес в Хонконг“, пише Меган Белт от apassportaffair.com. „Фън шуй, което се превежда като „вятър и вода“, произтича от древното изкуство на геоманството и се свързва с енергията на земята.“

Наред с други неща, фън шуй се занимава с връзката на сградите с естествената среда, включително планините, моретата и небето. Затова правилното разположение се считат за критични компоненти на добрия градски фън шуй.

След културната революция практикуването на фън шуй е била считана от мнозина в Китай като излишна и суеверна. И все пак в Хонконг продължава да се вслушва в нея. Днес се изчислява, че има толкова експерти в областта на фън шуй, колкото счетоводители или адвокати.

„Всичко от ориентацията на сграда, формата на сградата, позицията на входа и разположението на мебелите вътре се смята, че влияят на успеха на бизнеса и собственика на жилището“, пише Каушик от amusingplanet.com. „Специалистите по фън шуй се консултират за почти всеки нов дом (или офис). Дори огромни архитектурни и инженерни проекти на тази островна държава са продиктувани до голяма степен от фън шуй … примери за практика са почти навсякъде в Хонконг“.

HK Bank of China Tower View

Някои известни архитекти пренебрегват фън шуй на своя собствена опасност.

Ръбатата сграда на Банката на Китай от архитекта И. М. Пей е широко критикувана за това, че не е наела геомансъри при разработването й. Загрижени експерти по фън шуй виждат ъгловата форма като „срязваща“ добрия късмет на съседни сгради.

 
 
Коментарите са изключени