Централните банки сигурно са полудели!

| от |

Един анализ на Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com) 

Централните банки сигурно са полудели!

Тази констатация започва все повече да се налага сред анализаторите на финансовите пазари. Вече няма абсолютно никакво съмнение, че над глобалната финансова система е надвиснал нов риск – на неконтролируемите равнища на държавните дългове. Надува ли се нов балон, който може да ни потопи в криза, съизмерима с тази от 2009 г.? За голямо съжаление отговорът е по-скоро „да“.

Фондовите индекси и цените на държавния дълг превземат нови и нови върхове, а от друга страна, корпоративният сектор продължава да страда от липсата на свежо финансиране. Причината за тази ситуация е изключително лесно обяснима и тя е поведението на централните банки и „разглезените“ правителства. Глобалното потребление продължава да бъде изключително депресирано и това е основният проблем залипса на устойчив ръст на световната икономика.

На теория правителството може да подкрепи потреблението по два начина: чрез фискални политики (намаляване на данъците и увеличаване на държавните разходи) или чрез монетарни (намаляване на лихвените проценти и увеличаване на паричната маса в обращение). През последните години сме свидетели на агресивно намаляване на лихвите по цял свят, но това не доведе до така мечтаното увеличаване на потреблението. Всички определят депресиращото ниво на инфлацията като

естествено следствие от намаленото потребление

Видимо е, че ситуацията не може да бъде овладяна единствено и само с ниски лихви и емитирането на безкрайно количество държавен дълг. Това е така нареченият японски модел за стимулиране на потреблението. Да, но този модел се прилага от японското правителство през последните три десетилетия и той видимо се провали. Последният истински икономически растеж в Страната на изгряващото слънце бе в периода 1986-1991 г. През тези години икономиката на Япония нарасна с един трилион долара. Точно оттогава започна и голямата японска депресия, вследствие на което през нито една година не бе отбелязан икономически ръст над 1%.

Ще повтори ли Европа японската грешка

Май че отиваме в тази посока. Категорично трябва да се премине към политика на „оставяне на повече кеш“ за малките потребители. Това означава – намаляване на данъците. Е, разбира се, че има различни форми на „оставяне на кеш“. През 2008 г. в САЩ бе приет така нареченият Икономически акт за стимулиране. В края на данъчната година американските семейства получиха по пощата чекове, представляващи връщане на част от платените от тях данъци към държавния бюджет. Макроикономистите бяха пресметнали, че вследствие на този допълнителен бонус при изразходването на всеки 100 долара ефектът за икономиката е с мултипликатор 1,3 – казано с други думи, при очаквано ниво на брутния продукт от 2% вследствие на този стимул се очаква растеж от 2,6%.

В настоящия момент огромните количества ликвидни пари не достигат по никакъв начин до малките потребители, които в края на краищата се оказват най-важният фактор за ръст на средното потребление в глобален план. Всички новоемитирани пари под една или друга форма се връщат единствено и само на финансовите пазари.

В момента сме изправени пред парадокса на повсеместен ръст на цените на всички финансови активи. Цените на акциите и държавните облигации са в небесата. Липсва каквото и да е защитно поведение от страна на инвеститорите. Дилърите и централните банкери са в любовна прегръдка, но те едва ли осъзнават, че тази „споделена любов“ ще доведе до нов финансов крах. Нали знаете на финала кой плаща сметката? Това е средностатистически-
ят човек, който в момента

потребява най-малко, а спестява най-много

Такова поведение отново попада в графата „made in Japan“. Свръхспестяването на средностатистическия човек обаче има и своето логично обяснение. Несигурната икономическа среда, която е функция от прилаганите правителствени политики и разбира се, от поведението на централните банки, е основната бариера за отключването на тези пари.
Харченето на пари от страна на правителствата за инфраструктурни проекти също има изключително много спорни моменти. Като принцип се смята, че този вид държавно харчене отнема твърде дълго време, за да се почувства пряк ефект при една боледуваща икономика. Даже в Германия се дава пример с летището в Берлин, което бе построено за 5 млрд. евро и реализацията му бе просрочена с няколко години.

Най-бързият начин за стимулиране на потреблението е чрез разработване на

стимули за средния потребител

Това трябва да бъде тема номер едно при дебат между политиците и централните банкери. Разбира се, че политиците определено няма да подкрепят идеята за пряко намаляване на данъците или връщане на част от тях в края на годината, защото това ще остави по-малко средства на тяхно разположение. Разбирате ли колко много позитиви има в идеята с връщане на чекове (или директен кеш). От една страна, от тази мярка ще могат да се възползват само коректните платци към бюджета, което ще стимулира плащането на данъци. От друга страна, самата държава отчита този факт и връщайки ви парите, тя ще спечели от ДДС, който ще дойде от увеличеното потребление. Това не е алхимия от типа „и вълкът сит, и агнето цяло“, а реална икономическа мярка за стимулиране на средния потребител.

Светът е изправен пред поредния финансов балон. През последните години новонапечатаните пари, които се намират в балансите на центалните банки, надхвърлят 20% от глобалния брутен продукт. Това не са „изработени“ пари под формата на добавена стойност. Най-странното е, че те почти не достигат до реалните потребители, а са

концентрирани в ръцете на финансовите акули

за надуване на поредния балон.

Финансовите пазари отдавна не отразяват реалното състояние на дадена икономика. Как ще си обясните факта, че испанското правителство в момента може да набере 10-годишен дълг на цена, по-ниска от тази на американското правителство? Ако испанската икономика беше толкова добре работеща, нямаше да има безработица, която надхвърля 20%.

От друга страна, безработицата в САЩ е 6% при ръст на икономиката 3,5%. Има ли отговор по въпроса, господин Драги? Европейските правителства панически се страхуват от това да намаляват данъците. Това е единственият начин средният човек да бъде стимулиран да потребява. Абсолютно не приемам френската теза, че това ще облекчи най-много богатите.
Какво стана с „данък богатство“ във Франция? Какъв бе ефектът за френския бюджете дефицит? „Големите пари“ отдавна знаят как да избегнат големите данъци. Към настоящия момент по офшорни сметки са паркирани близо 29 трилиона долара.

И така, уважаеми политици, намалете данъците или върнете част от тях на средностатистическия човек. По-добра социална политика от тази няма, а също и по-добър стимул за увеличаване на потреблението.

 
 

Номинации за Oscars 2018: пълният списък

| от chronicle.bg |

След като почти всички големи награди вече са раздадени идва ред на най-голямото събитие в киното – Наградите на филмовата академия  на САЩ. Вече  са ясни  номинациите за „Оскарите“, които ще  бъдат връчени на победителите на 4 март.

Равносметката, донякъде очаквана, е следната: пълен триумф за „Формата на водата“ в техническите и в творческите категории. Триумф  за Blade Runner 2049, Dunkirk и Star Wars: The Las Jedi също. Всички защитници на на кампанията за равенство  между половете могат да си  отдъхнат – Грета Гъруиг е номинирана за най-добър сценарии и за най-добър режисьор. Пълен успех да „Бягай!“ на  Джордан Пийл. Честито на Даниел Дей-Луис и Phantom Thread… и  на  Кристофър Плъмър  за „Всички пари на света“…

Честито за 21-ви път и на Мерил, която е номинирана за главна женска роля във „Вестник на властта“ (The Post).

А ето и пълния списък с номинираните:

Най-добър филм

Call Me By Your Name
Darkest Hour
Dunkirk
Get Out
Lady Bird
Phantom Thread
The Post
The Shape of Water
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добър актьор

Тимъти Шаламе – Call Me by Your Name
Даниел Дей-Луис – Phantom Thread
Даниел Калуя – Get Out
Гари Олдман – Darkest Hour
Дензъл Уошингтън – Roman J. Israel, Esq

Най-добра актриса

Сали Хоукинс – The Shape of Water
Франсис Макдорманд – Three Billboards Outside Ebbing, Missouri
Марго Роби – I, Tonya
Сърша Ронан – Lady Bird
Мерил Стрийп – The Post

Най-добър актьор в поддържаща роля

Уилям Дафо – The Florida Project
Уди Харълсън – Three Billboards Outside Ebbing, Missouri
Ричард Дженкинс – The Shape of Water
Кристофър Плъмър – All the Money in the World
Сам Рокуел – Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добра актриса в поддържаща роля

Мери Дж. Блидж – Mudbound
Алисън Джейни – I, Tonya
Лесли Манвил – Phantom Thread
Лори Меткалф – Lady Bird
Октавиа Спенсър  – The Shape of Water

Най-добър режисьор

Кристофър Нолан – Dunkirk
Джордан Пийл – Get Out
Грета Гъруиг – Lady Bird
Пол Томас Андерсън – Phantom Thread
Гийермо дел Торо – The Shape of Water

Най-добър адаптиран сценарии

Call Me By Your Name
The Disaster Artist
Logan
Molly’s Game
Mudbound

Най-добър оригинален сценарии

The Big Sick
Get Out
Lady Bird
The Shape of Water
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добра кинематография

Blade Runner 2049
Darkest Hour
Dunkirk
Mudbound
The Shape of Water

Най-добър монтаж

Baby Driver
Dunkirk
I, Tonya
The Shape of Water
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добър декор

Beauty and the Beast
Blade Runner 2049
Darkest Hour
Dunkirk
The Shape of Water

Най-добра песен

Remember Me (Coco)
Mystery of Love (Call Me By Your Name)
This Is Me (The Greatest Showman)
Mighty River (Mudbound)
Stand Up For Something (Marshall)

Най-добър саундтрак

Dunkirk
Phantom Thread
The Shape of Water
Star Wars: The Last Jedi
Three Billboards Outside Ebbing, Missouri

Най-добър късометражен документален филм

Edith & Eddie
Heaven is a Traffic Jam
Heroin(e)

Knifeskills
Traffic Stop

Най-добър документален филм

Abacus: Small Enough to Jail
Faces Places
Icarus
Last Men in Aleppo
Strong Island

Най-добър късометражен игрален филм

Dekalb Elementary
The 11 O’Clock
My Nephew Emmett
The Silent Child
All Of Us

Най-добър анимационен късометражен филм

Dear Basketball
Garden Party
Lou
Negative Space
Revolting Rhymes

Най-добър звуков монтаж

Baby Driver
Blade Runner 2049
Dunkirk
The Shape of Water
Star Wars: The Last Jedi

Най-добър звук

Baby Driver
Blade Runner 2049
Dunkirk
The Shape of Water
Star Wars: The Last Jedi

Най-добър чуждестранен филм

A Fantastic Woman (Chile)
On Body and Soul (Hungary)
The Insult  (Lebanon)
Loveless  (Russia)
The Square (Sweden)

Най-добри визуални ефекти

Blade Runner 2049
Guardians of the Galaxy Vol. 2
Kong: Skull Island
Star Wars: The Last Jedi
War for the Planet of the Apes

Най-добри костюми

Beauty and the Beast
Darkest Hour
Phantom Thread
The Shape of Water
Victoria and Abdul

Най-добър грим и прически

Darkest Hour
Victoria and Abdul
Wonder
 
 

Най-добрите Photoshop войни!

| от chr.bg |

Технологиите са велико нещо!

Преди години, когато убие някой от приятелите или близките си, Хитлер го премахваше и от снимките.

Това е най-близкото историческо събитие до днешните Photoshop войни. Целта на занятието е при зададена снимка, тя или някой от елементите й да бъде манипулиран така, че да поражда забавление, хумор или поне звучно издишане в знак на смях.

В галерията ни сме събрали най-добрите резултати от тези графични битки в интернет. Приятно гледане!

 
 

Любимите ни актьори, които искаме да се завърнат

| от chronicle.bg |

Помните ли, когато Джеймс Каан размаза лицето на Кати Бейтс с метална тежест във формата на прасе? А когато Ейдриън Броуди ядеше консерва от земята в еврейско гето през Втората световна война?

Холивуд често проявява способността си, кога умишлено, кога не, да забравя някои от най-добрите си открития и да ги праща в забвение. Някои актьори успяват да прескочат трапа и да се задържат във висините дори до пенсионирането си. За други обаче временният застой в кариерата става перманентен упадък. Днес си спомняме за момчетата, които преди години изгряха рязко на кинохоризонта, но вече почти не чуваме за тях. А бихме искали отново да ги гледаме.

В тази категория попадат и актьори, които не са се отказали от бизнеса, но филмите, в които се снимат днес, са просто бледи подобия на триумфа им. Вижте, кои добри актьори от миналото ни липсват днес и искаме да ги видим отново.

 
 

Кой какво спечели на SAG Awards 2018?

| от chronicle.bg |

Поредната торба с награди беше раздадена снощи на церемония в Лос Анджелис – този път бяха SAG Awards (Наградите на гилдията на киноактьорите). Трябва ли да споменаваме, че утре ще бъдат обявени номинациите за „Оскари“ 2018 и че SAG Awards са последният ориентир, за това кои имена ще влязат в списъка?

На церемонията снощи, водена от Кристен Бел, съвсем очаквано триумфира за пореден път „Три билборда извън града“. А вечерта премина под знака на кампанията за равенство между половете, шегите, #MeToo и Time’s Up.

Любимката ни Франсис Макдорманд грабна наградата за най-добра актриса и с речта си ни напомни, защо не е зле по-често да я виждаме в светлината на прожекторите. „Излизам от пустошта веднъж на няколко години и ме каните на партито, но има много млади хора, които тепърва започват кариерата си – те също имат нужда от награди, нека помислим над това.“

Алисън Джейни, Гари Олдман, Никол Кидман, Александър Скарсгард… и кой още, вижте в галерията горе. Но преди това, вижте Франсис Макдорманд.