Цървулите на кръстоносеца

| от |

Иван Стамболов, Петте кьошета

Най-забавният момент в живота на парвенюто е онзи, в който то осъзнава, че не може да си купи всичко. Не, не става дума за дворци и златни каляски. Тях парвенюто може да си купи. Става дума за придобивки като благородство и чест, които в очите на парвенюто вървят в пакет с тайнствена аристократичност, дето все още я няма по магазините.

Разбрало, че аристократичността е последното, което му липсва, парвенюто се хвърля да си я набави. Така се раждат „православните рицарски ордени“, „съветите на великите боляри“, „архонтите“ и т.н. Но каква е разликата между православния рицар и обикновения рицар. Обикновеният рицар, когато реши да се надува, сочи имената на баща си и дядо си и показва техните мечове и брадви на стената в залата с камината. За разлика от него православният рицар черпи самочувствие от съмнителния исторически факт, че по нашите земи са се подвизавали тамплиери и са разменяли тайни идеи с богомилите. Обикновеният рицар може да изреди поне десетина имена на свои предци, докато българският рицар упорито мълчи по въпроса кои са баща му и дядо му, откъде са, какво са учили и с какво са се занимавали.

Но парвенюто не е толкова виновно. То е като глезено дете, което иска ново колело. Виновен е този, който се появява с колелото, за да му го продаде. И още по-виновен е, когато това колело е менте.

Хитри люде са си направили тънката сметка, че в България няма много източници на духовна легитимност и съсловна гордост, а още по-малко са тези източници, които могат да покрият цялата илюзия с патината на вековете. Всъщност, в България този източник май е само един – Светата православна църква. И ето как в нейния клир се появяват децата на лейтенант Шмид и започват търговия с аристократичен блясък. Щом искаш да си херцог – може! Какво, няма монархия ли? Нищо, църквата ще те направи архонт, то е същото.

Едно от тези деца – архимандрит Дионисий Мишев – през миналите седмици разбуни духовете на миряните с бодрия си устрем към епископско достойнство. Изглежда на г-н Мишев тази легитимация му беше нужна, за да бъдат още по-легитимни и „благородниците“, които искаше да произвежда. Слава Богу, този суетен и користолюбив устрем миналата седмица беше спрян от мъдрото решение на Патриарха и Св. Синод.

Обаче има един проблем. И той не е в кича на целия този цирк. Проблемът е в това, че когато циркът се разиграва в храма, много хора се гнусят да прекрачат прага му. А не трябва, защото църквата е църква, независимо от падението на своите клирици. Църквата е тялото Господне в този свят и неин глава е сам Исус Христос. Нищо не може да опетни този факт, тъй както и слънчевият лъч не може да се окаля, когато осветява калта.

И все пак много хора, които не са се замисляли върху това, когато гледат разархонетни и недоархонтени архонти, мъже и жени с рицарски плащове и бузести аграрни физиономии да размахват мечове, закупени в магазин за луксозни подаръци от Китай , а сред тях да стърчи православен свещеник и да отслужва водосвет (видях го с очите си по националната телевизия), ще обърнат гръб на Светата църква, която медиите нежно наричат БПЦ. А това вече е престъпление не само против личността на човека, а и против душата му.

Има начин. Има начин люде като г-н Мишев да си играят на аристокрация. Нека ги окичим с някоя блестяща титла (стига да не е епископ), която да им дава право да ръкополагат рицари и архонти. Да ги ръкоположим, да речем, за „Лордове велики пазители на златния ключ, короната и звездата на източния трон, включително и на цукалото под трона“. Да им дадем право да произвеждат каквито „благородници“ пожелаят на каквато цена успеят да изкопчат от тях. Да си се събират на пълнолуние по рицарски сборища и да размахват дървени мечове, зовейки еретическите духове на богомилите – хич не ми пука. Стига само да не замесват църквата и да не ми ги дават по телевизията.

 
 

СЗО: Транссексуалността не e умствено заболяване

| от chr.bg |

Световната здравна организация (СЗО) счита, че транссексуалността – усещането, че принадлежиш към другия пол, не трябва повече да се приема за умствено заболяване.

Това става ясно от 11-ата Международната класификация на болестите, която трябва да бъде ратифицирана от членуващите в организацията държави през 2019 г. Новата версия на Международната класификация на болестите, публикувана от СЗО тази седмица, ще бъде представена на Световната здравна асамблея през май 2019 г. в Женева, за да бъде приета от страните-членове и да влезе в сила от 1 януари 2022 г. В нея има нови глави, от които една е за сексуалното здраве. Там е вписано „несъответствие на пола“, или транссексуалност, класифицирана досега сред умствените заболявания.

Един от „много големите проблеми“ е, че „свързването на транссексуалността с умствените болести е стигматизиращо“, обясни Лале Саи, която ръководи дирекцията по репродуктивно здраве към СЗО.

СЗО очаква новата класификация на транссексуалността да „намали стигматизирането, а това може да допринесе за по-добро приемане на тези хора от обществото . . . и дори да им осигури по-добър достъп до здравни услуги“.

На снимката: Андреа Пежич, един от най-известните транссексуални хора на света.

 
 

Най-добрите филми на 2018 г. досега

| от chronicle.bg |

Юни вече е към края си и е време за традиционната равносметка на филмите през първото полугодие на 2018-та.

Като изключим редовната доза от манджата на Марвъл, която ще пренебрегнем (с едно изключение), годината дотук беше достатъчно разнообразна, така че да задоволи всеки вкус, като започнем от качествени независими филми, минем през най-доброто от европейското кино и стигнем до скъпите и комерсиални блокбъстъри на Холивуд.

Разбира се, днешната равносметка не е окончателна, тъй като знаем, че доброто кино пази най-силните си козове за есента и зимата (за да се класира за престижните награди догодина). Въпреки това могат ясно да се откроят няколко заглавия, които ще се въртят пред очите ни поне до началото на 2019-та. Тук трябва да направим уточнението, че за премиера на филмите в този случай се приема пускането им по киносалоните, а не премиери по фестивали, които за някои филми се случиха още в края на 2017 г.

Вижте в галерията горе най-добрите филми на 2018 г. досега.

 
 

Хората, които „измениха“ на родината си и станаха велики

| от chronicle.bg |

Неведнъж сме споменавали уникалната способност на българина да обижда и омаловажава всичко, което не разбира. Ако не е футбол, политика или жени, а някакви маргинални сфери от живота – като изкуство, например, не го хвали пред сънародника – диванен патриот, който брани родината от дивана в хола в панелката или във вид на коментари под чисто информативни текстове, от които никой няма нужда.

Споменаваме това, защото тази седмица в Лондон се случи нещо значимо. В езерото Серпетин в Хайд парк се издига последният проект на Кристо – „Мастаба“. Огромна трапецовидна инсталация от петролни варели, която беше отразена от всички световни медии. За своята кариера от няколко десетилетия българинът се е превърнал в едно от най-известните имена в световната култура. „Плаващите кейове“, „Желязната завеса – стена от петролни варели“, „Опакованият Пон Ньоф“ и още други арт инсталации са безспорни постижения на съвременното изкуство. Днес този мъж е велик. Независимо дали отделният човек разбира творбите му, той е такъв. Кристо е повод за гордост за всеки един от нас.

Независимо от това обаче родните „патриоти“ отново решиха, че е време да си кажат какво имат. И май казаха достатъчно… или може би не – нека не забравяме, че родният хейт винаги може да бъде още по-настървен. И после питаме защо някой се отрича от произхода си.  Защо някой е емигрирал още като студент? Какъв българин е бил той? Добре би било обаче, ако се замислим и дали ако конкретният човек беше останал верен (каквото и да значи това понятие) на татковината си, щеше да постигне същото.

Днес ще ви покажем само малка част от хората, които промениха света в една или друга посока. Те са родени в трудни времена. Във времена на революции и крайни политически режими. Тези хора бягат от родините си и отиват в други държави и там постигат велики дела. Някои от тези личности и до днес остават непризнати от властта в страната. В същото време в други държави отдавна хората се надпреварват да правят филми за тях или да пишат биографии.

Няма да говорим за жалкото избиване на комплекси под формата на „патриотични“ излияния. Днес говорим за онези хора, които „измениха“ (по тогавашните стандарти) на родините си, отидоха в чужбина и станаха велики.  Има една малка разлика обаче между първата снимка и всички останали – тези хора са били низвергнати само по време на режимите, от които са избягали… днес страните им се гордеят с тях.

 
 

Древната красота на актрисите андрогини

| от chr.bg |

През 2015 година една от най-големите модни къщи на планетата „Живанши“ обяви, че звездата на пролетната й колекция няма да е някое 19-годишно момиче. Звездата ще бъде Джулия Робъртс в цялата й безгримова и минималистична красота. На всичкото отгоре я решават в момчешки стил.

С годините Джулия е била водеща фигура на андрогинния* поход в холивудските среди като така прекроява стандартите за красота. Тя не е единствената, която харесва мъжко облекло. В галерията ни днес сме събрали няколко, седем по-точно, момичета, които са още по-секси в мъжки облекла и го знаят.

*Андрогинност e термин, който се отнася до комбинацията на мъжествени и женствени черти и характеристики.