shareit

Торта от моркови

| от |

Мечката отворила сладкарница. В нея продавала всякакви плодови торти. Дошъл един ден заекът и попитал:
– Имате ли торта от моркови?
Баба Меца отговорила отвратена:
– Не!
И Зайо си тръгнал. Но на другия ден отново дошъл и пак попитал:
– Имате ли тора от моркови?
Меца отново намръщено отговорила:
– Не!
И заекът си тръгнал. Но на следващия ден отново дошъл и пак попитал:
– Имате ли торта от моркови?
Мечката сбърчила вежди и отговорила:
– Не!
И така цяла седмица. На следващия понеделник, Зайо за пореден път пристигнал в сладкарницата и попитал:
– Имате ли торта от моркови?
Усмихната, Мецана отговорила:
– Да, Зайо, имаме!
И заекът гаднярски казал:
– Много е гадна, нали?

А всъщност тортата от моркови е страхотно нещо! Това НЕ е една случайна рецепта. Това е рецепта минала през истински научен процес. Кой ако не Мишо (www.muiiio.com) да се нагърби с тази нелека задача. Разбира се той си има своя екип, един бели и рендосва морковите, друг пробва и ако оцелее, тогава правим и ядем всички. Истинска лаборатория. По-добра от тази на шоколадите Линдт. Та… Рецептата във всичките ѝ етапи.

Онзи ден реших най-после и аз да пробвам как ще се справя с тая прословута торта от моркови – вездесъщия керът кейк. Запретнах ръкави, купих продукти, впрегнах @batevera да рендосва “3 cups of carrots” и започнах да забърквам тестото.

Блат:

– 4 яйца
– 1ч олио
– 2ч кафява захар
– 2ч брашно
– 2чл ванилия
– 2чл сода
– 2чл бакпулвер
– 1чл сол
– 2чл канела
– 1чл индийско орехче
– 1чл джинджифил
– 3ч ситно рендосани моркови
– 1.5ч наситнени печени орехи
– 1-2 шепи ситни стафиди
– 1-2 шепи сушени червени боровинки

Крем:

– 125гр масло
– 250гр сирене “Крема” (да, соленичкото)
– 1 ванилия
– 4ч пудра захар
– 1ч смлени печени орехи

Приготовление на блата:

Яйцата, олиото, захарта и ванилията се разбиват с миксера до пухкава, хомогенна смес. Добавят се всичко друго, освен морковите и орехите, и се доразбива с миксера. След това се добавят морковите, орехите, стафидите и боровинките, и се разбъркват с лъжица. Блатът се пече в по-големшка тава на 170 градуса, около 30 минути (най-добре е да се провери с клечка за зъби). Когато се извади, трябва да изстине хубаво, преди да се сложи кремът.

f26ab6f4268811e297b922000a1fa527_7

Разрязан блат за морковена торта. Виждат се стафиди и червени боровинки. Изстива.

Приготовление на крема:

Всичко се разбива хубаво

После тортата се намазва и се оставя за малко в хладилника.

b4c3819c268c11e299b1123138151070_7

И отгоре…

709125c4268c11e2bb0f22000a1fbc94_7

Мац-мац, крем от крем-сирене

Накрая се изяжда настървено.

Всъщност, за да е баш торта, разрязахме блата хоризонтално с конец (по съвет на @batevera), после намазахме от крема и между блатовете. Както се вижда, слоят крем беше твърде тънък и не си личи на снимките. Но пък без него тортата щеше да е една идея по-суха.

Скоро смятам да пробвам рецепта, в която захарта е заменена от фурми (по @DrVovo), а крем-сиренето и маслото са заменени от кашу (по @just_vili). И, евентуално, брашното ще бъде пълнозърнесто + трици или мюсли (по мама).

 

Етап 2 :

В рецептата добавих 1/4 ч.л. млян карамфил, 1/4 ч.л. млян бахар, 2-3 с.л. кора от лимон. Останалото запазих както е по-горе. Получи се супер

Eтап 3 :

Промених още малко рецептата и стана още по-страхотна :

– Замених половината кафява захар с мед.
– Добавих 1ч кокос към морковите и сушените плодове
– Използвах настърганата кора на цял лимон
– Добавих кардамон (1/3 ч.л.), шафран (1/4 ч.л.) и звездовиден анасон (1/4 ч.л.)
(смятам, че и от трите можеше да поеме още малко)
– В крема добавих 1 ч кокос (освен смлените печени орехи)
– Върху крема наръсих филиран бадем и карамелизиран кокос

 

Eтап 4 :

Още някакви нещица промених, та рекох да се отбележа, ако някой реши да експериментира…

– Брашното е 50% бяло и 50% пълнозърнесто
– Добавих 1/2 ч. грис (обичам грис в сладкиши, а и добре се връзва)
– Използвах 2.5 чаши моркови, като 50% бяха на ситно, 50% на едро ренде
– Добавих и 1 ч. едро настъргана ябълка
– Също така, кората на един лимон, един портокал и една мандарина
– Орехите бяха малко повече, освен това половината от тях всъщност бяха бадеми
– Не ги натроших прекалено ситно и добре направих!
– Крема направих с 500 гр. маскарпоне, 150 гр. масло и 1.5 ч. пудра захар, като разбивах всичко на гореща водна баня и накрая стана много хубав, мек и пухкав крем

Тъй!

972452_778391704794_560391303_n

 

Eтап 5:

Още някакви промени, разбира се.

Не се страхувайте да добавите 0.5-1 ч.л. млян черен пипер към останалите подправки! Следващия път, освен това, ще добавя и лют червен пипер / чили на прах. Също, много добре влиза и сокът от 1 портокал, вместо само кората.

1392768_778391600004_1636730528_n

Кремът, за да контрастира хубаво с горещите подправки на кекса, може да бъде “охладен” чрез малко сол и лимон. За целта направих следното:

– Разбих 3 броя пълномаслено крем-сирене Филаделфия
– Добавих 250 грама размекнато масло
– Добавих 5 пакетчета ванилова пудра захар (това сигурно са поне 4 чаши)
– Добавих сума ти прахчета ванилия
– Около 2 ч.л. сол
– Сокът на 1/2 лимон (може и цял)

От това всичкото се получи много хубав и плътен ванилов крем, който едновременно допълваше спайси блата, но и контрастираше с него. И всичко изглеждаше ей така:

1379157_778391475254_962862385_n

А вие още ли се услушвате? Чакаме снимки и нови идеи за тази торта или вашата любима рецепта…

 
 
Коментарите са изключени

Хеликоприонът – когато акулите не са достатъчно страшни

| от |

През 2011 г. в местността Фосфория в Айдахо, САЩ, е открита кръгла челюст със зъби (зъбна въртележка) от съществото хеликоприон. Тя е с дължина 45 см.

Сравненията с други подобни екземпляри показват, че животното, което е носило тази челюст, би било с дължина около 10 метра. Друга, още по-голяма такава челюст, която е открита през 1980 г. (но откритието й не е оповестено до 2013 г.), всъщност е открита на същото място. Тя е непълна, но може да се прецени, че би била около 60 см и би принадлежала на животно, което вероятно е надвишило 12 м дължина

До 2013 г. единствените известни вкаменелости от тази риба са били зъбите й, които са държани от зъбна кост и силно напомнят на циркуляр. Тъй като скелетите им са направени от хрущял, те се разлагат, след като умрат. Освен ако някаква случайност не ги запази – за челюстта не се знае, че е долна чак до откриването на череп на един подобен вид, Ornithoprion.

Разбира се, правени са модели на челюстта на Helicoprion. В книгата от 1994 г. „Planet Ocean: A Story of Life, the Sea, and Dancing to the Fossil Record“ авторът Брад Матсен и художникът Рей Трол описват и изобразяват пример за такъв модел. Техният модел предполага, че звярът няма зъби на горната челюст, освен тези, срещу които долните режат. Двамата предполагат също, че животното има дълъг и много тесен череп с дълъг нос, близък до този на съвременната акулата гоблин.

Helicoprion ferreri1DB

Повече от век не е ясно дали кръглата челюст е долна или горна (или странична…). По-старите реконструкции я поставят в предната част от долната страна. Реконструкция от 2008 г., създадена от Мери Периш под ръководството на Робърт Пърди, Виктор Спрингер и Мат Карано за Smithsonian, я поставя по-дълбоко в гърлото, въпреки че други проучвания не приемат тази версия. Проучване от 2013 г., основано на нови данни, поставя зъбното колело в задната част на устата, където то заема цялата долна челюст.

 
 
Коментарите са изключени

Първата панацея в историята – трепанацията

| от |

По-стари от писмения език, доказателства за медицинското пробиване на дупки в нечия глава с цел подобряване на здравето свидетелстват за трепанация още от 6 500 г. пр. н. е. Въпреки че днес повечето отговорни лекари я намират за суеверие, традицията все още има привърженици.

Трепанацията се е практикувал във Франция преди близо 10 000 години, а доказателства за нея са открити още и в Азербайджан от 4 000 г. пр.н.е. В Централна и Южна Америка първите преки доказателства за това цепене на глави датират около 2000 пр. н. е.

Тя продължава да се практикува и през Средновековието в Европа, където се разглежда като лек за фрактури на черепа, както и за гърчове. Тъй като много черепи показват знаци на лечение на дупката, смята се, че процентът оцелели е сравнително висок, предвид характера на процедурата.

Продължава дори при бръснари-хирурзи от Ренесанса го използват като метод на лечение – конструира се дори специално устройство от две зъбни колела с цел пробиване на черепа.

Trivelle 1849

Шнек с различни приставки

Самата дума произлиза от френската trepan, която пък идва от гръцка дума trypanon, което означава шнек (устройство, което пробива дупка). Това е в съответствие с процедурата, описана през XII век от н.е. от Абу ал-Касим ал Сахрауи, който отбелязва, че заострена бургия се използва за направата на кръг от малки дупки, а след това една с формата на копие се ползва за премахване на кръга.

Международната група за трепанация (International Trepanation Advocacy Group, ITAG) продължава да популяризира практиката като безопасен и ефективен метод за хората да „запазят и подобрят умствените си функции“. И всъщност, сравнително наскоро Уилям Юджийн Лайънс, на 56, и Питър Еван Халворсън, на 54 (който веднъж вече се е трепанирал в началото на 70-те) извършват процедурата върху неидентифицирана жена (която е дала съгласието си) и я заснемат. По някакъв начин записът попада в репортера Крис Куомо и е излъчена на 10 февруари 2000 г. епизод на предаването „20/20″.

На 13 октомври 2000 г. съдът разпорежда на ABC News да предаде кадрите и г-н Куомо е привикан да даде показания срещу двамата мъже. Въпросът така и не стига до съдебния процес, тъй като през април 2001 г. двамата подсъдими се признават за виновни за практикуване на медицина без лиценз и са пуснати с 3 години изпитателен срок и глоба от по 500 долара.

 
 
Коментарите са изключени

С какво сме притъпявали болката при операции преди да има упойки

| от |

Освен страстното поглъщане на алкохол и наркотици в дози, достатъчни да предизвика безчувственост, през по-голямата част от историята си хората от западните цивилизации са успявали да изтърпят операция с помощта на не много повече от безобразен стоицизъм и воля.

Веществата, които днес бихме нарекли „наркотици“, както и алкохолът са били добре познати в древния свят. В Левантите са открити артефакти, изобразяващи опийни макове, датиращи от 4000 г. пр. н. е., а най-ранните доказателства за производството на шумерска бира са от близо 3000 г. пр. н. е. Освен това, черна попадийка (hyoscyamus niger), член на семейството на нощниците, е била ползвана за облекчаване на болката, още откакто вавилонците започват да я прилагат при зъбобол – около 2250 г. пр. н. е.

Henbane1

Черна попадийка

До класическата епоха (гръко-римската цивилизация) много нощници, включително гореспоменатата черна попадийка, са били използвани, освен за спиране на болката, и като приспивателни. Всъщност Омир дори описва приложението им в „Одисея“, където вещицата Цирцея използвала вълшебни билки, за да покорява мъжете и дори да върне Одисей към живота. Тези вълшебни билки се предполага, че включват мандрагора и датура (тръничка), защото и двете притъпяват сетивата, намаляват или дори спират болката, а също и причиняват халюцинации.

По това време в Асирия и Египет „каротидната компресия“, вероятно притискането на каротидната артерия, което спира кръвоснабдяването за малко, докато клетия пациент не припадне, се прилага по време на обрязване и операция на очите.

Gray513

Каротидната артерия

През Средновековието са постигнати известни подобрения в анестезията, въпреки че до края на 13 век някои лекари накисват гъби в разтвор от опиум и екстракт от някои видове нощници, както и други билки, включително бучиниш, който до известна степен може да предизвика парализа. След това изпаренията от тези гъби се дават на пациента да ги вдиша, а понякога се прилагат и капковото директно върху ноздрите), за да се постигне желаното упойване.

Много историци твърдят, че Парацелз (1493-1541), известния лекар, ботаник и алхимик, успява да открие наркотичния ефект на етера през 1525 г., докато експериментира с ефектите му върху пилета. Смята се също, че Валерий Корд (1515-1544), ботаник и лекар, пръв го е синтезирал чрез дестилация на сярна киселина и етанол кото го нарича „сладкото масло на язвителността“.

Газовите упойки стават все по-популярни и до зората на 19 век са открити ползите на азотния оксид, след което и след откриването на морфина от Фридрих Вилхелм през 1805, се знае за съществуването на ефективна анестезия за операция, въпреки че все още такава не се прилага широко.

През 1811 г. писателката Фани Бърни разказа за изпитанието си да се подложи на двойна мастектомия без удобствата на анестезия:

М. ме постави на матрака и разтвори батистена кърпичка върху лицето ми… Мигновено бях заобиколена от 7 мъже и моята медицинска сестра… когато ужасната стомана беше потопена в гърдата ми – прерязване на вени – артерии – плът – нерви… Започнах да издавам писък, който продължи без да спира през целия период на разреза…. [Още повече], докато плътта се съпротивляваше по начин толкова насилствен, че противопоставяйки се да умори ръката на хирурга [така че той] да бъде принуден да се промени посоката на рязане отдясно на ляво… Мислех, че може да съм умряла… Аз дори почувствах как ножът се придържа към гръдната кост – остъргва я!

Според Фани цялата операция по рязане и остъргване е продължава 20 минути.

Други пациенти от 19 век обаче не демонстрират така издръжливост. Докато е опериран от известния д-р Робърт Листън (познат още с прозвището си „Най-бързият нож в Уест Енд“), за да бъде премахнат камък в пикочния му мехур, пациентът не издържа, успява да се освободи от ограничителната хватка на помощниците на Листън и бяга от стаята. Твърди се, че Листън все пак го хваща отново и довършва операцията под писъците на мъжа.

До 1847 г. вече е открит хлороформът, който е бил използван по време на раждане, за операции и за стоматологични процедури, въпреки че страничните му ефекти (включително внезапна смърт и увреждане на черния дроб) карат докторите да избягват ползването му. През следващите 40 години са изпробвани и други газове, но повечето в крайна сметка са отхвърлени.

Chloroform by Danny S. - 002

Шишенце с хлороформ

След откриването на кокаина през 1877 г. той е прилаган като анестетик и дори нервен блок до 1884 г. През 1901 г. е открита и каудалната епидурална аналгезия (въпреки че всъщност е открита случайно, когато на пациент е била поставена инжекция невнимателно).

Проблемът с контрола над дишането, когато човек е под упойка, започва успешно да се решава до началото на 30-те години на миналия век, а интравенозните лекарства, като барбитуратът и тиопенталът, се използват от 40-те години, както и мускулните релаксанти, като се започва с кураре – една от най-силните южноамерикански отрови.

Днес анестезията е широко разпространена и като цяло е много безопасна, с пряк риск от смърт по-малък от 1 на 250 000.

 
 
Коментарите са изключени

Улици на историята: Сидер Грънчаров – скромният търговец, който продаде всичко за свободата

| от |

Ако се движите по булевард „Захари Стоянов“ в Люлин 4-и посока центъра и подминете улица „419-та“, следващата ѝ пресечка в ляво ще бъде улица „Поручик Георги Кюмкюрджиев“. Същата завършва в улица „Сидер Грънчаров“. Въпросната улица е в съседство на ул. „Таньо Стоянов“ и най-близкият и интересен обект е детска градина „Иглика“. Днешният герой е именно Сидер Грънчаров. Макар и информацията за него да е оскъдна, кратка справка в Wikipedia показва, че това е един от революционерите, които някога са се борили за свобода.

Сидер Грънчаров е имал честта да бъде поканен в освободителното движение от самия Васил Левски. Историята на дякона е известна на всеки българин, а неговото обкръжение е специално подбрано. Кой точно е Сидер Грънчаров. Местните жители на Горна Оряховица го познават като заможен търговец на кожи и спиртни напитки, негови партньори са братята му Моско и Вичо. Сидер се ражда през 1839 г. и е един от видните революционери на града. Можете да откриете негов паметник в Горна Оряховица.

Сидер се ражда във време, в което родната история има нужда от герои. И щом трябват дела, Сидер решил да заслужи своето име (не само на улица) именно с такива. На 1 май 1876 г. в Търново пристига Стефан Стамболов, чийто бойни задачи се насочват в ръководството на Първи революционен окръг. Мъдрото решение на Стамболов и неговите добри помощници е да се фокусират в по-малък град, където няма да се набиват на очи.

В Горна Оряховица са посрещнати като свидни гости и бързо намират подслон именно в чорбаджийската къща. След споделяне на плана и разговори около нестихващата и толкова желана свобода, Сидер получава много сериозен пост в комитета – касиер. Позицията е получена, след като самият той впечатлява гостите си с невероятна честност и скромност.

След като получил задачите си, Грънчаров започва да ръководи революционната каса и при всяко търговска визита се закупува и крупно количество оръжие. Всеки път, когато се прибира, Сидер казва на турските власти, че пренася търговски стоки. Понеже е познат, никой не прави проверки и не подозира, че горнооряховският търговец има скромно снаряжение за партизанска война.

По ирония на съдбата и най-честа историческа практика е предаден от свои. Грешката на доносниците е, че не знаят кога се правят оръжейните курсове, за да бъде задържан с оръжие. Когато е заловен, прекарва само една вечер в тъмницата и след това е освободен. След като Стамболов разбира случката, изпраща заповед на Грънчаров да се премести в Русе и да потъне в забрава, имайки предвид, че в родния с град ще бъде под постоянно наблюдения. Сидер прекарва известно време Русе и след това се прехвърля във Влашко.

Поредната смяна на локацията позволява за пореден път и спасение. Неговите добри приятели са заловени. Дори и тази подробност не позволява да се откаже от действия. Последните му пари отиват за оръжие и издръжка на бежанците-революционери, които трябва да оцеляват по някакъв начен. Последната радост за Сидер е възможността да се включи в Ботевата чета.

Парите му отиват за оръжие от Русия. За беда последната бойна пратка е спряна на митницата и Грънчаров трябва да я освободи. При завръщането си в Гюргево, където е установен, революционерът с тъга осъзнава, че Ботев вече е тръгнал. Последният вариант да влезе в битка за свободата е през Сърбия, където Филил Тотю се подготвя за включване към Ботев. Влиза в България през Врачанския Балкан.

Още в първите сражения става ясно, че горнооряховецът е решен да умре като свободен мъж. Този боен плам обаче не разпалва останалите бойци, до които стига новината, че Ботев е мъртав. Повечето четници вече мислят за отстъпление и завръщане. С още 54 човека, бившият търговец продължава своя боен поход. Последното му желание е просто някой да разкаже на семейството му какво е правил и как е умрял.

Целта на формираната чета е да се срещне с останалите въстаници от Южна България. Първата среща с врага е някъде в региона на село Елисейна. Там претърпяват тежки загуби и оцеляват едва 12 души. Спират за почивка в манастира „Света Богородица“. Никой не е подозирал, че турците са направили засада и скромната съпротива от 12 души е твърде слаба. Гаврата с убитите не приключва до тук, противника обезглавява безжизнените тела, набучва главите на кол и ги носи в София, символизирайки бъдещата съдба на всеки, който дори помисли за свобода.

 
 
Коментарите са изключени