Тежък пловдивски балотаж

| от Владимир Дончев |

Тежък балотаж предстои в Пловдив. Кметът на ГЕРБ Тотев има солидна на пръв поглед преднина от около 18 % пред бившия кмет и кандидат на ВМРО и ПФ Славчо Атанасов.

Това обаче е твърде измамно като се има предвид кои са потенциалните донори на проценти за съперника на Тотев. Олигархът Гергов /дори не го наричам кандидат на БСП, защото по-скоро е нещо друго/ и независимата Дани Каназирева, които са с определени бизнесинтереси, не биха имали нищо против да осребрят процентите си срещу съответно влияние в бъдещия общински съвет и администрация. Това общо надхвърля 20 % и определено изравнява резултата.

От Тотев и щаба му зависи как ще задържат разликата, за да си осигурят победата. Много са факторите за този разочароващ за ГЕРБ резултат и най-важния от тях е ниската избирателна активност, която пропорционално удари най-голямата партия. А избирателите не гласуваха поради това, че самата предизборна кампания беше тривиална и успиваща, проведена така, че да блокира или омаловажи вота за референдума за електронно гласуване.

ГЕРБ не направи изключение от другите партии и неглижира повече или по-малко референдума, а оттам намали и избирателната активност. Водещата партия проведе почти идентична кампания във всички големи градове, основана на тезата за резултатите, които са постигнати и са лесно видими за избирателя.

Защо обаче в столицата, Бургас и Стара Загора това сработи, а в Пловдив не успя? В посочените успешни за ГЕРБ градове кметовете бяха преизбрани със зашеметяваща разлика, защото успяха да убедят масово гражданите, че са полезни на 100 % за избирателите си.

В Пловдив, водената повсеместно от ГЕРБ кампания на „видимите” резултати се оказа не така успешна. Да, резултати в Пловдив има, немалко са и са видими, но признанието за кмета не е така ентусиазирано и категорично. Следователно има и други фактори, които са предизвикали отлив на гласове и то не към другите кандидати, а по-скоро към близките Родопи, които предлагат изобилие на гъби и билки.

Пловдивските граждани са особен род избиратели, които изискват специално ухажване. Те очакват повече лични срещи с кмета си, повече усещане, че се прави нещо конкретно за самите тях, а не за фирмите – изпълнители на европейски проекти, консултантите и тъй наречените „културни оператори”, особено когато са от София.

Положителните промени в града, строителството, туристическото оживление и щедрия културен календар се свързваха в съзнанието на пловдивчани с повече „външни” изпълнители. И пловдивският бизнес и пловдивското гражданство таят в себе си една специфична ревност към всичко извън Пловдив, която ако се канализира по подходящ начин срещу кметския екип се превръща в сериозна опасност.

От една страна ударът срещу Тотев дойде „отвътре”, чрез бившия областен управител и координатор на ГЕРБ Здравко Димитров /Зико/, който като кандидат на Реформаторския блок успя да конструира доста разнородна листа, с подкрепата и на част от местните бизнесмени, недоволни от липсата на място за тях в обществените поръчки.

Тази конструкция, с подкрепата и на традиционните симпатизанти на „реформаторите” донесе над 10 % на опонента на сегашния кмет. Безспорно отцепването на бившият областен лидер на ГЕРБ е отнело подкрепа за Тотев и е разколебало част от симпатизантите на голямата партия. Вероятно това се дължи и на предизборната тактика на Цветанов, който минава за ментор на кмета. Известно е, че методите му са не винаги особено деликатни, та дори и срещу собствените му партийни членове.

От друга страна самият отцепник Здравко Димитров се ползваше дълго време от личното приятелство на Борисов, който подкрепи кмета, но не се отрече от приятеля си. Това така типично поведение на Борисов вероятно е внесло допълнителен смут в душите на избирателите на управляващата партия.

На трето място част от местния пловдивски културен елит – галеристи, хора на изкуството, архитекти и др., се консолидира срещу управлението на Тотев по повод разходването на средствата за култура и опазването на културните паметници. Стремежът на кметския екип да привлече много съвременни и модерни творци в града, който е предстояща столица на европейската култура, доведе до изразходване на значителни общински и грантови средства от културни оператори извън Пловдив. Това определено подразни част от местните културни оператори и творци, които организираха мощна кампания срещу финансовата част на тези по принцип добри и впечатляващи културни събития – фестивалите на модерния танц и архитектура, събитията за река Марица, обновяването на квартал „Капана”.

Опитите пък от вън да се наложи схемата за „творческо обновяване ” на най-древните археологически находки на Небет тепе, подкрепяна пак от „външните” Божидар Димитров и арх. Фърков срещна очаквано активен местен отпор. Всички тези дребни на пръв поглед и не генерални, но съществени за пловдивчани конфликти натрупаха напрежение и естествено предизвикаха отлив от подкрепата за кмета.

Това беше засилено и от доста успиващата и еднообразна кампания – дневник на успехите, в която успешно отсъстваше конкретния образ на кмета Тотев. Това беше по-скоро кампания за успехите на ГЕРБ и Борисов, а не на кмета. Имаше всички елементи на една успешна кампания – външна, медийна и интернет реклама, но липсваше образа на успешния кмет, нещо, което до голяма степен зависи и от активността и креативността на Тотев и екипа му. Пловдивчани изискват да виждат кмета си не само от екрана на телевизорите, от страниците на вестниците и от билбордите, а и на живо – по Главната улица, на представленията на театъра и концертите, на изложбите и пърформансите.

За съжаление пловдивчани могат да видят Тотев на живо обикновено, когато развежда из града важни гости и на общински мероприятия, но тогава той е отделен и отчужден от тях. Да, усилието да бъдеш редовно сред избирателите и те да те виждат на живо всеки ден е голямо и натоварващо, но за млад кмет като Тотев това не е непосилно. Прочее съперниците му, включително Славчо Атанасов не се възползваха и те от възможностите си да общуват редовно на живо с избирателите, освен чрез предизборните сергии на Главната улица, които не им носят никаква допълнителна стойност.

Важно е да се знае, че Тотев не получи категорична подкрепа заради успешно артикулираните от опонентите му съмнения за преразход на обществени средства за големите инфраструктурни проекти в града и особено за прословутата зала „Колодрума”, която глътна 60 милиона. Дори и да се направят задълбочени изчисления и сметки на допълнителните разходи сумата е огромна за мащабите на града и стряска и озадачава гражданите. Същите аргументи използваха опонентите на Тотев и за цената на строителството на зоологическата градина и други обекти, както и за няколкото фирми, които ги строят. Прочее това си е общ проблем в строителната политика на ГЕРБ за цялата страна, но в Пловдив той доби особена важност поради натрупването и на гореописаните по-горе проблеми. В Пловдив избирателите са по-внимателни към всеки милион, изхарчен от кмета, отколкото тези в София или Бургас, където явно се изсипаха доста повече средства през изминалите години. В Пловдив ГЕРБ имаше само един мандат за усвояване на средства, за разлика от София и Бургас.

И не на последно място пловдивчани са особено чувствителни към семейните връзки и бизнеси. Наличието на успешен и бурно развиващ се по време на мандата хотелиерски бизнес на семейството на кмета се оказа още един аргумент на опонентите му. Те като цяло проведоха една силна негативна кампания, разчитаща на потенциално заложената в избирателя подозрителност към всеки властимащ. Екипът на кмета отговори с класически похват – активна защита и не по- малко черна контраатака от трети лица – журналисти и наблюдатели, което като цяло обаче не му донесе кой знае каква полза. Просто по-принцип в условията на негативна кампания обикновено губещи са управляващите, а и в нея Тотев в стремежа си да не участва лично, а чрез посредници се дистанцира и естествено от това образа му загуби. Неговият лидер Борисов никога не се крие от пряк сблъсък в такъв момент и обикновено това е печелившо за него.

Какво ще се случи до следващата неделя? Потенциалът за увеличение на процентите на претендента Славчо Атанасов за балотажа е известен и предвидим. Потенциалът за растеж на Тотев е по-неопределим, но за сметка на това има доста възможности. Чисто политически той може да се опита да присъедини подкрепа от коалиционните партньори на национално ниво, а именно Реформаторския блок, както и от практически близката до ГЕРБ „Кауза Пловдив” на кмета на Район Централен Георги Тютюков. Потенциал за него има и от подкрепата на друго изборно формирование „Пловдив утре”, с чиито бизнеслидери – Румен Кривицки, Борис Николов, Радослав Бозуков вероятно може да се споразумее. ДПС също е евентуален извор на подкрепа, особено в циганските махали, като се има предвид способността на кандидата им, бизнесмена Венцислав Каймакамов да прави успешни сделки. Всичко това може да компенсира подкрепата от другите партии за съперника на Тотев, но не и да я преодолее. Именно затова пред него стои тежкото предизвикателство и риск да проведе през оставащите 5-6 дни една по-активна, открита и персонализирана кампания, в която лично да артикулира конкретните си виждания и планове за развитие на града, да ги подкрепи с факти и преди всичко да се покаже и контактува лично с хората. В процеса на кампанията това е трудно и натоварващо, но за балотажа е задължително, още повече, че има и възможностите на социалните мрежи.

Трябва да обясни ясно откъде и колко средства ще дойдат в града през следващите четири години, за какво ще се похарчат и каква ще е ползата на пловдивчани. На всеки нормален гражданин му пределно ясно, че при кмет на ГЕРБ парите за града ще са много повече, но не му е ясно дали лично на него това е изгодно. Тотев има шанс да получи решаваща подкрепа от негласувалите пловдивчани, ако в оставащите няколко дни успее да ги убеди само в едно – че кметуването му ще донесе на града значителни изгоди и средства и то значително повече на гражданите, отколкото на партията и на семейството му! Това не е лесна задача!

 
 

Джордж Оруел и няколко случайни мисли за антиутопиите

| от chronicle.bg |

Джордж Оруел е от писателите пророци. Тези, за които винаги си казваме, „трябва да внимаваме да не попаднем в този свят“, но не усещаме как той бавно става реалност. Уж го четем, препрочитаме, а накрая пак си казваме за определени ситуации – „точно като в „1984““.

Естествено, това не е причина да спрем да го четем, а точно обратното – да продължим да го четем. Да го четем непрекъснато, докато думите му не отекнат дълбоко в съзнанието ни. Не само като добър художествен продукт, а като подтик към някакви малки стъпки, за да не се случи това, което никой не иска.

На днешната дата, преди 68 години, Ерик Артър Блеър, по-известен като Джордж Оруел, напуска този свят на 46 години. Ето малко от онова, което успя да ни предаде.

джордж оруел, 1984
Getty Images

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги

Като цяло, хората искат да бъдат добри, но не твърде добри и не през цялото време.

Когато започне, или преди началото си, всяка война, не бива представена като война, а като самозащита срещу убиец маниак.

Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.

George Orwell - an seiner Schreibmaschine
Getty Images

Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.

Целта на шегата е не да унижи човек, а да му напомни, че вече е унизен.

Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва.

Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.

George Orwell
Getty Images

Обществото изглежда винаги е изисквало от хората повече, отколкото на практика някога ще получи.

Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.

Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш.

Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им лежи загадка.

Понякога първото задължение на интелигентните хора е да потвърдят очевидното.

Хората спят спокойно, само защото силните крачат в нощта.

 
 

Почина Джим Родфорд, басистът на Kinks

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившият басист на групата „Кинкс“ Джим Родфорд умря на 76-годишна възраст вследствие на травми, които получил, след като паднал от стълба, съобщиха ТАСС и Асошиейтед прес.

Групата „Зомбис“, в която Родфорд свиреше от 1999 г., потвърди смъртта му на страницата си във Фейсбук. Съоснователят на „Зомбис“ и изпълнител на клавишни Род Арджънт заяви, че братовчед му и дългогодишен член на бандата Джим Родфорд бе чудесен басист. „С дълбока скръб съобщавам, че Джим си отиде от този свят – каза той. – Точната причина за смъртта му засега е неясна.“

Родфорд се присъедини към „Кинкс“ през 1978 г. , взе участие в нейни турнета и в записите на много от албумите й. Той бе неин член до 1996 г.

Съоснователят на „Кинкс“ Рей Дейвис написа в Туитър, че Родфорд бе неразделна част от групата.
Арджънт отбеляза, че Джим бе посветил живота си на музиката.

 
 

Чат програма работи, само когато имате по-малко от 5% батерия

| от chr.bg |

Изразохдваме страшно много мисъл в опит да изстискаме още малко батерия от телефоните си. Apple дори предлагат евтина смяна на батерията на айфоните, a телефоните с Android ще показват коя програма колко енергия източва.

Не е изненада в такъв случай черният хумор на програмиста, създал чат програма, която работи само когато телефонът има по-малко от 5% батерия. Тя доста подходящо се казва Die with me.

Създателите на програмката са белгийци. Те казват: „Искахме да изкараме нещо положително от момента, когато човек има малко батерия. Супер много се забавлявахме, докато я създавахме.“

Проектът им започва през 2016 година и вече е завършен и готов за сваляне.

 
 

Почина разказвачът от Прованс, Питър Мейл

| от chronicle.bg, по БТА |

Британският автор Питър Мейл, чието установяване във Франция го вдъхнови да създаде бестселъра „Една година в Прованс“, почина на 78 години, предаде Асошиейтед прес. Мейл е един от популярните чуждестранни автори в България и книгите му ни накараха да обикнем френската провинция.

Издателят му Алфред Кнопф съобщи, че Мейл е починал след кратко боледуване в болница, близо до дома му в Южна Франция.

Книгата „Една година в Прованс“ излезе през 1989 г. От нея са продадени милиони екземпляри и по нея Би Би Си създаде сериал.
Други произведения на писателя са „Добра година“, „Винена афера“, „Прованс завинаги“, „Отново Прованс“ и „Марсилска афера“. През 2006 година романът „Добра година“  беше екранизиран за киното, а в главните роли влязоха Ръсел Кроу и Марион Котияр.