Терористи ли са мигрантите

| от chronicle.bg. по Reuters със съкращения |

„Те са бежанци, не терористи“, пише някой във Facebook в края на лятото заради мигрантската криза в Европа.

Въпреки това именно като бежанец се вмъква в Европа Ахмед Алмохамед – един от мъжете, отговорни за терористичните атаки в Париж на 13 ноември.

От южните граници на Унгария към бежанските лагери в Кале се движат вълни от мигранти, с помощта на хуманна Европа, докато крайнодестните политици надуват гайдата на анти-ислямската риторика.

Европа беше хваната неподготвена за бързите темпове на събитията – над 700 000-те молби за убежище през 2015 година са само върхът на айсберга.

Сцените, които ни бомбардираха от екрана, с лагери по границите, трагедии в Средиземноморието и протести, разделиха обществото на две – ентусиазирани филантропи и страховити консерватори. Това лишава Европа от възможността да намери ефективно решение, което може да се случи единствено, ако се приеме, че и в двете тези има по капка истина.

Безмилостната политическа коректност е нож с две остриета – от една страна пази хората от престъпления, но от друга – не позволява развитието на важни дискусии.

В Европа при сблъсъка между либерали и десни се загуби ясното усещане, че мигрантската криза има нужда да бъде разгледана от две гледни точки. Да се помогне на стотици хиляди, които пристигат на бреговете на Европа, нуждаещи се от закрила, е основен принцип на континента, който процъфтява благодарение на свободното движение на хора от различен произход.

Ако бъде спрян потокът от бежанци в Европа, се създава риск от изграждане на маргинализирани и обеднели групи по границите. Създава се риск от от избухване на буре с барут на Балканите – нещо, което изграждането на огради благоприятства.

От друга страна, допускането на твърде много бежанци в ЕС, създава риск от нестабилност в сърцето на Европа, в която десницата се възражда на фона на бавен икономически растеж.

За съжаление, политиците също се оказват заклещени между гласовете „за“ и „против“ бежанците, затова и политиката започва да изглежда шизофренична. Докато някои европейски държави се съгласяват да подслонят бежанци, други (като Великобритания и Холандия) се заиграват с идеята да направят страните си „по-непривлекателни“ за бежанци, чрез промени в социалната си политика.

За да бъдат приети хиляди бежанци, е необходима дългосрочна политика, свързана с финансовите и социалните им нужди. В противен случай Европа създава плодотворна почва за раждането на обезверени млади индивиди, податливи на екстремистки влияния. Дори и Европа да не „внася“ терористи днес, неспособността да интегрира новите общности може да доведе до огнище на екстремизъм в бъдеще.

Това означава, че трябва да се намери баланс в приема на бежанци и да се „филтрира“ по-ефективно потокът на мигранти в Европа. Към момента усилията изглеждат напълно неадекватни.

Когато Ед Томас и Гейбриъл Гейтхаус от BBC пътуват до Гърция, за да говорят със сирийски мигранти, идващи в Европа, един сириец казва: „Проверете ме както трябва, питайте ме правилните въпроси…вие трябва да проверявате за моя безопасност и за своя безопасност“.

Мигрантската криза хвана Европа неподготвена и разкъсана между жесток страх и непрактично разтворени обятия. Липсата на рационален подход към проблема, води до риск континентът да потъне още повече в страхове и опасности.

 
 

Наградите „Еми“ 2018: кой с какво ни изненада

| от chronicle.bg |

Вчера за 70-и път бяха раздадени най-престижните награди за телевизионно изкуство – наградите „Еми“. Знаехме, че церемонията в „Microsoft Theatre“, която се проведе снощи, ще поднесе изненади. Рядко обаче някои награди са ни изненадвали така приятно. Този път сме повече от радостни да съобщим за неочакваните резултати в определени категории.

Букмейкърите и медиите за първи път се провалиха в предсказанията си кой ще победи.

„Атланта“ изглеждаше като сигурен победител в категорията за комедийни сериали, „Историята на прислужницата“ – в тази за драматичен. Елизабет Мос по всичко изглеждаше, че ще грабне втората си статуетка за антиутопичния сериал на Hulu.

С награда обаче си тръгнаха Клеър Фой за „Короната“ на Netflix. „Игра на тронове“ отнесе две статуетки, сред които тази за Питър Динклидж, което беше малко вероятно.  Не това са всичките изненади, но ви оставяме сами да откриете останалите.

А ето и кои са победителите в отделните категории:

Най-добра главна мъжка роля в комедиен сериал

Антъни Андерсън, „Black-ish“
Тед Дансън, „The Good Place“
Лари Дейвид, „Curb Your Enthusiasm“
Доналд Глоувър, „Atlanta“
Бил Хейдър, „Barry“
Уилям Х. Мейси, „Shameless“

Най-добра главна женска роля в комедиен сериал

Памела Адлън, „Better Things“
Рейчъл Броснахан, „The Marvelous Mrs. Maisel“
Алисън Джени, „Mom“
Иса Рей, „Insecure“
Трейс Елис Рос, „Black-ish“
Лили Томлин, „Grace and Frankie“

Най-добър комедиен сериал

„Atlanta“ (FX)
„Barry“ (HBO)
„Black-ish“ (ABC)
„Curb Your Enthusiasm“ (HBO)
„GLOW“ (Netflix)
„The Marvelous Mrs. Maisel“ (Amazon)
„Silicon Valley“ (HBO)
„Unbreakable Kimmy Schmidt“ (Netflix)

Най-добра главна мъжка роля в лимитиран сериал

Антонио Бандерас, „Genius: Picasso“
Дарън Крис, „The Assassination of Gianni Versace: American Crime Story“
Бенедикт Къмбърбач, „Patrick Melrose“
Джеф Даниелс, „The Looming Tower“
Джон Леджънд, „Jesus Christ Superstar: Live in Concert“
Джеси Племънс, „USS Callister: Black Mirror“

Най-добра главна женска роля в лимитиран сериал

Джесика Бийл, „The Sinner“
Лора Дърн, „The Tale“
Мишел Докъри, „Godless“
Еди Фалко, „Law & Order True Crime: The Menendez Brothers“
Реджина Кинг, „Seven Seconds“
Сара Полсън, „American Horror Story: Cult“

Най-добър лимитиран сериал

„The Alienist“ (TNT)
„The Assassination of Gianni Versace: American Crime Story“ (FX)
„Genius: Picasso“ (National Geographic)
„Godless“ (Netflix)
„Patrick Melrose“ (Showtime)

Най-добра главна мъжка роля в драматичен сериал

Джейсън Бейтман, „Ozark“
Стърлинг К. Браун, „This Is Us“
Ед Харис, „Westworld“
Матю Райс, „The Americans“
Майло Вентимиля, „This Is Us“
Джефри Райт, „Westworld“

Най-добра главна женска роля в драматичен сериал

Клеър Фой, „The Crown“
Татяна Маслани, „Orphan Black“
Елизабет Мос, „The Handmaid’s Tale“
Сандра О, „Killing Eve“
Кери Ръсел, „The Americans“
Евън Рейчъл Ууд, „Westworld“

Най-добър драматичен сериал:

„The Americans“ (FX)
„The Crown“ (Netflix)
„Game of Thrones“ (HBO)
„The Handmaid’s Tale“ (Hulu)
„Stranger Things“ (Netflix)
„This Is Us“ (NBC)
„Westworld“ (HBO)

Най-добра поддържаща мъжка роля в драматичен сериал

Николай Костер-Валдау, „Game of Thrones“
Питър Динклидж, „Game of Thrones“
Манди Патинкин, „Homeland“
Дейвид Хабър, „Stranger Things“
Мат Смит, „The Crown“
Джоузеф Файнс, „The Handmaid’s Tale“

Най-добра поддържаща женска роля в драматичен сериал

Лина Хийди, „Game of Thrones“
Мили Боби Браун, „Stranger Things“
Ванеса Кърби, „The Crown“
Ивон Страховски, „The Handmaid’s Tale“
Алексис Бледел, „The Handmaid’s Tale“
Ан Дауд, „The Handmaid’s Tale“
Танди Нютън, „Westworld“

Най-добро риалити предаване

The Amazing Race
American Ninja Warrior
Project Runway
RuPaul’s Drag Race 
Top Chef
The Voice

 
 

Трейлър на Beautiful Boy: задава ли се „Оскар“ за Тимъти Шаламе?

| от chronicle.bg |

„Имах такива големи планове. Да завърша колежа. Да направя нещо невероятно. А сега… просто искам да не умра.“

Киното си има ново любимо момче. Беше ясно, че това е така още миналата година. Тази обаче, вече ще е сигурно. Той се казва Тимъти Шаламе и неколкократно сме ви разказвали за него. Думите горе ги произнася той в ролята на Ник от филма „Beautiful Boy“, която, съдейки по трейлъра, ще изпрати 22-годишния Тимъти отново на първите места за „Оскар“ (само  че този път за най-добра поддържаща роля). Поне така говорят критиците, гледали вече филма на  кинофестивала в Торонто.

Младият актьор участва заедно със Стийв Карел в първия англоезичен филм на белгийския режисьор Феликс вон Грьонинген.  „Beautiful Boy“ е базиран на мемоарите на Ник Шеф и баща му, Дейвид Шеф. Първият (в ролята е Шаламе) е тийнейджър, попаднал в капана на наркотичната зависимост. Стийв Карел влиза в ролята на баща му, който се опитва всячески да помогне на сина си в битката с наркотиците. В състава влизат също и Ейми Раян и Маура Тиърни.

След триумфът на Шаламе в „Призови ме с твоето име“ сега му предстои следващо голямо заглавие, а в бъдеще очакваме „The King“ и адаптацията на романа „Малки лъжи“ от Грета Гъруиг.

Премиерата на „Beautiful Boy“ е на 12 октомври.

 
 

Интервю със „световноизвестна” българска плеймейтка

| от Никола Крумов |

Приликата с реални събития и лица не е случайна.

Репортер Никола Крумов. (18+)

– Здравей, плеймейтке.
– Здравей, Кольо. Аз бях най-красивата в класа ни.
– С какво се занимаваш?
– Работя на конкурси, в рекламата и маркетинга, но ще бъда режисьор и прокурор като Стивънс Пилбърг.
– Смяташ ли се за кифла?
– Не, по-висока съм!
– Ъъ… Колко?
– Много съм висока – един и 85 стъпала на хладилника.
– Какви са интересите ти?
– Да съм ужасно известна.
– Не мислиш ли, че това е празна работа?
– Аз никога не съм празна. Умна съм!
– Колко е 5х6?
– Деа знам, бе.
– Ако един бизнесмен има два автомобила – Мерцедес S клас 2017-та и БМВ седма серия 2018-та, плюс апартамент в „Лозенец” 265 квадрата, колко пари има същият в офшорната си сметка?
– 7 377 825 дорала и 43 цента.
– Брей… ти си цяла математичка!
– Не харесвам думи завършващи на ичка и ачка, обичам на ична и ална, защото съм артистична и музикална!
– А книгите обичаш ли?
– Обичам да чета СМС.
– Все пак имаш ли любим писател?
– Да, Елин Йовков.
– А корекции по главата?
– Само в устата.
– Обичаш ли секса?
– Единствено когато е за удоволствие.
– За какво мечтаеш?
– Всички да знаят коя съм и за имоти – хич не съм проста аз! Мечтая глупаците да ми завиждат.
– Благодаря за интервюто. Ще кажеш ли нещо специално за нашите читатели?
– Да… обичам вииииии… Поздрав за всички с новото ми стихотворение:

Мъжът е вид коала.
Работя, а пък съм заспала.
30 лева ми оставил.
С мене той се е прославил!

 
 

Уилям Голдинг: „Най-великите идеи са най-простите.“

| от chronicle.bg |

Той е един от носителите на Нобелова награда за литература и наградата „Букър“. Едва ли има някой, който да не е чувал поне заглавието на романа „Повелителят на мухите“. 

Уилям Голдинг е роден в Корнуол на 19 септември 1911 г. и се обучава в Marlborough Grammar Schoo, а после в колежа „Брасноуз“ в Оксфорд. 

Освен че се занимава с писане, е бил директор на училище, лектор, актьор, моряк и музикант. Баща му е работил като учител, а майка му е била представителка на суфражетките. Родителите отглеждат Уилям с мисълта да стане учен, но той се съпротивлява.

В Оксфорд се запознава с английската литература и през 1935 г. публикува първата си стихосбирка поезия. Пет години по-късно се присъединява към Кралския военноморски флот и плава в продължение на 6 години. След войната се връща към преподаването и започва отново да пише.

Първият му роман е „Повелителят на мухите“, публикуван през 1954 г. Питър Брук прави известната екранизация на романа 9 години по-късно. Сред останалите му романи са  „Кулата“, „Богът скорпион“, „Пирамидата“ и много други. У нас е известен предимно с великия си дебютен роман и излезлия наскоро у нас „Морски обреди“.

В чест на годишнината от рождението му, споделяме няколко от любимите ни негови цитати.

„Жените са глупави да претендират, че са равни на мъжете. Те ги превъзхождат и винаги са ги превъзхождали.“

„Дисхармонията е в нашата природа. Не можем да живеем заедно без да се нараняваме един друг.“

„Маркс, Дарвин и Фройд са най-скучните личности в Западния свят. Опростяването на техните идеи ни вкараха в психологически усмирителни ризи, от които можем да се измъкнем само чрез анархия и насилие.“

„Писателят може би знае какво има предвид, докато пише книга, но трябва да забрави какво е имал предвид в мига, в който я напише.“

William Golding

„Обясненията отнемат от вещите цялата им прелест.“

„Романистите не пишат, както пеят птиците, като нещо естествено. Част от тяхната работа са навика и определен тип дърводелство.“

„Изкуството е комуникация, но само отчасти. Останалото е откриване.“

„Никое човешко начинание не е изцяло добро, всичко винаги има цена.“

„Сънят идва когато всичко нерешено отлети като кошче за смет, отнесено от вятъра.“

William Golding

„Страхът не може да те нарани повече от мечтата.“

„Когато написах „Повелителят на мухите“ нямах представа, че даже ще я публикуват.“

„Чак на 37 години осъзнах, че трябва да пиша собствените си книги, а не нечии други.“

„Направихме всичко както биха го направили възрастните. Какво се обърка? („Повелителят на мухите“)

„Най-великите идеи са най-простите.“ („Повелителят на мухите“)