shareit

Терористи ли са мигрантите

| от chronicle.bg. по Reuters със съкращения |

„Те са бежанци, не терористи“, пише някой във Facebook в края на лятото заради мигрантската криза в Европа.

Въпреки това именно като бежанец се вмъква в Европа Ахмед Алмохамед – един от мъжете, отговорни за терористичните атаки в Париж на 13 ноември.

От южните граници на Унгария към бежанските лагери в Кале се движат вълни от мигранти, с помощта на хуманна Европа, докато крайнодестните политици надуват гайдата на анти-ислямската риторика.

Европа беше хваната неподготвена за бързите темпове на събитията – над 700 000-те молби за убежище през 2015 година са само върхът на айсберга.

Сцените, които ни бомбардираха от екрана, с лагери по границите, трагедии в Средиземноморието и протести, разделиха обществото на две – ентусиазирани филантропи и страховити консерватори. Това лишава Европа от възможността да намери ефективно решение, което може да се случи единствено, ако се приеме, че и в двете тези има по капка истина.

Безмилостната политическа коректност е нож с две остриета – от една страна пази хората от престъпления, но от друга – не позволява развитието на важни дискусии.

В Европа при сблъсъка между либерали и десни се загуби ясното усещане, че мигрантската криза има нужда да бъде разгледана от две гледни точки. Да се помогне на стотици хиляди, които пристигат на бреговете на Европа, нуждаещи се от закрила, е основен принцип на континента, който процъфтява благодарение на свободното движение на хора от различен произход.

Ако бъде спрян потокът от бежанци в Европа, се създава риск от изграждане на маргинализирани и обеднели групи по границите. Създава се риск от от избухване на буре с барут на Балканите – нещо, което изграждането на огради благоприятства.

От друга страна, допускането на твърде много бежанци в ЕС, създава риск от нестабилност в сърцето на Европа, в която десницата се възражда на фона на бавен икономически растеж.

За съжаление, политиците също се оказват заклещени между гласовете „за“ и „против“ бежанците, затова и политиката започва да изглежда шизофренична. Докато някои европейски държави се съгласяват да подслонят бежанци, други (като Великобритания и Холандия) се заиграват с идеята да направят страните си „по-непривлекателни“ за бежанци, чрез промени в социалната си политика.

За да бъдат приети хиляди бежанци, е необходима дългосрочна политика, свързана с финансовите и социалните им нужди. В противен случай Европа създава плодотворна почва за раждането на обезверени млади индивиди, податливи на екстремистки влияния. Дори и Европа да не „внася“ терористи днес, неспособността да интегрира новите общности може да доведе до огнище на екстремизъм в бъдеще.

Това означава, че трябва да се намери баланс в приема на бежанци и да се „филтрира“ по-ефективно потокът на мигранти в Европа. Към момента усилията изглеждат напълно неадекватни.

Когато Ед Томас и Гейбриъл Гейтхаус от BBC пътуват до Гърция, за да говорят със сирийски мигранти, идващи в Европа, един сириец казва: „Проверете ме както трябва, питайте ме правилните въпроси…вие трябва да проверявате за моя безопасност и за своя безопасност“.

Мигрантската криза хвана Европа неподготвена и разкъсана между жесток страх и непрактично разтворени обятия. Липсата на рационален подход към проблема, води до риск континентът да потъне още повече в страхове и опасности.

 
 
Коментарите са изключени