Терористи ли са мигрантите

| от chronicle.bg. по Reuters със съкращения |

„Те са бежанци, не терористи“, пише някой във Facebook в края на лятото заради мигрантската криза в Европа.

Въпреки това именно като бежанец се вмъква в Европа Ахмед Алмохамед – един от мъжете, отговорни за терористичните атаки в Париж на 13 ноември.

От южните граници на Унгария към бежанските лагери в Кале се движат вълни от мигранти, с помощта на хуманна Европа, докато крайнодестните политици надуват гайдата на анти-ислямската риторика.

Европа беше хваната неподготвена за бързите темпове на събитията – над 700 000-те молби за убежище през 2015 година са само върхът на айсберга.

Сцените, които ни бомбардираха от екрана, с лагери по границите, трагедии в Средиземноморието и протести, разделиха обществото на две – ентусиазирани филантропи и страховити консерватори. Това лишава Европа от възможността да намери ефективно решение, което може да се случи единствено, ако се приеме, че и в двете тези има по капка истина.

Безмилостната политическа коректност е нож с две остриета – от една страна пази хората от престъпления, но от друга – не позволява развитието на важни дискусии.

В Европа при сблъсъка между либерали и десни се загуби ясното усещане, че мигрантската криза има нужда да бъде разгледана от две гледни точки. Да се помогне на стотици хиляди, които пристигат на бреговете на Европа, нуждаещи се от закрила, е основен принцип на континента, който процъфтява благодарение на свободното движение на хора от различен произход.

Ако бъде спрян потокът от бежанци в Европа, се създава риск от изграждане на маргинализирани и обеднели групи по границите. Създава се риск от от избухване на буре с барут на Балканите – нещо, което изграждането на огради благоприятства.

От друга страна, допускането на твърде много бежанци в ЕС, създава риск от нестабилност в сърцето на Европа, в която десницата се възражда на фона на бавен икономически растеж.

За съжаление, политиците също се оказват заклещени между гласовете „за“ и „против“ бежанците, затова и политиката започва да изглежда шизофренична. Докато някои европейски държави се съгласяват да подслонят бежанци, други (като Великобритания и Холандия) се заиграват с идеята да направят страните си „по-непривлекателни“ за бежанци, чрез промени в социалната си политика.

За да бъдат приети хиляди бежанци, е необходима дългосрочна политика, свързана с финансовите и социалните им нужди. В противен случай Европа създава плодотворна почва за раждането на обезверени млади индивиди, податливи на екстремистки влияния. Дори и Европа да не „внася“ терористи днес, неспособността да интегрира новите общности може да доведе до огнище на екстремизъм в бъдеще.

Това означава, че трябва да се намери баланс в приема на бежанци и да се „филтрира“ по-ефективно потокът на мигранти в Европа. Към момента усилията изглеждат напълно неадекватни.

Когато Ед Томас и Гейбриъл Гейтхаус от BBC пътуват до Гърция, за да говорят със сирийски мигранти, идващи в Европа, един сириец казва: „Проверете ме както трябва, питайте ме правилните въпроси…вие трябва да проверявате за моя безопасност и за своя безопасност“.

Мигрантската криза хвана Европа неподготвена и разкъсана между жесток страх и непрактично разтворени обятия. Липсата на рационален подход към проблема, води до риск континентът да потъне още повече в страхове и опасности.

 
 

Мъжките сандали отново излизат на мода

| от chr.bg |

Мъжете вече няма да се срамуват да носят летни сандали и да имат чувството, че на тях гледат като на недодялани провинциалисти, пише в „Индипендънт“.

Този вид обувки триумфално се завърна в колекциите на модните брандове за лятно-есенния сезон на 2018 г.

Според британския всекидневник носенето на спортни сандали вече няма да бъде повод за присмех.

Напротив, тези артикули ще се считат за стилни летни обувки.

Модните експерти препоръчват мъжете да носят сандалите с шорти, фланелка и риза с къс ръкав.

 
 

Даян Крюгер е много, много красива

| от chr.bg |

Диане Хайдкрюгер е родена на в Алгермисен, Германия.

От малка успешно се занимава с балет и даже е приета в елитното балетно училище Royal Ballet School. За жалост кариерата й приключва реждевременно заради контузия.

По-късно се мести в Париж, където работи като фотомодел. Паралелно започва и да се снима в епизодични роли във френски филми. Дебюта на голям екран прави през 2002 г., когато се снима с Денис Хопър и Кристоф Ламбер в „The Piano Player“. Големият пробив обаче идва през 2004 г. с участието в хита „Троя“, където играе Хубавата Елена.

През 2009 г. се снима в „Гадни копилета“ на може би единственият по-красив от нея човек на земята – режисьора Куентин Тарантино. За тази роля е номинирана за Най-добра поддържаща женска роля на Screen Actors Guild Award.

 
 

Снимки от кръщенето на принц Луи

| от |

Кралското семейство разпространи снимки от кръщенето на сина на принц Уилям – принц Луи, на които той е в ръцете на майка си, херцогинята на Кембридж Катрин.

Четирите официални снимки са направени в Кларънс хаус в Лондон след кръщенето на принц Луи в параклиса на двореца Сейнт Джеймс на 9 юли. Техен автор е фотографът Мат Холиоук.

„Всички бяха в толкова добро настроение. Беше удоволствие да ги снимам“ – каза Мат Холиоук, който направи официалните портрети и за 70-ата годишнина от сватбата на кралица Елизабет Втора и принц Филип.

 

Кейт и принц Уилям позират с трите си деца – принц Луи, принцеса Шарлот и принц Джордж, както и с роднините си.  

На едната от тях Кейт е в градината и гледа бебето, облечено в пищна кръщелна рокля – копие на роклята, носена от първородната дъщеря на кралица Виктория през 1841 г.

 

The Duchess of Cambridge and Prince Louis in the garden at Clarence House, following Prince Louis’s christening. by Matt Holyoak.

Публикация, споделена от Kensington Palace (@kensingtonroyal) на

На снимките са също принц Хари и съпругата му Меган, наричани вече херцог и херцогиня на Съсекс, принц Чарлз и съпругата му Камила, семейство Мидълтън – родителите и сестрата на Кейт Пипа със съпруга й, както и брат й Джеймс.

Принц Луи се роди на 23 април.

 
 

Скарлет Йохансон отказа роля на трансджендър

| от chr.bg |

Скарлет Йохансон отказа да изпълни роля на трансджендър във филма „Rub & Tug“, след като решението да й бъде поверена въпросната роля предизвика полемика, съобщиха световните информационни агенции.

Тридесет и три годишната актриса бе избрана да се снима в главната роля във филм, който ще проследи живота на Данте „Текс“ Гил, собственик на салон за масажи и сводник, станал една от големите фигури на престъпния свят в САЩ през 70-те и 80-те години на миналия век. Роден като Лоис Джийн Гил, той се идентифицира като мъж.

„Като се имат предвид неотдавнашните въпроси от етично естество, които бяха повдигнати, след като бях избрана да изпълня ролята на Данте „Текс“ Гил, реших да се оттегля от проекта – заяви Йохансон пред сп. „Аут“. – Разбирането ни на трансджендърите продължава да се увеличава. Научих много за общността им и си дадох сметка, че да се снимам в този образ е неделикатно.“

Изборът Скарлет да изпълни ролята предизвика полемика в социалните мрежи. Транссексуалните актриси Трейс Лизет и Джейми Клейтън разкритикуваха продуцентите, че не са поверили ролята на представители на общността на трансджендърите.

От обкръжението на Йохансон все пак отбелязаха, че Джефри Тамбор, Джаред Лето и Фелисити Хъфман успешно изпълниха роли на транссексуални.