shareit

Тарикати и балъци

| от |

Един страхотен текст на Жюстин Томс (http://smiling.webreality.org/blog/), който публикуваме, защото и ние си мечтаем за България без тарикати.

Шаран-риба

Ммда, най-голямата разделителна линия между хората в България не е бедни – богати, не е леви – десни, не е красиви – грозни, не е София – страната, не е глупави и умни. Най-голямото разделение в България е това на тарикати и балъци.

Нима това не е най-големият ни проблем? Най-големият ни грях? Най-големият ни срам? Че го допускаме. Че го знаем и пасуваме. Че се оставяме да ни мислят за балъци само защото не сме като тях – тарикати?

Тарикатлък е да изпревариш в насрещното, с висока скорост, пък било то и с риск за живота на хората в другата кола.

Тарикатлък е да взимаш или даваш пари под масата.

Тарикатлък е да превариш поне с един човек, докато си на опашката в магазина.

Тарикатлък е да излъжеш, за изгода.

Тарикатлък е да посочваш човек като Пеевски за шеф на ДАНС и да мислиш народа за балък.

Тарикатлък е да манипулираш хората. но в ерата на Интернет балъците не са толкова лесни вече.

И не, не е балъшко да си честен. не е балъшко да спазваш правилата. не е балъшко да работиш, вместо да крадеш. не е балъшко да си човек и да държиш на човешкото.

Мечтая за България без тарикати. Да, тази България е и без хора, считащи другите за балъци.

Мечтая за България без далавери. Малки или големи.

Мечтая за България без отбиване на номера.

Не съм сама в тези мечти. Много сме.

 
 
Коментарите са изключени

Най-отдаденият камикадзе на Япония

| от |

Япония е страна, която няма еквивалент. Отдадеността на жителите е пословична. Самурайската дисциплина, която все още може да бъде забелязана сред населението може да бъде пример за всички останали, а започне ли онзи далечен дълг да зове, всеки е готов първи да даде живота си в името на родината. Пример за подобни действия може да бъдат така добре познатите камикадзета.

В края на Втората Световна война, когато Япония бавно и сигурно започва да отстъпва в сраженията, авиаторите решават да изгубят живота си, отколкото да се върнат като изгубили. Легендарна е историята за един японски войник, който продължава сражението си около 20-30 години след края на Втората Световна война, вярвайки, че неговите капитани ще се завърнат. В този вид сражения се оказва, че пилотите създават редица главоболия на противника и практически още няма лечение на този вид фанатизъм. Забиващите се самолети, натъпкани с експлозив трудно могат да бъдат отклонени от маршрута, особено с толкова отдаден пилот.

Не трябва да забравяме, че България също е записана с подобни геройства – Списаревски разцепва тежък бомбардировач на две. Връщайки се обратно на японскот участие ще попаднем на един много интересен случай – Хаджиме Фуджи. Като авио инструктор може да се похвали с много обучени пилоти, но едно нещо пречило много – армията отказвала да го изпрати на мисия. Колкото и варварско да е било решението на камикадзетата, армията все пак имала етика и не позволявала на хора със семейство да участват. Летецът имал съпруга и две деца, няколко пъти писал с молба да бъде изпратен, за да даде живота си за империята, но всеки път получавал отказ. Някога Хаджиме е трябвало да наследи семейната ферма, но понеже виждал повече чест в армейските редици, решил да стане доброволец.


View this post on Instagram

Hajime Fujii, lahir pada 30 Ogos 1915, dibesarkan di Ibaraki Prefecture. Ibu bapanya mahu beliau mengambil alih ladang keluarga, tetapi beliau menawarkan diri untuk menyertai Tentera Darat. Beliau telah dihantar ke China, di mana Jepun telah berperang sejak tahun 1931. Semasa di China, peluru mortar telah mencederakan tangan kiri beliau. Semasa pemulihan di sana, beliau bertemu Fukuko buat pertama kali sebelum berkahwin. Mereka dikurniakan dua orang anak, Kazuko dan Chieko hasil dari perkahwinan mereka. Fujii kemudian telah dipilih untuk memasuki Army Air Corps Academy. Beliau menawarkan diri untuk menyertai misi serangan khas kamikaze (bunuh diri) tetapi permohonannya ditolak kerana beliau mempunyai isteri dan anak. Pada 14 Disember 1944, isterinya telah terjun membunuh diri bersama dua orang anaknya di Arakawa River berhampiran Kumagaya Aviation School, supaya suaminya dengan bebas boleh pergi menyertai misi serangan kamikaze (bunuh diri). #atokdean #matiitubenar #war #japan #history #kamikaze #HajimeFujii

A post shared by ATOK DEAN (@atokdean) on

Изпратен е на фронта в Китай до 1931 година. Точно там среща жена си Фукуко. Фуджи е ранен и прекарва известно време в болницата, когато получава предложение да премине във ВВС на Япония. Честта е изключително висока, а и той самият се оказва достатъчно добър и надарен пилот. Самолетите в неговите ръце можели да направят всичко. Именно той започва да обяснява на своите кадети, че при нужда трябва да разбиват своите изтребители в големите кораби и вражеските лагери. Често напомня, че ако пилотът ще умира, няма смисъл да умре сам. Може да звучало много лесно, особено след като той нямало да извърши този вид „геройство“, но мотото на инструктора било „Делата и думите трябва да са постоянни“.

И дела имало, Фуджи написал две молби към своите началници, обяснявайки, че иска да умре за страната си и не може да гледа как неговите кадети не се връщат, а той самият не може да даде пример за действията си. Една от причините е било семейството, но другата е позицията, която заема. Японецът запалвал душите на младите пилоти, които политали всеки ден, отбранявайки родината си. В семейството ситуацията била подобна. Съпругата не искала да се раздели със своя мъж, но разбирала защо страда. Дамата взела двете си деца и на 14 декември 1944 г. отишла до близката река, за да скочи в ледените води. На следващата сутрин са открити телата на 3-ма души. Властите разпознават 24-годишната съпруга, голямата дъщеря на 7 години и малката на 1 година. Ръцете на голямата дъщеря били завързани за ръцете на майката. Когато полицията се обажда на вдовеца, той става от клас с думите:
„Най-вероятно днес ще роня сълзи. Моля простете ми за днес. Моля ви, разберете.“

Когато вижда телата на семейството си, той споделя, че винаги е съветвал всички да бъдат готови за смъртта, но той самият не можел да достигне толкова далече. В дома си открива и едно писмо, което окончателно затваря загадката:
„Понеже може да се притесняваш за нас и не можеше да изпълниш задълженията си свободно, защото сме живи, решихме да направим това. Тръгнахме преди теб, но ще те чакаме. Моля, бий се без никакви резерви.“
Вечерта след погребението, Фуджи пише още едно писмо до своята 7-годишна дъщеря Казуко:
„Студен и мразовит декемврийски ден

Твоят живот приключи в река Аракава. Болезнено тъжно е, че заедно с майка си жертва живота си, за да може баща ти да изпълни своето най-силно желание и да положи своя живот в името на страната. Както и да е, надявам се, че заедно със сестра си и майка си ще се усмихваш. Татко много скоро ще ви последва. В този момент бих те държал силно до мен, докато заспивам. Ако Чиеко плаче, моля те да се погрижиш добре за нея. Сбогом за кратко. Баща ти ще се изправи в една от най-великите битки и ще бъде подарък за цялото семейство. Надявам се, че двете ще ме чакате. “

WAR & CONFLICT BOOK ERA:  WORLD WAR II/NAVY

Снимка: By U.S. Navy; The original uploader was Quercusrobur at English Wikipedia.. – This media is available in the holdings of the National Archives and Records Administration, cataloged under the National Archives Identifier (NAID) 520678., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=53290

Японската армия крие този случай с притеснението, че мнозина други ще последват примера. Получават трето писмо от летеца, но този път е подписано с кървав отпечатък. Там пише, че иска да участва, за да почете паметта на жена си и двете си дъщери. На тръгване от школата, кадетите предават самурайски меч като подарък за всичко научено, както и сериозната мисия.

На 8 февруари 1945 година започват тренировките и вдовецът е официално назначен за командир на ескадрилата. На 28 май идва и бойната мисия близо до бреговете на Окинава. Там се крият два разрушителя, които трябва да бъдат неутрализирани. За корабите не е трудно да се преборят с японската атака, но все пак има два самолета, които успяват да се разбият в разрушителя Дрекслър и да бъдат причина за неговото потапяне след няколко минути. Мисията е завършена. Макар и тялото да не е намерено, надгробният камък на Фуджи стои точно до този на жена му.

 
 
Коментарите са изключени

Една гора на 7000 години – първобитната Бяловежа

Простирайки се на близо 3 085,8 квадратни километра в Беларус и Полша, 7000-годишната гора Бяловежа е дом на повече от 12 000 различни видове растения и животни. Тя е една от най-големите, както и една от последните, недокоснати и първобитни гори в Европа и като такава е обявена за резерват и обект на световно наследство от Организацията на обединените нации.

Тъй като заема части и от двете държави, Полша и Беларус играят важна роля в защитата й. От полска страна територията е определена като национален парк Białowieża, докато в Беларус е защитена под името Национален парк Белавежскі нацыянальны парк. Гората е отворена за посетители и всяка година приема над 100 000 души.

Wisentsauerland

Европейски бизон

Както може би предполагате, опазването на гората е много стара традиция. Още през 14 век ловът в нея е бил силно  ограничени, а през 1538 г. крал Зигмунд I налага наказанието от смърт на всеки, който е заловен да бракониерства бизони в Бяловежа. През 1541 г. вече е обявена за резерват за бизони, а през 1557 г. е издадена първата харта, с която се  създава борд на надзирателите. С кралски указ от 1639 г. всички селяни, които се съгласяват да се грижат за гората, са освободени от феодалите си, а също така и от всички данъци.

През 18-ти и 19-ти век, когато Русия, Прусия и Австрия разделят Полша помежду си, царете започват да се бъркат на Бяловежа и хората, които живеят там. На ловците е разрешено да ловуват в гората и в резултат на товва популацията на бизоните намалява с 60% само за 15 години. В отговор на това цар Александър възстановява статута й на резерват и в рамките на няколко десетилетия популацията на бизоните успява да се възстанови. В един момент пък цар Александър II създава програма за изтребване на всички хищници в гората и така всички рисове, мечки и вълци са изловени до изчезване.

Poland Białowieża Hunters Mansion 2

Ловна хижа и най-старата сграда в гората

По време на Първата световна война всички бизони са убити от германски и съветски войници, както и от бракониери, а древната гора остава незащитена до 1921 г., когато отново е обявена за национален резерват. Тогава и популацията от бизони е възстановена със зоологически животни.

По време на Втората световна война някои напразно се опитват да се скрият в гората и гробовете на убитите от германското Гестапо все още могат да се видят.

Краля на Незнаново

Бяловежа е дом на едни от най-старите дървета в Европа – затова много от дъбовете там си имат имена, например. Големия Мамамузи (34 метра), Краля на Незнаново (38 метра), Императора на Юга (39 метра) и Пазителя на Цвежинец (36 метра).

Oak in Bialowieza1(Oak Emperor of the South)

Императора на Юга 

Трябва да отбележим, че въпреки статута на гората, в голяма част от нея е разрешена стратегическа и силно регулирана сеч. Повечето от добитата дървесина се използват от местните за строителство и отопление.

В допълнение на величествения си стара растителност, Бяловежа се гордее и с речни долини, влажни зони и ливади, които заедно подкрепят колекция от сложни хранителни мрежи. Гората отново е подслон на месояди, които включват вълци и рисове, както и видри. По тревичките й също така се разхождат 56 други вида бозайници, 13 вида земноводни, 7 вида влечуги и над 250 вида птици.

Сред местните птици има 8 различни вида кълвачи. Бобрите пък са толкова активни в Бяловежа, че на всеки 6 или 7 години дейността им променя пейзажа на гората. И може би най-добрата новина – стадото бизони, което трябваше да бъде възстановено след Първата световна война, сега има повече от 900 члена.

Bialowieza National Park in Poland0029

Паднало дърво

Един от най-забележителните факти за гората обаче е, че тя е дом на над 12 000 различни безгръбначни животни, над половината от които обитават гниещите трупи на земята. Гората може да се похвали и с 1500 вида гъби като например Fomes fomentarius. Тези гъби бавно растат и се хранят върху и с гниещата дървесина по пода на гората като за консумацията на едно дърво може да са нужни 40 години.

Силната защита, която се оказва на Бяловежа , е необходима и за да се опазят много застрашени растения и животни, включително четири вида орли: малък, малък креслив, голям креслив и скален.

 

Old-Tjikko-2011-07-19-001

Old Tjikko е норвежки смърч, който расте някъде из планината Фулуфелет в провинция Даларна в Швеция

Разбира се някак усещаме, че мнозина от вас може би се чудят кой е най-старият организъм на планетата. Най-старото открито дърво на планетата е смърч в Швеция, който е на 9550 години. Най-старото живо същество в света е актинобактерия, открита в ледовете на Сибир. ДНК анализ установява, че тя е на между 400 000 и 600 000 години.

 
 
Коментарите са изключени

Пилоните, които трябва да се счупят

През повечето време пилоните по улиците са за да държат табели, уличните светлини и така нататък. Те трябва да бъдат добре проектирани, за да издържат на ветрове, бури, цунамита и земетресения. От време на време обаче те трябва да се счупят и то по конкретен начин. Това трябва да се случи при удар на автомобил – за да се намалят щетите и да се спасят животи.

post-light-bases-from-roadside-design-guide-by-the-association-of-state-highway-and-transportation-outdoor

Снимка: Roadside Design Guide

Един от методите, който се използва за правилното счупване на пилоните, е известен като slip base system. В основата си пилонът е направен да се изплъзва при удар. Вместо от край до край пилонът да е едно парче, той е два отделни стълба, застопорени заедно чрез съединителни плочи като на снимката. Това позволява двата пилона да се разделят при сблъсък.

По време на катастрофа, системи като тази могат значително да намалят щетите по автомобила и неговите пътници. След сблъсък, тези системи също така улесняват последващия ремонт.

Има и сглобки, направени по специфичен начин – например, двете съединените плочи са под ъгъл (обикновено 10 до 20 градуса спрямо земята). Този дизайн оптимизира пилонът за удари от предварително предполагаема посока. Целта е след въпросния удар (да чукнем на дърво) горният стълб да се изстреля във въздуха.

При тази система е необходима нормална сила за разбиването на сглобката, докато същевременно тази сглобка все пак е достатъчно здрава, за да издържа на елементите, които изброихме по-горе, както и да забави катастрофиралата кола. Правилното завиване на болтовете между двата пилона постига това – затова и умението на монтиращите е от критично значение.

В наши дни все по-често се използват късащи се болтове, които са предназначен да се счупят в конкретна точка. Те са предпочитани и защото способността им да се счупят правилно не зависи толкова от посоката или ъгъла на удара. Те отнемат и от фактора монтаж, тъй като правилното затягане вече не е съществено.

 
 
Коментарите са изключени

Как да виждаме повече от слепите петна зад автомобила

| от |

Стикерът, предупреждаващ, че „предметите в огледалото са по-близо, отколкото изглежда“, е полезен само когато въобще можете да видите други превозни предмети в него. Ако не можете, може би сте си нагласили огледалата неправилно. Знаем, че тази информация може да боли, но може и да е вярно. Стотици хиляди автоматични катастрофи годишно се приписват на слепите петна.

Това е често срещана грешка, която лесно може да се направи, но за щастие също толкова лесно да се поправи.

Първо обаче: правилното поставяне на вътрешното огледало е сравнително лесно – то просто трябва да отразява директно отзад, така че да виждате през задното си стъкло по време на шофиране. Това изглежда очевидно, но може да създаде проблем при настройването на страничните огледала.

Страничните огледала нямат някаква отправна точка, според която да се нагласят. Много хора са склонни да ги накланят твърде навътре, което позволява на шофьорите да виждат част от автомобила си, но увеличават слепите петна. Едно малко по-различно нагласяване може да доведе до по-безпроблемно обратно виждане.

Методът за нагаждане на огледалата по по-оптимален начин е сравнително прост. Той са базира на това, че докато шофирате, не е нужно да виждате задната част на колата си в страничните огледала.

За да нагласите огледалото от страната на водача: преместете главата си така, че да е точно до прозореца и регулирайте огледалото, така че тази страна на вашия автомобил почти да не се вижда.

След това, за да нагласите далечното огледалото: преместете главата си в центъра на автомобила и го регулирайте така, че тази страна на автомобила ви също почти да не се вижда.

Това е. А сега ето бонус как да размразим предното стъкло:

По принцип някои коли имат такава опция, но тя отнема време, а със стъргалката отнема усилие вън на студа. Някои хора пръскат стъклото с топла вода, но това може да го счупи и тогава никъде няма да ходите.

Решението е в една бутилка с пулверизатор да сипете една част вода и две части изопропилов алкохол. Точката на замръзване на този алкохол е 89 градуса. Просто напръсквате предното стъкло и сте готови.

 
 
Коментарите са изключени