shareit

Тъпите неща, които ни карат да правим на работа

| от |

Който не е работил, само той не знае сладкото нещо шефът да ти каже: „То това е лесно, ти ще го направиш за 5 минути“, а реално вие трябва да го правите, защото той бил нямал време. Или романтиката на празните улици, гледани през прозореца на работен офис в 2 през нощта. В събота. На рождения ви ден. Който е на Коледа. Докато се развеждате. И малко нещо сте хремав. Някои работодатели просто не се съобразяват. Някои работодатели просто правят нещата, заради които хората едно време са си палили оборите един на друг.

Ранното ставане. Освен ако не гоня финансовите пазари в Япония, няма защо да започваме работа в 7. Трябва да спасяваме Земята от астероид или нещо подобно, за да ставаме рано. И честно казано дори тогава за малко ще се замислим дали си заслужава.

Ненужното идване до офиса. Ако нещо може да се върши от вкъщи, повярвайте ми, по-добре е да се върши от вкъщи. Ходенето до офиса прибавя още минимум 2 часа, свързани с работата, които трябва да извадим или от сън, или от личния си живот. И искате ли да ви кажа една тайна? Няма да са от личния живот.

Работенето в извънработно време. Гледайте на работата в извънработно време като на родителски срещи – най-добре за всички е да се случва рядко. Разбира се, може да има много неща за вършене, дори повечето пъти е добър знак, че фирмата има клиенти, но ако не зачитате личното ни време или го приемате за ваше, ще вземем да бърнаутнем тутакси, а често и по собствено желание.

Допълнителната работа. Разбрали сме се нещо, подписваме договор, където това нещо е описано и изведнъж се оказва, че трябва да вършим още 5 други неща. Не е проблем да ги свършим, проблемът е, че ни цакате с топла бира.

Чекиране с карти. Или охраната да те записва на входа. Това Аушвиц ли е? Аз го броя като най-мързеливия начин да пестиш пари като налагаш глоби на служителите, че закъсняват с 20 минути. Поне в Аушвиц работата те правеше свободен.

Бавене на заплатите. Знам, че имате 100 неща на главата, но служителите ви са част от тези 100 неща. Дори едно от първите в списъка. Всъщност бавенето на каквото и да е – договори, заплати, разни административни неща – ни кара да си мислим, че сте несериозни, което прави нас несериозни, което прави цялата работа несериозна и накрая ко прайм?

Да ни карате да вършим вашата работа. Бъдете наясно, че знаем какво трябва да вършите вие, не сме идиоти. А дори и да бяхме – отново, по-зле за вас, че наемате идиоти. Както се казва – първостепенните хора наемат първостепенни хора, второстепенните хора наемат третостепенни хора.

И царят на всички гадости – носене на кафе. Карали са ме да ходя за уиски, ама после пием всички. Ако ме карате да ви донеса персонално кафе лично на вас – или трябва да сме приятели, или от това кафе да зависи нечий живот, за предпочитане на някого, когото не мразя. Имах един работодател, който се събличаше гол до кръста и караше момичетата в офиса да го чешат. Дебелак смотан, дано му паднат всички предавания. И дано му паднат на главата.

Във всичко дотук се корени патологичното неуважение. То (повечето пъти) няма да ни накара да напуснем. По-лошо – ще се отнасяме към работата си така, както вие се отнасяте към нас. Ще си вършим работата половинчато, колкото да не ни мрънкате и да ви дадем някакви трохички, за които да се хванете, когато дойде време да ни вдигате парите, които ни бавите, а ни трябват, защото ви купуваме кафе в извънработно време, което е ваша работа и ни кара да си мислим защо въобще ставаме рано и идваме до офиса.

 

 
 
Коментарите са изключени