Там, където “народността не пада”, понеже “знанието живей”

| от Вучето |

Уви, отдавна вече стих на Стоян Михайловски от заглавието не се отнася за България. Да, знание някакво има, но то се акумулира главно посредством електронни средства. To рядко свива гнездо в дълготрайната памет на човека, защото достъпът до него е на един клик разстояние и затова може и мързеливата.

Книгите са анахронизъм. Защо ти е да хабиш толкова часове в четене на книга от 300 страници, когато можеш да използваш времето си по-рационално като, например, разгледаш 158 снимки в Инстаграм на Кайли Дженър по трико, докато се гримира, докато храни кучето си, докато не прави нищо, зад волана на джипа си, пред палма в Палма де Майорка и т.н. У нас книгата тихо и безславно напусна живота ни, още когато се раждаха сладките милениали. А в моментите, в които все още надига глава и тържествува, е защото е излязла изпод ноктопластиката на такива културтрегери и разбирачи на българската съвременност и душевност като Венета Райкова.

Кратки постове в социалните мрежи, емоционално заредени с поредица от плезещи се, хилещи се емотикони с изцъклени очи-сърца, изритиха силно в задника Фицджералд, Толстой, Шекспир, Кинг и Кундера и ги пратиха да събират прах по лавиците на западащи градски библиотеки, където тъжни лелички с елеци от щавена кожа примирено очакват годината на пенсионирането си.

И ако така безрадостна е съдбата на българските библиотеки, то не навсякъде по света положението е същото.

Преди няколко години, докато живеех в Осло и работех върху докторантурата си, имаше дни, в които не можех да се добера до свободен стол в пететажната университетска библиотека. Правех си “бивак” на мокета в сектор “Скандинавска линвистична теория”, по възможност в близост до контакт, за да има къде да включа лаптопа си. И не бях единствената. Прекрасни руси създания прекарваха дълги часове, забили нос в дебелите книги или вторачени в екраните на макбуковете си, седнали на пода. Библиотеката кипеше от живот.

Няколко години по-късно вече съм в Копенхаген. Слава богу, прескочила съм етапа с катеренето по академичната стълба на успеха, затова и не ми се налага вече да вися по библиотеките. Сега предпочитам да свалям от пиратски торенти лекарски и адвокатски сериали, както и да разглеждам безплатни каталози на супермаркети вместо да чета книги. Един ден обаче ме хваща разстройство, докато се мотая по центъра в търсене на молив за вежди в перфектния цвят, и решавам да дам воля на нуждата си в централната копенхагенска библиотека, която, за щастие, е само на 10 крачки разстояние.

След като свършвам работа и стресът вече не притъпява сетивата ми, успявам да се огледам наоколо и о, чудо на чудесата! Оказва се, че съм се озовала не просто в библиотека – такава, каквато помня от детството си – с тесните пътеки между прашлясалите стелажи, а в нещо като реплика на прочутата Нулевоенергийна сграда в Пало Алто. Само че на повече етажи. Егаси, казах си наум, и от страхопочитание пак ми се доходи на тоалетна. Кралската библиотека в Копенхаген не само е куул, защото е най-голямата по размери в Скандинавия и защото в нея се съхранява първата книга, отпечатена в Дания през 1481 г. Библиотеката е куул, защото е пълна с хора. По всяко време на деня.

Наскоро обаче една друга библиотека, намираща се малко по̀ на север от Копенхаген, събра очите на хората не само заради екстравагантната си архитектура, но поради факта, че в един момент остана без почти всичките си налични книги.

Само през изминалия месец от библиотеката Oodi в Хелзинки са били заемани по 5 000 книги на ден, което в крайна сметка довело до почти тоталното опразване на библиотечните рафтове като най-големи са липсите, регистрирани в сектора за детска литература.

Сградата, която отвън прилича досущ на гигантски кораб, помещава в “трюмовете” си още кино зала и сауна. Освен до литературни образци, посетителите имат достъп до такива съвременни глезетоии като 3D принтер, шивашки машини за бъдещи Версачета и зали за музикални репетиции. Служителите в новооткритата библиотека, която отвори врати на 5 декември 2018-а, не смогват да запълват липсите, но не са и кой знае колко учудени от големия интерес на хората към “стоката”, която предлагат. Защото Финландия е страна, в която най-предпочитаният наркотик са книгите. Счита се, че четенето конкурира дори любими национални спортове като биене на шведите на хокей, консумацията на водка в големи количества и слушането на хевиметъл.

Книгите са близки до сърцето на финландците. Статистиката отчита, че годишно всеки финландец купува средно 4 книги и заема от библиотеката най-малко 12. В тази далечна северна страна изглежда интернетът не е оказал пагубното си влияние върху любовта на населението към четенето. Даже се наблюдава обратната тенденция. За справка: през 1995 г. финландците са купували много по-малко книги, отколкото към днешна дата, като освен това сега са склонни да плащат и много повече за тях. Книгата продължава да е сред най-предпочитаните традиционни подаръци в страната и децата не се мръщят, а напротив, искрено се радват, когато за рождения си ден вместо лего или таблет получат някоя от книгите за муминтроловете на обичаната писателка Туве Янсон.

Логично е някак при толкова четящ народ и библиотеките да са много. На територията на страната има над 300 централни библиотеки, с 500 техни клона в по-малките общини. Особено популярни са и мобилните библиотеки, които обслужват не само най-затънтените и труднопроходими при зимни условия места в северната част на Финландия, но и гъсто населени райони по̀ на юг. Всяка мобилна библиотека разполага с не по-малко от 4000 заглавия и може да измине до 50 хиляди километра годишно.

И докато не само финландците, но и всички останали северни народи четат, та ушите им плющят, тук долу при нас положението е “майка плаче, грамофон свири”, както обича да казва проф. Вучков. Според проучване, проведено през миналата година от Институт “Отворено общество”, всеки трети българин НИКОГА не посяга към книга.

И въпреки тази тъжна статистика, ми се ще да вярвам, че нещата ще се променят. Защото всеки се нуждае от време на време да му разкажат хубава история. Пък било този някой да е Венета Райкова.

 
 

Технологичните подаръци – хит за Деня на любовта и виното

| от chronicle.bg |

Специално за всички, които още се колебаят с какво да зарадват половинката си в Деня на любовта и виното, VIVACOM съветва тази година да заложите на умни аксесоари. И докато при традиционните часовници или бижута съществува голям шанс да не уцелите предпочитанията на партньора, смарт устройствата са не само ефектен акцент за всяка визия, но улесняват живота с десетките си функции за комуникация, следене на спортни активности, графици, задачи и напомняния.

Дамите ще останат очаровани от стилния дизайн и практични приложения на Samsung Galaxy Watch, 42 мм. в розово злато. Фин и елегантен като бижу, само във VIVACOM аксесоарът идва с две каишки, които пасват на всеки стил. Бизнес, парти шик, спортна или ежедневна визия се допълват перфектно от часовника с каишка в класическо кафяво или нежно розово. Функциите му ще помогнат на дамите да организират добре ежедневието си, независимо дали работят, почиват или спортуват. Интелигентният часовник дава възможност за ефективно планиране на деня с режима “My Day“. С негова помощ се преглежда дневният график и се получават напомняния за срещи, което го прави идеалния помощник в организацията на времето.

Опцията за проследяване на тренировките е в услуга на всяка динамична съвременна жена. Samsung Galaxy Watch поддържа 39 вида упражнения на открито и закрито. Отразява максимална скорост, изминато разстояние, изгорени калории и всякакви детайли, важни за активно спортуващите дами.

Идеалният подарък за нея можете да намерите във VIVACOM на цена от 21,98 лева на месец в комбинация с план Smart L+.

samsung-galaxy-watch-42mm-gold-rese-plus-brown

Елегантност, красота и стил – това отличава модела Huawei Watch GT, перфектния подарък за господата. Моделът е изключително здрав, водоустойчив, изработен от керамично стъкло, неръждаема стомана и карбоново покритие. Изборът на материали го правят лек и удобен за носене, и не на последно място – антиалергичен. Освен с изискан дизайн, смарт часовникът разполага с мощна батерия, която издържа до две седмици в активен режим. Умното устройството следи сърдечния ритъм и дава възможност за поддържане на формата с треньорски напътствия за бягане и обратна връзка за ефективността. Huawei Watch GT разполага с множество режими за спортуване в зала и на открито. Моделът следи и качеството на съня, а интелигентната му система изпраща предложения за подобряването му. И още – часовникът известява за всички съобщения, разговори, аларми и напомняния, което го прави отличен партньор в ежедневието, удобен за работа, спорт и активна почивка.

Мечтаната технологична джаджа за него е на един клик разстояние или разходка до магазин на VIAVCOM на цена само 9,98 лева на месец с план Smart U.

 
 

Ларс фон Триер превръща филмите си в диаманти

| от chronicle.bg |

Ларс фон Триер се възстановява след премиерата на „The House That Jack Built“ като поема в странна и непредвидена посока. 

The New York Times предаде, че екстравагантния датски режисьор планира да превърне всичките си 13 филма в диаманти и да ги показва на изложби по света. Той вече е приключил работа по един от тях – „Melancholia: The Diamond“, който може се види в галерията M HKA в Антверпен, Белгия.

M HKA не показва снимки на проекта, съчетаващ 12-каратовото бижу с виртуална реалност, защото самият Триер „иска хората сами да дойдат и да го видят“. „Melancholia: The Diamond“ е вдъхновен от върховия момент във филма, когато два камъка се сблъскват един в друг.

„Това, което се опитвам да направя, е да условя настроението“, каза Ларс пред The Times . 

Той реже диаманта на ръка, което му отнема 5 години. „В известна степен беше страничен проект, но не знаеш накъде ще те отведе животът. В началото мислех, че ще ми отнеме 2 седмици да го изрежа.“

След като приключи с „Melancholia“, режисьорът предвижда да направи същото с другите си 12 филма в срок от 5 години. Следващият ще е „Breaking the Waves“ – драма от 1996 година с Емили Уотсън и Стелан Скарсгард. За да забърза процеса, той ще има „по-абстрактен подход“ към физиката на диаманта и ще използва лазерна технология.

„Melancholia: The Diamond“ ще бъде в галерия M HKA до 5 май. Засега Ларс фон Триер няма планове за други филми след „The House That Jack Built“.

 
 

А ако следващият Wolverine e… Даниъл Радклиф?

| от chronicle.bg |

Walt Disney Co. все още е в процес на покупка на 21st Century Fox, което оставя феновете все още в процес на чудене какви филми ще последват след покупката и как ще изглеждат те. Хю Джакман окончателно няма повече да играе Уолварийн, така че ролята е отворена и една от най-желаните в Холивуд.

Досега са се появявали рисунки от фенове, които поставят най-различни актьори в облика на Върколака, един от които е и Зак Ефрон. Тогава на мнозина комбинацията се стори неподходяща, но Ефрон последно се въплъти в ролята на серийния убиец Тед Бънди, което в известна степен го изкара от досегашната му роля на красив, нацепен младеж и го постави в малко по-сериозно амплоа.


Вижте тази публикация в Instagram.

Wishing @zacefron a speedy recovery from his ACL injury #wolverine

Публикация, споделена от Bosslogic (@bosslogic) на

Сега обаче има друга съмнителна и колеблива портретна реализация на супергероя – с лицето на Даниъл Радклиф. Той, разбира се, ни е познат от ролята си на Хари Потър по романите на Джоан Роулинг. Портретът беше вдъхновен от видео интервю на 29-годишния актьор за WIRED, в което той трябваше да отговаря на въпроси от търсачката Google, един от които беше „Даниъл Радклиф ли ще е новият Уолварийн?“ Него можете да видите в края на статията.

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

This one is for everyone that tagged me in this today :) – Daniel Radcliffe #wolverine @thehughjackman #xmen Публикация, споделена от Bosslogic (@bosslogic) на

Радклиф каза, че с височина от 165 сантиметра може да е малко нисък за образа, въпреки че Джакман беше критикуван, че е прекалено висок за Уолварийн (188 см).

Авторът на рисунката е BossLogic. Както виждаме, той не е забравил произхода на Радклиф и един от двата му белега представлява мълния. А може би има предвид възможността Даниъл в образа на Уолварин да се изправи отново срещу Волдеморт.

 
 

Учениците във Великобритания може да започват училище в 10:00 часа

| от chronicle.bg |

Петиция за това занятията за децата в средно училище да започват в 10:00 часа получи одобрение от британските членове на парламента. 

Тя беше пусната от 18-годишната Хана Киндер от Тивъртън и събра над 183 000 подписа, което е повече от нужните 100 000, за да се разгледа в Камарата на общините.

Проучване в Америка, Канада и Сингапур разкрива, че режимът на спане на учениците не стимулира ранното ставане и ако училището започва в 10:00, това може да подобри психическото им здраве и продуктивност.

Даниел Зайкнър от работническата партия каза: „Петицията е чудесен пример за демокрация, водена от хората. Тя беше започната едва преди 3 месеца и вече има 180 000 подписа, което доказва, че имаме и други проблеми освен отношенията ни с Европейския съюз. Има и значителни научни причини за промяна. Много проучвания през годините, най-вече в САЩ, показват, че по-късният старт на занятията може да се отрази положително на учениците. Ясно е, че идеята се приема добре.“ И добавя цитат от родител: „Бих предизвикала всеки да се опита да вдигне 5 тийнейджъра от леглото в 6:30 сутринта без да чувства, че това е прекалено рано.“

„Да се опитваш да събудиш 5 тийнейджъра в 6:30 всеки ден е все едно да се опитваш да вдигнеш мъртвите.“

Други членове на парламента отбелязаха ползите от по-късния край на училището. Вики Фокскрофт обясни, че ако училището приключва в 6 вечерта, нова може да намали хладнокръвните нападения и да подобри здравето на тийнейджърите. Майк Кейн добави: „Децата навсякъде по света спят по-малко. Във Великобритания здравните организации виждат, че проблемът е сериозен, защото болничните посещения на деца под 14-годишна възраст с нарушения в съня се е удвоил в последните 10 години.“

Трябва да се отбележи, че по-късното лягане може да се дължи, разбира се, на телевизията, компютърните игри или мобилните телефони.