Там, където човекът с колелото е господар и командир

| от Вучето |

Да, има такова място. И това място не е далечният край на света, където се развива действието на филма с Ръсел Кроул със същото заглавие.

Това е една съвсем реална страна, в която не газят велосипедистите по улиците все едно са досадни хлебарки, които само се пречкат на пътя на колите. Страна, в която всеки метър от пътната инфраструктура е решен така, че да облекчи предвижването им в градски условия. Страна, в която, ако трябваше да се издигне един-единствен паметник, със сигурност щеше да бъде на човек върху колело.

Първото нещо, което чужденецът в Дания научава (най-често от горчив личен опит още през първите дни на пребиваването си в страната) е, че ако е привързан към живота си, при слизане от автобус трябва да погледне задължително вдясно. И чак когато се увери, че от тази посока не хвърчи колона целеустремени към работа или от работа колоездачи, да пресече улицата с предпазлива крачка. Изчислено е, че средната скорост, която велосипедистите в Копенхаген развиват, е 15, 5 км/ч.

Вероятността обаче да ви връхлети велосипед, който се движи с 30 или дори с 40 км/ч, не е за подценяване. Защо хората карат толкова бързо? Първо, защото могат, второ защото има къде, и трето, защото имат самочувствието, че те са факторът, който дърпа напред едва ли не цялата икономика на страната. Предимствата за здравето на нацията, а оттам и за икономическия просперитет на стратата, които носи този вид придвижване, са неоспорими. Ето ви една обратна пропорционалност, която да ви убеди в гореказаното: На всеки 1200 км колоездене в Копенхаген и околностите броят на болничните дни намалява с един!

Освен че велосипедният транспорт отдавна вече е изместил автомобилния (докато 4 от всеки 10 датчани притежава кола, то 9 от 10 имат ПОНЕ един велосипед), ето още няколко любопитни факти за хората и техните колела в Дания.

Факт No 1. Дания е може би единствената страна в света, която има свое… Велосипедно Посолство, чийто изпълнителен комитет се грижи за това да бъде правилно и повеместно прилагана националната стратегия за колоездене, както и да насърчава все повече хора да се възползват от предимствата на този вид транспорт.

Факт No 2. За датския велосипедист няма такова нещо като лошо време. 75% от велосипедния трафик продължава и през дългия зимен сезон. Което пък идва да подскаже в какво състояние се поддържат целогодишно улиците и пътищата в страната.

Факт No 3. Масов експеримент, проведен през 2012 г., показва, че децата, които ходят с колело на училище, успяват да се концентрират много по-добре в клас в сравнение с връстниците си, които пътуват с автомобил или градския транспорт. Психолозите, провели експеримента, твърдят, че колоезденето или ходенето пеша оказват много по-голямо положително влияние върху физическото и интелектуално развитие на децата, отколкото питателната закуската сутрин.

Факт No 4. Много семейства притежават т.нар. Кристиания байкс. Това са покрити или открити ремаркета, които се прикрепят към велосипеда, и побират две до три малки деца. Или един нормално голям възрастен. Това е любим начин за придвижване на цялото семейство. Цената дори на най-неугледните на външен вид ремаркета може да достигне до 2200 евро. Но въпреки това хората предпочитат да инвестират в такива превозни средства, отколкото в нови джанти за скъпи автомобили, например.

Не мога да подмина и темата за безопасността, защото напоследък тя е станала критично наболяла заради нарастващия брой злополуки с велосипедисти у нас. В Дания не само пешеходците са свикнали с наситения велосипеден трафик, но и повечето от шофьорите, които търпеливо и без значение на обстоятелствата дават полагащото им се предимство.

А казвам повечето, защото аз лично познавам доста хора, които са се отказали да карат “градско” ОТ СТРАХ да не би да предизвикат ПТП с велосипедист. Отделно от това самите велосипедисти се грижат за безопасността си: близо 40 % от тях носят каски, а напоследък с особена популярност се ползват специално проектираните за велосипедисти еърбегове. Те се закопчават около врата и в случай на злополука, се разгръщат и така предпазват колоездача от по-сериозни наранявания на главата, шийните прешлени и гръбнака.

И като за завършек, който по презумпция би трябвало да звучи назидателно-вдъхновяващ, е редно и логично да задам въпроса: Как България ще се сдобие като Дания със своя национална стратегия за насърчаване на колоезденето и осигуряване на ефективни начини за гарантиране на безопасността на колоездачите? Мда-а, и знаем дежурния отговор. КАТ ще започне да глобява безкомпромисно всички автомобили, паркирали на велоалеи, Столична община ще свърже всички налични такива алеи в София, регионалното министерство пък ще се задължи да предвиди безопасна зона за скоростните извънградски пътища, омбудсманът ще даде ход на закондателни промени на правата на колоездачите и т.н., и т.н.

А на въпроса “Кога ще се случи това?”, май единственият реален отговор засега е: На куково лято.

 
 

Самоуправляемите коли ще доведат до повече секс

| от chronicle.bg |

Според ново проучване, самоуправляемите автомобили ще доведат до повече секс в колата. Хората ще е по-вероятно да ядат, да спят и да мърсуват, когато автономните коли станат нещо нормално по улицата, според проучването публикувано в последния брой на журнала Annals of Tourism Research.

„Хората ще спят в колите си, което ще се отрази на крайпътните хотели. Дори може да се появят ресторанти на колела, в който човек влиза, за да се нахрани, докато пътува“, казва Скот Коен, ръководител на изследването, пред Fast Company magazine. „Това ни накара да се замислим какво още биха правили хората в колите си, веднъж щом не се налага да шофират. Разбира се, едно от тези неща съвсем разбираемо ще е секс.“

Автономните коли също така се очаква да сложат и проституцията на колела. „Не е толкова нереално да си представим червените фенери да станат червени фарове. Така проституцията става по-трудна са улавяне. Като цяло много нелегални неща се случват в колите на хората.“ Коен продължава: „Местата, където проституцията е легална, а регулаторите позволяват самоуправляващите се автомобили лесно да излязат на пътя, ще видим секса в колите без време. Очаквам това в Европа.“

Около 60% от американците вече са правили секс в кола според изследването, което предвижда това да е нормална практика след 2040.

 
 

Може да не ти харесва, че пушим, ама ще търпиш!

| от Вучето |

Тук ще стане дума не толкова за изконното право на човек да има своите пороци, колкото за правото, което българинът (както и белогвардеецът, есесовецът и севернокореецът) обича да налагат. То няма нищо общо с римското право, не се разпростира на хиляди страници и на практика не се практикува в общества, за които легитимността, позитивността и справедливостта  на правото са от особена важност. Затова и правните норми са изградени така, че да се разглеждат не толкова като закони на свободата, а по-скоро като закони на принудата. Lex punit maioris minoris etatis. Законът на мнозинството наказва малцинството. Или казано на по-народен език: Който не е като нас да го духа!

В случая – да духа цигарения дим.

Конкретна причината за този текст беше една реплика, която чух в един от дейли епизодите на популярното реалити ВИП Брадър – Most Wanted. Жени Калканджиева вече си беше пийнала порядъчно, а когато е на градус бившата миска хич не е мила и добра. Затова когато друга съквартирантка, Никита Джонсън, повдигна темата за пушенето и се възмути, че Къщата е заприличала на газова камера, Калканджиева побесня. Общо взето спорът между двете дали да се пуши или да не се пуши постоянно и навсякъде завърши с класически нокдаун на по-гласовития опонент, т.е. на пушача. След като другите непушачи не се оплакват, че димът им пречи, и ти няма да се обаждаш! Няма да проявяваш претенции и няма да ми се правиш на потенциална жертва на белодробения рак!  Така де, ако не ти изнася, взимай си самолетчето обратно за Швеция и си живей там здравословно до 200-годишна възраст с орлите. В България е така – всички пушат!  А нали запомнихте как беше вездесъщото правило: Lex punit maioris minoris etatis…

Нека си припомним, че до забраната на тютюнопушенето на някои обществени места през 2012 г. се стигна след много усилия и мъки. Родилни направо. Депутатите от тогавашното Народно събрание трябваше да съберат цялата си воля, за да се обявят срещу едва ли не най-милото на българина (след ракията).  Ама просто нямаше как – цяла Европа нази гледаше и щяхме да се изложим пред чужденците, ако бяхме останали по-назад от ЕС, където законът действаше ефективно вече от години. След приемането на закона обаче нито броят на пушачите намаля (както се очакваше), нито нетолерантността към непушачите изчезна, нито пък намаля.  Тя просто се трансформира в скрита омраза, зле гримирана като лицемерна търпимост. Никой не харесва непушачи те, защото само мрънкат, че се тровят пасивно заради вредния навик на другите. А пък “другите” от своя страна недоумяват как изобщо съществуват хора, които могат да се кефят на сутрешното кафе, без да си запалят една-две цигарки с него. И после още три-четири… Добре де пет-шест и… хоп!… то станало обед. Идеално, най-после малко време за една цигара, че това не е живот иначе.

През изминалите години обаче законът нито спомогна за намаляване броя на тютюнопушещите в България, нито успя да сплаши бизнеса със заведения по простата причина, че на много места продължи и все още продължава да се прилага само де юре. Де факто обаче там където се е пушило, пак ще се пуши. И имаше даже сериозна опасност това да се случи още тази година, когато депутатите за малко не гласуваха предложението за промени в Закона за здравето. Промените предвиждаха хотелите, заведенията , корабите, летищата и стадионите да имат обособени за пушачите зони. Да му се не види, казаха си пушачите, пак ни прецакаха.

Или пък не? Понеже на практика пушачите никога не са били прецакани. Е, може би само малко, когато на няколко пъти вдигнаха цените на цигарите, но определено не и когато почнаха да слагат страховити картинки на детски гробове, почернели дробове и разядени от тумори крайници върху кутиите. Никой не се стресна. Никой не се замисли. Понеже пушачите са безсмъртни, а хората от картинките най-вероятно са актьори, така че хайде, моля ви се, ходете плашете гаргите в полето!

Не съм пушачка. От време на време, много рядко, пуша от другите цигари. Но иначе всичките ми приятели пушат. Баща ми пушеше. Бившият ми пушеше. Живея в Дания, където пушенето е разрешено в питейни заведения с определена квадратура. В това отношение страната е изключение не само от другите скандинавски страни, но и от всички останали страни-членки на ЕС. Трябва да си призная, че понякога толкова много ми липсва катраненият въздух, че ходя да си пия бирата точно в тези заведения. И даже ми е мазохистично приятно! Така че би било крайно лицемерно и нагло от моя страна да изляза на някой площад и да почна да скандирам, че искам пушачите на сапун. Това признание  сигурно ви вкарва в леко недоумение за какво тогава е цялата тази дандания, след като на мен лично пушенето не ми пречи.

Ами просто е. Защото пушенето е гадно.  И ако не изглеждаш супер секси с цигара в ръка като Дарил Хана, Джеймс Дийн, Ръсел Кроу или Ума Търман от “Криминале” по-добре изобщо да не пушиш. Колкото и фантастично и невероятно да звучи на българина, подобни закони за забрана на тютюнопушенето на обществени места всъщност са доказали през годините положителния си ефект за драстичното намаляване роя на пушачите, както и за подобряване цялостното здравословно състояние на нациите. Този път обаче ще се въздържа от привеждането на статистически резултати в подкрепа на твърденията си, защото дори  и без тях е очевидно, че “на запад” отдавна вече не е модерно да се пуши. А не непушачите не им се налага да мълчат и да търпят.

 
 

Да летиш на 100-годишен самолет

| от chronicle.bg |

На 2 часа от Ню Йорк се намира Old Rhinebeck Aerodrome (летище и музей), където 60 ретро самолета- включително репродукции на известните SPAD VII и Sopwith Camel – летяха по повод 100 години от Първата световна война.

Чувството да гледаш невероятните машини от онази епоха се допълва от факта, че Първата световна война започва едва 10 години след като братята Райт извършват първия полет. Затова и да служиш като пилот се считало от мнозина за самоубийство. По време на войната загиват около 15 000 пилоти.

Разбираме популярното мнение по онова време много добре, когато видим колко крехки и чупливи изглеждат самолетите. Пилотите са на открито, което също е смущаващо и изумително.

Заради откритите кабини и близкият характер на боя, често пилотите виждали лицето на противника и така враждата им придобивала личен характер.

„Самолетите са много интуитивни за управление“, казва вицепрезидентът на музея Клей Хамънд. „Носиш каска, очила и усещаш вятъра с бузите си. Виждаш и чуваш, и подушваш всичко по самолета. Летенето е много повече от момент. Много повече от осезателно усещане.“

Традицията пилотите да броят убийствата си започва именно през ПСВ. Само пилоти с 5 и повече убийства можели да се наричат асове.

Много от самолетите в Old Rhinebeck са оригинални включително Nieuport 10 от 1915 година, Morane-Saulnier A-1 и Curtiss JN-4H от 1917. Последният е по-известен с названието Джени. През 1918 година над Ню Йорк Джени става първият самолет, който излита от дирижабъл. Той е и първият самолет, който се използва от Пощата за доставяне на писма. Истинска перла в короната.

Curtiss JN-4H

 

Old Rhinebeck Aerodrome е открит през 1958 от Кол Пален, авиатор, който обожавал да работи по стари самолети. След като той почива, мястото става музей с нестопанска цел.

 
 

Сватбените снимки, когато годеникът ти загине в самолетна катастрофа

| от chronicle.bg |

На 11 ноември Интан Сяри трябваше да се омъжи за годеника си.

Рио Нанда Пратама загина в края на октомври, когато полет 610 на Lion Air се разби в морето до Джакарта, Индонезия, малко след като излетя.

В неделя, когато трябваше да е щастливия ден на двамата влюбени, Сяри се снима сама в сватбената си рокля. „Въпреки че сърцето ми е пълно със скръб, трябва да се усмихвам за теб“, написа тя като коментар на серио от снимки, които сподели в Instagram. „Не трябва да тъгувам, трябва да съм силна, както ти винаги си ми казвал да бъда.“

Пратама е бил доктор, а Сяри казва в предишни постове, че той е първата й любов.

По думи на приятели на двойката Пратама се е пошегувал с годеницата си преди да тръгне като й е казал да носи бяла кабая (традиционна блуза) и да държи букет „свежи бели рози“ и да се снима дори и той да не се върне. „Беше шега, но неочаквано точно това се случи“.

Двамата годеници се познавали от 13 години, още от училище.

Пратама хваща полета, за да се прибере вкъщи. Той е един от 189-те загинали.

Анализ на черната кутия установил, че имало проблем с индикатора за скоростта на вятъра през последните 3 полета преди инцидента. Повече от 3 седмици след катастрофата, все още се търси устройството, което записва комуникацията на пилотите. То е заровено под голямо количество кал.