Там, където човекът с колелото е господар и командир

| от Вучето |

Да, има такова място. И това място не е далечният край на света, където се развива действието на филма с Ръсел Кроул със същото заглавие.

Това е една съвсем реална страна, в която не газят велосипедистите по улиците все едно са досадни хлебарки, които само се пречкат на пътя на колите. Страна, в която всеки метър от пътната инфраструктура е решен така, че да облекчи предвижването им в градски условия. Страна, в която, ако трябваше да се издигне един-единствен паметник, със сигурност щеше да бъде на човек върху колело.

Първото нещо, което чужденецът в Дания научава (най-често от горчив личен опит още през първите дни на пребиваването си в страната) е, че ако е привързан към живота си, при слизане от автобус трябва да погледне задължително вдясно. И чак когато се увери, че от тази посока не хвърчи колона целеустремени към работа или от работа колоездачи, да пресече улицата с предпазлива крачка. Изчислено е, че средната скорост, която велосипедистите в Копенхаген развиват, е 15, 5 км/ч.

Вероятността обаче да ви връхлети велосипед, който се движи с 30 или дори с 40 км/ч, не е за подценяване. Защо хората карат толкова бързо? Първо, защото могат, второ защото има къде, и трето, защото имат самочувствието, че те са факторът, който дърпа напред едва ли не цялата икономика на страната. Предимствата за здравето на нацията, а оттам и за икономическия просперитет на стратата, които носи този вид придвижване, са неоспорими. Ето ви една обратна пропорционалност, която да ви убеди в гореказаното: На всеки 1200 км колоездене в Копенхаген и околностите броят на болничните дни намалява с един!

Освен че велосипедният транспорт отдавна вече е изместил автомобилния (докато 4 от всеки 10 датчани притежава кола, то 9 от 10 имат ПОНЕ един велосипед), ето още няколко любопитни факти за хората и техните колела в Дания.

Факт No 1. Дания е може би единствената страна в света, която има свое… Велосипедно Посолство, чийто изпълнителен комитет се грижи за това да бъде правилно и повеместно прилагана националната стратегия за колоездене, както и да насърчава все повече хора да се възползват от предимствата на този вид транспорт.

Факт No 2. За датския велосипедист няма такова нещо като лошо време. 75% от велосипедния трафик продължава и през дългия зимен сезон. Което пък идва да подскаже в какво състояние се поддържат целогодишно улиците и пътищата в страната.

Факт No 3. Масов експеримент, проведен през 2012 г., показва, че децата, които ходят с колело на училище, успяват да се концентрират много по-добре в клас в сравнение с връстниците си, които пътуват с автомобил или градския транспорт. Психолозите, провели експеримента, твърдят, че колоезденето или ходенето пеша оказват много по-голямо положително влияние върху физическото и интелектуално развитие на децата, отколкото питателната закуската сутрин.

Факт No 4. Много семейства притежават т.нар. Кристиания байкс. Това са покрити или открити ремаркета, които се прикрепят към велосипеда, и побират две до три малки деца. Или един нормално голям възрастен. Това е любим начин за придвижване на цялото семейство. Цената дори на най-неугледните на външен вид ремаркета може да достигне до 2200 евро. Но въпреки това хората предпочитат да инвестират в такива превозни средства, отколкото в нови джанти за скъпи автомобили, например.

Не мога да подмина и темата за безопасността, защото напоследък тя е станала критично наболяла заради нарастващия брой злополуки с велосипедисти у нас. В Дания не само пешеходците са свикнали с наситения велосипеден трафик, но и повечето от шофьорите, които търпеливо и без значение на обстоятелствата дават полагащото им се предимство.

А казвам повечето, защото аз лично познавам доста хора, които са се отказали да карат “градско” ОТ СТРАХ да не би да предизвикат ПТП с велосипедист. Отделно от това самите велосипедисти се грижат за безопасността си: близо 40 % от тях носят каски, а напоследък с особена популярност се ползват специално проектираните за велосипедисти еърбегове. Те се закопчават около врата и в случай на злополука, се разгръщат и така предпазват колоездача от по-сериозни наранявания на главата, шийните прешлени и гръбнака.

И като за завършек, който по презумпция би трябвало да звучи назидателно-вдъхновяващ, е редно и логично да задам въпроса: Как България ще се сдобие като Дания със своя национална стратегия за насърчаване на колоезденето и осигуряване на ефективни начини за гарантиране на безопасността на колоездачите? Мда-а, и знаем дежурния отговор. КАТ ще започне да глобява безкомпромисно всички автомобили, паркирали на велоалеи, Столична община ще свърже всички налични такива алеи в София, регионалното министерство пък ще се задължи да предвиди безопасна зона за скоростните извънградски пътища, омбудсманът ще даде ход на закондателни промени на правата на колоездачите и т.н., и т.н.

А на въпроса “Кога ще се случи това?”, май единственият реален отговор засега е: На куково лято.

 
 

5 екранизации на книги, които очакваме през 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отдавна известен факт е, че най-добрият източник на истории за киното е литературата. Едни от най-добрите филми на всички времена водят своето начало от хартиения лист – „Отнесени от вихъра“, „Кръстникът“, „Полет над кукувиче гнездо“… списъкът е много дълъг, а това са само три неоспорими примера.

Всяка година едни от най-добрите филми са именно екранизации на известни или не толкова известни романи, разкази или биографии. 2018-а не прави изключение.

Вече видяхме достатъчно екранизации на романи. Имаше достатъчно хубави, и предостатъчно лоши. Към първите слагаме „On Chesil Beach“, „You Were Never Really Here“, „BlackKKKlansman“ и още няколко. Във втората група само ще споменем „Red Sparrow“ и няма да ви отегчаваме повече. Днес обръщаме внимание на хубавото, което предстои да видим.

2018-а се откроява с редица очаквани и обещаващи екранизации на книги. Някои от тях вече бяха показани по кинофестивалите и спечелиха одобрението на критиците. Други ще получат присъдите си директно от киносалоните. И в двата случая ще има приятни и неприятни изненади. Но преди да сме сигурни, показваме 5 от тазгодишните екранизации на книги, които очакваме да видим. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Проблемът със „Забелязано в София“

| от |

Гледали ли сте „Цар Лъв“? Най-вероятно да. А помните ли хиените на Скар? Групата „Забелязано в София“ се превърна от красивият прайд на Муфаса, в гробище за снимки, пълно с хиени, които нападат всичко включително и един-друг.

Една от най-големите фейсбук групи вече е жалко изродено подобие на себе си. Там човек отива, за да храни злобата си с трохички, които душата му смята за угощение. Не можем без тази група.

Там човек е бебе – малко и грачещо за всичко, без да знае нищо или да може нищо, или да прави нищо. Изцяло зависимо от всички останали, но не взимащо никаква отговорност за собствените си действия. Забравящо за собствените си недостатъци, докато пие със злоба от чашата на ежедневието. На тази чаша според него и двете половини са винаги празни. И винаги е виновен друг малоумник, тъпак, гей…

Това, което започна като добронамерен опит за смешна група, сега, уви, е храм на мрънкащите.

Има счупена плочка на тротоара пред блока ви? Веднага снимайте и качете! Добър текст към снимките ви ще е „Това не е държава! Обищаната не си е свършила работата! Всичко в живота ми не е хубаво и затова обвинявам хората, за които гласувах преди няколко години!“

Някой е паркирал неправилно? Ооо, краят му е близо, ей сега ще бъде изтипосан и напсуван! Ако кара скъпа кола – край! Това е Голям шлем направо: скъпа кола, паркирана неправилно върху тротоар със счупена плочка. По който ходи човек облечен странно. Еха! Оставете ги тези ремонти, ами разширете Терминал 1, че след този пост напливът от напускащи държавата ще е невероятен.

В тази група е цялата тъга на народа ни. Цялият страх и фрустрация от живота, пренасочена срещу другарчето. Нескопосаната първосигнална злоба на един народ, който си мисли, че заслужава повече, но не прави повече.

Не управляващите, а ние съсипахме държавата. Защото ние сме държавата и сме съсипани.

Всъщност не. Да искаш да оправят държавата е все едно да искаш да опазят природата. И природата, и държавата са си окей горе-долу – и двете са виждали пердах, които ние нито можем да им причиним, нито можем да си представим, и пак са оцелявали. Ако ще оправяме или опазваме нещо, по-добре да сме ние. Не сме толкова съсипани.

 
 

Има ли смисъл от дизайнери

| от |

Дизайнерите – хората, които правят глупавата ви идея за супер успешен сайт да изглежда поне малко приемлива. 

Не всички обаче приемат тази отговорна задача насериозно и в резултат стават невероятни произведения. Дотолкова, че трябва да имат собствен жанр.

Днес събрахме няколко примера, които да разведрят почивния ви ден. Разгледайте ги, нищо че имате нещо за вършене. То може да почака.

На нас лично любимите ни дизайнерски неудачи са от сватби. Там с кича като пряк път към естестиката се злоупотребява изключително добре. Когато имате повече време, окуражаваме ви да си пуснете нечия сватба в YouTube и да я загледате. Обещаваме ви страхотно преживяване!

 
 

Възходът на жените супергерои

| от chr.bg |

Въпреки, че мъжете супергерои доминират екрана и през 2018 година, има значителен и обещаващ напредък и при жените супергерои. По този повод в интернет се появи доста сполучливо фенско видео, което отбелязва това. То ни показва героините от вселената на DC и Marvel, както и техните най-добри моменти. Кадрите са от филми като „Wonder Woman“, „Avengers: Age of Ultron“, както и от трейлъра на „Captain Marvel“.

Фенските видеа в интернет – монтажи, пародии и т.н. – имат голямо значение. Виждали сме анимации, които представят героите по свой начин или пък възраждат стари такива. Понякога феновете се справят дори по-добре от екипа на филма. В този случай обаче gabi от Туитър прави нещо съвсем ново.

Тя редовно прави подобни видеа. Нека видим това:

 

 

Едно от най-хубавите неща е, че тонът на трелъра (нека го наречем така) е същия, какъвто би бил, ако се отнасяше за Капитан Америка, Железният човек, Батман и сие. Той показва тези способни жени в пика на силите им, както и в най-тъмните им моменти. Гласът зад кадър разказва история как героините преминават през трудности, за да станат това, което са сега; как взимат съдбата си в свои ръце. Дори можем да видим от някои от тях характерната супергеройска походка. Това е едно настина добро начало.