#Световен знак за псевдосъпричастност

| от Златина Димитрова |

Когато снимката на мъртвия 3-годишен Айлян обиколи всички световни медии, показвана непрекъснато, тя беше набивана в очите на западните лидери като горчиво обвинение в бездействие. Тя беше споделяна със скоростта, с която „Je suis Charlie“ погълна целия свят.

Две седмици по-късно скандалът около мъртвото тяло на 3-годишното дете продължава, но този път заради карикатурите на „Шарли Ебдо“. Всички, които в началото на годината бяха Шарли, в средата на месеца – бяха съпричастни с Айлян, днес са срещу всичко, защото е обидно.

Снимката на детския труп беше споделяна в социалните мрежи истинска, реалистична, една и съща и за деца, и за възрастни из цялото земно кълбо – без чувство на смущение, сякаш споделянето й променя света.

Двете карикатури обаче се оказаха скандална „гавра“. На едната над трупа е надвесен плакат на Макдоналдс (САЩ), на другата е представена Европа, престорено изповядваща християнските ценности. Накратко – остра критика към Западния свят по отношение на бежанската криза – нещо, за което и споделящите снимката на мъртвото тяло претендираха, но виждайки нарисувано, явно не разбраха.

Оказва се, че това да „бъдеш“ някой друг в социалните медии те прави отговорен гражданин, изиграл своята роля в промяната на света. Да споделиш снимка на няколко трупа вече значи, че си против войната/тероризма/агресията/ бежанската криза.

Хаштагът е станал световен знак за „съпричастност“, а за да направиш компания в помощ на нещо или някого е достатъчно да застанеш комфортно в стаята си с бял лист, на който пише „Аз съм…“.

Трагедиите са се превърнали в мода, която обикаля социалните мрежи и всяка смърт придобива добавена стойност, ако й се сложи подходящ хаштаг.

Да, никой не е Шарли, както и никой не съживи Айлян със снимките, нито преодоля бежанската криза. За сметка на това и двете трагедии показаха колко лесно се симулира съпричастност в социалните медии – с едно кликване на бутона „share“, в очакване на следващия моден хаштаг.

 
 

Вим Вендерс: 7 страхотни филма на големия режисьор

| от chronicle.bg |

Вим Вендерс е един от еталоните за уникален режисьорски стил в киното. Филмите му отварят сетивата на зрителя и изострят чувствителността му и към най-дребните детайли. Роденият на днешната дата през 1945 г. режисьор е ключова фигура в Новото немско кино, номиниран е три пъти за „Оскар“, носител на „Златен лъв“ (Венеция), „Златна палма“ (Кан) и почетна „Златна мечка“ (Берлинале).

Вендерс започва като художник и според някои това допринася към склонността му към пейзажите, които виждаме почти навсякъде в кариерата му (например в „Солта на Земята“). Това, което го привлича най-много обаче, не са самите пейзажи, а хората, които ги запълват. Води го любопитството и търсенето на отговори за това как живеят хората, как страдат и се опитват да открият себе си. Тази мотивация го отвежда почти навсякъде на света, за да запамети завинаги на лента усещания, емоции и места, които в последствие променят начина, по който обикновения, но критичен зрител приема киното.

За масовата аудитория Вим Вендерс е познат с класики като „Париж, щата Тексас“ и „Крилете на желанието„. В изключително богатата си и разнообразна биография успява успешно да поддържа репутацията си  на аутсайдер, който умело работи както в голямото кино, така и в по-нишови проекти. Музиката винаги е ключ във филмите му, особено в документалните. Често присъстват артисти, на които самият той се възхищава – Пина Бауш, Себастиан Салгадо, Клуб Буена Виста.

Вендерс е майстор в редица жанрове. В биографията му има драми, документални филми, мистерии, криминални филми, любовни… има най-вече филми за житейския път и търсенето на Нещо. Днес този гигант навършва 73 години. По този повод можете да разгледате няколко негови филма, които можете да гледате отново.

 
 

Нина Добрев учи американците на български сленг

| от chronicle.bg |

След Антонио Бандерас (Испания), Салма Хайек (Мексико) и Алисия Викандер (Швеция) е ред на една актриса с български произход да се включи в платформата на списание „Vanity Fair“, Slang School, в която чуждестранни личности обясняват на американската аудитория сленга на родните си страни.

В 3-минутното видео Нина Добрев запознава американците с фрази като „Не ми прави селски номера“, „Дреме ми на шапката“, „Да бе, да бе“ и с думи като „гадже“, „Наздраве“ и „брат“. Някои от думите и фразите се оказват непознати и за самата Добрев, която емигрира заедно с родителите си от България в Канада на 2-годишна възраст.

Вижте цялото видео и очарователния начин, по който Добрев произнася и обяснява българските фрази.

 
 

Бенисио Дел Торо ще участва в следващия филм на Оливър Стоун

| от chronicle.bg |

Бенисио дел Торо ще участва в новия филм на Оливър Стоун „Бели лъжи“. Филмът ще проследи героя на Дел Торо Джак – дете на разведени родители, докато се опитва да избегне техните грешки в собствения си брак и отношенията със сина си. 

Чувствайки се в капан, героят на Дел Торо се впуска в пътешествие, изпълнено със страст, което още повече замъглява пътя към собствената му душа. Срещайки жена, чийто живот представлява точно обратното на неговото положение, той се решава на преоткриване.

Последният филм, по който Стоун и Дел Торо са работиха заедно, беше „Диваци“ от 2012 г., базиран на едноименната книга на Дон Уинслоу.

Бюджетът за филма вече е уреден и Стоун се надява снимките да започнат през пролетта, в Ню Йорк. Докато това се случи, всики  можем да очакваме Бенисио дел Торо в новия сериал на Showtime, озаглавен Escape at Dannemora, който се очаква да стартира на 15 октомври тази година.

А в близките дни имате последен шанс да го гледате на кино в „Сикарио 2: Солдадо“.

 
 

Алфред Хичкок: „Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“

| от chronicle.bg |

 Той е не просто „Кралят на ужаса“, а една от най-култовите икони на популярната култура на миналия век. Дори само линията на профила е достатъчна, за да разберете, че на снимката пред вас стои един от най-влиятелните режисьори в киното – Алфред Хичкок.

Стилът му е един от най-разпознаваемите в киното. Ще го познаем по съспенса, който е във всеки кадър. По красивите жени, с които е работил – Грейс Кели, Ингрид Бергман, Типи Хедрън, Джоан Фонтейн и други. По мъжете, които винаги спасяват положението – Кари Грант, Джеймс Стюарт. По ролите му на статист в собствените му филми. И по още други редица отличителни белези, които правят Хичкок толкова известно име в киното.

Във филмите му зрителят е подтикван да се идентифицира с камерата, която се движи по начин, имитиращ нечий поглед. Хичкок манипулира чувствата на публиката, усилвайки тревогата, страха или съчувствието, и използва новаторски подход към монтажа , за да демонстрира гледната точка на героите. В използваните от него сюжети често присъстват бегълци, преследвани от правосъдието, наред с красивите жени (повечето от които, блондинки).

Думите му са пропити със сарказъм. И е удоволствие да бъдат препрочитани. В чест на рождената му дата споделяме някои от тях с вас.

GettyImages-115096126-1200x800

„Драмата е животът, лишен от скучните моменти.“

„Дори провалите ми носят пари и се превръщат в класики година след създаването им.“

„Киното – това е животът, от който са изрязани скучните сцени.“

„Да те ударят не е толкова ужасно, само очакването е ужасно.“

„Винаги карай публиката да страда колкото е възможно повече.“

Alfred Hitchcock Aims

„Щастлив брак е този, в който мъжът разбира всяка дума на жената, която тя не е казала.“

„Жената трябва да бъде като добър филм на ужасите – колкото повече неща оставя на въображението, толкова по-добре.“

„Няма нищо по-страшно от затворената врата.“

„Човек не е беден, ако все още може да се смее.“

„Телевизията е като тостера – натискаш бутона и всеки път изскача едно и също.“

„Телевизията е направила много за психиатрията – освен че разпространява информация за нея, точно толкова добре и допринася за необходимостта от нея.“

maxresdefault

„Отмъщението е сладко и от него не се пълнее.“

„Добрият филм е тогава, когато парите за вечерята, билета и детегледачката са си стрували.“

„Да обичаш – това значи да престанеш да сравняваш.“

„Жена, която се съблича публично, ми напомня на режисьор, който в началото на филма съобщава развръзката.“

„Най-страшното нещо у злодеите е тяхната външна привлекателност. Как иначе щяха да спечелят доверието на жертвите си?“

„Единственият начин  да се отърва от страховете си е да ги заснема.“

„Не съм срещу хората. Просто съм уплашен от тях.“