#Световен знак за псевдосъпричастност

| от Златина Димитрова |

Когато снимката на мъртвия 3-годишен Айлян обиколи всички световни медии, показвана непрекъснато, тя беше набивана в очите на западните лидери като горчиво обвинение в бездействие. Тя беше споделяна със скоростта, с която „Je suis Charlie“ погълна целия свят.

Две седмици по-късно скандалът около мъртвото тяло на 3-годишното дете продължава, но този път заради карикатурите на „Шарли Ебдо“. Всички, които в началото на годината бяха Шарли, в средата на месеца – бяха съпричастни с Айлян, днес са срещу всичко, защото е обидно.

Снимката на детския труп беше споделяна в социалните мрежи истинска, реалистична, една и съща и за деца, и за възрастни из цялото земно кълбо – без чувство на смущение, сякаш споделянето й променя света.

Двете карикатури обаче се оказаха скандална „гавра“. На едната над трупа е надвесен плакат на Макдоналдс (САЩ), на другата е представена Европа, престорено изповядваща християнските ценности. Накратко – остра критика към Западния свят по отношение на бежанската криза – нещо, за което и споделящите снимката на мъртвото тяло претендираха, но виждайки нарисувано, явно не разбраха.

Оказва се, че това да „бъдеш“ някой друг в социалните медии те прави отговорен гражданин, изиграл своята роля в промяната на света. Да споделиш снимка на няколко трупа вече значи, че си против войната/тероризма/агресията/ бежанската криза.

Хаштагът е станал световен знак за „съпричастност“, а за да направиш компания в помощ на нещо или някого е достатъчно да застанеш комфортно в стаята си с бял лист, на който пише „Аз съм…“.

Трагедиите са се превърнали в мода, която обикаля социалните мрежи и всяка смърт придобива добавена стойност, ако й се сложи подходящ хаштаг.

Да, никой не е Шарли, както и никой не съживи Айлян със снимките, нито преодоля бежанската криза. За сметка на това и двете трагедии показаха колко лесно се симулира съпричастност в социалните медии – с едно кликване на бутона „share“, в очакване на следващия моден хаштаг.

 
 

Гушкането на крави e следващата модна терапия

| от chr.bg |

Планинска конна ферма в щата Ню Йорк предлага психотерапия, която включва гушкането на крави, и според някои експерти тя може да се превърне в поредния моден тренд.

Здравните сеанси могат да бъдат особено полезни за хората, които обичат животните. Пациентите, преминали през курса на прегръдките с рогатия добитък, твърдят, че се получава невероятно чувство за релаксиране и за изцеряване. При гушкането на крави се преодоляват страхови неврози, чувство за тревожност, фобии, като пациентите изграждат по-голямо доверие в себе си.

От фермата „Horse&Cow experience“ уверяват, че и на самите крави им е много приятно да бъдат прегръщани, тъй като те са едни извънредно чувствителни животни в емоционално отношение. „По време на своята дълга еволюция, те са се научили да разчитат езика на тялото на хората“, изтъкват организаторите на новата терапия.

По този начин животните приемат пациентите като член от своето стадо и отгатват дали хората са щастливи или нещастни, дали изпитват чувство на страх или тревожност. Като съответно им отдават от своето излъчване, което си има съответните характеристики.

Кравите имат леко по-висока телесна температура от човешката и пулс, леко по-бавен от нашия. Именно тази комбинация прави гушкането им релаксиращо.

Сеанс от час и половина с рогатите лечители струва 300 долара за двама.

 
 

И през 2019 г. може да няма нобелова награда за литература

| от chronicle.bg |

Нобеловата фондация заяви, че тазгодишната нобелова награда за литература, която вече беше отложена за 2019 г., може да бъде отложена и за по-напред във времето.

Ларс Хайкенсен, директор на фондацията, каза, че наградата за 2018 г. ще бъде връчена, когато Шведската академия възвърне доверието в себе си или поне напредне достатъчно в това начинание. „Което означава, че крайният срок вече не е 2019 г.“, съобщи Хайкенсен в ефира на общественото шведско радио.

Комисията се разпадна, след като през ноември шведски вестник публикува показанията на 18 жени, които заявяват, че са били изнасилени и сексуално малтретирани от хора, които дълго време са част от Академията. Заради това беше решено тазгодишната нобелова награда за литература да бъде връчена през 2019 г. заедно с тогавашната.

 
 

Защо човешкият мозък е толкова голям?

| от chr.bg |

Британски учени твърдят, че уголемяването на човешкия мозък е резултат от предизвикателствата на околната среда, с които предшествениците ни е трябвало да се справят.

В сравнение с хоминидите, мозъкът на Хомо сапиенс е над три пъти по-голям. Според една от най-разпространените теории, той е еволюирал така заради все по-сложния социален живот, с който човекът се е сблъсвал.

Както при загадката с яйцето и кокошката, обаче е трудно да бъде определено, кое се е случило първо. Дали мозъкът е нарастнал, защото човекът е трябвало да действа заедно със себеподобните, или по-големият мозък му е позволил да установи по-сложни социални и културни отношения?

За да разграничат причините от следствията, Маурисио Гонсалес-Фореро и Анди Гарднър от университета “Сейнт Андрюс” са разработили модел, симулиращ еволюцията на мозъка в различни ситуации (екологични, социални, конфликти между индивиди или групи . . . ). Така учените са разкрили в какъв контекст мозъкът нараства като на Хомо сапиенс.

“Констатирахме, че човешкият мозък се увеличава, когато е конфронтиран с проблеми в естествената му среда”.

Тези трудности са принудили нашия вид непрекъснато да търси нови решения, дори само за да се храни “в огромната африканска савана, където средата се променя сезонно”, или да се запасява с вода, да запазва и обработва храната си, особено с откриването на огъня.

Макар и трудните условия в околната среда да изглеждат основен двигател в еволюцията на мозъка, трябва да бъде добавена и способността предците ни да се учат от другите, както и от собствения си опит.

Според компютърния модел около 60 процента от уголемяването на мозъка се дължи на справянето на индивида със средата, като намиране, съхраняване, готвене на храна и изработване на сечива. Други 30 процента се дължат на общите усилия за справяне със средата, като съвместния лов. Последните 10 процента произлизат от съперничеството в групата.

“Резултатите ни показват, че именно взаимодействието между трудните условия в околната среда и културата са определили размера на човешкия мозък”, обобщава Маурисио Гонсалес-Фореро.

 
 

Детектив се бори с мафията в Тилбург в нов сериал

| от chronicle.bg |

Нов криминален сериал стартира в ефира на Bulgaria ON AIR от 6 юни. Всеки делничен ден в 20,30 часа зрителите ще могат да следят обратите в криминалната серийна драма „Сила“. Тя разказва историята на амбициозен детектив, който се бори срещу организираната престъпност в Тилбург, Холандия, с цената на всичко.

Тео Камп (Йерон фон Конингсбрюхе) е най-добрият детектив в отдел „Убийства“, в холандския град Тилбург. От известно време той върви по следите на ловкия престъпник Фреди фон Нуне, а амбицията му да го залови става неговата цел номер едно. Когато за пореден път Тео нарушава правилата издирвайки издирва фон Нуне, началниците му го отстраняват от случая.

За наказание Камп е изпратен в отдел „Наркотици“, където трябва да си партнира с Уилям Нийсен (Денис фон де Вен) – най-невротичният детектив в управлението, който винаги спазва правилата. Двамата разследващи са пълна противоположност, но са принудени да загърбят различнията си, за да работят заедно.

Въпреки отстраняването си от случая, Тео е решен, че няма да се откаже от разследването и ще продължи издирването на престъпника Фреди фон Нуне.

Дали отговорният и невротичен детектив Уилям ще попречи на опърничавия си колега Тео да хване престъпника и да се върне на старата позиция, предстои да разберем.