Стратфор: Бъдещето на ОПЕК

| от |

598404

Анализът „Бъдещето на ОПЕК“ е публикуван в Стратфор.

На 4 декември представители на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) проведоха заседание във Виена. ОПЕК се изправя пред две предизвикателства.

Първо, най-големият потребител на ОПЕК, САЩ, бързо възстановява вътрешната си продукция. В същото време, ОПЕК трябва да се занимае и с плановете за увеличение на производството на петрол на Ирак и Иран, което може да доведе до по-ниски цени, отколкото картелът желае. В крайна сметка развиващите се пазари в Азия ще определят търсенето в световен мащаб, а тяхната жажда за енергия ще определи сериозността на проблема, пред който се изправя ОПЕК.

ОПЕК е основана в началото на 60-те години на 20 век от Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Кувейт и Венецуела с главна цел обединена политика на износ на петрол на петте държави и налагане на висока цена на тяхната продукция. Първоначално картелът е много силен, но постепенно неговото надмощие намалява с годините. Днес, само Саудитска Арабия и до известна степен Обединените арабски емирства, Катар и Кувейт имат възможността сами да определят нивата на производство. Другите членове на ОПЕК – Индонезия, Либия, Алжир, Нигерия, Еквадор, Габон и Ангола – трябва да поддържат висок добив, за да финансират националните си бюджети. Това означава, че ОПЕК вече не притежава тази власт, която някога е имала. Дори производител от калибъра на Саудитска Арабия трудно може да промени цената на петрола като увеличава или намаля производството.

Вече има нова вълна производители на петрол извън картела. Производството на САЩ се е увеличило до около 8 млн. барела дневно – най-високото ниво от 80-те години насам. Добив ще започне и в Канада и Бразилия. В същото време, амбициозните планове за разширяване на производството на членовете на ОПЕК Ирак и Иран може да представлява значителна заплаха за цените на петрола през втората половина на настоящото десетилетие.

Амбициите на Ирак и Иран

Енергийният сектор на Ирак се съживи през последните пет години и сега произвежда почти 3,5 млн. барела за ден. Министерството на петрола на страната си е поставило няколко амбициозни цели, включително достигане на 9-10 млн. барела дневно добив до 2020. Иран също вижда перспективи за увеличение на продукцията. Приключвайки преговорите със САЩ за дългосрочен мир, иранският президент Хасан Рохани започна кампания от сериозни реформи с цел да върне производството на петрол на нивото от 4,2 млн. барела дневно в рамките на 6 месеца и да го увеличи до рекордните 6 млн. барела дневно до 18 месеца. И двете цели не са постижими в рамките на такъв период от време, но са възможни значителни увеличения.

Количеството на произведения петрол, което се добива в Ирак, много силно ще зависи от два фактора. Първо, политическата система и насилието ще формират базата на инвестиционните и регулаторни процедури, като подписване на договори и разрешителни. Второ и по-важното е, че има логистични ограничения за реалното постигане на такова ниво на продукция. Някои от тези ограничения могат да бъдат преодолени с подходяща координация между световните петролни компании, доставчиците на петрол, шиитите в околностите на Басра и различните политически интереси в Багдад. Умелото сътрудничество между всички страни, което е малко вероятно, би означавало, че Ирак скоро ще се откаже от високите си цели, но може да достигне около 5-6 млн. барела дневно до 2020 г. и близо 6-6,5 млн. барела дневно след още 10г.

За Иран, предизвикателството е по-просто, тъй като ограниченията там са заради външни санкции. Както и при други държави, когато производството бъде нарушено от смяна на режима на управление, санкциите и другите причини, нивата на производство рядко могат да достигнат точката си преди прекъсването. Ако санкциите бъдат премахнати, Иран бързо ще възстанови около половината от продукцията си до 12-18 месеца, т.е. около 500 000 до 750 000 барела дневно. В по-дългосрочен план, има няколко причини да вярваме, че Иран може да промени тенденцията и да увеличи производството си до предишните нива и дори да го увеличи, но времевата рамка трябва да се измерва в години, а не в месеци. Всичко това, разбира се, е предмет на геополитически събития, които може да забавят процеса или напълно да го спрат, например вътрешни недоразумения в Иран и бавен темп на преговорите с Вашингтон. След възстановяване на производството, Иран, подобно на Ирак, по-вероятно бавно ще увеличава дневното си производство на петрол от около 250-300 000 барела за година, оставяйки целите на Рохани за след 2020 г.

ОПЕК се развива

ОПЕК е изправена пред краткосрочни и дългосрочни предизвикателства. В близко бъдеще, производството в САЩ и Канада ще нарасне, само за последните две години то е отбелязало значителен ръст от по 1 милион барела дневно. По-голямата част от този увеличен добив в САЩ, се компенсира от нестабилността в Либия, където производството почти отсъства. Въпреки това допълнителният износ на САЩ принуждава Саудитска Арабия понякога да намаля нивата на производство, за да поддържа цените. САЩ планират да увеличат производството си с още 1 млн. барела дневно през 2014, което може да бъде проблем за преференциалните цени на ОПЕК.

В по-дългосрочен план, производството на Иран и Ирак е ключов въпрос. Иран и Ирак заедно трябва да увеличат продукцията си до постижимото ниво от 11 млн. барела дневно до 2020 г., което е увеличение от 5-6 млн. барела дневно над сегашните нива. Квотите за износ на ОПЕК са източник на напрежение сред членовете на организацията, но производителите винаги намират начин да ги заобикалят. Това може би вече не е възможно. Докато вътрешното потребление на Иран значително се увеличава, възможните увеличения на износа все още са твърде високи и Саудитска Арабия не може да ги компенсира. Това ще причини напрежение вътре в организацията сред регионалните конкуренти Иран, Ирак и Саудитска Арабия. Саудитска Арабия може да поиска Ирак и Иран доброволно да ограничат увеличението на износа си, но няма причина да вярваме, че те ще го направят, когато техен краткосрочен икономически интерес е да увеличат износа възможно най-много.

Увеличените нива на износ от Иран и Ирак също са от значение за по-широкото съперничество между Саудитска Арабия и Иран по въпроси като сирийската гражданска война, иранското влияние в пограничните райони на Саудитска Арабия и източната му петролна провинция с предимно шиитско население. Исторически погледнато, Саудитска Арабия настояваше за увеличено производство от страна на картела, за запазване на пазарния дял, защото високите цени стимулират производството на алтернативна енергия, докато Иран и Ирак настояваха за умерени нива на производство и стабилни цени. Макар че Саудитска Арабия може да си позволи да продава петрол на цена от 85 долара за барел, за много от съседите й цените трябва да са около или над 100 долара, а Рияд не желае съседите му да изпаднат в състояния на по-тежки от сегашните проблеми заради ниските цени на „черното злато“. Иран и Ирак виждат това увеличение в дългосрочен план на производството и смятат, че могат да го направят, без да се намалят цените чрез увеличение в търсенето на развиващите се азиатски пазари.

Азия в момента е най-големият регионален нетен вносител, по-голям от Европа и Северна Америка взети заедно. Това води до по-голяма зависимост между ОПЕК и развиващите се азиатски страни, главно Индия и Китай. Китай има мащабни проекти със Саудитска Арабия, Ирак и Иран. Китайското влияние се увеличи драстично във Венецуела. Китай внася около 15% от петрола си от Ангола, която е членка на ОПЕК. Индия също задълбочи отношенията си със страните от ОПЕК и е най-големият потребител на Нигерия.

Като потребител на ОПЕК, Азия ще продължи търсенето си в близко бъдеще. Натискът върху ОПЕК не означава непременно понижение на цените на петрола. Ефектът върху цените в дългосрочен план е несигурен. Цената ще бъде определяна не само от размера на развитието на Азия в бъдеще, а от световните доставки на петрол и в страни, които не са членки на ОПЕК. Въпреки че ОПЕК се използва като политически инструмент за увеличение на цените на петрола или за налагане на ембарго на износа, съвременното предизвикателство пред организацията е по-концентрирано върху запазването на разумно ниски цени на петрола, без изкуственото им надуване или поставяне на ембарго на петрола. За да запази доброто си състояние за дълго време, ОПЕК ще трябва да запази относително ниски цени на петрола и да гарантира, че развиващите се пазари в Азия ще продължат да купуват петрола, за да предотврати появата на алтернативи като шистов петрол, електрически автомобили или технология за втечняване на природен газ да се превърнат в икономически осъществими. Умерените цени на петрола за потребителите в Азия само ще засилят икономическия растеж на региона, както и увеличението на търсенето на петрол от ОПЕК.

 
 

Робин Райт се омъжи тайно

| от chronicle.bg |

Актрисата Робин Райт се омъжи за Клеман Жироде, мениджър за отношенията с ВИП клиенти в „Saint Laurent“, съобщи Контактмюзик.

Церемонията е била в тесен кръг в петък, във Франция, по настояване на актрисата. Двойката пазеше любовта си далече от любопитните погледи, но почитателите на актрисата заподозряха годеж още миналата година, когато видяха пръстен на ръката й.

Робин Райт беше омъжена за холивудската мегазвезда Шон Пен от 1996 г. до 2010 г. Те имат две деца – Дилън на 27 години и Хопър – на 25. Актрисата е казвала, че разводът за нея е бил „опустошителен“. След раздялата си с Шон Пен тя имаше връзка с актьора Бен Фостър, но се раздели с него през 2015 г.

Робин Райт неотдавна каза, че е била изненадана от обвиненията в сексуален тормоз срещу колегата й от сериала „Къща от карти“ Кевин Спейси. Тя обаче призна, че са общували само на снимачната площадка.

Наистина не го познавам като човек. Познавах невероятния професионалист„, обясни тя.

 
 

9 професионални съвета за добра снимка

| от chr.bg |

Леятото е чудесен повод да обърнем внимание на една категория визуално изразяване, доста различна в своите техники и ефект от самостоятелния кадър. Ще я срещнете под имената „разказ в картинки“, „фото есе“, „история в снимки“ и други вариации, а в конкурса за мобилна фотография Huawei Next Image awards – като категория Story Board”, в която аранжирате 9 снимки в 3×3 квадратна решетка.

Какво е важно да имаме предвид, когато заснемаме своята визуална история? Първо, тя е преди всичко и на първо място история, и ако една снимка е запечатан момент, то във фото есето имаме развитие на момента във времето и пространството. На практика има два основни подхода при заснемането й – тръгвате да снимате като вече сте я композирали в главата си, или в последствие се връщате към голям набор от снимки, които сте правили по някакъв повод, и избирате няколко от тях – оптималното е между 6 и 12, с които да разкажете история. Визуалните истории следват основните правила за всеки разказ – въдеждане, обстановка, завръзка, развръзка, главни герои и т. н., поради което при втория подход може да се окаже, че любимата ви снимка като самостоятелен кадър просто не стои на място в историята. Използвайте я самостоятелно като такава, а с другите разкажете история.

Ето и няколко практически съвета от Вера Гоцева- lomovera, споделени на последния от серията уъркшопи за мобилна фотография.

Photo_by_Lomovera_3

  1. Изберете или заснемете въвеждащ кадър: такъв, който вкарва зрителя в историята. Тoй задава контекст и обикновено указва мястото на развитие на историята. Пътна табела, разпознаваем интериор с надписи са добри примери, ако търсите конкретика, морски пейзаж също става, ако искате да кажете просто, че историята ви се развива на морето и т. н.
  2. Покажете детайл – снимките с детайли създават наситеност и плътност на историята.
  3. Включете пострети – хората са най-важното нещо за добрата история и е добре да имате поне един портрет. Отново припомняме, че портретът не е задължително да е буквално лице, по-скоро търсете одушевено присъствие – силует, ръка, животно и други според идеята на историята ви.
  4. Предайте настроение – настроението е привлекателно и заразително във фото есетата.
  5. Внимавайте за цветовата тоналност – добре е историята да бъде в една хомогенна тоналност.
  6. Предайте конфликт – добрата история разчита на конфликт. Това е аналогът на завръзката в традиционните разкази. Във фотографията тази роля играят контрастите – емоционални или чисто геометрични и цветови.
  7. Моментът e важен и в серията и от снимки – опитайте да уловите кадър, който е извън линеарната част на историята и я показва под друг ъгъл.
  8. Покажете общата картина чрез поне един кадър, който дава общ поглед върху историята.
  9. Завършващ кадър: ако правите затворена история, сложете кадър, който едновременно да препраща към началото, но и да ви извежда от историята. Това е развръзката и тя е много важна.

Photo_by_Lomovera_2

 
 

Най-красивите кадри в киното, част 2

| от chr.bg |

Понякога старанието в синематографията един кадър да не изглежда все едно леля ви е снимала сватбата минава всякакви граници. И това старание е обект на галерията ни днес.

Това част 2 от наистина стотиците, дори хиляди безумно красиви кадри в киното.

В Част 1 ви показвахме кадри от филми като Forrest Gump (1994), A Nightmare on Elm Street (1985) и Eyes Wide Shut (1999).

Сега продължаваме с прекрасния Life Of Pi (2012), The Fountain (2006), който всеки трябва да гледа, и Grand Budapest Hotel (2014), който може би всеки е гледал.

Приятно прекарване! И, да, ще има част 3 – разбира се ,че ще има част 3.

 
 

Недоволство срещу кампанията „Вилнюс: G-точката на Европа“

| от chr.bg |

Туристическата рекламна кампания на Вилнюс, столицата на Литва, която е силно сексуализирана, беше разкритикувана от Католическата църква. Папа Франциск предстои да посети държавата следващия месец. Неговата прибалтийска обиколка започва с Литва, където католиците са религиозното мнозинство.

Местната преса изрази колебания дали подхода на рекламата няма да създаде грешни впечатления за града с население 540 000 души. По-рано правителството помоли Вилнюс да отложи кампанията за след папската визита. Въпреки че премиерът Саулиус Сквернелис не я намира за неподходяща, той призна, че пускането й в настоящия момент е „малко странно“.

Инга Романовскене, мениджърът на туристическата агенция Go Vilnius, която седи зад кампанията, определи визитата на Папата като „много важно събитие“, но допълни и че „гардът има нужда да привлече нови посетители“.

„Що се отнася до привличането на туристи в града, имаме сериозна конкуренция с останалите градове и държави в Европа, които инвестират силно в маркетинга си“, допълни тя.