Стратфор: Бъдещето на ОПЕК

| от |

598404

Анализът „Бъдещето на ОПЕК“ е публикуван в Стратфор.

На 4 декември представители на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) проведоха заседание във Виена. ОПЕК се изправя пред две предизвикателства.

Първо, най-големият потребител на ОПЕК, САЩ, бързо възстановява вътрешната си продукция. В същото време, ОПЕК трябва да се занимае и с плановете за увеличение на производството на петрол на Ирак и Иран, което може да доведе до по-ниски цени, отколкото картелът желае. В крайна сметка развиващите се пазари в Азия ще определят търсенето в световен мащаб, а тяхната жажда за енергия ще определи сериозността на проблема, пред който се изправя ОПЕК.

ОПЕК е основана в началото на 60-те години на 20 век от Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Кувейт и Венецуела с главна цел обединена политика на износ на петрол на петте държави и налагане на висока цена на тяхната продукция. Първоначално картелът е много силен, но постепенно неговото надмощие намалява с годините. Днес, само Саудитска Арабия и до известна степен Обединените арабски емирства, Катар и Кувейт имат възможността сами да определят нивата на производство. Другите членове на ОПЕК – Индонезия, Либия, Алжир, Нигерия, Еквадор, Габон и Ангола – трябва да поддържат висок добив, за да финансират националните си бюджети. Това означава, че ОПЕК вече не притежава тази власт, която някога е имала. Дори производител от калибъра на Саудитска Арабия трудно може да промени цената на петрола като увеличава или намаля производството.

Вече има нова вълна производители на петрол извън картела. Производството на САЩ се е увеличило до около 8 млн. барела дневно – най-високото ниво от 80-те години насам. Добив ще започне и в Канада и Бразилия. В същото време, амбициозните планове за разширяване на производството на членовете на ОПЕК Ирак и Иран може да представлява значителна заплаха за цените на петрола през втората половина на настоящото десетилетие.

Амбициите на Ирак и Иран

Енергийният сектор на Ирак се съживи през последните пет години и сега произвежда почти 3,5 млн. барела за ден. Министерството на петрола на страната си е поставило няколко амбициозни цели, включително достигане на 9-10 млн. барела дневно добив до 2020. Иран също вижда перспективи за увеличение на продукцията. Приключвайки преговорите със САЩ за дългосрочен мир, иранският президент Хасан Рохани започна кампания от сериозни реформи с цел да върне производството на петрол на нивото от 4,2 млн. барела дневно в рамките на 6 месеца и да го увеличи до рекордните 6 млн. барела дневно до 18 месеца. И двете цели не са постижими в рамките на такъв период от време, но са възможни значителни увеличения.

Количеството на произведения петрол, което се добива в Ирак, много силно ще зависи от два фактора. Първо, политическата система и насилието ще формират базата на инвестиционните и регулаторни процедури, като подписване на договори и разрешителни. Второ и по-важното е, че има логистични ограничения за реалното постигане на такова ниво на продукция. Някои от тези ограничения могат да бъдат преодолени с подходяща координация между световните петролни компании, доставчиците на петрол, шиитите в околностите на Басра и различните политически интереси в Багдад. Умелото сътрудничество между всички страни, което е малко вероятно, би означавало, че Ирак скоро ще се откаже от високите си цели, но може да достигне около 5-6 млн. барела дневно до 2020 г. и близо 6-6,5 млн. барела дневно след още 10г.

За Иран, предизвикателството е по-просто, тъй като ограниченията там са заради външни санкции. Както и при други държави, когато производството бъде нарушено от смяна на режима на управление, санкциите и другите причини, нивата на производство рядко могат да достигнат точката си преди прекъсването. Ако санкциите бъдат премахнати, Иран бързо ще възстанови около половината от продукцията си до 12-18 месеца, т.е. около 500 000 до 750 000 барела дневно. В по-дългосрочен план, има няколко причини да вярваме, че Иран може да промени тенденцията и да увеличи производството си до предишните нива и дори да го увеличи, но времевата рамка трябва да се измерва в години, а не в месеци. Всичко това, разбира се, е предмет на геополитически събития, които може да забавят процеса или напълно да го спрат, например вътрешни недоразумения в Иран и бавен темп на преговорите с Вашингтон. След възстановяване на производството, Иран, подобно на Ирак, по-вероятно бавно ще увеличава дневното си производство на петрол от около 250-300 000 барела за година, оставяйки целите на Рохани за след 2020 г.

ОПЕК се развива

ОПЕК е изправена пред краткосрочни и дългосрочни предизвикателства. В близко бъдеще, производството в САЩ и Канада ще нарасне, само за последните две години то е отбелязало значителен ръст от по 1 милион барела дневно. По-голямата част от този увеличен добив в САЩ, се компенсира от нестабилността в Либия, където производството почти отсъства. Въпреки това допълнителният износ на САЩ принуждава Саудитска Арабия понякога да намаля нивата на производство, за да поддържа цените. САЩ планират да увеличат производството си с още 1 млн. барела дневно през 2014, което може да бъде проблем за преференциалните цени на ОПЕК.

В по-дългосрочен план, производството на Иран и Ирак е ключов въпрос. Иран и Ирак заедно трябва да увеличат продукцията си до постижимото ниво от 11 млн. барела дневно до 2020 г., което е увеличение от 5-6 млн. барела дневно над сегашните нива. Квотите за износ на ОПЕК са източник на напрежение сред членовете на организацията, но производителите винаги намират начин да ги заобикалят. Това може би вече не е възможно. Докато вътрешното потребление на Иран значително се увеличава, възможните увеличения на износа все още са твърде високи и Саудитска Арабия не може да ги компенсира. Това ще причини напрежение вътре в организацията сред регионалните конкуренти Иран, Ирак и Саудитска Арабия. Саудитска Арабия може да поиска Ирак и Иран доброволно да ограничат увеличението на износа си, но няма причина да вярваме, че те ще го направят, когато техен краткосрочен икономически интерес е да увеличат износа възможно най-много.

Увеличените нива на износ от Иран и Ирак също са от значение за по-широкото съперничество между Саудитска Арабия и Иран по въпроси като сирийската гражданска война, иранското влияние в пограничните райони на Саудитска Арабия и източната му петролна провинция с предимно шиитско население. Исторически погледнато, Саудитска Арабия настояваше за увеличено производство от страна на картела, за запазване на пазарния дял, защото високите цени стимулират производството на алтернативна енергия, докато Иран и Ирак настояваха за умерени нива на производство и стабилни цени. Макар че Саудитска Арабия може да си позволи да продава петрол на цена от 85 долара за барел, за много от съседите й цените трябва да са около или над 100 долара, а Рияд не желае съседите му да изпаднат в състояния на по-тежки от сегашните проблеми заради ниските цени на „черното злато“. Иран и Ирак виждат това увеличение в дългосрочен план на производството и смятат, че могат да го направят, без да се намалят цените чрез увеличение в търсенето на развиващите се азиатски пазари.

Азия в момента е най-големият регионален нетен вносител, по-голям от Европа и Северна Америка взети заедно. Това води до по-голяма зависимост между ОПЕК и развиващите се азиатски страни, главно Индия и Китай. Китай има мащабни проекти със Саудитска Арабия, Ирак и Иран. Китайското влияние се увеличи драстично във Венецуела. Китай внася около 15% от петрола си от Ангола, която е членка на ОПЕК. Индия също задълбочи отношенията си със страните от ОПЕК и е най-големият потребител на Нигерия.

Като потребител на ОПЕК, Азия ще продължи търсенето си в близко бъдеще. Натискът върху ОПЕК не означава непременно понижение на цените на петрола. Ефектът върху цените в дългосрочен план е несигурен. Цената ще бъде определяна не само от размера на развитието на Азия в бъдеще, а от световните доставки на петрол и в страни, които не са членки на ОПЕК. Въпреки че ОПЕК се използва като политически инструмент за увеличение на цените на петрола или за налагане на ембарго на износа, съвременното предизвикателство пред организацията е по-концентрирано върху запазването на разумно ниски цени на петрола, без изкуственото им надуване или поставяне на ембарго на петрола. За да запази доброто си състояние за дълго време, ОПЕК ще трябва да запази относително ниски цени на петрола и да гарантира, че развиващите се пазари в Азия ще продължат да купуват петрола, за да предотврати появата на алтернативи като шистов петрол, електрически автомобили или технология за втечняване на природен газ да се превърнат в икономически осъществими. Умерените цени на петрола за потребителите в Азия само ще засилят икономическия растеж на региона, както и увеличението на търсенето на петрол от ОПЕК.

 
 

Внучката на Грейс Кели e готина точно колкото баба си

| от chr.bg |

През 1998 година, когато дъщерята на Грейс Кели – принцеса Стефани, роди третото си дете, Камил, нещо липсва от акта й за раждане, а именно – името на бащата. Тръгват слухове, че той е бившият бодигард на Стефани Жан-Реймонд Готлиб. Това, а и самата липса на записан баща, гарантира, че Камил няма никога да застане на трона на Монако. Полубрат й и полусестра й, Луис и Паулин Дукрет, са съответно 12-ти и 13-ти на опашката.

Камил в момента е на 19 и открито е взела носи фамилията на баща си – Готлиб. Тя отбеляза и рождения му ден със снимка в Инстаграм, на която са двамата до хаштага #TelPereTelleFille – от фрнски „Какъвто бащата, такава и дъщерята“.

 

The best part of me

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

The best part of me Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

Въпреки, че има сините очи и русата коса на баба си, Камил притежава собствен стил. Тя носи татуировки по тялото си и 3 годни живее в цирка, докато майка й излиза с дресьор на слонове. Въпреки това и Камил и Грейс Кели споделят еднакво силна любов към животните.

 

Best Friends or Twins ?

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

Fluffy selfie

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 

The same person but not the same pose

Публикация, споделена от Cam (@camillerosegottlieb) на

 
 

Продукт на седмицата: аксесоари за плащане на Райфайзенбанк? Защо не?

| от chronicle.bg |

Звучи налудничаво на пръв поглед. Аксесоар за плащане. Какво? Плащаш с аксесоар вместо с пари? Не. Всъщност става въпрос за нещо далеч по-практично, което може да влезе в употреба не само на хората, които имат навика вечно да забравят картите си в другата чанта, портмоне и къде ли още не. За всички тези хора избрахме днешния продукт на седмицата.

Аксесоарите за плащане на Райфайзенбанк играят ролята на банкова карта и представляват предмети с поставенa или вграденa в тях микрокарта. С тяхна помощ можете да извършвате безконтактни плащания и да си спестите време в ровене в тестето с различни карти.

Въпросните аксесоари са гривна или ключодържател, като клиентът избира кой от двата да получи. Можете да изберете един или няколко от тях, а с достатъчно въображение има възможност за приспособяване на друга вещ.

RaiffeisenBank-80

Микрокартата има собствен ПИН код и се издава като допълнителна карта към издадена вече основна карта. Условията за ползване са почти същите като при банковите карти – безконтактни покупки до 25 лева без въвеждане на ПИН и със за покупки над 25 лева, както и безконтактно теглене от банкомат. До края на годината аксесоарите  се предлагат безплатно  към основната  кредитна карта RaiCARD Fix.

И в случай, че все още се чудите каква е ползата от аксесоарите на Райфайзенбанк, нека обобщим. Спестяват време и усилия, а както знаем, за добро или лошо, днес всяка секунда е ценна. Досадната работа с дребните за ресто и „имате ли 5 да ви върна 2“ отива при иманярите от 19ти век. Далеч по-сигурен метод на плащане, тъй като аксесоарът не напуска ръката ви или чантата и винаги ви е под ръка. А  освен всичко това, за всяка  покупка с аксесоар се трупат точки в програмата за лоялност.

В края на краищата, нека разсъждаваме по-практично – всеки има нужда от ключодържател, а една гривна в повече никога не е излишна и винаги може да допълни тоалета.

 

 
 

Китай ще построи космическа совалка за многократна употреба

| от chronicle.bg |

В съответствие със своята космическа програма, китайската космонавтика планира през следващите 20 години да построи ракета за многократна употреба, свръхтежка ракета и космическа совалка.

Първата цел ще е към 2020 г. да бъде готова ракета-носител „Чанчжън“ от следващо поколение. Предназначението й е да се използва като евтина лека ракета за извеждане на сравнително неголеми спътници в ниска околоземна орбита.

През 2025 г. е планирано да бъде разработен и изстрелян космически летателен апарат за многократна употреба, който много напомня американската космическа совалка. Новият летателен апарат вероятно ще бъде използван и за космически туризъм. Към 2035 г. е планирано да бъде създадена цяла линия ракети-носители за многократна употреба, а към 2040 г. се очаква голям технологичен скок и разработване на многократен носител с ядрена тяга.

Предполага се, че той ще бъде използван за достигане до астероиди и за осъществяване на мегапроекти, като построяване на космическа слънчева електростанция.

 
 

Най-доброто от ангелите на „Victoria’s secret“ в Шанхай

| от chr.bg |

Ангелите на „Victoria’s secret“ дефилираха за първи път в Шанхай, макар и няколко от звездите да пропуснаха шоуто, като манекенката Джиджи Хадид и певицата Кейти Пери, предаде Ройтерс.

На препълнения стадион в Шанхай шоуто откри британският певец Хари Стайлс. Последва 45-минутна програма с музика, танци и светлинни ефекти, на фона на които преминаваха манекенките със сексапилното бельо на марката.

Бразилската манекенка Лаис Рибейро представи „Фантастичния сутиен“ от злато и скъпоценни камъни с цена 2 милиона щатски долара, съобщи Контактмюзик.

Сутиенът „Champagne Nights“ е изработен от бижутерската компания „Муауад“. Той е обсипан със скъпоценни камъни с тегло над 600 карата. Творението представлява сложна плетеница от златни листа със свързваща презрамките огърлица, осеяни с диаманти, жълти сапфири и сини топази. Изработката на „Фантастичния сутиен“, обсипан с близо 6000 скъпоценни камъни, е отнела 350 часа.

В дефилето на „Викторияс сикрет“ участваха „ветеранките“ Адриана Лима, Алесандра Амброзио, Лили Олдридж, Стела Максуел, Тейлър Хил, Джасмин Тукс. Амилна Естевао беше една от дебютантките.

Преди шоуто обаче стана известно, че Джиджи Хадид и още няколко манекенки, както и певицата Кейти Пери няма да участват в него, заради „политическата чувствителност“ на домакините, предаде Ройтерс.

Кейти Пери изпадна в немилост, след като на концерт през 2015 г. засвидетелства подкрепата си за Тайван – самоуправляващ се остров, който Китай смята за своя територия.

Джиджи Хадид си спечели неодобрение, когато в сайта Инстаграм беше публикувано видео, в което манекенката присвива очи, докато държи бисквита с формата на Буда. Това шокира местните потребители на интернет и тя беше обвинена в расизъм. Миналата седмица Джиджи Хадид съобщи в Туитър, че няма да участва в шоуто. Още няколко манекенки не получиха визи.