Стратфор: Бъдещето на ОПЕК

| от |

598404

Анализът „Бъдещето на ОПЕК“ е публикуван в Стратфор.

На 4 декември представители на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) проведоха заседание във Виена. ОПЕК се изправя пред две предизвикателства.

Първо, най-големият потребител на ОПЕК, САЩ, бързо възстановява вътрешната си продукция. В същото време, ОПЕК трябва да се занимае и с плановете за увеличение на производството на петрол на Ирак и Иран, което може да доведе до по-ниски цени, отколкото картелът желае. В крайна сметка развиващите се пазари в Азия ще определят търсенето в световен мащаб, а тяхната жажда за енергия ще определи сериозността на проблема, пред който се изправя ОПЕК.

ОПЕК е основана в началото на 60-те години на 20 век от Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Кувейт и Венецуела с главна цел обединена политика на износ на петрол на петте държави и налагане на висока цена на тяхната продукция. Първоначално картелът е много силен, но постепенно неговото надмощие намалява с годините. Днес, само Саудитска Арабия и до известна степен Обединените арабски емирства, Катар и Кувейт имат възможността сами да определят нивата на производство. Другите членове на ОПЕК – Индонезия, Либия, Алжир, Нигерия, Еквадор, Габон и Ангола – трябва да поддържат висок добив, за да финансират националните си бюджети. Това означава, че ОПЕК вече не притежава тази власт, която някога е имала. Дори производител от калибъра на Саудитска Арабия трудно може да промени цената на петрола като увеличава или намаля производството.

Вече има нова вълна производители на петрол извън картела. Производството на САЩ се е увеличило до около 8 млн. барела дневно – най-високото ниво от 80-те години насам. Добив ще започне и в Канада и Бразилия. В същото време, амбициозните планове за разширяване на производството на членовете на ОПЕК Ирак и Иран може да представлява значителна заплаха за цените на петрола през втората половина на настоящото десетилетие.

Амбициите на Ирак и Иран

Енергийният сектор на Ирак се съживи през последните пет години и сега произвежда почти 3,5 млн. барела за ден. Министерството на петрола на страната си е поставило няколко амбициозни цели, включително достигане на 9-10 млн. барела дневно добив до 2020. Иран също вижда перспективи за увеличение на продукцията. Приключвайки преговорите със САЩ за дългосрочен мир, иранският президент Хасан Рохани започна кампания от сериозни реформи с цел да върне производството на петрол на нивото от 4,2 млн. барела дневно в рамките на 6 месеца и да го увеличи до рекордните 6 млн. барела дневно до 18 месеца. И двете цели не са постижими в рамките на такъв период от време, но са възможни значителни увеличения.

Количеството на произведения петрол, което се добива в Ирак, много силно ще зависи от два фактора. Първо, политическата система и насилието ще формират базата на инвестиционните и регулаторни процедури, като подписване на договори и разрешителни. Второ и по-важното е, че има логистични ограничения за реалното постигане на такова ниво на продукция. Някои от тези ограничения могат да бъдат преодолени с подходяща координация между световните петролни компании, доставчиците на петрол, шиитите в околностите на Басра и различните политически интереси в Багдад. Умелото сътрудничество между всички страни, което е малко вероятно, би означавало, че Ирак скоро ще се откаже от високите си цели, но може да достигне около 5-6 млн. барела дневно до 2020 г. и близо 6-6,5 млн. барела дневно след още 10г.

За Иран, предизвикателството е по-просто, тъй като ограниченията там са заради външни санкции. Както и при други държави, когато производството бъде нарушено от смяна на режима на управление, санкциите и другите причини, нивата на производство рядко могат да достигнат точката си преди прекъсването. Ако санкциите бъдат премахнати, Иран бързо ще възстанови около половината от продукцията си до 12-18 месеца, т.е. около 500 000 до 750 000 барела дневно. В по-дългосрочен план, има няколко причини да вярваме, че Иран може да промени тенденцията и да увеличи производството си до предишните нива и дори да го увеличи, но времевата рамка трябва да се измерва в години, а не в месеци. Всичко това, разбира се, е предмет на геополитически събития, които може да забавят процеса или напълно да го спрат, например вътрешни недоразумения в Иран и бавен темп на преговорите с Вашингтон. След възстановяване на производството, Иран, подобно на Ирак, по-вероятно бавно ще увеличава дневното си производство на петрол от около 250-300 000 барела за година, оставяйки целите на Рохани за след 2020 г.

ОПЕК се развива

ОПЕК е изправена пред краткосрочни и дългосрочни предизвикателства. В близко бъдеще, производството в САЩ и Канада ще нарасне, само за последните две години то е отбелязало значителен ръст от по 1 милион барела дневно. По-голямата част от този увеличен добив в САЩ, се компенсира от нестабилността в Либия, където производството почти отсъства. Въпреки това допълнителният износ на САЩ принуждава Саудитска Арабия понякога да намаля нивата на производство, за да поддържа цените. САЩ планират да увеличат производството си с още 1 млн. барела дневно през 2014, което може да бъде проблем за преференциалните цени на ОПЕК.

В по-дългосрочен план, производството на Иран и Ирак е ключов въпрос. Иран и Ирак заедно трябва да увеличат продукцията си до постижимото ниво от 11 млн. барела дневно до 2020 г., което е увеличение от 5-6 млн. барела дневно над сегашните нива. Квотите за износ на ОПЕК са източник на напрежение сред членовете на организацията, но производителите винаги намират начин да ги заобикалят. Това може би вече не е възможно. Докато вътрешното потребление на Иран значително се увеличава, възможните увеличения на износа все още са твърде високи и Саудитска Арабия не може да ги компенсира. Това ще причини напрежение вътре в организацията сред регионалните конкуренти Иран, Ирак и Саудитска Арабия. Саудитска Арабия може да поиска Ирак и Иран доброволно да ограничат увеличението на износа си, но няма причина да вярваме, че те ще го направят, когато техен краткосрочен икономически интерес е да увеличат износа възможно най-много.

Увеличените нива на износ от Иран и Ирак също са от значение за по-широкото съперничество между Саудитска Арабия и Иран по въпроси като сирийската гражданска война, иранското влияние в пограничните райони на Саудитска Арабия и източната му петролна провинция с предимно шиитско население. Исторически погледнато, Саудитска Арабия настояваше за увеличено производство от страна на картела, за запазване на пазарния дял, защото високите цени стимулират производството на алтернативна енергия, докато Иран и Ирак настояваха за умерени нива на производство и стабилни цени. Макар че Саудитска Арабия може да си позволи да продава петрол на цена от 85 долара за барел, за много от съседите й цените трябва да са около или над 100 долара, а Рияд не желае съседите му да изпаднат в състояния на по-тежки от сегашните проблеми заради ниските цени на „черното злато“. Иран и Ирак виждат това увеличение в дългосрочен план на производството и смятат, че могат да го направят, без да се намалят цените чрез увеличение в търсенето на развиващите се азиатски пазари.

Азия в момента е най-големият регионален нетен вносител, по-голям от Европа и Северна Америка взети заедно. Това води до по-голяма зависимост между ОПЕК и развиващите се азиатски страни, главно Индия и Китай. Китай има мащабни проекти със Саудитска Арабия, Ирак и Иран. Китайското влияние се увеличи драстично във Венецуела. Китай внася около 15% от петрола си от Ангола, която е членка на ОПЕК. Индия също задълбочи отношенията си със страните от ОПЕК и е най-големият потребител на Нигерия.

Като потребител на ОПЕК, Азия ще продължи търсенето си в близко бъдеще. Натискът върху ОПЕК не означава непременно понижение на цените на петрола. Ефектът върху цените в дългосрочен план е несигурен. Цената ще бъде определяна не само от размера на развитието на Азия в бъдеще, а от световните доставки на петрол и в страни, които не са членки на ОПЕК. Въпреки че ОПЕК се използва като политически инструмент за увеличение на цените на петрола или за налагане на ембарго на износа, съвременното предизвикателство пред организацията е по-концентрирано върху запазването на разумно ниски цени на петрола, без изкуственото им надуване или поставяне на ембарго на петрола. За да запази доброто си състояние за дълго време, ОПЕК ще трябва да запази относително ниски цени на петрола и да гарантира, че развиващите се пазари в Азия ще продължат да купуват петрола, за да предотврати появата на алтернативи като шистов петрол, електрически автомобили или технология за втечняване на природен газ да се превърнат в икономически осъществими. Умерените цени на петрола за потребителите в Азия само ще засилят икономическия растеж на региона, както и увеличението на търсенето на петрол от ОПЕК.

 
 

Бил Мъри и София Копола отново заедно в проект за Apple

| от chronicle.bg |

Номинираният за Оскар Бил Мъри и носителката на Оскар София Копола отново ще работят заедно – този път по филма „On the Rocks“. Първият им проект, „Lost In Translation“ от 2003 година, има забележителен успех, но те се срещат отново чак при снимките на „A Very Murray Christmas“ за Netflix през 2015 година.

Усилията на Копола да стигне до Мъри за „Lost In Translation“ на този етап вече са легендарни, защото актьорът няма агент и може да бъде достигнат само по един стационарен телефон, който той от време на време проверява за съобщения. Трудът й все пак се оправдава, когато Бил получава първата си номинация за Оскар за играта си във филма, а самата София печели Оскар за оригинален сценарий.

„On the Rocks“ е седмият игрален филм на Копола. В него освен Мъри ще играе и Рашида Джоунс, но повече информация за актьорския състав все още няма. Филмът ще бъде пуснат от A24 и Apple, което бележи началото на партньорството им, за което двете компании сключиха сделка през ноември 2018 година.

В момента не знаем още много и за самата продукция като цяло – потайност, типична за проекти с участието на Apple. Сюжетът разказва млада майка, която се свързва със своя баща-женкар в Ню Йорк. Снимките започват тази пролет.

Последните проекти на Копола са в областта на оперната режисура – тя постави популярната италианска „La Traviata“. Мъри пък скоро приключи снимките по зомби комедията „The Dead Don’t Die“ на Джим Джармуш, както и работата си по силно очаквания „Zombieland 2″. Освен „On the Rocks“, актьорът предстои да участва и в „The French Dispatch“ на своя дългогодишен приятел Уес Андерсън.

 
 

Тилан Блондо – новата Кейт Мос

| от chronicle.bg |

В края на миналата година еднa от световните класации с близо 30-годишна история публикува ежегодния си списък с най-красивите женски лица за 2018 г.

Начело на него е момиче, което е свикнало да бъде под светлината на прожекторите още от 6-годишна. След като преди 10 години печели титла за „най-красиво момиче в света“, 17-годишната французойка Тилан Блондо стана „най-красиво лице в света“ Класацията е на филмовия критик TC Chandler, който e част от асоциацията „Independent Critics“.

Това е напредък за Блондо, тъй като за предходната 2017 г., тя е била на второ място  в същия списък.

Как започва всичко?

Моделската звезда на Тилан Блондо изгрява, когато тя е още четиригодишна и се появява на модно ревю на Жан-Пол Готие.

Още тогава предизвиква фурор, а дискусиите дали това, което прави, не противоречи на нормите започват с появяването й на корицата на френския Vogue, когато тя е едва на 6 години. Четири години по-късно, преди още да е влязла в тийнейджърските си години, отново се появява на страниците на списанието с тежък грим и облекло на възрастна жена.

Независимо от реакциите, че списанието сексуализира образа на дете, това дава старт на моделската кариера на Блондо. Скоро след това тя вече е сравнявана с Бриджит Бардо, която се появява в списание Elle едва на 15 години.

Тилан Блондо е дъщеря на френския футболист Патрик Блондо и модния дизайнер Вероника Лубри.

От времето на онези първи кадри, в който тя гали заек или се черви в огледалото, моделът в нея получава все повече и повече възможности да се реализира в света на модата. Когато е на 13 г. за първи път се появява на корица на списание. Френското списание Jalouse я нарича „Новата Кейт Мос“.

От тогава до сега са минали 4 години.

Разликата е, че днес Блондо вече е представлявана от същата агенция, която стои зад сестрите Джиджи и Бела Хадид и зад Кая Гербер (дъщерята на Синди Крауфорд). Работи за световноизвестна козметична компания и е редовен посетител на Седмиците на модата в различните краища на света.

В интервю за W magazine споделя, че хората, които я вдъхновяват са Кара Делевин, Барбара Палвин и Джиджи Хадид.

В момента Тиери Блондо живее в Южна  Франция със семейството си, а по нейните думи тайните на поддържането на добрия външен вид са многото сън и махането на грима преди лягане вечер.

Повече от Тиери Блондо, най-красивото лице в света за 2018 г., можете да видите в галерията ни горе.

 
 

Най-инстаграмското пътешествие, на което можете да отидете

| от chronicle.bg |

Ако планирате следващото си пътешествие с мисъл за последователите си в Instagram и другите социални мрежи, забравете за плажове, планини и гори. Всеки може да отиде на пясък, вода, хълмове и дървета.

Това, в което трябва да инвестирате, е класически американски трип по известния Route 66.


Вижте тази публикация в Instagram.

#route66 #grandcanyon #america #usa

Публикация, споделена от Dom (@goldbron) на

Пътят спечели гласуване за най-инстаграмска дестинация в анкета на компанията за автомобили под наем Hertz. Той започва от ветровития град Чикаго и приключва от другата страна на САЩ, в Лос Анджелис, като минава през най-живописни и нестандартни пейзажи. Известни забележителности са Гранд Каньонът и Калифорнийският щатски път, както и няколко творения на човека, например, вторият най-голям люлеещ се стол в света, в Мисури, и Ранчото за кадилаци в Тексас. Второто е любопитна арт инсталация на стърчащи от земята коли, покрити с графити. Вие също можете да нарисувате нещо, ако носите спрей със себе си.

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

#EveryoneLoveEveryone ☮

Публикация, споделена от Ola Duçkallari King (@ola_duckallari) на

 

 

 

 

 

 

 
 

Най-големият колайдър, който ще поправи грешките на ЦЕРН

| от Радослав Тодоров |

Вселената е пълна с частици, за които още не знаем, управлявани от закони, които все още не разбираме.

Но чрез сблъскване на елементарни частици със скорост, близка до светлинната, с помощта на мощни ускорители, учените биха могли да изчислят невидимото. В момента те планират конструирането на един от най-мощните ускорители за елементарни частици, който ще надмине по-големина близо четири пъти сегашният рекордьор – Големият андронен колайдър на ЦЕРН (Европейската организация за ядрени изследвания), разположен на границата между Франция и Швейцария, представляващ пръстен с обиколка 17 мили (27 километра).

Големият андронен колайдър, известен най-вече с откриването на „частицата – бог” Хигс бозон през 2012 г., която разкрива как другите частици придобиват своята маса, вече се провали в намирането на частици излизащи отвъд Стандартния модел – приет за момента от ядрените физици като обяснение как функционират енергията и материята във Вселената.

554babea955c1

 

Стандартният модел например не може да обясни тъмната материя – невидима сила която предизвиква гравитационен натиск, за чието съществуване учените подозират, но все още не могат да бъдат сигурни. Надеждата е, че една по-голяма и по-мощна бъдеща машина може да даде насоки за проучване на това от какво се състои тази тъмна материя и защо Вселената е съставена от повече материя, отколкото нейната странна противоположност антиматерията (въпреки че би трябвало първоначално да са започнали като равни по количество).

Новият ускорител, чието работно наименование засега е Бъдещият кръгов колайдър (Future Circular Collider – FCC), ще бъде дълъг от 50 до 62 мили (80 до 100 км), което означава, че ще осигури повече разстояние, през което частиците могат да се ускоряват и генерират по-голяма енергия, според докладът за концептуалния дизайн, публикуван на 16 януари и изработен от 1300 изследователи от над 150 университета.

колайдер, ЦЕРН

FCC ще бъде изграден на етапи и ще действа на различен принцип. Първата машина на FCC ще сблъска електроните с позитрони, съответстващите им положително заредени частици от антиматерията, които са с еднаква маса но с противоположен на тях заряд. Втората ще разбие протони в други протони, според изявленията на ЦЕРН. Сблъсъците между електрони и позитрони ще са с 35 пъти по-малко енергия от тези на протоните, но ще бъдат много по-прецизни, а също така и достатъчно мощни, за да генерират Хигс бозони.

Прогнозите са, че резултатите обаче ще дават много повече възможности за изследване, защото ще бъдат по-чисти и по-лесни за анализиране според ядрените физици от ЦЕРН.

колайдер

Учените се надяват, че такава машина – с десет пъти по-голяма сила от Големият андронен колайдър – може да им помогне да разберат как частиците на Хигс бозона взаимодействат една с друга. Той може също така да разкрие неоткрити досега частици, а чрез сблъскване на тежки йони експериментът може да хвърли светлина и върху това какво е било естеството на материята в ранната Вселена.

Някои изследователи са силно развълнувани от разработването на проекта, докато други не мислят че този бъдещ колайдър ще разкрие нещо ново, тъй като според тях ще се окаже, че той няма да има достатъчно сила за да получи  частиците, които физиците се надяват да открият. Трети пък смятат, че физиците и другите учени трябва да зарежат този проект и да се съсредоточат повече върху на финансирането на други, по-належащи проблеми, като климатичните промени например.

колайдер, ЦЕРН

Ако такъв проект все пак бъде приет и се реализира, ще са необходими поне около 20 години за проектиране, изграждане и тестване на машината и това ще струва около 24 милиарда евро (над 27 милиарда долара) за двете машини и тунела, в който ще се извършва ускоряването на частиците. Тези разчети съвпадат със срокът до който Големият андронен колайдър ще бъде изведен от експлоатация по план – около 2040 г.

Тепърва международна група съставена от физици на елементарните частици, които работят по нова европейска стратегия по отношение на физиката на частиците, ще я разгледа заедно с всички останали становища.