Стратфор: Бъдещето на ОПЕК

| от |

598404

Анализът „Бъдещето на ОПЕК“ е публикуван в Стратфор.

На 4 декември представители на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) проведоха заседание във Виена. ОПЕК се изправя пред две предизвикателства.

Първо, най-големият потребител на ОПЕК, САЩ, бързо възстановява вътрешната си продукция. В същото време, ОПЕК трябва да се занимае и с плановете за увеличение на производството на петрол на Ирак и Иран, което може да доведе до по-ниски цени, отколкото картелът желае. В крайна сметка развиващите се пазари в Азия ще определят търсенето в световен мащаб, а тяхната жажда за енергия ще определи сериозността на проблема, пред който се изправя ОПЕК.

ОПЕК е основана в началото на 60-те години на 20 век от Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Кувейт и Венецуела с главна цел обединена политика на износ на петрол на петте държави и налагане на висока цена на тяхната продукция. Първоначално картелът е много силен, но постепенно неговото надмощие намалява с годините. Днес, само Саудитска Арабия и до известна степен Обединените арабски емирства, Катар и Кувейт имат възможността сами да определят нивата на производство. Другите членове на ОПЕК – Индонезия, Либия, Алжир, Нигерия, Еквадор, Габон и Ангола – трябва да поддържат висок добив, за да финансират националните си бюджети. Това означава, че ОПЕК вече не притежава тази власт, която някога е имала. Дори производител от калибъра на Саудитска Арабия трудно може да промени цената на петрола като увеличава или намаля производството.

Вече има нова вълна производители на петрол извън картела. Производството на САЩ се е увеличило до около 8 млн. барела дневно – най-високото ниво от 80-те години насам. Добив ще започне и в Канада и Бразилия. В същото време, амбициозните планове за разширяване на производството на членовете на ОПЕК Ирак и Иран може да представлява значителна заплаха за цените на петрола през втората половина на настоящото десетилетие.

Амбициите на Ирак и Иран

Енергийният сектор на Ирак се съживи през последните пет години и сега произвежда почти 3,5 млн. барела за ден. Министерството на петрола на страната си е поставило няколко амбициозни цели, включително достигане на 9-10 млн. барела дневно добив до 2020. Иран също вижда перспективи за увеличение на продукцията. Приключвайки преговорите със САЩ за дългосрочен мир, иранският президент Хасан Рохани започна кампания от сериозни реформи с цел да върне производството на петрол на нивото от 4,2 млн. барела дневно в рамките на 6 месеца и да го увеличи до рекордните 6 млн. барела дневно до 18 месеца. И двете цели не са постижими в рамките на такъв период от време, но са възможни значителни увеличения.

Количеството на произведения петрол, което се добива в Ирак, много силно ще зависи от два фактора. Първо, политическата система и насилието ще формират базата на инвестиционните и регулаторни процедури, като подписване на договори и разрешителни. Второ и по-важното е, че има логистични ограничения за реалното постигане на такова ниво на продукция. Някои от тези ограничения могат да бъдат преодолени с подходяща координация между световните петролни компании, доставчиците на петрол, шиитите в околностите на Басра и различните политически интереси в Багдад. Умелото сътрудничество между всички страни, което е малко вероятно, би означавало, че Ирак скоро ще се откаже от високите си цели, но може да достигне около 5-6 млн. барела дневно до 2020 г. и близо 6-6,5 млн. барела дневно след още 10г.

За Иран, предизвикателството е по-просто, тъй като ограниченията там са заради външни санкции. Както и при други държави, когато производството бъде нарушено от смяна на режима на управление, санкциите и другите причини, нивата на производство рядко могат да достигнат точката си преди прекъсването. Ако санкциите бъдат премахнати, Иран бързо ще възстанови около половината от продукцията си до 12-18 месеца, т.е. около 500 000 до 750 000 барела дневно. В по-дългосрочен план, има няколко причини да вярваме, че Иран може да промени тенденцията и да увеличи производството си до предишните нива и дори да го увеличи, но времевата рамка трябва да се измерва в години, а не в месеци. Всичко това, разбира се, е предмет на геополитически събития, които може да забавят процеса или напълно да го спрат, например вътрешни недоразумения в Иран и бавен темп на преговорите с Вашингтон. След възстановяване на производството, Иран, подобно на Ирак, по-вероятно бавно ще увеличава дневното си производство на петрол от около 250-300 000 барела за година, оставяйки целите на Рохани за след 2020 г.

ОПЕК се развива

ОПЕК е изправена пред краткосрочни и дългосрочни предизвикателства. В близко бъдеще, производството в САЩ и Канада ще нарасне, само за последните две години то е отбелязало значителен ръст от по 1 милион барела дневно. По-голямата част от този увеличен добив в САЩ, се компенсира от нестабилността в Либия, където производството почти отсъства. Въпреки това допълнителният износ на САЩ принуждава Саудитска Арабия понякога да намаля нивата на производство, за да поддържа цените. САЩ планират да увеличат производството си с още 1 млн. барела дневно през 2014, което може да бъде проблем за преференциалните цени на ОПЕК.

В по-дългосрочен план, производството на Иран и Ирак е ключов въпрос. Иран и Ирак заедно трябва да увеличат продукцията си до постижимото ниво от 11 млн. барела дневно до 2020 г., което е увеличение от 5-6 млн. барела дневно над сегашните нива. Квотите за износ на ОПЕК са източник на напрежение сред членовете на организацията, но производителите винаги намират начин да ги заобикалят. Това може би вече не е възможно. Докато вътрешното потребление на Иран значително се увеличава, възможните увеличения на износа все още са твърде високи и Саудитска Арабия не може да ги компенсира. Това ще причини напрежение вътре в организацията сред регионалните конкуренти Иран, Ирак и Саудитска Арабия. Саудитска Арабия може да поиска Ирак и Иран доброволно да ограничат увеличението на износа си, но няма причина да вярваме, че те ще го направят, когато техен краткосрочен икономически интерес е да увеличат износа възможно най-много.

Увеличените нива на износ от Иран и Ирак също са от значение за по-широкото съперничество между Саудитска Арабия и Иран по въпроси като сирийската гражданска война, иранското влияние в пограничните райони на Саудитска Арабия и източната му петролна провинция с предимно шиитско население. Исторически погледнато, Саудитска Арабия настояваше за увеличено производство от страна на картела, за запазване на пазарния дял, защото високите цени стимулират производството на алтернативна енергия, докато Иран и Ирак настояваха за умерени нива на производство и стабилни цени. Макар че Саудитска Арабия може да си позволи да продава петрол на цена от 85 долара за барел, за много от съседите й цените трябва да са около или над 100 долара, а Рияд не желае съседите му да изпаднат в състояния на по-тежки от сегашните проблеми заради ниските цени на „черното злато“. Иран и Ирак виждат това увеличение в дългосрочен план на производството и смятат, че могат да го направят, без да се намалят цените чрез увеличение в търсенето на развиващите се азиатски пазари.

Азия в момента е най-големият регионален нетен вносител, по-голям от Европа и Северна Америка взети заедно. Това води до по-голяма зависимост между ОПЕК и развиващите се азиатски страни, главно Индия и Китай. Китай има мащабни проекти със Саудитска Арабия, Ирак и Иран. Китайското влияние се увеличи драстично във Венецуела. Китай внася около 15% от петрола си от Ангола, която е членка на ОПЕК. Индия също задълбочи отношенията си със страните от ОПЕК и е най-големият потребител на Нигерия.

Като потребител на ОПЕК, Азия ще продължи търсенето си в близко бъдеще. Натискът върху ОПЕК не означава непременно понижение на цените на петрола. Ефектът върху цените в дългосрочен план е несигурен. Цената ще бъде определяна не само от размера на развитието на Азия в бъдеще, а от световните доставки на петрол и в страни, които не са членки на ОПЕК. Въпреки че ОПЕК се използва като политически инструмент за увеличение на цените на петрола или за налагане на ембарго на износа, съвременното предизвикателство пред организацията е по-концентрирано върху запазването на разумно ниски цени на петрола, без изкуственото им надуване или поставяне на ембарго на петрола. За да запази доброто си състояние за дълго време, ОПЕК ще трябва да запази относително ниски цени на петрола и да гарантира, че развиващите се пазари в Азия ще продължат да купуват петрола, за да предотврати появата на алтернативи като шистов петрол, електрически автомобили или технология за втечняване на природен газ да се превърнат в икономически осъществими. Умерените цени на петрола за потребителите в Азия само ще засилят икономическия растеж на региона, както и увеличението на търсенето на петрол от ОПЕК.

 
 

Виниловата плоча стана на 70 години

| от |

В Британската библиотека кураторът Анди Линехан разгледа внимателно последната новост в богатия й архив от касетки, албуми и компактдискове – винилова плоча, белязала историята на музиката.

Става въпрос за първата винилова плоча, която е издадена през 1948 г. в САЩ и е с концерта в ми минор от Менделсон в изпълнение на цигуларя Нейтън Милстейн с Нюйоркската филхармония. Дългосвирещата плоча позволява да се запишат по-дълги композиции, като променя начина, по който слушателите се любуват на музиката. „Появата на дългосвирещата плоча на бял свят е голяма крачка напред за звукозаписната индустрия и слушателите – заяви Линехан. – По-рано е можело да се слуша запис с времетраене едва около 3 минути от едната страна на плочата, а с появата на дългосвирещата плоча вече може да се слушат композиции с времетраене 20 минути поради по-бавните й обороти на въртене. Това означава, че от едната й страна може да се запише цяло произведение класическа музика или плочата да включва няколко песни“.

В четвъртък се навършват 70 години, откакто „Кълъмбия рекърдс“ въведе в употреба дългосвирещите плочи. По този повод компанията „Хиз мастерс войс“ съвместно със „Сони класикъл“ произведе 500 копия на плочата със записа на концерта, предназначени за феновете, като едно от копията бе дарено на архива на Британската библиотека.

 
 

Древната красота на актрисите андрогини

| от chr.bg |

През 2015 година една от най-големите модни къщи на планетата „Живанши“ обяви, че звездата на пролетната й колекция няма да е някое 19-годишно момиче. Звездата ще бъде Джулия Робъртс в цялата й безгримова и минималистична красота. На всичкото отгоре я решават в момчешки стил.

С годините Джулия е била водеща фигура на андрогинния* поход в холивудските среди като така прекроява стандартите за красота. Тя не е единствената, която харесва мъжко облекло. В галерията ни днес сме събрали няколко, седем по-точно, момичета, които са още по-секси в мъжки облекла и го знаят.

*Андрогинност e термин, който се отнася до комбинацията на мъжествени и женствени черти и характеристики.

 
 

Billionaire Boys Club: завръща ли се Кевин Спейси?

| от chronicle.bg |

По всичко изглеждаше, че с кариерата на гигантът Кевин Спейси е свършено след обвиненията в сексуални посегателства от редица мъже от миналата година. „Къща от карти“ продължи без него, той беше изрязан от филма на Ридли Скот „Всички пари на света“, а филмът „Гор“ беше замразен. Скандал от подобни размери, историята ясно ще покаже, е сигурен знак, че актьорът не би имал място в Холивуд в следващите поне няколко години.

За щастие на феновете на доброто кино, в последните дни стана ясно, че следващият филм на Спейси ще излезе това лято. „Billionaire Boys Club“ е дело на режисьора Джеймс Кокс и в него Кевин Спейси се събира с Ансел Елгорт. Историята е за група млади мъже, които планира своя голям улов, планирайки незаконна финансова операция. Филмът е заснет през 2015 г. и 2016 г., много преди обвиненията да излязат наяве.

„Не подкрепяме никакви форми на сексуални посегателства и подкрепяме жертвите“ казват дистрибуторите на филма, цитирани от IndieWire. „В същото време взехме това трудно и дълго обмисляно решение да пуснем филма по кината, защото вярваме, че трябва да дадем  на състава и стотиците души екип, шанс да покажат труда си пред публиката.“

Във филма участват още Тарън Егертън, Ема Робъртс, Джеръми Ървин, Били Лурд, Розана Аркет и други. Ролята на Кевин Спейси е поддържаща, но с важно значение  за сюжета. В трейлъра, публикуван от компанията Vertical Entertainment, лицето на Спейси почти не се показва. Въпреки това вече можем да говорим за завръщането на актьора на големия екран. Нека не забравяме, че за място като Холивуд, след подобен скандал, дори филмът ти да бъде показан, е достатъчно важна стъпка по пътя към евентуалното ти реабилитиране.

„Billionaire Boys Club“ излиза по кината на 17 август. Ето и трейлъра.

 
 

Най-добрите филми на 2018 г. досега

| от chronicle.bg |

Юни вече е към края си и е време за традиционната равносметка на филмите през първото полугодие на 2018-та.

Като изключим редовната доза от манджата на Марвъл, която ще пренебрегнем (с едно изключение), годината дотук беше достатъчно разнообразна, така че да задоволи всеки вкус, като започнем от качествени независими филми, минем през най-доброто от европейското кино и стигнем до скъпите и комерсиални блокбъстъри на Холивуд.

Разбира се, днешната равносметка не е окончателна, тъй като знаем, че доброто кино пази най-силните си козове за есента и зимата (за да се класира за престижните награди догодина). Въпреки това могат ясно да се откроят няколко заглавия, които ще се въртят пред очите ни поне до началото на 2019-та. Тук трябва да направим уточнението, че за премиера на филмите в този случай се приема пускането им по киносалоните, а не премиери по фестивали, които за някои филми се случиха още в края на 2017 г.

Вижте в галерията горе най-добрите филми на 2018 г. досега.