shareit

Страната, която не се страхуваше от бежанцитe

| от |

 

Южна Германия посрещна хиляди бежанци с бонбони и аплодисменти. Канцлерът Ангела Меркел заяви, че държавата има капацитет да приеме потока мигранти.

Политика, хитра е Меркел, ще кажат някои и ще видят конспирация. Да, политика, но в полза на хората. Всичко друго казано е чесане на езици. Какви иначе да са целите на политиката и дипломацията, освен да пазят хората от необратими конфликти?

И докато лидерът на британската Партия за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) Найджъл Фараж се чуди как да предотврати още ужасяващи снимки, като тази, кошмарната, на удавеното 3-годишно сирийче, Меркел е запретнала ръкави – с една или друга цел. Има ли значение какво ще спечели Германия, когато хиляди хора ще бъдат спасени, бих попитала Фараж? Защото ако няма място за мигрантите, то още камиони-ковчези може да изплуват от потопа на безхаберието вместо да се превърнат в спасителната лодка на Ной.

Сега бежанците, приютени от Германия, ще дадат най-доброто от себе си за страната-спасителка. Те ще се стабилизират и ще се превърнат в немски граждани с право на вот, право на глас, право на щастие. Нима не помните как България почиташе години наред дядо Иван и Русия –спасителката? Как години наред страната ни бе сателит за проруски настроения, политически и външнополитически решения, винаги готова да застане рамо до рамо с братушките? Радушното приемане на бежанците от Германия е висша форма на манипулация, но същевременно и единственото изгодно предложение към мигрантите в момента. След време те ще пазят в сърцето си именно спомена за великодушната Меркел и нейните отворени обятия.

Неразбираемо остава само защо хората по цял свят се страхуват от различното, от чуждото, от чужденците. Защо се налага да се видят разкъсващи сърцето снимки, грозни гледки и да се стига до трагични случаи и издевателства над деца, за да започне човекът да преосмисля възприятията си? За да разбере мирният гражданин, че да бягаш от войната е най-страшното, което може да ти се случи.

Удобно е иначе да се внушава илюзията, представена от „стресираните” правителства, че Европа е мястото, където видиш ли, идват всички мигранти. Европа, като континент дори, не влиза в класацията на Statista за страните, които приемат най-много мигранти годишно. Този топ е оглавяван от Турция, Пакистан и Ливан – страните, които приемат над милион и половина чужденци през 2014 година. Следват Йордан, Етиопия, Кения, Чад, Уганда и Китай. В класацията за 2013 година също няма нито една европейска страна, която да влиза в класацията на Statista. И докато тези страни приютяват милион, Европа се бори 300 хиляди, че гради и стени… Разбира се, това внушение е удобно за правителствата, които не искат да инвестират в интеграция на поредната вълна „пришълци” . От Хелзинския комитет обявиха, че Унгария, например, е похарчила 5 милиона от парите на данъкоплатците за ксенофобска пропаганда срещу бежанците само за година.

Цялата тази бутафорна пропаганда е сценарий в стил „Много шум за нищо” на Шекспир. Там обаче сюжетът е комедиен, а не трагичен като случая с европейските лидери и техните умозаключения, че всички искат в Европата.

Да, факт е, че Европа не бе готова да приеме бежанците. Но някои страни дори не се опитаха да го направят като Унгария, която издигна стена. Като Англия, която води несломимата си политика към имигрантите, за да консервира обществото си, насаждайки му илюзорни представи за историческо величие, икономически възход и национална принадлежност. Великобритания, с нейните закостенели разбирания не бе в състояние да разбере, че затваряйки вратите си за низвергнатите, бягащите и безпомощните поставя черно петно в историята си и плюе на морала си – с изказванията на премиера Дейвид Камерън, на който не му е за първи път да напада имигранти.

Ето и успокоението – не само в България реакциите идват постфактум. След погребението на удавения Айлян Кюрди, изхвърлен от морето на брега край турския курорт Бодрум, британската политика към бежанците се обърна на 180 градуса.

3-годишният Айлян, който показа грозното лице на политиката и войната и се превърна в символ на дипломатическото безхаберие.

В случая с мигрантите става дума и за болката на неразбрания и отхвърления – различният. Обществата винаги са имали проблем с приемането на различните. Но някак естествено, в хода на времето афро-американците получиха своите права и свободи, жените се еманципираха, хомосексуалистите започнаха да сключват бракове и подкрепата към различните бавно, но сигурно започна да пъпли сред хората – привидна или не, прокрадва се.

А що се отнася до Ангела Меркел – ореолът й на спасителка на Европа блести все по-силно, съдейки по заглавията в международната преса „Меркел спасява Европа от бежанците”, „Меркел спасява Гърция от кризата” , „Меркел спасява германските реактори”, „Меркел спаси договора на НАТО с Русия” , „Меркел спаси ЕС от политическа криза”, „Меркел спасява Украйна” .

За съжаление както една птичка пролет не прави, така и една Меркел не стига…

 
 
Коментарите са изключени