Страхотно страшна държава

| от |

Един коментар по действителна история на Филипа Радионова. Много други интересни неща от нея можете да намерите в блога ѝ : http://apiliff.blogspot.com

strashna

Драган* от малкия български град О. в центъра на северната част на страната си има автосервиз. Към автосервиза си има и магазинче за автоджунджурии. Входът на магазинчето обаче е откъм сервиза. А не всеки, който иска да си купи ароматизатор за кола, иска да обикаля и да минава през машинни масла и джанти. Решил Драган да си избие вход откъм улицата.

Направил необходимото, подал нужното, помолил когото трябва. Общината обаче казала “НЕ”.
Защо? Без видима и обяснима причина.

Процедурата се повтаря и потретя. Накрая Драган вдигнал кръвно и попитал какво искат, по дяволите, ако трябва ще ги подкупи, бе! Колко? Колкооо?

Отговорът? Ето го:

“Не, николко. Трябва да станеш член на ДПС”.

Кметът е от ДПС. Което значи, че и хората в администрацията са от ДПС, поне за този мандат – после може да сменят партийната книжка. Което значи, че и частниците трябва да са от ДПС, дори и да не желаят, ако искат да си останат частници, а не безработни никакъвци. Което значи, че и децата са от ДПС, защото ако не са, мама и тате ще си го отнесат много бързо. Което значи, че всички са от ДПС, независимо дали вкъщи блъскат по масата от ярост, разказват си тайно политически вицове и ги е страх да не се изпуснат, пред когото не трябва.

Позната история от недалечни времена.

В съседния град, където кметът е от БСП, е същото. В по-съседния, където е от ГЕРБ, е същото. През девет планини в десета, където шефът е от “сините”, “независим”, “просто местен”, е същото. И в селата е същото. И най-накрая – в държавата: Същото.

Шефът на държавата Пламен Орешарски предупреди подопечените си десетки хиляди заети в администрацията, че ще ги освобождава, разбирай уволнява, ако в свободното си гражданско време ходят по антиправителствени протести.

Грешката в изречението, грешката в повечето заглавия отпреди дни и грешката в интерпретациите е, че това не е заплаха. То е напомняне. Подсещане. Връщане на мястото. Просто защото е факт, при това от години.

Този факт отговаря и на въпроса защо в страната протестите ги няма. Защо проучванията показват едно, а броят на хората на улицата – друго. Защо така лесно десетки хиляди се включиха в партийната екскурзия в събота.

Отговорът не са 5 лева, отговорът е страх.

Страх, че ще си изгубиш работата. Страх, че повече работа на това място изобщо няма да видиш. Страх, че ще те заплюват по улицата познатите ти, които също ги е страх и не искат да имат общо с теб, за да не ги е страх. Страх, че ще ти тормозят децата. Страх, че ще ти тормозят родителите. Страх, че на теб лично може да ти се случи случка.

Първичен, древен, тоталитарен и също така тотален страх.

Много от пристигналите в събота не са били нито съгласни, нито доволни от разходката си. Надали им е приятно и да ги наричат грозни, тъпи, бедни урунгели. Много от тях много добре са знаели защо не искат да са тук, също както са знаели защо все пак са.

Реално на площада или изразяващи публично мнение са безстрашните, лудите и свободните. Не може да се очаква да са безкрайно много. Но безкрайно многото, които не са, имат правото да очакват от първите да продължат да бъдат там. Те не са по-лоши, просто са уплашени. И доста, разбира се, овчедушни. Което улеснява задачата. Както са повярвали на царя и после на пъдаря му, а междувременно на симбиозата им с БСП, така сега могат лесно да повярват и на “шепа” студенти и трима други млади. Защото им завиждат, че не се страхуват.

P.S. Или изпреварвам с отговор някои мнения – не всички, разбира се, не всички.

*Примерът е истински, името не е
 
 

Червените коси на Холивуд, които обожаваме: Част 2

| от chronicle.bg |

Преди време ви показахме любимите ни червенокоски от киното. Червеното ни е любимо, затова продължаваме. 

Естествено, че когато става въпрос за женската коса, всички цветове са хубави. Е да, но червеното (във всички негови нюанси) си е най-хубаво. Наречете го банално, тривиално или както искате, то си е нашият любим цвят. Защото е секси, защото е рядко срещано, защото когато й отива, е най-подходящият цвят за нея. Всъщност това е единственият цвят, при който не ни пука дали е естествена или не. Ако й отива червено, може да се боядисва колкото си иска.

Днес сме на червена вълна. Ей така, без повод. Понеделнишки. Защото те превземат екрана. Тази година, миналата, всяка година.

Имаме Кейт Мара в House of Cards, Чесика Частейн в The Death and Life of John F. Donovan (излиза в началото на 2018 г.), Ейми Адамс в „Лигата на справедливостта“, Ема Стоун, където се сетите и още много. Вижте червената галерия горе, в която сме събрали още от най-яките червенокоси актриси от днес… и вчера (защото едно време си бяха добри).

 
 

Бионсе е най-високоплатената певица за годината

| от chronicle.bg, по БТА |

Списание „Форбс“ обяви Бионсе за най-високоплатената жена в света на музиката за 2017 г. със 105 милиона щатски долара, благодарение на хитовия албум „Lemonade“ и световното турне.

Според изданието певицата е изкарала 105 милиона долара за една година, от юни 2016 г. до юни тази година. Доходите на Бионсе се увеличиха благодарение на миналогодишното й световно турне, което според „Форбс“ й е донесло 250 милиона долара.

На второ място е Адел с 69 милиона долара. Нейният албум „25“ подобри рекорда за продажби през дебютната седмица в САЩ. Тази година тя завърши и първото си голямо турне след 2011 г.

Тейлър Суифт, която миналата година оглавяваше класацията със 170 милиона долара, тази година е трета с 44 милиона долара. Очаква се нейните приходи значително да се увеличат през следващите 12 месеца благодарение на новия й албум „Reputation“ и предстоящото турне.
Четвърта е Селин Дион с 42 милиона долара.

„Форбс“ съставя класацията за 12-те месеца от юни 2016 г до юни 2017 г. по доходите на звездите, преди да бъдат обложени с данъци.

 
 

Мег Райън: малкото, голямо момиче на американското кино

| от chronicle.bg |

Маргарет Мери Емили Ан Хира или Мег Райън, е (родена на 19 ноември 1961 година във Феърфилд, Кънектикът, САЩ), е американска филмова актриса, която става любимка на няколко поколения.

Мег Райън е дъщеря на Сюзън Хира Джордан (по баща Райън), бивша актриса, кастинг директор и учителка по английски, и Хари Хира, учител по математика. Тя има две сестри, Дана и Ани, и брат, който е музикант – Андрю Хира. Роднините на семейство Хира са от Канада.

Райън е католичка и е завършила начално училище във Феърфилд, където майка ѝ ѝ преподава до шести клас. Там на Мег е дадено първо причастие и е избрано името ѝ Ан. Майка ѝ се появява в телевизионна реклама и по-късно за кратко време е кастинг директор в Ню Йорк. Тя подкрепя и окуражава дъщеря си да учи актьорско майсторство.

На 18-годишна възраст, благодарение на връзките на майка си, Райън записва своята първа телевизионна реклама, в която се смее, за да популяризира дезодоранта „Тикъл“.

След роля в „Богати и известни“, Райън играе ролята на Бетси Стюърт в сериала „Докато свят светува“ от 1982 до 1984. Следват няколко телевизионни продукции и малки филмови роли, включително и в „Обещана земя“, за която тя получава своята първа номинация.

През 1986 тя играе Каръл Брадшоу във филма „Топ гън“ и Лидия Максуел във „Вътрешно пространство“, където също участва бившият ѝ съпруг Денис Куейд. След това Райън се появява и в трилъра „D.O.A.“ и екшъна „Президио“.

Нейният първи напълно оформен филмов образ е ролята ѝ в романтичната комедия „Когато Хари срещна Сали“, където тя си партнира с Били Кристъл. Нейното изпълнение на Сали Оулбрайт, което ѝ донася номинация за Златен глобус е незабравимо, заради театрално симулирания оргазъм в Манхатън.

По случай рождения й ден, ви предлагаме галерия с любимите ни нейни роли.

 
 

Как да бъдем като Григор?

| от |

Григор Димитров е висок, красив, млад и известен милионер, с очарователна приятелка и хиляди почитатели. Дори да искаш да се заяждаш с него, няма за какво да се хванеш. Той не мрази понеделниците, не седи в задръствания, не пие ракия със салата (даже отказваше на Шарапова да пие вино с нея, като ходеха), не се нервира на цени и политики, и на велоалеята на ул. Раковски, и на Пешо Волгин.

Това, приятели, е здравословен начин на живот!

Но как и ние да бъдем толкова яки? Еми трудно, но с много постоянство може и да се доближим.

Дисциплина.

Дисциплината е измислена, за да плаши недостойните. Когато паднеш и всичките ти фенове, цяла нация, са разочаровани от теб, другия път трябва да биеш не за тях, не заедно с тях, а въпреки тях. Трябва да биеш въпреки феновете си. Само това изисква безумна дисциплина, а още не сме говорили и за тренировките.

Тренировки.

Независимо дали ще ставаш тенисист или ще лееш кофраж, трябва да се развиваш. Имам приятел, който прави скеле по строежите и казва, че ромите не са работливи, но по-добре те, отколкото българите, че българите съвсем зле. Та да тренираме с внимание и спокойствие, без да ни интересува мнението на лешниците в туитър.

Коментари.

Коментарите в интернет са като дъжд на дъното на океана. Някой си там има някакво си там мнение, голяма работа. Човек е толкова голям, колкото големи са проблемите му.

Предварителна подготовка.

Но преди дисциплината, тренировките и коментарите, редно е първо да сложим на стената портрет на Григор. На стената срещу леглото ни, за да е първото нещо пред очите ни сутрин и последното нещо пред очите ни вечер. Така ще помним делото му. Когато се намерите в колебание, запитайте се какво би направил Григор в този момент и направете това. Ако чуете някой да казва виц за Григор, предайте го на полицията! Преместете Коледа на 16 май, когато познайте кой се е родил*.  Това са само основните неща.

 

* Григор Димитров. Но първо изчакайте тази Коледа да мине, че да хванем почивните дни. Иначе няма да ги хванем.