shareit

„Стогодишния старец, който скочи през прозореца…“

| от | |

Книгата, която трябва да прочетете – „Стогодишния старец, който скочи през прозореца…“

По принцип се старая да се въздържам от подобни заявления. Но тази книга ме накара да забравя много от обещанията, които съм си давала. Защото таи книга е… ами най-добре да го кажа така – „няма такава книга!“. Пълното й име е следното – „Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна“. Това е една „крайно необичайна и необичайно хубава“ книга – тук използвам думи на героя за един от дните, които преживява, но те съвсем точно се отнасят за това, което се крие между страниците на този роман.
stoletnik333_Layout 1

Авторът е бивш журналист, телевизионен продуцент и медиен консултант, който в един момент решава да продаде всичко и да се премести в Швейцария, и по-точно в Лугано, на брега на езерото. Там се отърсва от стреса и след 3 години се появява „Стогодишният старец…“. Успехът е моментален, продадени са 4 и полвина милиона, вече има шведски филм по книгата, задава се и холивудска екранизация. А, забравих да кажа името на автора – Юнас Юнасон.

Романът е точно толкова оригинален, колкото подсказва и заглавието. На мен лично ми напомня на Ерих Кестнер и „Откраднатата миниатюра“, други го сравняват с „Швейк“, трети – с филмите на Уди Алън и най-вече с „Полунощ в Париж“. Защото и тук има две паралелни истории – и двете свързани с живота на главния герой Алан Карлсон (въпросният стогодишен старец). Благодарение на уменията си да взривява какво ли не, съдбата го отвежда къде ли не, той дори пише историята с някои свои действия, среща се с Чърчил, Мао Дзедун, Сталин, Труман (уникален е моментът, в който Алан си говори с малкият Ким Чен Ир и той се обажда на „чичо Сталин“, за да потвърди самоличността на странния швед). А странният швед спасява съпруги на президенти, прекосява Хималаите, бива заточен във Владивосток… Сприятелява се с политически колоси от двете страни на желязната завеса най-вече благодарение на любовта си към водката и убеждението, че всички световни конфликти могат да бъдат решение на маса и бутилка водка…“ е, за по-големите конфликти бутилките трябва да са повече от една.

В романа има невериятна забавна трактовка на историята на света през 20 век, поднесена с такова чувтсво за хумор, че човек се смее с глас (а малко книги са способни да провокират истински смях, без да са глупави). Така че това е книга като никоя друга на света – за един мъж, който вярва, че каквото има да се случи, ще се случи и че нещата са такива, каквито са, човек, който не обича да натрапва личността си и затова пък историята го забърква в една истинска каскада… дори и след като навършва сто години, Алан се впуска в едно шеметно преследване, в което участват една хубавица, банда мафиоти, двама уникални „производители“ без „достатъчно респект към данъчните“ (историите на които сами по себе си бликат от хрумвания), куфар с няколко милиона и един слон. И, разбира се, честолюбив шеф на полицията и самотен инспектор. Клише, ще кажете?! Нищо подобно! Ще добавя само, че има персонаж, който се нарича Мао Айнщайн (няма да тръгвам да обяснявам, защото ме напушва смях), че всичко намира своето решение на екзотичен остров и ще цитирам главният герой, който се води от максимата да „няма вяра на никой, който не си сръбва, когато моментът го позволява“. Приятно четене!

Лили Големинова

 
 
Коментарите са изключени