shareit

Стига чакане „да ми даде държавата“

| от |

Бисер Манолов, bissermanolov.com

Не мислете, че „реформите“ са патент в говоренето на българските политици. Почти няма документ, публикуван от Eвропейската комисия, в който да не ни бомбардират с реформи.

200247283-001

Проблемът обаче става прекалено натрапващ се в момента, когато политиците трябва да обяснят на широката публика какъв точно смисъл влагат, в контекста на тяхното говорене, при използването на думата „реформа“. За левите икономисти, казано най-общо, под реформа се разбира „справедливо преразпределение“ на добавената стойност в една икономика чрез по-високи данъци. Но това е точно обратното на реформа, защото истинските реформи започват от момента, в който ролята на държавата като „преразпределител“ съществено намалява. Според мен реформа представлява такова управление на публичните системи, на базата на което се намаляват количествените и качествените дефицити. Ще поясня какво имам предвид. Знаете кои са най-болезнените теми в обществото към настоящия момент поради тоновете натрупани дефицити, или казано в прав текст, системите с проблемно ниво на високи разходи и проблемно ниско ниво на приходите – енергетика, здравеопазване и пенсионна система.

При всяко „ляво“ управление точно тези системи започват да светят в яркочервено.
Винаги, абсолютно винаги се получава така. На такъв тип „червено“ управление социалистите му казват „социална политика“. За обществото като цяло обаче тази „социална“ политика означава следното: „да направим огромни разходи, които някой друг ще плаща“. Впрочем този „някой друг“ впоследствие се оказва всеки данъкоплатец. Спомняте ли си до какви абсурдни предложения се стигна „от ляво“ на политическото пространство, когато бе предложено да се емитира държавен дълг, за да се увеличат пенсиите? А сметките за тока? А здравеопазването?

В Европа дебатът за реформите е отново на дневен ред. Там обаче типично е експертното говорене с аргументи, а не политическото подвикване от чисто български тип. Едно предложение на премиера на Италия доста променя начина, по който да се третират държавите, които се стремят да правят истински реформи. Неговата идея се заключава най-общо в това реформиращите се европейски държави да получават конкретни финансови стимули, а не както е в момента. Знаем, че Европа санкционира държавите с прекомерни дефицити. На база на тази идея Испания и Франция получиха разрешение през миналата година за поддържане на бюджетен дефицит над заложената граница от 3% спрямо БВП за още две години. Шефът на Европейската централна банка Марио Драги беше категоричен в позицията, че без сериозни структурни реформи, които ще позволят да се възвърне финансовото и икономическото здраве на Европа, шоковите дисбаланси ще се задълбочат между държавите членки на еврозоната. Като пример той посочи разликата между Финландия, която се намира на трето място в световната класация по конкурентоспособност, и Гърция, която заема 91-во място. Да не забравяме за идеята от 2012 г., когато бе предложено лимитите за държавен дълг и бюджетен дефицит да бъдат включени в конституциите на съответните държави членки на еврозоната.

Спомням си, че в началото на тази година Световната банка излезе със специален доклад по отношение на пенсионната реформа, която е свръхналожителна за Източна Европа и Централна Азия. В нея точната дума, която се използва, е „императивна“ необходимост от пенсионна реформа поради застаряване на населението и свиващ се пазар на труда. В същия документ се говори, че е абсолютен мит да се смята, че работещите възрастни хора са в основата на високата младежка безработица. Доколкото си спомням, някои леви икономисти в България категорично отрекоха увеличаване на пенсионната възраст точно с аргумента, че това е мярка срещу младежката безработица.

По другата болезнена тема за здравеопазването и отказа за реформи в системата бих дал следния пример. Наскоро гледах дебат за здравната реформа. Представителят на ДПС заяви, че политическа партия, която се заеме да проведе истинска здравна реформа, е обречена да излезе от управлението на страната за следващите два мандата. Опааааа!!! Какво се получава, че няма да правим реформи, за да стоим във властта? От началото на този век досега бюджетът на здравната каса се е увеличил над три пъти. Означава ли това, че над три пъти се е увеличило и качеството на здравните услуги, или май става точно обратното. За миналата година имаме регистрирани над два милиона души като престой в болничните заведения. Някой, по една голяма случайност, да вярва, че това е истина? Абсурдно е.

Или пък за дефицита в енергийната система, който е над 3 млрд. лева. Как може да бъде преодолян той без реформи в сектора? Със социална политика ли? Тази популистка форма на политическо зомбиране може единствено и само да срути системата по най-бързия начин и нищо повече.
В центъра на истинските реформи трябва да стои човекът, а не политическите схеми за оцеляване. Реформата в който и да е сектор означава правото на всеки да избира свободно в качеството му на индивид, а не чрез незнайните държавни схеми за преразпределение с нейно участие. От колко години се говори за демонополизация на здравната каса и демонополизация на НЕК като единствен балансьор в енергийната система.

Необходими ли са повече доказателства за разрушителното влияние на държавните монополи в който и да е сектор. Хората трябва да прогледнат, а не да слушат зомбирани политическите обещания, разпръсквани от телевизора. Социална система от типа „чакам да ми даде държавата“ няма. Не говоря за хората с действителни нужди. Държавата доказа по един категоричен начин неспособността си да управлява публичните системи. Перманентната ерозия на публичните финанси преминава чрез сметките за тока. От нея няма полза. Централизираната съпричастност е нож с две остриета. В „българския“ вариант тя е по-скоро или корупционна схема, или неспособност да управляваш парите на данъкоплатците.

Струва ми се, че истинските реформи в страната трябва задължително да започнат отдолу нагоре, т.е. по предложение на бизнеса и браншовите организации, а не от чиновниците в министерствата и ведомствата. Възможно ли е според вас чиновник да направи предложение, на базата на което ще загуби работното си място? Дълбоко се съмнявам.

 
 
Коментарите са изключени за Стига чакане „да ми даде държавата“