Стаята

| от | |

books-text

Филип Узунов

Пуснах отново записа от сесията. Имаше нещо в него, което ме притесняваше. През цялата си дългогодишна практика се бях наслушал на какви ли не истории, но тази… Жената си изглеждаше съвсем обикновена, но това което разказа под хипнозата ме разтърси. Каква фантазия само! Мога да го продам като сценарий…
 
Пренавих лентата, запалих нова цигара и се заслушах в нежния й глас.
„……Има една стая в къщата ми, докторе. Съвсем обикновена стая, използвам я като склад за нещата, които не ползвам често. Прахосмукачката, различни машинарийки. инструменти и едно сгъваемо легло, в случай че дойдат гости. Има и един скрин до далечната стена, с много чекмеджета, витрина за чаши и шкаф с ужасно скърцаща врата. Скринът е потънал в прах, защото не е ползван от години, останал е още от баба ми, а кой знае тя откъде го е домъкнала……“
 
Дотук добре, нищо интересно. Стая, шкаф, прах. Всеки има такава в къщата си. Дори и аз, чистникът. Ей там, архивната стая на края на коридора, където държа в шкафа папки и стари записи от предишни пациенти.
 
„……Досега не бях обръщала внимание на тази стая, но тя е странна, докторе. От време на време се случва да вляза там, и да осъзная, че не знам защо съм влязла. Забравям. Излизам, след няколко дни се сещам защо, отивам и си взимам каквото ми е трябвало. Но усещането да стоиш насред стая, и да не знаеш защо, е много изнервящо, съгласете се……“
 
Кимнах сам на себе си. Изнервящо е. Човек се чувства глупав. Или започва да търси онлайн симптомите на Алцхаймер. Признавам, и аз съм го правил. Особено когато не мога да се сетя името на пациента, когато търся папката му в архива.
 
„……Случва се средно веднъж на месец. Да, започнах да се следя сама. Знам как звучи, докторе. Но стигнах до извод, който никак не ми харесва, и искам да ми кажете какво ми е. Стигнах до заключението, че луната ми влияе, докторе. Случките на забравяне съвпадат с лунния цикъл, и по-точно с пълнолунието. Когато е пълнолуние, аз забравям. После, заедно с луната, отминава и всичко си е нормално. Мога да влизам по сто пъти на ден в тази стая и всеки път всичко е наред, освен когато е пълнолуние……“
 
Тук вече започва зоната на здрача в записа. Леки тръпки преминаха по гърба ми и скришом погледнах през прозореца. Луната си светеше както винаги, но сега кръглостта й някак ме поизнерви. Превъртях малко напред, нямах нужда да слушам описанията на къщата й, и различни случки и примери кога е забравила и кога не. Прескочих направо на частта след като тя помоли за хипноза. Слушах собствения си глас.
 
„- Осем… седем… очите ти натежават и се затварят… шест… отпусната си… пет… четири… три… заспиваш… две… всичко е наред, спокойна си… едно… чуваш ли ме?
– Да.
– Искам да се върнем един месец назад, в нощта на пълнолунието, когато прибираш нещата на бившия си съпруг в стаята. Спомняш ли си това? Сега там ли си?
– Да.
– Какво правиш сега? Опиши ми.
– Пред вратата съм. Поставям на пода единия сак и натискам дръжката, вратата се отваря с тихо скърцане. Прашно е, багажът ще се изцапа, но не ме интересува. Взимам сака от земята и прекрачвам прага. Заставам по средата и се чудя къде да ги сложа. Тупват на земята до краката ми. И двата сака. Дръжките им бавно увяхват към пода. но спират по средата на пътя си. Застават странично, хоризонтално. Как е възможно това? Защо не падат до долу? Странно, като че ли нещо ги държи във въздуха.
– Успокой дишането си, ти си в пълна безопасност.
– Нещо странно има тук.. Вратичката на скрина е отворена… Никога не съм слагала нищо там… Подът скърца леко откъм сенките там. Нещо има тук, с мен, вътре… О, боже… Нещо идва!…
– Спокойно, никаква опасност не те грози, гледаш само спомен, като на филм.
– То идва!… Шумоли като стар пергамент когато се отърква в ръбовете… Оставя прашни стъпки по пода… Ето го! О, боже!… Има червени очи! Как може да има такива червени очи! Гледат ме и не мигат… Вторачени са в мен… Пулсът ми препуска, но краката не могат да помръднат… Застана пред мен… Господи… Има крила… Сивосинкави, не са с пера, а като на прилеп, и вдигат облаци прах, когато се движат… Протяга нокти към очите ми! Искам да изпищя! Ръката му хваща брадичката ми, а другата е върху главата ми… Извива я настрани и оголва врата ми! Там, където е артерията, пулсира страшно…
– Когато преброя до едно, ще се събудиш и ще си в пълна безопасност. Пет…
– … Езикът му е сух като подпалка, и гали врата ми, като че ли предвкусва какво ще се случи! Страх ме е, боже!
– …четири…
– …Крилете му се затварят зад мен, като в пашкул съм! Нищо не виждам, пълна тъмнина е! Какво става, господи! Усещам как се впива в мен, но не ме боли… Струва ми се, че ей сега кръвта ми ще плисне по земята, но няма нищо! То не се храни с кръв! Храни се със спомени!
– …три…
– …Чувствам се толкова слаба, изсмукана, празна… като отдавна напусната черупка… Крилете му се развиват и ме пускат, то отстъпва една крачка назад и изглежда доволно… Боже, колко е грозно. Ужасно е!
– …две…
– … То се провлачва шумолейки назад към сенките… Отива към скрина… Влиза в шкафа и затваря вратата! Господи, то живее там!
– …едно…
– … Дръжките на двата сака се раздвижват бавно и постепенно набират скорост… Накрая падат безсилно до саковете си. Като че ли времето отново тръгна да тече. То може да спира времето! То може да спира времето! То може да…
– …будна си вече.“

 
Спрях записа. Ръцете ми леко трепереха, пепелта от забравената цигара беше паднала на килима. Каква фантазия само! Накара ме да забравя дори цигарата. Дали наистина да не напиша книга? Идеята си я бива. Старинни скринове, шкаф, вампир… всичко си има. И то такъв вампир, който се храни със спомени, представи си! 
 
Представях си вече дори обложката на книгата и се разхождах из къщи с енергията на тийнейджър.
 
Цял нов жанр! Влизаш в стая и не помниш защо? Вампирът се е нахранил с мислите ти! Прекрасна развинтена фантазия! Пълна глупост, разбира се, някои хора наистина прекаляват с халюциногените или книжките тип „Чети в полунощ“. Не и аз, не си позволявам пристъпи на лудост, прекалено образован съм за това. Но може да излезе нещо от тази история, ако само конфиденциалността лекар-пациент не ме задължаваше… Жалко.
 
Настроението ми спадна, енергията изчезна като с магическа пръчка, чувствам се слаб, изсмукан, празен…
И какво правя на средата на архивната стая?
Не помня.

 
 

Чат програма работи, само когато имате по-малко от 5% батерия

| от chr.bg |

Изразохдваме страшно много мисъл в опит да изстискаме още малко батерия от телефоните си. Apple дори предлагат евтина смяна на батерията на айфоните, a телефоните с Android ще показват коя програма колко енергия източва.

Не е изненада в такъв случай черният хумор на програмиста, създал чат програма, която работи само когато телефонът има по-малко от 5% батерия. Тя доста подходящо се казва Die with me.

Създателите на програмката са белгийци. Те казват: „Искахме да изкараме нещо положително от момента, когато човек има малко батерия. Супер много се забавлявахме, докато я създавахме.“

Проектът им започва през 2016 година и вече е завършен и готов за сваляне.

 
 

Кралски пиар е най-търсената позиция за работа във Великобритания

| от chronicle.bg, БТА |

Специалист по връзки с обществеността на принцовете Уилям и Хари е най-разглежданата обява за работа в платформата LinkedIn за изминалата година във Великобритания.

Обявата е победила други популярни позиции, като дегустатор на бира и на шоколад. Тя оглавила „невероятно разнообразен“ списък с работни места, „вариращ от бляскави позиции в „Шанел“ и „Джими Чу“ до инвестиционни анализатори“.

Според специалистите от платформата, изключително важно е как е формулирано заглавието на обявата.

Втора по популярност стана позицията за инвестиционен сътрудник на компанията „СофтБанк груп“, а след нея се нареди дегустатор на бира за пивоварната „Мийнтайм“.

По-надолу в списъка се класираха обявите за консултант по управление на консултантска фирма „Бостън“ и за „дегустатор на шоколадови и какаови напитки“ на корпорацията „Монделийз“.

 
 

Едгар Алън По: тост с коняк и три червени рози

| от chronicle.bg |

На днешната дата през 1809г. се ражда един автор, чиито произведения вдъхновяват всички майстори на хоръра, начело със Стивън Кинг, занапред. Това е Едгар Алън По, когото познавате може би предимно от поемата му „Гарванът“.

По е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с  мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Той е и създателят на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика. Освен това, Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Разбира се, това го довежда до сериозни финансови затруднения.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алън от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко в университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка „Тамерлан и други поеми“ , подписана анонимно – „от жител на Бостън“.

После прави завой от поезията към прозата и прекарва следващите няколко години, работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата „Гарванът“.

Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алън По умира на 40-годишна възраст.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-01

На 3 октомври 1849г. По е открит на улица в Балтимор „в ужасно състояние и… нуждаещ се от спешна помощ“, според думите на човека, който го намира – Джоузеф У. Уокър. Едгар е отведен до близката болница, където умира в събота, 7 октомври 1849г. в 5 часа сутринта. Той не успява да се съвземе достатъчно, за да обясни как се е стигнало дотам да е в такова окаяно състояние и, незнайно защо, носи дрехи, които всъщност не са негови. Съобщено е, че Едгар неколкократно извиква името „Рейнолдс“ през нощта преди да умре, макар че е неясно към кого се е обръщал с това име. Някои източници твърдят, че последните думи на По са: „Господ да помогне на бедната ми душа“ (Lord help my poor soul).

Цялата лекарска документация, включително и свидетелството за смърт, са изгубени. Вестниците по това време съобщават за смъртта на писателя като „мозъчна претовареност“ или „интелектуална възбуда“, често срещани тогава евфемизми за смърт поради петнящи репутацията причини като алкохолизъм.

Въпреки всичко истинската причина за кончината на Едгар По остава загадка.

Мистериозността, която забулва живота, и особено смъртта на Едгар По, продължава да витае и след неговата кончина. От 1949 г. насам, незнаен човек тайно посещава гроба на писателя всяка година на рождената му дата. Тази традиция продължава вече 50 години, поради което е най-вероятно посетителите да са повече от един. Независимо от това, ритуалът е винаги един и същ: всяка година в ранните часове на деня на 19 януари, загадъчната личност вдига тост с коняк при гроба на По и оставя три червени рози.

ORIGINAL-edgar_allan_poe-1

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

В чест на неговата дата, сме ви приготвили някои цитати, с които да си припомните вечното му творчество:

„Границите, разделящи Живота и Смъртта, са сенчести и неясни. Кой може да каже къде свършва едното и къде започва другото?“

„И нощите ми – призрак кошмарен –
и – без теб! – мойте тягостни дни
ме зоват в онзи край легендарен,
дето твойта походка звъни.
О, в какъв ли пак танц лъчезарен!
Над какви ли въздушни вълни!“  – На една от Рая

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш“.

„Полудях с дълги интервали на ужасяващо здрав разум“.

„Ако искате на мига да забравите нещо, напомняйте си да го запомните“.

„Тези, които мечтаят през деня, знаят неща, за които тези, които мечтаят само насън, дори не подозират“.

„Имам огромна вяра в глупаците – ще го нарека самочувствие“.

„Науката все още не е отговорила връх ли е на интелекта или не лудостта“.

„Никога не съм бил наистина луд, освен в случаите, когато беше намесено сърцето ми“.

„Никога да не страдаш означава никога да не си бил благословен“.

„Вярвай само на половината от това, което виждаш, и на нищо от това, което чуваш“.

„Годините любов се изтриват от само минутка омраза“.

 

„И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен

бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:

„Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,

гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.

Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?“

Той програкна: „Nevermore!“

 

Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; —

не намирах — и пак дирех смисъл в този отговор. —

Никой смъртен — уверявам! — не е бивал посещаван

в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;

на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор

и да грака: „Nevermore!“

 

Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,

сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.

Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:

„Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор —

както всичко — безвъзвратно! — пак далеч от моя взор!“

Грак отвърна: „Nevermore!“,

из „Гарванът“

 
 

Sundance 2018: Филмите, които трябва да гледате

| от chr.bg |

Време е Холивуд да извади анораците от нафталина и да се запъти към Парк Сити, Юта, където го чака свеж букет от премиери.

Филмовия фестивал Сънданс започва на 18 и приключва на 28 януари. 

Сънданс сам по себе си е известен ски курторт, разположен в близост до Проувоу, Юта в САЩ. През 1968 година е закупен от актьора Робърт Редфорд. Тъй като съпругата на актьора е от Юта, пет години по-рано те си построяват къща в щата. Курортът е наименуван на ролята на Робърт Редфорд от 1969 година във филма Буч Касиди и Сънданс Кид.

В галерията ни днес подредихме 10 филма, които трябва да видим!