„Стария Несебър загина“

| от |

Автор: Добрин Добрев

Споделям и втория си коментар на статия от последната сесия, този път с отрицателен пример. Първия коментар може да прочетете тук – „Българската история в 100 личности“.

Стария Несебър загина
в-к Дума, бр. 52, 04.03.2014 г.

България има девет обекта в списъка към Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство към ЮНЕСКО. Отговорностите по опазването и поддържането в автентичния и непроменен вид на обектите, намиращи се на територията на всяка страна, включени в списъка на световното наследство е задължение на съответната държава. Те не могат да се прехвърлят на други обществени и общински организации.
Към ЮНЕСКО е създаден Международен комитет за мониторинг и оценка обектите на тази конвенция. У нас има Национален комитет, който наблюдава, координира, оказва помощ в управлението и стопанисването на българските обекти, включени в списъка на световното наследство.
През 1983 г. Стария Несебър бе включен към конвенцията. Съгласно разпоредбите на същата, която вече за България имаше силата на закон, държавата със своите органи се задължаваше да опазва и поддържа автентичния вид на града, който е притежавал в момента на присъединяването. За съжаление и дълбоко разочарование на всички български и чуждестранни посетители, имащи отношение към опазването на духовните и културните ценности в света в Стария Несебър през последните 20 години бяха извършени недопустими и

непоправими увреждания

С чувство на нарастваща болка много чуждестранни туристи сигнализираха в Международния комитет и в централата на ЮНЕСКО за безобразията и разрухата, които се налагат с нарастваща бързина в Стария Несебър. В отговор на тези тревожни аргументирани сигнали през 2009 г. бе изпратена експертна комисия, която да установи промените в Стария Несебър в сравнение с качествата, които е притежавал през 1983 г. Предстоеше Международният комитет да вземе решение преди обектът да премине в списъка на „Обекти в застрашено положение“ или да бъде изключен от списъка на световното наследство.

Несебър, Старата Митрополия

Несебър, Старата Митрополия

Резултатите от мониторинга бяха разгледани на заседание на Международния комитет, състояло се през 2009 г. в Бразилия. Още тогава се очертаваше решение на Световната организация за отписване на Стария Несебър от списъка на световното културно наследство. Международният комитет препоръча на българската страна разработването на план-програма, с редица мероприятия, изпълнението на които може да осигурят запазването на Стария Несебър в списъка на културното наследство. Тази програма бе възложена на екип от експерти, ръководен от проф. арх. Тодор Кръстев. Работата на тази експертна група, изразходването на двеста хиляди лева, както и усилията на редица патриоти, са напразни! Ценностните качества на Стария Несебър, поради които бе включен в световното наследство, са безвъзвратно унищожени!

Несебър, Църквата "Св.Йоан Кръстител", подпряна от модерен хотел

Несебър, Църквата „Св.Йоан Кръстител“, подпряна от модерен хотел

Кои са най-съществените непоправими и недопустими промени върху Стария град?
Първото, което се набива в очите и на най-непредубедения посетител, са непоправимите

промени в ландшафта

на този уникален полуостровен град. В мотивите за включването на Стария Несебър в списъка на културното наследство е посочено: „Един уникален град със специфична конфигурация на този полуостров, с тънък почти незабележим провлак. Стръмно спускащите се, почти отвесни скалисти и каменливи брегове са оформяли платформата, върху която е разположен градът.“ Сега от това няма и помен! Средната ширина на някогашния провлак е 70 м., която на места е много повече. Така Старият Несебър се превърна в неделима част от материка. По бреговете му никога не е имало пясъчни ивици и плажове. Полуостровът бе опасан от широка асфалтирана алея, по която нерядко профучават моторни превозни средства. Над нея се издигнаха многоетажни тежки бетонни хотели и ресторанти.
Към полуостровния пейзаж бяха добавени огромни буни с дължина от сто до двеста метра. На югоизточния бряг бяха докарани десетки хиляди тона скална маса, израстна буна с дължина стотина метра. Върху нея кацна голямо търговско заведение с наименование „Яхт клуб“. До него води шосейна алея. „Розата на вълните“ изгребва пясъка от северната страна на буната и я насипва от южната й страна и сега там непрекъснато се увеличава голяма плажна територия. Плажове около Стария град по рано никога не е имало. На северозападния бряг от бетон и желязо израсна още по-голяма буна с дължина около двеста метра. Източно от него през последните години се построи най-големият паркинг за автобуси и леки коли.
Пространството пред вратите на Стария град необяснимо и грозно се разширяваше. Вдясно от входа, та чак до вълнолома се докарваха огромни количества скална маса и върху тях, по времето на кмета Николай Трифонов,

изникнаха десетина къщи

с търговско предназначение. Тяхната архитектура не прилича на никоя друга из България. Местните хора нарекоха района „Трифоново село“. Всички тези тежки и непоправими увреждания върху ландшафта на Стария град са извършвани в разрез с териториално-устройствения план на града.
Немаловажен компонент, определящ ценностните качества на Стария град, бе самобитната уникална архитектура на несебърските къщи. Тя не е била дело на архитекти и видни строители, а има напълно фолклорен характер. Те обаче са различни от къщите в другите черноморски градове. В мотивите, поради които Стария град се вписва в световното наследство, се говори за „ансамбли от народна архитектура с кратка градска тъкан“, в случая под кратка трябва да се разбира ниска етажност, един до два етажа.
След 90-та година с разрешението на видни архитекти бяха разрушени до основи около 50% от старите несебърски къщи. На тяхно място изникнаха модерни, многоетажни хотели и други туристически заведения. Какво се случи с несебърските къщи най-добре се вижда от изявлението на проф. Божидар Димитров „В Стария Несебър върху 132 къщи са направени недопустими и непоправими преустройства“. Една от недопустимите промени в битовата градска архитектура е издълбаването калдаръма от уличките и полагането на дебела асфалтова настилка.
Друга изключителна ценност са несебърските църкви. Тяхната поява датира от втората половина на V век и завършва до края на XIX век. Понастоящем личат по-малки или по-големи останки от петнадесет църкви. Повечето от тях продължават постепенно да се рушат. Така например църквата, известна като „Алиторгетос“, се руши, останките от стените се пропукват и каменни отломки падат и застрашават живота на посетителите. Несебърските църкви в най-общия смисъл са запазили своята ценност като обекти на културно наследство. В тях е наложително да се извършат сериозни реставрационни работи и да се поддържат като паметници на културата.
Развихрилата се

амбулантна търговия

е едно от най-уродливите явления в Стария град. Тя предизвиква възмущение у многобройните български и чуждестранни туристи. Анархията в организацията на търговията в Стария Несебър бе видяна и отчетена и в доклада на експертите на Международния комитет. От ранно лято до късна есен посетителите на старината са гонени от непрестанния поток на мотоциклети и автомобили, които притесняват туристите и тровят въздуха. Независимо от символично обявения пропускателен режим, движението в тази старина е хаотично! Впрочем то е такова и в целия Несебър.
В оценката на качеството на живота и на околната среда като цяло е един от най-важните компоненти на качеството на околната среда – шумът. През летния сезон от дискотеката на открито на Слънчев бряг, известна като „Какао бийч“, се излъчва насочена към град Несебър музика. От нейните неимоверно високи децибели сградите се тресат. Това продължава цяла нощ. На 15 август 2012 г. кореспондентката на БНР Даниела Костадинова сутринта направи голямо интервю с кмета на Несебър Николай Димитров по този проблем. Той заяви „Аз съм безпомощен и повече не мога нищо да направя“.
Качеството на културната среда в Стария Несебър в сравнение с 1983 г. е недопустимо и непоправимо преобразена. Впрочем несебърци организираха протестни митинги, затваряне на пътища, горяха автомобилни гуми върху крепостните стени с цел да се отмени статутът му като обект на световното културно наследство. Кметът Н. Димитров беше между протестиращите, в тяхна подкрепа. За това малко по-късно се оказа абсурдно намерението им да търсят подкрепата на ЮНЕСКО срещу концесията за срок от 35 г. на пристанището в Стария град. На концесионера се предоставя правото да изгради хотел, ресторанти, магазини и т.н.
На 28 септември 2013 г. кметът на Несебър на среща с обществеността отправи молба стопаните на амбулантната търговия в Стария град сами да приберат част от атрибутите на тази дейност. Той уведоми, че ще бъде въведен пропускателен режим за влизане на МПС в Стария град целогодишно. Това са камуфлажни намерения, които надали ще заблудят някого и най-малко експертите от Международния комитет.
Хвалбата, че през 2013 г. градът е посетен от 55 круизни кораба, е незаслужена. Чуждестранните туристи са водени от туристически агенции поради старата слава на града и все още съществуващата му реклама като обект на световното наследство. Друг е въпросът, че тези туристи веднага с автобуси биват отвеждани на други места, където все още има какво да ги впечатли.
Най-достойно е държавните институции и преди всичко водещият експерт проф. арх. Тодор Кръстев да признаят, че Стария Несебър загуби безвъзвратно качествата си на световно културно наследство.

 

Статията е от онзи тип, който е често срещан в българските медии – коментира актуални обществени и политически проблеми и отправя ясна критика към нашите управляващи. Прави ми впечатление смелият тон на изразяване – вписва се отлично в разглежданета тема и увеличава шанса повече хора да се замислят върху написаното. И има защо. Темата за опазването на културното ни наследство, кой знае защо, е често пренeбрегвана и като че ли не се гледа на нея като на нещо толкова важно, в сравнение с другите ни държавни проблеми. Това е едно от нещата в тази насока, които трябва да се променят в държавата ни и то е с по-висок приоритет, отколкото повечето хора си мислят. Опазването на културата и историческите ни ценности трябва да е от първостепенна важност. Малко са страните по света, които могат да се похвалят с потенциал като нашия – България винаги е била кръстопът и върху земите ни е оставен отпечатък от древни култури – праисторическата, тракийската, елинската, римската, византийската, османската. Само този факт би бил достатъчен за да може някоя стабилна държава да развива интелигентен туризъм за милиони. Например – Щатите със своята 300 годишна история успяват да привличат милиони туристи от цял свят. Защо ние със 1300-годишната си история да не можем? Дори някои историци днес смятат за обидно честването на едва 1300 г. от създаването на държава ни, поради все повечето алтернативни източници на информация за произхода на българския народ.

Примера с Несебър в настоящата статия е един от многото, но със сигурност е най-яркия. В някога античния град, днес има запазени архитектурни образци от римската цивилизация, Средновековието и най-важния за историята ни период – Възраждането. Но тук е основният проблем – българщината. Наличието на някакви хилядолетни постройки не могат да надделеят над нуждата от лична изгода на предприемчивия българин. Историята на такова място е безсилна пред това, ЮНЕСКО и другите международни проекти за опазване на културно-историческото наследство, работили върху него – също. Защо няма контрол? Защо трябва да се взимат мерки чак когато е прекалено късно? Защо трябва да е „прекалено късно“? Защо българина не осъзнава какво е страната му да има 9 обекта (7 материални и 2 нематериални) и 2 парка, част от програмата за световно наследство на ЮНЕСКО? В проблем от такова естество има много виновници, като е трудно да се определи кой е най-виновен – дали управляващите, дали самото общество и неговото мислене. Едно е сигурно – трябва да има възмездие за тези хора. Или може би последното щеше да е възможно ако и съдебната ни система функционираше адекватно.

 
 

Ед Шийран ще се жени

| от chronicle.bg, по БТА |

Поп певецът Ед Шийран заяви, че ще се ожени за приятелката си Чери Сийборн, предаде Франс прес. „Сгодихме се в края на миналата година – поясни той в Инстаграм, качвайки снимка, на която се вижда, че целува годеницата си. – Влюбени сме и сме много щастливи. Котките ни също са радостни.“

„Хубаво е да срещащ известни личности, но това не е най-важното – каза миналата година популярният певец и композитор пред в. „Сънди таймс“. – Един ден това ще приключи. Знам, че тогава единствено Чери ще е до мен.“

26-годишният Шийран е сред най-продаваните изпълнители в света. Спечелил е няколко награди „Грами“ и БРИТ. Той стана световноизвестен през 2014 г. с хита си „Thinking Оut Loud“.

Най-новият му албум „Divide“ подобри рекорд в платформата Спотифай – 57 милиона слушания през първия ден след излизането му.

 
 

Индира Ганди: „Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

| от chronicle.bg |

Твърда, авторитарна и решена да управлява почти неуправляема страна, Индира Ганди е една от великите жени в световната политика, и една от най-противоречивите. Тя е министър-председател на Индия четири пъти и е ключова фигура в страната в продължение на две десетилетия.

Родена под знака на политиката, тя е внучка на Мотилал Нери, един от ранните лидери на Индийското движение за независимост, и дъщеря на Джавахарлал Неру, който заема поста на министър-председател в първите 17 години откакто страната извоюва своята независимост от Великобритания.

Когато самата тя става министър-председател, повежда най-многолюдното демократично  общество от 700 млн. души. Годините на управлението й са бурни и стигат до кулминация през юни 1984 г., когато по нейно нареждане армията нахлува в „Златния храм“, най-святото място за сикхите, в Амритсар, в щата Пенджаб. На 1 ви ноември същата година,  сутринта, е простреляна 30 пъти от двама  свои  охранители в градината на дома си. Предстои й да бъде интервюирана от актьора Питър Устинов, който по това време снима филм в Индия за ирландска телевизия.

Мразена или обичана, диктатор или не, Индира Ганди е забележителна личност, която може да ни  научи на много. Добре или зле, тя управлява една от най-хаотичните страни в продължение на десетилетия. Преизбирана е няколко пъти. И променя света.  Всичко започва на днешната дата, когато през 1966 г. тя е избрана за министър-председател. И се основа на част от казаното от самата Индира Гадни по долу.

индира ганди
Getty Images

„Прошката е добродетел на смелите“

„Има два вида хора: такива, които вършат работата, и такива, които си пишат заслугите за това. Опитай се да бъдеш от първата група, там конкуренцията е много по-малка.“

„Хората са склонни да забравят задълженията си, но не и правата си.“

„Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

„Печеленето или губенето на избори не е по-важно от заздравяването на страната.“

„По принцип съм мързелива, но имам психология на домакиня, когато става въпрос за работата ми.“

„Никога не съм се обръщала към някого за съвети или утеха. Още като малко момиче, трябваше да се оправям сама, защото такива бяха обстоятелствата и те малко или много са същите днес. Трябва да взимам собствените си решения.“

индира ганди
Getty Images

„В Индия няма политик, който да се осмели да обясни  на масите, че кравите трябва стават за ядене.“

„Няма любов, там където няма воля.“

„Баща ми беше държавник, аз съм политик. Той беше светец. Аз не съм.“

„Ако умра от насилствена смърт, както се опасяват някои а други планират, насилието ще бъде в умовете и действията на извършителите, не в моето умиране.“

„Аз не съм човек, който може да бъде притиснат – нито от човек, нито от нация.“

„Ако видя нещо мръсно или разхвърляно, трябва да го почистя.“

„Колективната присъда на електората трябва да бъде уважавана.“

„Възможностите не се дават. Те се отвоюват и се работи за тях. И за това трябва постоянство… и кураж.“

индира ганди
Getty Images

„За да се освободи, една жена трябва да се чувства свободна да бъде  себе си. Не да се сравнява с някой  мъж,  а  през призмата на своите собствени капацитет и личност.“

„Всяко ново преживяване придава още зрялост и разширява погледа.“

„Жените понякога отиват твърде далеч, вярно е. Но само когато отидеш твърде далеч, другите слушат.“

„За да бъде способен, човек трябва да вярва в себе си.“

„Смисълът на живота е да вярваме, да се надяваме и да се борим.“

„Скоро след като изкачих един връх,  разбираш, че той е бил един от най-ниските, че планината всъщност е верига от планини, и че има още много планини за катерене. И колкото повече се изкачваш, толкова повече искаш да продължиш, независимо, че си нечовешки уморен.“

„Животът е непрестанен процес на адаптация.“

 
 

Почина Джим Родфорд, басистът на Kinks

| от chronicle.bg, по БТА |

Бившият басист на групата „Кинкс“ Джим Родфорд умря на 76-годишна възраст вследствие на травми, които получил, след като паднал от стълба, съобщиха ТАСС и Асошиейтед прес.

Групата „Зомбис“, в която Родфорд свиреше от 1999 г., потвърди смъртта му на страницата си във Фейсбук. Съоснователят на „Зомбис“ и изпълнител на клавишни Род Арджънт заяви, че братовчед му и дългогодишен член на бандата Джим Родфорд бе чудесен басист. „С дълбока скръб съобщавам, че Джим си отиде от този свят – каза той. – Точната причина за смъртта му засега е неясна.“

Родфорд се присъедини към „Кинкс“ през 1978 г. , взе участие в нейни турнета и в записите на много от албумите й. Той бе неин член до 1996 г.

Съоснователят на „Кинкс“ Рей Дейвис написа в Туитър, че Родфорд бе неразделна част от групата.
Арджънт отбеляза, че Джим бе посветил живота си на музиката.

 
 

Кралски пиар е най-търсената позиция за работа във Великобритания

| от chronicle.bg, БТА |

Специалист по връзки с обществеността на принцовете Уилям и Хари е най-разглежданата обява за работа в платформата LinkedIn за изминалата година във Великобритания.

Обявата е победила други популярни позиции, като дегустатор на бира и на шоколад. Тя оглавила „невероятно разнообразен“ списък с работни места, „вариращ от бляскави позиции в „Шанел“ и „Джими Чу“ до инвестиционни анализатори“.

Според специалистите от платформата, изключително важно е как е формулирано заглавието на обявата.

Втора по популярност стана позицията за инвестиционен сътрудник на компанията „СофтБанк груп“, а след нея се нареди дегустатор на бира за пивоварната „Мийнтайм“.

По-надолу в списъка се класираха обявите за консултант по управление на консултантска фирма „Бостън“ и за „дегустатор на шоколадови и какаови напитки“ на корпорацията „Монделийз“.