СССР. Бегълците балетисти

| от | |

Първият майстор на балетното изкуство, за който ще ви напомня, е Александър Годунов. И не – няма нищо общо нито с мрачния цар от руското средновековие Борис Годунов, нито пък с операта на Модест Мусоргски и пиесата на Пушкин, посветени на същия цар.

3

В периода от 1967 до 1971 година Годунов танцува в Държавния Хореографски ансамбъл „Классический балет“ (или т.н. „Молодой балет) под ръководството на големия Игор Мойсеев. През 1979 година, по време на гастролите на Болшой Театър в Америка, Александр Годунов решава да остане в САЩ. Това събитие привлича вниманието на световната преса, защото американските власти задържат самолета, в който се е намирала съпругата на Александър, солистката от Болшой Театър – Людмила Власова.

2

Американските  власти се съмняват, че задължително придружаващите театъра лица (естествено, служители на КГБ) са се опитвали да качат и задържат Власова на борда на самолета против волята и. Щом мъжът и Александър има намерение да бяга, то поне нея да върнат обратно в СССР. Американците, разбират логиката на студената война и трябва да се даде възможност на Людмила поне да се срещне с мъжа си. В края на краищата, развоя е драматичен, тъй като такъв разговор така и не се не се  състои, самолета излита към Москва с Людмила на борда и с останалия екип от театъра. По мотиви точно на тези събития, през 1985 година в СССР излиза на екран филм, посветен на тази раздяла: «Рейс 222».

Годунов започва веднага работа в Американския Балетен Театър, най-добрия репертоарен театър на Америка.

Die-Hard

През 1985 година, балетиста прекратява кариерата си, но за да поддържа форма продължава с уроци по балет в Лос Анжелес, в балетната Академия на Давид Лишин. Същият, когото е обучавала великата прима-балерина Татьяна Рябушинская. В Холивуд Годунов дружи с нови приятели, от кино средите. След многобройни покани, започва да се снима в киното, препитава се с дублажи. Вероятно киноманите ще разпознаят Александър, в ролята на лошия терорист Карл от първата, култова и до днес част на «Умирай трудно» с Брус Уилис.

На 8 май 1995 приятели на Александър забелязват липсата на непрекъснатите му обаждания, което за него било абсолютно нехарактерно. Намират го мъртъв, само на 45 години.

Следващия беглец е Михаил Баришников – съветски и американски балет-майстор и актьор.

barisn5

Характерното, популярно лице на Баришников ще срещнете в много филми, също така лесно ще го разпознаете в сериала «Сексът и градът», където играе Александър Петровски, гаджето на Кери Брадшоу (героинята на Сара ДжесикаПаркър).

Михаил е роден в Рига, Латвия, през 1948. Впрочем днес: 27-ми януари великия балетист има рожден ден – навършва 66 години.

Навиците на детето, възпитано от баща – строг военен, Баришников използва в своите абсолютно перфектни изпълнения. Това признава самият той в едно интервю за «New York Times“ дадено преди няколко години.  На 16 г. започва да учи в «Балетная Академия Ваганова». „Жизел” – дебюта му през далечната 1967, когато е в трупата на «Киров балет». Скоро най-известните руски хореографи, като Олег Виноградов, Леонид Якобсон и други, създават специални балетни постановки за дребничкия Баришников. Единият от тях «Vestris» (Якобсон, от 1969) се смята за крайъгълен камък в кариерата на Баришников. Михаил е перфектен на сцената, публиката възторжено ръкопляска, специалистите също са очаровани. Чуждите, „империалистически“ критици също. Клайв Барнс пише за «New York Times“, че руснака е най-съвършения балетен танцьор който е виждал досега. До края на 60-те години Михаил Баришников става наистина един от най-важните балетисти в Съветския съюз.

barishnikov

Въпреки грандиозния успех и славата, Баришников решава да иска политическо убежище в Торонто, Канада, когато през 1974, е на турне с балета на „Болшой Театър“. Малко по-късно се мести в САЩ. Оправдава бягството си на запад, като казва, че е абсолютен твърд индивидуалист. Не може да работи нищо под натиск, нито в такава ненормална ообсебваща партийна обстановка. Нарушението на което, в СССР се смята за престъпление. Дори и днес Баришников не сее променил – обърнал е гръб на корените си и не желае да посети (или надей боже да се върне в Русия). За политиката на „Болшой театър“ – гения на танца и досега смята, че е твърде отровна за свободолюбив творец като него.

Третия беглец  от СССР е Рудолф Нуреев, съветски и френски балетист. Също така и голям хореограф, Рудолф е от най-известните личности въобще в балетното изкуство на ХХ век.

Rudolf

През 1961 година, след гастрола на Ленинградския „Киров балет“ в Париж, младият 23-годишен солист Рудолф Нуреев иска политическо убежище във Франция. „Богът на танца”, както е наричан, за ужас на възторжения кръг от почитатели от всички континенти, бяга на Запад. Въпреки главозамайваща си кариера в СССР, се установява завинаги във Франция. За участията си той започва да получава баснословни хонорари, канят го да участва във всички премиум спектакли в Рим, Париж, Ню-Йорк.

Марио Боа, близък приятел на Рудолф Нуреев, описва една от страстите му:

„Руди вечно беше без пари. Доколкото си го спомням, щом се появяха отнякъде авоари, той веднага ги обръщаше в произведение на изкуството: картина, гравюра, бронзова статуетка. Той обожаваше редките материи, старинните коприни, скъпоценните бродерии, разкошните килими, в това се проявяваше източната му чувственост“ (Нуреев е башкирец, има и узбекска кръв)“.

Нуреев е имал няколко жилища и всяко от тях е било буквално претъпкано до таваните с произведения на всякакви изкуството. Аукционни къщи от цял свят непрекъснато му изпращали каталозите си. Ако му харесвала някоя картина – той бил готов да я купи. Понякога, независимо от неадекватната цена, дори без да се замисля дали е оправдана. В крайна сметка парижкият му апартамент заприличал на склад на някакъв странен музей: целите стени били покрити с картини. Нуреев умира от СПИН през 1993.

1

Три години след смъртта му, разкошните предмети от всичките му жилищата и къщи, отишли на търг. Колекцията, ако може така да се нарече, прекратила съществуването си, но пък останала завинаги запечатана на снимки. Фотографиите на съкровищата на балетиста Рудолф Нуреев може да се видят на постоянната изложба в московската галерия „Домът на Нашчокин”.

Следва продължение: за един световно известен бас, гостувал за кратко в България като емигрант, руска прима балерина бегълка от ужасите на  революцията от 1917 г….

Николай Крижитски

 
 

Прекрасните сватбени снимки, които са пълна трагедия

| от chr.bg |

Както сами ще се убедите, всички снимки в галерията ни са истински! Няма Фотошоп, няма Пейнт! Всичко е натурална красота и изящество.

Сватбата е мечта за мнозина. Сватбеният ден е изпълнен с магия, както и с изразяване на мнения, някои от които най-прекрасни. Да забучиш мъжа си на франзела е персоналният ни фаворит. Страхотна снимка!

Дано тези кадри ви вдъхновят за вашият сватбен ден! Ще се радваме колкото се може повече хора да тръгнат в тази посока на непринудената недодяланост, изпълнена с майсторлък над средното ниво!

Понякога не само виното е горчиво.

 
 

Азия Ардженто е платила на мъж, който я обвинява в сексуално посегателство

| от chr.bg |

Италианската актриса Азия Ардженто, която е една от водещите фигури в движението Аз също и която бе сред първите обвинили продуцента Харви Уайнстийн в изнасилване, е платила значителна сума на мъж, който твърдял, че тя го е нападнала, предаде Франс прес, като се позова на в. „Ню Йорк таймс“.

Става дума за платени 380 000 долара. Те били преведени на Джими Бенет, американски актьор и музикант. Той твърдял, че Ардженто извършила над него сексуална агресия в хотелска стая в Калифорния през 2013 г., пише нюйоркското издание, което се позовава на документи, които е получило от неидентифициран източник. В тях адвокатите на Бенет описват срещата му с Ардженто в хотелската стая като „сексуална агресия“, която е травматизирала младия мъж и е застрашила психическото му здраве. По онова време Бенет бил на 17 години и 2 месеца, а Ардженто била на 37 години. В щата Калифорния трябва да си навършил 18 години, за да се смята, че си дал съгласие за сексуална връзка.

Бенет имал намерение да съди Ардженто за изплащане на обезщетение от 3,5 милиона долара. Накрая се стигнало до споразумение за изплащането на 380 000 долара.

Засега Азия Ардженто и адвокатите й не са коментирали информацията.

 
 

Секс скандали и разврат в средновековна България

| от Радослав Тодоров |

Да разгледаме слабо известните, но затова пък доста интригуващи сведения относно порочния живот във Второто Българско царство, които могат да се открият из летописите.

По данни на Никита Хониат например деспотът на Струмица Добромир Хрис се отличавал с особена свирепост и разпасаност. Въпреки че българската му съпруга била жива, той се оженил за дъщерята на протостратора Мануил Камица през 1198 г. На сватбената трапеза Хрис не спирал да се тъпче и налива с вино. В един момент като забелязал, че булката не посяга към чашата я накарал да пие с него. При отказа й той вбесен й креснал „нито яж, нито пий“ и я напсувал на български, нещо в което явно сме били добри още по онова време. През 1201 г. същият Хриз без притеснение взел като трета жена внучката на император Алексий ІІІ, вдовицата на Иванко, убиеца на Асеня и се сдобил по този начин с малък, но аристократичен харем.

Семейно-брачните отношения в онези времена са достойни за „Декамерон“ на Бокачо, стига средновековната българска земя да беше родила някой, който да опише целият низ от трагедии, трагикомедии и откровени комедии, разигравали се из Българско през ХІІ-ХІV век. И все пак сред прашните съдебни архиви на Охридската архиепископия изскачат чутовни пикантерии.

Като откровен анекдот например звучи историята на призренския селянин Георги. Той се оженил за Омбрада от село Долни Полог, дъщеря на някой си Радослав. Но по едно време двамата се развели по взаимно съгласие, отказвайки се под клетва от каквито и да е претенции между семействата на двамата съпрузи. След развода Георги се оженил за някоя си Чернокоса от Призрен, с която явно още по време на първия си брак е имал връзка. Омбрада също се омъжила за друг и имала от него деца. След като минали 18 години, Георги внезапно изоставил Чернокоса, която му родила 8 деца и отново взел междувременно овдовялата Омбрада. Той се оправдавал, че Чернокоса го била омаяла с магия и така го откъснала от първата му жена.

Жените обаче също не изоставали от мъжете в участието в средновековните родни латиносериали. Някоя си Ирина от Прилепско зарязала законния си съпруг Йоан и избягала в Прилеп, където 6 месеца живяла както й сърце и душа иска. Мъжът й завел дело да му бъде върната, но когато Ирина била докарана насила в село Вода на съд, тя се хвърлила в реката, за са се удави. Когато я извадили мокра като кокошка от водата, тя се развикала, че не може и не иска да живее повече с Йоан. Подобна мелодрама разиграла и Ана от Преспа.

След кратък брак с някой си Нико тя избягала от него. Колкото и мъжът й да я търсел и да я молел да се върне при него, тя постоянно бягала от дома. Накрая заявила на охридския архиепископ, че ако не бъде разведена, щяла да се хвърли в някоя пропаст или да се обеси. От същия род е и историята на една друга Ирина, дъщеря на воденчанина Михаил. Тя била влюбена в някой си Георги Холавра, обаче родителите й я омъжили против волята й за жених на име Георги Куцоногия. Него Ирина така и не успяла да обикне, постоянно бягала при Георги Холавра и по цели месеци не се вясвала у дома. Всеки път като я връщали насила при мъжа й, Ирина стояла по 2-3 дни и отново зачезвала. В отговор на жалбата на Георги Куцоногия жена му заявила пред охридския архиепископ, че ако не получи развод, ще се хвърли от някоя скала или ще се обеси.

сел2

За разлика от двете Ирини и Ана, Хриса, племенница на някой си Георги Спата, лично познат на охридския архиепископ Димитър Хоматиан, предприела по-крайни действия. Тя се опитала да отрови мъжа си и себе си, защото повече не можела да търпи живота с него.

Всеобщото веселие в „Долната земя Охридска“ не се свеждало само до извъбрачни авантюри. Не били редки случаите, в които напук на забраните на църковния канон мъже живеели без никакво стеснение с наложници. Например богатият охридчанин Георги Десислав имал много незаконни деца от различни наложници.

Нещата загрубели дотам, че в завещанието си той приписал повечето от състоянието си на незаконните си деца и ощетил законния си син Констан. Жителят на Сопот Хрисойоан пък първоначално бил определил законния си син за наследник на цялото си имущество, но когато приел монашеството, съставил ново завещание, в което за наследници били обявени и законният му син, и незаконните му синове.

Имало случаи и на пълни крайности. В Янинска епархия един мъж след смъртта на жена си почнал да живее отново с една от предишните си наложници, като изоставил на произвола на съдбата законното си дете, което било на съвсем невръстна възраст. Чужда жена се смилила над пеленачето и го взела в дома си да го откърми.

Подобно нещо се случило и в град Верея. Бащата на някой си младеж на име Мелия след смъртта на съпругата си си взел наложница, която му родила деца. Тях той много обичал, а законния си син Мелия ненавиждал и го лишавал от дрехи и храна. Наложницата дори се опитвала да убие Мелия, който от страх потърсил убежище при охридския архиепископ Димитър Хоматиан.

Сред духовниците, слава богу не сред всички, се ширели пороци не по-малки от тези на миряните. От въпросите на епископа на Драч Михаил Кавасилас до Димитър Хоматиан се разбира, че в тамошната епархия сред свещениците имало незаконнородени, както и такива, които вършели богослужения преди да са били ръкоположени. Кавасилас споменава и за свещеник, който се оженил без разрешение на епископа, а след това се покалугерил, за друг свещеник, който откраднал златен кръст и го продал.

Свещеникът Владимир от Прилепско и дяконът Михаил Хризоверг от село Арменохор (Леринско), пък имали незаконни деца и до последно отричали, че кръшкали с любовници. Някой си пък Леон Хрис се разболял и никакви дози „Трибестан“ не му помагали да вдигне самолета. Жена му почнала да живее с любовници, а той се замонашил. След време обаче оздравял (явно трибестанът подействал), поискал да напусне манастира и взел за съпруга друга жена.

Магията също била неизменен спътник в живота на средновековния българин и изобщо на населението на Балканите. В Янинско например мъж имал две наложници преди да встъпи в брак. След венчилото той не искал да живее съгласно брачния договор в дома на родителите на жена си (то кой ли обича да е заврян зет), а наел отделна къща, където взел една от предишните си наложници като слугиня.

Скоро по ъглите на къщата съпругата му започнала да намира разни магически предмети като змийски глави увити с косми от косата й. От тези чародейства жената се разболяла, а мъжът й се преместил в друга къща близо до дома на наложниците си. Десет дни по-късно съпругата му умряла, а бившият й благоверен си присвоил цялата й зестра, без да му мигне окото.

сел1

Тук навлизаме в несъмнено най-пикантната част и с усмивка можем да установим, че нищо ново не сме открили през последните 700 години. Например някоя си влахиня Джола, проститутка в Охрид, прелъстила акрита (граничаря) Хрис и дотолкова му взела ума, че той зарязал семейството си в родния си град Костур и дошъл в Охрид да търси препитание, където заживял с проститутката.

Но това са дреболии на фона на другите документирани забавления на миряни и клирици в Охридската архиепископия. Пред архиепископа например били изправяни стари мъже блудствали с моми, мъже спяли със стринка си, или с братовчедката на братовата си жена, или с балдъзата си.

Някой си монах Нифон от Гребена пък бил хомосексуален и с помрачен от мъжеловска ревност разсъдък извършил убийство. За друг гей съобщил на Димитър Хоматиан епископът на Драч, който питал какво наказание да му наложи заради това, че уважил (не ще да се е минало само с един път) арабин.

Други, като Николай Алмириот от Прилепско, вършели същите неща, но поне със собствените си жени. Въпросният Николай бил фен на аналния секс и понеже жена му твърдо отказвала, мъжът й я изтезавал сурово, за да получи разрешение за това.

 
 

16 медицински сестри забременяха едновременно

| от chr.bg |

В интензивното отделение на болница в Аризона има бейби бум, защото 16 медицински сестри се готвят да родят от октомври до януари, съобщи Скай нюз.

Жените от болницата Дезърт медикъл сентър в Меса, близо до Финикс, уверяват, че не са се наговаряли и дори не са осъзнавали колко много от тях са в деликатно положение, докато не се включили в група за бъдещи майки във Фейсбук.

Колегите на бременните жени им помагат, като поемат грижите за пациенти с болести или лечения, които може да са опасни за тях или бебетата им, напр. туберкулоза, херпес зостер или химиотерапия.

Ръководството отдавна се готви за отсъствието на толкова многобройна част от персонала. Те ще бъдат заменени от медицински сестри на временни договори по време на 12-седмичния им отпуск.

„Измислихме този план, за да почиваме по празниците“ – шегува се Джолийн Гароу от бременната група. Тя добави, че другите сестри вече малко са отегчени от разговорите между бъдещите майки и не им се слуша повече за подути крака и бебета.