shareit

Сребрин Ватралов: Биткойн – спасение на сегашния финансов световен ред

| от |

Screenshot_6

Сребрин Ватралов, основател и изпълнителен директор на Grabo.bg, Trendo.bg, Pomagalo.com, и Gepime.com

Парите са обект на внимание от хилядолетия и без тях е трудно да си представя как щяхме да постигнем разделението на труда, което да доведе до развитието ни от обитатели на планетата до цивилизация. Като всяко нещо сътворено от човека, има своите слабости, най-вече когато за избора на платежно средство се изисква доза доверие в други хора, както е в днешната монетарна система.

Човечеството е експериментирало с всякакви форми за обмяна на стойност като миди, перли, сол, метали, хартиени и електронната ни форма днес. Металите – злато и сребро основно, са съумявали за най-дълъг период в човешката история да се ползват за монетарна стока, най-вече поради оскъдността си, трудността им да се фалшифицират, лесна делимост, не се развалят и възприемането им като красив метал за накити, изкуство и др. Златото е в основата на монетарната световна система до преди има-няма 45 години, когато през 1971 година САЩ прекъсват фиксирания курс от 34 долара за 1 тройунция злато. До към тази дата парите, ползвани в ежедневието са по-скоро разменна валута, а парите по същество са металите, които обезпечават циркулиращата валута – злато или сребро, като по-добър способ да се опази стойността им в дълги периоди от време. От прекъсването на тази връзка през 1971 година човечеството за първи път преминава изцяло на фиатна – валутна система по целия свят, при която парите в обръщение не са обезпечени с нещо оскъдно и ценно, а изцяло и единствено с доверието в дадено правителство, печатащо суверенна валута.

От тогава кризите по света, освен че зачестяват, стават по-свирепи и продължителни, като се замазват с печатане на още повече необезпечена валута наричано често „инфлация“, „монетарни политики“, „количествени улеснения“, на база очакванията на държавата, че реалното обезпечение за циркулиращата валута е трудът и животът на живеещите в нейните граници, което е самият факт.

Проблемите се задълбочават още повече с легализираното право на банките да създават пари от въздуха, с т.н. банкиране с частичен резерв. При него за всеки депозиран лев, банката реално раздава за няколко пъти повече лева кредити, разчитайки че никога голям процент от хора няма да си потърсят спестяванията наведнъж. Централните банки отговарят за далеч по-малък процент от новонапечатваните пари, за разлика парите създавани чрез кредитната експанзия на банките, които базират степента на кредитиране на макро-анализи и очаквания за потока на чужди инвестиции, политическата стабилност, производителността на труда, ликвидността си от депозити.

Общо взето днешният банков модел има не малко прилики със забранените от закона финансови пирамиди, които се разрастват само докато влизат нови инвеститори и се разпадат бързо, когато дори малък процент изтегли доверието си в тях, както се наблюдава у нас. В днешния ни свят, парите се превръщат в огромна степен в електронна форма, под формата на единици валута в банковата система. В държави като САЩ, Швеция, Англия, Франция, електронните пари са почти 90% от цялата им икономика, което улеснява разделението на труда, но за сметка на още по-голям контрол и доверие необходими на банковата система, която е като продължение на държавната власт.

В България е по средата на държавите по обема на електронната си валута, обменяна чрез кредитни карти, банкови преводи, epay и др. инструменти. За държавата електронните валути са от огромно значение, защото й дава възможност да проследи всяка транзакция и икономическа дейност, която лесно може да обложи, за да си гарантира предвидимост на бюджета, който при едно базирана на кеш икономика е далеч по-трудно и често при дефицити принуждава държавата да печата, вместо да се мъчи със събирането на лесни за укриване данъци при кешова транзакция.

От тази гледна тока, каквото и да се случи с коя да е банка, държавата има интерес на всяка цена да опази доверието в банковата система, без която е по-скоро невъзможно да има този днешен контрол над икономиката, събираемостта на данъците, конфискацията на финансови активи и др. благини за силните на деня. Вижда се през последните години, че когато банка закъса заради лоши кредити или други трудни за предвиждане събития влияещи на нейната жизнена функционалност, по-скоро държавата ще напечата парите, от колкото да позволи системен риск за цялата банкова система, каквато би била една масова психоза сред спестяващите, така както се случи март в Кипър 2013, банковата ваканция „коралито“ в Аржентина през 2001 г., банковата ваканция и силна девалвация на валутата в Исландия през 2008 г., банковата ваканция от март 2014 г. в Украйна и много други.

Моделът на банкиране с частичен резерв е сред корените на проблема за цикличните и неизбежни банкови рискове, от прекомерна експанзия с несъществуващи пари печатани от въздуха, което води и до инфлационен натиск, надуване на балони в сектори на икономиката които поглъщат първи или най-лесно раздаваните кредити, лошо разпределение на спестяванията, от които зависи финансирането на времеемки и по-скъпите инвестиционни проекти от производствен характер.

Биткойнът се появява от неизвестен човек или група от хора в началото на 2009 г., като алтернатива на сегашната финансова система и по правила и свойства, близки едновременно до златото и хартиените пари в кеш. Биткойн е протокол с отворен код в Интернет, в който са заложени основни параметри като крайния брой на единиците за размяна, степента на годишна инфлация, изключителна прозрачност на всеки един портфейл (нещо като банкова сметка) без да се знае кой точно седи зад всеки от тях, изключителна преносимост до всяка точка на планетата за секунди, изключителна делимост на един биткойн на 100 млн. единици наричани „сатошита“, невъзможни да бъдат цензурирани, блокирани, конфискувани предвид че само този, който знае даден „частен ключ“ има право да се разпорежда с парите, принадлежащи към този ключ.

До преди появата на Биткойн, Интернет ни дава лесен начин да пренасяме и копираме данни, но нямаше лесен начин да се гарантира уникалност на дадена информация. Биткойн е децентрализирана база данни, съдържаща се на десетки хиляди компютри по целия свят, в която се пази информация за размера на всяка сметка. Името на базата данни се нарича „блокчейн“ – „верига от блокове“, което е най-голямата иновация на целия протокол – да има споделена база данни, в която данните са едни и същи и гарантира уникалност от дублиране на информацията чрез процес наречен „миниране“.

Биткойн е свободен протокол, и като такъв не е собственост на никоя държава, банка или изобщо институция.

Горната граница на биткойните ще бъде 21 млн. през далечната 2140 година според заложеното в протокола, като в момента са малко над 13 млн. биткойна, като един биткойн е равен на 100 млн. стотинки (сатошита). Биткойн добавя към интернет това, което кеша ни дава за размяна на стоки и услуги извън интернет. Биткойн не изисква доверие в трета страна, като банка или правителство, защото правилата, на които са базирани производството на биткойни, са прозрачни и базирани на криптография и математика. До преди появата на биткойн липсваше лесен и цензуриран от никого начин за размяна на стойност онлайн, без да е нужно да има посредник по веригата гарантиращ, че разменяните единици не се ползват многократно за покупка на стоки и услуги. Биткойн не изисква изричното одобрение от никоя държава, за да има стойност, защото сам по себе си и свойствата които притежава го правят ценен сред все повече потребители, превръщащи своята валута в биткойни през места наречени крипто-борси. При появата на биткойн през 2009 г. са стрували 0, като година по-късно се е появила първата пазарна цена от няколко стотин биткойна за един доларцент, като към днешна дата 1 биткойн е около $630 с всички предпоставки за още предстоящ огромен растеж.

България е сред Топ 30 държавите по проникване на биткойн мрежата по глава на населението, така че сравнително добре се представяме във възприемането на нещо толкова радикално и революционно, като криптовалутите.В България има вече десетки сайтове и нарастващ брой бизнеси извън интернет, приемащи за своите стоки и услуги биткойни.

В българския Интернет управляваният от нас проект – grabo.bg, е сред най-големите търговци приемащи разплащания с биткойни. Биткойн може да предложиш спасение на сегашния финансов световен ред, който изисква експоненциално нарастване на доверието в себе си след всяка неизбежна криза. Биткойн е това, което може да спре дори войните по света, защото тяхното финансиране с печатане дългосрочно е обречено, когато биткойн поставя горна граница на единиците за размяна на стойност, за да не може лесно веднъж придобит биткойн да бъде експлоатиран чрез невидимия пряко ефект на инфлацията. Бъдещето за биткойн, без значение какво решение ще вземат отделните държави, е по-скоро силно положително и предлага една алтернатива за спестяване, търговия и др. на сегашната банкова система.