Спорт в нюанси

| от |

Николай Коев

В изминалата събота попаднах неслучайно в зала „Универсиада“. Влязох в този истински храм на баскетбола със спомените от едно красиво минало, когато най-представителната ни тогава спортна арена носеше много емоции и радост за всички, докоснали се по различен начин до великата игра между двата коша. Качих се на любимия ми девети ред, защото, откакто се помня, съм левскарче, а с този номер по зеления терен твореше един голям артист във футбола – Гунди. И като средностатистически наивник си въобразявах, че ще присъствам на хубав баскетбол между родния „Левски“ и белградския „Партизан“.

Уви, не се случи.

Не толкова заради стойностните състезатели от двата противостоящи отбора, а защото за кой ли път на трибуните се настани войнстващата простащина и безличие. То не бяха псувни и какви ли не вулгарности, блуждаещи, очевидно не случайно, погледи, примитивна агресия и опасно летящи столове. Естествено чест прави на състезателите на нашия тим и самобитния Тити Папазов, които влязоха в ролята на умиротворители и, вероятно, заедно с малко закъснялата реакция на полицията предотвратиха истинска кървава вакханалия. Но това безспорно бяха момчета, отдадени професионално на любимия си спорт, знаещи какво е тежък труд за постигане на успех, а не просмукани от алкохол и какво ли не още мозъци, които намират отдушник в обожествяването на един отбор и сатанизирането на друг, с цел да намерят някакво оправдание за обезличения си живот.

Разбирам, че тези мои разсъждения няма да се харесат на мнозина и затова веднага правя уговорката – проблемът с т.нар. фенове не трябва да се генерализира. Наистина става въпрос за ограничен, но и тревожно разрастващ се, контингент от млади хора, които драстично прекрачват правилата на нормалното общуване и се движат твърде близо до линията на престъпността. И ако тълкуваме с укор проявите на агресия, но и на верска и национална нетърпимост, то трябва да потърсим и причините за този феномен не толкова сред нашите деца, а в самите нас. Прочетох някои мисли на развълнувани от събитието в съботния ден в „мрежата“ и ми стана тъжно. За самокритичност изобщо не говорим, но затова пък имаме изобилие от неграмотност и… ксенофобия.

Затова се питам – на какво научихме през изминалия над четвърт век от промяната поколението, което ще ни „приобщава към европейските ценности“. Пък и не загърбихме ли, подтичвайки и копирайки, чужди модели, нашите изконни добродетели. Отдалечихме ли младите от стремежа към наука и усъвършенстване – да! Отгледахме ли неграмотници, за които Левски е отбор, за който си струва да се биеш до смърт, а не национален символ за честност, преданост, отдаденост на борбата за национално освобождение, но и толерантност – да! Въстанахме ли решително срещу заливащия ни масово западен пошляк и неговите „талантливи“ родни копия – не! Принизихме ли образователните критерии и унизихме ли учителите с мизерни заплати – да! Противопоставихме ли се на осигурилите си луксозен живот лоени топки в политиката, абонирани пожизнено за безпроблемно съществуване във властта – не! Прозряхме ли гигантската манипулация на отделни партии, които водят и сега държавата към сигурна гибел – не! Изолирахме ли като общество натрапчиво арогантната представа за успех единствено като функция на парите – не! Загърбихме ли духовността, традициите си и, ако щете, християнските ценности и морал – да!

Протяжно дълго мога да продължа с изброяването на нашите грехове през периода на превратно разбраната демокрация. Дали от елементарно властолюбие, кариеризъм, алчност, заблуда или просто от глупост, но през тези години объркахме много от децата. Виновни ли са феновете от агитките, че техни връстници тънат в разкош, а млади хора от софийските крайни квартали, а и не само, търкат евтини маратонки години наред и крият гнева си в качулката на суитчъра? Виновни ли са те за безработните си родители и логичните семейни скандали за… пари? Виновни ли са за липсата на перспектива или наличието на такава единствено като… обслужващ персонал у нас или далеч зад граница? Не, не са, е краткият отговор, който не изключва и тяхната вина за лекомислено погубваното прекрасно време на младостта с безсмислена конфронтация и тъпа агресия.

И тъй като уж съм на спортна вълна и разноцветните нюанси около нея, не мога да спестя удивлението си от прекрасния Кубрат Пулев. Безспорно нашето момче падна тежко от Кличко, но и с размазани скули намери сили да отправи недвусмислено послание към съотечествениците и да въздигне в култ българския дух. Ето това ни е необходимо в силна доза сега, за да имаме бъдеще като нация и държава.

Дано са чули и разбрали правилно боксьора не само хилядите българи в хамбургската зала, но и тези в отечеството, които поне в тези пет рунда бяха единни.

 
 

Романът „Отворени рани“ е красива кутия, пълна с бръснарски ножчета

| от Дилян Ценов |

„Понякога, като позволяваш на хората да ти правят разни неща, всъщност правиш тези неща на тях.“

Още от първите редове на дебютния роман на Джилиан Флин, „Отворени рани“ (издателство ЕРА), читателят разбира, че Камий Прийкър е жена, която не иска да среща в реалния живот. Освен ако не е същият изрод като нея. Тя не се впечатлява от история за майка, забравила децата си в затворено помещение за три дена, за да излезе да „смукне лула“. Това е битова драма. Тази нейна реакция е само ежедневно проявление на травми, които идват от далечното вече минало, преливащо от алкохол, леки наркотици, секс (във всевъзможни варианти) и обтегнати до краен предел семейни отношения. Но нека да е ясно, тя не може да бъде сложена в плоското и опростено понятие „жена с проблеми“. В света на Джилиан Флин няма етикети.

Камий е посредствен репортер в малък чикагски вестник, който отчаяно се нуждае от атрактивно съдържание. Когато главният редактор намира достатъчно интересен случай, неговото „паленце“ се оказва най-подходящият човек да го отрази.

Уинд Гап е малък град в щата Мисури, наблизо е река Мисисипи. Макар да се намира в Средния Запад от него лъха чист южняшки полъх. Архитектурата, нравите, хората – всичко напомня на отминалите и неосъществими южняшки идеали, които са донесли повече страдания, отколкото щастие. Уинд Гап е родното място на Камий Прийкър и завръщането й там е последното, което тя иска. Миналата година 9-годишната Ан Неш е намерена удушена с въже за пране в гората, а преди броени дни е изчезнала 10-годишната Натали Кийн. Репортерката трябва да разбере какво се случва в малкото градче и да се върне при редактора си с история. Задачата обаче е по-трудна от колкото изглежда, защото за да се върне с история, Камий трябва да преживее отново своята собствена. А това означава да се срещне с майка си, Адора Крелин, и нейния нов живот.

На пръв поглед романът на Флин („Не казвай сбогом“ (Gone Girl) и „Мрак“ (Dark Places)) е типичното лятно неангажиращо четиво. Главен женски персонаж, убийство в отдалечен малък град, тайни, вманиачена майка, лениви полицаи. Това, което издига „Отворени рани“ над лятното неангажиращо четиво е пътят, по който авторката минава през гореизброените задължителни за всяка кримка елементи. Да ни каже кой и как е извършил престъплението, е нейна последна цел.

Вместо това, тя поставя пред читателя редица въпроси, които излизат над обикновената битова драма в малко американско градче – Защо?, Къде?, Кога? Докога? Колко? Защо някои родители имат неконтролируемо желание да причиняват болка на собствените си деца? Къде можеш да избягаш от демоните от миналото? Кога се прекрачва границата, отвъд която поставяш самия себе си в опасност? Докога можеш да продължаваш по този начин? Колко дълбоки могат да бъдат вечно отворените рани?

Флин взима един банален „Who done it?” сюжет и го превръща в качествен психологически трилър, който развенчава сладникавата представя за женските персонажи в литературата и ги представя в друга светлина – отблъскваща, брутална, грозна.

Трите основни персонажа са Камий, нейната майка и полусестра й Ама. На повърхността Адора Крелин е абсолютното въплъщение на южняшката жена. Невероятно красива, изтънчена, от добро семейство, богобоязлива, ранима, с множество неосъществени идеали, разбити мечти, но приела геройски съдбата си. Подобно на Бланш Дюбоа от пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, товарът на Адора през годините натежава непосилно и днес склонността й да обгрижва 13-годишната Ама е добила унищожителни размери. На този фон заварваме самата Ама – преждевременно развита за крехката си възраст и гладна да опита всички преживявания, до които има достъп младата и разкрепостена жена. Тя е звездата в местното училище и тарторката на компанията. С антуража си от приятелки тя е най-отличаващото се и най-властното момиче в младежкия кръг на Уинд Гап. Вкъщи играе ролята на крехката порцеланова кукла на Адора, която връзва косата си с панделки и отдава цялото си внимание на куклената къща – умален модел на имението, в което семейство Крелин живее. Домът е обитаван и още един женски образ – този на починалата преди 14 години полусестра на Камий, Мериан. Всяка от жените (живите) е изкривена по свой начин, а историята постепенно показва как травмите при всяка една от тях са дело на предното поколение жени.

Едно от най-приятните неща в „Отворени рани“ е да проследяваш тънката нишка, която следват мислите на разказвача (в случая Камий). Джилиан Флин има ясната идея къде трябва да стигне разказът и пътят към финала, дълъг 300 страници, е отрупан с дребни символични детайли. Те задават не само атмосферата, в която се развива действието, но и рисуват разпадащия се външен свят на персонажите. Постоянството, с което Флин настоява над тях е една от най-силните части на романа.

„Отворени рани“ е подарък, който Флин прави на читателите. От този подарък разкриването на убийството е само панделката, с който е опакован. А кутията е пълна с бръснарски ножчета, водка, всякакви хапчета… и 56 човешки зъба. Не се колебайте да разопаковате този подарък… ще се изненадате, но е много вероятно някои от предметите вътре да са точно за вас.

212918_b

„Отворени рани“, американска („Sharp Objects, 2006)
Марин Загорчев – превод
Фиделия Косева – худ. оформление на корицата
Издателство ЕРА, София, 2018

 
 

Модерна, градска, арт поезия за вашето духовно лято

| от chronicle.bg |

Човек не може да задоволява само базовите си потребности. Иначе казано: само с бира и кюфтета не става. Трябва и щипка поезия.

И никой не знае това по-добре от поетите: онези, които със словото си качват изтерзаните ни от бит и пране души на парашути, с които можем да се реем над земята и да се чувстваме по-близко до Вселената.

Разбира се, и поезията търпи някои промени и изисква определени адаптационни качества. Автори като Яворов и Дебелянов днес не звучат актуално. И няма да ви занимаваме с тях.

Ще ви представим две нови звезди на небосклона на българската модерна, градска, арт поезия: това са Евелина Бонева ( ака Е.Б.) и Вини Герасимов Знойнев ( ака В.Г.З.). Двамата са модерни, градски хора, мултигамна двойка в живота и сродни души в поезията.

Може да ги видите да пият розово Негрони с аперол и да хапват орехов тахан с тофу от кипарис, гарнирано с редукция от маринован зелен домат и ферментирал чесън в сос от печени камби в градинката пред Народния театър, на Покойника или на терасата в уютната им боксониера под наем в Зона Б5.

Публикуваме по три стихотворения на всеки от тях от новата им стихосбирка „Лятото Ми/Ни„. В книжарниците ще я познаете по корицата: монолитно гранитено сиво върху рециклирана хартия от кюстендилска череша, с една вертикална черта от патриотично мастило, извлечено от калта по дъното на езерото Бъбрека.

Четете внимателно, истината е МЕЖДУ редовете.

Морска влага

Лежа във пясъка

между

краката-ти

влажно е

морско

чайка – лети

отвътре обаче – в душата

е суша.

Душа – суша.

Сушиш душата.

Душиш сушата.

Моя Август-ина. Щъркелова.

IMG_0040

На В.Г.З.

Лятото се загръща

в морето в очите ти

съзерцавам един косъм

израснал на бедрото ти

задната част

на луната

както растат космонавтите

големи,

високи,

християни,

славяни -

през лятото.

Този косъм…

е нашето…

дете.

Дете на слънцето. Което си ти.

IMG_0040

Дъвчеш сиренце от шопската салата

и в гърлото подскача маслинка-каламата

нежно капе олио по твоята брадичка

и без да искам сграбчвам, знойната ти…къдрица.

Сервитьорът има бенка – дали е меланом?

ти пОседни на сенка – и сИпи в пъпеш ром.

Българка си – ИМАШ татуирана шевица,

аз искам там да легна – под топлата ти…подмишница.

IMG_0040

голите ни

ТЕЛА

лежат  преплетени

на студения под

слънцето гали бенката

на корема ти -

морска пяна в

море! пълно с мазут

отдолу ни гледа

омразно

консуматорския свят

не разбира цигарата и

облакът дим, които

изпращам към тях.

Зов за помощ.

Защо ме запали

С

Твоите

Студени

Очи.

IMG_0040

на Е.Б.

готова ли си?

приготвих куфара.

и в него сложих само

най–

необходимото

усмивката (ми)

смехът (ми)

блясъкът (ми)

и последните (ми) летни лъчи

Остана място.

Ще те чакам

На гарата в

ТРИ ПРЕЗ нощТА

Ела.

за да отворя куфара и

да сложа в него само

най-

необходимото

усмивката (ни)

смехът (ни)

блясъкът (ни)

и първите (ни) летни лъчи       ,

IMG_0040

неОБРАТимо

ти си

само

на 30 и две

аз съм

вече

на двайсет и 2

неизживяна

неразбрана

необозрима

болка ни дели

защото това са десет години

!

лято е и отново

вали

за душата ми

спасение

няма

––––––––

Следете официалната фейсбук страница на Евелина Бонева и Вини Герасимов Знойнев, „Е.Б. плюс В.Г.З. равно на В.Н.Л.“ за повече подробности около премиерата на тяхната стихосбирка и другите им съвместни бъдещи творчески планове.

 
 

Гола сцена на Мерилин Монро беше открита 56 години след смъртта й

| от chronicle.bg |

56 години след смъртта на Мерилин Монро, нейна гола сцена от филма на Джон Хюстън, „The Misfits“, беше открита. Сцената, която Джон Хюстън изрязва от филма, се смяташе за унищожена, предава Deadline.

Откритието е направено то Чарлз Касило, докато е събирал информация за книгата си „Marilyn Monroe: The Private Life of a Public Icon“. Книгата разказва за бурния личен живот на най-известната блондинка  в историята и по-специално, за отношенията с баща й (или липсата на такива) и многото любовници, които пресичат пътя й.

Касило разбира за оцелелия запис по време на  интервю с Къртис Тейлър, син на продуцента на „The Misfits“, Франк Тейлър. Мъжът споделя, че е пазил записа в заключена стая откакто баща му умира през 1999 г.

misfits-the-1961-010-marilyn-monroe-in-plaits-clark-gable-00m-f45-00o-hmu
С Кларк Гейбъл в „The Misfits“

Лентата съдържа любовна сцена между персонажа на Кларк Гейбъл и този на Монро. В нея тя маха чаршафа, с който е покрита, и открива голото си тяло. Ако е била включена във филма, това най-вероятно е щяла да бъде първата гола сцена на американска актриса в голяма продукция от епохата на говорещото кино.

Режисьорът Джон Хюстън отказва да остави сцената във финалния вариант, защото според него не е била необходима на историята. Но продуцентът Франк Тейлър е осъзнавал важността на записа и го е съхранил. „The Misfits“ е заснет през 1961 г., а сценарият е на тогавашния съпруг на Мерилин Монро, Артър Милър. Той разказва историята на трима каубои, които се състезават за вниманието на красива жена. Това е последният филм на Монро.

Къртис Тейлър казва още, че не е решено какво ще се случи със записа.

 
 

Лишиха бившата порно звезда Чичолина от депутатска пенсия

| от chronicle.bg |

Легендата на европейското порно и бивш член на италианския парламент Чичолина се оказа с блокирана пожизнена депутатска пенсия.

Бившата порнозвезда от унгарски произход Илона Сталер, известна като Чичолина, ще търси отговорност от лицата, които я лишиха от депутатска пенсия, като за целта ще се обърне към прокуратурата, пише в. „Кориере дела сера“.

За решението на налоговата служба съобщи адвокатът на бившата порнозвезда Лука ди Карло. По неговите думи сметката на 66-годишната Сталер била блокирана в банковия отдел на италианския парламент. Замразяването станало по искане на данъчните служби. А това противоречало на италианското законодателство.

Чичолина не била платила свои данъчни задължения в размер на 100 хиляди евро. По думите на Ди Карло според местните закони пожизнените пенсии не могат да бъдат запорирани или конфискувани.

Родената през 1951 година в Будапеща Илона Сталер е дъщеря на чиновник от МВР на Унгария. В Италия тя разви кариера в порнобизнеса, а през 1987 година влезе в италианския парламент с листата на Радикалната партия.