shareit

Споделете опит, как растат децата ви на суровоядство?

| от Григор Гачев |

В предишния запис си позволих да дам някои съвети на един определен тип хора. Отзвукът ми създава усещането, че май само съветите не са достатъчно.

По-долу давам извадки от форуми, посветени на веганство и суровоядство. Български, руски, английски (преведени). Четете и се „радвайте“.

(Имената съм ги заменил с номера, за все пак някаква анонимност. Частите, които са от ключово значение, ги курсивирам. Тук-там смятам да добавя мои коментари в скоби.)

—-

1: На 2.5 годинки сме. Другите деца вече карат велосипедчета и скачат уверено. Нашата даже в пясъчника понякога влиза колебливо, слабичка е в лице, сининки под очите, бледа кожа. Настроението й е отлично (Григор: ?), подвижна е като всички, интелектът й е в норма, всичко е наред. Ако не е сравнението с другите деца, е идеална. Наглед нищо особено, нормален ръст, лекарите не ни се карат, просто е слабичка.

Тежи към 13 кг. Яде сурово към 70-80%, останалото е кашичка от прораснали зърна, плодово рагу, понякога вега-борш при баба, още по-рядко гречкова каша. И сурови жълтъци.

Плодове и сокове – всичко от плод-зеленчука, екзотики, авокадо и прочее. Мляко от бадеми с банан сутрин и други сурови блюда, без излишен фанатизъм.

Анализ на кръвта – в норма.

Сега главното. Имахме два пъти световъртеж. Невропатологът намира съдови проблеми, даде ни Танакан. Ние засега не го вземаме, искаме първо да се консултираме с форумите.

Знае ли някой, лъжат ли анализите за витамини от групата B? По-специално за B12?

Как смятате, може ли храненето ни да е причина за слабостта и световъртежите? Ще ни спаси ли, ако почнем да варим храните? Или в краен случай да даваме и риба?

2: Нашата, като тръгне да се разхожда, се уморява бързо. Иначе настроението е отлично, активна като всички, подвижна… КВО СТАВА???????

3: @2 – Абе ние изкарахме, докато костите на детето не почнаха да се чупят сами. Две години беше само на плодове, и двете деца имаха дефицит на B12.

4: @1 – дадохте ли за анализ за паразити?

1: @4 – да. Там всичко е наред. Май не ни достигат разни елементи заради ограниченото хранене.

(Григор: Проблясък на нормалност?)

5: Синът е на 1 година, тежи 8.7 кг, ръст 70 см. Защо толкова малко? Таткото е висок, майката е среден ръст. На пълно суровоядство е – не би трябвало да е от храната!

6: Привет на всички! Минах на суровоядство от януари тази година. Щерката е на година и месец, до година беше само на кърма и плодове. Почнах да й давам и суровоядски каши. Тежи 7.800, ръст 70 см. Изтормозиха ни в поликлиниката, че детето било изоставало в ръста и теглото. Но ми е много жива и подвижна, една минута не седи на място. Споделете опит, как растат децата ви на суровоядство?

7: Привет! И моят е дребничък, 8.500 на 1 година и 7 месеца. Аз съм на суровоядство отдавна, той е само на кърма и от време на време по някой плод да посмуче. Също е подвижен и жизнерадостен и сравнително охранен, но е по-дребен даже от доста едногодишни. Нямаше да се безпокоя, ако не ми обръщаха постоянно внимание на това, особено роднините. Преди време четох една статия за семейства на суровоядци. Там лекарката разказваше, че сега заради месото се получава дегенерация и ранно полово съзряване. Така че не може да се каже със сигурност ние ли сме прекалено дребни, или другите са прекалено едри.

6: @7 – благодаря ви за отговора. Стана ми малко по-спокойно.

(Григор: Питайте „форумите“, те ще ви успокоят!)

1: Не съм чел за това, но и аз подозирам, че децата суровоядци не са дребни, а нормални. Че просто децата, дето ги държат на трупове и химия мутират.

1: Защо обаче двегодишната ми щерка постоянно иска да яде? Даваме ѝ пълен асортимент плодове, даже прораснали зърна ги попарваме и ѝ правим каша. Кашата я яде винаги и иска още, а тревните не ѝ харесват. Подскажете на какво да обърнем внимание? Какво да прочетем? Детето изглежда гладно.

8: @1 – МЕСО пробвали ли сте? Би трябвало да помогне.

1: @8 – и ние така мислехме, ама не е така. Не препоръчвайте месо на никого, то е много опасно.

(Григор: Дотук с проблясъка на нормалност. Тежките психични болести не могат да се излекуват с доводи – нужни са ЛЕКАРСТВА. Спешно, докато детето още е относително здраво.)

9: @1 – Привет! Четох при една лечителка, че трябва да се направи дехелминтизация. Най-мекият начин е 300 гр. почистени тиквени семки, за дете съобразно теглото. После се прави клизма или се дава слабително. И повече да се приемат дехелминтни растения – чесън, лук, карамфил, пелин и пр. А може и просто заради периода на активен растеж да ѝ се яде повече.

(Григор: Това „слабително“ дали не е ХИМИЯ?… Контекстът му дори не ми се коментира.)

Малко радости и на тема хигиена на зъбите – не са веганство или суровоядство, но са от същата психична категория:

1: Момичета, какви са тия дивотии? Конци, салфетки, хигиена два пъти дневно? Аз моите изобщо не ги карам, заради принципа. Ще се научат, когато те поискат. Какво като са им с дупки млечните зъби? Голяма работа. Така или иначе ще паднат, и сигурно природата го е измислила не напразно. Да ги лекуваш, или по-точно да вземаш мерки, може само ако болят и пречат да се живее. Всичко останало е измама. Как да вярваш на паста за зъби, дето ти я били препоръчвали най-добрите стоматолози? Тези хора са заинтересовани зъбите на хората да се развалят по-често.

2: И какво, да седим и да чакаме, докато не се разпаднат? Себе си сигурно ще идете да лекувате. На децата ще им порастат нови, докато са още с инфекция в устата. Ама нали най-важното е да не идете на доктор…

3: @2 – На децата не им ги лекувам, така или иначе ще ги сменят. И на тия басни за инфекциите не им вярвам, никога не съм виждала бацил. Всичко това са празни приказки на стоматолози.

4: А на мен баба ми казваше: „Ние като бяхме деца, нищо не си чистехме и пак бяхме здрави! Издърпваш моркова от земята, отръскваш го от пръстта и ядеш. Даже не ги миехме. Чистене на зъби ли? А вие си ги миете от деца, и пак ви падат до един!“

И още други мъдрости. Не са показателни за веганството като цяло, но са червена лампичка на тема пропуските на съвременното здравеопазване. И на силата на някои форуми като развъдник на психични епидемии.

1: Веганите не миришат – проблемът е обратният. Обонянието ни се обостря и усещаме всеки мирис на разстояние, тъй като слузта ни е излязла от организма и сме чисти. Извинявайте, ама затова вие може да не харесате на някоя веганка. Не искам да ви обиждам. Минете на веганство, супер е!

2: Всеки ден се мият само clean freaks. Ако се миеш често, се отмива защитният слой на кожата. Не се мия всеки ден, и изобщо не мириша. В нашите времена, когато прясната вода на планетата не достига, да се миеш всеки ден определено не е веганско.

3: Ако ще говорим за човечеството, баните са се появили в историята му сравнително скоро. Точно когато се е появила нуждата да се изкарват от организма шлаките, натрупани от умряла храна. По времената, когато суровоядците са били колкото са сега трупоядците, баните не са били нужни.

4: През 2014 забременях. На 14-тата седмица дадох кръв за анализ. Намериха ми СПИН. Добре че е мъжът, прерови Интернет и намери много важни неща. Че има доктори с висше, дето са се опълчили на лъжата за СПИН и фарма-мафията ги преследва. Че има 70 причини, поради които тестът може да е положителен. И разни други… Не сме наркомани, жизнерадостни и активни сме, не всеки умее да живее като нас… Това за СПИН-а ме стресира. Добре че е мъжът, да ме подкрепи. СПИН няма, има недомогвания.

Примерно недостатъчен имунитет може да доведе до пневмония и туберкулоза. Ракът също не съществува… Та, мъжът ме пита – имаш ли бели налепи в устата, скъпа? Увеличени лимфни възли? Температура? Нямам, казах. И решихме, че на него не му трябва тест, и на мен също ми трябва само щастието да родя… Не съм взимала никаква терапия. Детето се роди и също не е взимало. И ваксини не му слагаме. На 13 месеца е, боледувало е един-два пъти и е здраво!… Желая на всички успех и разбиране, че медицината не винаги е полезна. Защо да се тъпчеш с аспирини, когато има лук, чесън, хрян, пелин и прочее?… Добре, че е групата тук! Винаги ще съм активна участничка!

Чудите ли се от кого е хванала алтернативно интелигентната дама СПИН? И откъде ще поддържа занапред същото ниво на интелигентност и информираност по здравни въпроси? Чудете се по-добре дали детето, горкото, не ходи в една детска градина с вашите…

Хората от тази подборка са не само алтернативно интелигентни. Те са също така алтернативно образовани, начетени и знаещи. И от алтернативна полза за децата си и околните. Става ли ви се едни от тях?

Текстът е публикуван в блога на Григор Гачев с оригинално заглавие Веганство, суровоядство и… деца – 2.

 
 
Коментарите са изключени

Колко е полезна една дупка в корема

| от |

Много животни живеят с постоянна дупка в корема – особено ако е хирургически поставена фистула. Хората също могат да имат фистули: първият човек с подобно нещо е френския канадец Алексис Мартин. Той претърпява смъртоносно пробождане със сабя през 1822 и според доктора му няма да го бъде. Въпреки печалните прогнози обаче в следващите 2 години Алексис все пак успява да се възстанови и тялото му продължава да функционира в по-голямата си част. Освен малката подробност, че има дупка в тялото, която никога няма да се затвори. През нея докторите могат да наблюдават процесите в стомаха му.

St Martin Alexis

Алексис Мартин

Днес, аграрните учени наблюдават и изследват храносмилателната система на добитъка като правят подобни дупки в стомасите на кравите – които междувременно са си живи и здрави. Дупката в коремите на всяка една от тези крави има запушалка, която се казва канюла. Тази манипулация позволяват да се изважда храна от телата на кравите, която е в средата на храносмилането си. Така могат да се установят някои потенциално опасни и за човека болести.

Те обаче се използват основно за изследване ефекта на различни храни и хранителни добавки за добитъка, както и как се храносмилат те, колко дълго отнема да се усвоят и така нататък. Без тях, човек трябва да следи за външни фактори, по които да съди за вътрешните процеси, което прави цялото занимание изключително по-трудно и времеемко като се има предвид и че никой от тези фактори не е толкова изчерпателен, еднозначен и подробен, колкото проба от храната директно от корема на животното, изследвана в лаборатория. А храната за добитъка трябва да се подобрява, защото самият той е от изключителна важност за нас.

Cow disc 5201

Не трябва обаче да се тревожим за негативните ефект от процедурата: операцията не причинява никаква болка на кравата и дори удължава живота й, защото ако в бъдеще има някакви здравословни проблеми, те могат да се хванат на изследванията преди да са станали сериозни; съответно и лечението й може да се приложи много по-лесно. А от тази крава полза имат хиляди други по света.

 
 
Коментарите са изключени

Втората световна и създателят на Капитан Америка

Джак Кърби е един от умовете и четките за някои от най-големите комиксови герои, сред които Фантастичната четворка, Хълк, Х-мен и Капитан Америка. Малцина знаят, че подобно на най-патриотичния си герой, Кърби също прекарва известно време в борба с нацитата във Втората световна война.

Той е приет в арията през 1943, точно когато кариерата му в комиксите започва да става сериозна. В началото трябва да стане механик, но синът му Нийл твърди, че татко му няма никакви апетити към тънкостите на тази професия и прекарва по-голямата част от обучението си лежейки под един камион и от време на време удряйки го с гаечния ключ, за да звучи все едно прави нещо. 

След основното му обучение, той е пратен в Бирма, днешен Мианмар, където ще бъде обучен да стреля по самолети. В едно от упражненията, Кърби и екипът му трябва да стрелят по парче плат, което се развява на няколкостотин метра зад летящ самолет. И той, и останалите са толкова зле, че колегата им пилот се отказва от страх за живота си.

Не е изненада, когато Кърби е преразпределен – този път в пехотна дивизия в Източна Европа, където служи в 11-ти пехотен полк. Докато е там, полкът е нападнат 36 отделни пъти от немците, като в един от тях голям танк минава директно през защитата им, но за щастие е спрян от неизвестен войник, който стреля в процепа на танкиста, убивайки го и спасявайки Кърби, които е само на няколко метра от веригите на машината.

1_lnuGu4_AKDjvIbdYY7K6Gw

„Captain America“ брой 1, 28 март 1941 [Public domain]

Работата на художника в полка е да бъде разузнавач – това означава да върви напред в непознати територии и да прави карти на местността. „Ако някой иска да те убие, просто те прави разузнавач. Аз бях разузнавач.“ Той си изкарва тази служба един ден, когато лейтенанта му чува името Джак Кърби и го пита дали той е онзи Джак Кърби. „Да, сър. Аз нарисувах Капитан Америка“, казва Джак Кърби, очаквайки, че лейтенанта ще искат да му нарисува портрет или нещо подобно. Вместо това, лейтенантът го назначава разузнавач: „Отиди в тези градове, в които още не сме били, и виж дали има някой. Нарисувай карти и картини на това, което виждаш, и след това се върни и ни кажи ако намериш нещо.“ Освен доста, разбира се, напрегната, задачата му е и доста дашна откъм истории.

„Повечето американци си мислят, че войната се води от внимателно планирани операции, изпълнявани от професионални бойци, които се изправят срещу други професионални бойци, и всичко е стегнато и подредено. Ами нека ви кажа само, че мъжете са си мъже. Псувахме се, обиждахме се на всякакви езици – английски, немски, френски, иврит. Прибрах се с огромен речник. Дори и да не се стреляме, пак се обиждахме и ругахме. Но никой никога не споменаваше майката на никого, освен ако не искаше да го гръмнат.“

Военната кариера на Джак Кърби приключва, когато краката му измръзват в непростимата европейска зима. „И не бяха само безчувствени – бяха си измръзнали. Отне ми година, докато си върнат нормалния цвят.“ След като прекарва въпросната година във възстановяване и едвам-едвам избягвайки ампутация, Кърби е изпратен да си ходи вкъщи.

Джак обаче изпуска кораба, който трябва да го закара, защото се разболява. Затова трябва да пътува до Щатите в по-малко медицинско корабче вместо 3 дни – 9 дни. На всичкото отгоре през цялото време има безобразна морска болест, заради която седи гладен, защото не може да задържи нищо в стомаха си. Но не се оплаква: „Много мъже загубиха крайници, някои и част от лицата си. Видях хора без половин лице; можеше да видиш в главите им. Видях и много хора, които са дълбоко обезпокоени по други начини. Вижте, аз бях окей в сравнение повечето други.“

„Няма нищо, което би нарекъл романтично, във войната. Разбира се, във филмите и по телевизията показват красивата картинка на братството, което създава. Виждал съм войната да сближава хората, но трябва да ви кажа, че цената на това е изключително голяма: не само що се отнася до човешки животи, но и до човешкия дух. Мисля, че войната отнема от стойността ни като хора; характерът на човешката раса намалява с всяка война, която допускаме. Хитлер трябваше да бъде унищожен, нямаше друг избор и се радвам, че дадох своя принос със службата си – но ако имаше друг начин да го свалим, бих предпочел другия начин.“

След като се завръща, Джак продължава с кариерата си в комиксите от там, откъдето я е оставил, като работата му ще преобърне Marvel и всички нови художници следват неговия почерк и философия в бранша.

 
 
Коментарите са изключени

А ние си мислехме, че кафето на морето е скъпо

Ценителите на кафето са известни със склонността си да набиват големи суми пари за висококачествени сортове от любимото си кафе. Луксозните зърна като тези от рода Кона или Сините планини са известни с изключително високата си стойност на пазара. Но над тях е Копи Лувак – най-скъпото кафе в света. Цената му може да варира, но Копи Лувак (което се превежда като „кафе от цибетка“) може да достигне цифри от $50 за 100 грама.

Това не е никак изненадващо като се има предвид, че на година се произвеждат едва 225 килограма за целия свят. 

Paradox hermaph 060924 ltn

Цибетка, наричана още Индокитайски мусанг

Изненадващ може да бъде обаче причината за рядкостта на това кафе. Не са точно растенията, които се срещат рядко, а отпадъците на цибетката. Кафените зърна не са Копи Лувак, докато не минат през храносмилателната система на животинка от вида paradoxurus hermaphroditus, или Азиатската палмова цибета.

CoffeeBerry

Плодовете на растението кафе

Палмовите цибетки са нощни животни с размерите на котка, които обитават дърветата на югоизточна Азия и индонезийските острови. Те много обичат черешките на растението кафе, които хапват цели, но храносмилат само външната част, а зърното в средата се изхвърля цяло. Хората, които произвеждат Копи Лувак, разказват, че въпреки непокътнатия външен вид на кафените зърна, отвътре те са преминали през трансформация, при прехода си през цибеткената система. Дали заради ефекта на храносмилателните ензими върху зърната, или заради това, че животинките избират само най-зрелите кафени плодове, преработените зърна, които оставят след себе си, имат уникален вкус.

В момента, по-голямата част от добива на това ценно кафе е продадена в Япония, въпреки че започва да се появява на пазарите в САЩ и Европа. Ограничеността на добива гарантира висока цена. Вкусът на Копи Лувак се описва като уникален, с комплексни карамелови нотки и земен или дивечов вкус.

Вече кафетата по летищата и морските курорти не ни се струват толкова скъпи.

 
 
Коментарите са изключени

Джордж Оруел – враг на Испания, Сталин и НКВД

| от |

Ерик Артър Блеър е известен на света като Джордж Оруел. Читателите ще го помнят със заглавия като „Животинската ферма“ и „1984“. Критиците ще го помнят като човека с най-добрите предсказания за бъдещето. Макар и днес телевизионното риалити „Големият брат“ да е много по-опитомено, същият сякаш се пропива в стените и следи за всяка крачка. Самият Джордж знае много добре какво е чувството да бъде преследван.

За кратко време се превръща и в един от любимите врагове на източния блок. При поредното му завръщане в Испания през 1937-а година той разбира, че е в списъка на тайната полиция. Генерал Франко очевидно не е почитател на творбите му. Още с пристигането си в лобито на х-л Континентал, Оруел усеща, че нещо не е наред. Неговата съпруга Ейлиън веднага му казва да напусне хотела и да изчезне. Минути по-късно получава втора покана да се изпари от това публично място. Предупреждението е направено от служител на хотела, който с много лош английски и огромно притеснение ще засили тревогите в автора на някои от най-големите класики в литературата.

Марсо Пивърт ще се срещне с Оруел малко по-късно, за да му обясни, че всеки хотел в Испания трябва незабавно да сигнализира на полицията, когато го забележи. Дейвид Крук пристига месец по-рано в Испания и има желание да се бори срещу фашистите. Като дисидент с руско-еврейски корени, Крук може да се похвали с добро образование в престижния Челтехмаски колеж. Участва в битката при Джарама, ранен е с три куршума в крака и се възстановява в Мадрид. Именно там успява да завържи приятелство с хора като Марта Гелхорн, Ърнест Хемингуей и много други, включително Джордж Оруел. Дейвид има и друга тайна, той е вербуван от НКВД, преминава тренировъчен лагер в Албасете за саботьор и шпионин, а след това трябва да се внедри в Независимата Лейбъристка партия. На него се пада и честта да тръгне след Оруел. Шпионинът получава прикритие и се преструва за член на британски вестник, документите са изфабрикувани от друг агент в Лондон.

Dabrowszczacy_przysiegaja_wiernosc_sprawie_Republiki

Снимка: By Unknown – Zofia Szleyen „Wiatraki i Messerszmitty“ wydana w 1965 r., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=807677

Международната бригада го освобождава заради „белодробни проблеми“, но това е само прикритие от НКВД. Оруел се завръща за първи път в Испания, преди да започнат майските сражения, докато Крук вече е в хотела, сприятелява се с Ейлиън и официално влиза в офиса на въпросната Независима Лейбъристка партия. В дългите обедни почивки, когато всеки търси прохлада и вкусна храна, Крук взима документите на партията и ги носи в секретна квартира за щателно фотографиране. Създава детайлни досиета на Оруел, Коп и МакНеър. Докладите му се предават сгънати във вестник на Хю О’Донъл (неговият ръководител).

Ако нямат възможност за среща, двамата често използват и тоалетната на хотела. Благодарение на него НКВД ще разбере, че Ейлиън и Джорджес Коп имат връзка, информацията по-късно ще се използва за изнудване. Коп ще се появи много по-късно в книгите на Оруел и именно неговите решения ще спрат бъдещи кръвопролития в Испания. Ейлиън оформя един добър любовен кръг, но въпреки това не се отричала от своя любим. Джорджес Коп осъзнавал, че никога няма да измести първия избор на своята любовница и сякаш не се опитва да води допълнителни битки. Междувременно Крук също така успява да вземе и медицински доклад, където е ясно описана раната на врата на писателя. Документът по-късно се озовава в подготвяното досие на Оруел за КГБ.

Dcmdrd37

Снимка: davidcrook.net

Преследваният писател няма време за подозрения. След като осъзнава, че битката срещу фашизма е изгубена, той трябва да намери начин, за да напусне Испания. Международните доброволци трябва да осъзнаят, че всеки опит за напускане на страната се смята за дезертьорство, а то се наказва с куршум. Единственият начин е с официални документи за освобождаване от фронта. Времето изтича, а с това идва време и за действия.
Първото нахлуване в жилището на Ейлиън се случва в ранните часове на 16-и юни. В същия ден Републиканското правителство, контролирано от комунисти, обявява Работническата партия на Обединените марксисти за нелегална организация. Народният комисариат на вътрешните работи и испанската тайна полиция бързо ще започнат своя лов на вещици.

Grigulevich

Снимка: Автор: И. Р. Григулевич – Григулевич, Иосиф Ромуальдович / Ларин Е. А. // Григорьев — Динамика. — М. : Большая российская энциклопедия, 2007. — С. 8. — (Большая российская энциклопедия : [в 35 т.] / гл. ред. Ю. С. Осипов ; 2004—2017, т. 8). — ISBN 978-5-85270-338-5.; Архив И. Р. Григулевич, Добросовестное использование, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=196996

Палачът на НКВД е Йосиф Гругеливич. Той ръководи отрядите и една от важните мишени е Андрес Нин Перес. Макар и добронамерен член, както и бивш секретар на Троцки в Москва, той също е в черния списък. Неговият арест води до брутални изтезания и опит да си признае илюзорни престъпления. Ървин Волф е отвлечен и след това екзекутиран. Курт Ландау успява да избяга и известно време се укрива в тайна квартира. До неговото залавяне се стига след като се отварят досиетата на Крук. Съпругата на Ървин ще прекара около 5 месеца в затвора и тайно ще се надява, че нейният мъж евентуално е успял да се спаси.

Коп е арестуван в х-л Континентал. Крук трябва да запази своя статут на шпионин и също е арестуван от тайната полиция. Заедно със своя приятел ще търкат нара до второ нареждане. Коп все пак ще повярва на своя приятел.

Тайната полиция все пак се радва и на златната мина, открита в стаята на Ейлиън. Освен дневниците на Оруел с различни снимки и фотографии, полицаите изземват френско копие на „Моята борба“ на Хитлер и творението на Сталин „Ликвидацията на троцкисти“. Претърсването продължава с часове. Проверяват се стените, гледа се зад радиаторите, обръщат се кофите за боклук, всяка дреха се преджобва и всичко това за още данни. Всяко едно листче за цигара на Оруел е разгледано за евентуални тайни съобщения. Не проверяват дюшека на леглото, където Ейлиън скрива документите им за пътуване. Самият Оруел по-късно ще напише, че тайната испанска полиция има духа на Гестапо, но за жалост издиша с интелект.

Междувременно писателят успява да набави своите документи за отписване от армията. На краткото кафе със съпругата си разбира, че повечето от неговите приятели вече се укриват. Съветът към Джордж е да унищожи военната си карта, да заличи всички инкриминиращи снимки и бързо да напусне страната. Самата тя подозира, че е пусната на свобода, за да бъде примамка за други по-едри риби. Единственият изход е френската граница. А най-тъжното е, че Оруел дори не подозирал колко отблизо е наблюдаван в момента.

Отново Ейлиън подготвя всичко, за да може британското консулство да започне издаването на нови паспорти. За жалост става ясно, че ще бъдат необходими около три дена, преди спасителните документи да позволят напускането на Испания. Преди срещата Оруел се крие в руините на изоставена църква. На следващата вечер със своите приятели МакНеър и Котман ще спят във високата трева на изоставена сграда. Сънят не е възможен заради вкочаняващия студ.

С първите лъчи на зората тримата ще чакат кафенетата да отворят, за да може поне малко да се стоплят. Оруел трябва да отиде до бръснар и след това да излъска мръсните си обувки. През цялото време се опитва да избягва всяка една сграда, в която е възможно да има членове на работническата партия. Единственият му вариант за безопасност е най-лъскавите заведения в Барселона, където хората не го познават. Улиците по това време били претъпкани с полиция, гвардия и шпиони.

Следващото утро носи тъжна вест до Оруел, че младият журналист Смили, с когото са се сражавали на фронта, е починал в затвора. Официалната версия била апандисит, но всички знаели истинската причина. Самият Оруел по-късно заявява, че най-вероятно след всички изтезания е било разрешено на агонизиращият 22-годишен мъж да почине. Коп по-късно ще разкаже, че е видял документ, в който смъртта е описана като „Следствие от тежките ритници в стомаха“.

Най-търсените англичани през деня се престрували на заможни бизнесмени, а през нощта се опитвали да избягат от грешните очи. За малко отмора, Оруел предлага да прекарат един ден в обществените бани. Неговите думи за това преживяване са:
„През нощта бяхме престъпниците, но през деня бяхме проспериращи английски посетители – това беше нашето прикритие.“

Дързостта на писателя стига нови хоризонти, когато решава да посети своя приятел Коп в затвора. Два пъти отива на свиждане, но след като затворите се пръскат по шевовете никой не му обръща внимание. Опитите за неговото спасение са многобройни, но на финала ще бъдат неуспешни. Коп ще прекара следващата година и половина в местене от затвор в затвор, докато накрая не го изпращат в трудов лагер.

Години наред Оруел ще пази доклада от разпита на своя приятел. В него се пише, че след като Коп отказва да подпише показанията е бил поставен в контейнер за въглища без светлина, чист въздух или храна. Неговата единствена компания са били плъховете, които тичали през краката му. Това мъчение по-късно било пренесено и в „1984“. 18 месеца по-късно Джорджес Коп ще бъде освободен. Отслабнал с близо 98 килограма, той трудно е разпознаван от близките си. Тялото му е измъчено, има отравяне на кръвта и скорбут.

Оруел също така се среща и с друг приятел на име Милтън. Същият се опитал да напусне страната с всички възможни документи и въпреки това е отново заловен и хвърлен в затвора. Милтън е човекът, който помага на лекарите да заведат писателя до линейката, когато е ранен. Двамата служат на фронта месеци наред. Срещата им в затвора минава студенокръвно, разминават се като напълно непознати, защото осъзнават риска, че най-малкият знак може да хвърли Джордж зад решетките. Урокът на Милтън бързо се разказва на всички укриващи се. Те вече знаят, че дори и с документи няма да успеят да напуснат страната толкова лесно.

George-orwell-BBC

Снимка: By BBC – http://www.penguinbooksindia.com/en/content/george-orwell, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36943233

Когато документите на Оруел са готови, той трябва да измисли план заедно с всички останали заминаващи. Добър вариант за бягство бил влакът за Порт Бу (на френската граница). Тайната полиция дебнела всеки транспорт и било важно всичко да остане в тайна. Джордж ще излезе от скривалището си и ще тръгне половин час по-рано към гарата, Ейлиън трябва да събере багажа и в последния момент да тръгне в същата посока. Испанската железница нямала никакво намерение да се съобразява и влакът тръгнал по-рано. Писателят имал време да предупреди своята половинка за промяната в плана.

Собственикът на близката кръчма не бил особено щастлив от методиката на властта и позволил на бегълците да се скрият в една от стаите им. На 23-и юни, заедно с Ейлиън, всички се товарят във влака и се настаняват във вагон-ресторанта. Тайна полиция минава и записва имената на пътуващите. За голяма радост, когато компанията на Оруел се отнесла с уважение към инспекторите, те бързо продължили напред, без да създават повече главоболия. На граничния пункт, макар и имената им да не са в списъка с издирвани, всички усетили смразяващия хлад, който обхваща сърцата им, но за радост липсвали имена в списъка им. Граничарите разглеждат и освобождаващите документи на Оруел и не се сещат, че легендарната 29-а дивизия е част от ПОУМ.

С пристигането си във Франция, писателят прочита новото издание на печата, където той и неговата съпруга са обявени в пристрастия към Троцки и съответно са обявени за издирване. Бягството им е било точно на време. Макар и в лошо здраве, с достатъчно тежки рани и тревоги в главата, Джордж осъзнава, че трябва да разкаже на света за събитията в Испания. Именно неговото перо ще се превърне в сериозно оръжие през следващите години.

Francisco_Franco_escoltado_por_la_Guardia_Mora_visita_San_Sebastián_una_vez_finalizada_la_guerra_(8_de_8)_-_Fondo_Marín-Kutxa_Fototeka

Посрещането на г-л Франко!

Снимка: By Pascual Marín – This image belongs to the Marín Collection and was provided to GureGipuzkoa by Hauxe Source: Kutxa Fototeka (Kutxa Photograph Library). The image has been delivered under a CC-BY-SA 3.0 license and can be found here. Its description is available here (click on the image for details)., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=56193690

 
 
Коментарите са изключени