Специфики на реденето на опашка в България

| от |

Антония Антонова http://binar.bg/

Всеки от нас е попадал в ситуация, в която се налага да чака на опашка за нещо часове, а защо не и дни наред. След дългогодишни наблюдения и кратък, но обстоен анализ, стигнах до извода, че и този процес, както всичко друго у нас, притежава своите специфики. Специфики, които го отличават от начина, по който той обикновено протича в другия свят – този отвъд границите на републиката.

Ето основните отличителни характеристики на опашката в български условия:

Липса на лична мотивация за участие в опашката

На други места по света хората се редят на опашка за луксозни стоки с коледни отстъпки, може би за концерт на любима група, за влизане в нощен клуб или за нов вид (не задължително безплатна) бира.

Тук ние участваме в опашки да платим голяма сметка на Топлофикация, предоставена ни след изчисление на  базата на отминал период, несъществуващ договор, магически реализъм, предсказание на Ванга от 84-та и др.

При такива обстоятелства участниците в опашката, дълбоко пренебрегнали съществуването на онлайн плащания, но все пак недостатъчно лично мотивирани да осъществяват такива по какъвто и да било друг начин, обикновено са омърлушени и унили. За това им състояние съществуват и други обективни причини, които ще изброя по-надолу.

Наличие на муден и некомпетентен чиновник

Една опашка в България не е истинска опашка, ако не е насочена срещу гишето на муден, некомпетентен, нервен и обикновено грозен човек, от когото се очаква да посредничи в реализирането на дадено действие. Издаване на билет за влака, вече споменатото отдаване на 2/3 от заплатата ви на енергиен монополист, биене на печат върху студентско уверение и т.н.

Това се случва трудно и неадекватно бавно. Твърде вероятно е чиновникът да изчезва от работното си място в неизвестна за опашката посока през 10 минути, да отсъства около още толкова, след което да се връща с дъх на евтин тютюн, а защо не и на топла мастика.

Кълбовиден вид на опашката или опашка тип „облак“

Прието е да се предполага, че опашката трябва да е с линеен вид, тоест да представлява колона от хора, застанали по един, всеки с лице към гърба на този пред него. В България рядко може да се срещне подобен класически вид опашка.

Най-разпространеният вариант у нас, който всъщност се среща само тук, следва така наречения „кълбовиден модел“ или иначе казано опашка тип „облак“.  При нея всеки е застанал по посока на мудния чиновник и потокът от хора тече на принципа на фунията. Никой не поддържа ангажимент да се позиционира по определен начин спрямо друг в групата. Тоест, всеки застава както намери за добре, като едновременно с това не се подчинява на никаква логика в действията си, така че процесът да се ускори и улесни. Точно обратното.

Спонтанно и спорадично избухване на скандали

Кълбовидният модел често води до конфликти и сблъсъци, тъй като се подчинява на следването на анархични модели на поведение в публична среда, за спазването на които които участниците в опашката навярно не са духовно дорасли.

Ето защо при отказа от следване на установени правила се заражда желание за надмощие у хора с лидерски качества и/или просто селски нрав в групата. Това води до скандали с елементи на крясъци на различни диалекти, закани, псувни, мощно слюноотделяне, криещо риск от зараза с ебола и други чуми.

Присъствие на умерено до тежко пиян човек/хора

Като изключим върха на опашката, а именно служителя зад гишето, вътре в самото й ядро обезателно присъства човек (или хора), консумирал твърд алкохол в продължение на поне 4 часа, считано от момента на нареждането на опашката назад във времето.

Ако пространството е затворено и непроветриво, то това може да доведе не само до контузии, причинени от сблъсък с тежестта на интоксикираното лице, но също така и до натравяне от тежките изпарения, които дори след консумация на нормална българска бира неминуемо присъстват.

Налага ли ви се да участвате в опашка, запасете се с храна, вода, юрганче, патрон мастика, сироп от глог, мента и валериан. Не носете в себе си остри предмети и бъдете позитивно настроени. Накрая може да ви чака любовта на живота ви или поне пакетче забравени слънчогледови семки за повече тонус. Успех!

 
 

СЗО въведе ново психично заболяване: що е то „разстройство на геймъра“?

| от chronicle.bg |

Световната здравна организация (СЗО) обяви пристрастеността към видеоигри за психично разстройство, съобщиха Асошиейтед прес и Ройтерс.

Разстройството на геймъра“ е определено като „устойчиво или повтарящо се геймърско поведение“, което „надделява над жизнените интереси“. Според представители на СЗО включването на пристрастеността към видеоигри в новото издание на Международната класификация на болестите ще „помогне на държавите да са по-добре подготвени да разпознаят този проблем“.

Решението на СЗО да определи пристрастеността към видеоигри за психично разстройство срещна критики, поради опасения, че може да доведе до стигматизиране на младите играчи.

 
 

Род Стюарт и Синди Лопър тръгват заедно на турне

| от chr.bg |

Род Стюарт и Синди Лопър отново ще изнесет съвместни концерти – в рамките на тазгодишно лятно турне в Северна Америка.

То идва след успешните им съвместни концертни изяви през лятото миналата година.

Новото им турне ще започне с концерт в амфитеатъра „Холивуд боул“ в Холивуд, Калифорния, на 25 юни и ще приключи с шоу в друг амфитеатър – „Уайт ривър“ в Сиатъл на 1 септември.

Сред другите градове, в които е планирано Род и Синди да изнесат концерти, са Нашвил, Ню Йорк, Торонто, Денвър, Финикс, Сан Франциско.

 
 

Дейвид Линч и вдъхновението за онзи смразяващ кадър в „Туин Пийкс: Завръщането“

| от chronicle.bg |

Феновете на Дейвид Линч знаят, че той не обича да обяснява намеренията си зад режисьорските си решения. Една сцена обаче от „Туин Пийкс: Завръщането“ е прекалено добра, за да устоят зрителите да не искат повече подробности директно от създателя на поредицата. Става въпрос за финалната сцена на епизода „Part 8″ от „Туин Пийкс: Завръщането“ – онази, в която младото момиче отвори устата си, а в нея влезе създанието кръстоска между жаба и муха. Дейвид Линч вдига завесата над този момент от кариерата си (и на редица други) в новата си книга, „Room to Dream“.

В откъс от книгата, публикуван от The New York Times, Личн разказва откъде е дошла идеята за този кадър и създанието в него. 

Всичко се случва, докато Линч е на ваканция из Европа. Той бил на борда на „Ориент Експрес“, пътувайки от Атина до Париж. На гарата в Югославия,  по време на почивката, Линч забелязва множество туристи как се втурват в една посока. „Всички отиваха към тези шарени шатри, където се продават оцветени напитки (които всъщност са просто вода със захар). Когато слязох от влака, стъпих в този мек прах, дълбок около 30 сантиметра, пълен с огромни насекоми, приличащи на жаби, които скачаха, летяха, излитаха и се връщаха обратно. От там ми дойде идеята за жабата-буболечка – тези неща просто попадат в света на „Туин Пийкс“.

Случката се развива прекалено рано, за да знае Линч, че огромните летящи насекоми ще свършат във финала на „Туин Пийкс“, но обяснява, че образът е изскочил в главата му, докато е пишел сценария на „Part 8″. Режисьорът завършва разказа си с кратък анекдот и не дава повече подробности зад една от най-абстрактните му сцени във филмите му.

„Всеки има свои теории за шоуто, което е прекрасно, и няма значение дали аз ще обяснявам моята теория.“ пише Линч в книгата. „Нещата имат своя собствена хармония и ако ти си верен на идеята, тогава хармонията ще си проличи, дори образът да е абстрактен. Можеш да го гледаш отново след 10 години и да го видиш в тотално различен начин, а може да видиш още нещо – но онзи потенциал ще бъде там, ако си бил верен на първоначалната идея.“

Припомняме си сцената:

 
 

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ постави рекорд

| от chr.bg |

Саундтракът към филма „Най-великият шоумен“ оглави британската класация за албуми за 19-а непоследователна седмица и постави рекорд за последните 50 години.

Предишният рекордьор – саундтракът към филма „Треска в събота вечер“, оглавяваше британската класация 18 непоследователни седмици през 1978 г.

Най-успешният албум със саундтрак в британската класация обаче е „Звукът на музиката“. Той я оглавява 50 седмици от 1965 г. до 1968 г.

Успехът на саундтрака към филма „Най-великият шоумен“ в британската поп класация обаче е за сметка на новите албуми на Джорджа Смит и „Бийч бойс“. Дебютният албум на Джорджа Смит „Lost & Found“ зае третото място. На второто е „Staying at Tamara’s“ на Джордж Езра. „Бийч бойс“ в сътрудничество с Кралския филхармоничен оркестър заеха четвъртото място. На пето е Ед Шийран с „Divide“.

В класацията на синглите Джес Глин надделя над „Клийн бандит“ и зае първото място с „I’ll Be There“. Така тя подобри рекорда си за най-много хитове на певица в британската класация – 7.

„Solo“ на „Клийн бандит“ зае второто място, а „2002“ на Ан Мари – третото. Четвърти е Джордж Езра с „Shotgun“. Пета е Ариана Гранде с „No Tears Left to Cry“.