„Спасете децата! Гейовете вкъщи!“

| от Вучето |

Много обичам така – да съм си в България, да си пусна телевизора сутрин, за да си пия кафето заедно с Гала и да си коментираме безобидните изцепки на българската Ким Кардашиян или на някоя друга местна “звезда” със сестра ми по Viber. Обаче когато изведнъж в един сутрешен блок, предназначен за скучаещи домакини, баби, и майки-кърмачки се появи някакъв бабаит, опънал черна фланелка с родолюбен образ на революционер върху цици по-големи от моите, който започне да обяснява как Прайдът в София е демонстрация на извращението и порока, веднага ми идва да си сипя двоен ром в кафето. Понеже подобни изказвания не се възприемат лесно, ако си трезвен.

Между другото и като си пиян е трудно да приемеш, че през 2018-а година някакъв човек, който не е гражданин примерно на Иран със сериозната съсредоточеност и вдъхновеност на библейски месия се опитва да убеди няколко милиона европейски граждани, каквито сме ние, че да си хомосексуален е патологично заболяване и че такива “нормални” като него са тук, за да бранят децата ни от тези “страшни чудовища”, гейовете.  А да, ДЕЦАТА! Защо напоследък става така, че всеки път, когато някой иска да призове за нещо от екрана, задължително играе картата с децата? Всичко коз!

„Спрете обгазяването на Русе! Децата ни се раждат с астма.“

„Искаме храни със същото качество като в другите европейски! Децата ни ще затлъстяват все повече и ще умират преждевременно от сърдечно-съдови заболявания.“

„Забранете на миските да се снимат по бански! Децата ни ще станат като Харви Уайнстийн.“

„Рециклирайте пластмасата! Заради бъдещето на децата ни.“ (Това върви добре с призива да се спре китолова в Северно море и да не се използват аерозолни дезодоранти.)

И вземете ги махнете най-после тия хомосексуалисти, че само ни развращават децата!

Аз лично не се вълнувам от Прайда в София. Дали ще има или няма да има, все ми е тая. Още повече, че, както разбирам, всяка година е една и съща мизерия. Затова май и по-добре изобщо да няма, само ако ще го правят “заради идеята” или напук на владиката и на надувковците националисти. (Бел. р. София Прайд 2018 беше мащабно зрелище с много хора, чужденци, цвят музика и настроение.) Един прайд трябва да се организира с размах, да се вихри, да бъде шумен, весел, многоцветен, да вдига настроението и адреналина и да сваля цената на бирата, да привлича туристи от цял свят, а улиците да се пукат по шевовете от танцуващи хора. Никой даже и не се сеща да размахва сърдито и назидателно пръст, когато тълпи от полуголи хора с перуки и изрисувани тела залеят улиците на Амстердам, Ню Йорк и Кьолн!

В Дания, където живея, гейовете се считат за национално богатство. Ежегодният прайд в Копенхаген се чества като национален празник и всички, от 2 до 92-годишни, си боядисват лицата в цветовете на ЛГБТИ движението и се натаралянква с бира и концентрати. Въпреки това инциденти няма. Заведенията работят на пълни обороти през цялата седмицата на прайда, понеже градът се пълни с гастролиращи представители на ЛГБТИ общността от Европа, Азия и Америка. Все някой трябва да поеме всички тези гладни и жадни за пъстроцветни преживявания души… И колкото и да искате да си запушите ушите и да не чуете това, налага се да го извикам: Да, родителите водят децата си на прайда! Причината? Защото е весело.

Датските деца се раждат и растат в общество, в което да си хомосексуален, транссексуален или покемон не е по-различно от това да си с тъмна коса или да имаш татуировка. Много учители са гейове и не се налага да крият този факт, защото той не се счита за релевантен, когато кандидатстват за работа, а защото и на никой общо-взето не му пука с кого си лягаш нощем, стига това да не пречи на професионалните ти задължения. И изобщо хората с различна сексуална ориентация не се крият по миши дупки и не си постват снимки във ФБ, на които се целуват с представители на противоположния пол, само и само, за да не разплачат мама. Децата си игрят с деца от хомосексуални семейства и на никой не му хрумва да им се подиграва или да ги спуква от бой, само защото родителите им се казват Пер и Йохан или Анне и Мария. От моите собствени ученици знам, че сексуалното възпитание в училище започва в пети клас. Въпреки че малък процент родители все още чувстват дискомфорт от това децата им да бъдат образовани по въпросите на секса от толкова ранна възраст, положителният ефект е налице. Бременността в тийнейджърска възраст е сведена до минимум, а децата с различна от хетеросексуалната ориентация се чувстват далеч по-предразположени от където и да е по света да споделят и да се чувстват нормални, щастливи и пълноценни граждани.

В Дания свободното практикуване на хомосексуализма е легализирано със закон от 1933 г. , а от 1977-а долната граница за практикуване на секс от какъвто и да е характер по взаимно съгласие е смъкната на 15 години. Дания е и първата държава в света, която официално признава съюза между партньори от един и същи пол. И ако си мислите, че всичко е само парлама и се прави от политици-популисти, много се лъжете. Според скорошни социологически проучвания 78% от населението в страната подкрепя еднополовите бракове и, забележете, осиновяването на деца от ЛГБТИ  двойки.

И пак си запушете ушите или си затворете очите, ако не искате да прочетете следващите редове, обаче аз съм тук, за да ги напиша. Фактът, че децата растат в страни като Дания, където не се премитат под килима истините за различността в сексуалните предпочитания, не ги прави извратени.

Извращенията, така както ги разбирам аз, а и, надявам се, всички здравомислещи хора, са производни на съвсем други фактори, които нямат нищо общо със сексуалността. Но затова пък имат много общо с липсата на свобода, честност и любов. В семейството и обществото като цяло.

 
 

Колко далеч сме готови да стигнем заради единия „Успех“?

| от |

Всеки, който има връзка с Източна Европа, е видял достатъчно такива истории: корупцията, беззаконието, задкулисието и еснафщината са завладели всички обществени прослойки. И някъде между всичко това се прокрадва по някой лъч светлина, който с малко повече късмет може и да пробие мрака.

Действителността е дотолкова втръснала на мнозина, че е нормално поредното й пресъздаване в киното или телевизията да породи първоначална реакция на скептицизъм. Още един сериал за гадната страна на Източна Европа? Пак корупция? Пак мафия? Пак леки жени и тежки мъже? Това не сме ли го виждали достатъчно пъти вече в последните 30 години това? Абсолютно!

И все пак достатъчно е да гледате началото на първия оригинален сериал на HBO Adria, “Успех“ (Uspjeh/Success), за да промените представата си. Защото сериалът, който е част от уголемяващия се каталог с оригинални продукции на HBO Европа, успява да надскочи ситуационния характер на източноевропейския космос и превръща генерално скучноватата история с предвидим край, в микроскопично изследване на човешката душа, поставена на кръстопът. От едната страна са общочовешките и универсални принципи, които всички хора сме „програмирани“ да следваме, а от другата – Успехът, който за всеки приема различна форма, а понякога идва и на прекалено висока цена. А когато ситуацията е пропита с лъжи, корупция и безскрупулност, тези два пътя не могат да се пресекат.

Това е измислената действителност, в която трябва да лавират четиримата главни персонажи. Тя се създава още преди две години, когато HBO обявява конкурс за сценарии на бъдещия хърватски сериал. Историята, която печели, е дело на сценариста Марян Алчевски, а за режисьор на проекта е привлечен носителят на „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, Данис Танович (за“No Man’s Land”, 2001).

_MG_3881
Тони Гоянович в ролята на Кики; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Първата работа на сериала е да ни запознае постепенно с историите на четирима души. Винка е служител в банка, занимаващ се с дела, свързани с недвижими имоти. Бланка е тийнейджър бунтар – от онези „проблемни“ деца, които се сблъскват със суровата действителност още от ранна възраст, а след това действителността блъска самите тях. Кики е млад баща, който се опитва да осигури нормален живот на семейството си, като първата му задача е да попречи на банката да отнеме жилището им. Харис е един от най-авторитетните и известни архитекти в Загреб, от чийто подпис зависи не само облика на хърватската столица, но и безопасността на нейните жители. Животите на четиримата нямат предпоставки да се преплитат. И все пак една вечер всички се оказват на (не)точното място в (не)точното време.

Както бе казано по-горе, на пръв поглед сюжетът в „Успех“ наподобява всяка трета продукция излязла в последните 30 години изпод ръцете на държавите от Източна Европа, и в частност Балканите. Силата на сериала не е в действието или в извънредността на ситуациите. Решенията често са прекалено лесни или неоправдани от драматургична гледна точка, без причинно-следствени връзки между случките. В допълнение към това, ситуацията е усложнена от преплитането на няколко сюжетни разклонения, които отнема време, докато бъдат фиксирани в съзнанието на зрителя на фона на толкова много персонажи и мафиотски схеми. Тези недостатъци обаче, не успяват да провалят сериала. Най-голямото постижение на Марян Алчевски е да успее да извади на преден план вътрешния свят на персонажите и конфликтите, които бушуват вътре в тях. Това, което започва като злощастно стечение на обстоятелствата, полицейска операция или мутренско нападение, води след себе си още повече трудности за персонажите. Алчевски поставя четиримата си герои в ситуации на постоянно преодоляване и избиране. Между трудното и лесното; правилното и грешното; незаконното и законното; опасното и безопасното; низкото и възвишеното…

_DSF2941
Тара Талер в ролята на Бланка; © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

А когато разполагаш с добър актьорски състав, предвидимият на места диалог и изсмуканите от пръстите ситуации, остават на заден фон.

От актьорите в „Успех“ две имена заслужават кариера, далеч надхвърляща пределите на родната им Хърватия. Това са младата Тара Талер в ролята на Бланка и известната в Хърватия Ива Михалич в ролята на Винка. Докато първата може да бъде наречена свежото откритие на сериала (за което много спомага и това, че играе най-яркия и краен персонаж в тази история), то втората е неин пълен антипод, който успява да запази самообладание в най-екстремните ситуации. Този контраст прави общите им сцени, добре заснети на фона на подбрани локации в Загреб, едни от най-добрите в тези 6 епизода. Макар и да не се отличават с особено силни изпълнения, останалите актьори не остават длъжни на историята и изваждат достатъчно ясно посланията и идеите на сценария.

_DSF7059
Уликс Фехмиу в ролята на Харис; Снимка: © 2019 HBO Europe, Inc. All rights reserved

Другата силна черта на „Успех“, която досега липсваше в телевизията от нашия край на Европа (и особено в България), е неговото техническо оформление. За това е отговорна главно намесата на HBO, които освен че предоставят възможността на редица локални продукции от този регион да получат международно разпространение, вкарват своя собствен маниер на създаване на сериали. Както и при повечето добри техни сериали, всички допълващи средства са използвани до край. Декорът е така направен, че да говори от името на персонажа, който попада в него, музиката е в унисон с видяното, а кадърът, независимо дали ще бъде близък или далечен, помага да разберем още повече. И така, обединявайки всички изброени компоненти, зрителят получава 6 епизода, изпълнени със съспенс, задоволително количество обрати, плътни персонажи и най-важното – идея, която всеки е провокиран да дефинира според своите собствени критерии за успешно и неуспешно.

„Успех“, макар и добър сериал, вероятно не цели да застава рамо до рамо с някои от най-добрите сериали на годината. Но определено има своите неоспорими достойнства.  Този сериал доказва, че при осигуряването на подходящите условия, добрият продукт може да се появи навсякъде. Поставянето на едни продукции по-долу от други на база техния произход, от тук нататък вероятно ще става все по-рядко. „Успех“ е един от 10-те проекта на HBO Европа, достъпни в онлайн платформата HBO GO, заедно с румънския „Хакервил“, полския „Заслепени от светлините“, унгарския „Златен живот“, „Глутница“, „Пактът“, „В сенките“, „Мълчаливата долина“ и чешките „Пустош“ и „Мамон“.

Що се отнася до родната публика… От позицията на близка до ситуацията в „Успех“ (и нямаме предвид близка само заради панелките), тя би имала още по-голяма полза от този сериал. Защото май все по-рядко се питаме, докъде сме готови да стигнем заради единия Успех? Дали? Винка, Бланка, Кики и Харис имат какво да кажат по въпроса. Чуйте ги.

Всички 6 епизода на „Успех“ са може да гледате на HBO GO

 
 

Джеръми Кларксън: Станах невероятно дебел, откакто спрях цигарите

| от |

Преди да спре цигарите, британският водещ пуши по 40 на ден. Високата бройка е и причината да прекрати навика.

Сега обаче Кларксън е „ужасен“ от теглото си. След повече от 2 години без цигари, 58-годишният мъж каза, че е станал „доста по-дебел“ и обвини за това именно спирането на никотина.

В последният епизод на „The Grand Tour“ на въпроса какво се е променило откакто сезон 2 на предаването приключи, Джеръми отговори: „Доста по-дебел съм. Спрях да пуша.“ След това се обърна към публиката: „Някой друг да е спирал цигарите? Някой друг да е надебелял адски много в резултат на това? Ужасяващо е.“ Накрая колегата му Джеймс Мей каза, че беше дебел и докато пушеше, с което разговорът приключи.

Кларксън следва строги докторски съвети, да спре с вредния навик незабавно, от август 2017, когато постъпи в болница в Майорка с пневмония и отравяне на кръвта. През август 2018 той написа в Twitter: „Преди точно година изпуших последната си цигара. Бях изпушил около половин милион през годините, но сега въобще не ми липсват. Странно.“

През уикенда Джеръми Кларксън, Джеймс Мей и Ричард Хамънд се завърнаха на Amazon Prime с нов сезон на предаването си „The Grand Tour“.

03c671b903208ae1ff2fd15128f6315d

 
 

Велики филми, които никога не бива да съсипваме с римейк

| от chronicle.bg |

Истинските любители на киното и Холивуд намират все по-малко допирни точки в последните няколко  години. Мястото, смятано в продължение на десетилетия за Мека на седмото изкуство, днес все повече се отдалечава от художествения аспект за сметка на финансовия.

А днес финансов успех се постига с няколко неща: блокбъстър за супергерой, игрален филм по анимация, всички възможни сюжети, които могат да произлязат от вече направена класика. И добрият стар римейк, който макар да върви надолу, не загубва позициите си.

Римейкът е изгоден за киностудията по много причини. Той стъпва на нещо сигурно, често култово, което е гарант за интереса на публиката. От това следва, че рискът е относително по-малък, отколкото с оригиналната история.

В последните години видяхме доста несполучливи опити за римейкове. Макар и тези филми да донесоха милиони на продуцентите си, оригиналните версии нямаха нужда от подобни бледи копия на своите аури.  Но Холивуд не възнамерява да спре дотук и е заредил в ръкава си достатъчно заглавия, които да избълва от конвейера си през тази година.

В следващите месеци очакваме новите „Цар Лъв“, „Ейс Вентура“, „Зеленият фенер“, „Мечът в камъка“, „Ангелите на Чарли“ и „Дъмбо“.

И понеже горният списък е малко притеснителен, обръщаме поглед назад към няколко класики, които би било ужасно да бъдат възродени за нов живот. Една от много причини е, че всяко произведение на изкуството вирее най-добре в своята собствена епоха. Ако е велико, ще я надживее. И това ще е целият живот, от който има нужда.

В този ред на мисли, в  галерията горе сме събрали скромен брой филми (седем), които би било истинско светотатство да бъдат екранизирани наново.

 
 

Кевин Харт ще играе във филма по играта Монополи

| от chronicle.bg |

Комикът и актьор (но не и водещ на Оскарите) Кевин Харт е подписал с Lionsgate за роля във филма по класическата игра Монополи, режисиран от Тим Стори. В момента Харт си партнира с Брайън Кранстън в драмата „The Upside“, която успя да детронира „Aquaman“ в боксофиса.

Монополи за първи път излиза през 1935 година и става една от най-популярните игри за всички времена с 250 милиона продадени бройки. Идеи за филм по играта се появяват още през 2008 година, когато Universal и Ридли Скот проявяват интерес към евентуален проект. Той обаче не се случва и през 2012 Lionsgate купуват правата за екранизиране и наемат Андрю Никол да напише сценарий.

Проектът този път явно е сериозен, щом имаме новина за участието на Харт в главната роля. Стори освен режисьор ще е и продуцент. Двамата не се срещат за първи път – те работят заедно по „Think Like a Man „, „Think Like a Man  Тоо“, „Ride Along“ и „Ride Along 2″. Стори, заедно с Лесли Смол, режисираха и три комедийни представления на Харт.

Историята с Оскарите изглежда не е разклатила имиджа на Кевин и той продължава да бъде търсено лице в Холивуд. Най-големият проблем остава да видим как въобще Монополи ще се превърне във филм.