shareit

„Спасете децата! Гейовете вкъщи!“

| от Вучето |

Много обичам така – да съм си в България, да си пусна телевизора сутрин, за да си пия кафето заедно с Гала и да си коментираме безобидните изцепки на българската Ким Кардашиян или на някоя друга местна “звезда” със сестра ми по Viber. Обаче когато изведнъж в един сутрешен блок, предназначен за скучаещи домакини, баби, и майки-кърмачки се появи някакъв бабаит, опънал черна фланелка с родолюбен образ на революционер върху цици по-големи от моите, който започне да обяснява как Прайдът в София е демонстрация на извращението и порока, веднага ми идва да си сипя двоен ром в кафето. Понеже подобни изказвания не се възприемат лесно, ако си трезвен.

Между другото и като си пиян е трудно да приемеш, че през 2018-а година някакъв човек, който не е гражданин примерно на Иран със сериозната съсредоточеност и вдъхновеност на библейски месия се опитва да убеди няколко милиона европейски граждани, каквито сме ние, че да си хомосексуален е патологично заболяване и че такива “нормални” като него са тук, за да бранят децата ни от тези “страшни чудовища”, гейовете.  А да, ДЕЦАТА! Защо напоследък става така, че всеки път, когато някой иска да призове за нещо от екрана, задължително играе картата с децата? Всичко коз!

„Спрете обгазяването на Русе! Децата ни се раждат с астма.“

„Искаме храни със същото качество като в другите европейски! Децата ни ще затлъстяват все повече и ще умират преждевременно от сърдечно-съдови заболявания.“

„Забранете на миските да се снимат по бански! Децата ни ще станат като Харви Уайнстийн.“

„Рециклирайте пластмасата! Заради бъдещето на децата ни.“ (Това върви добре с призива да се спре китолова в Северно море и да не се използват аерозолни дезодоранти.)

И вземете ги махнете най-после тия хомосексуалисти, че само ни развращават децата!

Аз лично не се вълнувам от Прайда в София. Дали ще има или няма да има, все ми е тая. Още повече, че, както разбирам, всяка година е една и съща мизерия. Затова май и по-добре изобщо да няма, само ако ще го правят “заради идеята” или напук на владиката и на надувковците националисти. (Бел. р. София Прайд 2018 беше мащабно зрелище с много хора, чужденци, цвят музика и настроение.) Един прайд трябва да се организира с размах, да се вихри, да бъде шумен, весел, многоцветен, да вдига настроението и адреналина и да сваля цената на бирата, да привлича туристи от цял свят, а улиците да се пукат по шевовете от танцуващи хора. Никой даже и не се сеща да размахва сърдито и назидателно пръст, когато тълпи от полуголи хора с перуки и изрисувани тела залеят улиците на Амстердам, Ню Йорк и Кьолн!

В Дания, където живея, гейовете се считат за национално богатство. Ежегодният прайд в Копенхаген се чества като национален празник и всички, от 2 до 92-годишни, си боядисват лицата в цветовете на ЛГБТИ движението и се натаралянква с бира и концентрати. Въпреки това инциденти няма. Заведенията работят на пълни обороти през цялата седмицата на прайда, понеже градът се пълни с гастролиращи представители на ЛГБТИ общността от Европа, Азия и Америка. Все някой трябва да поеме всички тези гладни и жадни за пъстроцветни преживявания души… И колкото и да искате да си запушите ушите и да не чуете това, налага се да го извикам: Да, родителите водят децата си на прайда! Причината? Защото е весело.

Датските деца се раждат и растат в общество, в което да си хомосексуален, транссексуален или покемон не е по-различно от това да си с тъмна коса или да имаш татуировка. Много учители са гейове и не се налага да крият този факт, защото той не се счита за релевантен, когато кандидатстват за работа, а защото и на никой общо-взето не му пука с кого си лягаш нощем, стига това да не пречи на професионалните ти задължения. И изобщо хората с различна сексуална ориентация не се крият по миши дупки и не си постват снимки във ФБ, на които се целуват с представители на противоположния пол, само и само, за да не разплачат мама. Децата си игрят с деца от хомосексуални семейства и на никой не му хрумва да им се подиграва или да ги спуква от бой, само защото родителите им се казват Пер и Йохан или Анне и Мария. От моите собствени ученици знам, че сексуалното възпитание в училище започва в пети клас. Въпреки че малък процент родители все още чувстват дискомфорт от това децата им да бъдат образовани по въпросите на секса от толкова ранна възраст, положителният ефект е налице. Бременността в тийнейджърска възраст е сведена до минимум, а децата с различна от хетеросексуалната ориентация се чувстват далеч по-предразположени от където и да е по света да споделят и да се чувстват нормални, щастливи и пълноценни граждани.

В Дания свободното практикуване на хомосексуализма е легализирано със закон от 1933 г. , а от 1977-а долната граница за практикуване на секс от какъвто и да е характер по взаимно съгласие е смъкната на 15 години. Дания е и първата държава в света, която официално признава съюза между партньори от един и същи пол. И ако си мислите, че всичко е само парлама и се прави от политици-популисти, много се лъжете. Според скорошни социологически проучвания 78% от населението в страната подкрепя еднополовите бракове и, забележете, осиновяването на деца от ЛГБТИ  двойки.

И пак си запушете ушите или си затворете очите, ако не искате да прочетете следващите редове, обаче аз съм тук, за да ги напиша. Фактът, че децата растат в страни като Дания, където не се премитат под килима истините за различността в сексуалните предпочитания, не ги прави извратени.

Извращенията, така както ги разбирам аз, а и, надявам се, всички здравомислещи хора, са производни на съвсем други фактори, които нямат нищо общо със сексуалността. Но затова пък имат много общо с липсата на свобода, честност и любов. В семейството и обществото като цяло.

 
 
Коментарите са изключени