„Спасете децата! Гейовете вкъщи!“

| от Вучето |

Много обичам така – да съм си в България, да си пусна телевизора сутрин, за да си пия кафето заедно с Гала и да си коментираме безобидните изцепки на българската Ким Кардашиян или на някоя друга местна “звезда” със сестра ми по Viber. Обаче когато изведнъж в един сутрешен блок, предназначен за скучаещи домакини, баби, и майки-кърмачки се появи някакъв бабаит, опънал черна фланелка с родолюбен образ на революционер върху цици по-големи от моите, който започне да обяснява как Прайдът в София е демонстрация на извращението и порока, веднага ми идва да си сипя двоен ром в кафето. Понеже подобни изказвания не се възприемат лесно, ако си трезвен.

Между другото и като си пиян е трудно да приемеш, че през 2018-а година някакъв човек, който не е гражданин примерно на Иран със сериозната съсредоточеност и вдъхновеност на библейски месия се опитва да убеди няколко милиона европейски граждани, каквито сме ние, че да си хомосексуален е патологично заболяване и че такива “нормални” като него са тук, за да бранят децата ни от тези “страшни чудовища”, гейовете.  А да, ДЕЦАТА! Защо напоследък става така, че всеки път, когато някой иска да призове за нещо от екрана, задължително играе картата с децата? Всичко коз!

„Спрете обгазяването на Русе! Децата ни се раждат с астма.“

„Искаме храни със същото качество като в другите европейски! Децата ни ще затлъстяват все повече и ще умират преждевременно от сърдечно-съдови заболявания.“

„Забранете на миските да се снимат по бански! Децата ни ще станат като Харви Уайнстийн.“

„Рециклирайте пластмасата! Заради бъдещето на децата ни.“ (Това върви добре с призива да се спре китолова в Северно море и да не се използват аерозолни дезодоранти.)

И вземете ги махнете най-после тия хомосексуалисти, че само ни развращават децата!

Аз лично не се вълнувам от Прайда в София. Дали ще има или няма да има, все ми е тая. Още повече, че, както разбирам, всяка година е една и съща мизерия. Затова май и по-добре изобщо да няма, само ако ще го правят “заради идеята” или напук на владиката и на надувковците националисти. (Бел. р. София Прайд 2018 беше мащабно зрелище с много хора, чужденци, цвят музика и настроение.) Един прайд трябва да се организира с размах, да се вихри, да бъде шумен, весел, многоцветен, да вдига настроението и адреналина и да сваля цената на бирата, да привлича туристи от цял свят, а улиците да се пукат по шевовете от танцуващи хора. Никой даже и не се сеща да размахва сърдито и назидателно пръст, когато тълпи от полуголи хора с перуки и изрисувани тела залеят улиците на Амстердам, Ню Йорк и Кьолн!

В Дания, където живея, гейовете се считат за национално богатство. Ежегодният прайд в Копенхаген се чества като национален празник и всички, от 2 до 92-годишни, си боядисват лицата в цветовете на ЛГБТИ движението и се натаралянква с бира и концентрати. Въпреки това инциденти няма. Заведенията работят на пълни обороти през цялата седмицата на прайда, понеже градът се пълни с гастролиращи представители на ЛГБТИ общността от Европа, Азия и Америка. Все някой трябва да поеме всички тези гладни и жадни за пъстроцветни преживявания души… И колкото и да искате да си запушите ушите и да не чуете това, налага се да го извикам: Да, родителите водят децата си на прайда! Причината? Защото е весело.

Датските деца се раждат и растат в общество, в което да си хомосексуален, транссексуален или покемон не е по-различно от това да си с тъмна коса или да имаш татуировка. Много учители са гейове и не се налага да крият този факт, защото той не се счита за релевантен, когато кандидатстват за работа, а защото и на никой общо-взето не му пука с кого си лягаш нощем, стига това да не пречи на професионалните ти задължения. И изобщо хората с различна сексуална ориентация не се крият по миши дупки и не си постват снимки във ФБ, на които се целуват с представители на противоположния пол, само и само, за да не разплачат мама. Децата си игрят с деца от хомосексуални семейства и на никой не му хрумва да им се подиграва или да ги спуква от бой, само защото родителите им се казват Пер и Йохан или Анне и Мария. От моите собствени ученици знам, че сексуалното възпитание в училище започва в пети клас. Въпреки че малък процент родители все още чувстват дискомфорт от това децата им да бъдат образовани по въпросите на секса от толкова ранна възраст, положителният ефект е налице. Бременността в тийнейджърска възраст е сведена до минимум, а децата с различна от хетеросексуалната ориентация се чувстват далеч по-предразположени от където и да е по света да споделят и да се чувстват нормални, щастливи и пълноценни граждани.

В Дания свободното практикуване на хомосексуализма е легализирано със закон от 1933 г. , а от 1977-а долната граница за практикуване на секс от какъвто и да е характер по взаимно съгласие е смъкната на 15 години. Дания е и първата държава в света, която официално признава съюза между партньори от един и същи пол. И ако си мислите, че всичко е само парлама и се прави от политици-популисти, много се лъжете. Според скорошни социологически проучвания 78% от населението в страната подкрепя еднополовите бракове и, забележете, осиновяването на деца от ЛГБТИ  двойки.

И пак си запушете ушите или си затворете очите, ако не искате да прочетете следващите редове, обаче аз съм тук, за да ги напиша. Фактът, че децата растат в страни като Дания, където не се премитат под килима истините за различността в сексуалните предпочитания, не ги прави извратени.

Извращенията, така както ги разбирам аз, а и, надявам се, всички здравомислещи хора, са производни на съвсем други фактори, които нямат нищо общо със сексуалността. Но затова пък имат много общо с липсата на свобода, честност и любов. В семейството и обществото като цяло.

 
 

6 причини да живеете в Лозенец

| от Цветелина Вътева |

Когато бях малка, прабаба ми и прадядо ми живееха в Лозенец. Не знам дали знаеха, че живеят в луксозен квартал, гледаха кокошки в двора, бяха садили хортензии по пътеката, която се спускаше към къщата и не се чудеха защо улицата им се нарича „Цветна градина“.

По лозенските наклони баща ми се е пребивал с мотор на паветата. Пак по тая „Цветна градина“ вуйчото на татко ми бил първият, който започнал да минава с чисто новия си Вартбург 311, модел от 56-а: хората цъкали възмутено с език, че се кара кола там, все пак на улицата си играели децата, не била място за автомобили…

На мястото на хортензиите и кокошките днес има паркинг и гаражи, а на мястото на къщата им – блок от т.нар. ново строителство, когато беше ново в началото на 21 век. Целият блок е напукан, мезонетът на последния етаж е запустял, а пред входа към паркинга става по минимум един скандал на 15 минути, защото някой е паркирал отпред и жителите не могат да си влязат/излязат.

Прабаба ми и прадядо ми починаха отдавна, а аз ползвам апартамента за купони. Като чуят хората, че е в Лозенец, всички казват: „А, супер, в центъра, много ми е удобно там, идвам“.

Дали е точно „центъра“ не зная, но сигурно и вие харесвате Лозенец. Да надраскаме 6 примерни причини защо:

Обичате да изпадате в нервна криза всеки път, когато трябва да паркирате

Ако животът ви е прекалено спокоен и скуката ви ломи, Лозенец е едно добро място за вас. Много е вероятно да се наложите да си извадите картон, че живеете там, за да паркирате безплатно в рамките на Зелена зона. Разбира се, рискът все пак от ЦГМ да ви сложат скоба си е налице. Ако пък паркирате просто така, ще оскубете косите си в рамките на 2 успоредни паркирания между Ford F350 и Mercedes G-Class. Имате си гараж и няма проблем? Няма, да. Докато някой не ви го запуши, което ще се случва в 9 от 10 пъти, когато решите да излезете с колата.

Харесва ви шегата с „Луксозенец“

Изпитвате мрачно удовлетворение, когато хората ви бъзикат, че живеете в „Луксозенец“. Знаете, че го казват с известна ирония, но луксът си е лукс, с колкото и сарказъм да го поръсиш.

Харесвате изгледа към кучешкия парк, обрамчен от 10 блока

Кучешкият парк, който сега наричат „Южен парк 2″ е онова пространство зад музея „Земята и хората“, където все още има алеи с пясък, поляни и хълмчета. Там денонощно тичат кучета, а през юли се прави A to Jazz фестивала. Ако живеете в онази част на Лозенец, която се пада срещу басейна „Спартак“ и бул. Черни връх, ще можете да виждате парченце от него. И то в модерна рамка от блокове с не толкова модерни импровизирани простори с гащи.

Обичате да си кълчите глезена в паве

Кварталът се разрасна и се застрои, но паветата по повечето улици си останаха. Може би ви напомнят за калдъръмите на Копривщица или за стария град на Пловдив. Романтиката е по-мощна от тази в любовната сцена на „Цар Лъв“, където Симба и Нала танцуват под един водопад…докато не си заклещите обущата между две павета и не се озовете на екстензия в Пирогов. Там романтиката е на малко по-ниско ниво.

Израснали сте в Козлодуй и държите сега да сте на един х(върле)й от НДК

Може още да наричате НДК „ендекато на културата“ и това още да ви е смешно, но си държите да сте наблизо. След като сте прекарали детството и ранната си младост сред закачки дали имате скрити крайници по тялото, защото живеете близо до АЕЦ, а зли състуденти в Студентски град са римували „Козлодуй“ с какво ли не, вече не искате и да чувате за родното си място. Искате да сте близо до центъра. Ако може – баш в центъра.

Харесвате полицаите от IV РПУ

И те, като другите, няма да ви свършат работа ако се наложи, но пред IV-о поне има градинка.

 
 

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“

| от chr.bg |

Роби Уилямс е готов да се върне в „Тейк дет“, ако и Джейсън Ориндж се съгласи.

Водещите Филип Скофилд и Холи Уилоуби попитаха Роби Уилямс в британското телевизионно предаване „Тази сутрин“ дали наистина групата замисля отново да се събере в пълен състав за 30-годишнината си през 2020 г. Това означава той и Джейсън Ориндж да се присъединят към Гари Барлоу, Марк Оуен и Хауърд Доналд. Роби Уилямс отговори, че е готов да го направи, но не знае какво е отношението на Джейсън.

Роби Уилямс напусна за пореден път „Тейк дет“ през април 2014 г., а през септември същата година го последва и Джейсън. През март тази година Гари Барлоу каза, че „няма шанс“ Роби да се върне.

Петимата не са пели заедно от 2011 г. Гари Барлоу обаче е доволен от групата и като трио.

 
 

Лятото дойде, къде си бе, момче

| от |

Официално стана лято, а вие не сте готови ни най-малко. И нямам предвид мобилно-операторското „готови ли сте за лятото“. В това отношение сте готови – имате си телефон, имате си там някакви безплатни минути, обхват и т.н. Говоря за друга подоготовка, която трябваше да започне още след като свърши почивката миналото лято.

Хубавите неща стават бавно. Затова е лесно да си дръпнеш Instagram, но си е 8-часов работен ден, докато нагласиш снимките. Събрахме няколко неща в списък, който да следвате, за да ви е по-хубаво лятото. Защото ви обичаме и искаме да сте добре!

Тело

Момче, не може да отидеш на морето с шкембе и без бицарки. Ще те помислят за някой женен. Фитнеса си е половин квартира – някакви мадами се разхождат, топло е, има душове, гардеробче. Няма от какво да те е страх. Освен, разбира се, от мисълта, че всички са много по-добри от теб. Но това е само мисъл – всъщност всеки е там да гледа себе си, ти не ги интересуваш.

Ако пък си преклаено кльощав, никой няма да те забелязва, така че в известна степен няма проблем. Само гледай да не разтвориш във водата.

Колата

Летни гуми се слагат веднага и се поправя климатикът, защото ако караме на отворени прозорци, ще ни се развали кичарата. Също и няма да можем всички (не само хората в колата – всички хора на планетата) да чуваме екскуизитно подбраната плейлиста на флашката, забодена като Ескалибур в таблото.

Резервация на хотел

Всички обичаме свободата (която всъщност е безвремие) на палатковия живот – той ни избавя от възлите на живота. Има обаче един възел, от който не искаме да ни избавя. Това е санитарният възел. Ако имате пари, наемете си място със стени. Стените са дълбоко подценена технология. В момента, в който стане март месец, с дружината трябва да сте се разбрали вече къде ще заморите това лято. Това е перфектното време да се направят резервации, защото е рано и местата са по-евтини.

Да скъсаш с гаджето

За какво ти е гадже бе, момче! Все едно да отидеш на дискотека по домашни дрехи. Хората идват от други държави тук – гладни ли ще ги държиш. Срам нямаш ли! Чехия знаеш ли къде е? Знаеш ли колко път са били тия момичета – да не мислиш, че е от любов към морето. Махай гаджето и като те пита „Ама защо?“, кажи й: „За родината, Гинче! За майка България!“

Само като се ударите по едно-две в барчето с девойките и тръгнеш да оправяш външната политика, гледай да не е с братски отношения.

Да си излекуваш рашовете и гъбите

Никой не иска да ти гледа пъпките и мазолите, достатъчно е че ти гледат голите ходила. Добрата новина е, че пясъкът и морето ще те изшкурят добре, така че няма голямо притеснение около това. Става въпрос, ако е нещо по-тегаво, да го зачистиш предварително. Иначе влиза ли се в битка с ръждясал меч.

 
 

Емил Чоран: „Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд“

| от chronicle.bg |

За някои той е един от най-разрушителните мислители на времето си – Ницще на ХХ век, но по-мрачен и с по-отявлено чувство за хумор. Много, особено младите, го възприемат като опасен лунатик. Според други, той е просто безотговорен чаровен младеж, който не представлява опасност за никого, освен за себе си. Когато книгата му за мистицизма отива за печат, печатарят (добър и богобоязлив човек) отказва да я докосне. Измива си ръцете и авторът е принуден да публикува труда си на собствени разносни.

Кой е той? Той е Емил Чоран.

Роден е през 1911 г. в Рашинари – малко село в Карпатите, в Румъния. Отгледан е от баща, който е православен свещеник, и майка, склонна към депресивни състояния. Пише първите си книги на родния румънски език, някои от които са  колекции от кратки есета, други са афоризми. Още от млад страда от безсъние. Учи философия в Букурещ, а после става известен наравно с други румънски интелектуалци като Мирча Елиаде и Йожен Йонеско.

Пристига в Париж през 1936 г., но продължава да пише на румънски до началото на 40-те години. Скъсва окончателно връзките си с родината през 1946 г. В Париж много малко хора говорят румънски, затова започва да пише изцяло на френски своята книга, която след много редакции се появява на бял свят под името „Трактат за разлагането на основите“ (А Short history of Decay). В нея, и в следващите си книги, той се посвещава на собствените си трайни обсесии, които го свързват френските моралисти и го отдалечават от румънската народопсихология.

При Чоран противоречието вътре в нас не е слабост, а знак, че умът е жив. Писането не е, за да убедиш някого или да задържиш вниманието му, дори не е свързано с литературата. То е акт насочен към самия те – средство да се събереш след лично бедствие, да се спасиш от суровостите на живота, да се примириш или да улегнеш.

В  разговор с испанския философ Фернандо Саватер , Чоран казва: „Ако не пишех, щях да стана убиец.“ Писането е въпрос на живот и смърт. То може да направи живота много по-лек. Ето няколко цитата от Чоран (починал на днешната дата през 1995 г.), които са достатъчни, за да убедят дори скептиците в силата на неговите думи:

Romanian writer Emil Cioran

„Книгата е отложено самоубийство.“

„Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.“

„Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая.“

„Еволюция в наше време: Прометей сигурно ще бъде депутат от опозицията“

„Човек забравя болката,но никога унижението.“

„Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега.“

„Откажем ли се от настоящето заради миналото, нашият живот заприличва на безполезен сън. На сбор от сенки, залези и призраци.“

maxresdefault

„Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа – от музика – и така започнаха моите невъобразими мъки.“

„Докато ти си до такава степен недоволен от себе си, още не всичко е загубено.“

„Безброй са мерките на обществото срещу мизерията; и нито една срещу бедността. Така върви човечеството: шепа богаташи, малко просяци и милиони, милиони бедни.“

„Душа без музика е красота без меланхолия.“

„Животът е абсурд. Узаконен абсурд. Позволен абсурд.“

emil-cioran

„Който успее да победи страха, може да се счита за безсмъртен.“

„Един от изворите на нашето нещастие е желанието ни да рушим и да даваме воля на престъпните си желания.“

„Страданието на другите може да ни ангажира най-много четвърт час.“

„Прозорливостта може да бъде присъща на всеки човек, който се чувства нещастен.“

„Умората от света често приема религиозна форма. Господ е море, в което сме готови да се потопим до забрава. По този начин ние бягаме от своята индивидуалност, от своето съществуване.“

97119c1ef0e7e05f87b5b93b4ab51be6

„Ако можехме да видим през очите на другите, сигурно бихме изчезнали веднага от този свят.“

„Зареем ли се из мъглата на спомените, значи страдаме. Споменът е вид отрицание, а когато е хипертрофирал – това вече е неизлечима болест.“

„Когато не можеш да спасиш душата си, се надяваш, че поне ще спасиш името си.“

„Едно богатство, което ни принадлежи: часовете, в които не правим нищо. Тъкмо те ни формират, превръщат ни в индивидуалности.“

„Само едно нещо може да докаже, че сме разбрали всичко: плачът без повод.“