shareit

Смъртната присъда на Саудитска Арабия

| от chronicle.bg по CNN |

На 14 септември, местни медии, позовавайки се на върховния съд в Саудитска Арабия, съобщиха, че съдът е потвърдил смъртната присъда на Али ал Нимр, осъден за участието си в протести преди четири години.

По това време, той е бил на 16 години. Днес, той очаква екзекуцията си, която според закона ще се осъществи чрез обезглавяване, след което тялото ще бъде изложено на публично място за назидание.

Престъпленията, за които е осъден младият Ал Нимр, са „нарушаване на предаността към владетеля“, „участие в маршове и демонстрации срещу властта“, „използване на клетъчен телефон с цел организацията на демонстрации срещу властта“.

Той е обвинен и в подслоняване на хора, издирвани от полицията, подпомагане укриването на хора, издирвани от полицията и атакуване на полицията с коктейли Молотов и камъни, макар че не са доказани физически наранявания по въпросните полицаи.  Ал Нимр отрече вината си и каза на съда, че в затвора е бил принуден да подпише самопризнания.

Саудитска Арабия е една от трите държави в цял свят, известна с това, че поддържа смъртната присъда на хора, които са извършили престъпленията, за които са осъдени, в детска възраст. Другите две страни са Иран и Судан. Според закона няма сила, която да спре властите на Саудитска Арабия да изпълни присъдата, която бе издадена през май 2014г.

Действително, Саудитска Арабия ратифицира международните договори, които забраняват екзекутирането на лица, извършили криминално деяние преди да са навършили 18 години. И въпреки това задължение към международната общественост, саудитските власти могат да се измъкнат от него, тъй като според вътрешната им законодателна система, всеки, който се отличава с физическите белези на пубертет, може да бъде третиран и съден като възрастен. През януари 2013г., Саудитска Арабия екзекутира домашна помощница от Шри Ланка, която бе обвинена в убийството на новородено, което е извършила на 17-годишна възраст. През март същата година, властите отнеха живота на двама мъже, извършили въоръжен грабеж преди да имат навършени 18 години.

А ал Нимр никак не е единствен. Всъщност, той е част от една набираща сила тенденция. Саудитска Арабия е една от държавите с най-много изпълнени смъртни присъди в света, към момента тази година там са екзекутирани 135 души. Местните дипломати се опитваха да отклонят критицизма, който заля страната заради високия брой екзекуции. През септември, посланикът на Саудитска Арабия заяви пред Обединените нации в Женева, че тези, които критикуват страната по този повод, всъщност защитават правата на убийците.

На практика обаче смъртните присъди, издадени за убийства, са по-малко от половината издадени смъртни присъди въобще. Такива се издават за трафик на наркотици, грабежи и дори за магьосничество. А онези, които са осъдени за наистина сериозни престъпления, често не получават справедливи дела. Случаят на ал Нимр е образцов пример за това.

Служителите на вътрешна сигурност арестуват ал Нимр през февруари 2013г. във връзка с протести на нарастващото малцинство на шиити в източната провинция на страната. Шиите надигнаха глас срещу отдавна съществуващата дискриминация от страна на правителството и излязоха на протест срещу това, че властта на Саудитска Арабия грубо потиска мирните протести в съседен Бахрейн.

Властите държат младежа близо девет месеца без да го допуснат до дело, като през това време разпитите са се осъществявали без присъствието на адвокат. Много от скалъпените обвинения срещу него не отговарят на понятието „значимо престъпление“ според международния закон. Съдът така и не успява да изслуша какво твърди обвиняемият, тъй като го държат в изолация.

Членове на семейството му се свързват с организацията Human Rights Watch и я уведомяват, че след ареста на ал Нимр никой не е допуснат да го види в продължение на четири месеца. Когато властите най-накрая го завеждат пред съдия, според слуховете не са му позволили да информира семейството си, нито да се свърже с адвокат, както не са му дали и копие от документите по делото.

Имало е три сесии на съда преди властите да позволят на младежа да се свърже с адвокат. Освен това, противно на заповедите на съда, управителят на затвора разпорежда адвокатът да няма право да посещава клиента си в затвора, което не дава възможност да се подготви защитата.

„Изненадващо“ съдът намира ал Нимр за виновен през май 2014г. само на базата на самопризнание, което е подписал по време на разпитите, въпреки твърдението на обвиняемия, че един от разпитващите го полицаи е написал самопризнанието и го е накарал да подпише насила. Очевидно това няма голяма тежест за съда, тъй като те зачитат само факта, че неговият подпис стои върху документа.

Животът на ал Нимр сега е в ръцете на краля на Саудитска Арабия – крал Салман, чието решение ще е ясен знак за това дали той действително смята да реформира съдебната система в страната или ще обезсмърти заклеймената в цял свят съдебна практика да се екзекутират непълнолетни престъпници.

Вчера френският президент Франсоа Оланд призова краля да не екзекутира младия шиит.
„Помолих Саудитска Арабия да се откаже от екзекуцията на младия Али ал Нимр в името на принципа, че смъртната присъда трябва да бъде отменена, а екзекуциите – да бъдат спрени“, каза Оланд на пресконференция след вчерашния Европейски съвет, на който бе обсъдена темата за бежанците.

 
 
Коментарите са изключени

Историята на два героя – Солти и Роузъл

| от |

Много герои се появиха преди години на 11 септември, помагайки на хората в нужда, докато Кулите-близнаци се разпадаха около тях. Двама, за които вероятно не сте чували, са Солти и Роузъл – кучета водачи, които въпреки хаоса, спокойно доведоха слепите си собственици в безопасност след терористичните атаки.

Салти, жълт лаборатор, е роден през 1996 г., а 2 години по-късно е обучен като куче водач от Каролайн Макаби-Сандлър от „Очи за слепи“. Според Макаби-Сандлър „Солти харесва бързите темпове на града. Определено е градско куче“. На ежедневните си разходките, Солти се научи да се ориентира около препятствия и да се спира на бордюри и подлезите, а претъпканите тротоари на Манхатън, ескалаторите и въртящите се врати скоро също не са проблем.

След пет месеца интензивно обучение, Солти се срещна със собственика си, Омар Ривера, през 1999 г. След като ослепява 14 години по-рано заради тежка глаукома, 43-годишният мъж продължава да работи за пристанищното управление на Ню Йорк и Ню Джърси като старши дизайнер на системи. Офисът му е в Световния търговски център, на 71-ия етаж на Кула 1.

В съдбовния септемврийски ден Солти си седеше спокойно до бюрото на Ривера, когато и двамата чуват силен удар и усещат как сградата започва да се люлее. Ривера помирисва дим, а компютърът му се разбива на земята. Той грабна повода на Салти и кучето го извежда до претъпканото стълбище, където въпреки хаоса, успява да навигира Ривера около хората и отломките, все едно беше просто още един нормален ден на работа.

В един момент негов колега се опита да вземе каишката на Солти, мислейки, че така ще помогне, но кучето отказва да се отдели от стопанина си и не изпитва нужда от помощ, докато го води към безопасност. След час и петнадесет минути кучето и Ривера успешно стигат до земята от 71-ия етаж, влизат във фоайето на сградата, стигат до входните вратите, излизат и хукват през глава. Те са само на две-три пресечки, когато чуват как кулата се срива.

Подобно на Солти, Роузъл също е жълта лабораторка, но е родена през 1998 г. Тя и Майкъл Хингсън се срещат и си стават приятелчета през 1999 г. в „Очи за слепи“. Хингсън е сляп по рождение, но никога това не го е спирало да осъществи мечтите си. Той изкарва магистърска степен по физика от Калифорнийския университет и си осигурява работа като мениджър продажби на компютри в Ню Йорк. Кабинетът му се намира на 78-ия етаж на Кула 1.

Роузъл спеше под бюрото, когато самолетът удари сградата, само на осемнадесет етажа над тях. Тя спокойно поведе Хингсън, заедно и с други хора в офиса, до затъмненото стълбище и по което се спускат и 1463 стъпала по-късно всички успешно излизат от люлеещата се сграда и на улицата. Слизането отнема малко повече от час и миг след като бяха напуснали сградата, Кула 2 се срути, запращайки отломки навсякъде, някои от които уцелват Хингсън и Роузъл, което обаче не възмущава кучето и то продължи спокойно да изпълнява своята работа да води господаря си през хаоса.

Спомняйки си този ден, Хингсън пише:

Тя ми спаси живота. Докато всички тичаха в паника, Роузъл остана изцяло фокусирана върху задачата си. Докато отломки паднаха около нас и дори ни удряха, Розел остана спокойна.

Роузъл поведе Хингсън през изпълнените с ужас и хаос улици към станция на метрото, където помогнаха и на една жена, ослепена от отломки, да се спаси. За Роузел това беше просто още един ден в живота на куче-водач – когато двойката се връща спокойно у дома, те си играят с приятеля си Лини – пенсионираното куче-водач на Хингсън – все едно че нищо не се е случило.

След атентатите, на 5 март 2002 г., Солти и Роузъл бяха наградени с медала Дикин – „За това, че остават лоялно до своите собственици, смело ги водят повече от 70 етажа на Световния търговски център до безопасно място след терористичното нападение срещу Ню Йорк на 11 септември 2001 г.“

Солти почина през 2008 г. на 11-годишна възраст. Роузъл го последва през 2011 г. на 13-годишна възраст, след като разви язва на стомаха.

Споменът за Солти и Роузъл все още го има. Хингсън написа книга за кучето си, наречена „Thunder Dog: The True Story of a Blind Man, His Guide Dog, and the Triumph of Trust at Ground Zero“, която беше публикувана малко след смъртта на Роузъл. Хингсън основава и фондацията на Роузъл Дрийм, която подкрепя незрящите деца и възрастни и им предоставя начини да учат и да участват по-пълноценно в света.

 
 
Коментарите са изключени

Дуелите заради любовния живот на Мария Кюри

| от |

Мария Кюри и съпругът й Пиер не бяха чужди на пресата. През 1903 г. двойката печели Нобелова награда „в знак на признание за необикновените постижения, които правят към обществото със съвместните си изследвания на радиационните явления, открити от професор Анри Бекерел“. Връзката им е щастлива като всеки от тях е на равно интелектуално ниво с другия. Те отпразнуваха Нобеловата награда и продължиха работата си, но след няколко години им се случи една трагедия.

Pierre Curie by Dujardin c1906

Пиер Кюри

През 1906 г. съпругът на Кюри загива при злополука. Следобеда на 19 април, докато вали силен дъжд, Пиер пресича улицата, когато е прегазен от карета с коне, която превозва 6 тона военни униформи. За жалост, мъжът умира на място. Въпреки че сърцето й е разбито, тя отхвърля пенсията, която френското правителство й предлага, като казва, че и сама може да издържа себе си и децата си без проблем. Мария се връща на работа скоро след смъртта на Пиер и дори зае академичния пост на съпруга си. Кюри пише:

Съсипана от нещастието, не се чувствах в състояние да се изправя пред бъдещето. Не можех да забравя обаче това, което съпругът ми понякога казваше – че дори и него да го няма, трябва да продължа работата си.

Вероятно не е изненада, че Кюри в крайна сметка продължава и в интимен план. Тя беше едва на 38 години, когато стана вдовица, и скоро насочи погледа си към Пол Ланжвен, бивш ученик на мъжа й. Като много интелигентен мъж, също толкова отдаден на науката, колкото и Пиер, Пол има потенциала да запълни празнотата, останала от починалия й съпруг. Плюс това, той беше хубав и имаше „процъфтяващи мустаци“. Няма какво да не му харесваш! Имаше само един мъничък проблем: Пол вече беше женен…

Paul Langevin Wellcome2

Пол Ланжвен

Въпреки това Кюри и Ланжвен си правят една хубава авантюра. За него извънбрачните отношения не бяха непозната и неизследвана материя – бракът му не беше особено щастлив, а съпругата му дори веднъж го беше ударила с бутилка по главата. (Въпреки че предвид многобройните му изневери, може би си го е заслужил.)

Жена му беше добре запозната с предишните му набези с други жени, но нещо във връзката му с Кюри я ядоса доста. И така, когато госпожа Ланжвен разбра, че съпругът и любовницата му са си устроили апартамент, където могат да се срещнат насаме, тя намира крадец и го наема да нахлуе там. Крадецът взе интимни писма от мястото и госпожа Ланжвен заплаши Пол, че ще го изкаже за афера на пресата, ако не я прекратят.

Аферата или продължава, или госпожа Ланжвен не удържа на думата си. Три дни преди Мария Кюри да спечели втора си Нобелова награда, съпругата на Пол дава писмата на пресата, заявявайки, че иска развод, пари и попечителството над децата им.

Вестниците полудяват от историята! Те описват Кюри като съблазнителка, която е примамила семеен мъж от добрата му френска съпруга и деца. Хората бързо се възмущават яростно, което не беше особено трудно нещо като се имат предвид предразсъдъците на по онова време – Кюри беше чужденка, родом от Полша, а също и (както грешно пишат вестниците) еврейка.

Пресата пуска слухове, че аферата е започнала, още докато Пиер е бил още жив. Тези твърдения също са неверни, но това е достатъчно, за да урони името на Кюри дотолкова, че Нобеловият комитет да я помоли да си остане във Франция и да не пътува до Швеция, за да приеме наградата. Те се страхуваха да си помислят какво ще стане, ако една прелюбодейка седне до  самия крал на Швеция!

От друга страна, Алберт Айнщайн веднага скача в защита на Кюри, като казва, че трябва да дойде в Швеция, въпреки обвиненията.

Убеден съм, че вие [трябва] да продължите да се отнасяте към тези измислици с презрение… ако глъчката продължава да се занимава с вас, просто спрете да четете тези глупости и ги оставете на влечугите, за които е написана.

Междувременно ситуацията става още по сериозна, защото се провеждат не един, а два дуела, възбудени от любовите на Мария Кюри.

Единият е между двама редактори на конкурентни вестници: М. Червет от Gil Blas и Леон Дуде от L’action Francaise. Техният спор беше относно доколко са основателни обвиненията на госпожа, вече госпожица, Ланжвен. Двубоят биеше с мечове и след „няколко ожесточени удара“ Дуде бе ранен и двамата решиха да се помириха.

Другият двубой бе между Пол Ланжвен и Густав Тери, журналист, който го нарича „невъзпитан страхливец“. Ланжвен не прие със спокойствие обидата и съответно предизвиква на дуел с пистолети. Въпреки проведените изчерпателни приготовления, дуелът не доведе до нищо – Тери отказа да стреля с мотива, че не иска да отърве Франция от един от най-големите й умове, а Ланжвен заяви, че не е убиец и също пусна пистолета си.

Публичността фактически слага край на връзката им. Ланжвен и съпругата му успяха да уредят спора си извън съда и по-късно се помириха, въпреки че Пол след това става забременява секретарката си и тя ражда.

Кюри все пак отива до Швеция въпреки съветите на Комитета и приема лично втората си Нобелова награда. След това отива на вечеря (с 11 блюда!) с краля на Швеция, която мина спокойно. Тя е първият човек – мъж или жена – спечелил Нобелова награда два пъти. За съжаление обаче, за научните постижения, които прави, плаща с живота си. През 1934 г. Кюри е диагностицирана с левкемия, резултат от продължителното излагане на йонизираща радиация. Работните й бележки и тетрадки, дори и днес, все още са твърде радиоактивни, за да се пипат без адекватна защита.

Мари Кюри не само спечели две Нобелови награди – в семейството й има общо пет. Тя спечели две, съпругът й Пиер Кюри спечели една, дъщеря й, Ирен Жолио-Кюри (съпруга на Фредерик Жолио-Кюри, на когото е кръстена метростанцията в София), печели наградата за химия през 1935 г. заедно със съпруга си, а втората й дъщеря е директор на УНИЦЕФ, спечели Нобеловата награда за мир през 1965г.

Въпреки че Кюри и Ланжвен никога не се събират отново, това не беше краят на отношенията между двете фамилии. Внучката на Кюри, Хелън Жолио-Кюри, се омъжва за внука на Ланжвен, Мишел.

Gustaf V färgfoto

Кралят на Швеция Густаф V беше обвинен, че е имал афера с женен мъж. Курт Хайби идва на визитация при краля през 1932 г., за да поиска лиценз за алкохол за ресторанта си. Той обаче не получава такъв, защото е осъден престъпник. По време на срещата Густаф V успява да съблазни Хайби. Съпругата на Хайби подава молба за развод, позовавайки се на връзката на съпруга си с краля, а Хайби получава 170 000 крони, за да си мълчи.

 
 
Коментарите са изключени

Великите любовни истории: Джордж и Амал Клуни: Когато животът ти поднесе “пълния пакет” на 50

| от Мая Вуковска |

Ние, момичетата от махалата (а и Спаско от четвъртия етаж), искахме до една да се оженим за него. Всъщност искахме д-р Рос от “Спешно отделение”, понеже през 90-те  всички познаваха Джордж Клуни само с името на най-известното му до този момент телевизионно превъплъщение. Само че Джордж устоя на изкушението и не взе никоя от нас за жена. На Спаско пък изобщо не му обърна внимание. Всъщност продължи да пренебрегва предложенията за женитба и през следващото десетилетие. И през по-следващото.

В един момент вече всички започнахме да си мислим, че няма какво и кой да мръдне може би най-харизматичния холивудски актьор от трона на заклетото ергенство. И ние, момичетата от махалата, вече на по 40 и малко, продължавахме да таим надежда, че един ден пътищата ни все някак ще се преплетат  и хоп! – някоя от нас ще се окичи с титлата “Мисис Клуни.” Но не, Джорд беше непревземаема крепост, единствената по рода си в иначе разгулния Холивуд. Но както казват мъдрите хора, на всеки от нас рано или късно му идва сляпата неделя. Така и Джордж – един ден се събуди, може и да не беше в неделя, но знаеше със сигурност едно нещо – беше влюбен като хлапак и искаше да се ожени.

Това е любовната история на най-пословичния холивудски ерген и ослепителната му съпруга с мозък като бръснач и сърце като на светица – Амал Аламудин. История, която никоя врачка на успя да предвиди, че изобщо някога ще се случи…

gettyimages-1144010446-594x594
Среща у дома, малко неглиже

Никога не знаеш кога и при какви обстоятелства любовта ще те изненада. И не винаги си подготвен да я посрещнеш подобаващо – в костюм на Армани и с букет бутиков сорт рози в ръка. В случая на Джордж и Амал любовта ги сполетява в един на пръв поглед съвсем обикновен ден през юли 2013-а, който с нищо не предполага, че случайната среща на тези двама души ще се окаже съдбовна и за двамата. Техен общ приятел решава да се отбие на път за Кан в къщата на Клуни край езерото Комо, за да го види как е, що е. В колата си е взел за компания Амал. Съдбата сякаш е подредила пъзела перфектно предварително, защото по същото време на гости на звездата са родителите му Нина (бивша миска) и Ник (бивш телевизионен водещ). Амал е представена на представена на всички, без да подозира, че това са бъдещите й съпруг, свекър и свекърва.

Двамата веднага си допадат, но първо ще си изпратят около хиляда мейла и ще си говорят около 155 часа по телефона преди да стане ясно, че между тях се е заформило нещо повече от приятелство.

gettyimages-1173076761-594x594

Аби Роуд

Как се кани страхотна жена на среща? Ами как! Просто й звънкаш и казваш: “Хей, бейби, аз съм Джордж Клуни. Искаш ли да излезем да пием по едно?” Само че не, бейби, чичо ви Джордж е класа и не би използва чара и славата си, за да сваля мацки по този начин. Във всеки случай  не и мацки като тази! През октомври 2013-а Клуни кани Амал, която живее в Лондон, да отскочи до прочутото звукозаписно студио на “Бийтълс” на улица Аби Роуд. Той е там, за да наблюдава как върви работата по новия филм, в който участва –  “Пазители на наследството”.

“Беше страхотна първа среща, “ спомня си Клуни в интервю пред The Hollywood Reporter и добавя: “От този момент нещата  се развиха светкавично.”

gettyimages-1177517747-594x594

Кой казва, че не може хем умна, хем красива!

Коя е всъщност жената, която покорява вечния ерген? Въпреки че е само на 42 години, тя вече има зад гърба си удивителен живот и кариера. Надарената с изящна и спокойна красота, Амал Аламудин е един от най-известните и влиятелни адвокати по човешките права в света. Родена е през 1978 г. в Бейрут, а през 80-те заради войната семейството й напуска страната  и се установява в Бъкингамшир. Войната и страданията на народа й оставят траен отпечатък върху детското й съзнание и това е основната причина тя да бъде съпричастна със съдбата на бежанците.

Разбира се, за да се стигне до това да се превърне в икона на движението за граждански права, житейският й път минава първо през няколко реномирани учебни заведения. Има степен по право от Оксфордския университет и още една от Нюйоркския университет, владее перфектно арабски и френски. След като завършва образованието си, започва работа като чиновник в офиса на бившата съдия в Международния съд Соня Сотомайор. Оттам изкачването нагоре по професионалната стълбица е стремително. Настоящата й правна фирма, Даути Стрийт Чеймбърс, я наема като стажант през 2010 г. Не минава много време и Амал вече е пълноправен адвокат в кантората на пълен щат. Списъкът й от VIP клиенти включва Джулиан Асанж, бившият министър-председател на Украйна Юлия Тимошенко и журналистът от “Ал Джазира” Мохамед Фахми, който прекара 400 дни в египетски затвор. Освен с конкретна адвокатска дейност, Амал се изявява и като преподавател – изнася лекции по международно наказателно право в много университети в САЩ, Великобритания, Холандия…

gettyimages-1144010446-594x594

Доказала се вече като топ адвокат, в общественото пространство все повече започват да обръщат внимание и на външността й. През 2013 г. е обявена за най-секси лондонски адвокат, а на британските модните награди през следващата година отвява всички със зашеметяващото си излъчване и визия. Избрана е за най-стилна знаменитост, а традиционно спряганите за модни икони Дейвид Бекъм, Кейт Мос и Кийра Найтли могат само да й дишат прахта…

Съвсем логично жена с такава класа да има не просто високи критерии за партньора си, а направо недостижими. Най-добрата й приятелка с основание се притеснява, че сега, след избирането й за най-секси юрист, мъжете съвсем ще се отдръпнат и Амал ще си кукува сама до дълбоки старини. За щастие красивата адвокатка се разминава с 200 км/ч със съдбата на “стара мома” в деня, в който среща Джордж. Защото… Хм, този мъж май наистина дава 100-процентна заявка, че може би той  е “единственият”.

gettyimages-1149362243-594x594

Шокът от годежния пръстен

След месеци на планиране до последния детайл, като, например, плейлиста с музиката, на фона на която ще направи предложението за брак, на 28 април 2014-а Клуни кани Амал на домашно приготвена вечеря – уж да хапнат и да си побъбрят. Амал отива, без ни най-малко да очаква как ще се развие вечерта. Когато отваря кутията със запалката, с която обикновено пали свещите на масата, вътре вместо запалка лъсва годежен пръстен със седемкаратов диамант.

“Направих всичко както го бях планирал,” казва Джордж. “Изчаках да започне “Why Shouldn’t I” (Защо да не позная любовта?” в изпълнение на Синатра, паднах на едно коляно и я помолих да се омъжи за мен. Тя обаче продължаваше да се взира в пръстена и само да повтаря: “О, божичко, о, божичко!” И така, вися си аз на едно коляно вече 20 минути и си мисля, че ако се забави още малко с отговора, сигурно ще имам нужда от нови стави.” За щастие Амал казва “Да”, а Джордж не получава трайно увреждане на коленните стави.

gettyimages-1148918369-594x594

Венециански разкош

Не е минала и година от първата им среща край езерото Комо, когато двамата се женят.

“Нарочно не бяхме казали на никого, че ще се женим, обаче някак информацията “лийкна” и в следващия момент – о, боже! –  сватбата ни вече беше събитието на годината.”

Двойката подписва в кметството на Венеция. Булката е облечена със стилен бял костюм с панталон, а младоженецът – в безупречно скроен сив такъв и с тарикатски слънчеви очила. Приемът след официалната част е в луксозния хотел “Аман Канал Гранде”. На него са поканени само някои близки и познати. Е, разбира се, както и някои от известните приятели на двойката като Сидни Крофърд, Мат Дймън и Ана Уинтор. Амал носи ослепителна рокля на Оскар де ла Рента, обшита с мъниста, кристали и почти 10 метра дантела.

gettyimages-1142223457-594x594

Къде го чукаш, къде се пука

Първоначално децата не влизат в плановете им за бъдещето. Дори след сватбата младоженците не повдигат въпроса за потомство. Все пак Амал е толкова заета с важни дела и да спасява човешки животи, а Джордж… ами той си признава, че бащинството никога не е било в ДНК-то му. Обаче съдбата си знае работата. Две години след като са станали семейство, Амал забременява. Когато докторът, който преглежда Амал с ултразвук, съобщава на бъдещите родители, че долавя не един, а два сърдечни ритъма, двамата направо се вцепеняват. “Спомням си, казва Клуни, как седим в лекарския кабинет и се взираме в парчето хартия с резултата от ултразвука, а аз си мисля, че сигурно е станала някаква грешка.” Само че грешката е вярна. През юни 2017-а Амал ражда близнаците Ела и Алекзандър.

Днес семейство Клуни прекрасно успява да балансира семейните и професионалните ангажименти. Малко след като ражда, Амал се връща на работа, но това в никой случай не означава, че близнаците остават на заден план. Напротив! Освен топ адвокат, тя се оказва и топ мама. За нея съпругът й казва: “Тя от тези невероятни, рядко срещани човешки същества, които превъзхождат другите с каквото и да се захванат. Когато я гледаш в действие, те кара да се чувстваш едновременно ужасно горд и ужасно малък.”

 

 
 
Коментарите са изключени

Рибките, при които мъжкият носи бебетата

Репродуктивният процес на морските кончета започва, когато мъжкият и женската се срещнат и започнат да танцуват. Няколко дни преди действителния акт на чифтосване, двете рибки (да, те са риби) се срещнат, преплитат опашките си и плуват заедно. Понякога стискат с опашките си едно и също стръкче морска трева и се въртят около нея. Учените смятат, че това ухажване и танци синхронизират движенията на двете риби, за да подготвят мъжкия да получи яйца едновременно, когато женската е готова да му ги даде. След няколко дни танци и свалки, мъжкият започва да пръска вода през специална торбичка за яйца върху корема си. Водният поток се увеличава и разтваря торбичката, за да демонстрира на женската, че е празна и готова да получи от нея яйцата.

В този момент двамата плуват в своеобразна прегръдка муцуна до муцуна като се въртят нагоре през водата, опитвайки се да се нагласят така, че женската да може да вкара яйцата си в торбичката на мъжа. Тя прави това няколко пъти, почивайки си между тях, за да не се умори.

Когато яйцата напускат тялото й, женската отслабва, а докато мъжкият ги получава пък, се издува. Този процес може да продължи до 8 часа. В крайна сметка тя му дава между няколко десетки и хиляди яйца в зависимост от вида на морските кончета.

Когато свърши, женската не остава да се гушкат, а просто отплува и намира хубаво място за почивка, която може да отнеме няколко часа.

Hippocampus hippocampus (on Ascophyllum nodosum)

След като приятелката му си тръгне, мъжкият се прихваща към някое близко растение и освобождава сперматозоиди директно във водата около себе си, за да оплоди яйцата, които сега са закрепени към стената на торбичката му. Торбичката им осигурява кислород и пролактин, за да ги подхранва.

Въпреки че женската е решила да си тръгне веднага след чифтосването, тя поне е достатъчно мила, за да се върне по някое време и да провери как върви бременността на мъжа й. По време на гестационния период, който може да е от две до четири седмици, женската посещава мъжкия ежедневно, макар и не за дълго. Двамата просто си взаимодействат по няколко минути всеки път, плувайки заедно, както когато се ухажваха.

Докато мъжкият се подготвя да роди, торбичката му става по-кръгла и по-кръгла. В минути точно преди раждането започват контракциите. Мускулите на кончето се свиват, огъвайки го назад и напред многократно в продължение на около десет минути, докато всички бебета не излязат от торбичката. Може да се родят между 8 и 200 малки морски кончета наведнъж.

Доста е впечатляващо, че торбичката на мъжа след раждане се връща до нормалните си размери и състояние само за около час, а след още няколко часа той е готов отново да се чифтосва и понякога дори го прави.

Мъжкото морско конче може да роди, но както при много риби, той не родителства малките си, а ги оставя сами. В крайна сметка около 5 бебета кончета на всеки 1000 оцеляват до зряла възраст. Много от тях са изядени от хищници или умират от глад, когато океанските течения ги изтласкват далече от храната. Според стандартите сред рибите 5 оцелели от 1000 всъщност е една доста добра статистика. Това до известна степен е благодарение на торбичката на бащата, която предпазва малките за известно време, докато другите риби често снасят яйца и веднага ги изоставят след оплождането.

Phyllopteryx taeniolatus1

Морско драконче

При морските дракони и морските игли, които са роднини с морското конче кон, също мъжките са тези, които забременяват. В случая на иглите обаче, мъжът може да реши да усвои ембрионите, вместо да ги износи напълно, ако храната му е ограничена или ако той просто намери половинката си за не особено привлекателна.

На теория трябва да е възможно мъжете да забременеят, ако оплодена яйцеклетка се имплантира в корема им и след това успее да се прикрепи към нещо там – като черен дроб или някои друг орган, за да се черпят от него хранителни вещества. Този тип извънматочна имплантация обаче би бил изключително рисков както за въпросния мъж, така и за бебето, като основната опасност е от вътрешни кръвоизливи, които могат да доведат до смърт. Дори и бебето да бъде износено до термин и след това отстранено чрез цезарово сечение, рискът за мъжа все още е изключителен, като се има предвид, че плацентата трябва да бъде премахната и това също може да доведе до масивно вътрешно кървене, което може да бъде трудно за спиране. Както биоетикът Глен Макги казва: „Въпросът не е „Може ли един мъж да роди?“ Въпросът е „Ако мъжът роди, ще успее ли да оцелее?“

 
 
Коментарите са изключени