След протестите в Босна : Арестувайте Фейсбук!

| от |

Сараево / Алдин Арнаутович 

Събота сутрин, дим все още се издига от една сграда, която е била подпалена предишния ден. Странно, но заплашително спокойствие витае над квартала Skenderija. Разрушената сграда на кантоналното правителство е заобиколена от жълта лента, като местопрестъпление в американските филми.

morning after protests 1

Но още от предишната вечер медиите бяха започнали словесни атаки, насочени към протестиращите. Déjà vu. Прави се опит да се дискредитират тези, които се борят срещу системата. Използват се внимателно подбрани думи и фрази от властите и полицията, с помощта на този тип хора, които се възползват от сегашното състояние на нещата. Прави се опит всички протестиращи да бъдат поставени в една категория – хулигани. И като всички хулигани и тези ще бъдат победени със сила, за която се търси оправдание. Хулиганите нямат пари, нито връзки или влиятелни семейства. Те са на дъното на обществото. Те не са ходили в колеж, защото децата на хората с влияние заеха местата им. И това е защо те са хулигани. Държавата ще ги смаже отново. И с подхода на широката четка, тя също ще помете онези, които не са хулигани. Тези, които говорят твърде много например. Протестиращите са наричани ​​тълпа, мародери. Те са сравнявани с „агресорите срещу Сараево“ от годините на войната. Влияе се върху народните емоции чрез тази медийна пропаганда, фокусирана  върху страха, спомените от войната, един добре известен и успешен инструмент, използван от правителството и по-рано.

sarajevo, dim, vatra

 

Групи, близки до властите, тези, които са се възползвали от корупцията и провалената приватизация в последните 20 години, са „готови да защитят държавата“. От кого? От хората? Има информация, че полицията е била невинни хора в различни части на града в петък вечерта. Не бандити и вандали, а протестиращи или минувачи, които не са участвали в унищожаването или опожаряването на сгради. Тези инциденти не могат да бъдат намерени в информациите на медиите и полицията, където официалната версия е, че 37 „вандали“ са арестувани. Сред тези 37 години е Sanin Cepalo, активист, който бе арестуван в дома си снощи. Той е един от тези, които използваха мегафони, за да призоват за ненасилие. Човек, който се опита да спре разрушаването. Друг демонстрант, чието име няма да разкрия от съображения за сигурност, беше ударен по главата от хулиган, когато призова за край на сблъсъците през мегафон. Нима властите са решили да използват сила за потискане на демокрацията или правото на протест? Нима правителството и полицията смятат, че сплашването и манипулирането на обществеността ще осигури добри резултати за тях? Вероятно да.

Интересно кои са тези хора по улиците в петък? Различните хора. Бях там и мога да свидетелствам. Имаше професори и хора на изкуството. Според медиите е имало измет.

Всичко беше в състояние на хаос. Едно пространство без закон. Медиите се състезават да публикуват отчетите си на страдание. „Аз плаках“ е само едно от тези мелодраматични заглавия. Да, мнозина плакаха в петък, видях това. Но от сълзотворен газ. А някой от органите на реда или медиите преброи ли колко сгради в района на сблъсъците останаха непокътнати? Как е възможно „разгневена тълпа от вандали“ да остави тези сгради непокътнати през тези няколко часа, когато е имало пълна липса на закон? Отговора, който може да бъде близо до истината е, че правителството и сградите на председателството за разгневените граждани са символи на органите, които са ги малтретирали в продължение на години?

sarajevo, protest

Изглежда, че никой не иска да се справи с причините.Политическите партии и хората във властта се опитват да използват медиите, за да се възползват от последиците. Те се опитват да сплашват. За да докажат, че няма нужда от бунтове, че с тях ще стане по-лошо.

Този път обаче изглежда, че това е по-трудно да се направи, отколкото си мислят. Изискванията на неформална група от хора от Сараево се появиха в интернет в събота: „Оставка, образуване на експертно правителство, освобождаването на невинните хора, които са били арестувани“ са доминиращи сред исканията. Манифест на хората от Тузла появил се в интернет казва същото.

„Кой е виновен?“ крещят медиите. „Ние ще накажем виновниците“, казват от полицията.“Ще си платите за всичко,“ казват политиците. Ясно е кой е виновен. Без значение колко горчиво може да звучи истината, виновно е правителството. Виновно за разочарованието. За хаоса в петък.

Всички знаем какво се случи. Полицейските служители, които бяха оставени от властите да поемат удара. Групите от хулигани, които са били инструктирани как да сеят разрушения. Няма място за дискусия по улиците по време на бунтове. Има само оцеляването на по-силния. Десетки полицаи в цивилни дрехи бяха сред протестиращите през цялото време. Те видяха всичко и знаят най-добре какво се случи. Въпреки това, изглежда, че истината не е удобна за техните началници. Те се нуждаят от виновник, жертва, която да бъде подложена на огън в медиите и съдилищата. Някой, който да поеме вината за всички техни провали – от реда в петък до тези, които съществуват от 20 години и са причина за масовите протести. Но ако някой търси един извършител, вече е ясно: Facebook е виновен. Той трябва да бъде арестуван веднага!

 
 

Най-добрите филми на Тарантино

| от chr.bg |

Куентин Тарантино е режисьор, сценарист, актьор и продуцент с един от най-уникалните стилове в света на киното.

Той е известен и с щедра употреба на насилие, театрални количества кръв и дълги бойни сцени, супер саундтраци и придирчивост към актьорите, с които работи.

Тази година стават 25 години от „Reservoir Dogs“ и по този случай ще погледнем наза към творчеството на Тарантитно. Ще видим какво е направил от тогава до днес и ще подредим работата му по качество.

Кой филм ли е номер 1?

 
 

Интервю с госпожица Юлия

| от Цветелина Вътева |

Отдавна следим с интерес и отразяваме какво се случва на сцената на единствения у нас лабораторен театър „Сфумато“. И съвсем закономерно в една от любимите ни актриси се превръща талантливата Албена Георгиева.

Но не просто и не само, защото е една от ученичките от експерименталния клас на основателите на „Сфумато“ професрорите Маргарита Младенова и Иван Добчев, а заради таланта си, заради завлядяващото си присъствие на сцената, заради външната лаконичност и вътрешната огненост, с които извайва героините си.

Вече сме писали за играта й в „Жули, Жан и Кристин“ от А. Стриндберг и в „Стъклената менажерия“ от Т. Уилмяс, предстои ни да я гледаме в „Идиот“ по едноименния роман на Ф.М. Достоевски.

Поводът за днешния ни разговор е малко по- различен. На 29.11. 2017 г от сцената тя и колегите й Христо Петков и Мирослава Гоговска ще кажат сбогом на публиката на един изящен спектакъл, играл се на български и европейски сцени едно цяло десетилетие, и чествал наскоро юбилейното си стотно представление – „Жули, Жан и Кристин“. Спектакъл, който не спира да вълнува, и за който ще се говори дълго време.

албена георгиева

В последните десет години госпожица Юлия е била част от живота Ви поне веднъж месечно, няма да е пресилено, ако кажа, че не си представям друга актриса да я играе. С какви чувства се разделяте с тази мечтана от всяка актриса, и вероятно знакова за вас, роля?

Толкова дълго сме били заедно със Жюли, че имам чувствтото, че тя е пуснала корени в мене. Така че аз се разделям не с Жюли, а с възможността да съм нея в релаността на спектакъла и на сцената, иначе тя си остава с мене. Странното е, че толкова много пъти, над сто, пък и повече, абсолютно хладнкокръвно на финала вдигам ръката си с бръснача към шията ми/й, толкова пъти съм изричала тази фраза „Аз съм последната“ и сега, колкото повече наближава 29.11 се улавям, че изпитвам някакъв странен смут, вълнение, което трудно овладявам, и естествено- тъга. Но Жюли е момиче, а актрисата вече не е, уви. Закономерно.

Поразява силата на общото изпъление, ансамбловата работа в представлението. Нито един от тримата герои не изпъква над останалите. Как постигнахте тази почти музкална хармония в играта си с колегите Ви Мирослава Гоговска и Христо Петков?

Когато започнахме репетиции ние с Мира и с Христо се познавахме като партньори от два предишни спектакъла, в които бяхме работили заедно, но този път имахме действително редкия шанс да сме част от един наистина творечески процес, който ни даде време без да бързаме да се открием по друг начин един друг, да открием език, на който да говорим на сцената. Работейки по цял ден ние тримата на сцената, Грети (Маргарита Младенова) и Дани (Даниела Олег Ляхова) в залата, беше трудно, естествено, но смислено – да се караме, да се обичаме, да си вярваме, да не си вярваме, да си имаме доверие. А по – нататък във времето, в годините, в които сме били заедно, ние минахме оттатък представата за актьорско партньорство. Аз мисля, че ние сме повече от това. И сега позлвам случая да кажа, че много ги обичам и съм им безкрайно благодарна.

23376256_531143450557696_1241563254635714243_n

Визията на спектакъла също е един от компонентите, за които си заслужава да се спомене. Хиперреалната среда и костюмите са дело на наистина талантливата, многократно награждавана, и за съжаление, рано напуснала ни художничка Даниела Олег Ляхова. Разкажете малко за работата си с нея.

Дани имаше уникалната човешка способност да присъства едновременно тихо и твърдо. Това, което се нарича твърда ръка с нежни пръсти. Спомням си как ден преди премиерата на „Жюли, Жан и Кристин“ в цялата лудница тя беше намерила време да ми направи, да ми подари тениска със снимка от спектакъла. Помня как ме убеждаваше, че именно това е роклята на Жюли и никоя друга. Помня как с малките си пръстчета правеше мехурчето с кръвта на птичката, която Жан убива. Помня турнетата, в които сме били заедно с нея в една стая, и как в едно от тях ме извади от тотален човешки и актьорски срив, само с няколкото думи, които ми каза. Рядко талантлив и скромен човек…А, спомям си как отидох в болницата и й занесох домашно приготвен шоколад, и тя ми се обади да ми каже колко е вкусен. Много тънък човек, винаги съм й се доверявала на усещането за театър, питала съм я какво мисли и тя ми е казвала. И винаги е била страшно точна. Дани…Дани липсва.

DSCF0119

Трудно ли се репетира с Маргарита Младенова? Това, че сте нейна ученичка и асистентка в актьорските й класове в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ дава ли Ви специални привилегии, или обратното, още по- взискателна е към Вас?

Когато репетирам с Грети аз се чувствам като човек, на когото някой дрържи ръката, в най – високия и в най- пълния смисъл на думата, като ученичка, и съм й завинаги благодарна за това усещане. Грети е първият режисьор, който ми се довери и продължава да ми се доверява повече, отколкото аз се доверявам сама на себе си. Това, че съм й асистентка и ученичка не ми дава никакви специални привилегии, обратно – повишава нивото на трудност и на отговорност, естествено. Но ние работим толкова отдавна, че аз вече я разбирам от половин дума. От това не ми е по- лесно в репетициите, но изпитвам някакво особено удоволствие. Не спирам да се въхищавам на търпението, на максимализма, и на любовта към актьора, с която работи. Винаги ще се уча от нея. Грети е незаменима.

И за финал: Усещахте ли Вие и колегите Ви през всичките тези години разлика в начина, по който българската и чуждестранна театрална публика възприема, реагира, оценява спектакъла?

У нас трудно се снема предубеждението на т.нар театрална и „изкушена“ публика, което никак не пречи да се случват онези най- скъпоценни за актьора мигове. Мигове, в които аз съм тя, и тя е аз. Когато публиката ти вярва и върви заедно с теб, тя ти се отблагодарява не с аплодисменти, а с едни тишини, в които се случва невъобразимо нещо, заради които всички ние продължаваме да искаме да сме актьори.

След представлението е предвидена среща на творческия екип с публиката. Побързайте да се сдобиете с билети от касата на театъра на ул. „Димитър Греков“ 2, на тел. 02/944 01 27 и 02 /943 38 90 всеки ден без неделя от 14.00 до 19.00 часа, както и онлайн тук.

ЖУЛИ, ЖАН И КРИСТИН
от Аугуст Стриндберг
Адаптация и постановка: Маргарита Младенова
Сценография и костюми: Даниела Олег Ляхова
Участват: Албена Георгиева, Христо Петков, Мирослава Гоговска
Снимки: Симон Варсано

 
 

Почина Дейвид Касиди

| от |

На 67-годишна възраст почина американският певец и актьор Дейвид Касиди, звездата от телевизионните серии от 70-те „Семейство Партридж“, съобщиха информационните агенции, цитирайки семейството и пиарът му.

Касиди е починал в болница във Флорида, където постъпи миналата седмица в критично състояние, страдайки от полиорганна недостатъчност. През февруари актьорът каза пред медии, че спира сценичните си изяви, защото страда от деменция.

 
 

Политическите лидери и техните уроци гледаме на Киномания 2017

| от |

Освен „Смъртта на Сталин” (който разглежда основно събитията и задкулисните интриги след кончината на диктатора), организаторите на Киномания са подготвили още три филма, свързани с живота и решенията на влиятелни политически лидери.

Чърчил” вече имаше прожекции в „Люмиер Лидл” и „Евросинема”, но пропусналите го имат още три възможности да го видят – в кината G8, Одеон и Дом на киното. Филмът е на режисьора Джонатан Теплицки и се съсредоточава върху 96-те часа преди десанта в Нормандия, когато британският премиер Уинстън Чърчил се бори с опасенията си за възможните жертви в положение на силна изолация от страна на сюъзниците. Зад иконичната фигура и въодушевляващите речи се крие човек, преживял присмеха на политическите си противници и военни провали – импулсивна, често деспотична личност. Само подкрепата на брилянтната, макар и нервна съпруга Клементайн може да удържи физическия и психически колапс на Чърчил.

Филмът е с участието на Брайън Кокс и Миранда Ричардсън.

Друг политически лидер – президентът на Аржентина, може да видят зрителите на Киномания в „Среща на върха”, копродукция на Аржентина, Испания и Франция. Филмът на режисьора Сантяго Митре е с участието на Крисчън Слейтър, Елена Аная, Рикардо Дарин (в ролята на президента Ернан Бланко), Долорес Фонси, Паулина Гарсия, Ерика Риваси др.

По време на среща на латиноамериканските президенти, на аржентинския лидер му се налага да се справи с личен проблем, който може да окаже въздействие върху кариерата му на политик. Напрегнат, но и забавен, филмът предлага интригуваща дисекция на политиката като бизнес, в който никога не си сигурен с кого или за какво се договаряш.

Къщата на вицекраля” пък ни пренася в Индия през 1947 г., където последният вицекрал на държавата, лорд Маунтбатън, е натоварен да надзирава прехода на Британска Индия към независимост, но се сблъсква с куп конфликти преди радикалната промяна.

Режисьор на историческата драма е Гуриндер Чада, чието семейство също е жертва на трагичните събития след края на Британската империя. Чрез филма си тя изследва задкулисните политически маневри, каква роля са имали Маунтбатън и съпругата му, както и как са протекли преговорите между политическия елит, когато те се срещат в къщата на вицекраля по повод предстоящата независимост.