shareit

След поредния “стрес” за европейските банки

| от |

Бисер Манолов,  www.bissermanolov.com

В неделя бяха публикувани резултатите от дългоочаквания стрес-тест на Европейската централна банка и Европейския банков регулатор. От стрес-теста на европейските надзорни органи разбираме, че са анализирани 800 банкови портфолиа, 119 000 кредита и 170 000 обезпечения. Според документа има ръст с 18% на лошите кредити. Интересно е да се отбележи широкият диапазон на лоши кредити. Най-съществено подобрение, макар при изключително ниска изходна база, се забелязва при гръцките и испанските банки. Най-големият губещ е италианският банков сектор. Според публикуваните резултати 25 банки от държави членки на еврозоната изпитват капиталов недостиг.

Девет от тях са италиански, но да не си помислите, че сред 25-те няма германска. Според анализа въпросните финансови институции ще трябва да набавят свеж капитал в размер на 25 милиарда евро

Какво означава това като цяло за европейската финансова система? Без да омаловажавам публикуваните резултати от проведения стрес-тест, според мен много по-съществен резултат от този стрес-тест е дали европейската банкова система е способна да реализира такъв размер на кредитирането, който да доведе до съществен икономически растеж.

До този момента ясно изразено становище липсва. Бившият главен икономист на Европейската централна банка и бившият член на борда на ЕЦБ изразиха две коренно противоположни становища. Според Отмар Исинг от гледна точка на германския интерес паричната политика вече е прекомерно разхлабена и ще бъде изключително погрешно Дойче Бундесбанк да продължава да си затваря очите.

Диаметрално противоположно е становището на Лоренцо Бини, според когото точно германската икономика има нужда от стимули, увеличаващи търсенето, което според него е единственият начин Европа да се спаси от лапите на дефлацията и депресиращия икономически растеж. В допълнение според един от най-известните финансови анализатори на авторитетния финансов всекидневник Financial Times Мартин Волф между първото тримесечие на 2008 г. до второто тримесечие на тази година номиналният размер на търсенето в Европа се е увеличил само с 2,5%. Номиналният размер на брутния продукт за същия период е нараснал с 5%. Нека да го кажем с по-прости думи – за последните пет години икономическият живот в Европа практически не е отбелязал

почти никакъв
съществен растеж

и то на фона на невижданите до момента размери на държавни дългове. До настоящия момент масова практика сред европейските банки бе да се финансират почти на нулева лихва от Европейската централна банка и с този ресурс да изкупуват държавни ценни книжа. Тази практика се оказа нещо като „безплатен обяд“ за финансовите институции. За ръст в кредитирането и дума не можеше да става. Трябва да отбележим, че това беше масова практика на големите банкови кризи в Гърция и Кипър. Точно колосалната експозиция в местен държавен дълг, а не лошите кредитни портфейли срутиха двете банкови системи. Както отбелязва Мартин Волф обаче, в оценката на качеството на активите нищо не е споменато за риска от инвестиции в правителствени дългове. По-точно не се отчита различният рисков профил на държавите членки на еврозоната. Според него от най-съществено значение е да се прецени какъв размер на банковия капитал ще бъде най-приемлив за стимулиране на икономическия растеж. Прекомерното затягане на регулациите, разбира се, ще изиграе изключително рестриктивна роля за банковото кредитиране.

На фона на този анализ малко встрани остана публикуваната информация за най-голямата търговска банка в Европа – Дойче банк, че за третото тримесечие тя е отбелязала негативен финансов резултат. Разбира се, в основата на това са платените глоби от страна на банкатаслед скандала, в който бе доказано, че е намесена в манипулирането на основните лихвени проценти в Европа. Няма спор обаче, че здравето на банковата система в Европа изцяло зависи от търсенето на кредити. Практически няма чак такова значение дали на база текущата икономическа ситуация банките имат достатъчно собствен капитал за абсорбиране на лошите кредити. Вече има негласно съгласие около това, че нито една системна банка в еврозоната няма да бъде оставена да фалира, без значение на това колко публични средства ще бъдат използвани.

Като основни проблеми за банките в момента се идентифицират тежките процедури по реструктуриране на лошите кредити, реализиране на обезпеченията и тотално неефективна правна система. Анализаторите смятат, че горепосочените три проблема ще принудят банките да поддържат символичен ръст на кредитирането, което не е добра информация за европейските политици. Казано с други думи, техните капиталови позиции може да изглеждат на добри нива, но ако не кредитират, тази картина бързо може да се промени.

Нееднократно съм обяснявал какво означава финансов лост – това е съотношението между собствен капитал и размера на активите на една банка. Последното е изключително важен показател, за да може да се направи и правилният извод за това дали една банка има финансова мощ, за да кредитира. Този коефициент за различните банкови системи варира между 15 и 30. Интересно е да се отбележи, че държавата с най-висок коефициент на т.нар. финансов ливъридж е Холандия. През последните няколко години банковите регулации бяха променяни многократно. Тази изключителна динамика е като бич за традиционните банкови практики. Според някои от „тестваните“ банки те няма да се върнат към ускореното кредитиране, докато не се изясни дългосрочността на последните промени. Видимо е, че за да няма непрекъснати промени, твърдо трябва да се върви към създаването на единен банков съюз, и то възможно най-бързо. Първият стрес-тест на банковата система в еврозоната е нито добър, нито лош. Като цяло обаче може да се каже, че европейските банки са в добро финансово здраве. Важно е да се отбележи, че подобен вид стрес-тест бе направен в САЩ преди две години. Оттогава насам американските банки видимо дръпнаха в пъти спрямо европейските си колеги. За финансовата криза в САЩ вече се говори в минало време, в Евро- па още се блъскаме със създаването на

адекватна регулаторна рамка

Това традиционно „европейско протакане“ по сериозните теми води единствено и само до почти невидим икономически растеж, което влияе пряко върху европейските граждани.
И дума не се казва в посока как ще бъде прекъсната токсичната връзка между банките в качеството им на поематели на държавен дълг и съответните правителства. Като пример може да бъде дадена отново италианската банкова система. Над 80% от италианския държавен дълг е притежание на местни играчи. Единствената банка, намалила дела си в италиански държавни книжа, е Уникредит. Изглежда, отново политиците са на ход, колкото и да не ни се иска.

 
 
Коментарите са изключени