Съжалявам, Уотърс. След 20 години ще заведа детето си на концерт на Нета Барзилай

| от Цветелина Вътева |

Преди седмица и нещо, на концерта на Роджър Уотърс, малко преди той да каже, че и руснаците са хора и да възмути интелигенцията, се замислих за музиката на поколенията.

На концерта можеха да се видят много хора около 30-те, отишли да слушат Уотърс с родителите си. Аз също бях с баща ми, за който Пинк Флойд са (били) фактор в съществуването: една невидима, но кънтяща със звука си музикална ръка, създала нагласи, разрушила модели и построила съвсем нови за времето си умове.

Хрумна ми, че след 20 години ще е хубаво и аз да заведа порасналото си дете на концерт на някоя легенда от моята младост. Хм. А сега де. Бих завела сина си на Уитни Хюстън или Майкъл Джексън, но те умряха. Честър Бенингтън и Крис Корнел се самоубиха. Тийнейджърските ми идоли The Prodigy си струват концерта, но не са точно от ранга на Pink Floyd. Spice Girls и Backstreet boys се разпаднаха. А и какви стени рушаха те? Може би след 20ина години всички ще отидем с децата си на концерт на Бионсе в Арена Армеец, или пък на Джъстин Бийбър?

А защо не нещо на местно ниво? Може би лайф на Слави Трифонов и Криско на Орлов мост? Или защо не концерт на спечелилата снощи „Евровизия“ Нета Барзилай?

Снощният конкурс и победителят му още повече ме набиха в тъжните размисли, че нашето поколение, на родените през 80-те и 90-те, е болезнено ощетено откъм истински музикални идоли. Докато нашите родители са растяли с Beatles, Rolling Stones, Queen, Led Zeppelin, Dire Straits, Pink Floyd, Deep Purple, Uriah Heep др., ние имаме музикални конкурси, в които печелят абсурдно изглеждащи изпълнители, „резистващи“ на огромния проблем със сексуалните закачки в Холивуд.

Израелската песен-победител „Toy“ претендира да бъде носител на важно послание – „събуждането на женската сила и социалната справедливост, опаковано в цветен и весел ритъм“. Прекрасно. Въпреки че жените отдавна могат да гласуват, все още има много какво да се желае по отношение на социалното равенство между половете. Особено на място би звучала песен с такова послание в държава, в която масовата представа за Истанбулската конвенция е как границите се отварят и по улиците ни нахлуват хиляди шарени гейове от третия свят, които ще заразяват децата с педерастлък.

Само дето песента „Toy“ не предава никакво послание, а „цветният и весел ритъм“ представлява някакво насечено, кривогледо кудкудякане на сценографския фон от китайски златни котки, които се продава във всеки китайски магазин в Европа. Посланието вероятно е съсредоточено в припева, който гласи:

I’m not your toy (Not your toy)
You stupid boy (Stupid boy)
I’ll take you down now, I’ll make you watch me
Dancing with my dolls on the motha-bucka beat
Not your toy (Cululoo, cululoo)
(Cululoo, cululoo)

Идеята не е точно революционна. През 2009г. La Roux пееше:

I’m not your toy
Love, love I’m in a smoky light
Boy, your touches leave me mystified
Но може би грешно търсим на най-очевидното място: припевът. Дали пък събуждането на женската сила не е в кодирането на интрото:
Все едно. Може би проблемът не е в музиката, а във времето. Сигурно нашият стерилен свят на социални мрежи, мобилни комуникации, всичкодостъпност и всичкознаене не предразполага музикалните творци да променят политики, да градят светогледи и да създават светове.
Може би днешните войни не са достатъчно кървави, а световните лидери не са толкова лоши. Може би човечеството е толкова отворено заради всичките си технологични постижения като app за мобилен телефон, с който може да следиш редовното изпразване на червата си, или робот, който може да ти скубе веждите, че няма нужда от изкуство и респективно, от хубава музика?
Разбира се, не е нужно да живеем в някакъв постоянен носталгичен унес, повтаряйки жалкия рефрен, че „сега вече нищо не е като едно време“. Днешното поколение си има много неща, за които нашите родители са можели само да мечтаят: екскурзии до Дубай, био череши за 100лв., непрекъсната телефонна свързаност от всяка точка на света т.н.
Но музиката, музиката…музиката не е като едно време.
*Разбира се, отчитам съществуването на музиканти като Metallica, Стинг, Мадона, Горан Брегович, Жан Мишел Жар, Depeche Mode, Maroon 5, U2, Ханс Цимер др. Може би ако медийно и помежду си говорим повече за тях и по-малко за „Евровизия“, музиката има шанс.
 
 

Популярността на „Game of Thrones“ пречи на Джордж Р. Р. Мартин

| от chronicle.bg |

Феновете чакат следващата книга от поредицата „Game of Thrones“ вече 7 години. „The Winds of Winter“ е шестият роман от популярната сага на Джордж Р. Р. Мартин. Писателят посочва популярността на „Game of Thrones“ като част от причините за забавянето на книгата.

„Сериалът достигна такава световна популярност, книгите са толкова известни и толкова добре приети, че сега всеки път като седна да пиша съм наясно, че трябва да създам нещо невероятно и това е доста голям товар. Обаче веднъж щом се съсредоточа, целият свят изчезва – вече не ме интересува какво ще вечерям, какво дават по телевизията, какви мейли получавам, кой ми е ядосан тази седмица и защо.“

Мартин признава, че му е все по-трудно през последните няколко години да навлезе в това състояние на транс, в което пише най-добре. И не е само популярността на сериала. Самата история на този етап вече е изключително сложна.

„The Winds of Winter“ не е роман, а по-скоро няколко няколко романа в едно, всеки с различен протагонист, различен антагонист, различни герои, различни неща и става много комплексно. Писането е много, много комплексно.“

Последната книга на Мартин „A Dance With Dragons“ излезе на 11 юли 2011 година. Сериалът по HBO приключи със събитията по нея в сезон 5 и оттам нататък, в сезон 6 и 7, историята няма общо с книгите.

Докато чакаме книгата, можем да дочакаме и краят на сериала „Game of Thrones“ през 2019.

 
 

Сватбените снимки, когато годеникът ти загине в самолетна катастрофа

| от chronicle.bg |

На 11 ноември Интан Сяри трябваше да се омъжи за годеника си.

Рио Нанда Пратама загина в края на октомври, когато полет 610 на Lion Air се разби в морето до Джакарта, Индонезия, малко след като излетя.

В неделя, когато трябваше да е щастливия ден на двамата влюбени, Сяри се снима сама в сватбената си рокля. „Въпреки че сърцето ми е пълно със скръб, трябва да се усмихвам за теб“, написа тя като коментар на серио от снимки, които сподели в Instagram. „Не трябва да тъгувам, трябва да съм силна, както ти винаги си ми казвал да бъда.“

Пратама е бил доктор, а Сяри казва в предишни постове, че той е първата й любов.

По думи на приятели на двойката Пратама се е пошегувал с годеницата си преди да тръгне като й е казал да носи бяла кабая (традиционна блуза) и да държи букет „свежи бели рози“ и да се снима дори и той да не се върне. „Беше шега, но неочаквано точно това се случи“.

Двамата годеници се познавали от 13 години, още от училище.

Пратама хваща полета, за да се прибере вкъщи. Той е един от 189-те загинали.

Анализ на черната кутия установил, че имало проблем с индикатора за скоростта на вятъра през последните 3 полета преди инцидента. Повече от 3 седмици след катастрофата, все още се търси устройството, което записва комуникацията на пилотите. То е заровено под голямо количество кал.

 
 

Как ще изглежда класика на Хичкок в XXI век?

| от chronicle.bg |

78 години след като Алфред Хичкок създава класиката „Ребека“, която печели „Оскар“ за най-добър филм, а Джоан Фонтейн – за най-добра актриса, предстои да видим как ще изглежда романът на Дафни дьо Мюрие през XXI век.

Netflix и Working Title наемат британеца Вен Уитли, който да режисира за големия екран филма по сценарий на Джейн Голдман. В главните роли ще влязат Лили Джеймс и Арми Хамър, съобщава IndieWire.

Романът, публикуван през 1938 г. разказва историята на млада жена (Лили Джеймс), която пристига в новия си дом, имението „Мандърлей“, собственост на новия й съпруг, Максим де Уинтър (Арми Хамър). Битката е с починалта първа жена на Максим, Ребека и икономката на имението, госпожа Денвърс.

Предстои да разберем повече подробности около проекта, но дори на този етап новина за бъдещ филм на Лили Джеймс и Арми Хамър, римейк на вече съществуваща класика (и то на Хичкок!), заслужава вниманието ни.

Междувременно очакваме да видим Хамър във филма „On the Basis of Sex“, където си партнира с Фелисити Джоунс. А последната роля на Лили Джеймс беше във втората част на мюзикъла „Mamma Mia!“

 
 

Хиляди блокчейн платформи са в опасност

| от chronicle.bg |

Във вечно променящото се киберпространство онлайн платформите за обмен на криптовалути не са толкова защитени от заплахи колкото вярват. От 2017 насам 14 блокчейн платформи са били жертва на кибератаки, което е довело до загубата на над 800 милиона долара. Нова дългосрочна атака е била открита и предотвратена от TAD GROUP, това е спряло кражбата на половин милион долара в криптовалута от голяма платформа за обмен.

Дългосрочната атака е била открита по време на пенетрейшън тест на една от най-големите платформи за обмен на криптовалута. Тя се е случвала в продължение на две години. В момента стотици платформи все още са застрашени от подобни атаки.

Блокчейн платформите са били цел на кибератаки още от самото си начало. Анонимността на транзакциите позволява на престъпниците да крадат безкомпромисно. Кражби на относително малки суми криптовалута следователно се случват често, но големите също не са изключение. Най-голямата кражба на Биткойн се случва през 2011, когато Mt. Gox, най-голямата платформа за обмен по това време, става жертва на кибератака за втори път. Откраднати са повече от 750,000 биткойна, което се равнява на около 350 милиона долара. Mt. Gox фалира преждевременно. За съжаление, повечето платформи не си взимат поука от това и атаките продължават. Много от атакуваните платформи са фалирали в следствие на това и потребителите са загубили парите си.

През 2017 количеството на кибератаките достига своя връх. Над 10% от ICO средствата са откраднати. През 2018, хакерите атакуват и частни ICO-та. Проектът TON на създателят на Telegraph – Пол Дурвон, е бил атакуван тази година. Киберкрадците са успели да откраднат над 35,000 долара.

TAD GROUP не може да разкрие името на тази скорошна атакувана платформа заради клиентската конфиденциалност. Въпреки това, техният Директор по Сигурността, Джошуа Алекзандър, ни предупреди, че вероятно много други платформи са застрашени. Алекзандър, който скоро е бил назначен в европейското представителство в Чертси, Обединеното Кралство, казва: „Колкото и страшно да звучи, за съжаление, това е слабост, която присъства в огромен брой ICO-та, които дори не подозират за нея.“

Има вероятност пробойните в сигурността да са основни, което потенциално може да позволи дори и лица с ограничени технически умения да превземат неопределен брой сметки и чрез това да стигнат до портфейла на потребителя. Подобен е случаят през 2016, когато платформата BITFINEX е била атакувана заради слабостите в сигурността на тяхната multi-sig wallet система. Това е вторият най-голям биткойн хак след Mt. Gox. В резултат, пробивът е присвоил 120,000 биткойна, на стойност около 72 милиона долара. Но, методът, използван в най-скорошна атака експлоатира слабост, която не е характерна за конкретен софтуер  и не разчита единствено на технически средства. Това прави методът по-опасен и разпространен.

Количеството кибератаки най-вероятно ще нарасне в следващите години. Киберсигурността, следователно, става много по-необходима. Ако компаниите, които се занимават с киберсигурност работят заедно, за да разпознаят слабостите на платформите и ICO-тата, ще успеят да изпреварят киберпрестъпността.