Съжалявам, Уотърс. След 20 години ще заведа детето си на концерт на Нета Барзилай

| от Цветелина Вътева |

Преди седмица и нещо, на концерта на Роджър Уотърс, малко преди той да каже, че и руснаците са хора и да възмути интелигенцията, се замислих за музиката на поколенията.

На концерта можеха да се видят много хора около 30-те, отишли да слушат Уотърс с родителите си. Аз също бях с баща ми, за който Пинк Флойд са (били) фактор в съществуването: една невидима, но кънтяща със звука си музикална ръка, създала нагласи, разрушила модели и построила съвсем нови за времето си умове.

Хрумна ми, че след 20 години ще е хубаво и аз да заведа порасналото си дете на концерт на някоя легенда от моята младост. Хм. А сега де. Бих завела сина си на Уитни Хюстън или Майкъл Джексън, но те умряха. Честър Бенингтън и Крис Корнел се самоубиха. Тийнейджърските ми идоли The Prodigy си струват концерта, но не са точно от ранга на Pink Floyd. Spice Girls и Backstreet boys се разпаднаха. А и какви стени рушаха те? Може би след 20ина години всички ще отидем с децата си на концерт на Бионсе в Арена Армеец, или пък на Джъстин Бийбър?

А защо не нещо на местно ниво? Може би лайф на Слави Трифонов и Криско на Орлов мост? Или защо не концерт на спечелилата снощи „Евровизия“ Нета Барзилай?

Снощният конкурс и победителят му още повече ме набиха в тъжните размисли, че нашето поколение, на родените през 80-те и 90-те, е болезнено ощетено откъм истински музикални идоли. Докато нашите родители са растяли с Beatles, Rolling Stones, Queen, Led Zeppelin, Dire Straits, Pink Floyd, Deep Purple, Uriah Heep др., ние имаме музикални конкурси, в които печелят абсурдно изглеждащи изпълнители, „резистващи“ на огромния проблем със сексуалните закачки в Холивуд.

Израелската песен-победител „Toy“ претендира да бъде носител на важно послание – „събуждането на женската сила и социалната справедливост, опаковано в цветен и весел ритъм“. Прекрасно. Въпреки че жените отдавна могат да гласуват, все още има много какво да се желае по отношение на социалното равенство между половете. Особено на място би звучала песен с такова послание в държава, в която масовата представа за Истанбулската конвенция е как границите се отварят и по улиците ни нахлуват хиляди шарени гейове от третия свят, които ще заразяват децата с педерастлък.

Само дето песента „Toy“ не предава никакво послание, а „цветният и весел ритъм“ представлява някакво насечено, кривогледо кудкудякане на сценографския фон от китайски златни котки, които се продава във всеки китайски магазин в Европа. Посланието вероятно е съсредоточено в припева, който гласи:

I’m not your toy (Not your toy)
You stupid boy (Stupid boy)
I’ll take you down now, I’ll make you watch me
Dancing with my dolls on the motha-bucka beat
Not your toy (Cululoo, cululoo)
(Cululoo, cululoo)

Идеята не е точно революционна. През 2009г. La Roux пееше:

I’m not your toy
Love, love I’m in a smoky light
Boy, your touches leave me mystified
Но може би грешно търсим на най-очевидното място: припевът. Дали пък събуждането на женската сила не е в кодирането на интрото:
Все едно. Може би проблемът не е в музиката, а във времето. Сигурно нашият стерилен свят на социални мрежи, мобилни комуникации, всичкодостъпност и всичкознаене не предразполага музикалните творци да променят политики, да градят светогледи и да създават светове.
Може би днешните войни не са достатъчно кървави, а световните лидери не са толкова лоши. Може би човечеството е толкова отворено заради всичките си технологични постижения като app за мобилен телефон, с който може да следиш редовното изпразване на червата си, или робот, който може да ти скубе веждите, че няма нужда от изкуство и респективно, от хубава музика?
Разбира се, не е нужно да живеем в някакъв постоянен носталгичен унес, повтаряйки жалкия рефрен, че „сега вече нищо не е като едно време“. Днешното поколение си има много неща, за които нашите родители са можели само да мечтаят: екскурзии до Дубай, био череши за 100лв., непрекъсната телефонна свързаност от всяка точка на света т.н.
Но музиката, музиката…музиката не е като едно време.
*Разбира се, отчитам съществуването на музиканти като Metallica, Стинг, Мадона, Горан Брегович, Жан Мишел Жар, Depeche Mode, Maroon 5, U2, Ханс Цимер др. Може би ако медийно и помежду си говорим повече за тях и по-малко за „Евровизия“, музиката има шанс.
 
 

Тъжният момент от пътуването, за който никой не говори

| от chronicle.bg, по Thought Catalog |

Никой не оспорва твърдението, че пътуването е единственото нещо, за което плащаш и което те прави по-богат. Но сещате ли се за онзи специфичен момент, за който малцина говорят и който дори е труден за описване. Моментът на завръщането.

Виждаш света, опитваш нови неща, срещаш нови хора, влюбваш се, разлюбваш, посещаваш страхотни места, изучаваш нови култури. И после всичко приключва. Много често се говори за заминаването, но как стоят нещата със завръщането у дома? Но не онова завръщане след едноседмичен престой във Венеция, Берлин или Занзибар. А завръщането след дълго пътуване, през което си пуснал корени на Онова място…

Винаги говорим за трудните моменти, когато сме далеч – намирането на работа, създаването на приятелства, личната безопасност, свикването със социалните норми, предателствата от хора, на които сме мислили, че може да се доверим. На практика през всички тези неща се преминава. Всички те биват изтрити от абсолютната еуфория на преживяването. Сбогуванията са трудни, но някак ги приемаш в момента, в който си купиш билета за връщане. Още повече, че мисълта за срещата с близките, която си чакал от мига на излитането, заличава до известна степен болката от всички раздели в чуждата земя.

След пристигането, идва моментът на сбирките със семейството, първите две седмици са непрестанни срещи с роднини и приятели, наваксвания, разказвания на истории, спомени… Първите няколко седмици се чувстваш едва ли не като Холивудска звезда и всичко е ново и вълнуващо. Старата входна врата, пътят към вкъщи, който сега изглежда по-тесен и по-кратък, ежедневието бавно приема някаква нова форма, но винаги подобна на онази, която си оставил при заминаването.

После всичко изчезва. У вас свикват да си си вкъщи, вече не си новодошлият обект и бавно започват въпросите: Намери ли си работа? Какъв е планът? Срещаш ли се с някого?

Тъгата идва, след като отметнеш всички задължителни посещения, след като те е нямало по-дълго време. Лежиш в старата си стая и осъзнаваш, че нищо не се е променило. Радваш се, че всички са живи и здрави, имат нови работи, нови гаджета, сгодили са се, някои имат деца. Но една част от теб крещи в лицата им, „не осъзнавате ли колко съм се променил“? И не става въпрос за коса, тегло, ръст, дрехи или нещо външно. Става въпрос за нещо дълбоко вътрешно, генерално изменено. Мечтите са се променили, начинът, по който приемаш отсрещния човек се е променил, навиците, които си изоставил, новите неща, които вече са важни. Иска ти се хората да видят всичко, което искаш да споделиш и да го обсъдите, но няма как да опишеш еволюцията на духа, която настъпва след като оставиш всичко зад себе си.

Ядосваш се. Чувстваш се изгубен. На моменти се питаш дали всичко си е струвало. Какво да правиш тогава? То е като да учиш чужд език, който никой около теб не говори.

Затова щом си пътувал за първи път, единственото, което искаш да правиш, е да заминеш отново. Наричат го „пътешественически бъг“ (travel bug), но на практика то е свързано с желанието да се върнеш на мястото, където хората говорят същия език като теб. Не английски, португалски или френски, а езикът на тези, които знаят какво е да напуснеш, да се промениш, да се сринеш и да израстеш, да преживееш, да научиш, после да се завърнеш у дома, където се чувстваш по-изгубен, отколкото в най-далечната земя, която си посещавал.

Това е частта от пътуването, за която никой не говори и за мнозина тя е мотивът отново да тръгнат на пътешествие.

 
 

Ето и няколко снимки зад кулисите от сватбата на Майли Сайръс

| от chronicle.bg |

Майли Сайръс сподели още снимки от най-щастливия ден в живота си – сватбата й с Лиам Хемсуърт. Певицата е на 26 година, а акторът – на 29. Сайръс, разбира се, сподели красиви снимки (и много) от събитието в акаунта си в Instagram.


Вижте тази публикация в Instagram.

My Valentine every single day ❤️ @liamhemsworth

Публикация, споделена от Miley Cyrus (@mileycyrus) на

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

Thank you for always bending down to hug me … I promise I will always meet you in the middle on my tippiest toes! I love you Valentine! @liamhemsworth Публикация, споделена от Miley Cyrus (@mileycyrus) на

Сега имаме и нови снимки, които са още по… екстравагантни. Типично в стила на Майли. Нямаме какво да добавим. Честот на новоженците!


Вижте тази публикация в Instagram.

Публикация, споделена от Miley Cyrus (@mileycyrus) на

 

 

 

 

Вижте тази публикация в Instagram.

 

 

Публикация, споделена от Miley Cyrus (@mileycyrus) на

 
 

Apple също планира сгъваем телефон

| от chronicle.bg |

Apple подаде документи за патент на сгъваемо устройство, от което предполагаме, че компанията иска да направи iPhone подобен на Samsung Galaxy X Fold.

В документите можем да видим дизайн на сгъваем на две телефон. Или може би таблет?

screenshot-2019-02-19-at-12.32.54-5972

Дизайнът се казва „мидена черупка“ и е значителна стъпка спрямо предните телефони на Apple. Самият документ обаче сам по себе си не означава, че можем да очакваме подобна технология през октомври, когато компанията традиционно представя новите си продукти.

При Samsung обаче нещата са ясни – очакваме сгъваем телефон и то съвсем скоро.

Имаше всякакви слухове около смартфона на Samsung (както винаги), но компанията още миналата година ни показа как би изглеждал, а след това го видяхме и в рекламно видео. Но все още нямаме официална информация за капацитетите на устройството.

Знаем само, че разгънат дисплеят, който се казва Infinity Flex, ще е 7,3 инча (18,5 сантиметра).

През 2018 година стартъпът Royole пусна FlexPai, който има сгъваем 7,8-инчов екран.

 
 

Момче излюпи патешко яйце, купено от супермаркет

| от chronicle.bg |

Чудили ли сте се някога дали е възможно да излюпите яйце, купено от магазина? Разбира се, че сте с чудили. 

Уилям Аткинс, на 14 години, от Уест Мидландс, Великобритания, си купува 12 патешки яйца на свободни патици от магазина. Вкъщи той поставя яйцата в специален инкубатор, който взима от eBay за 40 паунда и ги оставя там за 3 дни, докато не долавя пулс в едно от тях. Аткинс каза пред Daily Mail: „От този момент натам неизлюпеното пате растеше все по-голямо всеки ден.“

sei_52301713-c2a8

4 седмици по-късно патето се излюпва. То се казва Джеръми и за кратко ученикът се грижи за него като домашен любимец. Майката на Уилиям също остава изненадана, но решава, че не е добре момчето й да има пате като домашен любимец в стаята си и затова, когато пораства малко, го дават на местна ферма.

Това е третият опит на Уилям, който преди това е правил същите опити с пъдпъдъчи и кокоши яйца. 

Производителят на патешките яйца, които момчето използва, Клерънс Корт, признава, че е възможно да се излюпи някое от яйцата му, но е много трудно. Говорител на фирмата каза: „Разделянето на мъжките от женските патици става на ръка от няколко висококвалифицирани служители. Грешките обаче са неизбежни, Държим животните на малки групи, които могат да излизат навън. Докато са на открито, понякога се случва патиците да привлекат внимание то на някой див паток. Така въпреки че като цяло е много рядко женските патици да срещнат мъжки, това все пак е възможно.“

„Оплодените яйца са безопасни за консумация и без специална инкубация е напълно невъзможно да се различат от неоплодените яйца.“