„Скопие 2014” като тур на Замъка на Дракула

| от |

skopieАльоша Симяновски, „Утрински весник”

Айфеловата кула, изградена на полетата в Марсилия през 1889 г. като експонат за Световното изложение на стогодишнината от Френската революция днес е символ на Париж. До 1930 г. Айфеловата кула беше най-големият обект, висок 300 метра. Когато била построена, някои парижани са смятали, че е грозотия, архитектурен кич и трябва да се срути. Недоволството било изразено и чрез протести, които продължили 90 дни. Днес кулата, проектирана от Густав Айфел, е съществена туристическа атракция с 5,5 млн. посетители на година. Един от тази цифра бях и аз през 1973 г. Така пише и на картичката, която изпратих тогава в къщи, а я пишех на един от етажите на кулата. Днес кулата се смята за едно от архитектурните шедьоври в света.

Музейният комплекс „Бран” в Румъния, по-известен като Замъка на Дракула, е на второ място в листата на списание „Форбс” за най-скъпи замъци в света, а неговата стойност се оценява на 140 млн. евро. Страшният скалист мит миналата година донесъл печалба от 1,2 млн. евро. За компанията, която управлява комплекса, печалбата също е 1,2 млн. евро.

Комерсиалните митове, трагедиите и страхът са конюнктурни теми и съдържания, които предизвикват силни емоции у хората. Вградени върху логиката и драматургията на митичния сензационализъм, апокалиптичност и страх, заедно с амбициите за печалба и комплекси на потенциалните скромни преходни клиенти, ето една от формулите за печалба.

В празнични дни туристическите агенции в рамките на своите стратегии, освен стандартните дестинации, предлагат и интересни посещения на места, които сме запознали като филмови истории. Такива обяви има всяка агенция в Македония за посещение на Замъка на граф Дракула, град Брашов, Черната църква, дворецът „Пелеш”, най-хубавия дворец в Европа и Букурещ.

В духа на тези туристически тенденции, според мненията на свръхмодерни самопровъзгласили се експерти и естети, центърът на Скопие също става интересна дестинация. Това е мястото, където е направено престъпление за 300 млн. евро, за поръчкова архитектура, наречена „Скопие 2014”. Според мненията на някои граждани, грозен кич, дисниленд, културно-историческа перверзия, която ще стане цел на подигравки от целия свят.

Или в Скопие, Република Македония с жертви и саможертви за, меко казано, неизвестни цели от военните и пораженията в мирно време, с честването на убийци и терористи, с идентификация с хунзите, античните македонски царе, философи, епископи, с изграждането на триумфални арки, където всички релефи са кражба, историческа измама – според милите ни съседи и дестабилизират възстановената историческа памет. Или нещо подобно или някой Каспар Хаузер от дивото (така поне мислел д-р Франкещайн) можеш да му имплантираш „идентичност” като кръпка от диво месо, кожи и конци (пачуърк от Александър, църква, фонтана, ЈВС реклама, Самуил, Даме Груев, лъвове от гипс, клипчета, арматура, цимент, квадратура) ето това са референтите мнения и информации за собствения „отвращаващ град”, които упорито се предлагат на идващите чужденци.

Отговорността за направеното за бъдещите поколения носим всички ние и никой не трябва да бъде амнистиран от отговорност. Вината трябва да се прати на истинския адрес, а това не е Асоциацията на архитектите на Македония. Тези, които обвиняват само архитектите, трябва да погледнат около себе си. По някакъв начин това трябваше да се случи. Съществува обществена и морална криза в образование, наука, изкуство, здравеопазване, спорт. Архитектурата не може да бъде различна от времето, в което живеем – допълва се „страшната мозайка” за Скопие и с мнението на група компетентни суети.

Това е най-първата, най-ударна картина, такова е нашето отражение в огледалото, това е и е такава препоръката за да се дойде и да се посети това „страшило, кич, исторически пачуърк, грозното Скопие”. Постоянно разгласявано в света, в социалните мрежи, неправителствени контакти, представяния, нещо почти като Дракула.

Да, но през изминалите пет години Скопие е на първо място по броя на чуждестранни туристи в страната. Според данните от Държавния статистически институт в Македония миналата година са дошли 351 359 чужденци, а почти половината от тях – 134 217 са посетили столицата.

С обслужени 88 922 пътници миналия месец и увеличаване от 37,6% в сравнение с октомври миналата година, скопското летище отбеляза най-големия месечен ръст през изминалите няколко години. Както съобщи, ТАВ броят на въздухоплавателни операции са увеличени за 15,1%, с общо 983 пристигащи и заминаващи полети.

Всъщност броят на чуждестранни туристи в Скопие се увеличава всяка година. През 2008 г. са били 113 963 души, през 2011 – 125 407. Най-чести гости са регистрирани от Турция (50 406), Гърция (43 976), Сърбия (36 530), Холандия (27 121), след това са от България (19 815), Хърватия (13 939), Албания (13 412), Словения (13 152), Германия (11 306). Няколко хиляди туристи са регистрирани от Австрия, Босна и Херцеговина, Италия, Руъмъния и други европейски страни.

„Въпросът за етичността на психологически „деструктивни турове” е въпрос за експертите, но факт е, че на подобни пътувания те, а и бройните туристи, най-вероятно доброволно се съгласяваме да бъдем разтревожени с илюзия и естетични средства. На „трилър” пътешествие, каквото предлагат агенциите, несъзнателно съкращаваме дистанцията към митологията, откриваме и запознаваме „по-различна история”, при което несъзнателно се превръщаме в част от сублимирания потенциал на свръхреалността.

Точно поради това описание, давам един „лайк” от мен за проекта „Скопие 2014”. Бъдещите поколения, убеден съм, ще бъдат горди и благодарни на това рядко благородно строително усилие.

 
 

Вим Вендерс: 7 страхотни филма на големия режисьор

| от chronicle.bg |

Вим Вендерс е един от еталоните за уникален режисьорски стил в киното. Филмите му отварят сетивата на зрителя и изострят чувствителността му и към най-дребните детайли. Роденият на днешната дата през 1945 г. режисьор е ключова фигура в Новото немско кино, номиниран е три пъти за „Оскар“, носител на „Златен лъв“ (Венеция), „Златна палма“ (Кан) и почетна „Златна мечка“ (Берлинале).

Вендерс започва като художник и според някои това допринася към склонността му към пейзажите, които виждаме почти навсякъде в кариерата му (например в „Солта на Земята“). Това, което го привлича най-много обаче, не са самите пейзажи, а хората, които ги запълват. Води го любопитството и търсенето на отговори за това как живеят хората, как страдат и се опитват да открият себе си. Тази мотивация го отвежда почти навсякъде на света, за да запамети завинаги на лента усещания, емоции и места, които в последствие променят начина, по който обикновения, но критичен зрител приема киното.

За масовата аудитория Вим Вендерс е познат с класики като „Париж, щата Тексас“ и „Крилете на желанието„. В изключително богатата си и разнообразна биография успява успешно да поддържа репутацията си  на аутсайдер, който умело работи както в голямото кино, така и в по-нишови проекти. Музиката винаги е ключ във филмите му, особено в документалните. Често присъстват артисти, на които самият той се възхищава – Пина Бауш, Себастиан Салгадо, Клуб Буена Виста.

Вендерс е майстор в редица жанрове. В биографията му има драми, документални филми, мистерии, криминални филми, любовни… има най-вече филми за житейския път и търсенето на Нещо. Днес този гигант навършва 73 години. По този повод можете да разгледате няколко негови филма, които можете да гледате отново.

 
 

Сам Смит не харесва Майкъл Джексън… и това е непростимо?

| от chronicle.bg |

Майкъл Джексън може да има милиони фенове по света, но очевидно Сам Смит не е сред тях. И това, представете си, беше повод да бъде нападнат в последните дни…

Певецът и участник в „American Idol“ Адам Ламбърт публикува видео как той и Сам Смит си почиват на яхта. Чува се гласът на Смит, който казва, „Не харесвам Майкъл Джексън, но тази песен е добра“. В същото време песента на Джако „Human Nature“.

Реакцията на Смит бързо отекна в социалните мрежи. Видеото е изтрито от Instagram, но все още може да бъде намерено в Twitter.

 

Множество фенове на Джако отправиха остри критики към носителя на „Оскар“ Смит и неговото мнение. Сред тях е и певицата Стефани Милс, която твърди, че е излизала с Джексън.

„Не закачай МАЙКЪЛ ДЖАКСЪН, след като си мечтаеш да си продал толкова албуми, колкото него и да бъдеш Крал на попа, както него. Толкова съм уморена от вас, които изучавате нашата музика и артисти и твърдите, че не ги харесвате.“ пише Милс в профила си в Instagram.

Сам Смит е споменавал Уитни Хюстън и Марая Кери като изпълнители, които са му повлияли. Доколко обаче е „грешка“, че личният му вкус не отговаря на този на милиони хора по света, не се ангажираме да коментираме. Просто показваме поредното проявление на народния съд на социалните мрежи.

 
 

Романът „Отворени рани“ е красива кутия, пълна с бръснарски ножчета

| от Дилян Ценов |

„Понякога, като позволяваш на хората да ти правят разни неща, всъщност правиш тези неща на тях.“

Още от първите редове на дебютния роман на Джилиан Флин, „Отворени рани“ (издателство ЕРА), читателят разбира, че Камий Прийкър е жена, която не иска да среща в реалния живот. Освен ако не е същият изрод като нея. Тя не се впечатлява от история за майка, забравила децата си в затворено помещение за три дена, за да излезе да „смукне лула“. Това е битова драма. Тази нейна реакция е само ежедневно проявление на травми, които идват от далечното вече минало, преливащо от алкохол, леки наркотици, секс (във всевъзможни варианти) и обтегнати до краен предел семейни отношения. Но нека да е ясно, тя не може да бъде сложена в плоското и опростено понятие „жена с проблеми“. В света на Джилиан Флин няма етикети.

Камий е посредствен репортер в малък чикагски вестник, който отчаяно се нуждае от атрактивно съдържание. Когато главният редактор намира достатъчно интересен случай, неговото „паленце“ се оказва най-подходящият човек да го отрази.

Уинд Гап е малък град в щата Мисури, наблизо е река Мисисипи. Макар да се намира в Средния Запад от него лъха чист южняшки полъх. Архитектурата, нравите, хората – всичко напомня на отминалите и неосъществими южняшки идеали, които са донесли повече страдания, отколкото щастие. Уинд Гап е родното място на Камий Прийкър и завръщането й там е последното, което тя иска. Миналата година 9-годишната Ан Неш е намерена удушена с въже за пране в гората, а преди броени дни е изчезнала 10-годишната Натали Кийн. Репортерката трябва да разбере какво се случва в малкото градче и да се върне при редактора си с история. Задачата обаче е по-трудна от колкото изглежда, защото за да се върне с история, Камий трябва да преживее отново своята собствена. А това означава да се срещне с майка си, Адора Крелин, и нейния нов живот.

На пръв поглед романът на Флин („Не казвай сбогом“ (Gone Girl) и „Мрак“ (Dark Places)) е типичното лятно неангажиращо четиво. Главен женски персонаж, убийство в отдалечен малък град, тайни, вманиачена майка, лениви полицаи. Това, което издига „Отворени рани“ над лятното неангажиращо четиво е пътят, по който авторката минава през гореизброените задължителни за всяка кримка елементи. Да ни каже кой и как е извършил престъплението, е нейна последна цел.

Вместо това, тя поставя пред читателя редица въпроси, които излизат над обикновената битова драма в малко американско градче – Защо?, Къде?, Кога? Докога? Колко? Защо някои родители имат неконтролируемо желание да причиняват болка на собствените си деца? Къде можеш да избягаш от демоните от миналото? Кога се прекрачва границата, отвъд която поставяш самия себе си в опасност? Докога можеш да продължаваш по този начин? Колко дълбоки могат да бъдат вечно отворените рани?

Флин взима един банален „Who done it?” сюжет и го превръща в качествен психологически трилър, който развенчава сладникавата представя за женските персонажи в литературата и ги представя в друга светлина – отблъскваща, брутална, грозна.

Трите основни персонажа са Камий, нейната майка и полусестра й Ама. На повърхността Адора Крелин е абсолютното въплъщение на южняшката жена. Невероятно красива, изтънчена, от добро семейство, богобоязлива, ранима, с множество неосъществени идеали, разбити мечти, но приела геройски съдбата си. Подобно на Бланш Дюбоа от пиесата на Тенеси Уилямс „Трамвай Желание“, товарът на Адора през годините натежава непосилно и днес склонността й да обгрижва 13-годишната Ама е добила унищожителни размери. На този фон заварваме самата Ама – преждевременно развита за крехката си възраст и гладна да опита всички преживявания, до които има достъп младата и разкрепостена жена. Тя е звездата в местното училище и тарторката на компанията. С антуража си от приятелки тя е най-отличаващото се и най-властното момиче в младежкия кръг на Уинд Гап. Вкъщи играе ролята на крехката порцеланова кукла на Адора, която връзва косата си с панделки и отдава цялото си внимание на куклената къща – умален модел на имението, в което семейство Крелин живее. Домът е обитаван и още един женски образ – този на починалата преди 14 години полусестра на Камий, Мериан. Всяка от жените (живите) е изкривена по свой начин, а историята постепенно показва как травмите при всяка една от тях са дело на предното поколение жени.

Едно от най-приятните неща в „Отворени рани“ е да проследяваш тънката нишка, която следват мислите на разказвача (в случая Камий). Джилиан Флин има ясната идея къде трябва да стигне разказът и пътят към финала, дълъг 300 страници, е отрупан с дребни символични детайли. Те задават не само атмосферата, в която се развива действието, но и рисуват разпадащия се външен свят на персонажите. Постоянството, с което Флин настоява над тях е една от най-силните части на романа.

„Отворени рани“ е подарък, който Флин прави на читателите. От този подарък разкриването на убийството е само панделката, с който е опакован. А кутията е пълна с бръснарски ножчета, водка, всякакви хапчета… и 56 човешки зъба. Не се колебайте да разопаковате този подарък… ще се изненадате, но е много вероятно някои от предметите вътре да са точно за вас.

212918_b

„Отворени рани“, американска („Sharp Objects, 2006)
Марин Загорчев – превод
Фиделия Косева – худ. оформление на корицата
Издателство ЕРА, София, 2018

 
 

Лишиха бившата порно звезда Чичолина от депутатска пенсия

| от chronicle.bg |

Легендата на европейското порно и бивш член на италианския парламент Чичолина се оказа с блокирана пожизнена депутатска пенсия.

Бившата порнозвезда от унгарски произход Илона Сталер, известна като Чичолина, ще търси отговорност от лицата, които я лишиха от депутатска пенсия, като за целта ще се обърне към прокуратурата, пише в. „Кориере дела сера“.

За решението на налоговата служба съобщи адвокатът на бившата порнозвезда Лука ди Карло. По неговите думи сметката на 66-годишната Сталер била блокирана в банковия отдел на италианския парламент. Замразяването станало по искане на данъчните служби. А това противоречало на италианското законодателство.

Чичолина не била платила свои данъчни задължения в размер на 100 хиляди евро. По думите на Ди Карло според местните закони пожизнените пенсии не могат да бъдат запорирани или конфискувани.

Родената през 1951 година в Будапеща Илона Сталер е дъщеря на чиновник от МВР на Унгария. В Италия тя разви кариера в порнобизнеса, а през 1987 година влезе в италианския парламент с листата на Радикалната партия.