shareit

„Скопие 2014” като тур на Замъка на Дракула

| от |

skopieАльоша Симяновски, „Утрински весник”

Айфеловата кула, изградена на полетата в Марсилия през 1889 г. като експонат за Световното изложение на стогодишнината от Френската революция днес е символ на Париж. До 1930 г. Айфеловата кула беше най-големият обект, висок 300 метра. Когато била построена, някои парижани са смятали, че е грозотия, архитектурен кич и трябва да се срути. Недоволството било изразено и чрез протести, които продължили 90 дни. Днес кулата, проектирана от Густав Айфел, е съществена туристическа атракция с 5,5 млн. посетители на година. Един от тази цифра бях и аз през 1973 г. Така пише и на картичката, която изпратих тогава в къщи, а я пишех на един от етажите на кулата. Днес кулата се смята за едно от архитектурните шедьоври в света.

Музейният комплекс „Бран” в Румъния, по-известен като Замъка на Дракула, е на второ място в листата на списание „Форбс” за най-скъпи замъци в света, а неговата стойност се оценява на 140 млн. евро. Страшният скалист мит миналата година донесъл печалба от 1,2 млн. евро. За компанията, която управлява комплекса, печалбата също е 1,2 млн. евро.

Комерсиалните митове, трагедиите и страхът са конюнктурни теми и съдържания, които предизвикват силни емоции у хората. Вградени върху логиката и драматургията на митичния сензационализъм, апокалиптичност и страх, заедно с амбициите за печалба и комплекси на потенциалните скромни преходни клиенти, ето една от формулите за печалба.

В празнични дни туристическите агенции в рамките на своите стратегии, освен стандартните дестинации, предлагат и интересни посещения на места, които сме запознали като филмови истории. Такива обяви има всяка агенция в Македония за посещение на Замъка на граф Дракула, град Брашов, Черната църква, дворецът „Пелеш”, най-хубавия дворец в Европа и Букурещ.

В духа на тези туристически тенденции, според мненията на свръхмодерни самопровъзгласили се експерти и естети, центърът на Скопие също става интересна дестинация. Това е мястото, където е направено престъпление за 300 млн. евро, за поръчкова архитектура, наречена „Скопие 2014”. Според мненията на някои граждани, грозен кич, дисниленд, културно-историческа перверзия, която ще стане цел на подигравки от целия свят.

Или в Скопие, Република Македония с жертви и саможертви за, меко казано, неизвестни цели от военните и пораженията в мирно време, с честването на убийци и терористи, с идентификация с хунзите, античните македонски царе, философи, епископи, с изграждането на триумфални арки, където всички релефи са кражба, историческа измама – според милите ни съседи и дестабилизират възстановената историческа памет. Или нещо подобно или някой Каспар Хаузер от дивото (така поне мислел д-р Франкещайн) можеш да му имплантираш „идентичност” като кръпка от диво месо, кожи и конци (пачуърк от Александър, църква, фонтана, ЈВС реклама, Самуил, Даме Груев, лъвове от гипс, клипчета, арматура, цимент, квадратура) ето това са референтите мнения и информации за собствения „отвращаващ град”, които упорито се предлагат на идващите чужденци.

Отговорността за направеното за бъдещите поколения носим всички ние и никой не трябва да бъде амнистиран от отговорност. Вината трябва да се прати на истинския адрес, а това не е Асоциацията на архитектите на Македония. Тези, които обвиняват само архитектите, трябва да погледнат около себе си. По някакъв начин това трябваше да се случи. Съществува обществена и морална криза в образование, наука, изкуство, здравеопазване, спорт. Архитектурата не може да бъде различна от времето, в което живеем – допълва се „страшната мозайка” за Скопие и с мнението на група компетентни суети.

Това е най-първата, най-ударна картина, такова е нашето отражение в огледалото, това е и е такава препоръката за да се дойде и да се посети това „страшило, кич, исторически пачуърк, грозното Скопие”. Постоянно разгласявано в света, в социалните мрежи, неправителствени контакти, представяния, нещо почти като Дракула.

Да, но през изминалите пет години Скопие е на първо място по броя на чуждестранни туристи в страната. Според данните от Държавния статистически институт в Македония миналата година са дошли 351 359 чужденци, а почти половината от тях – 134 217 са посетили столицата.

С обслужени 88 922 пътници миналия месец и увеличаване от 37,6% в сравнение с октомври миналата година, скопското летище отбеляза най-големия месечен ръст през изминалите няколко години. Както съобщи, ТАВ броят на въздухоплавателни операции са увеличени за 15,1%, с общо 983 пристигащи и заминаващи полети.

Всъщност броят на чуждестранни туристи в Скопие се увеличава всяка година. През 2008 г. са били 113 963 души, през 2011 – 125 407. Най-чести гости са регистрирани от Турция (50 406), Гърция (43 976), Сърбия (36 530), Холандия (27 121), след това са от България (19 815), Хърватия (13 939), Албания (13 412), Словения (13 152), Германия (11 306). Няколко хиляди туристи са регистрирани от Австрия, Босна и Херцеговина, Италия, Руъмъния и други европейски страни.

„Въпросът за етичността на психологически „деструктивни турове” е въпрос за експертите, но факт е, че на подобни пътувания те, а и бройните туристи, най-вероятно доброволно се съгласяваме да бъдем разтревожени с илюзия и естетични средства. На „трилър” пътешествие, каквото предлагат агенциите, несъзнателно съкращаваме дистанцията към митологията, откриваме и запознаваме „по-различна история”, при което несъзнателно се превръщаме в част от сублимирания потенциал на свръхреалността.

Точно поради това описание, давам един „лайк” от мен за проекта „Скопие 2014”. Бъдещите поколения, убеден съм, ще бъдат горди и благодарни на това рядко благородно строително усилие.

 
 
Коментарите са изключени

Тайната зад игрите Solitaire, Minesweeper и Hearts

| от |

Всеки човек, който някога е виждал купчина карти се разпръскват по екрана, знае невероятната тръпка и чувство на удовлетвореност от това да победи на някоя от игрите с карти, които идваха със старите компютърни (по-скоро със старите операционни системи Уиндоус). Но за разлика от Typing Tutor и други програми с единствена цел образование, игри като Solitaire, FreeCell, Minesweeper, Hearts всъщност крият по-практична цел зад фасадата на забавни и прости начини за убиване на време.

Въпреки че играта с карти, на която се основава Solitaire, съществува под различни форми от стотици години, добавянето й към операционната система на компютъра е доста новаторско. Винаги само само на един клик разстояние, доста лесно можеш да просто да спреш каквото вършиш и да разцъкаш няколко игри – дори докато пишем този текст, се чудим дали пък няма време за 1-2 максимум 10 игри. Но репетативният й характер, свързана с местенето на карти, всъщност има и още една цел: да накара играчите да влачат и пускат (drag and drop) картите, за да свикнат с тази функция на компютъра, защото много дейност може да я изискват. По онова време, за непознатите с устройството мишка и неговите функции, това е било гениална тренировъчна програма.

Minesweeper е създадена сравнително от по-скоро, но нейните предшественици също намират двойствено приложение в компютърния свят и отново по отношение на мишката. Microsoft добавя играта, за да научи потребителите, които досега са свикнали само с въвеждането на команди или с използването на мишки с един бутон, как плавно и безпроблемно да оперират с левия и десния бутон, или понякога и с двата едновременно. Малките квадратчета на играта пък карат потребителите да се научат да управляват мишката по-ловко, докато елементът на ограничено време в играта насърчава по-бързи действия, което води до по-голяма сръчност с новия компютърен инструмент.

Hearts, друга игра с карти, показва мрежовите възможности на компютрите преди интернет да стане популярен. Подобно на останалите игри, и тази е по-добре приета, отколкото може би някой е очаквал.

И не на последно място интересното е, че тези игри предлагат лесна опция за забавяне на иначе ориентирана към работа машина и така остават популярни дълго след като хората вече научиха техническите им уроци.

 
 
Коментарите са изключени

Тази книга е убила повече хора, отколкото „Спасителят в ръжта“

| от |

Писателите са странни птици, но най-често обичат да пишат това, което ги вълнува най-много и това, което са преживели от първа ръка. Така се появяват доста творения със сериозно влияние върху читателската аудитория. Нека не забравяме, че „Спасителят в ръжта“ успя да подейства сериозно за убийството на Джон Ленън. В литературата присъства още едно произведение от 1774 г. с гръмкото име „Die Leiden des jungen Werther“ или „Страданията на младия Вертер“. Автор е 25-годишния Йохан Волфганг фон Гьоте и практически е историята за една несподелена любов. Авторът малко или много използва своя опит. Книгата е подредена под формата на писма, написани от мъжа Вертер до неговия приятел Вилхелм.

Докато Вертер е изгубен в далечно немско село, успява да се влюби в млада жена на име Шарлот, която е сгодена за друг мъж на име Албърт. Макар и Албърт да е само с 11 години по-голям от своята годеница, очевидно също бил влюбен. В историята младия Вертер се сприятелява, опитва се да устои на чувствата си, но на финала напуска селцето, след като точно те го разяждат емоционално. След като се завръща обратно, Шарлот и Албърт вече са сключили брак. В навечерието на Коледа, Вертер закупува два пистолета от Албърт и се самоубива. Дори и в това начинание не открива бърза утеха – живее още 12 часа в мъка.

Оригиналната идея на фон Гьоте била представена като трагедия в две части. Вместо театрите да получат една готова пиеса, авторът решил да подготви историята като книга. Това решение го превърнало в звезда през 18-и век. Младото германско перо пише своята история, преживявана преди няколко години, когато се влюбва в жена на име Шарлот Бъф. Както се случва в книгата, Бъф не откликва на чувствата на героя и се насочва към колекционер на изкуства и дипломат. През 1722 г. някои немски издания пишат за смъртта на Карл Йерусалим – друг философ и последовател на Гьоте. Той взел пистолети на заем от годеникът на жена, която никога не откликнала на чувствата му и повторил изцяло историята. И така младият писател комбинирал двете истории и създал младия Вертер. И така много влюбени души започват да се припознават в страниците и да търсят решението на проблемите с помощта на малко повече барут и помощ от Джон Колт.

Faksimile__Die_Leiden_des_jungen_Werthers__von_Johann_Wolfgang_von_Goethe,_an_der_Malkastenstraße,_April_2018

Снимка: Von Jula2812 – Eigenes Werk, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=68361638

 

Освен това точно това заглавие се появява и в други книги. Франкенщайн се учи да чете, сричайки над историите на Вертер. Наполеон взима книгата със себе си по време на похода за завладяване на Египет. През 1808-а година ще каже на автора, че я е чел цели 8 пъти. И така, използвайки популярността на името, търговците започнали да печелят от всичко. Първо предлагали всички останали останали заглавия на автора, след това се засилил интереса към сините палта, жълтите колани и панталони – облеклото на младия Вертер. И докато авторът се опитвал да обуздае желанието си за самоубийство, неговите почитатели засилили своето. В името на публичната безопасност се заговаря за спирането на изданието. И както най-често се случва, забранените плодове подпомагат напускането на райската градина.

Италия и Дания отказали да имат нещо общо с фон Гьоте, един католически свещеник от Милано полудял толкова много от тази книга, че решил да събере всички копия в града при себе си, наричайки творението „дяволска книга“. Впрочем и модерната социология смята, че желанието за самоубийство в обществото може да се смята за заразно, феноменът носи името „Вертеровият ефект“. И макар, че книгата носи невероятни успехи и изпраща Йохан на върха, той самият също се осъжда за тази популярност и многократно споделя, че любовта винаги намери начин и няма нищо толкова страшно в отхвърлянето. Това обаче не означава, че хората са спрели да се самоубиват и по тази причина били предупреждавани, че между двете твърди корици се крият писма, способни да убиват.

 
 
Коментарите са изключени

Ал Капоне срещу духовете на своите жертви

| от |

Ал Капоне е безстрашен гангстер и доста добър изпълнител на смъртта. Легендарният американски гангстер никога не се е страхувал от противниците си на улицата. По-голям ужас причинявали паранормалните явления. Това поне разказва историята на Капоне. Някои хора напускат училище и стават музиканти, които след години пеят песни от рода на „Smells Like Teen Spirit“, други като Бил Гейтс основават Microsoft и стават най-богатите хора в света.

Когато Ал Капоне е изгонен от училище на 14-годишна възраст, той трябва да приеме фактите и да основе своята престъпна империя. Според архивите, учителите не били особено внимателни към децата на имигрантите и съответно обичали да раздават шамари. Младият Ал нямал намерение да търпи това отношения и щом първият шамар се стоварил върху него, той се погрижил да върне жеста. До края на живота си, Капоне ще е изкарал около 100 милиона долара с помощта на рекет, проституция, внасяне на алкохол по време на сухия режим, както и хазарт. Престъпният свят е треперил от него и по време на срещи всеки е знаел, че може да приключи своя жизнен път. От какво е треперил най-много Капоне? Отговорът е ясен – Джими!

Джими е една от жертвите на клането поръчано от гангстера за Свети Валентин. Капоне облича своите служители в полицейски униформи и ги изпраща в главната квартира на конкурета Джодрд „Бъгс“ Морган в северната част на Чикаго. „Полицаите“ пристигат и екзекутират абсолютно всеки в склада за алкохол. Сред всички избити е Джеймс „Джими“ Кларк.
Досещате се, че Капоне никога не е бил осъждан за убийства, първата присъда е за притежание на нелегално лично оръжие. Килията му в затвора приличала повече на хотелска стая и никой не посмявал да налага каквито и да е закони. Влиянието на престъпния бос било толкова сериозно, че още на първия ден имал списъка на всички служители, както и на семействата им. Въпреки топлото и уютно посрещане, нещо не било наред с Капоне.

Много от затворниците често чували да крещи на „Джими“ да го остави намира. Понякога крещял, друг път го чували да води разговор с някого.
След излежаването на присъдата, Капоне се надявал, че неговият паранормален приятел ще остане в затвора, но се оказало, че не е точно така. Джими и Ал били неразделни приятели. Лудостта е занимание самотно, докато човек не позволи и на околните да участват в нея. Ето защо един ден на врататата почукал психиатър, който трябва да прогони духа. Посещението не помогнало и страданията продължили. Охраната на Ал често нахлувала в спалнята, след като чува виковете на своя началник. Вместо атака, гардовете откривали страшилището на подземния свят да стои свито в ъгъла и да трепери от страх. Втората присъда идва с поканата за пребиваване в Алкатраз по обвинение за укриване на данъци. По време на трансфера от Атланта към Алкатраз, Капоне вече страда от сифилис.

Понеже човекът се срамувал да да признае заболяването, отказвал да търси и помощ. Обикновено това заболяване започва със сериозен сърбеж в половия орган, след това продължава със сърбеци по цялото тяло и изведнъж минава. Точно тогава се оказва, че е преминал в по-важните органи. И едно десетилетие със сифилис може да помогне за поразяването на сърцето, белия дроб и мозъка. Понеже затворникът вече плашил абсолютно всички и очевидно „Джими“ не искал да се предаде, надзирателите предпочели да го пуснат за добро поводение, макар и да било далече от такова. В последните години охраната е била принудена да пази околните от случайните изблици на агресия от бащата на мафията. В следствие на деменцията, Капоне можел да нападне всеки непознат.

През 1946 г. е направено изследване и лекарите са категорични, че някогашният гангстер имал психиката на 12-годишно момче. Според помощния персонал, легендарният мафиозо никога не се отървал от Джими. Призракът бил с него, когато получил и първия си сърдечен удар. Последните дни на Капоне са прекарани с близки хора и всички са категорични, че това изтезание е поне някакво изкупление за всички извършени убийства.

 
 
Коментарите са изключени

Мултифункционалните клетки от ВСВ

Преди няколко години, когато пенсиониран китайски изобретател показа своето устойчиво на земетресения легло, реакциите разбираемо бяха смесени. То изглежда като нещо средно между малък бункер и камери за изтезания. В представените анимации леглата се спускат в метални кутии и метални капаци се плъзгат отгоре над тях, за да ги покрият, което леко ни кара да се притесняваме за крайниците си. Вътре в металния ковчег има вода, храна, пожарогасители, противогази и медицински принадлежности.

Тази идея да превърнем пространствата, в които прекарваме близо една трета от живота си, в контейнери, устойчиви на бедствия, съществува от десетилетия. Вероятно новите модели биха могли да научат нещо от старите.

Morrison Shelter on Trial- Testing the New Indoor Shelter, 1941 D2294

„Клетката на Морисън“ („Morrison Shelter“)

Проектиран от Джон Бейкър и кръстен на министъра на сигурността на Великобритания, така наречената „Клетка на Морисън“ е създадена да бъде алтернатива на стандартните бомбоубежища в мазета и други бункери. Тези клетки се закупуват и човек сам си ги сглабя като в комплекта има стоманени плочи, метални мрежи и необходимите инструменти. Освен това, комплектите са предоставяни безплатно на домакинства с ниски доходи. През деня клетките могат да служат като маси, а през нощта те се превръщат в място за спане за британците. Над половин милион бройки се появяват по време на Втората световна война. Проучване сред домакинствата, в които хората използват тези клетки, стигна до заключението, че ако са сглобени и поставени правилно, те положително спасяват живота на човек.

Бейкър взима пример от живота, за да направи своите клетки. Той изследва истински срутени и повредените след бомбардировки сгради и решава, че нараняванията или смъртите от падащите стени и тавани често биха могли да бъдат избегнати. В същото време подсилването на цели здания или изработването на изцяло бомбозащитни убежища е скъпо и нерентабилно. По-късно Джон казва, че „беше непрактично да се създаде нещо за масово производство, което да издържа на пряк удар. Ние решихме да се съсредоточим върху създаването на нещо, което да спаси възможно повече животи във възможно повече случаи на щети – от взривове на гранати до бомбардировка на къщи.“

 
 
Коментарите са изключени