Скитникът и двамата влюбени

| от | |

books-text

Красимира Николова

– Къде сме ? – попита плахо тя.
– На поредната спирка. Влакът има десет минути почивка, но ти спи – имаме още много път.
Купето беше влажно, студено, потискащо. Двамата пътници изглеждаха така изтощени, сякаш са пътували цяла вечност, а бяха изминали едва два часа и десет минути от малкото им пътешествие.
– Изглеждаш тъжен, какво ти е?
– Нищо, просто съм изморен. – отвърна равнодушно момчето.

Мълчанието ги бе обгърнало така силно и не искаше да ги пусне. Погледите им бяха празни, а сърцата им сякаш говореха едно на друго… Разбираха се в тишината.
Най-после влакът тръгна и звукът, който издаваше, заличаваше неловкото мълчание.

Момчето се бе зачело в книгата си и изведнъж усети как на рамото му се отпусна главата й. За миг той потръпна – чувството беше толкова приятно. Искаше му се да спре да диша, за да не пречи на съня й. Но пребори силните си емоции и продължи да чете, а те спеше така спокойно…

– Извинете, нещо против да седна във вашето купе? – попита един мъж на средна възраст, с вид на скитник.
– Настанявайте се удобно. – отговори с тих глас младежа.
Старецът седеше срещу двамата, наблюдаваше ги и изведнъж наруши тишината:
– Много я обичаш, нали, синко?
Момчето вдигна рязко глава от книгата си, погледна остро човека срещу него и отвърна:
– Защо казвате това, господине?
– Изписано е в очите ти. Гледаш момичето как спи на рамото ти, усещаш туптенето на сърцето й и знаеш, че тя – любовта – е в твоите ръце. Имаш я. Какво друго те тревожи? Та нали всички търсят любовта, правят опити да я разпознаят, да я притежават. Щастливец си ти…
– Дори и да сте прав – започна младежът – дори тя да е любовта, страхувам се да я допусна в сърцето си. Ами ако боли?
– Никога няма да имаш силата да спираш желанията и копнежите на сърцето си. Казваш, че се страхуваш да я допуснеш, а замислял ли си се, че ако никога не го направиш ще те боли двойно повече? Откъде би могъл да знаеш кое е по-трагично? Никога няма да разбереш, но поне опитай да обичаш. Любовта е чувството, което ще те спаси. Любовта е спасението на душите ни… Любовта е свободата ни. Любовта!
Момчето мисли дълго, след което попита стареца:
– Какво Ви кара да мислите, че и тя ме обича? Как бихте могли да знаете?
– Не го зная. – засмя се той и не каза нито дума повече.
Младежът замълча отново, сякаш думите на този непознат го бяха наранили. Може би искаше да получи друг отговор.

– Здравейте! – каза щастливо младата девойка, като се събуди от съня си, гледайки към непознатия мъж.
– Как спахте, млада госпожице?
– Добре, благодаря. – засмя се леко тя. – До къде ще пътувате?
– До където душата ми пожелае. – отвърна пламенно възрастният мъж. – Пътят е всичко, което имам.

Момичето не опита да го заговори повече и се обърна към приятеля си.
– Как си?
– Добре. – отвърна студено той.
Тя не каза нищо друго, сякаш усети студа в душата му. Студ, който я нараняваше дълбоко, а в същото време тя обичаше това момче, именно заради леденото му сърце. Ледено, но и така горещо…

Бяха стигнали до следваща гара и старецът реши, че е време да прекрати своето пътуване.
– Аз съм до тук. Приятно приключение, беше ми приятно да си поговорим.
– Довиждане. – каза девойката, а младежът го погледна строго.
На излизане от купето мъжът се обърна към момчето и му каза:
– По-малко страхове, повече любов. Това е пътят към щастието. И последно нещо – попита ме откъде знам, а аз ти отвърнах, че не зная. Да, така беше, не знаех, но сега вече съм сигурен – тя те обича. Видях го в очите й, точно както и в твоите. Сбогом.
И тръгна…

– За какво говори той? – запита възбудено тя.
– Има ли значение? Хайде, кажи ми, какво има значение за теб?
Сякаш се стресна от въпроса му, но той продължи.
– Има ли сила или чувство, което да е от значение за теб? Какво е щастието в твоите очи?
– Ти. – отговори без страх, без съмнение. – тя събра цялата си любов в сърцето и я изказа просто в една единствена дума „ти“. – А за теб какъв е смисълът от живота? Кое е твоето щастие?
– Твоят отговор е най-голямото щастие в моя живот.

Тя се разплака, а той не каза нито дума. Знаеше, че тишината между тях ги свързва и думите бяха излишни. Всичко, от което имаха нужда и двамата, беше една прегръдка…
И той я прегърна.
В любовта думите не са важни. Мълчанието свързва душите, като прави по-лесно чуването на сърцата.

Стояха прегърнати, докато не дойде време да слизат.
Влакът беше спрял, а те вече бяха на самотната гара. Пътешествието им беше приключило… Или пък сега започваше?!

– Обичам те! Обичам те и тази гара е свидетелка на любовта ми.
Тя не каза и дума, хвана го за ръка и тръгнаха… Но изведнъж тя спря.
– Обичай ме, обичай ме, защото само аз съм твоя, само ти си мой и този свят е свидетел на това!

 
 

Индира Ганди: „Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

| от chronicle.bg |

Твърда, авторитарна и решена да управлява почти неуправляема страна, Индира Ганди е една от великите жени в световната политика, и една от най-противоречивите. Тя е министър-председател на Индия четири пъти и е ключова фигура в страната в продължение на две десетилетия.

Родена под знака на политиката, тя е внучка на Мотилал Нери, един от ранните лидери на Индийското движение за независимост, и дъщеря на Джавахарлал Неру, който заема поста на министър-председател в първите 17 години откакто страната извоюва своята независимост от Великобритания.

Когато самата тя става министър-председател, повежда най-многолюдното демократично  общество от 700 млн. души. Годините на управлението й са бурни и стигат до кулминация през юни 1984 г., когато по нейно нареждане армията нахлува в „Златния храм“, най-святото място за сикхите, в Амритсар, в щата Пенджаб. На 1 ви ноември същата година,  сутринта, е простреляна 30 пъти от двама  свои  охранители в градината на дома си. Предстои й да бъде интервюирана от актьора Питър Устинов, който по това време снима филм в Индия за ирландска телевизия.

Мразена или обичана, диктатор или не, Индира Ганди е забележителна личност, която може да ни  научи на много. Добре или зле, тя управлява една от най-хаотичните страни в продължение на десетилетия. Преизбирана е няколко пъти. И променя света.  Всичко започва на днешната дата, когато през 1966 г. тя е избрана за министър-председател. И се основа на част от казаното от самата Индира Гадни по долу.

индира ганди
Getty Images

„Прошката е добродетел на смелите“

„Има два вида хора: такива, които вършат работата, и такива, които си пишат заслугите за това. Опитай се да бъдеш от първата група, там конкуренцията е много по-малка.“

„Хората са склонни да забравят задълженията си, но не и правата си.“

„Не можеш да се здрависаш с някого със стиснат юмрук“

„Печеленето или губенето на избори не е по-важно от заздравяването на страната.“

„По принцип съм мързелива, но имам психология на домакиня, когато става въпрос за работата ми.“

„Никога не съм се обръщала към някого за съвети или утеха. Още като малко момиче, трябваше да се оправям сама, защото такива бяха обстоятелствата и те малко или много са същите днес. Трябва да взимам собствените си решения.“

индира ганди
Getty Images

„В Индия няма политик, който да се осмели да обясни  на масите, че кравите трябва стават за ядене.“

„Няма любов, там където няма воля.“

„Баща ми беше държавник, аз съм политик. Той беше светец. Аз не съм.“

„Ако умра от насилствена смърт, както се опасяват някои а други планират, насилието ще бъде в умовете и действията на извършителите, не в моето умиране.“

„Аз не съм човек, който може да бъде притиснат – нито от човек, нито от нация.“

„Ако видя нещо мръсно или разхвърляно, трябва да го почистя.“

„Колективната присъда на електората трябва да бъде уважавана.“

„Възможностите не се дават. Те се отвоюват и се работи за тях. И за това трябва постоянство… и кураж.“

индира ганди
Getty Images

„За да се освободи, една жена трябва да се чувства свободна да бъде  себе си. Не да се сравнява с някой  мъж,  а  през призмата на своите собствени капацитет и личност.“

„Всяко ново преживяване придава още зрялост и разширява погледа.“

„Жените понякога отиват твърде далеч, вярно е. Но само когато отидеш твърде далеч, другите слушат.“

„За да бъде способен, човек трябва да вярва в себе си.“

„Смисълът на живота е да вярваме, да се надяваме и да се борим.“

„Скоро след като изкачих един връх,  разбираш, че той е бил един от най-ниските, че планината всъщност е верига от планини, и че има още много планини за катерене. И колкото повече се изкачваш, толкова повече искаш да продължиш, независимо, че си нечовешки уморен.“

„Животът е непрестанен процес на адаптация.“

 
 

Красотата на Доли Партън

| от chr.bg |

Днес Доли Партън има рожден ден!

Кънтримузиката не е единственото поприще на вечната Доли. Тя, разбира се, е на всяко ниво в музикалния бранш. Но също има и актьорска кариера, която започва с „The Porter Wagoner Show“.

Всъщност творчеството на Доли Партън е толко голямо, че не можем дори да го обобщим. Нейната работа се осъществява в продължение на 40-50 години. Това означава огромна дискография и филмография.

Тя се занимава и с филантропията – още от 80-те години, чрез нейната фондация Dollywood. Основна нейна цел е образованието.

В галерията ни днес събрахме няколко снимки на Доли заедно с няколко нейни цитата. Приятно гледане!

 
 

Как Ким Кардашиян Уест и Кание Уест кръстиха дъщеричката си?

| от chr.bg, БТА |

След Норт и Сейнт, третото дете на риалити звездата Ким Кардашиян Уест и рапъра Кание Уест – дъщеричка, износена от сурогатна майка, бе кръстено Чикаго, съобщиха Асошиейтед прес и Франс прес.

„Норт, Сейнт и Чикаго“, е написала на страницата си в Туитър 37-годишната Ким, която има 58 милиона последователи в социалната мрежа.

Освен наскоро появилата се на бял свят дъщеричка, Ким, която е родена в Лос Анджелис, но е отрасла в Чикаго, и Кание имат също 4-годишна дъщеря Норт и двегодишен син Сейнт.

Сурогатната майка, чието име не се съобщава, е получила 45 000 долара за износването на Чикаго, оповести сайтът за знаменитости TMZ.com.

Ким имала проблеми с плацентата, довели до сериозни усложнения, при раждането на Сейнт. Затова лекарите я предупредили, че евентуално трето раждане може да застраши живота й.

 
 

Какво се случва, когато правосъдието срещне социалните мрежи и blockchain технологията?

| от chronicle.bg |

Бихте ли одобрили правосъдна система, която разчита на peer-to-peer директно гласуване и на изчислителната мощност на информационните технологии? Представете си Фейсбук на справедливостта. Идеята може и да звучи странно, но е напълно реалистична, ако вземем предвид развитието на социалните мрежи и blockchain технологията.

За ефектите от едно такова възможно бъдеще ще говорят участниците в дискусията „Vox Nihili: Краят на индивидуалността“ на 19 януари, 20:00 часа в Club Terminal 1.

Vox Nihili е серия от събития, обединяващи наука, технологии, етика и философия в общ разговор за бъдещето. Събитията се организират от научната организация Ratio и правния сайт „Предизвикай правото“. Всяко събитие разглежда различно технологично решение и резултатите, до които то може да доведе в обществото ни.

Предстоящото трето издание на Vox Nihili се фокусира върху ролята на технологиите за съвместно вземане на решения и постигане на „кошерен ум“ – колективно съзнание на човечеството. Основен фокус на разговора ще бъде потенциалът на технологиите да създават “автоматични” общества, управлявани от „умни“ алгоритми. Тук влизат не само социалните медии като Twitter и Facebook, но и децентрализираните мрежи като Bitcoin и Ethereum.

Как бихме могли да взимаме решения в такова бъдеще, какви нови възможности ще се отворят пред обществото ни и какви са проблемите, които могат да възникнат? На тези въпроси ще отговорят Константин Василев – програмист, специализиран в развитието на изкуствения интелект, Стоян Ставру, юрист и основател на „Предизвикай правото!“, Валентин Калинов, философ, и Любомир Бабуров, основател на Ratio.

След първоначалната дискусия между четиримата участници, публиката ще може да се включи с въпроси, мнения и коментари.

Vox Nihili: Краят на индивидуалността“ ще се състои на 19.01.2018 от 20:00 часа в Club Terminal 1 като част от ежемесечната серия срещи за популярна наука, организирани от екипа на Ratio. Повече за събитията може да видите във Facebook и на сайта на Ratio.