Si Dolce é il Tormento

| от |

Людмил Фотев ни разказва за своите преживявания на Световната среща на бирата в Мюлуз, това е само първият от поредицата разкази, които ще ви представим. 

mlh2

Si Dolce é il Tormento. Опитвам се да дремя в претъпкания презадушен нощен влак до Белград, откъдето е директният ми полет до Мюлуз – втората европейска столица на Mondial de la Biėre, най-голямата дегустационна среща в света на бирата с вече двайсеt годишна история в родния си Монреал. Случайно или не, още преди да открия непреходните прелести на белгийската класика – трапистките бири – вече бях в час с настъпващата мода на микро пивоварството в Северна Америка, да не говорим, че впоследствие се оказа, че съм срещнал единия от първите й „гласове” – Робер Шарлебоа, певец, решил след турнетата си на Франкофоли (най-вече белгийските им издания, не българските в Благоевград все пак) да пренесе традициите на истинската бира на континента на лайтовете.

bel

Кое ли творческо начало не се е уповавало на опит за пресъздаване и доразвиване на изучаваните в консерваториите теории и съпътстващите ги практики? В слушалките ми случайно е Si Dolce é il Tormento от албума Metamorfosi на италианския тромпетист Паоло Фрезу. Писаното преди три века звучи неистово с инструментите и гения на акомпаниращите го сайдмени, като единият от тях, китаристът Нюен Ли също съм имал честта да бъде гост на Джаzz+ и да си говорим за възможните и невъзможните метаморфози. Голямата ми въпросителна в случая е дали ще ми стигне времето (и средствата, въпреки надлежната и надеждната акредитация) да открия завладяващи метаморфози в езика на бирата, който се бях опитал да събера в едноименната книга, видяла бял свят преди 4 години. Сега книгата е някъде под главата ми, унасям се в сладкото мъчение на пътя и като се събуждам, вече съм в Белград. Правя ритуална снимка на брега на Сава срещу катедралата с местното Мерак с многозначителен етикет (Х харесвания за броени минути – уайфито в белградските паркове е почти като в софийските) и пресичам в посока старите ми познайници от Black Turtle.

belgrad

Първата микропивоварна в града, задмината от успеха си изнася продукцията в посока Нови Сад, а пъбовете от едноименната верига са вече пет + една кафана, отворена до зори (в случай, че много ми закъснее обратният полет). С приятеля Влада се наслаждаваме на белгийското монашеско и коментираме отличния баланс, съобразен с местните вкусове, а именно по-малката сладост и идеята опушеност, Влада се опитва да чете на български заглавия от книгата ми, аз се опитвам да снимам в полумрака, откъдето с шепа подаръци – колекционерска рядкост и радост изплува повелителят на черните нинджи, Делян. Определено е доволен от развитието на вкусовете в последните пет години – предлага две-три постоянни „заглавия” и още толкова сезонни, като не спестява и самокритиката: няма как в едно и също място да има отворени повече от 6 кега (това е капацитетът на помпата му), от останалите кранове би трябвало да текат комерсиални пилзове. Забелязвам, че цените при него са почти софийски (около шест лева литъра) без разлика дали е от неговите, или от „купешките” брендове. Честно казано не видях някой да посяга към последните и си казах, че стратегията му е прекалено прозрачна и сигурно има някаква уловка, от рода на „две германии, две системи, един народ” (за тези, които си спомнят). Изборът е въпрос и на вкус, и на информираност. А да си независим значи и много по-лесно да тестваш и при успех да налагаш новите си идеи, било и в пивоварството.

В Мюлуз не откривам външни признаци, че се открива световно дегустационно изложение, експо-центърът естествено е в покрайнините, между трамвайното депо и „мястото за посрещане на пътуващи хора” както евфемистично се наричат общинските биваци за джипси-караваните.

mlh3

Не съм сигурен дали това не ми влияе вече в прес-залата (също и вип-пространство) да не потърся някоя от бирите на т.н. gypsy brewers (странстващи пивовари) – тенденция, споменавана само бегло в някои от писанията ми по бирена тема. Идеята е те да гостуват със собствени рецепти на места, където имат интерес към експерименти или с неусвоени производствени възможности. Някои от тях като бившия датски учител Mikkel Borg Bjergsø вече са световни знаменитости със собствени барове в Копенхаген и Сан Франсиско, където единствено може да се дегустират около двестата му бири, варени с негово участие в няколко отлични белгийски и американски микропивоварни, като освен тях, има и истински бутикови серии ексклузивно за двата датски ресторанта със звезди Мишлен (Нома и Киин Киин). Съдбата е решила да ми бъде поднесена дегустационна чаша DeCicco Imperial Biscotti Break броени мигове след отварянето на едно от петте кегчета, произведени за едноименната нюйоркска гурме-верига от Evil Twin Brewing – датската микропивоварна на брата на Микел, Jeppe Jarnit-Bjergsø. Всъщност, чашите са три с три различни творения, представени на Мондиала от наистина революционния екип на Седрик Льомарки и biere-revolution.com. Започнах с уж лекичкия хипстър ейл (5,3%), отлежавал само 4 месеца в бурета от бяло вино и с последващ драй хопинг с ароматните и кой от кой по-знакови за търсачите на характерни хмелни иновации сортове ситра (един от пионерите и почти фаворит), съмит (възможно най-опозиционния спрямо цитра – прекомерната му доза гарантира чеснови нотки) и най-вече каскейд, определящи за свежата плодова атака и дългия финал на измамно сладкото тяло с едва забележим винен привкус. Последва специално сварената за салона Révolution au Paradis (майстор Маржори Жакоби).

mlh

Още по-неусетна откъм сила (4,8%), но задържаща мига на разходката около небцето и безспорно заслужаваща единия от десетте златни медала в конкурсната програма. И задължителен отскок към DeCicco Imperial Biscotti Break – извън конкурса, границите и определенията в специалния й вариант за Мондиала, включващ отлично съчетани леко запечени италиански лешници и щипки лют пипер, правещ финала особено горещ (може би сте разчели правилно снимката, където 11,5 е алкохолно съдържание, а не процент сухо вещество, в случая около 20). Бира, след която дори и да пишеш за нея, просто трябва да спреш и да си поемеш дъх. Si Dolce é il Tormento.

Следва продължение

 
 

Джеймс Бонд може да спре с мартинито

| от chronicle.bg |

Може да видим любимият ни агент 007 по-често да посяга към сокчетата, отколкото към драгоценното му, друсано, а не бъркано мартини. Джеймс Бонд всъщност може да има тежък проблем с алкохола след над 60 години употреба на любимото си питие. Ново изследване на Медицинския журнал на Австралия показва, че Бонд пие мартини общо 109 пъти за всички филми от 1962 до 2015. Това според журнала са много мартинита.

Главният автор на изследването Ник Уилсън казва в изявление: „Често агентът пие преди сбиване, шофиране (включително и преследване), хазарт, операция на сложни машини и устройства, контакт с опасни диви животни, тежки атлетични изпълнения и секс с врагове, докато в леглото има ножове и пистолети. Беше забавно да изследваме филмите – абсурдностите, които Бонд прави след като пие, ни дадоха и повод за смях.“

В изследването, озаглавено „Licence to Swill: James Bond’s Drinking Over Six Decades“, се отбелязва, че в „Quantum of Solace“ агентът пие не по-малко от 6 Веспъри – коктейл от джин, водка и няколко вина. Според учените това може да вдигне нивото на алкохол в кръвта му до около 036 грама на децилитър. Това е достатъчно да причини сърдечна недостатъчност, кома и дори смърт.

В книгите нещата не са по-различни. В един от романите Иън Флеминг и Антъни Хоровиц пишат, че Бонд изпива 50 единици алкохол за 1 ден. Това е количество, което би убило всеки.

Препоръчва се сценаристите да си вземат бележка от това и 007 да потърси помощ за консумацията си на алкохол.

 
 

Идва ли краят на „Шоуто на Елън Дедженеръс?

| от chronicle.bg |

Тя е любимка на американците. Любимка на европейците. Любимка на всички, които обичат да се смеят, имат нужда да се смеят или някога са имали нужда да се уверят, че е окей да не си окей.

Тя е Елън Дедженръс и в последните 15 години стремглаво върви към престола на „Кралицата на дневните предавания“, който Опра Уинфри освободи през 2011 г. Елън Дедженеръс е фигура, без която съвременната телевизия неминуемо би променила драстично облика си.

Затова и новините след публикуването на нейно интервю в „Ню Йорк Таймс“ преди два дена, създадоха доста шум сред милионите й фенове по света. Изглежда, че любимата на милиони зрители телевизионна водеща обмисля да сложи край на предаването си, „Шоуто на Елън Дедженеръс“, предава CNN.

В интервюто за медията тя казва, че обмисля какво да прави след като изтече настоящия й договор с телевизията през 2020 г.

Дедженеръс поднови договора си през 2016 г., но тогава е била на прага на отказване.

Към момента комедийната актриса и водеща е разкъсвана между противоположните съвети, които получава от най-близките си хора: съпругата й Порша де Роси и брат й Ванс Дедженеръс. Според него, да продължи да води такова предаване в ерата на  Тръмп, е от изключително важно значение.

„Порша се ядосва на брат ми, когато той ми казва, че не мога да спра“, казва Елън през „Ню Йорк Таймс“, цитирана от CNN. Порша е казвала, отново пред „Ню Йорк Таймс“, че според нея Елън има „други неща за вършене“.

Важно е да се уточни, че Елън е далеч от момента, в който ще се пенсиорнира. В момента очакваме да гледаме комедийната й поредица Relatable в мрежата на Netflix (18 декември), а евентуалните й планове извън шоуто включват завръщане на комедийната сцена. Преди да започне своето предаване Дедженеръс е популярна фигура в стенд-ъп комедията.

„Шоуто на Елън Дедженеръс“ е спечелило общо 57 награди „Еми“ от своя дебют през 2003 г.

 
 

Virgin Galactic на Ричард Брансън стигна до космоса

| от chronicle.bg |

Последният тестов полет на Virgin Galactic успешно стигна до космоса и се върна.

Корабът се казва SpaceShipTwo и достигна височина от 82,7 километра над земната повърхност, което се смята близо до границата с космоса. Това е четвъртият тестов полет на самолета.

Сър Ричард Брансън се състезава с Илон Мъск и Джеф Безос кой ще изпрати първия пътник в открития космос. Той основа своята компания Virgin Galactic през 2004, малко след SpaceX на Мъск и Blue Origin на Безос. През 2008 година VG обеща, че първият суборбитален космически полет за туристи ще се случи „в рамките на 18 месеца“. От тогава често се правят подобни обещания за близкото бъдеще, но няколко забавяния и фатална катастрофа през 2014 година държат Брансън все още далеч от сбъдване на амбициите му.

За успеха си SpaceShipTwo излетя от пустинята Мохаве в Калифорния. От компанията казаха, че моторът на самолета е работил в продължение на 60 секунди, а самият той е летял със скорост почти 3 пъти скоростта на звука. В кабината е имало двама пилоти и манекен на име Ани на пътническото място. За жалост не се достиха т. нар. Линия Карман на 100 километра над земята, където се приема, че атмосферата свършва.

Преди полета екипът каза, че целта на самолета е „да лети по-високо и по-бързо“.

 
 

Какво да НЕ подаряваме на колегите си за Коледа

| от chronicle.bg |

Време е за така наречения таен Дядо Коледа. Или иначе казано: време да се паникьосваме излишно и да тормозим приятелите си с въпроси от рода на „Ами аз сега какво да му взема на този колега?“, на които те още по-малко могат да отговорят.

Ние също не можем да отговорим.

Да купуваш подарък на някой, когото не познаваш, може да е екстремно занимание. Има неща, които винаги работят като подарък, но има и неща, които никога не работят. Никога! Изследователи от Citation попитаха бизнес дами за най-неприятния подарък от колеги, който са виждали да се подарява. Основната тема на отговор е: неуместни или неприлични неща, както и подаръци-шеги. Списъкът с най-неприятни подаръци включва класиките: дезодорант (което създава впечатление, че получателят му мирише), книга с диетични рецепти (…) и чаша с религиозно или глупаво послание. А също и:

  • Онези плакати тип „Неща, които трябва да направим преди да умрем“ (на възрастен колега)
  • Чаша с надпис „Изглеждай зает, Исус те гледа“ (на религиозен човек, който не изповядва християнската вяра)
  • Вуду играчка на мениджъра ти плюс игли, подарени от друг мениджър
  • Комплект дезодорант и сапун
  • Комплект за устна хигиена
  • Сертификат за закупено кученце, който кара човека да очаква да го получи, но всъщност е шега
  • Комплект за премахване на косми в носа (подарен на колежка)

Като цяло е добре да страним от подаръци, които са със сексуална, религиозна и естетическа конотация или пък хумористични, защото никога не знаем човека отсреща как е по отношение на чувството за хумор. Сайтът Instantprint също направи подобно изследване и установи, че неудачните подаръци за жена са кремове за бръчки, талетни принадлежности, бельо и посуда. За мъжете: книги с инструкции, дезодорант, празна кутия (?), тениска със забавен/обиден надпис или картинка.

Тогава какво да му купим на колегата?

Фирмата Wilko попита 2000 човека какво биха приели радушно като коледен подарък на фирмено парти. Ето и отговорите им:

  • Алкохол
  • Шоколадови бомбони
  • Карта за намаление
  • Книга
  • Свещи
  • Пари
  • Сладки
  • Чорапи
  • Парфюм
  • Бомбички за вана
  • Растение
  • Дневник
  • Бижу
  • Грим
  • Пъзел
  • Дрехи
  • Бележник
  • Бордова игра
  • CD
  • Рамка за картина
  • Дарение от твое име на някоя благотворителност
  • Одеало
  • Цветя
  • Календар
  • Абонамент за списание
  • Домакински прибори
  • Кафеварка
  • Възглавници
  • Ключодържател
  • Книга със шеги
  • Чайник
  • Чай
  • Солница
  • Плодове
  • Чили сос
  • Часовник
  • Очила

Въпреки че очевидно някои неща от този списък се повтарят с някои от предния списък, съветваме ви да не рискувате. Най-добре гледайте да е нещо полезно и практично.