Si Dolce é il Tormento

| от |

Людмил Фотев ни разказва за своите преживявания на Световната среща на бирата в Мюлуз, това е само първият от поредицата разкази, които ще ви представим. 

mlh2

Si Dolce é il Tormento. Опитвам се да дремя в претъпкания презадушен нощен влак до Белград, откъдето е директният ми полет до Мюлуз – втората европейска столица на Mondial de la Biėre, най-голямата дегустационна среща в света на бирата с вече двайсеt годишна история в родния си Монреал. Случайно или не, още преди да открия непреходните прелести на белгийската класика – трапистките бири – вече бях в час с настъпващата мода на микро пивоварството в Северна Америка, да не говорим, че впоследствие се оказа, че съм срещнал единия от първите й „гласове” – Робер Шарлебоа, певец, решил след турнетата си на Франкофоли (най-вече белгийските им издания, не българските в Благоевград все пак) да пренесе традициите на истинската бира на континента на лайтовете.

bel

Кое ли творческо начало не се е уповавало на опит за пресъздаване и доразвиване на изучаваните в консерваториите теории и съпътстващите ги практики? В слушалките ми случайно е Si Dolce é il Tormento от албума Metamorfosi на италианския тромпетист Паоло Фрезу. Писаното преди три века звучи неистово с инструментите и гения на акомпаниращите го сайдмени, като единият от тях, китаристът Нюен Ли също съм имал честта да бъде гост на Джаzz+ и да си говорим за възможните и невъзможните метаморфози. Голямата ми въпросителна в случая е дали ще ми стигне времето (и средствата, въпреки надлежната и надеждната акредитация) да открия завладяващи метаморфози в езика на бирата, който се бях опитал да събера в едноименната книга, видяла бял свят преди 4 години. Сега книгата е някъде под главата ми, унасям се в сладкото мъчение на пътя и като се събуждам, вече съм в Белград. Правя ритуална снимка на брега на Сава срещу катедралата с местното Мерак с многозначителен етикет (Х харесвания за броени минути – уайфито в белградските паркове е почти като в софийските) и пресичам в посока старите ми познайници от Black Turtle.

belgrad

Първата микропивоварна в града, задмината от успеха си изнася продукцията в посока Нови Сад, а пъбовете от едноименната верига са вече пет + една кафана, отворена до зори (в случай, че много ми закъснее обратният полет). С приятеля Влада се наслаждаваме на белгийското монашеско и коментираме отличния баланс, съобразен с местните вкусове, а именно по-малката сладост и идеята опушеност, Влада се опитва да чете на български заглавия от книгата ми, аз се опитвам да снимам в полумрака, откъдето с шепа подаръци – колекционерска рядкост и радост изплува повелителят на черните нинджи, Делян. Определено е доволен от развитието на вкусовете в последните пет години – предлага две-три постоянни „заглавия” и още толкова сезонни, като не спестява и самокритиката: няма как в едно и също място да има отворени повече от 6 кега (това е капацитетът на помпата му), от останалите кранове би трябвало да текат комерсиални пилзове. Забелязвам, че цените при него са почти софийски (около шест лева литъра) без разлика дали е от неговите, или от „купешките” брендове. Честно казано не видях някой да посяга към последните и си казах, че стратегията му е прекалено прозрачна и сигурно има някаква уловка, от рода на „две германии, две системи, един народ” (за тези, които си спомнят). Изборът е въпрос и на вкус, и на информираност. А да си независим значи и много по-лесно да тестваш и при успех да налагаш новите си идеи, било и в пивоварството.

В Мюлуз не откривам външни признаци, че се открива световно дегустационно изложение, експо-центърът естествено е в покрайнините, между трамвайното депо и „мястото за посрещане на пътуващи хора” както евфемистично се наричат общинските биваци за джипси-караваните.

mlh3

Не съм сигурен дали това не ми влияе вече в прес-залата (също и вип-пространство) да не потърся някоя от бирите на т.н. gypsy brewers (странстващи пивовари) – тенденция, споменавана само бегло в някои от писанията ми по бирена тема. Идеята е те да гостуват със собствени рецепти на места, където имат интерес към експерименти или с неусвоени производствени възможности. Някои от тях като бившия датски учител Mikkel Borg Bjergsø вече са световни знаменитости със собствени барове в Копенхаген и Сан Франсиско, където единствено може да се дегустират около двестата му бири, варени с негово участие в няколко отлични белгийски и американски микропивоварни, като освен тях, има и истински бутикови серии ексклузивно за двата датски ресторанта със звезди Мишлен (Нома и Киин Киин). Съдбата е решила да ми бъде поднесена дегустационна чаша DeCicco Imperial Biscotti Break броени мигове след отварянето на едно от петте кегчета, произведени за едноименната нюйоркска гурме-верига от Evil Twin Brewing – датската микропивоварна на брата на Микел, Jeppe Jarnit-Bjergsø. Всъщност, чашите са три с три различни творения, представени на Мондиала от наистина революционния екип на Седрик Льомарки и biere-revolution.com. Започнах с уж лекичкия хипстър ейл (5,3%), отлежавал само 4 месеца в бурета от бяло вино и с последващ драй хопинг с ароматните и кой от кой по-знакови за търсачите на характерни хмелни иновации сортове ситра (един от пионерите и почти фаворит), съмит (възможно най-опозиционния спрямо цитра – прекомерната му доза гарантира чеснови нотки) и най-вече каскейд, определящи за свежата плодова атака и дългия финал на измамно сладкото тяло с едва забележим винен привкус. Последва специално сварената за салона Révolution au Paradis (майстор Маржори Жакоби).

mlh

Още по-неусетна откъм сила (4,8%), но задържаща мига на разходката около небцето и безспорно заслужаваща единия от десетте златни медала в конкурсната програма. И задължителен отскок към DeCicco Imperial Biscotti Break – извън конкурса, границите и определенията в специалния й вариант за Мондиала, включващ отлично съчетани леко запечени италиански лешници и щипки лют пипер, правещ финала особено горещ (може би сте разчели правилно снимката, където 11,5 е алкохолно съдържание, а не процент сухо вещество, в случая около 20). Бира, след която дори и да пишеш за нея, просто трябва да спреш и да си поемеш дъх. Si Dolce é il Tormento.

Следва продължение

 
 

Том Круз ще снима нови филми от поредицата „Мисията невъзможна“

| от chr.bg |

Том Круз планира да бъдат заснети още най-малко два-три филма от поредицата „Мисията невъзможна“, но режисьорът Кристофър Маккуори не знае дали ще работи над тях, съобщи Контактмюзик.

55-годишният актьор отново е в образа на Итън Хънт в шестия филм от поредицата, озаглавен „Мисията невъзможна: Разпад“. Круз смята, че неговият персонаж има още какво да покаже пред зрителите. Актьорът обаче отказа да разкрие плановете си.

„Имам много идеи за следващия етап, за следващите два-три филма, но сега не съм готов да ги обсъждам“, каза той. „Все пак ще видите част от тях в новия филм. Той е по-епичен в сравнение с останалите филми от поредицата“, споделя актьорът.

Независимо, че отдавна е ангажиран с въпросната поредица, Круз признава, че не е лесно да бъде заснет нов филм от нея. „Смяташ, че знаеш как се заснемат подобни екшъни, докато не започнат снимките на новия филм“, довери той. „Тогава си казвам „Господи, какво правя, та това е „Мисията невъзможна“, каза още Круз.

Кристофър Маккуори е първият режисьор, заел се със заснемането на два филма от поредицата. Той възнамерявал „Мисията невъзможна: Разпад“ да е много по-различен от първия заснет от него филм от поредицата – „Мисията невъзможна: Престъпна нация“, който излезе по екраните през 2014 г. „Причината да се заловя отново с филм от поредицата бе свързана с предизвикателството да направя нещо съвсем различно“, поясни Маккуори пред сп. „Тотал филм“. „Всеки нов филм от поредицата „Мисията невъзможна“ се заснема от различен режисьор“, допълни той.

Маккуори сега ангажирал различен актьорски състав в сравнение с този на „Мисията невъзможна: Престъпна нация“. „За новия филм реших да не вървя по отъпканите пътеки“, отбеляза режисьорът. Той обаче не е сигурен дали ще може да направи това още веднъж, за да заснеме трети филм от същата поредица.

 
 

Най-успелите момичета от модните подиуми

| от chronicle.bg |

Списание Maxim е известно с усета си към красивите жени. В последните години обаче редакторите твърдят, че са отместили фокуса от физическата красота (или поне са го разпръснали) и се вдъхновяват от жените, които не само изглеждат добре, но и имат цели, смелост, променят гледища и светове и са горди представителки на женския пол.

Знаете, че Кейт Ъптън бе избрана за най-секси в класацията „Hot 100″ и нямаме нищо против.

A post shared by Kate Upton (@kateupton) on

Сега кажете „хелоуууу“ на жените, които култовото мъжко списание е избрало за „Hot 100″ в различни направления.

Днес обръщаме внимание на мега бургиите в модния бизнес: онези, които отдавна не само само по модните подиуми, а владеят Instagram и имат повече последователи, отколкото жители имат редица държави.

 
 

Будилник ви събужда с аромат

| от chr.bg |

Едва ли има човек, който да не обича да си поспива. Изтръгването от царството на съня често е мъчително, особено ако е съпътствано от досадния звук на алармата. Далеч по-приятно събуждане осигурява специален алармен часовник, който разчита на силата на ароматите.

Когато настъпи мигът за събуждане, алармата „Сенсъруейк трио“ омекотява процеса, отделяйки приятни за обонянието ухания, например на океан, мента, кафе.

Джаджата използва също светлини и нежни звуци, за да върне спящия човек по възможно най-деликатен начин в света на будните. Създателите на ароматната аларма в момента събират средства за масовото й производство. Желаещите могат да се включат в кампанията със сума от 59 долара.

 
 

Как Майкъл Джексън промени музиката завинаги

| от chronicle.bg |

На 25 юни 2009 година парамедикът Ричард Снефър получава обаждане по телефона за спешен случай. Малко след 12 на обяд е и някой съобщава за мъж на 50 години, който е получил сърдечен пристъп. Линейката тръгва моментално към адреса. Мъжът е в спалнята си, която към този момент прилича повече на аптека, отколкото на уютно място за почивка. Бутилки с кислород, десетки шишета, блистери, медикаменти. В помещението е и лекарят, доктор Мъри, който отрича да е давал каквито и да било вещества на мъжа. Качват го в линейката и опитват да го спасят в болницата, но Майкъл Джексън е обявен за мъртъв по-късно същия ден.

Новината е повече от шокираща. От този момент насетне образът на Майкъл Джексън става легенда. След пускането на новината купуването на негови песни онлайн е толкова голямо, че само по себе си става новина. И до днес Майкъл Джексън продължава да държи старите и да поставя нови рекорди.

„Трилър“ и е най-продаваният музикален албум с над 30 млн. продадени копия само в САЩ и над 100 млн. в целия свят. Кралят на попа има над 2 милиарда продажби общо. Година след смъртта си са продадени 8,2 млн. негови албуми и 35 млн. общо. Списъкът с рекорди е наистина дълъг.

На днешната дата преди девет години светът загуби Майкъл Джексън. Плочата на музикалния свят спря да се върти. След няколко месеца, ако беше жив, щеше да навърши 60 години. Животът му е необикновен, тъжен, той е един от най-ярките таланти, който сцената някога е виждала.

Как? Това е един от въпросите. Как се стига до такива величини? Кои са нещата, които превръщат Майкъл Джексън в най-продавания изпълнител. В галерията горе вижте как Джако промени сцената завинаги.