Ще избегне ли европейската икономика стагнацията

| от |

Робърт Самюелсън, Вашингтон пост

Може ли Марио Драги да спаси Европа?

Драги е президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), която е еквивалентът на американския Федерален резерв. Фактът, че този въпрос бива поставян е тревожен пример за „европейската криза“, която бе обявена за преодоляна и приключила. Европа е пациент с хронично заболяване. Понякога неговото състояние се подобрява, друг път се влошава, но болестта остава и заплашва да се изостри, да доведе до катастрофални страдания.

Макар че американците с право се притесняват за бавното възстановяване от „Голямата рецесия“ през 2007-2009 г., възстановяването на САЩ е бързо в сравнение с това на Европа. От 2008 г. Европа премина през две рецесии (период, когато икономиката е в спад най-малко половин година) и може би е на ръба на трета. Производството на американската икономика надмина нивото от 8% в началото на 2008 г., според данните, които Драги представи наскоро. Междувременно продукцията на еврозоната е все още 2% под нивото си от 2008 г.

Частните инвестиции се сринаха. В момента те са с 15% по-малко в сравнение с 2008 г. Публичните инвестиции (в училища, пътища, болници) намаляха с около 20 на сто. Социалните последици са потресаващи. През септември безработицата в еврозоната беше 11,5% – отчита се лек спад от 12-процентния пик преди една година. Средно 23,3 на сто от хората под 25 г. са без работа. В Италия, Испания и Гърция този процент е почти 50.

Нещастието се разпространява неравномерно. Безработицата в Германия е 5%, но дори там икономиката се забавя. „Конфликтът Украйна – Русия взима своите жертви. През 2015 г. се очаква по-малко от 1% икономически растеж. Това е много близо до рецесията. Германия трябва да бъде двигателят , който задвижва Европа“, смята икономистът Десмънд Лачман от Американския предприемачески институт.

Всичко това има значение. Европа възпира световната икономика, включително и тази на САЩ. Около една пета от американския износ отива в Европа. Освен това, около половината от отвъдокеанската печалба на мултинационални американски компании идва от Европа, казва Матю Слотър, икономист от Университета в Дартмут. Ако те намалеят, цените и разходите и доверието на американските потребители може да изпаднат в застой.

Тогава идват политическите разделения. Икономическата стагнация подхранва национализма и популизма. Конфликтът между слабите икономики (Италия, Испания, Гърция, Франция) и по-силните конкуренти (Германия и Холандия) ще продължи. Различията подкопават способността на Европа да действа решително по други въпроси от Близкия Изток до Украйна.

Главните причини за икономическата стагнация в Европа изглеждат ясни, макар относителната им важност да се обсъжда разгорещено. Ето условният списък: а) самото евро, което предпазва по-слабите икономики от девалвиране на собствените им валути, за да стимулират икономиките си; б) големият държавен дълг, който кара държавите да намалят разходите си или да увеличат данъците – политика, която критиците осъждат като самоунищожителни мерки за строги икономии; в) свръхрегулация на бизнеса – това обезсърчава стартиращите фирми, създаването на работни места и инвестициите (тази политика неясно защо се нарича „структурна“) и д) плахата Европейска централна банка.

Критиките срещу ЕЦБ са, че тя не е била толкова агресивна като Федералния резерв на САЩ. Макар и точни, критиките са прекалени. ЕЦБ неколкократно намали лихвените проценти и предприе мерки за заздравяването на нестабилните банки в Европа. В края на 2011 г. и началото на 2012 г. банката отпусна 1,4 трилиона долара за 3-годишни евтини заеми, за да пребори страховете, че банките ще изразходват парите си. В средата на 2012 г. Драги обеща, че банката ще „направи всичко възможно“ да спаси еврото – ангажимент, който успокои финансовите пазари и доведе до рязък спад в лихвените проценти.

Проблемът е, че ниските лихвени проценти няма да стимулират икономическия растеж, ако кредиторите не искат да отпускат заеми, а кредитополучателите не искат да вземат кредити. Това се оказа вярно в Европа. ЕЦБ започва да провежда т.нар. количествено облекчаване – пряко закупуване на облигации от централната банка. Това ще влее пари направо в системата с надеждата, че получателите ще ги използват, за да вземат нови кредити или да купуват акции.

Дали това ще подейства? Федералният резерв е към края на количественото облекчаване, което е на стойност повече от 3 трилиона долара. Експертите са на различни мнения в каква степен това помогна на икономиката. Но дори ако вариантът на Драги подейства, в най-добрия случай той ще даде само временен тласък на икономиката.

Така казва и самият Драги. Задачата на Европа, твърди той, е да преодолее всички онези „структурни“ предизвикателства, които пречат на постоянно бързите темпове на икономическия растеж. Бързите кредити не са достатъчни. „Ако на един млад предприемач са необходими месеци в някои страни да отвори магазин, преди да има всичките разрешителни и лицензи, то той няма да поиска да вземе кредит“, каза Драги в интервю.

Без по-бърз растеж голяма част от Европа рискува дефлация, която ще увеличи тежестта от дълговете. Постоянната стагнация може да доведе до нещо по-лошо./БГНЕС

 
 

Жулиет Бинош спечели награда French Cinema

| от chronicle.bg, по БТА |

Жулиет Бинош спечели наградата „Френч синема“ за популяризиране на френското кино в чужбина, предаде Франс прес.

„Впечатляващо е да получиш награда в родината си – каза 53-годишната актриса, след като бе удостоена с приза на организацията „Юнифранс“, отговаряща за популяризиране на френското кино в чужбина. – Френското кино се отличава с изключително разнообразие. Осигурена му е система за поддръжка, популяризиране и финансиране, която трябва да бъде съхранена.“

„Жулиет винаги намира своето място, независимо каква е националността на филма, в който участва“, заяви президентът на „Юнифранс“ Серж Тубиана. Наградата й бе връчена от министърката на културата на Франция Франсоаз Нисен.

Жулиет Бинош е сред най-известните френски актриси в чужбина. През 1997 г. тя спечели „Оскар“ за актриса в поддържаща роля за „Английският пациент“. По този начин стана втората френска актриса, грабнала престижната статуетка, след Симон Синьоре.

Миналата година наградата „Френч синема“ бе присъдена на Изабел Юпер.

 
 

Какво да скрием от европредседателството

| от |

Шест месеца са много. Толкова време е достатъчно дори сезоните да се сменят, представяте ли си! 

По принцип мотото „Да не се изложим пред чужденците“ е доста тъпо. Но все пак е кофти да се изложим пред чужденците и затова, докато се правим, че не ни интересува, трябва да помислим как все пак да не го направим.

За щастие можем да избегнем излагане с далеч не толкова мащабна операция. На първо време – много добре знаем какво не ни е наред, защото го въртим всеки ден. Да, за първи път в историята на света хроничното ни мрънкане ще влезе в употреба.

Лесно е! Представете си, че някой ви идва на гости – какво правите? Всичко, което не харесвате отива или заметено под килима, или прибрано по шкафове, гардероби и детски стаи. Тази метода е толкова проста, че ни отблъсква, защото не е ни отива на егото да си решаваме проблемите толкова елементарно. Но днес ще ни отива.

На първо време трябва да се лишим от уличните дупки, уличните кучета и хората, които живеят на улицата, за да си помислят чужденците „Брей, тези българи колко луксозно живеят“. Да запълним дупките по улиците е морално, за разлика от това просто да разкараме останалите две. Оставете това, ами си е и доста работа.

Сега е моментът да падне един хубав, полуапокалиптичен сняг! Да покрие всичко, само НДК да се вижда. Освен очевидните ползи от бедствието, като бонус резултат хората няма да имат избор освен да се пречупят и да заискат още лифтове. 

Следва интернет и телевизиите. Пълно информационно затъмнение! Никой чужденец не бива да вижда какво правим и казваме в интернет или по телевизията. Единственият канал, който дават по телевизията, е Discovery, а единственият сайт в интернет – Wikipedia. Но не искаме да изглежда така все едно хората нямат мнение. Искаме да изглежда така все едно хората имат мнение, но си го базят за себе си и се образоват преди да го изкажат.

Накрая е нужно да прикрием самият факт, че много ни интересува какво мислят другите. Не знам дали гледахте репортажа за готвачите, които се грижат за нашите евро гости. Всички традиционни блюда бяха сервирани по специален изключително красиво подреден начин, който няма нищо общо с този, които сме свикнали.

Никакви такива повече! Шопската салата вече се прави в леген, сипва се с черпак и се сервира така. Пред хората. 

Какъв пиар само би било това!

 
 

Любимите ни кучки от киното и телевизията

| от chronicle.bg |

Не искаме да всяваме смут в и без това смутното днешно време, но ще признаем едно – доброто е скучно, а хепиендът е банален и вечно очакван. Харесваме добрите момчета и принцесите от приказките, но далеч по-интересни са ни гадните кучки, с които сме отраснали , а днес вече живеем с тях.

Подобно на фаталните жени, които ви показахме преди известно време, кучките също са от онези жени, които искаме да срещнем в реалния живот, макар да знаем, че няма да ни се израдват. Може и да е малко мазохистично, но дали не е приятно Миранда Пристли да ви каже „Това е всичко” и да ви отпрати с лек жест? На нас, да си признаем, ще ни е приятно.

Не знаем защо, но неделята ни предразположи да се върнем към някои от любимите ни кучки от киното и телевизията, които са идеални не само за неделна киновечер. Затова решихме да ви припомним част от тях. Вижте ги в галерията горе.

 
 

Джордж Оруел и няколко случайни мисли за антиутопиите

| от chronicle.bg |

Джордж Оруел е от писателите пророци. Тези, за които винаги си казваме, „трябва да внимаваме да не попаднем в този свят“, но не усещаме как той бавно става реалност. Уж го четем, препрочитаме, а накрая пак си казваме за определени ситуации – „точно като в „1984““.

Естествено, това не е причина да спрем да го четем, а точно обратното – да продължим да го четем. Да го четем непрекъснато, докато думите му не отекнат дълбоко в съзнанието ни. Не само като добър художествен продукт, а като подтик към някакви малки стъпки, за да не се случи това, което никой не иска.

На днешната дата, преди 68 години, Ерик Артър Блеър, по-известен като Джордж Оруел, напуска този свят на 46 години. Ето малко от онова, което успя да ни предаде.

джордж оруел, 1984
Getty Images

Нищо не ти принадлежи освен няколкото кубически сантиметра в черепа.

Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги

Като цяло, хората искат да бъдат добри, но не твърде добри и не през цялото време.

Когато започне, или преди началото си, всяка война, не бива представена като война, а като самозащита срещу убиец маниак.

Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.

George Orwell - an seiner Schreibmaschine
Getty Images

Тайната на управлението е в съчетаването на вярата в собствената непогрешимост със способността да се извлича поука от минали грешки.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две правят четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.

Целта на шегата е не да унижи човек, а да му напомни, че вече е унизен.

Той беше огорчен атеист. Това е този вид атеист, който не толкова не вярва в Бог, колкото просто не Го харесва.

Най-бързият начин да спреш войната е да я загубиш.

George Orwell
Getty Images

Обществото изглежда винаги е изисквало от хората повече, отколкото на практика някога ще получи.

Всяко поколение смята себе си за по-умно от предишното и за по-мъдро от следващото.

Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш.

Всички писатели са суетни, егоистични, мързеливи и в дъното на мотивите им лежи загадка.

Понякога първото задължение на интелигентните хора е да потвърдят очевидното.

Хората спят спокойно, само защото силните крачат в нощта.