Сензация! Брюксел се мести в София, ЕС ликува

| от |

Няма как да не вземем участие в това поредно взривяване на Интернет, този път започнато от Ралица Ковачева, която е на път да измисли нов литературен жанр. Какъв? Оставяме ви да прецените като хвърлите едно око на последните ѝ публикации при нашите приятели от reduta.bg.

eksofia

Европейската комисия се мести в София, съобщи сензационно британската преса. Заседанията на съвета на министрите също ще се провеждат в българската столица. Решението е част от пакет мерки по политиката на сближаване, с цел насърчаване на икономиката на страните-членки от една страна и интереса на гражданите към работата на европейските институции от друга. На въпрос защо именно в София, неназован източник от ЕК отговаря: Заради по-ниските разходи за издръжка, заради красивата природа и не на последно място, заради активната роля на България като държава-членка. С конструктивните си позиции и балансиран подход българите доказаха, че заслужават да са сърцето на Европа. Евродепутатите, които досега заседаваха в Брюксел и Страсбург, единодушно гласуваха да провеждат заседанията си в сградата на българското Народно събрание. Аргументът- така на практика се демонстрира сближаването между европейския парламент и националните законодатели, заложено в Лисабонския договор. Освен това, нощният живот в София е далеч по-вълнуващ от този в Страсбург.

Както вероятно вече сте се досетили, горната „новина“ е изцяло плод на въображението ми. Но може и да не сте се досетили, на фона на бълваните на килограм подобни вести из българското медийно пространство. Сред фаворитите ми теми са „ЕС легализира инцеста“, „ЕС дава Тракия на Турция“, „ЕК забранява детските приказки“. На този фон, моят принос звучи като невинна детска шега. Но механизмът на появата на подобни „новини“ и най-вече, последиците от тях, нямат нищо общо със забавлението, камо ли с невинността. Обикновено в основата им стои някакъв реален факт или изказване, но преразказът от сайт на сайт и от вестник на вестник се случва по схемата „не били компютри, а компоти“. Например новината, че според президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой понятията „род„ и „родина“ трява да отидат на бунището на историята (това именно е заглавието), произтече по следната схема: руски сайт отрази речта на Ван Ромпой, произнесена на честванията в Берлин за годишнината от падането на берлинската стена, като цитира избрани изречения за европейската идентичност, прибавяйки свои, силно спекулативни интерпретации и провокативно заглавие. Български сайт преписа новината, премахвайки подробности от типа какво точно е казал Ван Ромпой, кога, къде и по какъв повод и достигайки до следния извод (всъщност, първите изречения на въпросното съобщение): „ЕС заприличва все повече на СССР, а в някои отношения, дори надминава болшевишката империя. Например в опитите за заличаване на националната идентичност на народите. Съвсем пресен пример за тази агресивна политика, унищожаваща Европа е изказването на председателя на Европейския съвет – Херман Ван Ромпой.Според него понятия като „народ“ и „родина“, трябва да отидат на бунището на историята.“ И ако добрата новина е, че все пак сравнително сериозните медии не подеха новината (за разлика от други случаи), лошата е, че тя буквално заля социалните мрежи, предизвиквайки порой коментари срещу „болшевишкия ЕС“. В общия случай, обаче, тези новини се появяват като анонимки в разни сайтове, само за да бъдат поместени по страниците на пресата, с позоваване на сайта като източник.

Вдъхновение за подобни „новини“ българските медии често черпят от британските таблоиди, с очевидната презумпция, че щом е „вносна“, информацията следва да е вярна, а и да не е, това вече не е наш проблем. А пък ако идва от Брюксел, това е напълно достатъчна легитимност. Такъв е случаят с водещото заглавие на „Телеграф“ от 28 януари „Брюксел удря кабинета, за да повлияе на евровота“. За източник е цитирано „авторитетното издание“ New Europe. Въпросното издание (електронно и печатно) се самоопределя като „европейският политически вестник“. На сайта му няма информация относно редакционния екип и издателя, а само адрес в Брюксел. В дъщерното New Europe Bulgaria също има само адрес, а в рубриката „За нас“ пише: „„Ню Юръп България„ е проевропейска медия, работеща с вяра в европейския проект, но чувствителна към грешките на европейските структури и европейските политици. Ниесеборимзаповечепрозрачност, демокрацияидиалог.“ (последното изречение е написано именно по този начин).

Та въпросното издание публикува статия, озаглавена „And yet it moves“ („Керванът си върви…“ в българската версия) и подписана от Касандра. „С един неетичен ход миналата седмица, Европейската комисия опита да се намеси във вътрешните дела на България, с явната цел  да повлияе на резултатите от европейските изборите в страната през май, в полза на опозицията“, твърди медията. Според нея номинацията на „медийния лидер Делян Пеевски за поста съветник по национална сигурност“ е национален политически въпрос и няма нищо общо с темата на мониторинговия доклад на Комисията. Изданието обвинява Европейската комисия в заговор с президента Росен Плевнелиев, еврокомисаря Кристалина Георгиева и разбира се, Иво Прокопиев, срещу българското правителство. Статията е пълна с неточности, грешки и спекулативни твърдения. За да онагледи отношението на „еврократите в Брюксел“ към България, тя дава за пример как преди изборите през 2009 „Комисията бе замразила , без причина,  € 515 милиона за финансиране на България, нанасяйки сериозни политически вреди на тогавашното социалистическо правителство на Сергей Станишев“. Както е известно, правителството по онова време беше на тройната коалиция (но вероятно Касандра от Брюксел не знае това), а средствата бяха замразени през 2008г. по причини, детайлно описани в доклад на ЕК за злоупотребите с европейски средства в България (Касандра вероятно не помни случая „Батко и братко“).

На този фон става ясна ролята на привидно безобидните истории от типа „ЕС забранява приказките“- те създават благодатната почва, в която могат лесно и безкритично да бъдат приети дори твърденията, че Европейският съюз се опитва да „удари“ българското правителството. В крайна сметка, вече отдавна сме прочели, че ЕС иска да регулира всичко в живота ни – от краставиците до водата в тоалетното казанче; иска да ни държи бедни, за да ни управлява лесно; иска от нас пари, за да спасява богатите банки/гърци/европейци; вре си носа в съдебната ни система и ни наднича във вътрешните работи. Пълзящата антиевропейска кампания подхранва измислените страхове на българите от големия свят, който ще ни погълне, подчини, обезличи (спомнете си истерията покрай бежанците, кампанията срещу чуждестранните хранителни вериги или патосът да не се позволи на чужденци да изкупят българския чернозем).

Случаят показва целият механизъм на изфабрикуване на новини по „опорни точки“, та даже и срещу Брюксел, когато се налага. И използването на европейска претенция и марка не могат да ни заблудят относно авторството и целта на мероприятието. В името на оставането на власт и разпределянето на порциите (по Доган) управляващите използват безогледно целия наличен арсенал от пари, власт и медиен комфорт, за да обезсилят и обезмислят всеки опит за съпротива. Припламналото през миналата година обществено недоволство се успива целенасочено с новини за успехите на властта и омаскаряване на политическите ѝ опоненти, в най-добрите традиции от близкото минало. И не, не бързайте да се смеете на новината за севернокорейското кацане на слънцето. Предстои предизборна кампания, в която ще научим къде по-интригуващи новини.

 
 

6 от най-добрите комедии на 2018 г.

| от chronicle.bg |

Отиващата си година определено беше достатъчно пъстра, поне що се отнася до жанровото и тематичното разнообразие в киното. Днес обръщаме внимание на един от най-гледаемите жанрове от създаването на киното, до днес. Комедиите.

Не смешните филми. Макар това да са две сходни за много зрители понятия, невинаги е така. Комедията понякога може да бъде смешен филм. Но за един филм не е достатъчно да бъде смешен, за да го бъде комедия. Освен разбира се, ако не искаме да го оценим по-високо, отколкото заслужава.

Добрата комедия може да предложи много повече от смях и за щастие през изминалите месеци видяхме нагледни примери за такива филми. Днес те вече доминират списъците с награди и оглавяват боксофис класациите.

И няма нищо по-добро от това да видиш голям режисьор като Йоргос Лантимос да се справя с проблемите на две объркани жени, които ще си оскубят косите (и душите, ако можеха) за своята любимка. Това е комедия, която заслужава да оглавява класациите, защото освен смях, донася и естетическа наслада на зрителя – на визуално, актьорско, режисьорско, драматургично ниво.

На базата на мненията на критици, медии и нашият скромен вкус, подбрахме 6 от най-добрите комедии на 2018 г. Можете да ги видите в галерията горе.

 
 

Кийра Найтли получи Орден на Британската империя

| от chronicle.bg |

На церемония в Бъкингамския дворец Кийра Найтли получи Орден на Британската империя за работата си в драмата и благотворителността, в която си партнира с WaterAid и Oxfam.

Звездата от „Pride & Prejudice“ получи ордена си лично от принц Чарлз. 

33-годишната актриса позира преди събитието заедно с родителите си и съпруга си Джеймс Райтън. Тя се появи с лимонен костюм от Chanel, розов колан и шапка за завършен външен вид, напомнящ за Мери Попинс. Така изпъкна пред стандартното официално облекло, което обикновено се носи от гостите и награждаваните.

SEI_44256984-de53

Кийра не е сама в това отношение. През ноември Ема Томпсън получи титлата дейм отново на церемония в Двореца, на която се появи в син костюм… и бели маратонки. Поне знаем, че са дизайнерси – с цена от 235 паунда. Самата Томпсън каза в подкаста My Dad Wrote A Porno, че не разбира защо се е вдигнало толкова шум по въпроса.

Около Найтли също се вдигна малко шум скоро, когато тя съобщи, че забранява на 3-годишната си дъщеря да гледа филми на Disney. Като причина тя изтъкна липсата на феминистки ценности в продукциите на компанията. В шоуто на Елън Дедженеръс тя каза, че не разрешава на детето си да гледа „Пепеляшка“ и „Малката русалка“, защото не вярва, че те са независими жени: „Не може да гледа „Пепеляшка“, защото филмът е за това да чакаш богатия мъж да те спаси – не, спаси се сама.“ По-късно обаче актрисата отбеляза, че харесва „Frozen“ и „Moana“.

 
 

Учтиво ви каним да гледате тийзър трейлъра на „Имението Даунтън“

| от chronicle.bg |

Не можеш да бъдеш поканен в „Имението Даунтън“ и да не отразиш поканата. Дори когато тя се случва под формата на тийзър трейлър, наподобяващ реклама на ултра луксозен и аристократичен спа център в сърцето на Англия.

Защото такъв е сегашният случай, след като беше пуснат първият тийзър трейлър на предстоящия пълнометражен филм „Имението Даунтън„, за който сме наострили всичките си сетива.

Приятно е да си припомним хубавите времена, когато всеки сезон получавахме порцията епизоди на сериала „Имението Даунтън“. Първият тийзър трейлър на филма не дава никаква информация за сюжета на предстоящия филм, нито показва част от актьорския състав.

Но успява да ни потопи в атмосферата, заради която милиони фенове обикнаха  сериала и го превърнаха в една от най-гледаните британски телевизионни продукции на нашето време.

Актьорският състав и екипът зад камера от последния, шести сезон на сериала ще се завърнат във филма. Джулиян Фелоус („Госфорд парк“), който създава „Имението Даунтън“, се завръща в ролята си на сценарист. Снимките би трябвало да започнат идното лято, а премиерата е насрочена за 20 септември 2019 г.

А ето и краткото видео, което учтиво ви каним да изгледате.

 
 

Страната, която е ад за любителите на алкохола

| от Вучето |

Който го е страх от мечки да не ходи в гората. А на когото му се пие, да не ходи в Норвегия. Защото веднъж попаднал там, психиката на всеки човек с изострен афинитет към консумацията на алкохол се срива.

Ако сте фактологически неподготвени за това, което ви очаква в Норвегия, сблъсъкът със суровата действителност наистина може да бъде брутален. Преценете сами защо.

Петък вечер е и искаш да си купиш бутилка червено вино. На пръв поглед, съвсем безобидно  и напълно изпълнимо човешко желание. Само че ако си в Норвегия, това не може да се случи, защото в делнични дни магазините нa държавния монополист Vinnmonopolet затварят в 18, а в събота – още в 15 часа. Затова ако ти се пие, си изправен пред две възможности. Или отиваш в заведение и си поръчваш жадуваната чаша вино, 200 мл, срещу 90-100 крони (20 лв.). Или се обаждаш на Том Круз, той доплита до местонахождението ти с лекотоварен хеликоптер Боинг MH-6 Little Bird и след серия от каскади и премеждия двамата кацате в някое населено място  в съседна Дания, до където, слава Богу, пипалата на алкохолния октопод не се простират.

По традиция Норвегия си е изградила имиджа на изключително прогресивна страна с висок жизнен стандарт. Затова и може би стриктното отношение към алкохола изглежда малоумно на повечето чужденци. Норвежците, разбира се, са се примирили със статуквото, но въпреки това с горчивина и неприкрита завист гледат на онези райски места в Европа и по света, където да си купиш бутилка водка е също толкова лесно и безгрижно, колкото и кило картофи.

Кой е “потисникът”?

Името му е Vinmonopolet (буквално “винен монопол”), а на галено му викат Polet. Това е единственият държавен търговец на дребно в Норвегия, който има право да продава напитки с алкохолно съдържание  над 4. 75%. Броят и териториалното разпределение на магазините на монополиста са строго съблюдавани. Правилото е, че на 30 хиляди души се пада само един магазин. Това значи, че освен ако не живеете в някой по-голям град, ще се налага да пътувате с километри, за да купите напитки, с които да почерпите гостите си в събота вечер. Алтернативата е да си ги поръчате онлайн и да си вземете доставката от местния пощенски клон.

Защо цените са толкова високи?

Просто. Акцизите. Спрямо средните цени на алкохола в Европа, тези в Норвегия са завишени с 250 %. В другите негостоприемни за любителите на чашката страни, положението не е по-различно, но определено не е толкова зловещо. В Исландия процентите са 226, във Финландия – 172, в Швеция – 141, а в Дания – 138.

Кое е наложило всичко това?

Още по-просто. Норвежците искат да живеят вечно. Шегата настрана, от години националната политика включва всевъзможни рестрикции с цел да се ограничи употребата на алкохол и тютюневи изделия. В умовете на законотворците това не е злокобен план за вгорчаване живота на населението, а тъкмо напротив. Идеята е норвежците да бъдат една здрава, просперираща и дълголетна нация. А това, разбира се, не може да се постигне, ако хората пафкат цигари и се наливат с концентрати, както им падне. И очевидно са прави, защото според скорошно проучване цели 80 % от населението подкрепят така провежданата политика. Логиката, зад която застават, изглежда желязна (макар и само от гледна точка на заклетия въздържател): Хората биха купували и съответно консумирали повече алкохол, ако можеха да го намерят редом до кутиите с мляко в супера.

Какви са резултатите?

Те са налице. Норвежците наистина почти не употребяват алкохол през седмицата. Но веднъж като започнат в началото на уикенда, нещата обикновено излизат извън контрол, а при по-младите се стига дори до ексцесии, които завършват в спешното или под някоя пейка в парка.

Разбира се, когато на една нация, исторически и географски предопределена да пие много, й спрат кранчето “централно”, представителите й става много изобретателни. Сред най-популярните начини за снабдяване с големи количества по-евтин алкохол са фериботните воаяжи до Дания. Тъй като корабът се счита за такс-фрий зона, норвежците предприемат тези пътувания главно с цел да пият тънко и напоително на борда.

Тъй като производството на алкохол в домашни условия е строго забранено със закон и нарушителите ги грозят колосални глоби, норвежците се обръщат за помощ към братята по чашка – полските гастарбайтери. Освен с пословичното си трудолюбие и физическа издръжливост, последните са известни и като умели контрабандисти.

Когато заминах да живея в Осло преди няколко години, ми трябваше около месец, за да преодолея първоначалния шок от цените на алкохола и да пренастроя дневния си режим така, че да бъде съобразен със странното работно време на Vinnmonopolet.

Постепенно измислих всякакви трикове и стратегии, за да поддържам, доколкото ми беше възможно, питейния лайфстайл, който си бях изградила в България. Така например, вечерната дажба уиски се измерваше със специална мензурка, която предвидливо си бях свила от един бар. Когато затрих някъде мензурката, с прискърбие трябваше да я заменя с капкомер. Никога не отказвах, когато ме канеха “на кафе”, но ако предчувствах, че ще ме черпят,  винаги избирах заведения, в които се сервира не само кафе, но поне и бира. Защото аз кафе след 9 сутринта не пия. Ако някой ми идваше на гости от България или чужбина и ме питаше какво да ми донесе, винаги казвах с уж небрежен тон: “Абе не се притеснявай, просто вземи някоя бутилка от фрий шопа на летището.”

И ако трябва да обобщя цялостното настроение през всичките тези месеци, прекарани в норвежката столица, мога да кажа, че наложеното ми от обстоятелствата въздържание ме превърна ако не в по-добър човек, то поне в хладнокръвен индианец с много силна воля.