Сензация! Брюксел се мести в София, ЕС ликува

| от |

Няма как да не вземем участие в това поредно взривяване на Интернет, този път започнато от Ралица Ковачева, която е на път да измисли нов литературен жанр. Какъв? Оставяме ви да прецените като хвърлите едно око на последните ѝ публикации при нашите приятели от reduta.bg.

eksofia

Европейската комисия се мести в София, съобщи сензационно британската преса. Заседанията на съвета на министрите също ще се провеждат в българската столица. Решението е част от пакет мерки по политиката на сближаване, с цел насърчаване на икономиката на страните-членки от една страна и интереса на гражданите към работата на европейските институции от друга. На въпрос защо именно в София, неназован източник от ЕК отговаря: Заради по-ниските разходи за издръжка, заради красивата природа и не на последно място, заради активната роля на България като държава-членка. С конструктивните си позиции и балансиран подход българите доказаха, че заслужават да са сърцето на Европа. Евродепутатите, които досега заседаваха в Брюксел и Страсбург, единодушно гласуваха да провеждат заседанията си в сградата на българското Народно събрание. Аргументът- така на практика се демонстрира сближаването между европейския парламент и националните законодатели, заложено в Лисабонския договор. Освен това, нощният живот в София е далеч по-вълнуващ от този в Страсбург.

Както вероятно вече сте се досетили, горната „новина“ е изцяло плод на въображението ми. Но може и да не сте се досетили, на фона на бълваните на килограм подобни вести из българското медийно пространство. Сред фаворитите ми теми са „ЕС легализира инцеста“, „ЕС дава Тракия на Турция“, „ЕК забранява детските приказки“. На този фон, моят принос звучи като невинна детска шега. Но механизмът на появата на подобни „новини“ и най-вече, последиците от тях, нямат нищо общо със забавлението, камо ли с невинността. Обикновено в основата им стои някакъв реален факт или изказване, но преразказът от сайт на сайт и от вестник на вестник се случва по схемата „не били компютри, а компоти“. Например новината, че според президента на Европейския съвет Херман ван Ромпой понятията „род„ и „родина“ трява да отидат на бунището на историята (това именно е заглавието), произтече по следната схема: руски сайт отрази речта на Ван Ромпой, произнесена на честванията в Берлин за годишнината от падането на берлинската стена, като цитира избрани изречения за европейската идентичност, прибавяйки свои, силно спекулативни интерпретации и провокативно заглавие. Български сайт преписа новината, премахвайки подробности от типа какво точно е казал Ван Ромпой, кога, къде и по какъв повод и достигайки до следния извод (всъщност, първите изречения на въпросното съобщение): „ЕС заприличва все повече на СССР, а в някои отношения, дори надминава болшевишката империя. Например в опитите за заличаване на националната идентичност на народите. Съвсем пресен пример за тази агресивна политика, унищожаваща Европа е изказването на председателя на Европейския съвет – Херман Ван Ромпой.Според него понятия като „народ“ и „родина“, трябва да отидат на бунището на историята.“ И ако добрата новина е, че все пак сравнително сериозните медии не подеха новината (за разлика от други случаи), лошата е, че тя буквално заля социалните мрежи, предизвиквайки порой коментари срещу „болшевишкия ЕС“. В общия случай, обаче, тези новини се появяват като анонимки в разни сайтове, само за да бъдат поместени по страниците на пресата, с позоваване на сайта като източник.

Вдъхновение за подобни „новини“ българските медии често черпят от британските таблоиди, с очевидната презумпция, че щом е „вносна“, информацията следва да е вярна, а и да не е, това вече не е наш проблем. А пък ако идва от Брюксел, това е напълно достатъчна легитимност. Такъв е случаят с водещото заглавие на „Телеграф“ от 28 януари „Брюксел удря кабинета, за да повлияе на евровота“. За източник е цитирано „авторитетното издание“ New Europe. Въпросното издание (електронно и печатно) се самоопределя като „европейският политически вестник“. На сайта му няма информация относно редакционния екип и издателя, а само адрес в Брюксел. В дъщерното New Europe Bulgaria също има само адрес, а в рубриката „За нас“ пише: „„Ню Юръп България„ е проевропейска медия, работеща с вяра в европейския проект, но чувствителна към грешките на европейските структури и европейските политици. Ниесеборимзаповечепрозрачност, демокрацияидиалог.“ (последното изречение е написано именно по този начин).

Та въпросното издание публикува статия, озаглавена „And yet it moves“ („Керванът си върви…“ в българската версия) и подписана от Касандра. „С един неетичен ход миналата седмица, Европейската комисия опита да се намеси във вътрешните дела на България, с явната цел  да повлияе на резултатите от европейските изборите в страната през май, в полза на опозицията“, твърди медията. Според нея номинацията на „медийния лидер Делян Пеевски за поста съветник по национална сигурност“ е национален политически въпрос и няма нищо общо с темата на мониторинговия доклад на Комисията. Изданието обвинява Европейската комисия в заговор с президента Росен Плевнелиев, еврокомисаря Кристалина Георгиева и разбира се, Иво Прокопиев, срещу българското правителство. Статията е пълна с неточности, грешки и спекулативни твърдения. За да онагледи отношението на „еврократите в Брюксел“ към България, тя дава за пример как преди изборите през 2009 „Комисията бе замразила , без причина,  € 515 милиона за финансиране на България, нанасяйки сериозни политически вреди на тогавашното социалистическо правителство на Сергей Станишев“. Както е известно, правителството по онова време беше на тройната коалиция (но вероятно Касандра от Брюксел не знае това), а средствата бяха замразени през 2008г. по причини, детайлно описани в доклад на ЕК за злоупотребите с европейски средства в България (Касандра вероятно не помни случая „Батко и братко“).

На този фон става ясна ролята на привидно безобидните истории от типа „ЕС забранява приказките“- те създават благодатната почва, в която могат лесно и безкритично да бъдат приети дори твърденията, че Европейският съюз се опитва да „удари“ българското правителството. В крайна сметка, вече отдавна сме прочели, че ЕС иска да регулира всичко в живота ни – от краставиците до водата в тоалетното казанче; иска да ни държи бедни, за да ни управлява лесно; иска от нас пари, за да спасява богатите банки/гърци/европейци; вре си носа в съдебната ни система и ни наднича във вътрешните работи. Пълзящата антиевропейска кампания подхранва измислените страхове на българите от големия свят, който ще ни погълне, подчини, обезличи (спомнете си истерията покрай бежанците, кампанията срещу чуждестранните хранителни вериги или патосът да не се позволи на чужденци да изкупят българския чернозем).

Случаят показва целият механизъм на изфабрикуване на новини по „опорни точки“, та даже и срещу Брюксел, когато се налага. И използването на европейска претенция и марка не могат да ни заблудят относно авторството и целта на мероприятието. В името на оставането на власт и разпределянето на порциите (по Доган) управляващите използват безогледно целия наличен арсенал от пари, власт и медиен комфорт, за да обезсилят и обезмислят всеки опит за съпротива. Припламналото през миналата година обществено недоволство се успива целенасочено с новини за успехите на властта и омаскаряване на политическите ѝ опоненти, в най-добрите традиции от близкото минало. И не, не бързайте да се смеете на новината за севернокорейското кацане на слънцето. Предстои предизборна кампания, в която ще научим къде по-интригуващи новини.

 
 

„Умря от сърце“ и други безумни изрази в медицината

| от Цветелина Вътева |

Като лекарско чедо, израснах достойно като дълбоко невротизиран хипохондрик, убеден, че във всеки един момент тялото му и психиката му може да го изцакат с топла бира и следобедът в парка да завърши в моргата.

В същото време обаче, като дете обожавах колегите на майка ми да ме питат „Как се казва тоя мускул тука?“ и гордо да изрецитирам „Мускул стерноклейдомастоидеус“, след което цялото отделение да ми се смее. Също така веднъж се обидих, когато говореха за някакъв пациент, че отишъл в „Исул“, аз ги поправих, че се казва „инсулТ“ и те се разхилиха. Лекарите са груби хора.

Може би коректността към медицинските названия ми е останала оттогава. А може би се дължи на някаква грозна перфидност, с която искам да се чувствам по-важна от другите. Въпросът е, че ненавиждам фразите на медицинска тематика, които звучат „народно“.

А ето тези са ми любимите:

„Умря от сърце“

Значи, ако се умираше от СЪРЦЕ, нямаше да има живи хора, нали. Умира се от инфаркт, от остра или тежка сърдечна недостатъчност, от дисекацията на аортата и други проблеми със сърцето. Самото сърце обаче…нищо не може да ви направи, ако си работи както трябва.

„Имам кръвно“

Имаш, да. Имаш кръвно налягане. Обикновено – около 120/80. Може да е ниско, може и да е високо. Тогава обичайно имате симптоми на повишено или понижено кръвно налягане. „Имам кръвно“ обаче е тотално безсмислица.

„Играе ми кръвното“

Нищо не ви „играе“. Това не е малко кученце. Кръвното налягане може да се повишава или понижава, но не играе нито с лего, нито народни танци.

„Събрах границите“

Кои граници по-точно? Едната цифра, която показва резултатът на измерване на кръвното налягане, е систола (фаза на изтласкване на кръвта  от сърцето), другата – диастола  (фаза на пълнене на сърцето). Кръвното налягане се отчита като две числа за стойностите при тези две фази: първо се казва систолното, после диастолното налягане, например 90/60. Ако измерените стойности са 120/110, систолното налягане е нормално, а диастолното – високо. Нема граници.

„Отслабнал ми е имунитета“

Имунитетът не е жена преди сватба, че да отслабва. Той е супер сложна система от защитно-приспособителни реакции на организма, които са се развили и усъвършенствали в хода на еволюцията. Отслабването на имунитета е често използван, но не съвършено точен израз. При имунодефицитните заболявания, имунитетът е компрометиран. Ако тази зима сте боледували 5 пъти, не е задължително имунитетът ви да е отслабнал. Може просто организмът ви да се е срещнал с агресивни, нови вируси, с които дори един здрав имунитет не може да се пребори ефективно и бързо.

„Да си прочистя организма“

Прочистването на организма обикновено се разбира като режима на Дънов, комбиниран с редовни клизми. Дали трябва да се прави или не, не смея да казвам. Но правилният израз що се отнася до „прочистването“, е „прочистване от токсини“.

„Не искам да се тровя с някакви химии“

Животът ни е химия. Билковите и хомеопатичните препарати също се изработват с химични методи. Разбира се, всеки има право да се лекува с чай с лимон, но понякога медикаментите спасяват животи, включително така омразните на всички антибиотици. По-добре натравяне с антибиотични химии, отколкото двустранна бронхопневмония, а често изборът е между двете.

„Искам да си изследвам целия организъм“

Много хубаво. Тогава обаче, трябва да сте наясно, че не може да разчитате на здравната каса да покрие всичко. Освен т.нар. „пълна кръвна картина“, за да си изследвате ЦЕЛИЯ организъм, трябва да ви направят ЕКГ, ехокардиография, ЯМР, ПЕТ скенер, сцинтиграфия, ехография на коремни органи, колоноскопия, гастроскопия, коронарография, ректален преглед, цитонамазка, иригография, обременяване с глюкоза, 200 кръвни теста, тестуване за алергии, туморни маркери, маркери за остеопороза, коронарография, изследване на стерилна урина, измерване на очното налягане и още много други.

Можете да посветите живота си на изследване на целия организъм, а може и да си го живеете.

 
 

Тайни от кухнята на MasterChef 2018

| от chronicle.bg |

Часовникът, който гледаме в ефира на БТВ в последните три години всяка пролет, в момента отброява последните минути. Атмосферата в студиото на MastefChef е по-спокойна от тази на екрана, защото до печките са хора, вече минали през този процес и някои от тях вече имат свой бизнес. „Стоп“! След минути групата ни се потапя в света на екзотична веджи супа, патешко с крем кашу, шоколадов сос с тютюн, шоколадовата торта с няколко слоя и ободряващо кафе от Кения.

Журито и бившите участници не само напомниха какво отличава това предаване от всички кулинарни телевизионни формати, но и ни накараха да очакваме с нетърпение премиерата на четвъртия сезон, която е на 26.02 от 21:00.

Юрист с привлекателна външност, жена открила силата на готвенето след претърпяване на инцидент и още 19 участници, чиито истории са като извадени от филмов сценарий. Всичко това, както обикновено, се случва под зоркия поглед на тричленното жури, което тази година има ново попълнение. Ресторантьорът Лео Бианки ще застане на подиума до шеф Петър Михалчев и шеф Андре Токев, и ще оценява както кулинарните умения на участниците, така и техния нюх да превърнат хобито си в успешен бизнес.

Image uploaded from iOS (3)

Всъщност кулинарното представление беше само загрявката преди същинската битка. Финалистите от предишните три сезона бяха разделени на три отбора и в продължение на един час показаха процеса, който стои зад добре плейтната чиния с хипнотизиращи цветове и експлозия от вкусове.

Image uploaded from iOS

Грижата за предястието беше поверена на Симеон (победител), Аврам и Стефан от първия сезон, които приготвиха екзотична веджи супа (с царевица, джинджифил, кокос и лимонена трева), пикантни скариди и хрупкава изненада. А ние имахме възможност да наблюдаваме прецизността и бързината , с която се приготвят всички ястия от терасата, като привилегировани участници във формата.

Image uploaded from iOS (1)

Финалистите от втори сезон Евгени, Йоана и Севда (победител) ни изненадаха със патешки гърди с крем кашу, бадемов чипс, бульон от манатарки във вид на пяна и… шоколадов сос с черешов тютюн.

Image uploaded from iOS (9)

Десертът беше поверен на финалистите от третия сезон на предаването – Божана (победител), Росица и Цветомир. За доброто начало на събитието се погрижи Роси, която приготви специално кафе от Кения, с приятна сладост и алтернативен начин на приготвяне. Тематичната торта с формата на логото на предаването не беше просто шоколадово изкушение, а три слоя шоколадово пътешествие от вкусове и усещания, завършени от най-различни декорации като шамфъстък, ядливо злато, захарен памук и др.

Всичко гореизброено, както вече казахме, е само кратко откриване на завесата преди същинската част, която предстои. Шоуто не обещава нищо повече от това поредна година да се докаже като фаворит на зрителите, защото наред с напрежението и сензацията показва и другата страна – тази, която може да вкара и най-непохватните зрители в кухнята, стига те да имат желание.

 
 

“Формата на водата“: приказката, която ни вдъхва надежда

| от Дилян Ценов |

Тъмносин екран. Помещенията сякаш отдавна са под вода, а мебелите са в безтегловност. На този фон разказвачът споделя с нас, че не знае как да започне. Истина е. За „Формата на водата“ на Гийермо дел Торо се пише трудно. Тези, които все още вярват, че приказките не са заключени завинаги в томовете на Андерсен и Оскар Уайлд ще разберат безсилието да говориш за нещо толкова чисто, фантастично, което ти вдъхва вяра. Другите, които си падат по по-hardcore неща, молим да ни простят това, което наричат „розов романтизъм“.

Истината е, че „Формата на водата“ е добре направената екранна приказка за вярата и любовта, от която хората имат нужда. За филма започна да се говори, откакто спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция през 2017 г. Равносметката от тогава: вече близо 100 млн. долара приходи, номинации за всички големи награди, винаги печелеше в големите категории, и почти максимални рейтинги от критиците. 13-те номинации за „Оскар“ го правят рекордьора тази година.

the shape of water ,формата на водата

Зародишът на идеята за любовната история между митично морско създание и жена се ражда още през детството на Гийермо дел Торо след като гледа филма Creature from the Black Lagoon. Днешната история обаче е доста по-различна. Действието се развива в САЩ по време на Студената война. Американска военна база. Руснаците дишат във врата на американците и обратното. В този свят на убити цветове и сиво ежедневие живее Илайза Деспозито – чистачка във военната база, сираче, намерено в река, което заради белезите на врата не може да говори. Никой не знае от какво са причинени те. Ежедневието е едно и също, монотонно, най-екстремното нещо е сутрешното мастурбиране във ваната, преди сваряването на трите яйца. Следва посещение при съседа и единствен приятел – художникът гей Джайлс. В работата пък е Зелда – едрата афроамериканка, която не млъква и ту се оплаква, ту кълне съпруга си Брустър. Денят, в който „обектът“, както го наричат в базата, е докаран, започва приказката…

На първо място, заслугата за този майсторски филм е на дел Торо, за когото това е първият такъв пробив от началото на кариерата му през 1985 г. Ако зависеше от нас, веднага му даваме „Оскара“ за най-добър режисьор. Без излишни протяжни моменти за времетраене от два часа. Действие, напрежение, обрати, конфликт – всичко майсторски изградено и съшито така, че приказката да добие максимално достоверен вид, но все пак да знаеш, че не бива да бъдеш краен буквалист, когато гледаш. В това е чарът и на сценария на дел Торо и Ванеса Тейлър (Hope Springs, Divergents, и продуцент във втори и трети сезон на Game of Thrones). Той те освобождава от вродената ни склонност да търсим причинно-следствени връзки, логика и по този начин ни потапя в паралелната вселена, където вратата не е изкъртена от напора на водата, хомосексуалният прощава на чудовището, че е изяло котката му, косата му пониква отново, а раната му заздравява. Подходът  deus-ex-machina, тук е на мястото си. Както подобава на истинските приказки.

hero_Shape-of-Water-2017

Пак, благодарение на дел Торо, успяваме да видим Сали Хоукинс така, както дори в „Син жасмин“ не я видяхме. Добрият актьор може и без текст, това е. Сали Хоукинс е повече от добра актриса. Няма пародиране, няма наиграване. Има отмерени жестове, намеци, смигвания, ясни и в същото време достатъчно загадъчни, за да ни изненада Илайза със следващия си ход. До нея е Зелда (Октавия Спенсър), за която третата номинация за „Оскар“ е напълно заслужена – тя е антиподът на нямата чистачка, който обаче успява да запази самообладание дори когато комплексираният расист командващ поделението, полковник Ричард Стрикланд, я заплашва в собствения й дом. Триото от добри актьори е завършено от Ричард Дженкинс в ролята на съседа Джайлс – старият мъж, неизживял младостта си, който редовно купува пайове, които не изяжда и се опитва да завърже разговор с красивия, но груб продавач.

28161816_10156135688137402_8630534296068459429_o

Останалите компоненти на филма трябва също да бъдат споменати. В него почти няма светли и живи тонове, всичко е пастелено, почти монохронно. Този скопен, а после умъртвен тон придава на една усмивката на Илайза или на примигването на създанието още по-енигматичен вид. Целият вътрешен свят на жената контрастира с обстановката около нея, подсилвайки приказния ефект. Тук се появява и музиката, от 50-те и 60-те години, феминизирана до краен предел (която Джайлс обожава). Грамофонът се върти, а от него звучи Кармен Миранда. Така, неусетно, едно яйце, малко музика, нежен допир стават достатъчни.

Кое обаче прави „Формата на водата“ толкова добър? Техническата реализация разбира се, че има заслуга. Режисурата и играта също. Но това са само добре сработени помежду си проводници, по които преминава идеята. Идея, която човечеството винаги е търсило. Нуждата да слушаш приказки. Детски, нереални и наивни, достатъчно силни, че да вдъхнат вяра. Тази година това е „Формата на водата“.

До болка познати са изводите, че чак е втръснало да ги повтаряме. Любовта е навсякъде. Всесилна е. Възможна е. Приказките се сбъдват. Не само между жена и морско създание, а между хората като цяло. Защо да не вярваме? Все пак никой не знае какво се е случило в реката, и откъде е белегът на врата на Илайза.

А за себе си знаем ли? Къде сме били в онзи момент? Не. Затова най-добре е да вярваме и да се благодарим на „Формата на водата“, че ни напомни това.

 
 

Има четири основни типа пиячи

| от chr.bg, БТА |

Консумацията на алкохол лесно може да се обясни като резултат от хилядолетни ритуали и привички. Замисляли ли сте се обаче защо всъщност избирате да пиете? На базата на мотивите, подтикващи хората да посягат към чашката, изследователи от Австралия извеждат четири основни типа пиячи, пише в. „Дейли мейл“.

По-доброто разбиране на потребностите по отношение на алкохола може да помогне за насърчаване на хората да пият по-малко или поне да го правят по по-щадящ начин, смятат авторите на изследването от университета „Ла Троуб“ в Австралия.

В личен план всеки може да изтъкне куп мотиви защо избира да пие, което прави по-трудно научното разбиране на причините. Все пак науката разполага с т.нар. мотивационен модел за употреба на алкохол, според който хората пият, защото очакват след това да се почувстват по различен начин.

В частност моделът обяснява, че индивидите разчитат на алкохола да повиши позитивното усещане и да намали негативното. Мотивацията се обуславя и от фактори, свързани с психологическа награда. Те могат да бъдат вътрешни, например подобряване на желано емоционално състояние, или външни, например търсене на социално одобрение, предаде БТА.

Въз основа на това и имайки предвид останалите фактори, играещи роля в консумацията на алкохол – генетика, характер, заобикаляща среда, австралийските специалисти извеждат четири категории.

Според тях хората пият основно, за да се чувстват по-добре (защото е вълнуващо), за да се справят (да забравят тревогите си), от социални съображения (за да се забавляват и да празнуват) и от конформистки съображения (за да се впишат в заобикалящата ги среда).