Секс!

| от |

Автор: Лола Монтескьо (повече от Лола на chuime.bg)

Чета оня ден във вестниците, че един на всеки 100 българи прави секс. Обещах си да не споменавам повече ББ, че ми писна да се занимаваме само с него, иначе щях да кажа: ясно е кой е този българин! Ми как!

Но както казах, без Бойко.

Значи един на сто. Ма верно ли? Един на сто? Че това е половин човек в рейса следобед, един цял към 18 часа, и между 6 и 8 души сутрин преди осем.

Винаги съм знаела, че значението на секса се преувеличава. Не ме учудва статистиката. Учудва ме нещо съвсем друго, което никога не съм и подозирала, че е възможно в нашите ширини. А именно – 99 на сто българи не само не правят секс, ми и си го признават. Брех! Сигурно са ги питали с детектор на лъжата, иначе не знам как е станало. Ма не, наистина, много интересно как е протекла анкетата?

Значи звъни ти сутрин по телефона (някъде към 7, щото е понеделник) другарката от социологическата агенция, която прави проучването, и казва:

“Добро утро, казвам се Пехливанова и се обаждам от името на агенция “Пехливанов и ко”. Правим социологическо проучване, и ни интересува вие правите ли секс?”

“Моля, кво да праиме?”

Покашляне. “Секс.”

“А?” Трополене в кухнята.

“Секс, господине, секс! Секс, правите ли?”

“Генаааадиии, кой звъни по това време, бе?” Отваря се врата.

“Ми няква тука пита правиме ли секс.” Покашляне.

“А?” Звук от задавяне с четката за зъби.

“Секс дали правиме, сещаш ли се?” Тряска се врата. Гласът проечава край слушалката.

“Кой бе?”

“Ми ние.” Звук от повръщане на четката за зъби.

“Бе кои вие бе, кои сте вие бе, какъв секс, какви са тия пачаври, дето и в 7 сутринта звънят, а? А, питам?!?” Бутане на мебели, явно някой бяга.

“Ми ти питаш, ма и тя пита”

 

Покашляне. ”Господине, моля ви се, само отговорете с една от трите възможности и после се разсейвайте. Значи: а) да, б) не, в) не съм сигурен.” Трошене на чаша.

“Ма коя е тя бе, коя е тя бе, я я дай насам пачавра с пачаврите, непрокопсаница, семейства разваля още от ранни зори! Какъв секс, ела тука Генади, ще ти отрежа топките, маймуно развратна, тука казах ела!” Чува се отривисто “хряс!”, мъж крещи и припада, а Пехливанова пише оттегчено в листата си:

“И тука “не”.

Шегичка. Но за да получат толкова много откровени отговори по тази свещена за балканските гащи тема, анкетиращите вероятно са давали листовка с два въпроса и указание да се отговори само веднъж с “да” и само веднъж с “не”. А въпросите са били “Плащате ли данъци?” и “Правите ли секс?”

Неотдавна писах тука и по друго смайващо статистическо откровение – българинът си взима душ само в неделя. Може би на това се дължи тоталната липса на секс? Или пък е обратното – тъй и тъй няма да е*е, що па да се къпе?

Също така чудя се, ако българинът не прави секс, то българката с кого го прави? А и онези Емилии и Анелии по телевизора за чий си ги помпат млечните жлези?

Една статистическа новина, а толкова въпроси. Но пък от друга страна тя обяснява стегнато и кратко демографската криза. Щото докато едни се почесват, други си се …, сещате се, нали… После циганите ни били виновни. То всъщност така можем да си обясним всички онези странни неща в тая държава. И Бойко, и Катуница, и Веждито, и Първанов, и Николета, и националния отбор по футбол, и петохуйника пред НДК-то, и, и, и…

Недоебан народ, кво да прайш!

 
 

Почина сръбският певец Шабан Шаулич

| от chronicle.bg |

Кралят на сръбската музика, Шабан Шаулич, почина след сериозно пътнотранспортно произшествие.

Инцидентът се е случил в град Билефелд, в северозападната част на Германия, където той е имал концерт.

След инцидента Шаулич е откаран в болницата, където е починал въпреки усилията на докторите.

Очаквайте подробности

„Всяка дума е излишна. Напусна ни една легенда…“

 
 

Кейти Пери и Орландо Блум се сгодиха

| от chronicle.bg |

Тазгодишният 14-ти февруари е бил знаков за една известна двойка. Певицата Кейти Пери и актьорът Орландо Блум са се сгодили преди три дена след 3-годишна връзка пред цялото семейство на певицата.

Новината беше съобщена от 34-годишната певица в профила й в Instagram, където тя сподели снимка на себе си и Блум, показвайки също и годежния пръстен, чиято предполагаема цена е 5 млн. долара. Същата снимка беше споделена и в профила на Орландо Блум.


View this post on Instagram

full bloom

A post shared by KATY PERRY (@katyperry) on

За да бъде изненадата пълна, Орландо Блум организира семейството и приятелите на Кейти Пери, за което тя не подозира, когато излиза за „парти“ вечерта на 14-ти.

Ако Пери и Блум се венчаят, това ще бъде втори брак и за двамата. Кейти Пери е женена за комикът Ръсел Бранд от 2010 г. до 2012 г., а Орландо Блум  е женен за модела Миранда Кер от 2010 г. до 2013 г., от която има син, роден през 2011 г.

Пери и Блум започват да се виждат през 2016 г., но след 10 месеца се разделят, след което се събират отново в началото на 2018 г.

 
 

Новите кадри от предстоящия филм „Имението Даунтън“ се гледат на чаша чай

| от chronicle.bg |

It’s teatime… again. Вадете чайника, фенове на „Имението Даунтън“, защото от вчера разполагаме с нови кадри от предстоящия филм по един от най-популярните сериали на това десетилетие. 

След първия тийзър трейлър, за който ви разказахме, екипът на „Имението Даунтън“ пусна кадри от пълнометражния филм, който трябва да излезе тази есен. Макар 6-те снимки да са крайно недостатъчно, за да задоволят глада на феновете, е прекрасно да видим как Лейди Мери (Мишел Докъри) прегръща Хенри Толбът (Матю Гуд) докато танцуват (предполагаме на романтична музика) на връх Св. Валентин.

Дори да сте върли противници на западното влияние в празничния източноправославен календар, кадърът ще стопли сърцето ви така както само чаша чай от кухнята на Даунтън може.

Последно бяхме с голямата фамилия Кроули и техните слуги на 1 януари 1926 г. Или поне в този момент приключи действието в последния коледен епизод на сериала на PBS. Сега цялата компания от последния сезон се събира в имението 18 месеца по-късно за едно голямо и мистериозно събитие, както става ясно от снимките, публикувани от Entertainment Weekly.

Какво правят всички тези наши любими персонажи между стените на готическия Даунтън, ще разберем 13 септември, когато е премиерата на филма. А като за начало, вижте галерията горе, където са събрани красивите кадри, напомнящи за хубавите времена, когато всяка година получавахме своята доза „Имението Даунтън“.

 
 

„Фаворитката“ е абсолютният фаворит

Сигурно вече сте чули и чели достатъчно за „Фаворитката“ (The Favourite) – третия англоезичен филм на гръцкия режисьор Йоргос Лантимос, който е първенец по номинации за „Оскар“ тази година (той и „Рома“ си делят първото място с 10 номинации). За него се говори още от лятото на миналата година, когато триумфира на кинофестивала във Венеция. След премиерата на филма в България на 8 февруари можем само да свалим шапки на Лантимос и съвсем заслужено да наречем „Фаворитката“ абсолютният фаворит в киното на 2018 г.

Историята на филма започва през далечната 1998 г. – Дебора Дейвис пише сценария, в който главни персонажи са една кралица и две братовчедки, готови на всичко, за да бъдат нейни верни спътнички в живота. Години по-късно историята стига до Йоргос Лантимос, който възлага на Тони Макнамара да подобри текста на Дейвис. Това трио стои в основата на „Фаворитката“.

The-Favourite-TF_03557-FEATURED

Действието се развива в началото на XVIII век, когато начело на Великобртиания стои овдовялата и разпадаща се физически и психически кралица Анна (Оливия Колман). Здравословни проблеми я правят трудноподвижна. Загубата на съпруга й и на 17 деца (някои мъртвородени, други починали скоро след раждането) са сринали психиката й.

Неотлъчно до нея стои лейди Сара Чърчил, Херцогиня на Марлборо (Рейчъл Вайс), която на практика управлява държавата. Върховенството на лейди Сара в кралския двор е нарушено от появата на братовчедка й, Абигейл Хил (Ема Стоун) – обедняла благородница, която пристига да търси работа в двореца. С течение на времето между кралицата и Абигейл се заражда приятелство, което слага начало на триъгълника между жените. В него се преплитат безброй общовалидни за човека мотиви, от които всеки зрител ще открои свой собствен акцент – и на практика всеки ще има право в твърденията си.

Това е най-силното качество на „Фаворитката“. Историята в този филм е многопластова до степен, в която всеки може да прозре онова, което според неговата отправна система е ключово в тази история. Стремеж към власт, лейди Сара? Да. Моралното падение на еснафа, докоснал се до бляскавия живот в двореца, Абигейл? Разбира се. Сривът на човешкото в човека вследствие на непреодолимата трагедия, Ваше Величество? Абсолютно. Това е само на повърхността.

file-20190125-108367-11vugo3

Под основния конфликт между трите жени виждаме войната между Франция и Великобритания, политическите игри на парламента, нравите на една отдавна отминала епоха – всичко това, пречупено през призмата на Йоргос Лантимос.

Режисьорът този път представя симбиоза между характерния си експериментаторски подход и лесносмилаемия кинопродукт, показвайки почти гениално дълбочината на историята с помощта на комедийните елементи. Последните са толкова класно въведени, че е същински душевен оргазъм да гледаш как лейди Сара коментира грима на кралицата или как Абигейл се измъква от стаята, докато братовчедка й задоволява „г-ца Морли“. Същият душевен оргазъм се изпитва и от самото слушане на диалозите, които с подбора на думи и звуци създават характерно музикално звучене и ритъм на разказа, граничещи с поезия. Добавете към това и майсторското показване на личния път на всеки един от персонажите и получавате съвършения сценарий.

Снимачният подход на оператора Роби Раян, а след това и монтажът на Йоргос Мавропсаридис са поредната добавена стойност към диаманта „Фаворитката“. Филмът не страда от типичната за тези историческите сюжети кичозност и претруфеност, благодарение на различните ъгли, от които е разказана историята. На практика от всеки кадър би могла да излезе творба на изкуството, достойна за ренесансов художник.

the-favourite-emma-stone

Най-сладкото оставяме за най-накрая, а това са Оливия Колман, Рейчъл Вайс и Ема Стоун. Лантимос събира три различни актриси, с различни средства, възможности и мащаб и изважда от всяка от тях най-силните й страни. Резултатът са три ярки и стабилно изградени персонажи, които доказват високото майсторство на актрисите.

По ирония на съдбата, видима не за всички, „Фаворитката“ се поява именно в годината, когато два филма, стоящи на противоположни полюси, са рамо до рамо в битката за наградите. На единият полюс е „Рома“, който събира на своя страна представителите на доброволно депресиращата се аудитория, а на другия е „Роди се звезда“ – олицетворение на леснодостъпния кинопродукт, идеален за масовата аудитория. Безспорно и двата филма са добри. Но нито един от тях не би могъл, поради своята характерност, да бъде наречен „най-добър филм на годината“. Доброто кино не дели хората на лагери, основаващи се на субективното усещане. Доброто кино е добро от всички ъгли… точно както „Фаворитката“.